Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година
Л. Милетичъ
8. Мидийско
Изгонването иа българитѣ отъ градеца Самоковъ. — Ограбването имъ по пѫтя до границата.
Въ цѣла Мидийска околия не е имало българи освѣнъ въ С а м о к о в ъ, гдѣто покрай 800 сѣмейства гръцки сѫ живѣли 100 български сѣмейства, разбира се патриярхисти
68
(турци нѣмало). Поминъкътъ имъ билъ главно отъ вѫглищарство, по-малко отъ земедѣлие, лозарство и скотовъдство. Гората тамъ е голѣма. По турското нашествие събрахъ свѣдѣния отъ бѣжанеца Христо Димитровъ (55 год.) въ Малко Търново. Той билъ часовникаръ и се намѣрилъ въ Самоковъ, когато настанили турцитѣ и го затворили заедно съ други 15 души. Търсѣли орѫжие и отъ българи и отъ гърци. Имало бой, но убийства не станали. Дошли 500 турски войници и се настанили въ старитѣ казарми. Веднага събрали „реквизиция”, но безъ да даватъ квитанции. На 22 септември дошла заповѣдь за българитѣ, веднага, въ течение само на единъ часъ, да се приготвятъ за пѫть. То било съвсѣмъ ненадѣйно, хората останали като гръмнати. Нищо не можали да си взематъ. Позволявали за сѣмейство само на една кола да товари, и то само, който си има кола. Искали хората да хванатъ коля съ кирия, тъкмо тогава докарали юшура (десетъка) отъ Малко Търновско съ 40 коли, но властьта не позволила. „Цѣльта бѣше — казва Христо Димитровъ — да нѣматъ хората възможность да взематъ нѣщо. И който имаше кола, не му дадоха врѣме да товари. Петко Токмаковъ натовари единъ сандъкъ и искаше още да си вземе покривки, черги, но войницитѣ го блъснаха че падна на земята, а тѣ подкараха колата. Офицери командуваха. Отъ вечерьта които угадили, че ще ни дигатъ, оставиха на приятели гърци по нѣкоя дрѣшка, а може би и пари. До 1800 свои овци нашитѣ забраха да ги прѣкаратъ въ България, но по пѫтя турцитѣ ги разграбиха. Застигаха ни войници на партиди и заграбваха овце. Едни ще заминатъ, други войници застигатъ, и тѣ заграбватъ. Отъ 1800, докато да стигнемъ българската граница, останаха само 400 овци. Сега нашитѣ хора повечето сѫ настанени въ село Костѝ (Василиков. ок., гръцко село), има ги и въ Василико, въ с. Вургари и въ Потурнакъ (Васил. ок.).