Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година
Л. Милетичъ
14. Димотишко и Софлийско
Селата Пишманъ, Мерхамли, Теке, Тахтаджикъ, Окуфъ, Балѫкьой (Софлийско и Ференско)
Населението въ смъртенъ страхъ живѣе по горитѣ. — Турци нападатъ селата Окуфъ и Мерхамли, изгарятъ и плячкоеватъ града Фере. — Войводитѣ Славовъ и Каджаровъ насърдчаватъ българското население да изтрае, докато дойде помощь. Чрѣзъ редовна разузнавателна служба го държатъ въ течение на събитията. — Образци отъ размѣняваната тогава прѣписка помежду имъ. — Турското население бързо се изселва. — Дѣйностьта на четитѣ.
№ 41. Изъ опожарения градъ Фере (къмъ стр. 182).
№ 42. Изъ опожарения градъ Фере (къмъ стр. 182 нат.).
№ 48. Пострадали отъ село Окуфъ (Ференско), настанени въ гр. Фере (къмъ стр. 182 нат).
Българското население въ другитѣ Софлийски и Ференски села Пишманъ, Мерхамли, Теке, Тахтаджикъ. Окуфъ и Балѫкьой, изплашено отъ ужасната сѫдба, която бѣ постигнала споменатитѣ по-горѣ сѫсѣдни тѣмъ български села, прѣзъ юли и августъ повечето прѣкарало въ смъртенъ страхъ, пръснато по горитѣ. За примѣръ, какъ е живѣло населението на тия села прѣзъ тѣзи два мѣсеца, ще прѣдамъ, какво е ставало въ селото Окуфъ и въ близкия до него градъ Фере по разказа на Ангелъ Тодоровъ отъ с. Окуфъ.
„Щомъ отстѫпиха българскитѣ войски, и ние отстѫпихме въ близкия балканъ, а пъкъ селото го вардѣха 10—15 души отъ насъ. Прѣзъ туй врѣме турска войска и башибозуци нападаха въ околностьта та и селото М е р х а м л и го изгориха
183
и го разсипаха. Тепърва на 6 августъ за първъ пѫть влѣзоха турцитѣ въ нашето село Окуфъ, но не го изгориха, а само го разграбиха. Тогава забраха отъ нашитѣ селяни трима души и ги закараха въ Еносъ: Георги Димитровъ (момче на 18 години), Иванъ Георгевъ Будуровъ (50 год.) и Георги Стойковъ (70 год.). Послѣдния, слѣдъ като го мѫчили за пари, пуснаха го та си дойде. Той разправяше, че имало до 400 души редовна войска. Но турцитѣ скоро я оттеглиха, защото забѣлѣжиха, че имаме военна сила, именно защото населението се опита да имъ попрѣчи, като стана на 7 августъ и стрѣлба па достигна и четата на Маджарова. Тогава турцитѣ се дръпнаха. Подиръ това тѣ все налитаха и нападаха Фере. Послѣ дойде единъ пѫть кавалерия до 60—70 души откъмъ Софлу и Каваджикъ; палѣха и снопитѣ по нивитѣ. Т ѣ к а з в а л и н а т у р с к о т о н а с е л е н и е, с а м ò д а с и з а п а л и к ѫ щ и т ѣ. Башибозукътъ на три пѫти подпалва града Фере. Тая кавалерия най-много изгори Ф е р е. Дукянитѣ повече бѣха гръцки и български; малко бѣха турски. Стоката отъ дукянитѣ по-рано разграбиха и прѣнесоха отвѫдъ Марица. Имаше съ кавалерията и трима офицери. Нашитѣ селяни съ 20-тина пушки стрѣляха върху кавалерията и тя, като не знаеше, каква сила иматъ на срѣщу си, оттегли се. И така се спаси до негдѣ имотътъ. Това бѣше нѣколко деня прѣди Богородица. Населението прѣкарваше въ балкана”. Докато били сѫсѣднитѣ голѣми български села отъ Дедеагачско и Гюмурджинско — Дуганхисаръ, Манастиръ, Съчанли и др. още запазени, всички е крѣпѣла надеждата, че ще успѣятъ да изтраятъ и да дочакатъ спасение отъ българската войска, за която и двамата български войводи, Маджаровъ и Русе Славовъ, увѣрявали населението, че скоро ще пристигне. Въ тѣхнитѣ двѣ чети населението е намирало единствената морална подкрѣпа, та е могло да понесе постоянния страхъ, съ който ежедневно е замръквало и ставало. Организирана била отъ Маджаровъ и Славовъ ежедневна тайна поща съ куриери, които сѫ отивали и пъ Гюмурджина и въ Дедеагачъ, та българитѣ и по селата сѫ били въ течение на политическитѣ мълви, които въ повечето случаи все прѣдсказвали скорошенъ край на страшното приврѣменно положение та все се залъгвали, за да не паднатъ въ пълно отчаяние. Откъмъ тая страна много е интересна прѣписката, която се е водила между двамата войводи и
184
българскитѣ села, а и между самитѣ села отъ Софлийско, Дедеагачско и Гюмурджинско. Само за характеристика на тогавашното състояние на духоветѣ и на способностьта на българина да спази присѫтствие на духа, ще приведа тукъ само нѣколко отъ тия писма, точно споредъ оригинала (само прѣпинателнитѣ знакове и правописътъ тукъ-тамъ сѫ поправени).
1.
с. Манастиръ, 1913 г. Августъ 6-ий.
До Господина Войвода В. Славовъ.
Г-нъ Войводо!
Съобщавамъ ви, че Коста Николовъ, стражаря отъ селото ни, още не е заминалъ за Кошу-Кавакъ, понежя приехмя извѣстие отъ Аврѣнъ, че станало сражение на оная страна; дойдоха хора бежанци отъ Аврѣнъ. Писмата ги пратихмя съ други хора до Аврѣнъ и отъ тамъ ще ги доставятъ въ Кошу-Кавакъ.
За това оставамъ съ почитание Коста К. Ивановъ.
2.
с. Окуфъ. 10 Августъ 1013.
Г-нъ Маджаровъ!
Писмата ви получихме и разбрахме съдържанието имъ. Новини отъ насъ: ния днесъ видѣхме турцка кавалерия отъ 60 души, която се появи отъ къмъ Пашмакчи за Фере. Когато минуваше отъ Сарханлийскитѣ гробища до Фере, изгори всичката храни край пътя. Като отиде въ Фере почна да пали град̀ъ; ние се набрахме нѣколко души отъ село и отидохме на Тюрбето и открихме огънъ и ги испъдихме отъ града. Отъ бѣгъ си хвърлиха товаря отъ 2 коня съ хлѣбъ и други нѣща. Отъ Фере замина за Калдъркосъ и отъ тамъ часътъ по 12 по турски оправи къмъ Мархамли. Съобщавамъ ви, че всички турцки села избѣгаха. Безъ друго трѣбва да се явите къмъ нашето село. Поздравъ отъ село Окуфъ.
3.
с. Дуганъ Хисаръ, 11 Августъ 1913.
До Г-на Русинъ — Войвода въ с. Голѣмъ Дервентъ.
Г-нъ Русинъ,
Новинитѣ сега за сега по тукъ сѫ слѣдующитѣ: Н о в и н и о т ъ с. П и ш м а н ъ. Снощи на 10-ти того пристигна поща отъ с. Пишманъ и ни донесе, че на 9-и того вечерьта въ с. Каваджикъ [1]
1. Каваджикъ е гръцко село.
185
пристигнала турска кавалерия състояща се отъ около 60 души, която не направила никаква пакость на населението, а само дала едно писмо на селския падаринъ да го занесе на турскитѣ села Чикуренъ и Сарѫкая, съ което търсили отъ Чикуренъ нѣкой си Молла Еминъ и др., и твърдѣ се вѣрва, че съ писмата имъ съобщили да бѣгатъ, защото тази сутринъ ни пристигна друга поща, която ни съобщи, че бѣгатъ.
Н о в и н и о т ъ г р. Д е д е – А г а ч ъ. Вчера пристигна пощата ни отъ града и ни донесе: че гръцката войска си стояла въ града, при това дошла и нова войска. На 9-ти того команданта на града ни каза: че тази вечеръ ще пристигне българска войска въ 11 часътъ по турски, обаче това не стана. Вчерашната поща, която пристигна, ни донесе че имало телеграма че бълг. войска която била навлезла въ гр. Гюмюрджина, се оттеглила на старитѣ си мѣста, понеже гр. Одринъ не билъ изпразненъ отъ турцитѣ; също имаме свѣдѣния, че турски офицери сѫ дошли и дохождатъ въ гр. Д.-Агачъ, които молили да имъ се прѣдаде града, обаче гърцитѣ отказали, тъй като тѣ сѫ имали заповѣдь, града да се прѣдаде само на българитѣ, а не на други.
Завчера слѣдъ сражението при с. Окуфъ (съ четитѣ на Маджаровъ), турцитѣ се повръщатъ подиръ два дни наново съ голѣми сили, като дохаждатъ до самия градъ Фере, които е билъ отстѫпенъ отъ четата, запалятъ го наново и се повръщатъ назадъ. Сѫщо сѫ запалили и снопето на едно турско село Калдъркосъ.
Четата сега за сега се намира въ с. Домуздере. Отъ нашия край новинигѣ сѫ тѣзи. Пишете ни, ако имате поща отъ България. При всичкитѣ тѣзи свѣдѣния, че турцитѣ се теглятъ, населението почна да губи куражъ.
Съ почитъ, общински кметъ: Анге.п. К. Митревъ
Секретарь: А. Митовъ
4.
12 Августъ 1913 год.
До Господина Русю Войвода.
Г-нъ Русе!
Става сега два дни всички турски села бѣгатъ отвъдъ Марица, избѣгаха и Чукуренъ, Сарѫкая, Мюселимкьой, Османча, а оставатъ само Кѫшлакьой и Боялъкъ; и те искали да бѣгатъ. Не можемъ да узнаемъ, каква имъ е цѣльта за бѣгането; дохаждатъ и ги поканватъ турски войници да бѣгатъ, и днесъ има около 60 души турски войници въ с. Каваджикъ и на никого нищо не казватъ, само стоятъ край селото, и други още турски войски въ С о ф л у, в с и ч к о 300 д у ш и, и тѣ сѫ разпръснати по краищата. Два чадъра има на Кюсевия Кладенецъ.
186
Отъ Дедеагачъ се научаваме отъ гърцитѣ, казвали, че най-кѫсно до 16 того въ града, ако не излезе Българска войска, ще дойде Австрийска, и гърцитѣ пречиствали правителственитѣ здания, а пъкъ въ Дедеагачъ всичкото население е оттеглено, останѫли нѣколко Ерменци и Евреи. Други свѣдѣния освѣнъ тия нѣмаме.
Р у с е, в с и ч к о т о н а с е л е н и е о т ъ б ъ л г а р с к и т ѣ с е л а е н а с т а н е н о в ъ б а л к а н а с т а в а в е ч е п е т ъ с е д м и ц и, в з е х а д а о с т а в а т ъ г л а д н и; а к о и м а о п а с н о с т ь т о м о л и м ъ д а н и д а д е т е п ѫ т ь, д а з а м и н е м ъ к ъ м ъ б ъ л г а р с к а т а в о й с к а, о с т а я м и
съ поздравъ отъ Мерхамлийското, Пишманското и Текенското население.
5.
С. Съчанли, 17 Августъ 1913.
Господинъ Славовъ!
Като получите писмото ни, веднага да намеришъ врѣме да доидешъ въ нашето село, понеже нашите хора се раскривива въ най-тесното време изъ бахирете, които си носетъ и пушкитѣ, та ни установа патраула на тенко, азъ вече немамъ време да ги сетя, не слушатъ.
Съгласно сасъ поклонните си селене, подписвамъ се:
Д. Стаматевъ.
6.
26 Августъ, 1913. С. Съчанли.
До Господина опщ. кметъ и стареи въ. с. Доганъ Хисаръ.
Господа,
Щомъ като получите писмото ни, веднага да вземите внимание и по-скору да се распоредите, парву четите, кадето се намиратъ, още отъ този вечеръ да потеглятъ за нашето село; друго, ако вие имате свободно време и нѣма никакова опасность камъ васъ, искамъ да ни испратите и отъ вашето село неколко момчета способни, които да даватъ развала отзатъ на турците, защото имаме известие и ги гледаме дето се сабиратъ въ околните села, и думата е или този вечеръ или до утре вечеръ непременно, сигурно ще дойдатъ. И нашите хора отъ Д.-Агачъ ако са дошли, щомъ се известятъ, по-скору да привтасатъ за да ни донесатъ новините, като какъ стои политиката. И пакъ ви повтаремъ, сигорно да внимавате, защото сме уверени; патроне ако има некаде, малку да ни испратите, че е нужно.
Опщ. кметъ и селене.
187
7.
С. Домуздере, 24 Августъ 1913.
До Г-на Кмета въ с. Балакиво. [1]
Днесъ въ 9 часа по турски пристигнаха Лъджакьойци, отъ селото си избѣгали, и ни съобщаватъ, че е пристигнала войска турска въ Хамамету и сѫ настанили въ Текето, стрялели на единъ чювякъ и не знаимъ дали го убия. И на Хамамето заловили единъ нашенецъ и го отвели на Текето при големеца, и като го разпиталъ освободили го, но не знаимъ дали е избягалъ или е освободенъ, защото въ селото още не я пристигналъ освободения човякъ да ни разправи, какво сѫ го питали турците. Като сѫ гледа, башибозукъ сѫ. Съобщете на четата пò скоро, или изпратете ваши момчета на помощь тукъ, по скоро помощь.
Общ. Кметъ.
8.
С. Кѫзларъ, 13 Августъ 1913 год.
До Г-на Кмета и стареи въ в. Сѫченли.
Г-нъ Кмете,
Извѣстѣваме ви за нашето село повторно се собирали турците въ селото Курджали, дето има беганци отъ селата, да го распрѫснатъ, затова молимъ, като приемите известието ни да испратите четата и да известите на Войводата какъвъ е планѫтъ, ужъ чакатъ турска войска, отъ Маказатъ Кѫрджелски щела да дойде, и казоватъ, турците искаровали въ Гюмурджина таинъ и вѫрѫиджието [2] за техната войска. И затова молимъ, като приемете настоящето ни, да дойде Войводата съ четата да се види по селото ни да се наплашетъ малко турците, защото селѣнето сѫ всичките по гората, жени, дѣца. На 12 того отиваше единъ селенинъ на лозето, като зайче го гонеха и му хвърлиха седемъ пушки да го убиятъ, неможели да го сѫ погодили, и затова които селѣни се намиратъ отъ нашето село днесъ въ селото ви, да ги испратите сѫсъ пушките, ако иматъ. И друго като нѣма какво да ви пишемъ, чакамъ отъ васъ нѣщо ново да ни пишете сѫсъ пощата и да ни испратите.
Общ. Кметъ и стареи. С. Кѫзларъ.
Ала добритѣ надежди на населението не се сбѫднаха: колкото повече се е привръшвала жетвата, толкова пò зачестили убийствата и обиритѣ отъ страна на турския башибозукъ, изпрѣмѣсенъ и съ турски войници. Най-голѣмитѣ
1. Балѫкьой.
2. Орѫжието?
188
прѣстѫпници сѫ били сигурни, че ще останатъ безнаказани, понеже по покана отъ турска страна тѣ се готвѣли да се изселятъ въ Тракия задъ Марица. Отъ приведенитѣ по-горѣ писма се вижда, че изселването на турското население се е почнало доста рано, въ началото на августъ, и това се е тълкувало отъ българитѣ, че турцитѣ нѣматъ надежда да остане тая область турска. Въ началото на септември се почва, както ще видимъ, рѣшителна гонидба на българитѣ, и споменатитѣ по-събудени и богати български села постига печалната участь да бѫдатъ изгорени, а голѣма часть отъ жителитѣ имъ най-звѣрски избити. Слѣдъ това вече всички българи, изнемощѣли по горитѣ, доколкото прѣди това не сѫ успѣли да се домъкнатъ до Стара България, слазятъ къмъ Дедеагачъ, гдѣто захваща сѫщинскиятъ погромъ за тѣхъ.
До това врѣме жителитѣ оть селата Пишманъ, Мерхамли, Теке и Тахтаджикъ прѣкарвали, както вече казахме, все на щрекъ по сѫсѣднитѣ гори, а само мѫжетѣ и по-старитѣ остаяли въ селата си. Най-дълго се запазило отъ разорение селото Пишманъ, и то благодарение на туй, че Русе Славовъ, знаейки, че то е въ голѣма опасность, най-много се е навърталъ съ четата си около него. Съ едно писмо отъ 9 августъ селянитѣ го молятъ да ги завардя, защото, казватъ „опасностьта най-вече налѣга на нашето село, понеже вече друго не остана на около ни”. Къмъ 19 августъ положението въ Пишманъ е още сносно, понеже съ тая дата съобщаватъ на Славова, че пушкитѣ, които той оставилъ за поправка, не били готови, тъй като „тюфекчията го нѣмало въ селото”, но обѣщаватъ скоро да ги проводятъ поправени.
Русе Славовъ и Д. Маджаровъ се съгласили, щото подирниятъ да дѣйствува съ четата си главно въ своя край кѫдѣ Мерхамли—Фере и Дуганъхисаръ, а първиятъ кѫдѣ Пишманъ и къмъ с. Манастиръ „та като дѣйствуватъ така на два фронта, да не могатъ турцитѣ да разбератъ, че сѫ слаби”.
Заслужва да се отбѣлѣжи, че прѣди да се оттегли гръцката войска, която бѣ дошла до подъ Софлу въ гръцкото село Карабунаръ, въ началото на августъ 50-тина гръцки войници, които били отъ стара Гърция, дошли въ с. Пишманъ заедно съ гръцкия попъ отъ Чанкьой. Слѣдъ като се подигравали съ селянитѣ, като имъ казвали, че тѣ не сѫ сѫщински християни и че не сѫ достойни да иматъ черква, съ изнуд-
189
ване взели отъ по-богатитѣ селяни до 500 наполеона и забрали колкото коне и мулета можали да намѣрятъ въ селото; тѣ завлѣкли съ себе си и българския свещеникъ попъ Трандафилъ, когото искали вънъ отъ селото да убиятъ, но го спасилъ гръцкия свещеникъ отъ Чанкьой, който го познавалъ та се примолилъ на войницитѣ да го пуснатъ.
Докато Маджаровъ обикалялъ къмъ Фере, гдѣто при с. Окуфъ на 7 августъ се сражавалъ съ турски башибозукъ до 150 души, който плячкосвалъ и запалилъ и града Фере, Славовъ се притичалъ на помощъ въ разни посоки. Кѫдѣ 20 августъ пострадали и послѣднитѣ уцѣлѣли „махали” на с. Голѣмъ-Дервентъ, именно „Ференскитѣ колиби”; докато Славовъ да пристигне, тѣ били опожарени, а отъ жителитѣ мнозина избити. Указало се, че това сѫ извършили сѫщитѣ зли помаци отъ селата Мерикосъ и Хибильево. Прѣди това и колибитѣ на сѫщото село: Семербурунъ, Ташлѫ и Чучуренъ били изгорени отъ смѣсенъ башибозукъ — турци, помаци и къзълбаши.
Когато на 22 августъ за първъ пѫть било нападнато с. Манастиръ, Маджаровъ не е можелъ да остави полето, понеже откъмъ българ. село Чемеренъ се движелъ башибозукъ, до 100-тина души, та трѣбвало да стои на срѣща имъ, да заварди другитѣ села. Но въпрѣки туй и тѣ били нападнати, та населението отъ Мерхамли, Теке, и Тахтаджикъ трѣбвало все да стоятъ но гората; то се хранѣло съ корени, мрѣло отъ гладъ, а „жени тогава и отъ раждане умирали”. Благодарение на четитѣ, които дигали отъ сѫсѣднитѣ, напуснати турски села Дремшили и Къшлакьой жито, соль и др., та какъ да е гладътъ се уталожвалъ.
Къмъ края на августъ опасностьта откъмъ Гюмурджинско за селата Манастиръ и Съчанли се увеличавала. На 26 августъ е било нападнато и съсипано бълг. село Къзларъ въ Гюмурджинско (вж. по-горѣ цитуваното писмо подъ № 8), и Маджаровъ е трѣбвало да побърза къмъ с. Съчанли, кѫдѣто занесълъ 50-тина пушки и „двѣ мулета патрони”, които събралъ отъ околнитѣ турски села. Наближавала е пълната катастрофа на българщината въ тоя край, защото противъ нея и тукъ се бѣха съюзили турци и гърци и то въ името ужъ на една „автономия”, която да имъ гарантира господство надъ българския елементъ. Идеята за тая автономия бѣ внушена на тур-
190
цитѣ отъ гръцка страна, и то слѣдъ като гърцитѣ врѣменно успѣха да окупиратъ Гюмурджинско и Дедеагачско та доживѣха да видятъ тукъ „гръцко управление”, което съвсѣмъ завъртѣло главитѣ на мѣстната гръцка интелигенция. Но нека първомъ да видимъ, какво е станало въ тия двѣ области непосрѣдствено слѣдъ бързото оттегляне на българскитѣ власти.