Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година
Л. Милетичъ
14. Димотишко и Софлийско
Село Кадѫкьой
Избити жители отъ селото. — Страданията на българкитѣ отъ това село, избѣгали въ Софлу.
Когато турцитѣ наближили до българското село К а д ѫ к ь о й (60 сѣм.), което е оттатъкъ Марица срѣщу Софлу, женитѣ и дѣцата успѣли о врѣме да се измъкнатъ и всички се
162
прибрали въ града Софлу. Турцитѣ хванали нѣкои отъ мѫжетѣ и ги мѫчили за пари. Повечето и отъ тѣхъ сѫ избѣгали въ Софлу, а само около 20-тина забѣгнали въ Стара България. При бѣгането нѣкои били настигнати и убити, именно Димо Петровъ и Стаматъ Янковъ. Сѫщо тъй били убити и Георги Стоевъ, Димитъръ Чонковъ и Христо Чонковъ, които били прѣдадени отъ гърцитѣ въ града.
Видѣхъ Каджкьойски бѣжанци, прибрани въ кѫщата на Апостолъ Хаджиоглу въ Софлу, гдѣто живѣеха още, когато посѣтихъ Софлу. Все тъй били пръснати по частни кѫщи, криейки се отъ турцитѣ. Видѣхме по-горѣ, какъ сѫ пострадали главно женитѣ отъ това село, продавани често отъ самитѣ гърци домакини срѣщу извѣстни облаги на турцитѣ (вж. стр. 145).
Узнахъ подробности за участьта на Каджкьойскитѣ бѣжанци отъ Мария Димова, жена на Димо Русковъ, дъщеря ѝ Чана Димова и по-малкия ѝ синъ Георги (14 г.). Бащата съ по-голѣмия синъ Руско (18 г.) успѣли да избѣгатъ въ България още на първия день.
При второто ми идване въ Софлу, 80 сѣмейства отъ селото Кадъкьой, което остана въ Турция, бѣха настанени въ бившето турско село край Марица Ч а к ъ р д ж и, а нѣкои сѣмейства още стояха въ града.