Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година
Л. Милетичъ
13. Ортакьойско
Село Дутли
Грозната сѫдба на село Дутли, нападнато от турци и помаци, които звѣрски измѫчвали жертвитѣ си, прѣди да ги довършатъ. — Неописуемо отчаяние иа останалитѣ живи жители. — Особениятъ староврѣмски жаленъ танецъ въ това село. — Отъ убититѣ 90 души 30 сѫ жени отъ равни възрасти, дори и дѣца. — Подробенъ списъкъ на загиналитѣ.
Село Д у т л и (сега въ Кушукав. околия) е най-отдалеченото българско село отъ града Ортакьой— до 60 километра, заобиколено отвредъ съ турски села и самото смѣсено съ помаци, а именно 90 кѫщи български и 110 помашки. Помацитѣ отъ Дутли и отъ околнитѣ помашки села прѣзъ първата българска окупация сѫ били принудени да се покръстятъ, и това е породило голѣма вражда отъ тѣхна страна спрѣмо българитѣ, поради което тѣ сетнѣ, слѣдъ оттеглянето на българскитѣ войски прѣзъ юли мѣсецъ, извършили най-грозни жестокости надъ българското население отъ околията.
Българското население въ Дутли е отъ извънредно хубавъ, здравъ родопски сой. Женитѣ се отличаватъ съ особена староврѣмска носия, бѣла носия, съ червени панделки, съ прѣкрасни богати шевици на ризитѣ имъ. Отзадъ женитѣ носятъ прѣпасани виснали, черни и червени, усукани вълнени реси. Особено се отличаватъ женитѣ съ стройната си снага и хубость на лицето. Отъ сѫщия сой сѫ българитѣ и въ Ортакьойското село Нова Махала (близу до Папаскьой), а тъй сѫщо и въ Гюмурджинскитѣ български села Авренъ, Съчанлѝ и Манастиръ (вж. по-долу).
126
Поради голѣмото растояние отъ Ортакьой до Дутли и главно поради липсата на що-годѣ сносни пѫтища, не можахъ да посѣтя самото село и тамъ да изуча на мѣстото извършенитѣ варварства, жертва на които сѫ паднали 90 души мѫже и жени. Отъ госп. Е. Нефтяновъ, управитель на Земедѣлската банка въ Ортакьой, който съ присърдце се старае въ качеството си на прѣдседатель на колонизационната комисия въ града да спомогне на пострадалото българско население та бѣ споходилъ разоренитѣ села, узнахъ въ главни черти, какво е станало въ Дутли слѣдъ турското нашествие.
Българитѣ въ Дутли, слѣдъ като се оттеглили нашитѣ власти, отначало не сѫ избѣгали. Ала турскитѣ башибозушкц чети почнали да налитатъ, и тогава мѫжкото население се разбѣгало по околнитѣ гори. Главно помацитѣ отъ село Мерикосъ заедно съ помаци и турци отъ други села и съ часть отъ помацитѣ на село Дутли сѫ извършили неописуеми зверства, като сѫщеврѣменно разграбили имота на селянитѣ. Единъ дѣдо по име Славилъ Дяковъ, 80-годишенъ, е билъ закланъ прѣдъ черковната врата, поставенъ на колѣни. Отрѣзали му главата, слѣдъ като грозно сѫ го мѫчили. И женитѣ, слѣдъ като дълго ги обезчестявали, сѫ ги убивали при най-ужасни изтезания: пъхали имъ запалени свѣщи въ очитѣ като имъ казвали: „на! това е вашето миро!” Когато слѣдъ 4—5 дена се вмирисалъ убитиятъ дѣдо Славилъ, турцитѣ накарали четирма да го дигнать и сетнѣ и тѣхъ убили. Една бабичка отишла съ двѣтѣ си малки внучета да помагатъ да зарови двата си убити сина. Мнозина мѫже и жени сѫ избити и по околнитѣ гори, когато се криели да спасятъ живота си. Като агитаторъ, който е възбуждалъ фанатизма на турци и помаци да извършатъ тия жестокости, се е отличилъ нѣкой си Ибрахимъ („Ибрямъ”) ефенди, дошелъ отъ Гюмурджина. Той и сега ходѣлъ по Гюмурджинскитѣ турски села като агентинъ па тамкашния турски комитетъ.
Прѣди българската реокупация 25 помашки сѣмейства отъ селото Дутли, които били твърдѣ компромитирани поради вършени отъ тѣхъ звѣрства, избѣгали въ Турция. Другитѣ помаци и сега си стоятъ.
Споредъ г. Нефтяновъ, сега въ Дутли владѣе поради многото дадени скѫпи жертви и прѣтеглени мѫчения неописуемо отчаяние, всеобща дълбока жалейка. Сега тамъ пѣсень
127
не се чува, гайда не свири, свадбитѣ ставатъ най-тъжно, защото нѣмало женско, необезчестено. Играели сега особенъ ж а л е н ъ т а н е ц ъ, което било нѣщо много староврѣмско. Този танецъ въобще по-напрѣдъ се е играелъ само веднѫждъ въ годината.
Като не можахъ да ида въ Дутли, замолихъ чрѣзъ госп. Нефтянова кмета на село Дутли да ми изпрати точенъ списъкъ на избититѣ жители, което той любезно направи, като ми съобщи не само имената и вьзрастьта на жертвитѣ, но и кой и какъ е загиналъ, а за нѣкои и отъ кого сѫ били убити. Отъ тоя списъкъ се вижда, че най-много сѫ убити въ, „балкана”, сир. въ околнитѣ гори, слѣдъ като успѣли да излѣзатъ отъ селото си. За мнозина е отбѣлѣзано, че сѫ загинали при рѣка Арда, като сѫ искали да я минатъ, бѣгайки къмъ старата българска граница. Сравнително по-малко сѫ убити въ самото село, отъ които нѣкои въ кѫщитѣ си, а други въ селскитѣ гробища. Има загинали и въ околностьта на близки турски села. Между посоченитѣ 90 убити 30 сѫ жени отъ разна възрасть, има и малки дѣца, момичета отъ 8 годишна възрасть на горѣ до 70 годишни жени.
Ето имената на загиналитѣ съ нѣкои бѣлѣжки споредъ списъка.
1. Загинали въ селото: Е н ч ю А н г е л о в ъ (42 год.), убитъ съ пушка и съ ножъ отъ Шерифъ Драмаловъ, помакъ отъ село Авренъ; — В ъ л ч о С т а н к о в ъ (68 г.), убитъ въ селскитѣ гробища съ ножъ отъ Мехмедъ Кабевъ, Мехмедъ Милязимовъ и Халимъ Карамехмедовъ, всички помаци отъ същото село Дутли; — К о л ю К и р о в ъ (75 г.), убитъ въ кѫщата съ ножъ; — С т о й к а П а в л о в а (70 г.), убита съ ножъ у дома си; — С т о я н ъ Г е о р г и е в ъ (58 г.), загиналъ отъ ножъ въ селскитѣ гробища отъ сѫщитѣ трима по-горѣ споменати помаци; — Д и м а н к а И в а н о в а (60 г.), убита съ ножъ въ кѫщи; — С т о я н ъ Я н ч е в ъ (49), убилъ го въ селото съ пушка Саидъ отъ с. Коздере; — С л а в и л ъ Д я к о в ъ (80 г.), закланъ въ срѣдъ село, както е разправено по-горѣ; — Г е о р г и У з у н о в ъ И в а н о в ъ (68 г.), убитъ съ ножъ въ селото; — М а л т а Г е о р г у в а (60 г.), — сѫщо тъй; — К о л ь о А н г е л о в ъ К а ц и е в ъ (65 г.), убитъ съ ножъ на саята си отъ помацитѣ съселяни Халимъ Карамехмедовъ и Азисъ Асановъ; — П е т к о А н г е л о в ъ К а д и е в ъ (58 г.) въ
128
селскитѣ гробища убитъ съ ножъ отъ споменатитѣ помаци Мехмедъ Кабовъ, Мех. Милязимовъ и Халимъ Карамехмедовъ; Д и м о В ъ л ч е в ъ Ф и л о в ъ (43 г.), Г о ч о Т о д о р о в ъ (50 г.) и К о л ь о П а н а й о т о в ъ (55 г.), всички убити съ ножъ отъ Шарифъ Драмаловъ отъ с. Авренъ, Смаилъ Керемовъ, Османъ Мустафовъ, Хюсеинъ Каванозовъ, Шабанъ Чаушъ и Османъ Алиоглу, всички отъ с. Дутли; — С т о я н ъ К о с т о в ъ (20 г.), убитъ съ ножъ отъ съселянитѣ си помаци Асанъ Палазовъ и Османъ Калевъ; — С т о я н ъ С т а н к о в ъ (75 г.), убитъ въ селото отъ споменатитѣ съселяни помаци; — Т а н а ш к о Д я к о в ъ (56 г.), убитъ съ пушка.
2. Загинали въ „балкана”: А н г е л ъ С т а н к о в ъ (38 г.), заедно съ едногодишното си дѣте Павелъ, убити съ ножъ отъ „Катранджията” отъ с. Хебилево; — Г е г о К и р о в ъ (58 г.) и жена му М и л к а Г е г о в а (55 г.) и дъщеря имъ М а р а (14 г.), убити съ ножъ; — Т о д о р ъ Ч е к ъ р д и м о в ъ (48 г.), съ пушка и съ ножъ; — К е р а И в а н о в а П ѣ е в а (70 г.), С т а м а т ъ Г о г о в ъ (5 г.) и Т о д о р ъ Е н ч ю в ъ (1 г.), Д и м и т ъ р ъ К и р о в ъ (1 г.) — убити съ ножъ; П а в е л ъ Х а р и т е в ъ (38 г.), М и р ш е С т о я н о в а (38 г.), Т а н а С т о я н о в а (38 г.), Т а н а С т о я н о в а (8 г.), Г о г о Г р о з ю в ъ (30 г.), жена му М а р а Г о т о в а (30 г.), И в а н ъ Д я к о в ъ К а л а й д ж и (55 г.), И в а н ъ Г е о р г и е в ъ (2 г.), Г о г о В ъ л ч е в ъ (58 г.), Д и м о В ъ л ч е в ъ (16 г.), Р у с а П е т к о в а (14 г.), С т а н а К и р е в а (38 г.), П е т к о К и р е в ъ (8 г.), В а с и л к а К и р е в а (12 г.), Г и н ю К и р е в ъ (2 г.), Г и н ь о К и р о в ъ Б а к а л о в ъ (40 г.), М а р а К и р о в а Б а к а л о в а (60 г.), М и т р а П е т к о в а (55 г.), М л а д е н ъ П а в л о в ъ (75 г.), Р а й к а М л а д е н о в а (70 г.), П а в е л ъ Г е о р г и е в ъ (36 г.), С о ф и ц а Г е о р г о в а (68 г.), Д и м и т ъ р ъ К и р е в ъ (35 г.), В ъ л к а Д и м и т р о в а (30 г.), Т о н а Д и м и т р о в а (2 г.) Т о н а Т о д о р о в а (20 г.), Д о б р а Т о д о р о в а (14 г.), С т о я н ъ Т о д о р о в ъ (17 г.), С т о я н ъ П а в л о в ъ (1 г.), — всички убити съ ножъ; Д я к о Г е о р г и е в ъ (68 г.), В ъ л к а Д и м о в а (60 г.), Т о л е й Д и м о в ъ (1 г.), А н а с т а ш е Д и м о в а (2 г.), — убити съ пушка.
3. Загинали при рѣка Арда, всички убити съ пушка: А т а н а с ъ В а с и л о в ъ (23 г.), П е т р а М о с к о в а (25 г.), М а р а Т е н ь о в а (60 г.), К о м н а Т е н ь о в а (22 г.), К ер а Г а н е в а (22 г.), Р а й к а Г и н е в а (18 г.), К о м н а Г и н е в а
129
(15 г.),
К и р о Г и н е в
(12 г.), И в а н ъ
П а в л о в ъ
П е л е в ъ (25 г.), К и ц а Г е о р г и е в а
(38 г.) съ пушка и съ ножъ, Т о д о р а Т а н а ш е в а (55 г.) и Г р о з ь о
Т а н а ш е в ъ (15 г.).
4. Загинали при село Асърлъкъ: В а с и л ъ К и р е в ъ (63 г.), убитъ съ пушка отъ помацитѣ Халимъ Палазовъ и Асанъ Латифовъ отъ с. Дутли; — К и р ь о Т о д о р о в ъ (28 г.), В ъ л ч о Т о д о р о в ъ (38 г.), С т о я н ъ Х а р и т е в ъ (35 г.), П е т к о Н и к о л о в ъ (68 г.), И в а н ъ Г е о р г о в ъ (34 г.), К о л ь о Б е ч о в ъ (35 г.), П а в е л ъ С т о я н о в ъ (35 г.), Д и м о И в а н о в ъ (30 г.) — всички убити съ ножъ отъ споменатитѣ помаци.
5. Загинали на други мѣста: Г е о р г и Р а е в ъ (35 г.), убитъ при с. Акчеасъръ съ ножъ отъ Хюсеинъ Курукафовъ, Асанъ Кьоровъ, Асанъ Чакъровъ, всички отъ село Дутли; — Д я к о П е т к о в ъ (55 г.) и П е т к о Д я к о в ъ (18 г.), убити съ ножъ въ гробищата на с. Челеби отъ Хюсеинъ Чаушъ отъ сѫщото село; Д и м о К о л е в ъ П а н а й о т о в ъ (18 г.), Х а р и т ъ К о с т о в ъ (18 г.), убити при с. Домрукьой съ ножъ отъ Ахмедъ Садъковъ отъ сѫщото село и Алибеговия синъ отъ с. Саркили; К и р о П е т к о в ъ (46 г.), убитъ съ ножъ при с. Акчеасѫръ отъ сѫщитѣ Дутличани помаци, които сѫ убили и поменатия по-горѣ Георги Раевъ; С т а н к о С т о я н о в ъ (40 г.), убитъ въ полето съ ножъ отъ Дутличани помаци Османъ Куруахмедовъ, Шабанъ Асанъ-Устовъ; Г ь о р г о С т о я н о в ъ (38 г.), изчезналъ.