Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година
Л. Милетичъ
12. Василиковско
Населението въ Василико и Ахтополъ. — Българитѣ въ околиата. — Бѣжанцитѣ.
Въ Василиковско гърцитѣ бѣха по-рано по-многочислени, главно защото двѣтѣ градчета Василико и Ахтополъ, на самото морско крайбрѣжие, имаха чисто гръцко население.
Въ В а с и л и к о, раздѣлено на двѣ махали, Старо и Ново Василико заедно съ селото Потурнакъ, което се числи къмъ василиковската община, е имало до 415 гръцки сѣмейства, а въ Ахтополъ до 800. Слѣдъ Цариградския миръ Василико се изпълня съ български бѣжанци, които на юни 1914 год. вече надминаваха 400 сѣм. Гърцитѣ вече на половина бѣха се изселили, а наскоро слѣдъ това и всички се дигнаха, както стана и съ гърцитѣ отъ съсѣдния Ахтополъ. Въ околията гръцки села сѫ Б р о д и л о в о (140 с.), К о с т и (300 с.) и К а л а н д ж а (14 с). Прѣзъ май мѣсецъ 1914 год. гръцкото население на тѣзи села още не бѣ се дигнало.
Българи въ околията има въ селата Б л а ц а (105 сѣм. съ 396 жители), В у р г а р и (120 сѣм.), М а д ж у р а (121 сѣм. — съ 474 жители), М ъ р з е в о (45 сѣм.), П и р г о п у л о (51 с. съ 214 ж.) и Р ѣ з о в о (70 с.). Селото М а д ж у р а се паднало на самата граница: нивитѣ въ България, а селото отсрѣща. Маджуренци успѣли о врѣме да си прѣхвърлятъ всичкия движимъ имотъ, а си оставили само житото. Сетнѣ давали на кола по една бѣла меджидия на „манафитѣ”, и тѣ имъ докарвали житото. Сега има отъ Маджура до 80 сѣмейства, настанени въ Василаво. Тѣзи бѣжанци сравнително сѫ добрѣ; бѣха засѣли само царевица, защото сѣме нѣмали.
И селата Б л а ц а и П и р г о п у л о останаха въ Турция. Село Блаца сѫщо тъй е до границата. Жителитѣ сѫ настанени отъ часть въ близкото до границата българско село Рѣзово, отъ часть зъ гръцкото село Каланджа и въ градеца Ахтополъ. Бѣжанцитѣ отъ Блаца си обработватъ нивитѣ.
№ 15. Старо Василико (къмъ стр. 85).
№ 16. Ново Василико (къмъ стр. 85).
№ 17. Български бѣжанци въ Василико (къмъ стр. 85).
№ 18. Български бѣжанци въ Василико (къмъ стр. 85).
Бѣжанцитѣ отъ Пиргопуло сѫ настанени въ гръцкото г. Кости, гдѣто има и бѣжанци отъ Самоковъ (Мидийска околия). И в гръцкото село Бродилово сѫ настанени бѣжанци; тамъ е почти цѣлото изгонено бълг. село С е р г е н ъ (Визенска окол.). Въ гръцкото село Вургари сѫ настанени бѣжанци отъ село Мегалòво и Камила (Малко-Търновско), отъ Самоковъ, отъ
86
Мегалопуло. Бѣжанцитѣ сѫ настанени по гръцкитѣ кѫщи, въ които още живѣятъ и стопанитѣ имъ, та положението на бѣжанцитѣ бѣше твърдѣ плачевно. Въ българското село Мързево бѣха настанени и бѣжанци отъ Маглавѝкъ (Малкотърновско).
Лично можахъ да посѣтя с. В у р г а р и.
№ 8. Бившиятъ кметъ Райко Поповъ (първъ отъ лѣво) и други Малкотърновчани (къмъ стр. 87 и нт.)