.

РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА

.

Любомиръ Милетичъ  (Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница 1918 г.;

II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия"-София, 1989 г., София)

 

Съдържание

Описъ на приложенитѣ образи

Заглавна страница..

Образи..

 

Предговоръ

 

1. Българското население въ Тракия до 1912 година

 

2. Турската реокупация на Одринско

   Турцитѣ прѣминаватъ границата Еносъ-Мидия. — Българското население и българскитѣ чиновници изненадани. — Турцитѣ влизатъ въ Одринъ. — Пиеръ Лоти въ Одринь. — Турски жестокости въ Одринския затворъ

 

3. Малгарско и Кешанско:

   Българското население въ двѣтѣ околии изложено на първитѣ турски удари

    Село Булгаркьой

   Данни върху миналото на Булгаркьой. — Изненадата. — Лукава турска тактика. — Застрѣлването на 350 мѫже. — Селото прѣдадено на огънь и мечь. — Отвличането на 1030 Булгаркьойски жители прѣзъ Галиполи въ Чанаккале (Мала Азия). — Насилията надъ женитѣ по пѫтя до Галиполи. — Прѣнасянето имъ въ Варна и сетнѣ въ Дедеагачъ

 

   Участьта на другитѣ села

 

4. Узункюприйско и Хайреболско

   Галиполскиятъ отрядъ свирѣпствува и въ Узункюприйско. — Убийства и опожарявания въ селата Търново, Чопкьой, Ерменикьой. — Жестокости и по гръцкитѣ села на околията. — Ужаситѣ въ християнското арнаутско село Зълъфъ. — Избити българи отъ селото Татарларъ

 

5. Мустафапашенско (Свиленградско):

      Мустафапашенско

   Българското и гръцкото население въ околията. — Изгарянето ва Мустафапаша (Свиленъ) и избиването на заваренитѣ вѫтрѣ българи. — Извършени жестокости въ околията

 

 Селото Деведере

   Безчинства на турци и гърци. — Изтезания въ селската черква. — Избититѣ селяни. — Изгаряне на селото

 

6. Лозенградско

   Турскитѣ военни власти по даденъ общъ планъ постѫпватъ съ българското население въ Тракия. — Образцово изпълнение на плана въ село Енидже. — Подробности по изгонването на българитѣ отъ селата Скопе (Скопò), Коюндере и Карахадъръ

 

7. Визенско

   Съгласно съ плана и въ Визенско българското население, слѣдъ като го оставятъ да довърши полската работа и слѣдъ като го обиратъ напълно, ненадѣйно го изхвърлятъ задъ границата. — Подробности за селото Пенека. — Грабежитѣ на турското население. — Поведението на гърцитѣ, покровителствувани отъ турскитѣ власти

 

8. Мидийско

   Изгонването на българитѣ отъ градеца Самоковъ. — Ограбването имъ по пѫтя до границата

 

9. Бунархисарско

   Гръцки подстрекателства противъ българитѣ въ село Урумбегли. — Грозни изтезания и убийства. — Гърцитѣ безчинствуватъ и грабятъ заедно съ турския башибозукъ. — Българи, отъ нужда гъркомани, прѣпратени въ Солунско. — Подробности за участьта на българитѣ отъ селата Яна, Курудере, Чонгара, Колибитѣ и гр. Бунархисаръ

 

10. Люлебургаско и Бабаескийско

 

11. Малкотърновско:

   Малкотърновско      Малко Търново      Селата Стоилово и Гьоктепе

   Ограбването и изгонването на българитѣ отъ селото Дерекьой. — Турцитѣ влизатъ въ Малко Търново. — Почтениятъ турски военачалникъ Наилъ-бей. — Непокѫтнато запазенитѣ вещи на избѣгалитѣ прѣзъ 1912 год. турци, граждани отъ Малко Търново. — Турски реквизиции. — Бѣжанцитѣ въ Малко Търново. — Лошата нова граница. — Бѣжанцитѣ въ околията. — Селата Стоилово и Гьоктепе

 

12. Василиковско

   Населението  въ Василико и Ахтополъ. — Българитѣ въ околията. — Бѣжанцитѣ

 

13. Ортакьойско:

   Ортакьойско 

   Българското и гръцкото население въ Ортакьойско. — Пѫтуването ми отъ Хибибчево до Ортакьой прѣзъ Алвандере и Деведере. — Населението въ Ортакьой; поминъкътъ му. — Настроението на гърцитѣ. — Оттеглянето на българскитѣ власти. — Гръцкиятъ владика успокоява. — Гюмурджинскиятъ агитаторь Илиязъ-бей. — Гърцитѣ подкрѣпятъ идеята за Гюмурджинска автономия и взематъ участие въ извършенитѣ нечути жестокости надъ българското население въ околията. — Подробности върху страшни звѣрства, извършени по Ортакьойскитѣ села: Гьокчебунаръ, Покриванъ, Хохла, Горно Ибриюренъ, Арнаутъкьой, Дутли, Дробишна, Горно и Долно Суванли

 

Село Гьокчебунаръ

   Войници и башибозуци ограбватъ населението. — Турски и гръцки „автономски” четници нахлуватъ въ селото; изтезания и убийства за пари. — Въ селското читалище затворенитѣ мѫже живи изгорени; много други избити въ селото и въ гората, мѫже и жени. — Женитѣ, мѫчени и безчестени, ги откарватъ въ Ортакьой. — Списъкъ на нагиналитѣ

 

  Село Покриванъ

   Тежки страдания на Покриванци, нападани отъ башибозуци, смѣсени и съ турски войници, бивши плѣнници въ България. — Масови насилия надъ женската челядь. — По-голѣми жестокости, вършени отъ турско-гръцки автономски четници. — Избиването и изгарянето на мѫжетѣ въ селското училище. — Други убийства. — Българската часть на селото опожарена. — Нещастнитѣ жени ги докарватъ въ Ортакьой. — Списъкъ на загиналитѣ

 

  Село Хохла 

   И въ Хохла се повтарятъ сѫщитѣ тегла отъ войнишки и башибозушки безчинства. — Сѫщинскитѣ ужаси и тукъ почватъ слѣдъ оттеглянето на войската. — Главатарятъ на автономскитѣ чети Илиязъ-бей съ 60 души четници гърци и турци свирѣпствува въ селото. — Зверско убиване на селския свещеиикъ въ черквата. — Мьжетѣ ги избиватъ въ една кѫща край селото. — Селото опожарено. — Женитѣ, страшно мѫчени, ги докарватъ въ Ортакьой. — Имената на убититѣ

 

 Село Горно Ибриюренъ

   Турска войска напада селото и го изгаря. — Уплашени, жителитѣ се разбѣгватъ. — Войската ги заобикаля и стрѣля. — Убити мѫже и жени, хвърляна дѣца въ Арда. — Селото плячкосано. — Загинали до 52 души

 

Село Арнауткьой

   Ужасни жестокости отъ страна на башибозуци, размѣсени съ бивши войници, плѣнници. — 45 жени застрѣляни и 20 жени и дѣца съсѣчени. Безслѣдно завлѣчени жени и момичета. — Могилата на избититѣ жени. — 16 мѫже убити. — Поимененъ списькъ на 50 души отъ загиналитѣ

 

Село Попово (Папаскьой) и село Нова Махала

   Населението голо-босо о врѣме избѣгало въ България. — Неуспѣлитѣ да избѣгатъ били избити, а селата опожарени. — Нова Махала изгорѣла до основи. — И двѣтѣ села ограбени

 

Село Дутли

   Грозната сѫдба на селото Дутли, нападнато отъ турци и помаци, които звѣрски измѫчвали жертвитѣ си, прѣди да ги довършатъ. — Неописуемо отчаяние на останалитѣ живи жители. — Особенъ старовремски жаленъ танецъ въ това село. — Отъ убититѣ 90 души 30 сѫ жени отъ разни възрасти дори и дѣца. — Подробенъ списъкъ на убититѣ

 

Село Дробишна

   Страданията на неуспѣлитѣ о врѣме да избѣгатъ 15 сѣмейства. — Убийства. — Безчестия надъ женитѣ

 

 Долно Суванли и Горно Суванли

   Заможнитѣ българи отъ тия двѣ села съ много пари откупили живота си. — И двѣтѣ села плячкосани, а мнозина отъ долно Суванли, именно 16 души избити

 

14. Димотишко и Софлийско

   Българското население и настроението на гърцитѣ въ Софлу слѣдъ българската реокупация. — Отношенията между българитѣ и турцитѣ прѣзъ първата българска окупация. — Гърцитѣ ставатъ приятели на турцитѣ. — Публични наказания надъ прѣстьпници гърци. — Ужасното клане въ Едекьой. — Бѣгството на българскитѣ власти отъ Софлу. — Българското население безъ орѫжие. — Турскитѣ плѣнници. — Неприятелско поведение на гърцитѣ. — Войводата Русе Славовъ прѣзъ първата война (1912 г.) въ Софлу. — Грозни насилия надъ българскитѣ бѣжанки въ Софлу

 

Водителитѣ на двѣ български чети, Русе Славовъ и Димитъръ Маджаровъ

 

Село Башклисе

   Избити мѫже, жени и дѣца. — Изгаряне на селото. — Населението, избѣгало въ гората, пакъ се прибира въ селото си. — Нови тегла. — Турцитѣ изпѫждатъ населението къмъ българската граница. — Турци и гърци безчинствуватъ. — Четата на Русе Славовъ напада. — Освободенитѣ нещастници минаватъ границата и се спасяватъ

 

Село Каджкьой

   Избити жители на селото. — Страданията на българкитѣ отъ това село, избѣгали въ Софлу

 

Село Каяджикъ

   Първитѣ жертви. — Избититѣ мѫже при Салтикьой. — Селото запалено отъ турцитѣ. — Населението, избѣгало въ село Покриванъ и Ортакьой, се връща. — Въ края на августъ нови ужаси. — Автономски стражари и автономска войска. — 39 души избити въ униятската черква. — Страданията на женитѣ

 

Село Малъкъ Дервентъ

   Турска войска се настанява въ селото; изтръгване пари отъ жителитѣ. — Избиване множество отъ жителитѣ, между които и селския свещеникъ. — Разграбване добитъка; нови изнудвания за пари и насилия върху женитѣ. — Пакъ убийства

 

Село Голѣмъ Дервентъ

   Турцитѣ съ голѣма сила, редовна войска и башибозукъ, нападать селото. — Четата на Русе Славовъ се сражава. — Звѣрски жестокости. — Селото изгорено. — Населението се пръснало въ разни посоки

 

Село Януренъ

   Селото първомъ нападнато отъ гърци; слѣдъ това го нападать турци, които и го запалватъ. — Софлийски гърци го ограбватъ. — Януренци избѣгватъ въ Дедеагачъ

 

Село Кутруджа

   Гръцка чета ограбва селото. — Турци и помаци го нападать.— Избиване и изгаряне до 40 мѫже. — Нещастниятъ Чорбаджи Добре. — Други жестокости и обири

 

Селата Пишманъ, Мерхамли, Теке, Тахтаджикъ, Окуфъ, Балѫкьой (Софлийско и Ференско)

   Населението живѣе по горитѣ въ смъртенъ страхъ. — Турци нападатъ селата Окуфъ и Мерхамли, изгарять и оплачкосватъ града Фере. — Войводитѣ Славовъ и Маджаровъ насърдчаватъ българското население да изтрае, докато дойде помощь. Чрѣзъ редовна разузнавателна служба го държатъ въ течение на събитията. — Образци отъ размѣняваната тогава прѣписка помежду имъ. — Турското население бързо се изселва. — Дѣйностьта на четитѣ

 

15. Дедеагачско и Гюмурджинско:

   Прибързаното отстъпление на българскитѣ военни и цивилни власти. — Българскитѣ села въ Дедеагачско и Гюмурджинско. — Българското население, късно прѣдизвѣстено, оставено на произвола на съдбата. — Гюмурджинскитѣ турци въставатъ. — Страшни кланета и обири. — Подробности по извършенитѣ жестокости въ Гюмурджинското поле, въ с. с. Юсуюкъ, Авренъ, Калайджидере и др.

 

Гърцитѣ окупиратъ Гюмурджина, Скеча и Дедеагачъ

   Гърцитѣ съ слаби сили окупиратъ Гюмурджина, Свеча и Дедеагачъ. — Незначителна гръцка войска потегля къмъ Софлу и се спира вѣ с. Карабунаръ. — Гръцкитѣ първенци отъ Софлу подписватъ въ Карабунаръ единъ махзаръ до турското правителство, че желаятъ да останатъ подъ Турция. — Хитра тактика

 

Гърцитѣ внушаватъ на турцитѣ идеята за автономия на Гюмурджина

   Гръцка систематична пропаганда между турското население въ Гюмурджинско противъ българитѣ. — Турска депутация отива въ Одринь. — Идеята за „автономия” се проповѣдва и въ Скеча и въ Софлу. — Българската войска се връща и влиза наново въ Гюмурджина и Скеча. — До 200 души турски войници отъ Одринъ се притичатъ на помощь въ Гюмурджина. — Автономията се провъзгласява. — Българското население не пада духомъ, рѣшено да се защищава. — Турцитѣ се организиратъ да изтрѣбятъ българското население

 

Новото автономно правителство въ Гюмурджина

   Съставътъ на новото автономно правителство. — Автономска администрация, жандармерия и милиция. — Сюлейманъ-бей, Главнокомандующъ. — Наказватъ се помацитѣ, които първо сѫ се покърстили

 

Походътъ противъ българскитѣ села въ Гюмурджинско

   Рѣшението на автономското правителство да се унищожатъ българскитѣ села, а главно селата Манастиръ и Съчанли. — Походътъ противъ тѣхъ. — Разорението имъ. — Подробности за грозни жестокости по българскитѣ села Юсуюкъ, Калайджидере и други. — Огромни материални загуби на българското население. — Плячката главно се разпрѣдѣла въ Гюмурджина

 

Населението дири спасение въ Дедеагачъ

   Споразумѣние между гърци и турци относително Дедеагачъ. — Оптимизмътъ на консулитѣ. — Ролята на Дедеагачскияв гръцки владика. — Нещастното българско население се прибира въ Дедеагачъ. — Консулитѣ безсилни да осуетятъ прѣдаването града на турцитѣ

 

Турцитѣ влизатъ въ Дедеагачъ

   Турцитѣ заематъ Дедеагачъ. — Отчаянието на българскитѣ бѣжанци. — Убийства. — Подкарването 12-хиляденъ народъ къмъ Фере

 

Сражението при Фере

   Отъ Дедеагачь до Фере. — Двѣтѣ български чети нападатъ турцитѣ. — Народътъ потегля прѣзъ планинитѣ къмъ българската граница. — Турски жестокости. — Избити и издавени въ Марица мѫже, жени и дѣца. — Изоставени при Фере дѣца

 

16. Страданията на българитѣ слѣдъ сражението при Фере

 

Отъ Фере до българската граница

   Маршрутътъ на бѣжанцитѣ споредъ разказа на Русе Славовъ и Маджаровъ. — Неописуеми страдания на бѣжанцитѣ, прѣслѣдвани и избивани отъ турското население. — Потресаещи подробности споредъ разказитѣ на очевидци: Ч. Митревъ, М. Стаматовъ, Гр. Стаматовъ, Стоя Стаматова, Стана Иванова, М. Калояновъ, К. Моревъ, Дим. Маджаровъ, П. Теоргиевъ, А. Тодоровъ, Д-ръ Н. Анастасовъ, В. Тринговъ и Ив. Ивановъ

 

Армаганската сѣчь

   Турски войници нападатъ бѣгащето население въ долината Армаганъ. — Убийства и обири. — Отвличане жени и моми въ плѣнъ.— Рѣшението ми лично да отида на самото мѣсто. — Грозни картини: незаровени още трупове на избититѣ: трупове на измрѣли, изоставени дѣца

 

Отвлѣченитѣ отъ Армаганската долина

   Печалната сѫдба на отвлѣченитѣ отъ Армаганската долина жени и моми. — Отвлѣчената Комна Момчилова намира дѣтето си въ с. Дуганхисаръ. — Загатниятъ турски воененъ голѣмецъ, който примѣрно наказалъ войницитѣ на станцията Бидикли

 

Грозна участь на група Манастирци

   Слѣдъ унищожението на с. Манастиръ група Манастирци, останали въ планината до селото си, се сражава съ башибозука. — Мѫжетѣ се спасяватъ, а 42 жени и дѣца, попаднали въ турски рьцѣ, изчезватъ, а сетнѣ, всички тайно избити, загинватъ

 

Безчовѣчия, вършени отъ помацитѣ на с. Мерикосъ

   Следствена комисия по убийството на единъ помакъ отъ с. Мерикосъ. — Аутопсията на убития на самото мѣсто. — Дѣдо Ангелъ разкрива ужасни звѣрства, извършени отъ Мерикосчани. — Три дѣца убити, едното побито на колъ. — Отчаяната майка

 

17. Послѣдствията отъ закъснѣлата българска реокупация

   Злодѣйцитѣ иматъ врѣме да избягатъ. — Напразднитѣ молби на българскитѣ отпускари-войници, да ги пуснатъ прѣзъ границата да спасяватъ ближнитѣ си. — И въ Ахърчелебийско войската ни бездѣйствува. — Слѣдъ Цариградския договоръ изстѫпленията противъ българското население планомѣрно се засилватъ. — Надеждитѣ на автономиститѣ. — Разграбването на българскитѣ търговски стоки

 

18. Слѣдъ реокупацията

   Българската търпимость. — Безнадежното състояние на разореното българско население. — Колонизациониятъ въпросъ

 

 

   Приложение

I. Статистиченъ прѣгледъ на българското население въ Одринския виляетъ

II. Гърцитѣ въ Одринския виляетъ

III. Мѣстожителството на тракийскитѣ изгнаници въ България

IV. Етнографична карта на Одринския виляетъ

 

Азбученъ показалецъ на лицата, които се споменуватъ въ книгата

Азбученъ показалецъ на градоветѣ, селата и нѣкои мѣстности, които се споменуватъ въ книгата

 

 

[Back to Main Page]