II. За животоописанието на приснопаметните братя Хр. Миладинови, Димитрия и Константина
ПРИБАВЛЕНИЕ
I.
НЕЩО ЗА ЖИВОТА НА НАКО СТ. СТАНИШЕВ
Нако, син на Стоян Станишев [1] от Кукуш, малък градец, на 7—8 часа североизточно от гр. Солун, родил се около 1810 год., следователно свърстник е бил с приснопаметний Д. Миладинов, с когото по-сетне свързал и тясна приятелщина и с когото задружно работили по народното ни събуждание в църковно-учебно отношение. На детинството си той едвай могъл да научи по гръцки четмо и писмо (на това време българска книга беше нечуто нещо). А когато щел да постъпи в клас — да учи граматика, баща му, доволен от толкото му учение, не рачил да го остави да следва повече и го оттеглил от училището. И така Нако, едвай умеющ криво-ляво да чете и да записва по гръцки, вдал се в търговия. [2] На стари години, откато на 1857—1858 г. се породи въпросът за въвежданието в училищата ни българский ни майчин язик и съвременното изникване на църковно-владичкий въпрос, Нако бе научил да си подписва името по български и по малко нещо да чете на тоя язик, следователно, Нако бе полуграмотен, за да не кажем и съвсем безграмотен.
Но при всичката си полуграмотност Нако от младата си още
1. Не трябва да се смесва семейството на предметний ни Нако Станишев със семейството на друг един Нако Станишев, съще от Кукуш, което се различава съвсем от него. Родоначалникът на първото е Нако Стоян Станишев, първо платнар, а по-сетне шарлаганджия. Негов представител има тук — г. Милош Н. Станишев, бивш секретар в княжеский дворец, а напоследне помощник-прокурор в апелативний съд. А втория е Нако Станишев, кюркчия, Арап Нако прекорван, а по-сетне и той лмрлаганджия. Представител на тоя последния е Христо Н. Станишев, инженер.
2. Кукушката търговия на това време е била платнарството, както ще видим по-сетне.
455
възраст показвал не само признаци от силно ученолюбив и ревност към науката, но и чудно остроумие, памет, разсъдителност и въобще начала от всите добри душевни и умствени качества. Той, макар и неучен, много обичал и обичаше да се сношава с учени и важни лица, за да се ползува от нихната наука и опитност, та от това беше и сполучил да добие непрезрителни, макар и не солидно свързани познания по всите почти отрасли на науката, по които много пъти страстно се препираше и състезаваше с учени лица, които е удивлявал със своите интерпелации, и то или за да узнае научните им сили, или за да се ползува от нихните знания. Той често говореше с учените за история, за филология, физика, математика, география и пр., и пр.
В младините си Нако цели 22 години упражнявал търговия с местни бели платна, [1] за която посещавал цяла Македония и доволна част от Албания. Като дохождал често в Охрид и Струга и обичал да се сношава с по-развитите и учените, той скоро се опознал и тясно се сприятелил, както вече казах по-горе, с Д. Миладинов, когото и наскоро завел за учител в родния си градец Кукуш (около 1840—1845 г.). Поради многократното си дохождание и многовременното си пребиваване в тая част на Македония Нако познаваше се и се сношаваше с по-първите, по-развитите и по-важните личности на всичките почти македонски градове и по-главни села.
Едно време заедно с някои охридчани обиколил някои места по Северозападна България, около Берковица и в нея, с цел да търси прочутото тога разковниче и да разкове (!) заключените там мними съкровища, а по-чудното, че се отправил там с препоръка от тогашний солунский митрополит Ка-
1. В Кукуш на това време, именно преди 70—80 години, платнарството се работило по един доста обширен размер: 300 разбои (станове) ткаели бели платна от местен памук, които се продавали по Македония и Албания. По тая търговия мнозина кукушани често-често посещавали тия области, особито и най-много посещавал нашите западномакедонски места предметний Нако Станишев. Така той много добре познаваше не само местата, но и населението им, като да беше се родил и растил там. Освен белите платна, които обикновено служеха за астари на дрехи, в Кукуш се ткаели и шарени (аладжи), но колкото за домашно употребление. Сега тая индустрия тамо е съвсем пропаднала, като се запазила донегде колкото само за своя домашна употреба. Европейските платна навсекъде, та и там я заместиха.
456
линика до софийския, [1] на които (съкровища) суетността и несуществованието, според собственото негово казвание, [2] сполучил да открие.
От ранната си възраст Нако, когато би да се почнел владички въпрос, той бивал предводителят против владичките злоупотребления, и то не по някоя собствена своя користна цел или някакво партизанство, а по искрено убеждение. Защото той един и пръв между съгражданите си можел да види, да познае и да открие владичките злоупотребления. Ето защо все него виждаме за пръв против владичките разпуснатости и разюзданости: против влад. Антима той предвождал кукушаните; против влад. Мелетия на първий и втори път съще; против Якова той пак ги предвожда и въобще против гръцкото в. духовенство и главно против Солунската митрополия и против самата Патриархия. [3] Разбира се, че той в тия подвизи не е бил самичък, а имал е и свои верни и достойни поддържатели и съветници, каквито са били например покойните Д. Миладинов, Атанас Гърков, Христо Тютюнджията, Нако Станишев Кюр[к]чията, Атанас Кушовалията и мнозина още други. Но, от друга страна, и съперниците му съграждани — владички поддържатели — не са били малцина и слаби. Такви са били в Кукуш чорбаджи Тодор, Нано поп Гутов, а напоследне Константин Дупков Даскалът и др. А в Дорян Стерьо Влахът и зет му Мицо, а главно Григор Хаджинаков. Но Нако с хитростта и умелостта си всички тези владички подлизурки доблестно съкрушавал. Нако е бил бич на злоупотребителите гръцки владици. Но и когато да би се появил и друг някой от каквато и да било категория обществен въпрос, пак той бил напред — защото друг, подобен нему, и не е имало в Кукуш в тия времена, който да би могъл да го замести, та затова и във всека давия от страна на кукушаните или против тях и въобще на
1. От това явно се вижда доколко е било популяризирано това тогашне заблуждение, че и митрополити били увлечени по него.
2. Какви ли разкази по тая си авантюра не ми е разказвал покойний Нако, смесени със смях!
3. За тия гонения, както и за целий църковен и язичен въпрос по Македония, особито по ония градове и места, в които съм имал случай да поживея през тия важни за народа ни времена, ще се явят, както съм споменал вече и другаде, други книги под заглавие «Материали за историята на възражданието ни в Македония.»
457
Кукушката епархия особито по църковно-училищните работи, все того Нака С. Станишев виждаме начело за предводител. А напоследне, във времената на чисто народната църковна разпра с гърците, той е бил най-горещийт родолюбец, който не само никак не е мислил да се възползува от нея частно за своя собствена користна цел, но, напротив, той неумолимо преследвал таквите екземпляри, ако би ги имало, както ще се спомене другаде. При това той не е щадил ни труд, ни имот за доброто н за преуспяванието на народната ни цел. За необоримо доказателство на това може да ни послужи при другите и факта, че при добрата си търговия на младост с платна, а по-сетне с шарлаганджилъкът, той не можел да се обогати, както други негови другари, а при строгата си спестовност едвай бе сполучил да скътне толко, колкото да може на стари години скромничко и честно да си попомине. [1]
Подбуден от любов към родния си язик, Нако по съветите на Д. Миладинов проводи по-стария си син Константина в Русия да изучи славянската литература, без да щади, разбира се, тежките и огромни разноски, нужни за поддържанието му, с цел като свърши, да се върне и да преподава славянската наука в отечеството си, която цел обаче не се осъществи, както съм казал вече другаде, тъй като синът не се върна назад в отечеството си да изпълни заветната цел на татка си, а остана в Москва да просвещава просветителите си руси; тамо се удоми и там се помина.
В църковний въпрос Нако е играл най-видна рол. Вън от другите подробности, които ще се изложат другаде, аз ще спомена тук два-три само случая, достаточни да дадат понятие за неговите преимуществени дарби.
1. Когато във време на унията (първата) Гръцката патриархия бе проводила в Кукуш свой екзарх, покойния Илариона Макариополский, по-сетне български търновски митрополит, за да отклони кукушаните от католичеството и тези последните били направили с него, Илариона, условията за как да премах[н]ат унията, като получат от Патриархията за свой
1. Две само лица зная в Македония, които са надминали Нака Станишев по щедростта си по народното ни дело. Те са: 1) приснопаметний д-р Константин Мишайков, родом от с. Пътеле, Битолско, който всичко, що имаше, пожертвува за събужданието и закрепванието българщината в гр. Битоля, и 2) пок. Георги Гогов във Воден, който тоже не остана по-долен от него. Но за них ще имам случай да кажа повечко другаде.
458
владика самаго него (Илариона); подсетен от другарите си, именно от Христо Тютюнджията, Нако върнал се при дяда Илариона и с помамка, уж да се подпишат и други, взел му назад писмата, които били му вручили по-преди за до патриарха, подписани и подпечатани, и пред очите му разкъсал ги на парчета, като му казал:
«Ваше преосвещенство! Два пъти си бил на заточение, а ако те проводят трети път, ние не сме в състояние да те избавим! Ти не прилича да бъдеш наш владика — епископ на солунский митрополит; тебе ти се състои да станеш общебългарски патриарх.» (Забележете, че то е било през м. юлий 1859 год., когато българский църковен въпрос в Цариград не беше още избухнал явно.) «Иди, продължил Нако, в Цариград, провъзгласи се за независимостта на българската църква, стани български патриарх, та тога, ако идеш на заточение, да отидеш поне като български патриарх, и ако пострадаеш — за цял български народ да пострадаеш, а не за един наш Кукуш, за една шепа люде; а ние ще искаме за владика лице, което никак не било промешано в нашия въпрос и на което Патриархията да няма никакво подозрение.»
Трогнат от Наковите убедителни думи, покойний Иларион убедил се в правотата им и на часът приготвило се друго прошение до Патриархията със същето прежно съдържание с тая само разлика, че вместо Илариона турило се за кандидат името на Партения Зографски, родом от дебърското голямо село Галичник. Казвали са ми в Кукуш, че оттога вече дядо Иларион усвоил бил окончателно идеята за независима българска църква, както ще се каже по-обширно другаде. Останалото и подробностите по същий въпрос остават, както казах, за в други книжки.
2. Когато кукушаните се отказали от унията, католичкий епископ м. Боре, като си отивал от града им, наскърбен, задето новопросветените го оставили, взел чехлите си (обущата), та изтресъл праха им според И[сус] Христовото наставление към апостолите, което изрично казва: «Където Ви не приемат, изтресете прахът от обущата си и бягайте оттам.» Тога Н. Станишев уловил го за дрехата и му казал: «Така ли ви казва свещеното евангелие, да ни оставите от ръката си? Ние ви повикахме не за да станем католици (защото ние вяра си имаме, та нямаме нужда от друга — вашата), а ви повикахме като християни да ни помогнете против гръцките беди. Ако християнската ви съвест и евангелието ви позволяват, оставете ни! Тога ние ще прогласим чрез вестниците по цял свят, че вие, като-
459
лиците, не сте имали друга цел, освен да ни посвоявате, да ни покатоличавате!»
М. Боре, сконфузен някак от Наковите правдиви думи, умълчал, а кукушаните тържествено изпроводили го за Солун.
3. След отказванието на кукушаните от унията и пристигванието на о. Партения за бълг. кукушко-полеянски владика, пок. Нако Станишев бил повикан в Цариград посредством дяда Илариона Макариополски, за да дадел уж на цариградските първенствующи българи нужните обяснения по църковний въпрос в Кукуш и по приемането на унията от кукушаните, а в действителност, за да повтори и пред них насърчителните си думи за независима българска йерархия, които по-преди в Кукуш бе казал така дръзновено дяду Илариону.
Там, според неговото собствено разказвание, един ден го завели в някое официално място, където един по един се събрали много важни и официални лица, както руски, така и българи, включително и дядо Иларион, и където, като нарочито да отворили разговор за унията в Кукуш, за която нападнали Нака и го обвинили в това: защо ли неговите съграждани и съепархиоти изменили вярата си и приели друга — католическата? Но хитрий Нако никак не се побоял от нападките им, а с известна готовност и със свойствената му безбоязненост, като оправдал кукушката постъпка, казал откровено, че две цели години наред и непрекъснато кукушаните молили се на Патриаршията, както и на други важни лица, като на тук присъствующите (той разбирал с тия думи присъствующия там руски посланик Новикова, комуто той същий Нако подал лично молба от страна на кукушаните по същия въпрос), но че молбите им останали «глас въпиющаго в пустини»; а че «щом като едно прошение подадохме на католиците, казал, те немедлено и с готовност подадоха ни помощна ръка и ни отърваха от гръкофенерските мъки». А колкото до променяванието на вярата, доблестний Нако привел им за пример и оправдание операциите на хирургите, които, като видят някоя част от тялото на болния оживеничела (гангреносана), отрязват я, за да спасят човека. «Така и ние, прибавил той, като видяхме, че управлението на вярата ни или по-право на църквата ни е гангреносало, за да спасим народността си, като не можехме да отрежем само управлението, отрязахме го заедно с вярата. Как би могла да съществува вяра, ако не би имало народ? Народ без вяра бива — той ще си намери една, която и каквато и да е вяра; но вяра, без да има народ, който да я приеме
460
и изповядва, не може никога да съществува. [1] С такви и подобни тем доводи Нако сполучил да се оправдае пред събранието на големците, което било събрано нарочито с цел да изобличат кукушката постъпка в лицето на кукушкия представител пок. Нака, но както вече видяхме, напразно. . .
4. Друго още едно куриозно обстоятелство разказвал ми е пок. Н. Станишев, станало в едно тоже официално събрание.
В един пролетен ден, когато той се намирал още в Цариград, през началото на 1860 год., дало се едно официално угощение или бал, все едно, на което били присъствували всичките цариградски български първенци с владиката Илариона начело, както и външните български представители по църковний въпрос, включително и оние от македонските епархии, [2] следов. като представител на Кукушката епархия призован бил и присъствувал на това угощение и наший Нако С. Станишев с кукушките си прости дрехи и с чубучката си, макар по обичая на подобни случаи да се изисквали някои необикновени за нас тоалети и церемонии. (Трябва да не се забравя, че прн това угощение имало лица и от висшето даже политическо общество, като например лица от дипломатическо съсловие — както казваха тога, и сам руский посланик бил присъствувал.)
При привършвание на угощението гощающите се взели да пият тостове (наздравици) с шампанско. Всекой от них пил наздравица по за едно високо лице или за някоя висока обща идея, така например за императорското и султановото здравие и дългоденствие, за българский народ и напредъка му и пр., и пр. Когато най-сетне, като на последен от гостите, дошъл редът на Нака Станишев, той издигнал чашата, пълна с шампанско, като извикал гръмогласно: «Пия наздравица за независима българска йерархия.» Изпил виното, а изпразнената чаша удрил силно о трапезата, та се сдробила на частички. Всички присъствующи се стреснали и на-
1. Като излагам тук оправданията и мотивите на пок. Н. Станишев не искам да кажа, че ги препоръчвам, тъй като и сам той не всекога се основавал на тях и не винаги ги поддържал, както ще видим другаде, а ги излагам просто като факт, с който си послужил за оправдание свое и на съгражданите си.
2. Това нещо помня и аз, макар и да не съм бил тога в Цариград, а помня го, че и наши двама представители на Охридската епархия бяха присъствували на това събрание.
461
скърбени от неприличната в случая постъпка на стареца прост кукушки представител, спогледнали се един с друг. Това било обезчестително докачение против всички, които пили преди него. Поискали му се прочее обяснения върху дързостната му постъпка и той с готовност и смелост обяснил им, както следва:
«Ние, почитаеми господа, се бориме с гърците за църковните си правдини и ги искаме от Гръцката патриархия. Но кажете ми, моля ви, възможно ли е някога един похитител на чуждо имущество да повърне назад похитеното, комуто принадлежало то, без да се упражни върху него (похитителя) външен натиск, външна сила? Никога! Още сто години да искаме правдини от Патриархията, уверявам ви, господа, няма да ги получим. Но ние, българите, имали сме до неотдавна своя независима йерархия; можем пак да си я имаме. Ние имаме цар — султан, имаме царско правителство; от него ще си искаме църковните наши права, които гърците чрез интриги посвоили ни ги. Ще си искаме независимата си йерархия и, уверен съм, най-сетне ще я добием!»
Всички слушатели се убедили в изказаните от Н. Станишев; истини, оправдали постъпката и дързостта на решителния и неук македонски българин и с възхищение ръкоплеснали му; а кажи, че в това събрание и по това неочаквано обстоятелство решило се да се пристъпи напред по-решително — да се откажат българите от Гръцката патриархия и да си искат направо от правителството възобновлението на своята неотдавнешна независима йерархия. А ние знаем вече, че това стана през м. март същата 1860 година. [1]
За верността и точността на разказванията ми, черпени от същия покойний Нако, отговорността оставям върху него същаго, аз поне за себе приимам ги за верни и точни, тъй като зная, че той не само не обичаше да лъже, но беше и непримирим враг на лъжата и лъжците. Впрочем, както и да било, решението на църковний въпрос десет-единадесет години след тези обстоятелства в наша полза и установяванието на Бъл-
1. Казвал ми даже пок. Нако, че след това обстоятелство пок. Хр. Тъпчилещов, който съще присъствувал на угощението и чул обясненията и рекламата на Н. Станишев, потупал тоя последния по гърба в знак на одобрение и му казал: «Нако, или прати ни тук двама кукушани да ни спомагат по разрешението на църк. въпрос, или да ви пратим оттук двама българи в Кукуш да ги научите как да го разрешим!»
462
гарската екзархия напълно оправдават казаното ни, както и онова, що е било казано на дяда Илариона в Кукуш. [1]
Наистина Нако е бил причината, или по-добре, авторът на идеята (подшушната или по-право внушена от о. В. Чолаков) да се въведе в Кукуш първата уния през 1859 год. (както същий той е бил причина да се отхвърли тя не след дълго време през същата година). Но при всичко това той никога не е мислил да се установи тя постоянно в Кукушката епархия, а бе я употребил като средство за избавление от гръцкото в. духовенство. Той даже често казваше и повтаряше: «Ако гръцките ногте са природни — косчени, католическите са железни — челичени и еднаж като паднеш между них, не можеш вече да се изчепиш.» И още, когато след паданието Партениево солунский митрополит искаше да натрапи на Кукушката епархия пак гръцки владика, а някои от кукушаните помислюваха пак за уния, покойний Нако викаше им и гърлото си дереше: «Нимте, [2] деца! Еднъж лесно излъгахме католиците и лесно се отървахме от них, а повтор не ще можем; ако още еднъж им паднем в ръка, не ще ни бъде никак възможно да се отървем от них; те са лукави, по-лукави даже от гърците: ще вземат сериозни мерки, за да ни свързат добре, да не ни позволят да мръднем!» Както и стана при последнята им уния от 1874 год., от която съгражданите му кукушани ето вече 34—35 години оттога и при съществуванието на българска независима йерархия не могат още да се отърсят съвършено от католическите нокте. Ето защо той беше против повторното приемане на унията, в което действително не е взимал никакво участие. Но тога обстоятелствата го продиктуваха, благодарение на някои грешки от страна на Екзархията и на тогашний солунский валия, известний Митхад паша [3].
1. Някои от тия сведения аз сам лично съм проверил в Кукуш от сведущи лица и излезли верни; а на други пък съм бил очевидец свидетел. Ето защо аз приимам за такви всичките Накови показания.
2. Недейте.
3. А когато да го попитахме частно защо ли приеха първата уния, той ни отговаряше: «Където са криви улиците, не можеш да вървиш право, че ще си скапиш (строшиш) главата о кривите зидове, та за да се предпазиш от подобна опасност, трябва и ти да изкривиш вървежа си съгласно с кривината на улиците. Това същето направихме и ние с приемането на първата уния.» А преди да я приемат, Нако бе казал на митрополитския наместник Костаки Мегавули: «Вие не услишахте молбите ни, а въпреки обещанията си подиграхте се с нас, изиграхте ни; но ние такво пятно (изрично казано, лепешка — говежда ланьо) ще лепнем по лицето на митрополита и на самия патриарх, което пятно никоя вода, никое море не ще бъде в състояние да го измие», и веднага тръгнал с другарите си, кукушки представители, при лазаристите, за да им подадат приготвеното прошение за приемането на унията.
463
Покойний Нако С. Станишев беше с дребен ръст човек, с твърде малка глава, за което гърците му са казвали в Солун, че бил от гръцко произхождение, тъй като малкостта на главата му го показвала за такъв, когато у неговото родословие нито отпреди 500 години ни капка от гръцка кръв не се намирала. [1] Физиономията му го представляваше за мислител не по-малко, отколкото за решителен и хитър, какъвто и беше в действителност. Той повечето пъти се виждаше дълбоко замислен; но к решителността му беше от най-редките и най-дръзновените. За да проектира един план и да се реши за изпълнението му, пок. Нако нямаше нужда от дълбоко и дълговременно размишление — пет-шест минути мълчене с чубучката си в уста стигаше му да скрои и най-мъчния план и да се реши и на най-дръзновената постъпка за изпълнението му, и всекога е сполучвал чудесно. Но справедливостта, абсолютната справедливост го изисква да изповядаме самата ненакърната истина, че сполуките му се дължат не само на неговите способности, а голяма част и на достойните му тоже и верни другари, кукушки първенци, за които споменах и по-преди, без които много пъти и би пропаднал заедно с водимите от него народ[ни] дела. Нако всекога е имал против себе остен, изкусующ го Ангел Сатанин според апостол Павловото изражение, който никога не го оставял в мир и който е бил: противонародната владичка партийка, предвождана кога от един, а кога от друг кукушки първенец — владички подлизурка-изедник. От тези най-мъчни са били: чорбаджи Тодор, Нане поп Гутов, а по-сетне опашките им Константин Дупков Даскалът и Георги Петков, за които тоже споменах и по-нагорце. Но Нако никак не се стресвал, не се боял от тая гръковладичка котерийка, напротив, той с удоволствие приемаше съществуванието ѝ и с радостно настроение казваше: «Деца! Трябва да благодарим на гърците и на висшето им духовенство, задето с партиите, що образуват по-
1. Имах и негов един портрет, но за съжаление заедно с К. Миладиновия, пратен у горепоменатата редакция на илюстрованата «Светлина», пропадна безследно.
464
между нас, държат ни всекога будни и нащрек и със своите коварства и интриги повече изоструват ни, отколкото да ни парализират. Инак, ако бяха ни оставили спокойни, ние, по свойствения си характер, щехие или да заспим Варухов сън, или да се хванем помежду си да се караме за нищо и никакви дреболии и безполезно да иждивяваме силите си; но тяхното съпротивление и техните интриги държат ни всекога будни, съединени и бодри.»
И право си имаше човекът.
При толкова преимущества и високи дарби Нако, като всеки смъртен, не беше съвсем свободен и от някои человечески слабости — от някои непрепоръчителни недостатъци. Той притежаваше, особито в старите си години, когато имах честта да го позная и често да се сношавам с него, непреклонна упоритост — български инат и претенция да се слуша и върши все неговото, каквото и да било то, право или криво (впрочем повечето пъти и ненапразно). С една дума, той твърдо постоянствуваше на своето мнение. Когато не можеше да склони някого към себе, отиваше му често, говореше му, убеждаваше го, догдето да го придобие. При това отмъстителността беше една от чертите на характера му, а тя се появяваше само когато се намираше във весело настроение, тъй като на стари години беше почнал и да си попийнува, [1] в което време не гледаше хатър или чест, а с всекого се обхождаше като с подчинен и като с виновен пред очите му, като с презрен; всекого докачаше, поради която причина и мнозина от най-верните си приятели и най-тесните си привърженици изгубваше за в полза на противонародната, ничтожна по-преди партийка. Но като на утринта се сетеше, че е увредил някого, отиваше при него да му иска по косвен начин прошка за нанесената му обида. От моя страна и в такво жальостно положение го уважавах и никак му се не сърдех, та от това и никога не сме достигвали до явен конфликт; защото и в такво, полуизгубено, така да се рече, състояние, той запазваше си остроумието, а донегде и разсъ-
1. Нако още на младост попийнувал си по малко, но това правел, според собственото негово изповядание, доколкото му било нужно да раздразни нервите му и да му вдигне страхът, когато предстоело да се представя пред някоя високопоставена личност за някой от голяма важност въпрос или, както сам казваше, за да му разслаби ключевете и резетата, та да може по-безбоязнено да каже онова, що мисли. На старост обаче бе го прекалил.
465
дителността, освен че в такво време не можеше да таи в себе онова, що имаше против някого, а явно и открито изказваше го пред всички и грубо нападаше когото пристигнеше, ако тоя поеледний, според неговите възрения, бил прегрешил някога в нещо. От това и мнозина, при всичкото уважение, що хранеха към него, бяха го намразили, следователно от това на старите си години бе изгубил донегде ореолът на прежната си слава. Аз сам често съм ставал невинна жертва на неговите нападки за мними някои и несъществующи прегрешения, при всичко, че той инак много ме обичаше и много се радваше за присъствието ми в Кукуш като учител. (Аз цели седъм години учителствувах в тоя град, без да се появи между мен и гражданите каквото и да е, ни най-малко охлаждение.) Но като знаех характера му, никога не съм се докачал, напротив, всекога съм го уважавал за достойнствата му и често в нужни случаи съм прибягвал към него за съвети, по които и съм сполучвал. От друга страна, съжалявал съм за споменатите негови недостатъци. Но както казах и по-горе, той сам утринта от-рано, като да бе се свестил, разкайвал се и просил извинение и прошка от обидения.
Подобни нападки от негова страна често е претърпявал и първий българский в Кукуш владика пок. Партеннй. Това Наково поведение към последния било е и причината на взаимното помежду им негодувание и омраза, от които най-сетне произлезе, както не трябваше, и владиковото от епархията падане и толковато зли и неприятни за същата епархия последствия, дирите на които ще останат неизгладими за дълго още време. Подробното им описание отлагам за другаде. [1]
1. Не са били малке и погрешките на пок. Партения, но от съвсем друг характер, сир. тъкмо такви, каквито Нако немилостиво мразеше и гонеше, за които този последний имаше право да му забелязва строго, но не дори и до нападане и гонене, за които по-обширно тоже ще поговоря другаде, а тук ще кажа само, че жално, но — по злощастие — било е неопровержим факт, че Партений като пръв български владика в Македония не е притежавал изискуемите се качества за такъв, напротив, той страдал от много слабости — с една дума, той би бил най-добър за Дебърската епархия, но не и за Кукушката.
Едно от най-грозните нещастия, които сполетяха Македония по народоцърковното ни дело, бе и това, дето първите български владици, що стъпиха в нея, случи се да бъдат слабохарактерни и не калени, непригодни за сложната им служба, неотговарящи на възложените им тежки обязаности, та не могоха да устоят срещу разновидните затруднения, предизвиквани от тогашните обстоятелства и от страна на народните ни заклети врагове. «Камо да имаше за Македония, особито за Кукуш, един Дорчо (софийский Доротей), тога да видеха противниците ни с кого имат работа» — често казваше Нако. Когато на 1869 г. за пръв път отидох в Цариград, кукушаните, респективно Нако, препоръчаха ми да моля Св. бълг. синод да пратят за Кукуш того Доротея. Аз изпълних длъжността си, молих големците да изпратят, когато дойде време, за владика в Кукуш Доротея, но те единодушно ми отговориха: «Ах, не знаят кукушаните какво искат», като придружиха описанието на исканото лице и с някои непрепоръчителни епитети. Аз, като се върнах в Кукуш, предадох вярно на кукушаните отговора на цариградските големци. Но знаете ли какво ми възразиха кукушаните, особито пок. Нако Станишев? «Нека — казаха те. — Нам такво куче ни трябва, че силно куче може да пази стадо; а колкото за нас, да се не боят, ние ще го направим ягне — и ми разказа[ха] един анекдот за едно истинско събитие, станало в Дорян, което не е тук мястото да описвам. — Нам — повториха ми кукушаните — не ни трябват за владици богословци. Ние и без тях през цели 500 години на двойно робство не сме изгубили вярата си, та сега ли ще я изгубим? Ние сега тук нямаме работа с бога, та да ни трябват богословци, ние имаме работа с дявола, та нужни ни са дяволословци.»
466
Поради гореизложените подвизи и ревност за преуспяванието на народното ни дело — възражданието ни — Нако често пъти е бил преследван от страна на гръцкото в. духовенство и въобще от гърците солунски — кога чрез властта, а кога чрез други пъклени средства, но всекога чрез хитростта си бивал запазван неповреден. Най-сетне, на 1875 год., се помина 63-годишен, изгасна завинаги кукушката звезда, неподражаемий патриот Нако С. Станишев, оплакван от малко и голямо, от старо и от младо. Причините на неговата неочаквана смърт различно се коментират: едни мислят, че тя била вследствие на яд, задето против неговите тогашни убеждения вмъкна се повторно и се загнезди по-здраво унията в Кукуш, [1] други — че от гризението на съвестта му, задето съзнаваше, че той биде причината да се отстрани от епархията българский
1. А за това има доста верни данни. Домашните му са ми казвали, че в това време имало преговори между кукушаните воглаве на Нако и руский в Солун консул за вдиганието на католическия епископ Рафаил от Кукуш и че в разстояние на тия преговори Нако често изгуб[в]ал свестта.
467
владика Партений и да се повърне в нея пак изгонений попреди с толко мъки и жертви гръцкий епископ, омразний Мелетий, [1] та да последва унията; а трети, най-после, че бил от-
1. Когато след паданието Партениево (1867 г.) щеше да се избира наследникът му през 1868 год., един от кукушките квазиизбиратели, поканени от Солунската митрополия колкото за формалност, които щеха уж да избират такъв, беше и този същий Нако С. Станишев, който, волею и неволею, дал си гласът за оного същаго грък Мелетия, когото преди девет години с толко мъки, толко трудове, жертви, опасности и огромни разноски под неговото (Наковото) предводителство кукушаните бяха сполучили да изгонят из епархията си. От това и голяма част от уважението на съгражданите си той изгуби, а и противниците като да му взеха вече страхът. Постъпката си по тоя случай той оправдаваше с обстоятелството, дето, ако да бяха избрали друго някое лице, неизвестно дотога на епархиотите, може да се случеше да е по-хитро, по-лукаво, което да умее по-майсторски да прикрива злоупотребленията си, та в такъв случай мъчно ще бъде да се подигне отново епархията против него, когато злоупотребленията на Мелетия бяха всекому известни и епархията всекога готова да се подигне против него. От подобни съображения през 1860 год. се водеше и пок. Д. Миладинов, когато Патриархията насилствено прати в Охрид омразния тоже охридский Мелетия.
А пък откак преизбраний кукушко-полеянский Мелетий дойде в Кукуш, Нако, последователен на своите тайни възреиия, не рачеше да го приеме; той не му отиде на посещение и накарваше и други да го не приемат, нито да го признаят. От това явно се виждат причините, по които бе взел участие в преизбиранието му, които по-горе загатнахме. Освен това на онова време (1867 г.) загрозяваше гр. Кукуш и една от друга категория опасност поради едновременното убивание на местния каймакамин, добрия Абдулах бей, в самия правителствен дом, за което обстоятелство не е тук мястото да се разпростирам по-подробно. Но хората отвън, като не знаеха истинските мотиви на тая Накова политика, съвсем инак тълкуваха работите. Те казваха: «Когато Нако беше, който, така да се рече, възбуди процеса против Мелетия и въобще против в[исшето] гръцко духовенство; когато той изгони и едния, и другого и доведе български владика; когато той бе насърчил Илариона Макариополски и другите български първенци да искат бълг. независима йерархия, как би могъл той същий да се помири със своята развълнувана и раздразнена съвест, която, изпречена постоянно пред неговите умствени и душевни очи, непрекъснато викала му: «Ти, Нако; ти, прочутий родолюбче, ти събори онова, което със собствени си ръце бе въздигнал! Ти възкреси от гроба народното дело, за да го опропастиш в по-дълбока яма! Ти си кравата, която цял ден пасе, за да набере млекце, та да нахрани с него стопановите си деца, а откак стопанката го измълзи и напълни гърнето, ти с една ритканица скърши гърнето и изсипа млякото. Ти си, който с трудовете си, с родолюбието си, даже с опасност на живота и имота си, изгони от Кукуш омразния грък Мелетия и властта на гръцкото духовенство и доведе български владика; ти си същий пак, който със своето нетърпеливо същевременно и нетърпимо поведение, със свойт инат остави да изгонят из епархията ни того същаго бълг. владика Партения, когото беше си довел; какъвто и да беше той, стига, че беше наш, кръв от кръвта ни и кост от костите ни; ти си, който днес преизбра същаго, изгоненаго Мелетия! Как не ти се заключи устата, как не онеме тя, когато в нечестивото солунско съборище, във враждебний нам избор си произнесъл това скверно име: «Мелетий»? Ти си, който най-напред възбуди народоцърковний въпрос в нашата страна, и ти пак си, който го опропасти, който го погреба, колкото за родното ни място пое, откъдето най-първо избухна, откъдето най-първо и най-силно се появи! Отговорен си пред народа и пред потомството; отговорен си пред бога, пред историята и пред собствената си съвест за злите последствия на грешката ти!»
Така говореха и така натякваха Наку собствените му приятели и другари, без да знаят тайните му планове и възрения, за които по-горе споменахме, които обаче не сполучиха напълно. И наистина тие грешки и последвавшите ги натяквания от страна на най-ближните му не бяха от малка важност и тяжест за съвестта на един чистосъвестем и най-жарък родолюбец, какъвто беше пок. Н. Станишев, който целия си живот бе посветил на народоцърковния ни въпрос, а сетне чрез една своя погрешка да уничтожи всичко дотога за народното ни добро чрез него извършено! Тежка отговорност навярно той е усещал и съглеждал пред съвестта си, която постоянно и люто го е гризела. Но за как стана това, подробно ще говоря другаде.
468
ровен от гърците чрез някой си лекар, родом грък, нарочито изпратен от гръцкото правителство. Според напоследне явившите се гръцки постъпки в Македония и други по-прежни сведения, това последно предположение може да бъде най-вероятното. [1]
1. Гърците, недоволни от гоненията и преследванията против българите чрез своите интриги и предателства пред турските власти, за да постигнат адската си цел — да изтребят по-видните лица от българското население, та да остане само простолюдието на тяхно разположение, туряха в ход и други, още по-гнъсни, още по-сквърни и по-безчеловечни средства, само тям присъщи. Те назначаваха от Атина лекари уж, с огромни заплати, и ги проваждаха в македонските градове с определена двояка цел: . .
а) Да церят даром турското население, за да го привлекат към себе си и да добият благоволението му, та да се вмъкнат между управител ните и влиятелни кръгове в качество на градски доктори, за да добият по-голямо влияние у турците, чрез които сетне да работят и интригуват против българите.
б) Като градски доктори вместо да церят, а те да изтребяват първенците и по-способните българи — интелигентите, предводителите по народното дело чрез някоя майсторска отрова, колчем би се явил случай да се разболее някой от тия последните. Такви немилостиви подкупени джелати, гърци доктори, имали сме злочестината да видим не един и два. През 1872 год. в Кукуш с таква цел бе дошъл един подобен лекар, родом грък, на име Теофан, който всекакви средства употреби, за да би могъл да се вмъкне в беледието (в кметството) като градски доктор, но осторожните кукушани, като заподозряха целта му, опреха се с противодействия та си, та овреме не му дадоха да постигне целта си. (Той се подозира и за отровител на пок. Н. Станишев. Наистина домашните на Нака казват, че Нако умрял от тифус, придобит от настинка, но обстоятелството, че д-р Теофан, щом му дал цяр и отсъствувал за няколко дни от Кукуш, дава да се подозира лошата му цел. А за констатиранието на тая му по стъпка чрез аутопсия кой ли би посмеял да проговори и кой ли би се осмелил да я направи? Съще така, казват, че е погинал и пок. Георги Гогов, най-смелий и най-първий български родолюбец в гр. Воден, животът и делата на когото не са по-малко важни от ония на който и да било друг български родолюбец, но за жальост нигде в нашата литература неспоменати, като да не е съществувал никога тоз български самоотвърженик.) Обаче гърците не се обезкуражиха — вместо него пратиха друг, по-изкустен в демонствата си, чини ми се, родом от остров Хиос.
469
Покойний Нако С. Станишев остави четирма синове, но едвай ли и наследник, който да предводителствува съотечествениците си кукушани по народното поле. Наистина, най-старий от тях, пок. Константин, свършивш в Москва, и до смъртта си занимавал е професорска катедра в един руски лицей; а най-малкий, Милош, свършивш в Женева, и днес занимава прокурорска длъжност в българската столица, имаха шансове да покажат талантите си, но обстоятелствата не им съдействуваха, така щото в родното им място сложено е мнението: «Умря Нако С. Станишев, заедно с него умря, се погреба и изчезна и Кукуш в народоцърковно отношение.» [1] А от
1. Покойн. Нако често обичаше да разказва анекдоти за много събития, станали или в негово време и през неговия живот или за други, по-стари, за които са му разказвали по-стари от него интелигентни хора, с каквито имаше усърдие да се сношава. Много от тези разкази съм слушал от него, но едва ли да съм запомнил няколко. Ето защо тук няма да споминам за всички, а само за ония от тях, които ми направили по-дълбоко впечатление, и то от по-старите, на които ще отбележа само заглавията им, без да ги излагам подробно, а именно: 1. Как княз Гика, родоначалникът на влашката Гикова династия, от прост арнаутин бозаджия в Цариград станал влашки княз и за способностите му. 2. Защо празникът на св. Екатерина, 24 ноемврий, в гръцките книги се преместил да се празнува утринта на 25 с. м. То е било през време на Екатерина Велика, руската императрица, след превземанието на гр. Варна, и то по заповед на султана, наложена на гръцкия цариградски патриарх..
470
другите двама единийт, Атанас, не бе приготвен и пригоден за таква работа, а непосредствено по-малкий от него Димитър (Мицо), след като някоя година и друга следва в Русия, а не довърши, върна се у дома си и се вдаде в търговия, та сега е един добър търговец на брашна, произвеждани от парната му воденица, а продавани в Солун и другаде.