III.
1. Обичаи славянски („Цариградски вестник”, 20 септември 1852)
2. Обичаи в Долной Мисии или Западной Болгарии („Цариградски вестник”, бр. 93-94-95-96 от 1852)
3. Именник (Къща и покъщнина, т. е. къщни вещи) („Цариградски вестник”, 30 май 1859)
4. Айдин, 15 май 1861 г. („Цариградски вестник”, 10 юни 1861)
ОБИЧАИ СЛАВЯНСКИ
Стан, земледелия, радиност, торговина и художество при старите славяне
(„Цариградски вестник”, 20 септември 1852)
В первите времена, кога предедовете наши, неимеюще стални пребивалища, провеждаха скитский живот (от глагола скитане) они нравствено живили по най-више от лова и овци (стока жива) и обитавали во пещерите (спали) или по рупи в земля ископани. После станаха да прават сламени шаторе (чадаре, сенки) и от стаблени гранки да устрояват колиби, които с маовина ги покривале. По това после обитаваха и путоваха на покривни кочии, които били прави кущи и сродността на овии да мислиме даваят, защо едно от друго произошло.
Обаче како начале седища постоянни да прават и мало се умножиха и се отсуровиха, они почнаха да градат къще древени, где коя удобност да тражат и свобода на животат. Тогда земледелието требувало е да постане нихна обща и главна забава. Действително они обделвали искусно поля и многочислено овци держале, щото станало извор на онова благостане, ради което кажуват всички стари повестници, които заради славяните исписале, щото при них било во общо распростерто.
Низ това ни рукоделието не било изоставено, да паче оно со време доста е развивало, щото селяк славянскии сам можел да си прави всичко, що му е било потребно за в къщата. Славянин сос собствената своя рука доста вещо (искусно) градил своя древена куща и покукина. Жените пък от своята страна преле, сновале и ткале — ленени платна, и вунени сукна (чохи) за дрехи, онде где се носило таквии дрехи, защо во некои страни славянскийат народ готово до поздни времена сос кожи се одевал (обле-
137
зувал). Но кукевната радиност се раздражавала, негде мелко, а негде много, между селяците наши всички до днешните времена. Особито пак старите славяни се обличувале во резане древни хипови (копане образи бежилини) и други резаня, сос които украшаваха своите храмови и домови.
И от това славянско резане — рабуш, рекам, реч, рачун, распис — писмо произнайдено е. Полно верно овде ся разговарам — да от славяните финикияните приимале букви, тоест финикияните велики поморски торговци, пливающе низ Средиземното море, доходеха преку Адриатическото море во Болтийското (Блатното) море и тува купуване от славяните скупоценни кожи. Но на 1443 лета преди Христа Кадмос, син Агиноров, внук Тайнов обрете во дневникът на уйка си една записка, коя следющее говори: „Сине Кадмосе, кога има да идеш да торгуваш сос славяните, молим тя да идеш и в техните храмови и на святиите нихни Богове да ся поклониш и жертва да принесеш.”
И тако Кадмос, како доплива во Балтия и да купува скупоценни кожи и други важни вещи, дойде и до река Бълга и влезе тамо в храмо на бога Перуна, тоя бог беше почитан от всичките славяни. И виде тамо на истуканите богови различити резки, кои точно служеха за срицание, сложение, изречение и чтение. И тако всички тия резове ги приима на истите древни стални имена, от кои днеска се ползува всичка вселенная.
Обаче нека ся обратим на старата тая реч — има ли за ова сведоци, за което пишеш? Времената ми са сведоци, сладкии брате, които явно доказуват, защо где дело ся окончава, тамо много кое какви разговори не поможуват... Но речта турска: „Гиорен, киов, колауз истемес...”
После поздни времена славяните постадоха това, на ощо природата ги влече, тоест главни търгования, посредственици между Европа и Азия. Славяните износили из Източна (Восточна) и Южна Азия злато, бисер, амбру, слонови (филови) кости, разни скупоценни смоли и други вещи и ги продавали на народите европейски, които от них доходили да прекопуват. Главний пут на това търговине
138
беше река Болга и Балтичко море, а сохранища (магазине) — сущий Новгород и Волин, два гласовита торговачка града у славяните.
Поистине, са за велика почест славяно-болгарите, които тогава они били первейший измежду всичките други славяне по торговията, които до времена и сос Черното море и Средиземното море отвориха торговия и столицата пренесоха в Мизия... Но верху всички тия дарови, що ги имали нашите предедови во торговия, во домостроителство, во рукоделие, предиво, сукно правене и пр.пр., имали и глубочайша природа во музикалное орудие, тоест различни свирила, от кои днешна Европа просвещена се украшава. Например:
Инструмент
1. Штицнета, 2. Лютня, 3. Цитара, 4. Хегеда, 5. Биябо, 6. Рос, 7. Валдхорна, 8. Бубан, 9. Шип, 10. Флаута, 11. Виола, 12. Тромпет.
Обаче во Чехия и селяците преискусно свират и днеска общо да речеме всички племена славянски погинале само да чуят музика. А най-паче во песнопоене и стихотворство совсем искуснейшее стапнуват. И не за чудо ради верховнаго стихотворца Омира, който во Илирик со голема желя слушал стихотворно поене славянско, от где ся научил и степеноударение епическо. Наконец ради това негово многогрудно искуство такавая награда прия от ближните му, щото отглади умре. После смертта му всекий ся хвалил сос шекер да го гледа.
Ради това при толкото наша дарови природни що имаме, е много срамота да отстапуваме, во което можеме да не можеме.
139
ОБИЧАИ В ДОЛНОЙ МИСИИ ИЛИ ЗАПАДНОЙ БОЛ ГАРИИ
(„Цариградски вестник”, бр. 93-94-95-96 от 1852)
— Имаят ли славянски обичаи, защо от това они ще се докажат да се болгаре, ако да се внетре и во Франций?
— Та това е перво и до днеска во Велес, Тиквеш, Щип, Скопие и всичка западна Болгария. Служби имаят (т.е. светковини) — Св. Петка, Митровден, Св. Архангел, Пречиста (ввдение), Св. Георгий (обновление храма иже в Киев), Св. Варвара, Богата Сава (тако го зоват Св. Сава), Св. Никола (три дни), Св. Атанас. Овий служби се прават во граде, вон по селата: Гюргиовден, Спасовден, Атанасовден, Св. Никола, Св. Константин и Елени, Духовден, Св. Троица, Св. Илия, Св. Пантелея и пр. По овий градски и селски служби големо количество се троши и во една година що ся гощаваят тии пари да се соберат, можат две прекрасни училища да направат и на четирмина учители да платат во един град.
Тогай пресвети креваят и петохлебие, в церквех масло (елей) носат, тимиам, смирно, просфори, колива и друго много милостине.
По села курбани колат и много суеверия творат. За Рождество имаят в 24 декембра, Коледа и Будник вечер. Много огнища в тая вечер и нощ ще запалат, како да речеш грдно гори градо и поят како деца, тако и стари: „Ха, ха, Коледе, кой ти майка отведе? — Робчето! Зло му било гробчето, ха, ха, Коледе!” По това груби и несносни хули и псовати, и махания на дверей сос стапове (кои ги зоват коледашки), и в секоя куща в той ден треба да гори силний огин и проч.
На вечери спроти Рождество, ще излезат всички кущи по едно кравайче пресно (погача) и внутре пара ще скрият, кога ще седнат на трапези ще раскршат това кравайче и ще си го поделат — кой ще я найде тая пара, он е благополучен и до март на гуша (врат) ще я чуваят, на первий март на гуша (врат) ще му я обвисят. После Василица (новое лето) в тая нощ си раскинат усти деца мали и велики ще поят: „Ха, ха, Сурова суровица, габровица, удри баба потртница, да си пущи киселица, да си роди
140
машко дете, да го викаят Айчин-Байчин, бестрага му гркомайчин! Ха, ха, сурова!” Паки по дверей сос коледашки ще гукаят несносно и бессомучно и прочия беснования.
На Прочка (Сирна неделя) на вечери ще се прощаваят, на средя соби на тавана ще закачат конец от памука (бубач) и на него ще врзуват халва, яйце, ще хаикаят (т.е. без руци, само сос усти ще докачуват, това се зове хапкавица). По това ще го горат конецо (книто фитило) всекому по имени, т.е. ево на Димка, ако гори весело и силно, ще живее много и весело, ако скоро в това трепнуване изгасне, он скоро има да умре и проч.
По това празднуват дванадесет петоци и седум четвертка — от велики четверток до Спасовден. Тогай различни и несмислени суеверия прават. Прорицуват за здравие, благополучие, буя болест (буйца) от разбойници, убийци, войска и прочая.
И всички тия прорицания ги чинат на Духовден. Едно от тия прочества ще ти явим, тоест ще турят на кукня врата една щица, на коя носат хлеб да се пече, под нея да може едно мало дете да са спровре. И ще турат под нея една тесла, секира, вода, огин, нож, катран, от волк кожа, ражен и т.д. И ще говори една жена, коя да е от собраних жен соседних (защо се собирает во една куку десет до двадесет жени), едно по една деца их ще ги поминуват низ тая щица две жени, а первая говоряще:
„Георгия мой помина, огин не го изгоре, вода не го удави, помина, тесла не го присече, помина, секира не го искорени, помина, нож не го закла, помина, катран не го исцерни, помина, ражан не го убоде, помина, волк не го удави, помина, буйца (тежка болест) не го хвати.” Ще му удри по гръб една песница (тупаница) на свое дете и ще го тисне (турне) немилостиво и оно ще се расплаче. Жени сос един глас ще воскличат: „Само сос това да буде во тебе всекоя неволя!” После ще му дадат да вкуси некоя травка под имя „срекя”, за да е всичка тая година во благополучие.
О браце, тоест сватба или женитба. Се женат и мужат в есене — в Велес и т. д. чудесни свадби прават. Перво
141
перстен менат со големо гощеване и веселие, и священик тогава се ги подврзе сосо молитва до смерти да се не отрешат, ако и никакви будат, и това е во Болгарии много благородно...
По това китка ще направят, она е достойна за пет гречески свадби или двадесет человека можат да се оженат во Греческо. На китка много гости и сродници ще се го-щеваят и веселат, и всекоя кукя, коя му е род, китка сос алтун (желтица) що относат дар момку.
По това како ще дадат уговор за свадба в коя св. неделя ще буде, пред два дена или един ден строй ще буде, и то великолепно, близу 50 до 100 жени ще идат во девойку и невестинския руби (ризи) ще ѝ ги предадат, и мужи повече ще идат. Девойка ще излезе, на вси ще им целува рука. Още от четверток ще почнат да се веселят и тогай ще канат кума, старосвата, подкумока, стараго девера и младаго девера. В неделу ще земат девойку, или в церква, или дома ще я венчаят и от кума ще земат прощение, за да се соединат — ту има несносни и варварски студодеянии и пр. и пр. На седум дена на первиче ще иде во отца си и тамо до три дни ще се гощаваят, може да потрошат колку десет свадби иноязични, защо трапези принесуват богатодарни.
Кога дете ще се роди, третаго дня ще имаят „трекя вечер”, сродници и соседи свои ще позоват на преизобилна вечеря, с много ястие и питие, после вечери ще го залюляят (ще го нишаят) и дар ще му оставаят — кой колко гроша може. Но жени, кои тая нощ окрест дете ще спият и ще наслушуват, како ще му проречат „наречници” (т.е. парке, орисници). Това суеверие за исто го веруват. Това дете кога ще проходи, т.е. на нози да се исправи, сос голема радост и веселие отец му ще купи най-чисто брашно и ще месат бели погачи, ще раздават за проходувание на мапое дете. Това се зове „постапалка” и толку изждивуват брашно, колку една греческа свадба, ако да е и най-сиромах болгарин.
Девети март како ще влезе, всички мали и велики е нужно още во постела по един залаг хлеб да укусат, да не
142
внезапно ластовица ги „пробие”, дури до Благовец. И все еднакво ще се чуваят от щрк да не го видат сос боси нози, т.е. без чехли. После Благовец ще ходат кукавица да слушаят, да не ги пробие внезапно, т.е. на гладно срдце. За това в тии три месеци, март, априлий и май хлебари имаят големо продавание от симиди, пити и пр. Блажений Венелин болгароиспитател, ако беше имал време на овой век, още имаше да се чуди на нашего болгарства. Нека ги до овде всички суеверия, защо може человек да остане без работа смеюще се.
— Чудо что ми являш! По истине били чудни болгаре, но има ли между тях и други язици да им са соседи и от них да се изображат?
— Има и други язици, но и они са достойни за сожаление. Има греци, цинцаре, коцоцинцаре, арбанокоцоцинцаре... тоскогреци, гегогреци, бугарогреци и цинцарогреци, кои отнюд не ти знаят ни двегни три, ни четири, много неучени и непостоянни. Охрид е за голема жалост. Тии болгаре не са ни болгаре, ни греци, ни цинцаре, ни арбанези. Но аз можам с големо разсуждение да ти речам, че они да се помаци, понеже язик их свидятелствува да се во никой род и училища не щат, от своего болгарскаго язика се гнусат и го хулат. Нека Бог уразуми и просвети, негли до после ще се познаят кои се, защо род рода не храни, но тежкото му кой го нема.
Дебр, Крчова, Галик, Река, кои болгаре са в злохуди места и страдаят от дивих арнаутов. Но таковия болгаре са, що е редко между всичко панславянство нихно постоянство. Болгаре крепки, великодушни, християне най-богобоязливи, верни, неучени, суеверие полни, чудесни философи би биле, да имаят училища и учители, превосходат всичка Болгария сос остроумие.
Они повече по чужбина работат, най-искусни архитектони во Турция. Имаят чудесен и прекрасен монастир во Дебр, Геличко, називаемий „Св. Йоан Крестител Бигор”, монаси болгаре, славянскии се служи в церквех их. Бог и султан ще ги просвети и са достойни паче другия болгар. Тетово, Гостивар — болгаре най-неучени, прости, достойни
143
за сожаления, защо се непостоянни, всекий ги лаже, сами се предатели, т.е. сами себе мученици от неуреждение се мучат. Християне добри и болгарскии в церквах служат Богу.
Скопие (Ускуп) — град велик и стар, и чудесен, окрест него близу двадесет монастира, все от сербски государи зидани, стари болгаре — но како се вселили десет кущи арбаногегогреци, пременили нарави и гостолюбия болгарски. Народ е болгаропомачки, собрани от всегда, едва има двадесет кущи скопяне, имаят три церкви, служение изборавено болгарогречески и безпорядок. Неучени и любят учение и не отбираят и не знаят що е добро учение, най-неучени нигде нема на сего света.
Три училища имаят, но како никой нигде безпорядок, но гимназиалное училище существова, защо нема кого да учи. И това училище е сос много различни книги украшено и индивидуално, по системи европейских чинов се влада. Народ ленив, много едник (гортаноб), зангвиничав. Но села скопския, селяни добри, старославяне, красни како мужи, тако и жени, но совсем прости и смутени, како во едно, тако и во друго... Враня, град болгарскии, стари болгаре, неучени, непостоянни, суеверци, скоро се лажат, за ощо да е, много за жалене са достойни, най-изгубени болгаре на света, болгарски служат и четат, тоест помачки — ни болгаре, ни срби. Куманово е паланка, болгари помаци неучени, непостоянни, предатели, един другому злочинци и се мучат невидимо, четат болгарски безпорядочно, за сожаления достойни. Велес - чудноват град от 8000 болгаре славяне-пеони, но помаци, неучени, излишно горделиви, мечтателни, непостоянни, суеверни, лажливи. Прави христяне, богобоязливи, верни, неизелици, трудолюбичи, гостолюбиви, весели песнопевци, играчи чудесни, духове неустрашиме, бистроумни, непокорни, едни пути и за голем присмех и сожелания достойни.
Училища колко никой нигде имаят, учители безчестат, неучени, и не можат да познаят що е учение. Всички се чинат да знаят, а имя свое не знаят да си пишат. Болгаре добри, краснолични, жени отвеч прекрасни и многотрудни.
144
Велес е основан на две страни, на четири холма високи и една равнина, именуемая „Дворове” и два дервена (долини): первий — дервен, вторий — Памук Баба. На среде Вардар и великий мост дрвен, има две цркви прекрасни и велики, во них болгарски се служи Богу, т.е. неуредно совсем и гнусота.
Старий град Велес 4 часа е далече от сегашното на юга покрай Вардар и има страшна развалена крепост на един страшни холм, и во него и извон него има 20 развалени церкви, от кои само „Св. Димитрия” существова и на Воскресение последната дня служат и бива велик собор от 3000 человека и пр. Велес има и 3 монастира увеселителни.
Прилеп — красен град древни, болгарский, днеска ся повече болгароцинцаре и помаци, отвеч неучени, непостоянни, суеверни, изборавени, ни тамо, ни вамо. Окрест Прилеп има више от 40 развалени церкви и един прекрасен монастир, именуемий „Трескавец”.
Щип — град болгарский, болгаре юрукопомачки, неучени, суеверни, непостоянни, вртоверни, лажливи, богобоязливи, християне, но достойни за велика жалост, болгарский служат в церков Богу.
Тиквешани (това е едно окружие сос много богати села, вси болгаре) — болгаре юрукопомаци, излишно неучени, дрогиверци, непостоянни, суеверци, издайници,отвеч прелещени, ни тамо, ни вамо... Бог да ги помилуе, а ний да ги сожелиме.
Струмница — град болгарский отвеч, неучени, изгубени, непостоянни болгаре, болгарский отнюд и „Господи, помилуй” не знаят да речат. Они са болгаре юрукопомаци, сос греческа литература ся погрузени, и Бог, и цар да го помилуе и да ги сожали.
Дорян, Кукуш, преку Вардар, Воден, Меглен, Вардар, Евиче, Солун и пр... Совсем ни болгаре, ни греци, ни турци — можеме да речеме болгаре изгубени, именуемий „трчаще”, тако са зоват, защо кога говорат, „трчат” много смешно во язика; них тамошних священиков ги лажат, че от греческа книга друга на света нема.
145
— Како кажеш ти, много са изгубени?
— Аз сум прошетал низ вси овий градове и села, и паланки на 1846, августа 12 до сентабря 8 и все сум испитувал двойно, щом знати буду како ся владаят и како живеят. Но во Дорян архиерея чу и ме призва, сос овий речи ме изгони: „Бен бакайръм, начин сен гелмишън, на анакатовяс бу Бугарлар бу геже ръзънлен гидесун.” Аз му се поклоних, с Богом во една нощ у Воден отидох. Затова, сладкии брате, мучно е Западна Болгария за много години да ся просвети.
Перво, иска во секой град поне по двоица учени болгаре и по едно училище и кои ще будат попечители, требова поне отчасти да раземуват от наука и да имаят во всекое училище и по неколку книги. Днеска има неколко училища, како во Скопие и Велес, но како никой, защо една година чуват учители, па на друга година ще ги испудат, мислат да са печурки нихни учители и що ще им дадат по нещо заплата, ще им даваят не цели грошове, що са най-лоши пари тия ще им ги дадат. Они ще ги учат них, како да учат деца их. Голема слепота, голема глупост! Вижд, Господи, има ли да ги просветиш?
Неучени человеци, они са сущо како и скотове, вера немаят, от Бога не се боят, сами себе си не познаваят, честнаго креста безчестат; неучен чловек е в чловеческо лице скот, скот от небо не разбира, тако и неучен не разбира. Скот от ангели не познава, тако и неучен не се бои. Скот не знае що е Святая Троица и Св. Дух, тако и неучен не знае. Скот во закон не стои, тако и неучен от закон не отбира. Скот, що е церква не знае, тако и неучек не знае. Скот да се пречести, кров и тело Христово не знае, тако и неучен причестува, но не знае. Скот от свято крещение не отбира, тако и неучен не отбира. Скот от страх Божий не разбира, тако и неучен не разбира. Скот срам нема, тако и неучен нема. Скот за смерт не мисли, тако и неучен не мисли. Скот како скот живее и умира, тако и неучен како скот живее и умира.
Неучени училища не щат, защо они са слепи и не знаят, искаят все свет като них да са слепи и неучени. Тии,
146
кои училища и учения не оставаят да има, они друго нищо не се, отсем мртовци явни, човеци без очи, без уши, без нос, без усти, без руци и нози, тоест грдни чудовища, плашила, вампири, сенища, вечна мука, тартара, сами себе що мучат дене и ноще. Тии, кои се гнусат от училища и учения, друго нищо не прават, отсем Бога го распиняят по-горчливо от юдеев, Бога ругаят, Бога безчестят, святая вера дробат, християнство убиваят, святи икони хулат, святое крещение поганат. Защо без учение и училище — священик, архиереа, патриарх, цар, крал, княз, военачалник — не бива.
Вий, кои не щете учение, не щете и священици и царя, и вера. Вий, кои не щете училища, не щете и святий церкви, и святая служба. Разумете се неучени, разсудете, чада ваши не опустошуйте, не губите, не убивайте, не умеруйте, защото неуки ако ги оставите, они ще бидат по-лоши от скотов. Училище е рай, во рай има четири реки, т.е. Гийон, Фисон, Ефрат, Тигр; и во училище има четир реки — мудрост, учения, наставления и предание наук. Во рай има различни древеса и цветя и во училища има различни книги, кои се полни премудри умове и разуми. Разумейте, защо церков без училище е како без душа и како орел без криля и перя. Без училища и науки ни вера имаме, ни закон знаеме, все нам е пусто и щуро.
Учение и училища да имаме!
ИМЕННИК
Къща и покъщнина, т.е. къщни вещи
(„Цариградски вестник”, 30 май 1859)
Нашите къщи са производни от индийски коли, колиби, кут, къща. За това овде ние не начертаваме коринтски и готически къщи. Защо кога е бил населен великий град Илиопол в Азия, тогава не биле ни коринтяне, ни готи, ни пък тогава существовало име елини и наши готи.
Понеже не е нужда да ся простирам в митическа ста-
147
рина, починям да описуем къща и покъщнина на наша болгарска Македония — стара от неизвестни векове Болгария.
Македония и Янево, т.е. Ипир, населено е с дванадесят колена болгарски, пред Христа 1356 година. Тогава се нарицовале молоси, с них е дошел Ахилов (Охолов) отец в Тесалия. За тия наши болгари, каже младий Анахарсис Скитский, имале свои закони и обичаи, првий град им е бил Горно-бор (Гренобра). Капище Додонско, Дона орисница (грци називале я Додона Уранея). Тук е близо река Нехарна (Ахирона) и река Качища (Кокита), они са блудка (невкусна) вода. Грци нарекле ги вечна мука.
Донино прорицалищене на Бога Триглава. Той Бог наши болгари превеле го от Индия, три власти е имал, тоест: над воздуха, над земли и над огина. Другогаш щем описат подробно за Бога Триглава и како вражала Додона Болгарка.
Къща. Прво има основ дълбоко копан в внутренности земной. На основа зидаят зид от каменей, а них ги прелепуват с кал, която прават от земли; уз зида турат древа, кои се зоват греди. На сущите зидови зградуват къщата, на един или два или четири ката, на всекой кат според сградата, прават по 2 или 10 соби и между соби е отворено, кое ние зовеме го чардак.
Връз всичко здание згорината зове са покров, кой е покриен с керамици (реч произв. от кал).
Всичка зграда къщнина именова са така: камене, кал, вар, (киреч произв. камен), тухла, керамиди, црвена земля, плитари.
Дрвя: греди, дщици, диреци (дръци), табани, дестеци (достатци), кушаци (кусаци), трабозани, шинтри.
Зидови, стени, огради. Плотови, сундурма, пондила, двор, куюна, племя, койвюшница, потон, коритйица, кокошарница, ракижийца, скривница.
Порта (преобрта), врата, двер, капижик, праг, виспраг, страници, долапи (долепи), камарки, полици (подлесци), прозорци, столове, таван, водник, лествица.
Клинци, жацки, клукала, затворки, ключеве, мандала,
148
тискала.
Где що валиме (палиме, гориме) огн за готвене естива имаме: оджак (произв. от жежене), димник, кат, тланик, мачка, синжир, бажа.
Земени садови имаме: стомна, латвица, брдак, утка, ибрик, фне, грнец, лакан, тава, гунгул, тенжере, црепня, вряви, кюмци, слинари (оливци).
На кат имаме: маша, киция, пиростия (произв. от пирение), скара, ражан, вршник.
Бакрни садове имаме: тепсия, сахан, тенжера, котл, котел, казан, арания, тава, ибрик, леген, тас, гюм, люни, ламбик.
Дрвени садове имаме: софра (синия, трапеза), тарун, ваган, тлъчник, стол, сукало (оклагия), нощви, ковчег, кърбли, каче, каца, возалница, корито за грозие, корито за пране, кош, бурило, бочва, матило, кутел, шиник, кошница, табла, решето, дърмон, честина, сито, ястагач, фараш.
Полски и домашни орудия: тесла, секира, сатър, нож, копач, обетелица, мотика, прашалка, дикел, търнорец, брадва, сврдел, тисла, чукал, ренде, пила.
Женски орудия: вретено, прешлен, хурка, кадела, вртешка, елемия, чекрк, вител, лакот, обрач, цевки, калеме, разбой, нищи, совалки, кросно, брдо, игли, гребни, гергев.
Спиртени садови: карта (баклица), крондир, милуйка, чаша, букар, масолник, пагур, плаския.
Трапезни вещи: лажичарник, соларник, пиперник, лажици, ножеве, вилици, панири, метла.
Нощни вещи: светник за борина, шандан (произв. от сяеден), кандило, борина, свещи, фенер, фанас.
Хлебни покривала: цедило и ручник.
За мелене бунгур (бугар, то ест болгарско старо ястие), рачници наподобие воденици камене. До времято на Плиния не биле познати на римляните, ние сме ги донели от Индия. На 522 година пред Христа, Дария кога е отишал на наши болгари, тогавашно время именуеми скити... Поход Дариев бил с безчислено войнство от разни народи. Преиде низ возпор, Черно море до прибрежие Дунавско, чекающе да му са поклонат наши многотрудни скити.
149
Наконец дойдоха при него троица скити, облечени в кожи: на рамо — тул, лук, стрели, на лева страна вързани мечове, в лева рука имаха пражка заплетена, а в десница — муздрак (копие). На Дария донесоха от нихни цар четири дара, т.е. едно пиле, една жаба, един миш и пет стрелка и един рачник, т.е. жернов. С рачникат докажаха му как никаква неприятелска сила не ще може да ги притесни до глад. И тако Дария посрамлен с гладната своя войска едва са врати в Персия и т. д.
Общи орудия: кепче, црпка, хуния (хинка), торба, дисаги, вреща, сакуле, садило, ченгел, лопата.
Имаме по християнски обичай поклоник икони Исус Христос, Св. Богородица и други различни икони.
В старо време имали сме идоли, вместо сегашни икони. Тия са истукан бога Перуна, Госта, Дашбога, Лада, Яга, Лиля, Коледа, Велеса, Триглава и други много богови. Наши болгарски истуканотворци, високообразоливци, обра зоглибци биле най-искусни в времената троянски в походите персийски и завоеванията римлунски.
В времената царя Аспаруха, царя Симеона, царя Асена до Александра Шишмана, имали наши болгари най-ускусни живописци и скорописци. Тая година в Гюмюрджина нашле една икона „Прясвятия Богородици” с подпис болгарски от 925 години по Христа. Заповедал е тамошни архиерея да я изгорат като еретичка.
Тоя „Именик” ще следова за всички болгарски вещи редом. Где ще видите на по некои имена историческо доказание и ако некой има сумнение и грекоманува, нека прочете разни „Истории” и той ще види истите доказателства.
150
АЙДИН, 15 МАЙ 1861
(„Цариградски вестник”, 10 юни 1861)
Писмо Ваше от 1 май от пощи приимах, кое прочетуеки от премного радост, премного и плаках, и чудим се на ваша прекообичайна любов, коя ме чини во веки да сум ваш покорний слуга.
Аз всегда Богу се молим за царско здраве и везирско здраве, и благодарим Богу кой до сего часа ме путеводи в вера, надежда и любов. Имам пут отворен от 15 години насам, покой с добра мисла ходам и на Бога се надам.
С Бога сум! Всегда чекам царска милост и свобода. Аристид праведний учи мя да терпим, Темистокъл учи ме да любим отечество наше, Сократ наставя ме благонравие, Фоция от ме путеходи до родолюбив, великий Атанасий потвердява ме в св. символ православной вери, св. Йоан Златоуст основава ме християнски да постоянствувам, болгарский лев ме ободрява да имам великодушие, мужество, целомъдрие и име болгарско.
История ме учи да чувам чесни наши и деди, и прадеди. Црковна история учи ме за нашей болгарской св. св. апостоли Павла, Андреа первозванна, св. св. Кирила и Методий православной вери. Ангел сатанин искушава ме, но аз говорим му: „Иди за мною, Сатана!”
Адам от начертаной граници вон изишел и той час изгубил е рая. Православний наш закон е истий рай, кого днес го губихме ходяще при Папа.
Жертва Авелева е православная вера, а жертва Каинова е западная вера. Авел е нашето патриаршество, а Каин — римската убийца. Енох праведний в небо е возвишен, кой е образ на наша православна црков, а Енос от племе Каиново е западная црква, коя е блудница.
Ной имал два вестника, т.е. едно голубче и една чавка — голубчето искало чисто место, не е нашло и се возвратило в ковчего Ноев с гранчица маслинова, а чавката нашла е смрдени мршища, останала да яде. Голубчето е нашата православна вера, а чавката е римпапская црква.
Исак е имал два сина близнаци, т.е. Иакова и Исава, но Исав Иакову брату си продал первородството за една паница (каленица) леща. Иаков е православная наша вера, Исав е римпапската вера.
Мойсей от фараоновий дещер воспитая е бил за цар
151
египетски, но он за божията црков оставил е царството египетско. Пророк Даниил, Ананий, Азарий и Мисаил Даниила на левови го дале снед, а трите царски отроци в пещ ги затвориле да изгорат, но они святая црква не оставиле.
Кир, цар перскийский, кога е освободил и отпущил да си идат евреите в отечество им, заповедал да си подноват йерархията като им даде подтвердителни писма царски. После Немий Ездра и Зоровавел с народа си колко беди, колко клевети, колко предателства, колко лажовни писма се дадоха в рудите Кирови от непримиримите врази иудеи, самаритяне и моавитяне и пр.
Но Ездра, Неемия и Зоровавел били човеци с здрав разум, с едно срдце, с вера, надежда и любов и согласие, вразите биле непримирителни, но они биле постоянни и зидале храмо Божий по царска заповед, док най-после сите врази посрамлени остале. Таква е наша болгарска йерархия и црква.
Сладкий ми брате! Молим да вместиш ово плачевно писмо в ваший народни вестник, за да прочетат мои велешки ученици Петре М. Цеков, Александро г. х. Димов, Лазар п. х. Стоянов и Йордан К. Т. Кусов. Аз се молим за царско здраве и за везирско здраве, молим и моите ученици да се молат за царско здраве и везирско здраве.
Едно грдно чудовище имаме, кое иска с разни клевети да ни поглтне, оно е Римпапа, кой мучи како вол нарицаемий Мекхемот и иска да ни полатини и с свински влакна вода да ни крсти.
Сладкий ми брате! Ний како синове болгарски т.е. синове божии, нека добро мислиме за тия, кои безпристанно зло ни правят. Говори цар Давид: „уклони ся от зло и сотвори благо, взищи мири и пожени й”. Нека почитуами грчки патрик — „нужда закон именуе”... Нека укрепиме наше православие, нека се помириме. Ний нека болгари се хвалиме с името Христово и с честнаго креста. Нека се гнусиме от Римпапа, то за нас е убийство. Нека търпиме и све с трпение ке се сврши. Овде на наше болгарско православие ще представим един пример утешителен.
От готите и вандалите за име Христово се жертвовале 300 000 „православни великотърнци”. От иконоборци 60 000 „страстотърнци” загинале. Во време Теодора, царица вдо-
152
вица Теофилова в 845 лето Христово, посекоха 120 000 манихеи. Само за епископски престол да наследат, един друг се проклиняле и се безчестиле и погинале 20 000 човека. От пострекание папино за крестоносни войни, неуредно погинале 1 000 000 човеци.
Крестоносни калугерски войски мечоносци, конянкци покрай Балтийское море за Римпапа за святост погинале 100 000 човеци. Други крестовий си войни противо Ленгедок погинале 100 000 човеци. В крестоносния войни противо греко-римските самодържци от Григория VII Римпапа погинале 300 000. В 14 столетие от западни раздори, от Римпапина беснота, погинале в Италия 50 000 човеци.
За благоговейните и чест на двама священика Йоана Хуса и Иеронима в времето самодержца Сигизмунда погинале 150 000 от Римпапска беснота. За проповеданието в Мериндол и Кабриер погинаха за правда 18 000 човеци.
До 16 столетие Римпапите колко зло сториле е безбожно. Нека кажем — от Римпапа Лева I до Римпапа Климента IX, що убиле човеци в Европа, в Фландрия, в Германия, в Голандия, в франция и в Англия и тридесет междуособни бранови (сражения) за существото от Отца и Сина, за секо святаго Вартоломеа, за секо в Ирландия, за сего в Бодоа, за секо Кибически и пр. и пр., и пр., и пр. погинале с разни мучения 2 000 000 човеци. Римпапа е испратил — кое в рай, кое в пекло — 200 000 човеци.
В Америка в епископството на Ласказаса се жертвоваха за име християнско 5 000 000 човеци. В испанските междуособни, сражения, подстрекани от езуитите погинаха 300 000 човеци. Всички за любов Христова — 9,718,000.
Сладкий ми брате! Каже св. писмо как Антихрист ще дойде на земли. Ето Римпапа е сущий Антихрист, защо негова беснота, ако би имала власт днеска, всички нас живи би ни изгорил в огин, како що е пекол. Бегайте, бегайте, сладки мои братя болгари, от Римпапа! Айде да се соединиме в согласие и любов, да си чуваме православната вера и да искаме болгарски наши владици. Ама зло ни правяли греците — ако ни правят, времето ще победи всичко зло.
Брате мой, не твори другому що не щеш да ти творат. Ето това е правда. Твори другому, що щеш да ти прават. Ето добродетел.
153
Познай себе си и ще научиш всякое дело кое е добро и зло. Научи се за конецът ти последний, ако искаш да имаш совершенно деяние.
Все що е честно е полезно, все що е полезно е праведно. Правдата е завидена и ненавидена.
Работите не го смущаваят человека, но от работата славата и провидението. Затова от добрите човеци добри работи биват и завистта ги гони.
Всекой все що може да сполучи, кога неще с правда. А правдата никого не завижда, и на злото добро твори.
Който се научи още от прва зора да е доброчин (добродетелен), известно е защо до вечера с добродетелта ще умре, но не ще да помисли како ще живи. Защо ще е подобие Божие.
Който гони благите (добрите) человеци, бран (сражение) прави с небото.
Смирението (умереността) не заповедува невозможно (ничтожно), заради това е удобно, е послушно в заповеди добри.
От три работи може да се ползува обичний (обикновений) човек, т.е. от закона, от велики человеци и от благи совети добраго человека.
Ако любиш спасение и добрина за отеческий язик и йерархия, не совещавай, но бедствуй.
Най-велико сокровище златно на човека е да се научи да заборавя учиненото зло.
От всички человеци само праведний живее без смущение и безбоязнено. Друго не е нищо праведний окром що изповедова правдата за обща полза.
Ето, милий брате, како ти се изповедах в ово мое писмо! Нищо царю не согреших, смирението ми всегда е било слуга на закона, а законат мя е учил нашето болгарство више мене да любим; любовта ме сотвори да сум деятелен, деятелността ми роди ревност, за да учам нашите болгарски юноши, от кои добих чест и похвални живот. А честта породи завист.
Господи, Боже мой, помилуй и даруй многая лета нашето преславнаго царя султан А. Меджита и да чуе гласът мой, щом по-скоро да мя освободи от заточение мене многострадалний болгарин Йордан х. Константинов.