II.
1. Скопе („Цариградски вестник”, 20 ноември 1854)
2. Скопски доказателства („Цариградски вестник”, 3 септември 1855)
3. Скопско училище неумрено („Цариградски вестник”, 15 август 1853)
4. Църна гора Скопска („Цариградски вестник”, 15 февр. 1855)
5. Южна страна Скопска („Цариградски вестник”, 21 май 1855)
6. Велес („Цариградски вестник”, 18 дек. 1854)
7. Велес — статистическо описание („Цариградски вестник”, 7 март 1859)
8. Прилеп („Цариградски вестник”, 25 декември 1854)
9. Кратово („Цариградски вестник”, 9 януари 1854)
10. Манастир (Битоля) („Цариградски вестник”, 29 януари 1854)
11. Тиквеш (Любляно-Пеония) („Цариградски вестник”, 26 февр. 1855)
12. Охрид или Преспа („Цариградски вестник”, 26 март 1855)
13. Архиепископия Охридска или Болгарская и обител Трескавечкая или Прилепская („Цариградски вестник”, 28 февруари 1859)
14. Описание на Кр'сточва, Охрид, Битола и Прилеп („Цариградски вестник”, 14, 21 март 1859)
15. Статистическо описание на Дебрска река в Стара Болгария („Цариградски вестник”, 1 януари 1859)
16. Споменик за села, називаемий Мориево, Прилепско („Цариградски вестник”, 20 ноември 1859)
СКОПЕ
(„Цариградски вестник”, 20 ноември 1854)
Воставше на мя свидетели неправеднии,
яже не вядях, вопрошаху мя,
воздаша ми лукавая возблагая
и безчадие души моей
(Псал. XXXXIV, 11 и 12)
Болгаро-сърбский град Скопе в Македонии албанской, основан на реки Виров дол — Вардар иначе називаем, добро разположен на 40 степен дължина северна, ограничен е от увеселителни гори. От севера го обколуе, окружуе Черна гора (не Монте Негро), в която соществуют болгаро-сърбски манастири, както Люботин „Святаго чудотворца Николая”, манастир „Матейче”, кой е в едно осойно место в дивите арнаути.
В тоя манастир „Матейче” до десет товари славянски рукописни книги е имало до 1848 година. Но несрекя нам на болгарите и сърбите — влязл вол арнаутски внетре в церквата и въртейки се тамо-вамо, я тиснал вратата и затворила се. Стопаньо му го тражил цела седмица и не могол да го найде. А воло, огладнуейки и немайки що да яде, почел да гризе книга по книга, си наполнил утробата, кормушката [*], от тежина — пукнал. По случаю, после два ден, внетре в църквата арнаутино влезуе и находи воло где лежи, го извлекол от внетре и изкършил, истрошил църковната врата. И тако това славно и безценно славянско книжество в църна земля се е скрило.
Третий манастир, називаемий Побоже „Св. Богороди-
*. Кормушка, корем и мех, сешурина. За кормушката се прихватени бабулето и ширдено, пърдалото, т.е. ефедроновото церво, а за него гръкляно и жигеро — види в „Анатомии” (бел. Джинот).
77
ца” не е обработен, ни устроен и пр., и пр.
Четвертий манастир е „Архистратиг Михаил”, манастир прекрасен, на обично место устроен, наоколо си има чардаци, насред двор църквица прелепа, чешма с изобилна вода, коя увеселява манастиро. Вон от манастиря от всяка долина кладенци и извори рикающе течат - едни бързо, а други тихо. Егумено се зове Мисаил, человек благообра-зен и многотрудник, все еднако за манастиро се старае. Он си има и особит священник, кой му служи святая литургия в неделите и празниците. В той манастир два пути собор се собира в годината, т.е. на юлия 13 и ноемврия 8. Какви да се человеци да поминат и наминат низ манастир, на вси им се дава хлеб и сол и т.д. Пред църквата е изображен един юноша с надпис: „Стефан Вла......... братанец...........”. Другото е загладено.
Четвертий манастир „Святаго пророка Илия” в едно стръмно и холмовито место е положен, с един монах по божем именем Григорий — отвеч многотрудлив за манастиро: всекому, кой ке помине и намине, дава му хлеб и сол.
Пятий манастир „Святаго чудотворца Никита”, с една украшена църквица, сиромашки се обдржава с един йеромонах, именем Захарий.
Шестий манастир „Благовещение пресвятая Богородица”, едва се обдржава от едного йеромонаха Тарасия, кой наново го воскрешава, защо е бил до днеска пуст.
Овия вишеназначени манастири са на севера от Скопие в растояние по 3 до 4 часа далече. И зидани са от сърбските царие и князе, и деспоти.
Преко Вардар, в южна страна, лежит седмий манастир, називаемий „Матка Богородица троеручица”, основан на река Треска от краля Вукашина сърбскаго. Но днеска е зело убогий манастир, едва се обдржава от едного монаха Авксентия, кой просящ живее...
Осмий манастир „Святий Андреяш”, т.е. первозван апостол Андрей. Созидан от князя Андрея, сина краля Вукашина, но днеска е пуст, понеже е в место диво и между диви арнаути.
78
Девятий манастир „Светаго Николая”, основан на едно високо и отвеч стръмно место от княза Андрея и има църква чудотворна. На 1844 арнаутите всички здания с прекрасни ѝ палат ги изгорели и на пепел учинили. А днеска съществуе само църквата и мало едно здание. В той манастир имало е пергамени више от десят товари. Но за болгарска и сърбска несрекя, неучени и неразумни калугери ги изгорили, ги искинали, тамо-вамо ги разносили и в нищо ги преобратили. Дужни сме вечно да ги жалиме нашите стари книги безчисленни!...
Десятий манастир Козарево „Св. меликомуч. Георгия”, основан на най-стръмно место и е опустошен и разорен от дивите арнаути. Но существуе освященната му вода, т.е. агиязмото и на Гюргийовден бива велик собор.
Единадесятий манастир се зове Марков манастир, храм „Св. великомуч. Димитрия”. Зидан от Марка Кралевича, сина Вукашинова. Църквата още оттогава существуе с дувят сводови, кубиня — едно от красните здания е. Внетре му е гробо на краля Вукашина. И за него дава най-достоверно свидетелство плочата надгробна, коя е от мермер, с чисти велики писма изрезана и изяснява смъртта негова. Тува, въз неговий гроб, егумено манастирски, именем Герасим, майка си е погребал. Той манастир е украсен с здания нови, но зле страда егумено от арнаутите. В той манастир е имало до двадесят товари книги, но за болгарска и сърбска несрекя, от незнание и невнимание, ги упропастили и днеска дужни сме да ги плачиме нашите старини.
Дванадесятий манастир на восточна страна от Скопе „Рождество Богородично”, на река Пчиня созидан, се обдржава от едного попа злоразлично. И ту е имало множество рукописни книги, но кажуват, некой калугер ги изгорил и с них огин си разпалявал, а други в реката хвърлил. И тако ни оставил велика жал на вси болгари и сърби за нашата древност.
Тринадесятий манастир Перезе, храм „Св. Пантелея-Пантелеймона”, но бедно се обдржава.
Скопе е един от древните градове дардански. Има кре-
79
пост-кале и живи внетре необучен гарнизон. Под крепостта долу до Вардар, има църквица и столп (кула) — висок и на него има писма и спомени. Но всяк се бои да приближи да ги препише. Скопе има много древни здания урнисани (развалени) и мермерни плочи с изрезани писма славянски и латински. Но има и две велики здания сводовни (кемерлии) на два круга (ката) сос стаи. А кровето им са с олово покривни — едното здание се зове Ени-хан, а другото — Сули-хан. В них разни търговци пребиваят и разни стоки продаваят. Тия здания Силний Стефан ги е изградил.
В Скопе има три църкви, от които едната е нова и великолепна, храм „Успение Прясвятая Богородица”. А двете са стари, на едната храм е Спасовден, а другата —Монровден. Има и 25 мошей (джамии), от които две има великолепни, с сладок взор. Има и 12 текета, добро зградени. Има една синагога еврейска.
Скопе е пашалък, жители има до 12 хиляди. Вероизповедание: магометанское, православное и юдейское. Язик: турски, славянски (болгаро-сърбски), арнаутски, еврейски, цигански и нещо цинцари.
В Скопе существуе един гречески митрополит с две епископии — Тетовска и Вранска.
Скопските жители са разделени на 12 еснафи, такожде и турците на 24 еснафи. Още от старина дури до днеска достопочтенно еснафите се владаят и они си имат свой особни суд за всякакви еснафски работи. Има и търговци добро обогатени, кои работат с Београд, Триест и Неапол, но има и много деногубци, кои искат да са гладни, само да не работят.
Скопяни любят науката и не са совсем необразовани, но отвеч имаят иронизъм. Пред две години имаха училище прекрасно, наредено по европейски вкус и отчасти се предаваше: история всемирная, география, граматика и рачуница, и т.д. и т. д. Но некакви зависти и клевети се породиха из между нас, та най-вече мене големо зло ми сотвориха, кое зло, за мое щастие, по-добре биде. И така, училището како църна кукувица до днеска пребива и на
80
неговите развалини существуе един даскалец с наустници и псалтирци...
Скопе е било брат на музите пред 400 години и е достоверно от многочислените рукописни книги.
Знайте, бракя мои, защо Македония е била полна от милиони славянски древности и манастири и училища, в кои писували рукописей на пергамени. Тако говори бабина пословица: „Баба ако лаже, траг не лаже.”
На друга статия ке ви изясним за Велес, Прилеп, и Кратово — защо в них е имало училища во времето Богора царя, и Владимира, и Йоана Асена, болгарски царие.
СКОПСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
(„Цариградски вестник”, 3 септември 1855)
Най-вероятна история за болгарете
в древността и най-вероятните
свидетелства са македонските градове.
Нигде в Болгария и Стара Сърбия толку древности не има, колко в Скопе, нигде толко манастири и цркви и здания древни нема, колко в Скопе.
От запада на Скопе е основана крепостта (калето), коя обема половина Скопе — зидовете са на много страни со славянски писма начертани. А тия писма доказуват силата на царя Душана. Долу под крепостта тече Вардар и има црквици и постници и една зазидана врата крепостна. А над нея има писмо от србскаго царя Душана. Внетре в крепостта имало е 24 параклиса (молебници) и една велика црква, храм „Св. архистратига Михаила”, молебници: „Святи Врачеве”, „Святи Георгий”, „Святи Сава” — просветител србски, „Святи Николая”, „Свята Петка”, „Святи Мина”, „Свята Богородица” и т. д.
Внетре в крепостта много чудеса са показуват и никой не дерзнае нощем да шета тамо-вамо: много человеци от вечер здрави легнали и сутринта мртви ги нахождат, много ся наказале — кои с руце, кои с нози, кои с ума. Кога е бил Амзи паша, много ги чувал свещенните места и
81
денонощно кандило им палил. И тако му ся не вредил харемо. В неговото време, кога е градил внетре палати, како приближиле да копаят до церквените места 70 човека са наказале. Може сказание да ся види неимоверно и суеверно. Нека е неимоверно на гогите и суеверно на магогите, а нам, на православним, е чудо, с кое хвалим сина божия.
Сега време не е за вси подробности на Скопската крепост да испишиме, в кои хиляди стрелки и калпаци (клобуци, шлемови) ся нахождали.
На севера от крепостта колку 1/2 час далече е соградено на 50-60 кемери гермето (водоливецо, олуко), което води водата внетре в крепостта, оно е красно и художно наградено.
На североистока има улица, називаемая „Чаир”, колку 1/4 час от „Чаир”, где стои неразорена горницата (ангоно) на султан Мурата.
Султан Мурат, поход кога имал за Србия, перво в Скопе е дошел с хиляди войнство. И на тая горница седнуял и учал е войнството и показвал е как да успева во победоносните негови завоевания.
Тая горница е подобие на поклонник, висока до 6-7 аршини и четвероуголно 16, от бел мермер послана и копана, покров нема никаков, от що е искусно направена, терпи до днеска.
От много боеве, що били в Скопе, има дотолко гробове и щото нигде в цела Турция толико нема. Измежду гробницата на западна страна има три турски мавзоли — едно е на 8 столпови извишен, а двата на 4 столпови извишени. Они са зградени свободно и красно.
На восточната страна Скопска, измежду гробовете, има 4 мавзоли подобно другите.
Внетре в чаирската улица има един камен, називаем „Стойни камен” (Дикили таш), но от сметища едва се види.
В истата улица лежи в браздата един велик камен с писма, но никой не се е наел да ги препише.
В Найкова улица на путьо има камен с халки (рулки),
82
називаем „Ключевни” (Килит таши), кого Афуз паша в 1849 година истроши, за да не припиня колесницата.
На запада под крепостта е основан србский прекрасен мост от камен на 5 свода, а най-после единий свод има дупка за светилата (кандилата), нощем що светиле. Насред моста има едно прекрасно седалище (киошк) от мермер изглибено. Тоя прекрасен мост славянски е висок 50-60 аршини.
Преко истий мост от едната страна има една стара кула (столп), мощно висока. Из начала, пред да дойдат турците, тува ся населиле 40 люлки (бешики) фамилии, сиреч една фамилия коя е имала 40 в люлка малки деца. До скоро време существувала тая фамилия, но днеска пустее.
Едно осойно место, где що шият терзиите, се зове Одларуня, т.е. много ходаи (соби) под един покрив. Тува има чудотворна и исцелителна освященная (агиазма) вода, нарицаемая Меда (святая Мария). Она извира от една дълбока дупка (дупа).
СКОПСКО УЧИЛИЩЕ НЕУМРЕНО
(„Цариградски вестник”, 15 август 1853)
В Цареград между учените и образованите било разговор за народните в Болгария — колко има и кои са тия — училища. От кои е най-високопознато Скопское училище народное от вси велики человеци — турци, греци, серби и болгаре — за кое вси днеска са ускорбени, слушающе, да е скопски учител Йордан х. Константинов изгнан сос турци.
Но народно Скопско училище не ще да е разорено, ни учител не е изгнан, кого все учен свет го познава, да е човек най-трудолюбивейший и истинний учител за убогите дечица. За него ний все пуноправо находиме по царско допущение, да е безпристрастие наукоподавател, а не како що некои скопски противници, кои дерзали ведно с архиепископа Йакима тамошнаго да обклеветат нашего
83
учителя на тамошнаго векилина Мехмет Али бега и да затворат училище, за кое и цар наш султан Абдул Меджит не соизволява и Патриарх на това безчинно поступане се сърди. Но тамошни Мехмет Али бег бил е благоразумен и верен на правда. Ний сме мислиле, че Йоаким митрополит да е светец и любородец и паки тако го знаехме. И како не им биде срам от Бога и султана да разорат това знакомито училище?... Не е то добро! Не е сторил нищо г. Йоаким на училище, но е сторил царю и патриарху и на все учен свет. Тамошнии коджабашия и други пет разорители ще разумеят како и защо нагонили учителя!...
Скопско училище не умира, не е запустено, учител Йордан па ще учи, кого все разумен свет го люби и го благодари. Тако и вси велики человеци, кои са в Цареград и во други окрестни градове ще се тужат за тове редко и славно училище Скопское. Молиме ги с добром тия петимни разсипвачи, сос чест да се премислят и да престанат от това безпутно и гнусно дело, да не последното по царски заповести. Излезе по-лошо, отколку що някогаш не ще бидат мирни и чести. Нека сега ви речеме без имена. Сами знаете — що иска цар и патриах, го иска Скопско училище и учителя. Много има да послужат за архиерейство — а учителите са редки. Бидете на ова скоро да се вразумите.
ЦЪРНА ГОРА СКОПСКА
(„Цариградски вестник”, 15 февр. 1855)
„Помяни сонм твой, егоже стяжал еси
исперва, избавил еси жезлом достояния
твоего, гора Сион сия, в нейже всели ся еси”
(Псал. LXXXIII)
Она е на севера от Скопе, извишена на 28 протегнати мишки и всякоя от тия мишки е по един кругли и извишен рит (холм, баир) с густи шуми и високи растови, ели, ясени, явори и други много дубравни отрасли. В Црна гора имало е
84
до 5000 цръкви на кои и до днеска нирищата (урвалите) стоят. Имала е и до 360 и више манастири, на кои местата како кръвта Авелева зоват. В Црна гора има различни руди, исцелителни води и минерали и т.д. Црна гора е в Македония подобна на земля обетованая. В нея тече мед и млеко, вино, цреши, круши, ябока най-сладки, мушмули, оскоруши, ягоди, църнички (дудово грозе), ораси премного, праски (брескви), кайсии (шевтелии), дуне, кощани, лещани, грах, леща (сочиво), жито най-красно до изобилие, мумуруска (царевка, печенка); от животни — мисирки, шатки (патки), гуски, кокошки, свине, овци, кози, говеда и пр. и пр.
Црна гора Скопска ся назива така, после като турчино усвои Болгария, Тракия, Македония, Сербия, всичка приморска Илирия и като пекски србски патриарх Арсений IV Йоанович Шакабент воздигна народо славянски и арнаутски от Велес, Прилеп, Скопе, Кратова, Тетова, Призрен, Ипек, Диякова и побегна с тако до 35 хиляди семейства, а други казуват до 80 000 и ся пресели в Срем и гдето с патриархо ся вселиха на л. 1737. Овия семейства са били вси благородни и богати люди.
В това време Скопе останало пусто, без славяни, и не е имало кой да ора и да сее землята. Но некой разумний Синан паша, кой добро ся е носил с християните, мука му е било Скопе да е без славяни, от кои всичка земля се е работила. Сам Синан паша скопски отишел в Црна гора приморска, в село Куч с голема молба и с обещания мирни и царски фермани — щом да си бидят слободии и земля колку що искале бадиява им дал да дойдат во Скопе да живат. И тако кучевляни су дошли в Скопе и нарекли я тая гора Црна гора Скопска, а обичаите, мужеството, досетливостта и верата тая им е, коя им е била в приморска Црна гора. Жените им са чудесни, а мужите още по-чудесни и прекрасни, за кои овде не е сегашно време да ги исписвам физиономически.
Ето и селата Црногорски:
1. Село Црешово, в кое има от много видови цреши: бели, жълти, црвени, црни, беложълти, полубелоцърнени и
85
други много благоизобилия. Оно има црков „Святая Богородица”, в коя ся служи Богу недели и празници.
2. Село Булачани, с доволно изобилие и мужие работни. Оно има една нова црков и ся достойни да имаят и едно училище, защо се мужие от природа склонни за наука.
3. Село Ращак, полно с древности, достойно е за похвала от превкусната вода, нарицаемая Луди дол (Делидере). Добро би било да има едно училище за добрите му мужие. Село е пуно благота и гостолюбие.
4. Село Люботин — место е било за расход на србскаго царя, Силнаго Душана Стефана. И днеска на црквата стои сломено над вратите. В това село има много развалени цркви и манастири и рукописей. Днеска е арнаутско и не смее человек в него да иде.
5. Село Любанци, на река Люба — она ся влада под уредбата на Ехо, чудесно шумоли, и человеците весели. Ту е основан манастир Любанци „Святий Никола”, но тако си седи без духовник. На 1851 ся намести един духовник, србин добр и го обнови манастиро. Но от Скопе злите духове християнски го наклеветиха на булюкбашия и прочая — он како пощен человек си отиде. Това село е достойно за един учител, защо има мужие от природи доста разумни.
6. Село Радишани, с много старини и добрини, днеска има две цркви, от кои едната е храм „Св. 40 мученици”. Село с удоволствие и плододание — честно е да има едно училище за любезните многотрудни славяни.
7. Село Язърци — во внутрешната планина на преобично место расположено, украсено с танковисоки буки и милиони отрасли плодоносни и наситни. Тамо Пан с шупелка разговаря все дебрини (долини).
8. Село Бродец — и оно е в внутрешната планина, обкружено от престари дъбе, храсте и ясики, извишени до облаците и от овчари, весело протегаят своите гранки.
9. Село Побожие — на една мала река, именуема Божа, е основано и има манастир „Преображение”, но лежи в мрак от един зол калугер, кой е добр на злите и утиснал
86
предобрите селяни с клевети... Това село е пуно древности, има две цркви, едната се зове „Св. Спас”, а другата — „Св. Димитрия”. Ту има мужие даровити и достойни за все що да научат, нужно е да имаят и училище.
10. Село Кученище — оно е най-прво и най-богато село, с една церков, храм „Св. Богородица”, зидана от силнаго царя Душана Стефана, церков стара, с едно високо кубе, има и рукописей на пергамени. В церковний двор има и едно малко училище, но днеска е пусто от неслога, а има прекообичайници мужие, обдарени с високи духови, нихните момчетии и девойки са исто како дух европейски и слобода необуздана...
11. Село Мирковци — с нова церков и клепало. Тия црногорци са в все добри и доволни и божествени, но чрезвичайно угнетени.
12. Село Бразда — с една церков, храм „Св. Троица”, има и доста развалини, има и добро расположение.
13. Село Глухово — с една церков, храм „Св. Никола” и старини. Ово требе и е нужно едно училище.
14. Село Баняни — до изобилие имовито с ябока, круши, цреши, ораси, праски, гроздие, мед, млеко, жито и пр. Има и богати мужие и домакини, много любат духовници, много и премного манастирите крепат. Имат церков, храм „Св. великомученика и победоносца Георгия”, внетре в церквата са изображени цар Навуходоносор с гербо му в руце, цар Дария и гербо му, цар Пор и гербо му, цар Александр Македонский и гербо негов, нарицаемий фаланга в клоб (чвор) Гордиев, и Лев Македонский. Банянци имаят една собица и им учат до 20 деца часословци и псалтирци.
15. Село Горяни — с много развалини и древности, мужие добродушни и преко обичаи радници.
16. Село Блатце — с една церков, оно е до изобилности пуно всекакви рожби.
17. Село Чучер — добро разположено, отвеч плодовито, има една церков, храм „Св. Никола”. На овия села дужно е да има едно училище.
18. Село Орман — положено на река Лепенец, с много церкви урнисани, с много любопитни древности. Ту, до
87
река Лепенец ся биеле и се бориле Марко Кралев и Муса Арбанаса, иначе Муса Кеседжия. Най-после убил Марко Арбанаса и днеска гробо на Муса стои до реката. В това село има до 1000 древа ораси, една чудесна и морална хубавина има.
19. Село Вучи дол — на истата река Лепевец, с много развалени церкви и древности.
20. Село Кучково — с много старини и с исцелителната вода ся слави, прекрасно село и любопитно и на овия села дужно е едно училище. Ово село има добра церква „Св. Георгий”, има и рукописей.
21. Ново село — основано на река Лепенец, с много развалени древни.
22. Село Бърдовци — пуно древни писма славянски, латински, пуно с образи мермерни и други любопитности. Ту е прекрасний палат с райовидна градина на Ализи паша, а днеска пустее...
23. Старо Скопе — нарицаемое Злокукяни, полно е старини и развалини.
24. Село Сарай — ту е бил престоло на некого Усеин Шаха и днеска стоят древните трагови. И от само себе това место некаков чуден изглед явля. От Сарай, горе, близ 12 часови, е главата, отгде извира река Вардар и истечуе в Егейското море.
25. Село Влае — расположено на Вардар, има до 2000 врби, едно село е най-весело.
26. Село Оризари, Сараевско — многоплодно.
27. Село Висбегово — на поток Яруга, с много развалени цркви и древности.
28. Село Шуто Оризари — с древности любопитно.
29. Село Горно Оризари — с една церков и древности с хиляди... Горе от Лепенец колко три часови е крепостта (калето), на князя Лутица Богдана, в кое турци седат.
До овде е Црна гора, коя е един милион пути по-гостолюбива от Авраама и сто милиона пути по-умучнена и трпелива от Йова. Црна гора много денгубци храни, много калугери обогатуе. Само харамохлебци и попови що храни, ако би да чувала, може на година по 5 000 000 яйца и
88
да дочува и 1 000 000 кокошки, мисирки и гуски, и 300 000 шиника жито най-бело, и 200 000 оки масло и т. д. Може цела история да ся испише за Црна гора. На друга статия ке опишем и Южната гора Скопска, в коя ке видите много любопитни вещи за славянска история.
ЮЖНА СТРАНА СКОПСКА
(„Цариградски вестник”, 21 май 1855)
Кой чeловeк много лаже,
той совeршeнно и краде.
Она е расположена на 48 повyршини и стръмни ридови, кои висат от планини Мокро, Държилово, Църни връх и Катка, кои са облечени в гъсти шуми, високи расте, широко распространени яури, ясаки, ясени, липки, лески, имели и борове. Гадините, кои в них ся нахождат, са: елени, кошути, лисици, ясовци, диви мечки (котки), верверици, заяци, диви свине, диви кози, диви петли, орли, кретаци, орли църни, орли бели, кани, випли, детли, ястреби, соколи църни, соколи бели, бухови, сови, люляци, гърлици, голуби, косови, славеи, клукодръвци, пупунци, шеви, грумижи и т. н.
В Южна страна Скопска има без числа църкви, развалини и древности. Она е земля благоплодна и полна благота: овци, кози, свине, волови, кокошки, гуски, шатки, мисирки; жито различно и царевка, орис, грах, леща (сочиво), кромид преко много, лук, прас, расол и т.д.; тутун, лен, коноп, рогужа (търски) и пр.; гроздие, мед, църники, ягоди, цреши разновидни, ябоки разновидни, круши от много родови, ораси от десет сорти, мингали, лещани, кощани разни, дуне от пет видови, сскоруши, мушмули, кайсии, праски и пр.
Южна страна е населена от славяни и арнаути.
1. Село Шешево — основано на река Треска, до манастири „Святаго Николая” и „Св. Андрея”. Има една стара црков с едно кубе, храм „Св. Николая”, има и славянски
89
рукописей и 6 цркви разорени и други старини.
2. Село Говърлево — с една церков „Св. Спас” и три църкви растурени и други древности.
3. Село Борово — отвеч полно с всекакви изобилия, и славяни най-гостолюбиви, имаят две църкви растурени.
4. Село Горно Сълне — много плодородно от все що, и мужие най-трудолюбиви, има две църкви развалени и чудесни старини.
5. Село Долно сълне е преполнено от всекакво плодородие, мужите са совсем добродушни и побожни и человеколюбиви, а най-вече трудолюбиви и гостолюбиви. Имеят една църков растурена и стари примечания.
6. Село Яболци — в густа дубрава, под високи ели, расте, тополи, яури и ясики е заселено. Селяни само углеве (кумур) правит, греди и дщици делкаят и в града за обща полза, без да ся починат, ги носат. Имаят една церков, урнисана от древно време.
7. Село Брезница, кое е основано в най-високите боро ви, где Пан и Фебус с кавала кротките овци са водили, w най-благовонни тревки да преживаят и под тенкоисправените боре да пладнуят, в това село има една църков развалена.
8. Село Осинчани — доброплодно и богато от всекаквс плодородие, древностите му едва имаят приметби.
9. Село Патишка река, кое е богато от дщици, а селяните му повечето са в чуждина и работат хлебарство. Они, са в зло место, где како чавки ги убиваят, достойни за сожаление са.
10. Село Сушица, кое днеска е арнаутско. Има църков „Св. Безсребреници” и други дванадесят църкви растурени...
Овде тече река Маркова, в коя злато собираят. Ту е била рудница Вукашинова и от това злато ковал е жълтици. На овая река е основан Марков манастир, храм „Св. великомученика Димитрия”. Тува и днеска ся чува нагрудника (енголпието) драгоценно на краля Вукашина, на кое почело да пада златото и стои бронята (панзиро) на Марка Кралевича и т.н. Около манастиро има чудни старини,
90
писма и мрамори.
11. Село Малчища — арнаутско, с една разорена църква и други старини.
12. Село Варвара — оно е чифлик манастирски. Тува имаят църков „Св. Варвара”. На едно весело место расположено, до изобилие плодоносно. Тува е на мрамор изображен крал Вукашин.
13. Село Добри дол — много плодовито, человеците му са много трудни и гостолюбиви, имаят църкви растурени.
14. Село Ракотинци — с църкви урнисани, село най-добро плодно.
15. Село Сонища — с много древности и писма. Оно е с добри селяни плодовито, имаят църков, коя чудеса показва, храм „Св. великомученика Мина”, много нечестиви сокрушил и много на добри человеци исцеление подал. Тая церква е древна, зидана от србските крале.
16. Село Кисела вода, с една развалена церков, оно ся краси с исцелителната вода кисела, коя извира под селото от корено на един хилядогодишен брест, има и много старини.
17. Село Горно Водно — с много кощани, имая церков „Св. Георгия” и много стари развалини.
18. Село Нерезе — под манастиро „Св. Пантелеймона”. Той манастир е имал више от 30 товари пергамени славянски и сега нещо има, но пред петнадесят години ги разнеле и ги погребале како мъртовец в царството на Плутона. Той манастир е многа красен и зидари (здатели, ктитори) биле цар Стефан, крал Вукашин и господар Якшик, кои градиле и крепостта (калето) Скопско, Нишевачко, и Београдско.
Но после много време заседнуе некой грек калугер, размачкал (загладил) на стените сломено на зидарите (здателите сръбски), написал гречески писма, како да е правен в негово време и пр... Много има и латински писма низ нашите древни здания подметнати, како да имале и они нихни църкви и манастири, нихните после подметнати писма учените славяни ги познаваят. Днеска в него един грек пребива, кой го е направил какво нигде никой, и
91
почеле стените вече да падаят. Много е жално за той наш древни „хожат”.
19. Село Долно Водно — много весело, где скопските граждани излеват на расход, имаят църков „Св. Николая”.
Спроти Скопе, в южна страна, далече 1/2 час, в един кършовид рит, полн от дрезги и зеленика (шимшир) Маркови кули урнисани обчароваят всичкото това стръмно место. Ту има и подруми, магази древни, но от много урвали подивела всичката стръмнина.
20. Село Дрвена баня (Тахта-илидже) — тува некогда имало е бани с топли води, но от големи премени на времената пропаднале. Место них днеска е най-плодородно место от все що.
21. Село Лисиче — расположено до Вардар, с церкви разорени.
22. Село Долно Лисиче — богато от коноп и лен, с църкви развалени.
23. Село Драчево — едно е от богатите села, оно може да храни с кромид и с други виртоградни треви Скопе, Велес, Прилеп и Битоля. Тия славяни са богати и отвеч гостолюбиви, имаят църков нова, храм „Св. Спас” и едно мало училище, но така пустее без учител. Тия добри славяни много са изгубени в църквата от един гречески поп, кой им служи гречески, а они нищо ти не знаят от неговото служене.
24. Село Любош — с древности разорени, много изобилно от все що.
25. Село Батинци — расположено на суха река, с древни развалени знакови.
26. Село Цветово — с разни полски украшения и весели зеленини, има църкви урнисани.
27. Село Елово — с весели и високи ели и тополи ся горди, имаят църков развалена.
28. Село Количани — доброплодно и селяни многотрудни, имаят църков развалена.
29. Село Пагаруша — пуно с древности и църкви развалени. Най-достозамечтателно е с мермер, от снег по-бел и красен, от него прават колони (диреци), дръмници, чеш-
92
ми, шадравани, ковчеги, гробови, плочи, дибеци, корита, църковни светници и д.м. Има и моминок (илчия, албастр), кой сияе како стъкло, големо количество богатства има за време да происходат...
30. Село Имашинци — с развалени църкви, но днеска е арнаутско.
31. Село Студенчани — с развален манастир, именуем Студеница древна, и от тува правила и устави се подавале по вси србски манастири. Днеска е турско и нищо от светиня не е останало, отсем урвали.
32. Село Вражалци — с църкви развалени, днеска е турско.
33. Село Пали град — пуно древности, ту е имало крепост Вукашинова с много църкви, днеска е турско.
34. Село Тисойци — с много църкви растурени, днеска е турско.
35. Село Алданци — с църкви урнисани, днеска е турско.
36. Село Градовци — с трудолюбиви и честолюбиви славяни, зело плодоносно, имаят църков „Св. Георгия” и много развалини древни.
37. Село Гумалево с църкви растурени и много древности, но днеска е турско.
38. Село Добрино — с една църков урнисана, но днеска е турско.
39. Село Смесица — на една мала река, с разни църкви урнисани и антики.
40. Село Стракоядци — с развалени църкви и старини, но днеска е турско.
41. Село Зелениково — с една църква развалена и древни замечания, оно е до Вардар расположено.
42. Село Орешани — доброплодно от все що. Тия славяни чрезвичайно са родници, а най-вече гостолюбиви, имаят църков „Св. Атанасия”.
43. Село Морани — с църкви развалени, но днеска е турско.
Примечание. Един четверт час от Марков манастир горе има Марково кале, кое е урнисано и около него до 35 мали църкви, т.е. молебници. Един час от манастиря има
93
едно село арнаутско, кое се зове Малчища, има до 40 мали църквици и вода освященая, коя ухае (мирише) на босилок и дава исцеления.
До овде Южная страна Скопска в коя ся находят много множество църкви, манастири, крепости, столпови разорени, камене исписани, води исцелителни и освящени. Ако да би исписало все подробно, требало би цела история. Но оставаме после една година.
Овия села са най-великите мученици, най-милостивите славяни, най-долготерпеливите мужие, кои хранат стотини деногубци, харамохлебци и ленивци. Йов и Авраам, и Мойсей не би могле да совършат нихната заслуга кам народа.
На друга статия ке испишеме на Скопе калето, мавзолите, климато и восточните села, кои са пуни древности.
Ке пишеме за село Нагоричино, отгде ся родил Лахан, цар болгарски, който от пастир ся попнал на болгарский престол и где убили Константина, царя болгарскаго, и за село Неманици ке пишам, где искали старите србли да установат резиденция на сръбското царство.
ВЕЛЕС
(„Цариградски вестник”, 18 дек. 1854)
„Умножиша ся паче влас глави моей не
навидящий мя тупе: укривиша ся врази
мои, изгоняющии мя неправедно, яже не
восхищах, тогда воздаях.”
(Псал. IXVIII, 4)
Осум часи от Скопе долу, между 39 и 40° степени северна дължина и 41 до 42 шир, Велес е един от древните градове, основан на река Вардар, а от двете страни на стърмни ридове (баири). Има три манастири.
Первий манастир, „Святий Йоан Крестител”, нарицаемий Ветерско, основан на едно високо место и зело увеселително. На 1851 гражданите го обиколиха с крепки стени и прелестни стаи и чардаци. Он има простран двор с
94
прехубава чешма и вир (хаус) и райовидна с различни древеса градина (бахча) и под него тече река Пчиня. Спроти расположението манастирско црквицата е мошне мала и зградена во времето на султан Мехмета (Мухамета II). Манастиро има градски епитропи и с плаки обдержават едно попче, колко чува момците. Тува имало е до десят товари рукописей, но первите калугери с них прозорците си лепили (затиняли) и тамо-вамо ги потонили (изгубили) за кои, ако би помислили, треба горестно да жалиме вси болгари и срби.
Вторий манастир „Святая Богородица” називаемий Согле, е в една гъста дубрава (растница). И ту е имало разни пергамени, кои от неведение ги изгубили и днеска сме страдни за нашите древностни болгари и срби.
Третий манастир „Святий архистратиг Архангел Михаил”, нарицаемий Клепа, т.е. веселата гора Клепа, коя над него е надвисната с различни кристаловидни бразди. И ту е имало славно книжество рукописно, за кое сме дужни вечно да жалиме болгари и срби.
Овия манастири са от сербски царие, князие и деспоти зидани, како що свидетелствуват нихните трагови и знакови (нишани), како и долу що ке примятам.
Велес има две прекрасни цркви, т. е. „Святий Спас”, зело красна црква, нейзино темпло е уредено по вкусо на црквата високодечанска, називаемая „Вседържител”. В нея ся служи точно по славянски. На поклоннико, т. е. прошкинитаро стои едно дебело рукописно с велики и красни букви благовествование (евангелие) и ту перво него го целуваме, па после иконата. Другата церков се зове „Святий Пантелей (Пантелеймон)”. Она е нова и едно от красните най-високи здания е, но от задната страна — понеже се още како селяци, неуредбата ивля грубота. Има и 6 мошей (джамии) и седм текета, и две високи кули (столпи) и един дрвен мост, а раклите негови са от камен.
Будучи е на две страни раздвоен градо — нашата страна е восточна, ся зове Пърцорек, с едно училище, кое существуе от 100 години с кириловска азбука. В това училище мнозина учители дойдоха, кои ся трудяха да осно-
95
ваят граматика, всеобща история и география — не могоха. Защо не ги оставиха ни три часови на мира. Гражданите како простаци от науки, им е како похвала, кога училището расипнуват и учителите безчестят.
Жители има само болгари до 5000.
Религия: могометанска и православна.
Язик: турски, болгаро-сербски (славянски), цигански и нещо цинцари.
Велешани са многодосетливи и ободрени болгари, пред 15 години беха добри търговци, кои работеха с Пеща и Беч. Но пусти тараф несогласие и всезнайство (т.е. они не кажат ний сме прости и нищо не знаеме, но кажат все знаеме) от това и до днеска тумараят в часословци и псалтири. „Платон философ дал остав сиракузяном, притяном, такожде Солон — атиняном, а Ликург — спартяном, но от кирианените ся отрече, защо кажели все знаеме.”
Но сут от вече многотрудни и мужи и жени и са совсем пуни древни обичаи, песни, служби и многовидни игри, отвеч и гостолюбиви. В празник излеват вон от града, играят: три нога камен хвърляне, борене, прескакулица, фъръсъмачка, крива войска, търчене, слепо коло, есирка (робство) и др. Тува ще видиш деца и момчиня, како левови, кога ся борат и страшно ся хърваят и како бързи елени търчат.
В Велес существуе един епископ болгарин, кой преко обичай ся гнуси от науката и до душа ся гнуси от учени человеци.
От новий град вехтий е долу един четверт час, покрай Вардар на юга. По описанието на Й. Раича ся е звал Скопелон или Угеболис, а после турците му нарекли име Кюприли на 1413. Крепостите развалени и днеска существуе и има церкви до 25 и више, от които сущеуствуют: „Св. Неделя”, „Св. Богоявление”, „Св. Димитрий” — с красна колоконя и бива собор на Великден. В Светлий петок се собираят до 3000 граждани с голем обряд. „Св. Николай”, „Св. Пречиста” и пр. и пр. — вси ся овия цркви зидани от србските князие и деспоти според надписите. Ний го зовеме Старио град, Долни град. Полн е с плочи
96
мермерни и номизми, с разни писма славянски и латински, а най-вече с Маркови спомени.
От Долни град, колко два часа над река Бабуна, на истата река, и от двете страни има пещери до 50 и в всекоя пещера има различни святители изображени. А в една пещера до само водата има церква, храм „Богоявление” и над вратата е изобразен Св. Спас, а до него, отдесно — Урош Стефан Младий и последний цар сербов, греков и т.д. Тува, около Бабуна, много любопитни древности има.
От Велес на северозапада колко четири часа има едно село, називаемо Сопот Горни, защо има и Долни Сопот. В това село досега изнашле до 100 000 антики славянски, латински и гречески, и на мермерни плочи писма, образи и идоли и други драгоценности и пр. Даклем Скопе и Велес существуят още пред Христа и Кадмос наречуейки тия земли и места Илирия (по митологии). И святий апостол Павел треба да е прошел от Солун за у Велес и Скопе.
От Велес горе, на севера три часа, има едно село, називаемо Рудник — чудесни древности има, чудотворни гробови (овде фанатически може да разумее человек), урнисани церкви, различни писма, от мермер изглибени образи, свиня от камен и други изваяния. Кажуват стари селяни, да е било рудница цар Лазарева. Много билюкбашии накажани били от гробето и церквите в това село и д.т.
Аз ако будам на мира, много древности македонски ке ви откриям, а днеска седим в Скопе под неисказана мука.
ВЕЛЕС — СТАТИСТИЧЕСКО ОПИСАНИЕ
(„Цариградски вестник”, 7 март 1859)
Велес по турски зове се Кюпрули — он е един от древните градове, дардани и пеони го населили на 1200 години пред Христа. От Велес уз Вардарието до Егейское море зове се Пеония. Ксерксов военачалник Мардоний 479 пр. Хр. населил е скити в Пеония.
97
И другогаш сме казале как Велес лежи между 39° и 40 ширина.
Велес е населен между високи сухи ритови. Спротивската страна составлява се от ритови Вршник, Койник Караташ и Дворови. Тая страна има обновена обител „Святаго великомученика Димитрия”, в коя обител благочестивите болгари голема милостиня даваят, а най-паче господар Ангела Янко Весов тргна един зид (стена) от 15 000 гр. Имаят една великолепна црков, храм „Св. Пантелеймон”, х. Янко Кушов е првий здател. Имаят и красно училище, за кое безпрестрано жертва се чинат.
Наш митрополит, г. Антим е богодуховен, кроток, благодушен и науколюбец; он е првий строител на това училище. Наш митрополит е во все умерен, снизходителен и промишлява за своето велешко стадо. А и градоначалниците са мужие мудри, сложни, единодушни и един друг на общо добро се слушаят. Тия са: г. Янко Весов, г. х. Данчо Дридаров, г. Мише х. Янков, г. х.Георгий Дридар, г. Давче Богданов, г. Петре х. Георгиев, г. Зафир х. Панов, г. Димитрия х. Панов.
Имаме четири учители, 3 болгарски, полузналец един, два прости, един гречески, кой по-уредно учи децата.
Нашата или другата страна се зове Прцорек; она е обколена от ритови: Святаго Илия, Дервент, Прцорек и Врхеатушка. Имаме един црков, храм „Св. Спас” и един молебник „Св. Георгий”. Едно училище, кое има три учители — един србски, два болгарски. Единий е полузналец, двамата прости.
Прцоречки градоначалници са човеци гостолюбиви, науколюбци, братолюбци, согласни, единодушни и за общо добро се слушаят. Тии са г. Петруш Шулев, он има син Константин, кой е юноша учен и е учил в Одеса, г. Динко х. Каменков, г. Тошо Мискинов, г. Андрей Мискинов, г Георгий х. Димов, г. Костадин Кусов, г. Неде П. Димитриев, г. Братя х. Панови Димитрий и х. Панзо, г. Яне Георгиев и син негов Андрей, г. Петруш х. Стоянов, г. Янакий Георгиев, г. Петруш х. Жайвов, г. Петруш Карамфилов и т.д., вси наши граждани са от дедо предедо болгари; они
98
удит се да основаят болгарска наука, и тако имаят горящая любов и зато трошат големи суми грошови за учители.
Велес град содержава до 5000 души болгари, 1600 турци, до 185 цинцари и 150 цигани.
Вероисповедание: православно и могометанско.
Язик: болгарски, турски, цинцарски и цигански.
Поднебие (климат): благоразтворно, здраво и бистро.
Ветродихание: северно-студено, южно-влажно, Кочанец, западно-дождевно, ветер Гороцвет отвара древата от 18 февруарий.
Умереност (температура): зима най-велика по Реомиров топломер стига под нула 15° до 20° степен. Лятна горещина стига до 28, 30, 32 степени.
Метеори: имаме по месеци мая, юний и юлий, т.е. зодии Юнца, Близнеца и Рака, дождови неосипни имаме в месеци октомврий и ноемврий, и в март, т.е. зодии Овна, Веси и Скорпиона.
Земля: земля имаме от 4 рода, т.е. бела, црвена, модра (хума) и песковита.
Камен: от 3 рода, т.е. байка (огнен), кречлив и мимикок.
Реки: Вардар, Пчиня, Тополка, Бабуна.
Води имаме 4 на кои ходат да се мият за исцеление. Они са: вода четвртка на св. Илия, црн камен, суботна, петочна. Чешми всички град имаме 21, бунари — 2.
Нашите занаатчии немаят устав еснафски, а занаяти са овия: терзии, папужии, абажии, самаржии, мутафчии, казанжии, дулгери, сарачи, табаци и налбанти.
Големите трговци работат с Беч, Пеща, Солун, Сер, Неврокоп, Узунжиова, Прилеп и Цариград.
Малите трговци работат с Скопе, Вране, Куманово, Паланка, Кратова, Кочани, Биници, Щип, Радовиш, Струмица, Дорян, Кукуш, Тиквеш, Прилеп, Битола и Крестчова.
Велес е украшен с виногради, кои са мрисиновагановец, трпезица, дурутовец, полжак, овия са най-вкусно и най-скупо гроздие. После идат виногради: башиноселски, новачански, рущшчки, дернидере, бояжийна чесма, сидеревец, люботин, задчука, исмай-чешме, кури-дере и прес-
99
вете. Спротивски виногради са: бърца, майраница, бачи нец, дренвица, оризарски, бабуна, црквински и чичовски.
Овощия: мигдали, кайсии, праски, дуне, круши, оскорушки, мушмула, ябока петровка и зимни, сливи, ораси, чреши, дренки, триливки, црнички и т. др.
Травни: любеници най-вкусни, дини, расол, краставици, тикви, прас, кромид, лук, пипер, патлижани, магданос и керавиз, салата различна, зеле и свекло, хродокви и кромпир и т. др.
Турците имаят пет мошей без особни некоя замечателност. Медрезинята им са в наридене и урнисани. Имаят седм текета, от кои само три существуват.
Всички округ велешки има 92 села.
Турски села: село Иванковци — има кущи 100, Караслари долно — 30, Кочинци — има кущи 50, Карабуинще — кущи 10, Влахчани — има кущи 10, Яболчища — има кущи 30 и стара црква, Яболчища долно — 30 и стари цркви, Мелница — има кущи 40, Врановци горно — 40 кущи, Согле — има кущи 60 и старини, Оризари — има кущи 30, Сирково — има кущи 100 и старини, Крушевица — има кущи 30.
Села, населени от турци и християни: село Чалошово долно — има кущи 25, Врановци долно — има кущи 30, Уморани — има кущи 100 с древности, Оризари долно — има кущи 30 с старини, Росман — има кущи 65 (тува има много древни замечателства), Чичово долно — има кущи 100 с старини, Виничани — има кущи 40, с стари церкви, Гръчища — има кущи 60 с старини, Црквино — има кущи 25 с много старини.
Села християнски:
Село Ветерско — с една стара црква и развалена крепост, има кущи 15.
Село Рудник има кущи 40, тува е имало рудница в старо време, има две стари цркви и чудотворни гробове.
Гузумалци има кущи 30 и 2 стари цркви.
Ново село има кущи 15.
Село Кумарино има кущи 10.
Караслари горно - има кущи 20.
Ногаевци има кущи 30, с стара црква на река Ногая.
100
Испрво тува дошле наши просветители болгари Кирил и Методий.
Чалошово горно — има кущи 10.
Башино село има кущи 200, имаят црков „Св. Никола”. Едно добро училище с един прост учител. От тува е г. К. Петков, консул Дубровнички. В това село има даровити духови. Они работат с Битола, Прилеп, Враня и т. др. Добри трговци има, они са г. Петруш Ташов и Никола Радулов.
Село Новачани има кущи 60 и црква „Св. Атанасий”. Учат и 15 деца часословци.
Сопот има кущи 10. Разорен монастир на Радича, войвода болгарскаго, и крепост негова.
Сопище има кущи 65 с много старини.
Карабунище има кущи 10 и стара црков.
Белещевица — 5 кущи.
Елеводица — кущи 5.
Хърлевци има кущи 10.
Баница има кущи 36.
Ращани има кущи 30 со стара црков.
Чашка има кущи 25.
Еловец има кущи 35.
Голозинци има кущи 20 со стара црков.
Ново село има кущи 10.
Старигради има кущи 30 со стара црков.
Мартолци има кущи 50 с древности.
Лисиче има кущи 50 с една црков.
Дреново има кущи 30 с една црков.
Плевене има кущи 5, с древности.
Теово — има кущи 150, со старини.
Бистрица има кущи 85, с две цркви.
Чрешново има кущи 35 и старини.
Калиново има кущи 15.
Нежилово има кущи 35, с древности.
Папрадища - 40 кущи и древности.
Ораше има кущи 20, с една црков.
Богомила има кущи 160 и разни древности.
Мокрине има кущи 30, нова церква и стара.
Габровник има кущи 15, со старини.
101
Ореов дол има кущи 50, с древности.
Спомяново има кущи 35, с старини.
Степанци има кущи 20, с старини.
Смиловци има кущи 30 и старини.
Владиславци има кущи 65, с древности.
Подлес има кущи 50.
Криино има кущи 30, с старини.
Извор има кущи 30 и древности.
Бусилци има кущи 30.
Витанци има кущи 5.
Ораовец има кущи 100, с една црква.
Бойница има кущи 100, с старини.
Крайници има кущи 65 и старина.
Попадия — има кущи 55, с старини.
Святий Никодим има кущи 125. Тува има много старини.
Ракле има кущи 60, с много древности.
Топлица има кущи, с 35 древности.
Троянци има кущи 65, с нова црков и стара црков.
Белаводица има кущи 35 и старини.
Вариш има кущи 65, с нова црква.
Житолюб има кущи 5.
Мрзен Ораовец има кущи 55, с старина и един учител учи до 20 деца.
Дебрища има кущи 15, с древности.
Блажевец има кущи 10.
Камен дол има кущи 40 и старини.
Дворища има кущи 15, с древности.
Свекяни има кущи 25, с старини.
Згорополе има кущи 10, с старина.
Бабуна има кущи 15. Тува има много цркви, пещери с цркви и обители.
Градско има кущи 20. И тува има достозамечателности и т. д.
Бегница — 150 кущи, с нова црква.
Гринково има 80 кущи и црква.
Обители имаме три, т.е. „Святий Иван Ветерски” или Ореше, „Св. Архангел” — Клепа, „Св. Богородица” — Согле.
Планини имаме: Просница, Преза, Лилявица, Боева, Солякова.
102
Во всички округ имаме 33 попови.
За приход и исход от разни вещи аз това изоставам; и за даноци царски, понеже е явно Велес как дава по два и пол милиона и више грошеви, не е наше дело да числиме.
В друга статия имаме описат Ценовник от разни вещи.
ПРИЛЕП
(„Цариградски вестник”, 25 декември 1854)
„И отвящаю поношающим ми слово,
яко уповах на словеса твои.
И не отнми от уст уст моих
словесе истини до зела, яко на
судби твоя уповах.”
(Псал. CXVIII, 42, 43).
От Велес 8 часови в запада, между 39° и 40° должина и 41 до 42° ширина, основан е древний град Прилеп — град в Македонии. Римляните во времето на Тенда царица ту многосилен свят погинал, док го освоиле. Сегашний Прилеп е нов, а древний далече отстоит една четвертина час. Има до 75 цркви урнисани (растурени), от коих само две существуят, едната се зове храм „Святая Богородица”, а другата — храм „Святаго великомученика мироточца Димитрия”. И во двете служат в неделни и празнични дни. Днеска се зове Варош древний Прилеп, долу под крепостта (калето) има урнисан манастир, називаем „Св. архангел Михаил”, развалините му представлят да е бил едно от прекрасните здания.
Старий, т.е. древний Прилеп, сегашни прилепчани го зоват Варош и Марков двор, и Маркови церкви — сиест на Марка Кралевича е бил резиденция, защо вси надписи церковни и спомени надгробни доказуват на Марка сцената и на Вукашина действата. Ту е манастиро развален — на святаго Никодима, прилепскаго болгарина. Святий Никодим, кой е от Велешко, от село, називаемое Никодим, кое е далече 4 часи от Прилеп...
103
Много историци загладиле древните славянски в Македонии градови, както Сарандопол, где и манастир е имало на святаго Йоакима Болгарина. В Сарандопол и в Прилеп Муза и Палада обитавале и най-вечето болгарско книжество рукописно ту е описано, и днеска разни черковни и исторични рукописи се нахождат.
От Вароша аз сум земал една книга, още на 1847, нарицаема „Ветроград”, от святий отци, с разни поучения и една статия с много вопроси и ответи от блаженнаго Атанасия, архиепископа Александрийскаго к Антиоху князю, ради много божествении взискания, кои в священното писание удоб се не разумеват. Тая книга е от 360 години, списана в сарандополский манастир, називаем „Св. Йоаким”, а принесена в прилепски церкви от 214 години.
От Прилеп на востока 3 часови, има манастир царски, ставропигиални, между планини Треска, Мокро и Богомила, и Златно ябоко основан, едно от лепите здания е. В него обитавале до 700 иноци (монаси). Но кога се разшетавала Кала Мария, константинополска принцеса, в Македонии, во време султана Мехмета II, дошла е и в Трескавец и поискала от старците опрощение да се причести. Но горе в пещерите имало един постник, дедо Арсо, ни по що не ѝ допущал скверно да приеме кровта и телото на Господа нашего Исуса Христа. Кала Мария била е дошла после с 500 нейни хора, причистила се и после с гнев заповедуе им и манастирските здания порушиле и плениле и тако монастиро пуст е бил 200 години. Днеска от Прилеп един поп го чува. Ту е имало до двадесят товари рукописи, и сега има, но жал нам славяните, защо добрите букви и букваро на Кирила, Миханович и Григориевич и други таквия ни ги земале от скопски Марков манастир и от Трескавец. Герасим, егумено, сам ми каза за букваро на святаго Кирила, да му го земале и му обещале да му дадат сто хиляди гроша. Букваро е бил колко един псалтир и дълг три педи, на заечки кожи списан, и други 17 книги му земале.
Трескавец манастир е созидан от Милутина Стефана, краля сербскаго, отца Стефана Дечанскаго.
104
Новий Прилеп има жители до 5000.
Религия: могометани и православни.
Язик: турски, славянски (болгаро-срби), цинцари и цигани.
Прилепчани имеят нова добра церков, една от красните здания е и се служи внетре по славянски. Има и 11 мошей.
Прилепчани вси старославянски обичаи ги имат и полн е градо с стари рукописей, но священиците са от все по-укорни, ни защо и от все по-долни. Това непочитание верху священиците е останало от некоего х. Христа, кой не искал просвещение народное и с клевети за косата е држал народо, како и в Скопе днеска некои чинат и много далече...
Прилепчани са наредени на еснафи и трудолюбиви са и отвеч досетливи, пеячи и играчи, и чистотни. Много са гостолюбиви и за наука желателни. Но от 25 години тамо славянството го изгубуват. Причината е, защо село Крушево е било 5 часи, а това село има до 1200 къщи все цинцари, но е совсем на пусто место и осойно (отпутно) никой тамо не иде. Мужите, понеже не може да ги припитува това село, вси по чуждина радат, а жените всекого, бил лош, бил пияница, молят го да са омужат. Прилепските болгари, како прости и лакоми за хубави жени от цинцари и цинцарки, Прилеп наполниха и болгарската кров с цинцарска измешаха.
Прилепските болгари направиха едно велико и красно училище. Но тако си стои пусто, защо славяните искат славянски учител, а цинцарите се опинят и искат гречески учител. И тако днеска прилепчаните се повладани от цинцарски жени и училището има един како нигде никой гречески учител, за да ги слепи, а болгарски не бива да има. Ако донесат болгарскии учител, от три месяци више не може да трпи, защо абие цинцарите ке почнат да хулят на него: еретик е, пияница е, сербин и болгарин е, дошел да ни борави градо.
Прилеп е епископия Манастирска (Битолска). Манастир е основан на 39 степени в запад от Прилеп. Манастир се
105
зове от древните много церкви и манастири болгарски. А днеска повече тамошни болгари са поцинцарени и от тук на тамо до Адриатското море се зове Стара или Вехта Болгария.
От прилепските селяни человек може да се научи най-чисти славянски речови.
В Прилеп пред 15 години панагюр се збираше от Венеция, Австрия, Сербия, Греция и Смирна, но сега престана.
Много би добро било и още по-добро, всекой учител в кой град ся намира да испише состоянието му древно и ново. С това голема полза може да биде за нашето юношество.
Но аз ще преставлям овия статии, причината за древните наши славянски рукописни книги, кои, ако бехме ги собрале пред 35 години от наша Македония и да ги туриме в една книгохранителница, щеше да држи едно число от 1 500 000 рукописни болгарски книги и т.д.
КРАТОВО
(„Цариградски вестник”, 9 януари 1854)
„Не умру, но живу буду и повям
дела Господня.
Наказуя, наказа мя Господ,
смерти же не предаде мя.”
(Псал. CXVII, 17)
Кратова е един от старите славянски градове. Он е на востока от Скопе, растояние 16 часове, а от Велес на севера — 16 часови далече. Основан е на най-стръмно место, на едни каменити холмини (ридове). Под градо, на восточна страна, в дълбоката долина тече Крива река, коя иде от Рилските планини.
Кратова има много староразвалени церкви и манастири, а днеска существуе само един манастир, називаем Лесново — храм „Святаго преподобната отца Гавриила Лесновскаго и святаго архангела Гавриила”. Зидан е от Стефана Силната, царя сербскаго, манастир прекрасен. Пред
106
400 години ту е било най-славно училище славянско, имало е више от 50 товари рукописей, а днеска има още десят товари прекрасни богословски и исторически рукописей. Г-н Миханович на 1842 от той манастир зема три товара рукописей, но после някой научи кратовските граждане да си ги земат назад. Они дойдоха по него в Скопе, казаха на пашата како тия книги се „хожат” на наш славянски язик, а г. Миханович сполучи пак да вземе 17 рукописни книги, кои били от най-пространно следование за болгарската и сербската история и священното писание. А другите книги целокупно назад в манастир не ги врнаха, но тамо-вамо в Скопе вероломни неотечественолюбци ги сокриха в царството на Плутона.
Манастир Лесново е най-первото огледало на нашето славянство. Ний, вси славяни, серби и болгари, дужни есми на него с чувствително внимание да поскорбиме. Защо злозавистливи некои много са ся трудили той манастир да го расипят и поганите богомилисти да го осквернат и с Божием смотрением не са могли. После битката косово-полска сербските славянски деспоти са настоявали на него и кой иска основно да ся увери, нека види зданието и книгите манастирски и ке види славянските сербски и болгарски царие...
Днеска е той манастир зело сиромах и едва ся держи от маломощний един монах, кой не знае да жали и да плаче за той многоценен и чудесен славянски „хожат”. За овия места кои писуват, ако да помислат учените человеци, хилядо пути више тех треба да желат, нежели свои первородни синови.
От западна страна Кратова са рудниците (мадемите). Тамо вси кратовчане и неговите села по три месяци работат, тоест копаят сребро. Они за това работене само харач плакят царю, а друго нищо не даваят. Тия рудници са отворени още от Оруна царя болгарскаго, а после Силний Стефан, цар сербски, под своя власт ги подложил и догде паднаха деспоти сербски, все били са под нихна власт. И до днеска много славянски цела (номизми) ся изнаходат, такожде и разни камене драги, и други древности.
107
Но манастиро Лесново има дага (кора) до изобилие мелний камен, т.е. руда за воденичарски камане.
Кратова има до 2800 жители, имаят едно нова церква, храм „Святаго Йоана Крестителя”, церква красно уредена. Нигде по Македонии тако чисто и сладко правило да поят Богу, не има. Кратовски священници достойни са пред царие богослужение да принесат, в церквата славянски служат. Мошей има 5, в кои тверде добре си исполняват вероисповеданието.
Вяра: мохаметанская и православная.
Язик: турски и сербо-болгарски.
Кратово е днеска много сиромашки град, кой пред 800 години е бил център на славянската писменост и священство. Кратова, Велес, Прилеп, Манастир (Битола), Охрид, Костур, Дебр, Скопе, Тетово (Леген), Призрен и Шкодра били са болгарски градове по Христа на 900 години. Но Неманичева лоза, како са возвишила на крале и царие, вси тия градови под нихна власт останаха. Но после обстоятелствата разориха всичка Македония, Албания, Вехта Болгария, Тесалия и Тракия, и за ова, како с небесна труба свидетелствуват церквите, манастирите и спомениците и т.п. Неманското сербско царство около 1300 пр. Христа е било распространено на север и юг на Тесалия и Македония, на запад каде Адриатское приморие и Локрида, а на восток каде Тракия и т.д.
Кратовските славяни са чрезвичайно гостолюбиви и старноприемливи и имаят велик дух от остроумие и са любопитни за всеко нещо. Но жално е, що училище не имаят и да искаят нема кой да ги возбуди. А днеска учат часословци и псалтирци, колко да поят в церква „Господи, помилуй”, но хвала Богу и на това.
Кратовчани пуни са со стари обичаи и песни и игри, а най-вече ся слави Марко Кралевич.
В Кратово седи един аян.
Зависуе от Кюстендилска епископия, а духовний пастир на тия градове, тоест на Кюстендил, Кратова, Кочани и прочее, инак за наука не ся труди.
В Кратово внетре в градо има много стари рукописей
108
и най-вече в священиците. Г-н Миханович отвеч много пари давал за една многоценна книга рукописна, но не му я дале. Тая книга и до днеска я чува един священик.
В тая книга пише следующее чудесное споминание:
„Да ся зна и памети како дойдоха, пред да дойдат ис-маилтяни скачки (прузи) како силни ветрови и чърнотелни облаци и беха велики, колко врапци и на крилята им беше написано славянски, гречески и римски и пр., и пр.”
На кратовски жители Бог да им даде благоразумие и братолюбие с чиста и отческа миела, да усетат за нихная древност и како много трудолюбиви и от всякакви художества снабдени человеци, да составят училище за душевно развитие на децата си.
В Кратова ся изработуе савтиян (кордован). Кратовчани повече ходат в чуждина и мощно бързо ся учат за всекак-ви художества. А священството им е, како горе що казах, най-достойно и благоговейно и искусно в цела Турция.
Талис Милесийски говори — „тоя град е по-красний, где гражданите не са ни много богати, ни много сиромаси”.
На друга статия ке ви се отговарам още по-любопитно за манастир „Святаго архангела Михаила” и за манастирското рукописно евангелие — манастир в Черна гора Скопска.
МАНАСТИР (БИТОЛЯ)
(„Цариградски вестник”, 29 януари 1854)
„Прокленут тии, и ти благословиши,
востающии няма да постидятся,
раб же твой возвеселится.
Да облекутся оболгающии мя в срамоту
и одеждутся яко одеждею трудом своим.”
(Псал. CVIII, 28 и 29)
Овий град от Скопе в западо-юга отстоит далече 26 часови, а от Велес в запада 18 часови, от Прилеп — 8 часови. Основан е на равно место и е най-древний град в Македония Пелагонийска. После Христа от славянските
109
царие е добил име Манастир и Буково, а не Битоля. Битоля е неизвестно име в старините.
Манастир в времената на болгарските и сербските царие е бил черковни град (вакъв), како що е бил Воден (Едеса), Негуш, Карафер и Солен. Манастирский данок ся раздавал на тувашните церкви и манастири.
Окрест Манастир е имало 365 церкви, затова го звале Манастир или Буково, а в старо време го звале Пелагон. Днеска существуе само един манастир.
Буково отстоит 1/2 час в запада от град Манастир. Буково е храм „Успение прясвятия Богородици”, зидан от Силнаго Стефана, манастир прекрасен. Вси манастирлии християни и турци в летно време повече тамо ходат на увеселение и расход. В той манастир е имало стари руко писи више от 20 товари, но днеска ни священик славянски не кабулат (не захтеваят), а камо ли книга славянска да остане с нашите пергамени. Сега-засега в Буково существуе греческо пение с един священик, родом цинцарин.
Манастир е резиденция везирска, всекогаш ту има дванадесят паши и в мирно време от всичка Македония войската, коя се именуе „румели аскер”, ту пребива (къшлуе) до 25 000. Везиро ся зове „румели валеси”, а на войската поглаваро сер-аскер паша или мюшур.
В Манастир има и три судби, т.е. граждански, войнически и търговски, кого називат „тиджарет”.
В Манастир има три консули, кои са дошли на 1853 и 1854, т.е. английски, французки и автрийски.
Манастир много мука е видел от войнства, много и добро е видел от войски — он е бил един от най-малите вароши до 1825, а днеска е вторий град в Европейска Турция.
Кога победил садразамо, именуемий, Рушид паша, шкодранский Мустафа паша и тоските, кои неправедно улефе (урок) от царя искаха, заповеда на гражданите с негово иждивение да соградят една церква „Святаго великомученика Димитрия”. Тая церква е едно прекрасно и велико здание, кое собира манастирските жители и прилепски и т. д.
110
Има више от 25 мошей и други тулбиня, има и 4 синагоги, има и една болница добра, с всичка нужна потреба.
Манастир е митрополия с три епископии. На 1359 лето по Христа силний цар Стефан Душан своята земля я уредил под 7 силни губернери, т.е. Прилепа поставил над тесалийските гради, Плакида над областта Охридска, Манастирска и Прилепска, Никола жупана в Трикала и Кастория, Вука Елеазара Бранковича при Дунава, Богдана над семлите между Карафере и река Вардар, Жерко в Македонской области при Аксии или Бардаре, братя Вукашин — Углеша и Гойко, в старата сербска земля между Церес и Дунав. За овия назначени области говори Й. Раич, а най-вече говорат траговите на Стара баба и спомениците и старите писма и мермери (от болгарите овия вси области Силний Стефан ги е отмал).
Жители има 28 000.
Религия: магометанска, православна, западна и йудейска.
Язик: славянски (болгаро-сербски), турски, гречески, цинцарски, еврейски, арнаутски, ерменски, цигански и пр.
Манастирските граждани на 1847 соградиха едно училище, което беше най-достославно в Турция и го украсиха с библиотека на разни книги и поставиха учители трима греци — первий да предава класически уроци, другий — взаимоучителни, последний — охтойци и псалтирци. Но в това училище, будучи нощя ся чинеха прекоестествени завети и догми от цинцарските деца, невнимайки ся запали училището и изгоре в пепел...
Низ среде Манастир тече река, називаема Драгор. Он има 6 мостови, а верху них има богати лавки (дукяни). Овая година, що помина, дотече Драгор и с силна и страшна вода разори мостовите и дукяните, на кои щета им биде до 5 милиона грошове. Богати магази търговци ги имаят, а най-великата магаза е на Роберта от Охрид, болгарин славен, има и син доктор, кой е учил в Италия. Но жално е, що са славяни, а славянско училище не допущат в нихний Охрид да има. Не само Робе — но вси охридчани са заслепени от грекоманизма, па не знаят ни
111
дух смирения, ни чест да покажат на св. Наума и Климента, но още и хулят на своего матернаго диалекта. Болгари са, а ни на гречески право не знаят името да си пишат, в церквата греческо богослужение ся приноси, исто като чавка на голуби, кога им пое.
На западо-севера има две кашли (военни пребивалища), колку 10 минути от кашлите има едно кафене и кърчми мошне добри — них ги е направил Абди паша и за увеселение вси граждани тамо се расходат (гулат).
На манастирските войски е главнокомандующ честитий и разумний паша — он е един от най-прилежните царски мюшури, много отвеч за войнството ся труди, а всяк ден, утро-вечер, по два пути посящава болниците и кашлите. Честитий и славний Абди паша и на сиротинето отвеч добро чини, на всяка работа е испитател, правосуден и все кому по работата му плакя.
От западна страна лежи село, именуемо Магарево, далече три часа, с двесте кущи, село богато, с едно елинско добро училище; жителите са вси цинцари и богати търговци, най-вече им е работата в Манастир. Флорина е далече 5 часа, Охрид — 12 часови, Костур на юга от Манастир — 16 часа.
От Манастир долу тече река Црна, коя извира от планини, називаеми Црни. Она ся меше в Вардар, в Манастирско поле има 10 мостови. На тая река много развалени манастири и церкви има, много и премного старини (антики) и писма на мермери ся находат и идоли и други изглибени образи ся отриват. На река Црна има един прекрасен манастир между Прилепско и Тиквешко и зове ся Подлошко, „Св. великомученик Георгий” — за него в статия тиквешка ясно ке докажиме.
Днеска е Манастир (Битоля) нов и по моди ся влада, в него е слободно како за мусулмана, така и за християнина — танзимато пунообразно влада в той град. Всегда 6-12 паши ту седат, по всей Македонии и Албании от тува ся испракяят заповести. За по-голем суд от другите вароши тамо ходат, такожде и търговците тамо на тиджарет ся судат. Манастирските търговци работат с Мора, Италия,
112
Триест, Венеция, Шкодра, Цареград, Александрия, Беч (Виена), Влахия, Лайпциг, Берлин и Марсилия.
Манастирските граждани са человеци мудри и согласни и учени, ним им идат новини (вестници, газети): „Журнал Константинополский”, „Журнал де Деба”, „Монитор”, „Таймс” („Тимес”), „Амалтия”, „Тиелеграф”, „Век” и т.п. А нашите болгари един вестник имаят, па им ся види крив и искаят да го запустат... Правосудний Боже, просвети ги и помилуй ги, защо все е от нездрел разум!
Питак Милетинский рече: „тоя град е най-честен, где достойнството на доброделите мужие ся дава, а не на лукавите”.
ТИКВЕШ (ЛЮБЛЯНО-ПЕОНИЯ)
(„Цариградски вестник”, 26 февр. 1855)
„Живий в помощи Вишняго, в кровв Бога
небеснаго водворится. Речвт Господеви:
заступник мой еси и прибежище мое. Бог мой
и уповаю на него.”
(Псал. XCI (90), 1 и 2)
От Велес 8 часа на юга лежи, между 39° и 40° степен, земля зело плодоносна от все що. Любляни днеска никаков град нема, но стои име Тиквешия и има сега до 500 села, вси богати. От севера го обкражава река Црна, коя е по-буйна от Вардар, а от юга планини Клисура, Давидонска и Гродненска, от запада планини Моклишки и Азот, от востока — Струмица и Дорян.
На река Црна има един дрвен мост, кого го обновуят велешките дюлгери, но днеска е развален. До моето на Велешко има више от 20 цркви урнисани и мермерните колони (диреци) още стоят. Ту има и разни писма на мермери и идоли — от путьо по-горе, в една нива, лежи една велика свиня от мермер и една плоча с писма. Но от моста горе, колку 1/4 стоят великите лугови (лагyми, подкопи) на Димитрия Полиокрита (обсадника). Тува го чекал
113
Пир, цар ипирский на 287 пред Христа.
После Христа на 1321 Стефан Дечан поднови тия подкопи, защо с Михаила, царя болгарскаго, бой отвори за Неда, негова сестра, коя на Михаила беше законна сопруга и войнството српско ту се собра, а болгарското в Струмица и пр. Ний днеска тия подземни лагyми ги зовеме „Крт крал”. Близу лагъмите има едно добро село, назива емое Росиман, оно е на Велешко.
Любляни има до 1500 цркви растурени и 600 манастири, а днеска само три манастири существуят.
Первий манастир ся зове Полошко, храм „Св. велико мученика и победоносца Георгия”; црквата му е с пет сводови и е пуна живописании, има прекообичайна красота расположението му, основан на река Црна от Стефана Дечана и обновен на некои места от Марка Кралевича и от последните деспоти. Той манастир е бил под Хилиндар. Ту е имало више от 50 товари рукописей и днеска има, но тамо-вамо низ селяните са растурени. От той манастир аз сум добил една книга на два сека (тома) Йоана Дамаскина, и е голема колку три минеи, чисто исписана. Тоя манастир е чудотворен и много тунеядци и святотатци е сокрушил — никой не може в него да живи, защо каков духовник да ся засели, ке го убият...
Вторий манастир го зоват Моклища, храм „Святаго чудотворца Николая”, основан в едни високи ридови и медовити кршови до река Мокла, коя тече низ села Ваташа и село Кавадарци (Говедарци). В той манастир имало е до двадесят товари рукописей и сега има, но не знаят нихната чест, ги кинат и прозорците си лепат, а поповите капи си прават, т.е. мукави за шапки.
Третий манастир Бошава, храм-собор „Св. безплотних архангелов Михаила и Гавриила” — манастир прекрасен, основан на река Бошава от истите государи, пун е древности и рукописи, но е близу до Демир капия, разбойници го ядат и духовник не може да пребива, защо ако седи два дни, третий ден ке го заколат. Овии три манастири в Люблянско са един „хожат” за србите и болгарите още от Кирила и Методия.
114
Най-перво тия болгари приимале християнската вера и от ту по вси славяни ся е преподавала.
Гроздан (Еразм) от петимата болгарски описатели на священото писание в Охрид, бил е родом от Любляни. Любляни е днеска една дълга ридина с много развалени зидини (стени), мермерни плочи с разни писма, разни антики и драгоценности. Чудесно едно место е, го називаят Любош, от Говедарци в запада е далече 1 и 1/2 час. Тува г. г. Миханович и Григориевич много истраживали и нарачали да го имаят в чест тоя рид. На той рид с крстови излезуят селата окрестни, в секое ново лето. Мошне кратко ви являм за Любляни, защо ако иска некой да дополни старина и история, дужен е да я истражува по всичка Македония, а Любляни е един морални изглед, кой внезува во удивление.
Люблянските села са големи и богати. Село Кавадарци (Говедарци) има една голема и красна црква и едно мало училище, три мошей, едно медресе, един часовник (сахат), една стара висока кула (столп), тува седи аян и кадия.
Село Ваташа, с добра церква и едно мало училище, и стара кула.
Тимяник, Дисан, Неготино (Тиквеш) — с една лепа црква и едно мало училище, две мошей, едно медресе, часовник и други старини; ту ся сбира пазар от Велес, Щип, Прилеп, Дорян и Струмица, во всекой четверток; ту седи аян, кадия и муфтия.
Село Пепелища, с една прекрасна мошея, на кое минарето е най-искусно правено и редка красота, имаше и прекрасен палат, един от най-вкусните европейски здания, но го запалиха и стана на пепел.
Любляни е земля богата и плодоносна от жито, грозде, кое трае на лозето до 25 декемврия, сусам, от кого прават масло, називаемо шарлан (самолади), анасон (аласон) и т.д. Овая земля е совсем в пустеш и е полна кровополития, убийства и крадби; най-опасното место е Црна, а най-кровополитното и грозното место е Демир капия, между едни извишени карпи от и двете страни на Вардар, ту има и разни пещери и святители изображени. Карпата е из-
115
делкана на пута и отворил я е Силний Стефан, кога е отишел в Солун и Свята гора.
Любляни е под епископство струмичко и струмичкий епископ може да се горди с тия наши болгари, кои в три години го обогатуят с толко богатство, щом да буде що жели, ... но жално е защо совсем в черна мрка ги е оставил.
Религия: православна и магомеданска.
Язик: само болгарски, защо и магомеданите болгарски говорят.
Жители има 15 000.
Кажахме в кратце за Любляни, кое е полно древности, пергамени, документи, цркви, манастири, развалини, пещери, идоли, драги камене, антики, осветени води, чудотворни икони и т.д.
Люблянските болгари са мужие високи, краснолични, добра става, юнаци, остроумни, в законо едните и другите ревнители, но силно едни други се гонат и грдно зло си чинат.
Бог да даде некой мир, щом да е слободно да шетаме по Македонии, Албании и Тесалии и да испишиме по-ясно за нашето книжество!
Аз ке сочина една малка харта, в коя ке назначам древните места, манастири, цркви, крепости, столпови, води освящени, води исцелителни, пещери, писма и пр. и ке ви ги пратам.
Имам едно рукописно книжиче, слисано на 24 четвертини с красни писма, називаемое „Молитвеник”, с образи св. апостол Петър, апостол Павел, святител Николай, Йоан Крестител и др. Молитвите са чудесни и в кратце изложени. Аз ке ви го пратам.
116
ОХРИД ИЛИ ПРЕСПА
(„Цариградски вестник”, 26 март 1855)
„Возверзи на Господа печал твоюи той тя
препитает, не даст в нек молби правелнику.
Ти же, Боже, низведещи ин Во студенец истлении.
Мужие кровей и лоти не преполови
дней своих, аз же, Господи, уповаю на тя.”
(Псал. LIV, 22, 23)
Охрид е старославянский и первий в Македонии град. Лежи на езеро, називаемое Лихвидон и на река Дрина, исперво ся звал Преспа, а Преспа днеска е разорен, само окружието, т.е. селата ся зоват Преспа. Преспа и е далече от Охрид 5 часа. Сегашний Охрид получил име от царя болгарскаго Самоила, който ся е звал Охром или Мохром и има церкви зело много; само в крепостта (калето) има до 360 церкви т.е. молебници (параклиси).
В улица, називаемая „Болница”, има церкви „Св. Николая”, „Св. Прячистая”, и „Св. Климент”.
В улица, називаемая „Старозаконие”, има стара церква „Св. Николая”, церква „Св. София” има до олтаро минаре извишено, тамо никой ся не кланя, вон на стените има писмо, кое говори: „Божествений описател закону Божию Мисинскаго язика учит изряднее всемудрец и пр., и пр., и пр. .
В улица, нарицаемая „Св. Врачеве”, има церква „Св. безсребреници”.
В улица, називаемая „Св. Димитрия”, има церква „Св. Димитрий”.
В улица, називаемая „Ходатайца” има черква „Пречистая”.
В монастир святаго Климента стои гробо святаго с една мермерна плоча покриен и исписана с болгарски писма; ту е изглибен истий святий и живописан е цел на древо, исто како жив человек, и коруната му стои в един наш славянин, обсипана с многоценни камене бисери и мержани (жемчуги), а главата святаго Климента е пренесена в Караферски монастир, називаемий „Св. Йоан Предтеча и Крестител” под гора Олямба. Некои казуват: наши-
117
те славяни в пиянство я продале за едно ведро вино. Как да е, не сме знале да си чуваме драгоценностите. В овой манастир има многоценни пергамени, како славянски, тако и гречески: ту стоят и златните рукописи архиепископа Теофилакта Болгарского и са писани на славянски; има 5 евангелии прекрасни, от кои две са обсипани с злато и златни писма, они са на кожи, има и други разни книги рукописни, една соба полна. Ах, колко е жално и до срдце отровно, що ги чуваят црна темница! Дали ке се намери некой Димитрия Фалерей да подстрека Птоломея Филаделфа да ги собере!?
В улица „Челница” има церква „Святая Пречиста”, „Св. Николая”, „Св. Константин” и „Св. Врачеве”. На западо-востока до езерото има монастир, церква „Св. Йоан Богослов” с освященая вода. Вси овии церкви са внетре в крепостта.
Вон от крепостта — церква „Св. Пречиста”.
В влашката, т.е. цинцарската улица има церква „Св. Георгия”. В долната улица има церква „Св. Богородица”.
Манастир „Св. Петка” — основан на планина, називаемая Петрино. От Охрид на востока отстоит 1/2 час.
Церква „Св. Спас” — на планина Трояни.
Манастир „Всех святих” — на планина, називаемая Лешани.
Манастир „Пречистая” — при езерото на запад.
Манастир „Гърбовец” или „Охром” — при езерото, на запад храм святаго описателя славянския литератури и апостола болгарскаго Геразма.
Манастир святаго Наума, описателя и апостоло болгарскаго, основан е на севера при езерото, церквата е сводовна с девет кубиня; има до сто и петдесят одаи и много други украшения, има и два кимвала (камбани). Рукописните пергамени несмислени калугери, не от наший язик, ги изгорели и в езерото ги хвърлили, но па още има.
Манастир „Пречистая”, називаемий за Ум при езерото.
„Святий Никола”, називаемаго Кълчища, под планина висока Галичица.
Церква „Св. Стефан”, називаемий Панзир, при езерото.
118
Планина Исток е место, где великий Юстиниан ся е родил, далече е три часа и пуна е с разорени черкви.
Около езерото е имало множество чудотворни церкви, кои днеска са разорени.
Езерото е в дължина от юга на запада 9 часа, а в ширина 5 часа. Богато е с риби и най-вече охридчаните ся занимават с риболовство и има риби многовидни, т. е. летници, зимници, речнарки, белевици, крапови, егрли, кленови, писи, скорбули, фунци, моранци, скобуеци, пламици, мрени и шлюнци. А ракови само два вида има, т.е. раци и каури.
Под гора Исток има церква „Св. Атанасия” и вода священая.
На Петренска планина — церква „Св. Илия”.
Кажахме: Преспа е далече 5 часа, има манастир Слимница, храм „Св. Прячистая”, созидан от султан Селима. В Преспанско имало е хиляди церкви, кои и днеска ся познават.
Село Владимир е далече от Охрид 5 часа, оттува го кренале святаго Йоана Владимира и го отнеле в Елбасана, где и днеска седи целокупен.
От Охрид 1/2 час имаят две расходни и увеселителни места. Место, називаемое Студенчища, на река Студеница с каици ся возат низ реката в езерото, имаят и церква „Св. Георгия” и агиазмо и едно кафене. Место, називаемое Рачай е расход весел с един извор от пресладка вода.
В Охрид всекаков емиш (овощия) има и това овощие с насадено от руците на святаго Наума, Климента и Геразма — много древеса ся називаят Наумови круши, Климентови чреши, Геразмови т.е. Грозданови лози, защо по всичка Македония, Албания и Тесалия таквия овощия ся находат како охридските.
Жители в крепостта има 4000, вон из крепостта има 7000.
Религия: магомеданска и православна.
Язик: турски, славянски (болгаро-сербски), фечески, арнаутски, цинцарски и цигански.
119
Народ: турци, славяни и нещо цинцари.
Мошей има 16 с едно теке и едно добро медресе.
Охридчани имаят 4 училища, в кои на гречески язик учат. Они не знаят да речат „Христос воскресе”, но „Христо-са-нески а не Гристос апести”. Они не знаят да речат „ке идеме в рай”, но „на парадисо”. И други таквия много речови, а това е, защо си немаят училище на славянскаго язика и са изгубени како в язико, тако и в развитоко на умо. Защо всекое древо от своето корена може плод да даде.
В крепостта има два палата прекрасни, един мужки и един харем женски, зградени от Желадин бега.
Охридчани са старославяни, от тува ся разнела Христовата истина по вси други славяни, всекой да ми опрости що ке речам, може и да имам скудост за ова: От болгарите вси други славяни прияле святая Христова вера. Евреи, греци, болгари, па от наши болгари св. Кирил и брат негов Методий, болгари и пак болгари — и кой иска да ся увери, нека прошета низ Македонии и ке разбере, без да прекослови, да са болгари. Да, сладкий брате, они во Охрид превеле всичко священо писание на славянски язик, т.е. на болгарски. Нека премолчим до овде, защо днеска сум во теснота и ненам язик за по-ясно и по-пространно.
Охридските церкви вси са обновени от Никола жупана, Вукашина и Марка и от други сербски господари, и много подписи и надписи сербски има.
Охридските славяни са чрезмерно остроумни, мужие великодушни и многотрудни, искаят да имаят славянско училище, но три-четворица, кои са от старата и хъргявата метода, още ся держат за нос. Но Геркулес ке нареди.
Селата охридски чисто славянски говорат и по церквите и негде славянски служат. Бог всемогущий ке ги уразуми да имаят училища славянски.
В Охрид има добри търговци, кои работат с Триест, Италия, Беч, Берлин и Лайпциг.
Анахарс скитский рече: „Това гражданство е по-добро, где чест има добродетелта и место нема за безчестта.”
120
АРХИЕПИСКОПИЯ ОХРИДСКА ИЛИ БОЛГАРСКАЯ И ОБИТЕЛ ТРЕСКАВЕЧКАЯ ИЛИ ПРИЛЕПСКАЯ
(„Цариградски вестник”, 28 февруари 1859)
Понеже вси историци казуват за Великаго Юстиниана, да е родом болгарин и се е звал по болгарскии Управд, а отец негов Исток и сестра негова Беглица, затова желал да овековечи отечество свое. Той болгарский цар во време свое владал е всички восток и запад; той е бил и весма благочестив и е предал всичко сокровище да ся правят божествени храмови и направили ся 365 най-великолепни церкви на тогавашно негово време, между които е третий степен Охридская церков болгарская. Тако е уставено в „Кадикио” (уставо) Юстинианов:
„В Охриде престол болгарский
Блаженейшаго архиепископа первия Юстиниана, нашаго отечества имети присн под собою епископи и епархии, т.е. 1. Дакия сиреч Унгровлахия, 2. Медитерания сиреч Мажарская земля, 3. Дакрония, сиреч Србская земля до западнаго моря, 4. Рипиния, 5. Тривилия, сиреч от Дунава даже до Солуна, т.е. Македония, Кардания, Мисия горния и долния, сиреч от Охрида даже до Авлона и даже до Коринта...”
Неподлежащее же Патриарху коему Блгарская ест церков, ръкше Охридская, иже почът е цар Юстиниан (Ищи в средце правило, 1, 2 состава четвертаго).
Закон. Стоитридесетая же юстиниановая повелением рече: „По святих собор пределех святейшаго стараго Рима Папу, праваго бити всех священик блаженейшаго же епископа Константина града, новаго Рима. Вторий чин имети по Апостолском престоле стараго Рима. От иних иже всех предпочитати се, блаженейшаго архиепископа, первие Юстиниана нашего отечества Охрида имети присно под собою епископи, епархии: Дакие, Мидетерание, Дакроние, Рипиние, Превалие, Кардание и Мисие горние.” И от того тех хиротонисоват се, тому же от своего собора хиротонисуему бити и в тях подлежащих тому епархиах, место сдржати ему апостолскаго престола.
После времене Йоана Асена, царя болгарскаго, и вели-
121
каго патриарха Йоакима Болгарскаго иже в Търнове. Определи се на Охридска архиепископия десят митрополити и седем епископи.
Митрополити: Касторийский, Битолский, Едеский, Корилия, Белградский, Гребенский и други.
Епископи: Шатишкий, Магленский, Дебрский, Кртчовский, Мокренский и Могишкий.
Овая статия е преписана от Законника — гражданскаго и церковнаго. На друга статия имаме писат за болгарской Търновской партиархии вси церковни санови и това е достопохвално било на нашата болгарская патриархия.
Помяник благочестивих и православних царей
и кралей греческих и болгарских, србских.
Обител Трескавечка и златовърхная, храм „Успение пресвятия владичици Богородици и приснодеви Марии”. В тая обител венча ся на царство Андроник цар. Ктитори (здатели) били следующите:
1. Андроник здател.
2. Михаил, цар болгарский, здател.
3. Неман Стефанович крал.
4. Стефан Урош крал.
5. Стефан Власлав крал.
6. Душан цар.
7. Стефан Урош цар.
8. Стефан Лазарович княз.
9. Симеон, цар болгарский.
10. Стефан...
11. Стефан...
Помяни, Господи, благочестивих царей, кралей и кня-зей, ктитори тоя обители.
Тия врати, отгде е влагал Андроник цар на венчание, до днеска стоят затворени на церквата.
Тая обител е достославна и велелепна, но прилепчани с немарност я имаят. Егумените са мирски попови, они ся надпревараят кой да буде егумен, на митрополита Битолскаго даваят рушвет по 120 до 200 дуката, само да не ги креваят от егуменството. А прилепчани будучи ся без учители и повече на цинцаризм ся относят, губат си болгар-
122
ската великодушна их чисто сердечна народност.
Тая златоврхная обител, коя е една от старите обители, драхлюе, мерцае, лежи болна како мртовец.
Настоятел на тая обител е градски човек, кой привзема що год добие всичка година тая обител.
В тая святая обител много старини има, има и два хризовула от болгарских и србских царев.
Прилеп е свято място, в неговий округ има више от 500 церкви и 50 обители, от кои обители десят существуват. В Прилеп да не би да ся населили цинцари за велика щета на болгарите, досега требало е Прилеп да е натакмен е всички науки. Защо прилепчани са човеци добродушни, милостиви и честолюбиви, и любят науки. Они имаят училище велико и красно, но учител учен не можят да имаят. Защо ако и да добият добр и учен учител, цинцарите абие ще почнат да правят раздор и хуления и негодования, токо той, добрий учител, без да му речат кое-що, гологлав ще бега.
ОПИСАНИЕ НА КР'СТОЧВА, ОХРИД, БИТОЛА И ПРИЛЕП
(„Цариградски вестник”, 14, 21 март 1859)
Овии четире градове един до друг имаят растояние по 8 часа и спрема друг лежат четвероуголно.
Кр'сточва е населен още от време святаго Йоана Владимира, краля болгарскаго, внука Симеона I, царя болгарскаго, кой царувал в Охроме [*].
*. Охрид, Преспа, е далеч 6 часа от сегашнаго Охрида и основан е над езеро Лихнидон. От сего достопамятнаго града, наши най-славни болгари, Велизарий Юстиниан и други достославни мужие са се родиле. Тува е преведено всичко Священо писание на наш болгарски язик. За уверение болгарскаго язика имам ви послат Евангелие, списано во време Асена царя и брата Александра деспота и великаго патриарха Йоакима Болгарскаго в царствующий град Трново от лета 6746.
Друго Евангелие, списано в Средец, в црков „Св. София” при царя Михаила Асена и митрополита Йоана в лето 6837. Славянский язик друг никой не е скром наш болгарский язик. Овия книги са кожи.
123
Святий Йоан Владимир, крал болгарский, родил се е близ Киостендила и Сардиции (Средце). Дед негов Симеон даде му да кралюе над Кастория, Елбасана, Деаре и Кр'сточва. Како що доказуват нашите болгарски обители в своите памятни писма, Стара Болгария е била всичко Ядранско поморие даже до Коринта на юга.
Во време Йоана Владимира греческий цар Василий Порфирогенит пленяше и опустошаваше Болгария, Дакрония (Србия и Унгария) и всичка подунайска подчиняваше под своя власт. Тогава доспе и до области Владимирови, но без да замедли, святий Владимир, поела своего начало хетмана и вастярника в Касторию, Елбасану и Кр'сточву, приведоха силно войнство и сражение било на царством пути, где сам Владимир с Василия сразиха ся; победоносний Владимир гонеше греците до Плет. Тако Василий посрамлен от Солун за в Цариград отплива.
Кой жели да прочети житие Св. Йоана Владимира безпристрастно, аз го имам на староболгарски слисано. Такожде житие Святаго Наума Охридската, старо, писано во време благочестивата царя Михаила Борца (Бориша) и сина своего Симеона царя в лета 6413.
Кр'сточва е днеска мала една паланка, коя има до 600 кущи, населена от болгари и болгари, кои исповедуват ислям (правоверие). Они турски да говорят не знаят, освен по нещо арнаутски. Имаят три мошей с висници (минарета) и едно теке.
Християните имат си една црква и едно училище, но учител никаков не можат да имат. В Кр'сточва от неколко време населиле се цинцари терзии и куюмджии, они хванали за нос нашите кротки и простодушни болгари, ги угнетяват више, него дивите арнаути.
Кр'сточва има да ся хвали с една велика и прекрасна обител, коя лежи на врх планина, зовомая Крнино, далеч от града 3 часа.
Обител Крнино. Тая обител е зидана от святаго Йоана Владимира. Он три обители е созидал: первая е називаемая Слепче, храм „Св. Пречистая”, тако се зове Крстчовска обител. Овия две обители в това време борили се с
124
ереси патаранская и масалиянская. Те училе православните болгари да изгонат тия две ереси. Сам Владимир е бил строг гонител верху них. Най-после, како мученик усякновен буде от шура своего, кой беше подпор и сомисленик масалиански. После усекновение Владимира, на име негово созидоха третая обител в Елбасан, где и до днес почиват нетленни негови мощи.
Крстчовска обител или Крнино и до днес чува своя стара Болгария, язик свой, нрави свои, литература своя. Она е славна като пченица в кукол, како крин в трне. Егумен неин именуе се х. Теодосий, архимандрит, болгарин, достопочтений родолюбец. Он наново направи црква в обителя, коя е една от красните здания. Хиляди опасности е претерпел х. Теодосий, догде обновал тая болгарска обител. Она е обширна, има 40 соби велики, чардаци продолжени, 3 звона велики, чешма с преизбиточна вода, двор простран и широк, с крепки зидови (стени) в округ отврдена, црквата сущая на среди обителя, како звезда блещее, извишени сводови сут како карийски мавзоли.
В нея има до 12 иноци, повседневно служи се Богу безкровная жертва. Тая обител жели да има болгарски за учене книги, за да се учат младите монаси.
На тая обител много добро е сторил високопреподобний и родолюбивий г. архимандрит х. Партений Зографски. Он и на Дебрска обител хилядо добрини е сторил. Он и охридчани молил да им отвори болгарско училище, они сут пияни от грекомания и още церберу жертва своите чада принесуват.
От Кр'сточва далече 5 часа турците имаят едно от првостепените текета. Оно се зове от Хадр Бада, зградено на река Треска. Оно с красни здания е украсено, в това теке дава се всякому турчину и християнину хлеб и сол. От това теке путьо, колко два часа и пол, е едно гъсто дубраво и каменисто место и зове се Барбара, место догде помине путник, смрт своя пред очи си гледа.
Обител Топлица. Храм „Святаго чудотворца Николая”, зидана е от србските кралеви. Тува пребивал е безпрестанно един болгарски епископ, имало е и болгарско учи-
125
лище и книгописци, кои писувале богословски книги на пергаменти. Обител е велика, в нея существовале до 150 духовници.
Тая обител поразила всичка наука масалиянска, патаранска, яковитска, павликянска и цакоиска. За тия ереси и устави имам рукописни книги мочно любопитни.
Обител Топлица е под Битола, па митрополит Битолски дал я куцоцинцару киражию за три години откуп (кирия) 24 000 гроша. Па тоя цинцар се сторил како гущер и иска да поглтне тая болгарска обител.
Битолски села вси са старо-болгари, а самий град е смешан с цинцари и селяни болгари. Цинцарите, понеже са от природи лукави, даваят свои керки (дщерки) на наши простодушни болгари за жени и тако все Битола е поцинцарено.
Това не е благочестие от цинцарска страна, но и пог решка нихна не е, ами е у митрополиту, кой за своя корист продава нашите обители на цинцари кираджии.
Болгари битолски! Ако цинцарите от Бога се не боят, поне вий убойте ся! Премислете и разсудете! Вий от при рода есте боголюбиви, благочестиви, срамота велика е и безчест е към Бога и царя да оставите тая стара обител да буде хан и конюшница.
Днеска в Битола има най-богати болгари, они са от Велес и Охрида и цинцарите не са нищо спрема них. Не знаем защо не отвараят едно болгарско училище, низ кое можат да се уразумат, познаят, че са болгари с дарови и остроумия и че напредоват в возрождението на просветата.
Они вместо това имаят училища гречески, где предаваят класически предмети, сиреч суха елиника за болгарчиня и цинцарчиня, слепа география, блудна митология и д. п. Учат по 10-12 години, па нищо не знаят, но и отческий язик изгубуват.
Да не рече некой, ето како хули врз нас. Бог да не даде! Аз не хулим, но говорим како що е приятно и право Болгарин е должен прво свой язик да учи, за мало дете най-чесно и най-благородно е, от матер своею да сиса
126
млеко и само негова мати да го учи на страх Божий. „Начало премудрости — страх Господен.” Наши болгарчини кога почнуват да учат гречески, тога почнуват и да са безобразни, псовачи, хулници, непокорни, лениви, вероломни, небогобоязливи.
Велес е град от 5000 чисти болгари, мужие достойни за чест и благородство, они вместо да учат матерний свой язик, чтат сербски. На 1848 нихни учители изопачиха децата им, та не знаят да пишат ни сербски, ни болгарски. Та и сега едната страна на Велес учи по сербски и ония наши болгарчиня, кога идат в училище, болгарски говорят, а нихний учител сербски мешано с немачки им говори и дома кога си ходат, не ся разумят с домашни свои. Сербски язик е сестра природна болгарскаго язика и наша болгарчиня можат ползовати ся от литература сербска. Но прво и прво болгарски должни са да учат, ако сакат драгоценно свое време да не губат.
Обител Лисово. Овий храм „Святаго архистратига Михаила” зидан е от Симеона I, царя болгарскаго. Тая обител е под Охрида.
Обител Журже. Овий храм „Святаго Анастасия” от Мойсея, царевича болгарских царей сограден, пустее под властта диакона Охридскаго владика.
Обител Зързе. Храм е „Св. Спас”, зидана е от Симеона I, царя болгарскаго, а обновен от краля Вукашина. Тая обител е прилепска.
Обител Слепче. Вторая обител под име Слепче, храм е „Св. чудотворца Николая”. Зидана е от св. Ивана Владимира. После много времена подновили са я трудолюбиви болгарски иноци. Тая обител е прилепска. Егуменът е болгарин, човек кроток и трудолюбив, зове ся Дионисий.
Обител Старий дол. Храм е „Св. Спас”, зидан е от болгарски наши цареви. Тая обител е прилепска.
Обител Дебърца. Храм е „Всесвятих”, зидан от болгарски цареви. Тая обител е прилепска.
Обител Лакочери. Храм е „Св. Спас”, зидан от болгарски цареви. Тая обител е охридска.
Обител Св. Петка. Она е зидана от болгарски цареви
127
и принадлежи на Охрида.
Обител Трескавецкая имаме я описат на особен лист, с нейзин Помяник царей болгарских, греческих и србских Такоже и Архиепископия болгаро-охридская и собор Средецкий. Они са достозамечателни.
СТАТИСТИЧЕСКО ОПИСАНИЕ НА ДЕБРСКА РЕКА В СТАРА БОЛГАРИЯ
(„Цариградски вестник”, 1 януари 1859)
Дебр лежи между 38° и 40° степен в западо-севера, между 35 извишени ритови и 10 протегнати планини, где никогда нема мир от свирепих мияков (арнаутов).
Дебр е с два народа населен, т.е. болгари и арнаути. Дебрските болгари са зоват мияци, защо наречие нихно совсем разнствува от наречие на охридски и крчовски болгари. Кой има желание да види нихное наречие, нека узме „Краткая священая история”, преведена от г.архи мандрита х.Партения Зографскаго.
Дебрски болгари вси са благочестиви и в святая православная вера постоянни; в нихни кущи перво украшение е по един особни молебник со святое кандило, святия икони, молитвослов, смирно, темян и восок, т.е. всекоя куща прилича на мала церквица.
Дебрски болгари са милостиви и гостолюбиви, човеколюбиви, они само една пара да имат, ако дойде калугер да проси, ке си я дадат.
Дебрски болгари работат в Цариград, Солун, Серес, Кавала, Драма и т.д. Много добиваят, но дебрски разбойници им ги зимаят. В Дебр нищо се не ражда, от диви круши и сливи.
В Македония и Албания, турци по нещо се скротиха, а дебрски мияци не познават ни от цар, ни от везир, они прават от лошо много по-лошо. Човек да лега, они ще го соблечат или убият.
Тамошни наши болгари мученици друга смерт не знаят, освен смрт от разбойници и убийци.
128
На дебрски болгари архиепископо зове се Агиос Деврон или святий на пусто село без кучета. Суди Бог!
В Дебр соществует една велика обител, називаемая Буйгор, т.е. храм „Святаго Предтеча и Крестителя Йоана”, болгарски „хожат” — ту има от 15 до 20 калугери, безпрес-танно служи се Богу безкровная жертва.
Тая обител е зидана от царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа, а днеска е село заборавено. По отпадении болгарскаго царства тая обител опустила се и разорила се до основание, после обновена от многотруд-них монахов.
ДЕБРСКИ СЕЛА ОВИЯ СА. Тия села са населени с турци и християни: Маврово има 120 кущи, Леуново - 60 кущи, Кечиници - 16 кущи, Селце - 30 кущи, Волновия - 12 кущи, Грекане - 12 кущи, Нивница - 26 кущи, Рибница - две улици, 70 кущи, Бизане - 16 кущи, Жужла - 22 кущи, Нисторово - 63 кущи, Стразимир - 30 кущи, Реч - 30 кущи, Низ-бег (Нич-буг) - 36 кущи, Кроскерница - 23 кущи, Бродец - 120 кущи, Богдано - 26 кущи, село Врабец - 150 кущи, село Дух - 120 кущи.
СЕЛА НА МАЛА РЕКА. Тия села са населени само от християни: Беличища - 65 кущи, Никирово - има 45 кущи, Лазарево поле - има 250 кущи, Тресавче - 120 кущи, Среце - 50 кущи, Равоки - 65 кущи, Галичник - има 500 кущи. Ту има даровити люде, от тува е родом х. Партения Зографски, имат двама учители г. Кузман и г. Кръстю, кои са по-разбунени болгари, него Велес, Прилеп и Скопе, Янто - има 45 кущи, Осой - 35 кущи, Сушица - 25 кущи, Гори - 85 кущи.
Само от турци: Танушево - 60 кущи, Щировица - 40 кущи, Дабовани - 12 кущи, Трница - 55 кущи.
Вси овия села са Стара Болгария, под име Дебр, они са под неизказана беда, най-великото невежество. Они 120 пати повече трпат, нежели Йов в старо време. Они са 360 пути по-милостиви и страноприемници, нежели Авраам в древно време.
На друга статия ке обявиме за Крчова и обител крчовска, архиепископия Охридска и за битолски болгари и обители.
129
СПОМЕНИК ЗА СЕЛА, НАЗИВАЕМИЙ МОРИЕВО, ПРИЛЕПСКО
(„Цариградски вестник”, 20 ноември 1859)
Мориево са 19 села староболгарски, болгари православни, кретени
от нашего царя болгарскаго и благочестиваго [*] Михаила
Борица (Бориша) [**] Болгарскаго и при сина му, Симеона
царя. Тогава бяха години
(6413) [***].
Мориево от севера има планини Будимуж, от юга — Кожув с протегнати плешки гора Кравица, скочи връх Ниц, Петелино, Прибор, Равна бука, Рожданка в коя има златна руда и т.д. От востока е земля, називаемая Люблян (Тиквеш), земля най-плодоносна. От запада Търпинско (Битол ско) поле, кое прави пут на река Црна и раздвоява Мориево на две половини — северна и южна.
Северно Мориево има тия села: 1. Село Кокре има 40 къщи, црква „Духовден”, т.е. тогава имат собор и обеди; 2. Село Пещани има 35 къщи, с стара црква; 3. Село Кален има 45 къщи, с црква „Св.Спас”; 4. Село Дуне има 150 къщи, с црква „Св.Николая” и една стара црква; 5.Село Вепрчани - 60 къщи, с стара црков. Низ тия села тече река Црна;
От другая страна на Црна: 6. Село Върпско има 50 къщи, с стара црков; 7. Село Живоо има 50 къщи, с стара црков; 8. Село Клин има 85 къщи, с стара црков; 9. Село Рожден има 60 къщи, с стара црков, тува в старо время наши болгарски царие златна руда копали и т.д.; 10. Село Мрежичко има 20 къщи, с стара црков; 11. Село Витолища има 20 къщи, с нова црков „Св. Атанасия” и стара - „Св.Никола”; 12. Село Мелница има 40 къщи; 13. Село Полчища има 55 къщи, с стара црков; 14. Село Бешища има 125 къщи, с стара црков „Св.Илия”; 15. Село Манастирец - 55 къщи с манастир разорен и крепост Маркова.
*. Имам стар рукопис, в него пише Бориш, а не Борис и богатий цар болгарский.
**. Цар Симеон, дедо Йоану Владимиру, кралю болгароилирскому, убиен биде от щура своего, еретика масалиана и македониева и аполинариева.
***. Така пише в старий рукопис.
130
Тува още и до днеска существува обител „Святаго великомученика Димитрия”, нарицаем „Чебрен” има до 35 соби; зидан е от болгарскаго царя Бориша и сина му Симеона. После обновен от српски кралеве. В тоя наш славни обител имало е до десят товари рукописей, но нажалост на вси славяни, гръци и лакоми калугери ги изгореле и во вода ги исхвърлили, а от друга страна ги собрали Миханович и Григориевич, най-после енглезки и французки агенти.
От южна страна: 16. Село Градешница има 156 къщи на река Градешница, има црква „Св. Илия”; 17. Село Будимирци има 60 къщи, с стара црква; 18. Село Взоид има 65 къщи, с стара црква; 19. Село Старовина има 50 къщи, с стара црква.
Тия 19 села имаят два обряда, т.е. езически и християнски.
От язичество имаят Коледе, от наши предедови болгари и тако песн пеят:
Ха! Ха! Коледе!
Коледица, варварица,
сива, сива голубица
кай си ошла прошетала?
Сум си ошла покрай море.
Що имаше, що немаше?
Та имаше бели чаши,
бели чаши и канати.
Да с'напие бела Божа,
да с'напиет бели Божи.
Божик ми е по все земля,
слава ми е на небеси.
Ха! Ха! Коледе!
Пири, Пири... [*]
Испири ги грците.
Бадник, слуга Коледев. На бадник правят на врати им крстови на катран, да не би дошел РИМ-ПАПА и ВАМПИР. Защо в Скопе, Велес, Тиквеш, Щип и Прилеп, кога обезчестят некого непочтенаго човека, тако го укоряват: „Де
*. Пири, чури, гори, изгори на огин гръците.
131
бре, Римпапа! За резил си на в свят! Додоле! Вампиру! Римпапа!” Даклем по всичка Македония папата на латините ние, болгари — мужи, жени, деца, граждани и селяне — го знаеме за вампир и врколак и нощни крвник, диавол. На Бадник вечер тураят капини под врати и главни огин всичка нощ да горат. И жени ще говорат:
Бадник вечер,
ти да кажеш
Коледилу.
Ой, Коледе на Римпапа,
калина му дупина,
гламя му в рай. [*]
После тураят смрека на вси врати и поят:
Римпапа врека,
чурете му смрека.
Християнски обряди имаят. Служби: Спасовден, Гюргиовден, Духовден, Пречиста, Св. Петка, Св. Илия, Св. Атанасия, Митровден, Св. Никола, Василица. В тия 19 села само 5 священика имаят.
Плодородие мошне мало имаят, т.е. ръш, ечмен, царевка, круши големници. Диви зверове е полна Кожув планина, т.е. мечки, рисови, елени, диви свине, диви кози, волци, лисици, диви кокошки, орли бели и черни, ястреби, соколи сиви, атмажи и разни дивини.
Планини са облечени с дубови буки, а най-вече с борови, извишени како кедрови Ливански. Тамо снегови почиваят вечно. На разбойници е всегдашно и слободно обиталище — прочути капетани разбойнически спокойствуват безгрижно, защо никой ги не гони.
Климат е студен, най-вече север диха.
*. Наши предедови треба да се присмевале за чистилищний латински огин, та за това пеяле на присмех: Калина му дупина, гламя му в рай.
132
Мориевски християни са от най-стария болгаре, кои дошле от неизвестни векове с име пеяни и мирмидони. Пли-ний и Стравон ги казува да се храбрейши род скитски, кои всегда ходили на бой напред от Александра Великаго. Омир солунски мирмидони ги е звал и ги е совкоплял ведно с магленски и бели язоновци. Имя Мориово, Мириево, Мирници, Мир-мидавци, Мирмидони...
Болгарский наш цар Бориш ги е назвал чрни-борци, чебренци, затова и нихний обител „Св.великомученика Димитрия” го нарече Чебрен. И сега са вси юнаци.
Характер: стас имаят висок, лице благообразно, чело високо, очи чрно-сини, космати, бистри, готов гений, за да ся пробудят, многотрудни, благочестиви, християни усердни. Жени нихни слободни и красколични, но распустни между турци и пр. Одеяние нихно е староболгарско, т.е. кошула индийска, с разни шарби навезана. Облек (елек) с китки извезен, наметник (сако) с рукави, пояс свилен, обруч с рог и челенка, обетки, гердан, любленик (тулбент) и т.д.
Мориевски болгари от вси св. мученици повече мука трпат. Они са милостиви, щедри, но турци и калугери и денгубци ги глодаят.
Они на чада свои не са по-волни, но по-волни са полеци и сеймени — що сакат, това се прави. Защо вси полеци в Мориево са мудри, вси сеймени са аги и паши? Боже! Царю наш великий, султан Абдул Меджите, слушаш ли? Защити нас!
Мориево е квадратно 32 часа.
Но днеска, како разбраха вси болгарски селяне от Тетово, Дебре, Гостивар, Скопе, Велес, Щип, Тиквеш, Прилеп, как кукушани се полатиниле, вместо с темян да ги покадиме како мртовци, кои от православна вера болгарска отступиле, ги кадиме с катран. А Драгана Цанкова сме го туриле да е гробар, нека с негова бесна уста ги споме-
133
нува и погребува. А Папа е княз от вечна мука, коя тамо ги чека.
Молим от божия страна! Кой иска да ся попапищаши должен е по-напред да се поцигани, па после совршен папищанец да стане. Защо чифутин дури не ся похристияни, турчин не може да биде.
На друга статия ще имаме „Спомяник” старий Прилеп с 75 цркви и святая единая соборная апостолская востоко-болгарская црков.