I.
1. Гонение и страдание за честно имя болгарское (12 април, 1863 год. Гюзел хисар)
2. Бог („Цариградски вестник”, 21 юли 1851)
3. Сновидения или истинословие („Цариградски вестник”, 8 септ. 1851)
4. Венец первий („Цариградски вестник”, 1 декември 1851)
5. О церковном или славянском язику („Цариградски вестник”, 12 и 19 януари 1852)
6. Ъ, ѫ, ѭ, литери болгарски („Цариградски вестник”, 19 април-10 май 1852)
7. Болгарска писменост („Цариградски вестник”, 19 юли 1852)
8. Ответ г. С. Радулову („Цариградски вестник”, 14, 21 март 1853)
9. Что е юрук? (Ответ вторий г. Саву И. Радулову) („Цариградски вестник”, май 1853)
ГОНЕНИЕ И СТРАДАНИЕ ЗА ЧЕСТНО ИМЯ БОЛГАРСКОЕ
(12 април, 1863 год. Гюзел хисар)
Много мои врагове,
много како скачки,
оветвeха, почернеха,
конец им пуст.
Сладкий ми Господар!
Ти питаш ме колко са моите муки, беди и гонения. Аз край до край все подробно ще ти изкажем мощно вкратце на ово писмо, щом да не би ти нещо било неприятно.
На лето 1838 „бех момче от 18” години, оттогава почех да любим рода наш болгарски и се превручих на Божия промисъл, но без да престанем да сум гонител прелъжливите гречулии, с возхищеност почех да опровергавам нихните лукавства и неправди.
Гонение от грчкаго митрополита Игнатия. Злоба от даскала Митра. Злоба от поп Янета владикин. Ме обгласи митрополита да сум еретик, затвори ми училището. Злоба от грчкаго даскала Махмана и от кира Екима.
Гонение от митрополита Теоклита. Гонение от сущаго, за да ми узмат св. Библия. Гонение от Петруша Шулев. Зло велико от даскала прелажливаго Спиридона нишлия. Зло от даскала Милутина, великолъжливца сърбина. Зло велико от даскала Жинзифа, цинцарогрека.
Гонение с безчестие от митрополита Авксентия, болгарина и безкнижнаго. Разорение на училището ми от истаго. Разни безчестия от сущаго. Неучението и простотата на отечеството от подстрекания Авксентиеви силно ме гони, но и оно само не знае за каква причина. Гонение от вси свещеници.
31
Гонение от скопския митрополит. Велико зло от четирима грекомани скопски. Велико зло от Никола х. Трайков, зло седемгодишно. Зло от калугера монастира Побожие. Зло от калугера на Марков манастир. Зло от поповете.
Ме оклевети митрополита на Али бег и на всички мезлич как да сум бил бунтовник и руски гледач. Обклеветен на Гали бег. Обклеветен на скопския каймакан. Гонение немилостиво от митрополита скопски.
Обклеветен на Тосум паша в Призрен. Гонение от митрополита призренски. Зло велико от учителя Никола Мусулин, сърбин. Зло велико в Гилани, от епитропот на призренския митрополит. Обклеветен на Акиф паша призренски. Все що имах в Призрен, узеха ми. Беда в Скутари. Беда в Призренската хапсана. Беда в Сирник. Беда в Кочаник. Беда в Тетово. Велика беда в скопската хапсана. До десесет пути избиха ме в Скопие. Велико зло от Зафира х. Кочов, он е Юда предател. Велико зло от х. Георгя, он е Юда предател.
Шестдесет дена ме пратиха в Битоля за името „руссъ”. Гонение от Антима, велешкия митрополит. Зло велико от учителя Нешковича, прелъжливий сърбин. Зло велико от учителя Георгя Икономов, многолъжовен.
Зло велико от приятелите. Превара великолъжлива и немилостиво зло от владикова Якимка, професора... Превара от Милутина Вукадиновича, професора... Немилост от Илия Гарашанин. Мука от дълги путове. Мучение от отца ми, защо не могох да го успокоим. Гонение от велешкия мюдюр. Гонение от битолския митрополит. Гонение от дебърския митрополит. Зло от Кърчовския монастир. Беда от Кърчова до Велес.
Обклеветание от битолския митрополит на мюшур паша битолски. Обклеветание от истаго на сераскер Исмаил паша. Исмаил паша ме изгони от Прилеп. Велико зло от прилепските даскали.
Беда от Прилеп до Велес. Зло от Партения, епископа кукушкаго. Зло от К. Петкович от мое отечество Велес, който е асесор в руското в Дубровник консулато. Зло от Волков. Зло от А. П. Гранитскаго. Велико зло от Трайка
32
Йованов. Велико зло от Зафира Станин и Петруша Шулев, кои ме изгнаха от монастир Ветерско.
Скопский, Битолский, Призренский, Вранский, Охридский, Струмничкий и Кюстендилский митрополити ме предадоха на великия Везир Кабръзъли Мехмед паша. Гавраил бей и Фотиадис на три часа нощя ме земаха от дома, ме затвориха хапсъ. Беда във Велешката хапсана.
Беда в село Извор. Беда и безчестие в Прилепската хапсана. Беда, 25 дена в Битолската хапсана. Беда в село Паница.
Беда и мучение в Острово, удариха ми 50 гърбача. Беда в град Воден. Беда в град Енидже. Беда на Вардар-хан. Беда в Солунската хапсана. Зло от Партения епископа. Неизказани муки от диви суварии. Беда в Чанак-кале — 9 дни в гадни зандан. Беда в Смирненската хапсана — 18 дни в гадна смрад.
Жалостно състояние. Пеш от Измир до Айдин, Гюзел хисар. От една страна до друга в седем дни дойдох. Беда от скудости в Айдин. Беда в спиталето. Зло велико от епитропа на спиталето. Отрова на душата ми от гръчките свещеници. Зло от спиталето. Зло велико от даскал Викгориди. Зло от даскал Сократа. Зло от даскал Георгя Григорополу, простака и лукавца. Зло от тремина болгарина неизделкани.
Препири с гърци, за да си браним рода ни болгарски.
Велико мучение 21/2 години от скудност, от самота, от хули, от препири. Върху мене е бил покров жалование, плач, туга и смерт.
Наконец удар ме найде — щех да умрам, като живим не за мене, но за името на превозлюбленнаго ми родаболгарского.
Ето предисловието ми на моето за болгарството ми гонение. Сега Бог да даруе долга и весела живот на нашия цар Султана А. Азиса и так в неговите добри дни още мало да поживеем.
12 април, 1863 год. Гюзел хисар.
33
БОГ
(„Цариградски вестник”, 21 юли 1851)
Аз оживуейки, и живим, като се услаждавам, гледая народът наш пресладкий, и ради това не мя остава неговата доброта да будем лукав. И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин е производан от Бог, Болгаря река — богатата река или -ри, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший, вишший, величайший. Поистина, нема по-величество от болгарин — болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствуе, верност има, гостолюбие, страх божий, почитание своего царя и всичко, колкото що е узаконено Богу и царю.
Поради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добр, затова имам вера и надежда и любов, и человечество, и учителство, сос което пуно делим роду моему, и кой иска нелицеприятие и безпристрастие учител, ето, който сам во пламени рачение разпален съм, подобно Етна и Хекли, и Вулкан диамантов венец ми кова. Нек служам роду моему, ако е и за крива бога! Не е честно мене, болгарину, да се отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин - прави и верний, и благородний човек. Болгарин е любител всякое добро, болгарин е срамота да се отрицава от свойат род и язик — той болгарин, който родо свой си хули, името му е ни ден, ни нощ. Аз съм болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които ся по долная Мизия, затова должни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкий болгари!
34
СНОВИДЕНИЕ ИЛИ ИСТИНОСЛОВИЕ
(„Цариградски вестник”, 8 септ. 1851)
Размишляюще аз на всякоя вечер ради нашето славяно-болгарство, на кой ли начин има да ся пробуди от сонът Варухов и да се отплете от клончето Гордиево и да не е смотано во лабиринтът на самолюбието, ми се занесе свестта и заспах. Току абие се яви святий Евтимий, Патриарх Търновский, който държеше един свиток кожана книга и рече ми: „Учител си, не от човеци наименован, но от Бога, затова должност имаш божествено да се владаш и да пишеш без човекоугодие за нашето болгарство.” Аз: „Что да пишем, честний Отче?” Патриархо: „Приимай тоя свиток и бистроумно во него занимуй се и всякой период сос произволност разрешуй.”
Аз абие се пробудих полнорадостен и начах да мислам каков род есми и поистине ли есми болгари? И ми дойде во умът да питам колко церкви имаме по всичка Славяно-Болгария, размислих щото више от сто хиляди, а манастири преку пет хиляди, а рукописни старини, пергамини кожани, више от двадесят хиляди ковчега, а икони до 6,000,000 милиона, евангелии до един милион, които и чудотворни са наричувале. Е ли за вистина ова? Пълно е и препълно право. Само аз, младий българин, имам до едно пет хиляди поучения рукописни. Ако пита некой народолюбец — дека са тия книги? Изпратете го доме не аз да му преполно кажем како далекозрителна труба.
Паки аз се успах и дойде святий Евтимия, ми рече: „Аз много важни някои болгарства би тебе явил, но требува да си при крепко дружство, где не може никой да те дари. Обаче от моя страна нек' са благословени и нек' се постараят да те положат на незлобливо място, за обща полза на всичко болгарство.” Това ми рече. Аз абие се пробудих и сум жив разбуден. И Линцеи (многоочитий) ми е зрцало, сос което гледам сладчайшее бракята мои българи.
35
МОЛИТВА
Господи, Боже сил и всемогущий творче! Аз много бедний българин, аз, черв недостойний, който се препознавам да сум нищо, молим тя, българите мои повели като твоя милост, помилуй ги! Молим тя — просвяти ги, научи ги, устрой ги, умудри ги! Не щем да им пишеш грех, защо они се невинни, незнанието е виновно. Не щем да ги оставиш да са бедни, защото они, които бедствуват, всичко е това от самолюбието. О, прости им, отче небесний! Повседневно ме злобат, ако и тисяща-тисящ зла ми учинат, сум благодарен и искам да им опростиш! Но аз, ако им учинам зло, сам сум зол и достоен за вечно неспоменство. Аз, българский, ще ся владам сос много терпения и сос гкяв, защо съм си рекол, отче небесний: „гневайте се и не согрешайте”. Гневът мой служи за наука и учение, и живо човечество, и чисто болгарство. Ради това, аз, смирений раб твой, Господи, молим тя да услишаш молитвата ми, коя многонеисказано гори за бракята мои славяно-болгари! И аз останувам вес вековечний и пред святите ангели славяно-българин.
О, РОДОЛЮБЧЕ!
Како квасат много тесто замесено го подквасува, тако и кореноречивий язик, много своят звук си дополнува. Народ, който никакво свое говорене не има, трудейки се, както французите язикът си мода покажеха. Мода — славяно-българска реч, от модрю, мотрю, смотрю, сматрам. Но ний, болгарите, защо закосняваме и не си украшаваме пресладкоречивият ни язик? Латините да не имали сущий свой язик? Не имале. Како го добиле? От много други славянскии племена.
Греците, които масло ся чинят, от где добили язикът си? От други, кое-какви племена. Такожде всички язици един от друг соседно се сочиниле, само един славянскии, що е самобитен, и затова всите на него мрзат. Можеме
36
ли да докажеме безпрестрастно и чисто българский? Можеме, защо сум сам българин от народ не нашмркан човекоугостен...
ВЕНЕЦ ПЕРВИЙ
(„Цариградски вестник”, 1 декември 1851)
Чадо болгарское, послушай совещанията мои. Ищем да тя совещам. И тако е право, щото не ни допуща нам на болгарите да твориме зло и крива вяра. Ний, болгарите, имаме чест, щото всекому за злото добро да му воздаваме, за безчестта — чест да му наложиме, за неблагодарността — благодарение согубо отдаваме, за хуленията —благословение полно доволно да начертаваме, и тако вес важнотворни и учтиви болгари да се покажеме.
Чадо болгарское, молим вас да претраувате всекои напасти, понеже напастите идат само верху добрите и великодушните человеци. Того ради те советувам: да не ти е тежко, що ни хулат язикът кои-какви продерзатели, и говорат да е бил татарский язик, они само с това се довлетворат, гоняще бурите и вихрите безпутно.
Чадо болгарское, никога ти да се не пущаш во лажа и вяроломство и несъмислени речей, защо они раждат все-кое время неправилное, от кое произходят раздори и козни, и тегота народная. И народ кога е огорчен, тогава и Бог ся гняви. Но ти буди образ болгарский, во благомислие, кроткодушие, смиренобудрие, страх божий и срам от народа.
Чадо болгарское, моли се Богу отечество твое да буде мир и благочиние, и тогава можеш пред Бога и умни человяци да се похвалиш, че сте добри и разумни граждани. Но ест ли размирение и согубо несогласие, тогава сте народ най-дивейший и проклет от Бога и царя, за не, Бог и цар искат мир и благочиние.
Чадо болгарское, аз видим ти да си неучено от учителя, но иди кажи на вашего учителя да ти даде да учиш перво буквар и во него да ти докаже аз-буки, колко имена има
37
и како се произносят. При него Присловица да ти даде да учиш, во коя ще научиш цветоразлични благоумия и хитри совещания. По нея моли учителя твоего, да ти даде Именник, щото да научиш чисто всекои потребнейшии имена. И по него Благии обичаи, Наравница (Христоития), кое е нужно наизуст и да ся научиш и она ще ти сотвори да будеш благочинний человяк. По нея проси от учителя твоего, География — ветхая и новая, и Лан-карти, во кои ще научиш шара на землята како стои, колко моря и реки и езера и блата има, колко царства и кралевства и княжества има, колко градове и жители има, на кой степен сме ний и други. По нея Всемирная история, по коя всичко географически ще разумеваш. И История царковная, История свещенная, Катехизис и всички тия нека Славянская граматика ги разрешува, защо без граматика наука, како човек без душа.
По това моли учителя твоего, да ти дава Числителная наука всекой четверток и Митология, во коя древни времена како во сон ще ти се появят. И ако ти се види некоя реч удоб невразумителна, моли учителя твоего, да ти я отреши во Словаря или Речника, где от Аз-буки до Ижица всички речи ги има. Тий книжи, благочинно ако ти ги предаде учител твой, наскоро ще се удостоиш да вступиш во по-голема наука и по-високи училища, где систематически има да слядуваш.
Чадо болгарское, сос тоя венец како ще се украсиш, по него и вторий венец ще те венца сос по-великий дарове и науки, кои ще ти ги принесам второвенчания. Защо токмо тридесет и три венеца се мучим да ти соплетем, все от мудри философи. Ради това убо знай, чадо болгарское, щото ний, болгарете, имаме наши святи первоучители: святий Константин во монашество Кирил, и брат его Методий, во Солон родени на 827 год. по Христа и последователи седмочислений единопочитаемий святий Климент, св. св. Наум, Ангеларий, Сава, Горазд, Григорий, поп болгарский, Йоан Екзарх Болгарский, Теодор Доксос или Дукс, Храбр монах. На тия наши учители аз ще им сочина една песна, коя и сладостна ще буде.
38
Чадо болгарское, ний, болгарите, днеска си имаме чуднаго и многознаменитаго полнославнаго украсителя и памятооткровителя болгарскаго — Юрий Венелин Иванов, комуто должни сме всички болгари веко вечито да му плетеме венци. Он има прекрасен споменник во Одеся и му се даваят тисящ и тмами тем благодарности. Он се успокоява сос ангелите и архангелите небесни, он нашето болгарство го извади из тму кромяшную. „Он ест вярен до смерти, и даде му ся вянец живота.”
О ЦЕРКОВНОМ ИЛИ СЛАВЯНСКОМ ЯЗИКУ
(„Цариградски вестник”, 12 и 19 януари 1852)
Чадо болгарское! Ти ме питаш кой е славянский язик? Славянский язик е общий книжевний и го изображиха св. св. Кирил и Методий, болгаре-солуняне, които и го пренесоха по всей Илирии и задунавским славянским пределом. И днеска с голямо благодарение можем всички славяне да го наименуват староболгарский. Колко го русизираяха славянският язик руссите, толко почувствуваха староболгаризма. Тям же убо и ученейший и славнейший Венелин изражение и внимание велико вложи и докажи основно-критически, да е славянскийят язик сущия староболгарский. Но ти, чадо болгарское, знай защо всичко священно писание, св. св. Кирил и Методий що го преведоха, се зове славянски, тоест староболгарский и ся трудили во девято столетие по Христа. Обаче колкуто днеска се зоват иосточни славяни и една част югославяни римскаго вероисповедания, всички имаят квас от наши апостоли св. св. Кирила и Методия староболгарско наречие.
Овде сам г. Б. Раковецкий во удивление чувствата си изражава и говори: „Како ли треба да похвалими и да благодарими на прекрасния язик славянский, на кой всичко Священо писание сос най-голяма леснина се сочини и чудносладко се изображи, великобогато красноречия основа? Воистине, перва похвала е! Нека ся усрамотит тия, които варварос ги називаха!” Како що свидетелствува Шишков, „и французкия, и немечкия язици са превозходни”.
39
Карамзин говори св. св. Кирил и Методий, които са родени в Солуне в Македонии, где много славянски народ живееше, тоест болгаре. Но Александър Стоянович во своята „История востокославянско богослужение” говори (парагр. 2) како да бил Кирил и Методий србли и Методий учил ся болгарский язик. Право критизира и явува да е бил принужден на тия времена болгарский язик (такожде и г. П. Соларич говори).
Чадо болгарское! Во тия времена пред св. св. Кирила и Методия в восточното правителство най-знаменитити чловеци били болгаре: како цар Юстиниан (527-565). Теофил каже се именувал Управди, отец му по трако-фригийски Саватиос, на отчески язик Исток. Мати его — Любица, сестра его — Беглица, инаку Вигиланция. Между ц. патриарси VIII столетие именува се некой Никита, родом болгарин. Пише во „История византийчкой”, някой Дамян болгарин бил первий царский министр. И сам цар Василий Македон бил е болгарин (867-886). Обаче ти, чадо болгарское, стой и учи и чувай первото име болгарско-старо-церковно-славянско. Понеже е чудно и удивително и на малко време ще се увери всекой учен народ, че е старобългарскийат церковностарославянски язик.
Чадо болгарское! Още ще биде тоя разговор сос свидетелства и основи. И увери се ти защо сум твой любимец и готов на службе.
Ъ, Ѫ, Ѭ, ЛИТЕРИ БОЛГАРСКИ
(„Цариградски вестник”, 19 април-10 май 1852)
Аз говорим що е добро,
сладкий мой побро.
Ето има 12 лета, откако все еднакво собирам различни славянски и иностранни книги и глубоко проницателно и основно в техните виспрености всекои ред забележувам и това творим не само за мене, но за малите наши слав'болгарчета. И видим, и мислим, и понятувам не за мене и за
40
моето наклонение, но за обща наклонност на нашите фениксородени болгарскии книжници. Ради това бо им допаде в уме, да кажем защо и в мне находят ся многостручни рукописни чкедрини (пергамени на кожи болгарски и српски и от свещено писание переводи и т. д.).
И колкото има по всички славянский племена рукописей, всички ся основани на два периода: 1) преходящий, ноизображений и темний и забавний, 2) настоещебудущий изображений, ясний и скоропонятний. Первий основ е на ъ, ѫ, ѭ, който на малите и мягките дечица им затвора пет чувствующийя дух и ги учи и ги наставлява во гугнивий глас, то ест с затнатий нос, образът божий в безобразие ни претворя, и силом не обуздава да не имаме нос, та да не обонявами пресладките цвятове на вселенското естество. И ни врзува (свежува) вилиците како на мртовец, Харон (Карон) да не ни отме двете пари от зубите... Итрий основ е основан с велика слава по всички други славяне, които и перви степен ся на просвещението днешнаго света, и на своите чеда не им затулуват носат и не им врзуват вилиците. Чини ми се и най-последните народи не соизволяват да си затушуват носат, с когото тялото ботее и расте, и духат ободрява.
Паки нека ся вратим в рукописните пергаменти, в който тия три букви первенство држат и се гордат како три пирамиди египетския, и Мемфида се краси, а отец нейн Нил крокодили ражда. Но знак Делта всекого ободрява. Всуе си гордат пирамидите, кога все еднакво пусти пребиваят и нетопири, и суфуляги (хутки главати главксове) внетре се ведат. Всуе англез искусний и франк мудрий окрест них обшетуват за древни мумии. Всуе и ний, болгарете, се кажувами да есми первейший славяне. Всуе му са трудовете на славнаго и блаженнопочившаго Венелина. Всуе и и покойний Василий Априлов отвара академия в славное Габерово и да царуват тия три каравлашко-вретенарски букви и ни принуждават силом чергаре и цигане да будеме.
Всекий болгарозавистник полновластен ще буде да ни хули и да ни ся подсмева. Латините и власите ще начнат
41
в нихната история да пишуват како сме прияли от них основ и образование на болгарский язик. Уви, братие болгарски книжници и спасители! Како можеми да носими той срам верху нас? Защо первенството наше да буде продадено в една каленица (паница) сочиво (леща), то ест за ъ, ѫ, ѭ?
Кирила и Методия всичка земля латинска и германска не можели да го полатинат, та сега ний сами бива ли да го повретенарувами и вретенарски неговийа дух да го чиними? Они, които пред императори, князове и велможи били полновластни, и крещавали и церкви зидали, и народи опитомували, ний с ъ, ѫ, ѭ да ги подивувами, честта и благородието и виспреността духовна да уничтожавами. Срамота наша! Що всите ще ни ся смеят и гнуснодебелоязичници ще ни зоват?
Аз видох много учени дружества, които сожаляват и боледуват умственно, защо не изоставяме тия три букви, и место них да си употреблявами образ божий сос нос и зуби и чист разговор, с О, И, У, Я, А. И кога ще призовеме човека или що му драго друго. Е! О! У! И!... Ето како сладко гласат и можеми най-добри стихотворци до време да будеми. Но ако сос ъ, ѫ, ѭ, позовам кого да е или една коза, како да я позовам - („хъ”), („иъ”), („иоъ”). Ако речам „ехо” како с ѫ да го речам? „ѫ х ѭ, сгнетено и сос нос, и с небце, и с жлебци, баш како плашило. Айде! Да се сложими, да се слушами и наклонни за доброто да будеми — ако благоразсуждавами доброхотно, нека следувами како всички славянски племена. И они били како нас неучени, но един друг исправляющеся, и наклоняющеся достигнаха до цяло благоденствие...
Паки нека ся обрним на рукописните пергамени. У мене се находят не само болгарски рукописей, но и сербски. Па и в едните, и в другите следующите букви се находят: ъ, ѫ, ѭ, іє. Но ще попитам: защо серблите трите букви не ги употребливат? Защо ний, новородени болгарски книжници, ги употреблявами? Серблите како учени и искусноизпитатели на учебността, и како най-любезни един
42
друг, и дружебни и согласни в науките, единоумно и благочинно преобратили ъ, і, о, ѫ, у, и, ъı, у, я и си украшават сродствено и сладкоречиво язика, който е ближен с болгарский.
Аз сум бил на 1848 в Београд и видох в прекрасното читалище и болгарски „Цариградски вестник”, който в това време все сос юсове се печатеше. Като го четеха онии учени и искусни србски професори, како учени слези испущаха и сожаляваха нашите болгарски описатели. И виних учените помежду си како се оправлеха и се слушаха, за да украшат книжевността и язика и уважаваха всекого ученаго от какво да е наречие и т. д....
Нашите болгарски описатели, како на новородени, мислат и чинат, че в старите рукописи се намират тия букви и с них някое первенство и украшение ще покажат и болгарството от тии неучения ще избават, а тая мисла е ненужна и от зело мало учение. Той болгарин, който пише с ъ, ѫ, ѭ, да не мечтава да се покаже високоучен и писател, не... мо...же! то...ва! да...бу...де!... Он не е ни уши, ни описател. Он на малите любезни болгарчета носовете затулява и вилиците им стега како на мртовец. Он е убийца на болгарството, он е за пусти язик! Болгарски де...чи...ца, ...бе...гай...те... от тия...ю...со...ве, защо без нос ще ви оставят и без уста! Чу...вай...те зу...бите, да не ви ги на...па...дат!... силом щат ви остават на первобитното спане да сте гугниви. Ни сам Бог всемогущий на первобитното човечество не оставял созданието свое. Но вий, юсове и йюясове, под первобитните шапки не пребивате. Ни наши стари тепаят заяци и яренца и на кожите техни да писуват с велика мука и труд. Но Богу жал биде да се не мучи неговото создание, вразуми человяците, които изобретоха печатници за изображение и леснота...
Паки ще се врнем на рукописите! Да не речете в това време само нашите описатели били несходствени и нечинници, но и латинските и греческите и кой му драго, нсички несходствени и нечинни били. Всички от сто и педесет години тако се изображават и основ тураят на истината, в ден из ден мислят и учат кой како по-леснота да
43
произнайде. Па ний сегашнии болгарский юсове ще крепиме старината, да се не подмлади и ищеме да стоиме како стари зидове, които са полни миши (глувци) и кога ще поминуват и наминуват прости человеци, да говорят: „Ето в тия зидове стародревни пари има закопани, приидете да копаме, негли ще найдеме.”
Тако и с нашите три букви ъ, ѫ, ѭ. Искаме да лажиме любезните чада болгарски, нека копаят, нека си губят времето, негли ще я найдат: Минерва или Памятка, или деветте нейни Музи и прекраснаго Аполона.
Чада болгарски, чада остроумни и благосклонни, не копайте в тия три пирамиди, да не паднат да избият чадата божии! Оставете ги! О...ста...ве...те...ги! Сами нека се срушат, сами ще загинат. Нашите описатели са благонаклонни и они всуе от днеска труд не положват, защо видоха никой учен човек не ще да чете по тия книги, где се намират юсове. Но и децата по училищата бедствуват от тия три букви ъ, ѫ, ѭ, не можат чисто и ясно да говорят. Аз приимах една „География математическа” от г. Тошета Мискинов на дар, во коя видох не само грубо произношение, но и все свет иска да затуши и тако я оставих. Не аз да не я разбирам, но да не развалим децата. И други много книги, които чуваят прахат, има низ Болгария.
Ради Ъ-то ще речем — оно е припрежногласно, оно се претвора и во мало Ь. Едното знаменова меканост, а другото твердост, говори Смотрицкий (1612). Аз имам истата негова граматика. Никой от описателите да не ми се срди, защо всичко, що говорим, само аз не говорим, но много учени дружества, в учени мяста. От них сум принуден, срама ме принуждава и да ве молим, и да ве плачем, и да се преклонявам пред всичко болгарство — защо искате да го огрубите чудесният и первенствующий наш славяно-болгарский язик, който е достоен второ место между просветените европейци да има?
Тия три букви велико зло творат — затвораят пута на церковний язик, замрсуват падежите, в непорядок тураят правописанието, никакво сочинение не ся познава, ни името има свое място, ни глаголът свой основ.
44
Пет отровни извори ъ, ѫ, ѭ, раждаят и зло на чадата наши подаваят.
1. Извор — ще отдалечиме от церковний славянский язик, каквото италяните и французите от латинский и не ще разумеваме отнюд славянский.
2. Никой друг славянский народ не ще може да отбира и разумява от болгарский и ще се изгуби первенството болгарско в святое писание.
3. Никогда обща граматика не ще можими да сочиниме и правописание да уредиме.
4. Никогда не ще сме согласни и любородний, и книжовний народ.
5. Любезните дечини ще поглощавами и днешното учено време, което учи чловяка в три лята, ний всуе ще обтргнуваме чадата и в гнусоречие ще ги хврлиме.
Тия три букви ъ, ѫ, ѭ, да речете, како да ги родил Сатурн и невидимо са воспитани и убиваят Сатурна (тоест днешното учено време и искат да проповядуват техните юсопоследователи пустосписания и да изгонат праотческий наш язик). И тия три букви — ъ иска да повеля небото, ѫ — морето, ѭ — преизподная/тартара; ъ требнува Ганимида (чедото болгарско) да му буде виновлиятел, ѫ — Телемаха, сина Одисеева, иска да го принуди жертва да принесе Венери (Юноне), ѭ — на Церера (Димитра) дщерката Персефона, иска в тартара да я чува.
Недейте това, не закоснявайте, времето златно не губете! Всуе труд не истуряйте! Знайте, че до малко време ще се каете! Айде, всички описатели, всички учители, всички родолюбци да се согласими, да се слушами, юсовете да оставиме, едно правописание да писувами, правила да сочиними, обща граматика славяноболгарска да уредим, сказателен и творителен падеж да употребими!
Вий, сладкии описатели и учители, немойте само на греческите падежи основ турайте, погледнете на другите учени народи! Многожелателний г. К. Фотинов още от 1846, в „Любословиите” свои, говори за следовами по славянската граматика. Хвала и благодарение има верху него
45
Кирил и Методий, хвала и от всички учени. Г-н Пиперов, който превел „Телемаха”, всички есми задужени да му возблагодарими на падежите — и всекий учен иноязичен человяк може да разумева. „Цариградский вестник”, що поболгарил „Енциклопедиите” и други различни книги, во които нигде место нема за тия три букви и най-малките деца с голема леснота учат. Такожде и на вестника всички се благодарят. И ако изринеми трите букви, болгарските списания и другите славяне ще ги употребуват в нихните училища...
„Цариградский вестник”, 1851, 6 октомврия, число 45, говори: „по-добре язикът твой ще го разумее един иноплеменник, а не единороден болгарин”. Право говори! И поистине, може един иноплеменник да разумее мойа език, а болгарин не може. От що е това? Защо само на едно наречие навикнали, от това не можат болгарите моя да разумеват. Да не е чудно нещо защо вместо ще, ке — шче и гиче? Да не е мучно гледайки — гледаючи, гледающе, бивайки — бивающе, будуки и будучи, учене — учение, последуе — последува. Наречието мое никому не криви, и правописанието мое, и сочинението, и произносението мое никого не смущава. И всекий ще разумее, че мойа език е навикнат от различни наречия. За всичко това бидете уверени, защо трудат и времето ще засвидетелствува за наречието мое между учени дружества. Но сега да изоставими ъ, ѫ, ѭ, како единомисляще за общо просвещение.
Произношението мое с произношението на три букви последователите, щото да благоразсудат учените дружества: пригледува — приглѭдова, идат — идѭт, сос — със, отнесе — отнѫсѫ, откуде — откѫде, да торгна — да трѫгна, рука — рѫкѫ, тайна — тайнѫ, чадо — чѭдо, тегнам — тѭглѫ и тако д.
Аз пристрастно и поносително нищо не говорим. Аз просто без числа недобро сум чул за трите букви и не от простолюдие — но от учени с много язици и граматики, и ми е дошло жал велика ради нас. И ако ми рече некой, ти себе жали се, аз не сум убог и не ми е затулен носат и стиснати зубите, та да жалим себе. „И що е в светое пис-
46
мо, друг другому теготите си носими и паки болнаго посещати, мертваго погребати и пр.” Тия три мертовца да ги огребеме и които са от них контангиозноприлепчиви (молепсани) да ги посетими да прават.
Паки ще речем за рукописните пергамени — во мне има чудновати списания и чудновати букви и явно ест букви и явно е, че са от много болгарскии лета. Обаче бива ли на нихний основ да стоим подобно Атланда непочивно да држам на глава земля? Вий, юсопоследователи, мисленний Кирил чини то да е всичката слава земна сплетена на трите букви ъ, ѫ, ѭ. И чините сос них, че сте украшени и да украшавате болгарството в много ученост. Не, не, не стои учението в них, и красноречието окрест них. Не стои болгарский язик в них, ниту стои каравлашкий (вретенарский) язик в них! Преславните росси, които го возвишиха церковний наш язик болгарский до третото небо, како синове славянски все под гранките негове спокойствуват в академиите свои. Такожде многозалюбените сербли в наука и они не се померуват от славянството наше, но прилежно всички учени сербли се стараят. Убо ний, болгарете, имающе от искони (изначала) первенство над всичко всеславие, остануваме за подсмей от виндите и корутаните. А най-паче които сме первоучители на всите илирически и германски славяне, остануваме с три букви, непознати между них. Ний, болгарете, и отнюд да не имаме литература, пако болгари есми, каквото лева и без опаш (хвост) да е, паки лев е. Ний, ако се трудими и ако се склоними в едно согласие да пишеми и да сочиними граматика точно по славянской системи и да дополними падежите, и глагол, време неопределенное: творити, питати, бити, ний в малко времена ще достигнеми достоблагородний образ первославянство и вторий степен до учеността. Дай, Боже, да се согласиме! О, сладкии описатели! О, сладкии учители! Нека идат у тартаря тия три букви, които безчувствено существуват!!!
Тия наши запушиносове, юсосписатели, искат да ся сравняват сос Константина Икономид Цариградец (говори г. Кифалов в Венелиновата книжица, на страна 38-39-40-44),
47
който неразсудни труд изсипал в „Отче наш” и русскии разговори. Икономид чете [*] ...
Сладкии читатели, представихме тува Икономидов „Отче наш”, който е равен сос трите букви носопроизносими. Нека изложиме и циганский „Отче наш”, който е писан от г. Вуйча, сербскаго описателя, во позорието на Кара Георгия - стр. 37. И чини ми ся да е по-улочшено и по-лесно сложение и от Икономида, и от носозатулните букви. Циганский „Отче наш”... [**] И г. Й. Вуйч не го изписал, за да потврди язик, но за подсмей и пример общий. Обаче Икономид грек и юсо-ясо описателите потвердуват за основ писмата свои, от които циганский „Отче наш” е по-добрий.
Сега се вращам и доходим пред всички учени люде, а най-паче преклонно стоим пред болгарите наши, молим ги, плачем, викам да изоставими тия три букви ъ, ѫ, ѭ, кои искат да ни безчестат прекрасний наш язик! Ний да се соединиме, да се согласиме, да изгониме юсовете, да отвориме чувствата на малките болгарчета, да им отврзиме вилиците — доста стискаха зуби, доста гугниво (запушено, затулено) говореха! Нека речеме на тия три букви: „Иди за мною, Сатана, яко соблазн ми еси!” Писано ест: Господу Богу твоему (тоест на церковний болгарский язик да се поклонувами) и от него за правописание да си служиме и граматика да сочиниме.
Пише г. Василий Априлов в своята Кирилица за Остромировото евангелие от 1056 лето, което ся чува в Росско-императорската публична библиотека, в него е основано ѫ. И рукописта, която ся намира в Ватиканската библиотека в Рим под нумеро 2 от 1360 лето, Реймското евангелие, на което се кланяли французките кральове, от 1395 л., Евангелието от 1545 л., писано на пергамент и намерено в Полтавската губерния и пр. все сос юсове са писани и доказуват, да са болгарски.
И за тия рукописни Евангелия можем да ви докажем още по-пространно, понеже се намират в мне много разни
*. Следва откъс от „Отче наш” на гръцки ез., който е изпуснат.
**. Следва откъс от „Отче наш” на цигански ез., който е изпуснат.
48
свидетелства, но довляет Априловото свидетелство. Па ако не се уверувате защо Василий Априлов пише вместо ѫ — а, М. Кифалов и Беров а. Ето днеска вместо ѫ, всите пишат а, у, и, я. Не само росите, що знаят защо е старославяноцерковний язик староболгарский, но всичка учена Европа знае и види и затова вместо ѫ, пишат у, а, и. Друго нищо не твориме сос тия три букви, освен неслога и пустеш и неустроение на книжевността. Това делаеми що не се ползувами, а това не щеме да делаеми и други ищат да се ползуват. Число 55 „Цариградский вестник” говори: „езикът мой не ест ни книжевен, ни говоримий (общий и бега на сербский)”. Аз на това како ученик на последний ожидавах решение и ето сам ще решим.
Вопрос. Кой ест книжевний болгарский язик?
Вопрос. Кой ест естествений (общоговоримий)?
Ответ и ответ: Перво, общоговоримий език ест, ний вси болгаре що говориме, ако да сме и в Америка и Океания, простий овчар и говедар до най-велик человек. От две кущи село до велики градове, защо най-велика маса от езика толко говори, колкото му е за от потреба. Понеже повечето человеци са прости и ест више части простота от ученост. Затова требува ний како родолюбци и народни синове, и добротвори, и езикоукрасители, да го наречеме общий язик.
Второ. „Книжевний язик” не ест друг, ни па требе да е друг, но сущий той. Кой?! „Народний язик”. Обаче язик живий, който всички народ свой именува го и е него говори. Но книжевността нашего язика нити е еднаква и при друите народи, които свое книжевство имаят, нити да отведнаш в них како требало развила, ни па на един степен я заковале. Книжевността без да престане чекори (корачи) по всите народи, а нарочито в гражданското стане, е неговото благородство и книжевност, то ест с душевното развитие. И тако всекакво е „народний язик”, кога е он тако „донесен”, щото с него да се може лесно и удобно все що да се пише. И за селяка, и за рукоделца, и за гражданскаго промисленика, и за книжевника, и за человика отмена, ако да е и свещеник или войник, званичник
49
или државник или и племенит от какво му другаго верста и лоза, и кога е тако оснажен, щото описателя да може да ся спуща без велика мука до най-нихний слоеве своего народа, и да воздига до най-висший. Книжевний язик се говори не друг, освен „народний язик”. Но ний требе разумно и понятно да го изображаваме с големи трудове и един друг описателите да се слушаме и да се разсуждаваме како по-добр сотвориме го. До зде д-р Йован Стейч говори противо Вука Караджича за язикоиспитание. Другогаш ще може по-пространно да говориме.
Но ако не изоставими трите букви ъ, ѫ, ѭ, не ще имами никогда писменний язик лесен и вразумителен, щото да можат да разумеват и простите селяци. Ето аз овде се обещавам како ще ми заповядаят учени дружества, тако и да писувам и да любим и угождавам на простите люди догде и они начнат да разумеват. И аз не чекам с много речове кривиците мои да ми ги исправят. Довляет само да се вразумим и расудим и да не затушавам на малите деца носовете, и да им стегам вилиците. На обща полза сум готов да последувам и ето за основа на любов и желя к народу нашему и за благородно человечество, ще соберам 10,000 славяно-россо-болгарскии речи мучнейшии с етимология и граматикални правила. И за други, сочинения и переводи все на скоро времето ще каже. И знайте защо все малко се обещавам и трудат ми много ще покаже, будете уверени!
Пише един забвенноименний „Споменик” за тия три стари букви, че били приложени и составени ради власите и цинцарите. Причината е била, че в тогавашното време под българите били власите и множество цинцар, щото да би могли и они лесно да разумеват, както и що засвидетелствова нихний язик, който е собран от болгарскии и сербский. Но цинцарский е сочинен: от болгарский, србский, турский, греческий, арнаутский и талянский. И кога ще имам време ще изложа и повод нихний и пр.
Вопрос. От где ги составили Кирил и Методий тия букви ъ, ѫ, ѭ, щ, ъı, ь, я? Та що держите за нос малите деца? Мислите ли с них да реторувате и стихотворите? —
50
... Ер Ъ, говори г. Шафарик, да е от слабо О и слабо И, отчасти и с е-ѫ. Юс кое ест от иоиус, говори Смотрицкий , мисли, да е била по подобию греческаго правописа [*]. В други предмет ще говорим о правописании и тамо ще чним за всяка буква решително и т. д.
Но за днешното произношение речта да не изоставим. Ний, болгарите, пред 15 години отнюд не знаехме що е юс и книжевност, и како му криво-право в церквите четехме и поехме. Онии учени росси, които преправиха юс на у и ы, како напред просветени, не биваше ли истото юс да го употребляват? Но они, като упознаха трудат и преправността на французкий изгубений язик, без собственост, собствен го направиха. И тия нихни славни язикоизправители Расин, Паскал, Фенелон, Корнел, Молиер — всички динодушно се слушали и како? Един прави, а после 20 лета другите судеха и отбираха що е за полза и язикоукрашение. И тако днеска са первоучени на света.
Такожде и немците правиле, разсиповали се, мучили, се трудили и всуе труд изсипувале, док погражданиле дивий нихни язик и тако се появуват многочовечнии и многотруднии описатели: Годшед, Бодмер, Галерд, Лесинг, Халер, Аделунг. Обаче како неполузнанци и мали духове, многотрудници росски Ломоносов, Державин, Карамзин, Пушкин, все за обща полза непочивно мислили не само за нихна слава, но за всички народа за слава. Да не изоставам и сербските светилници, мужие кротко високомисленни и деятелни: Доситей, Раич, Мушицки, Давидович. Всички учени смиренотрудно и живо воодушевляват общоевропейските народи.
Ний, болгарите, не требе да чекаме како малки деца да не разсуждаваме и нашето малоболно знаене да го не го изображаваме. Ний сме Феникс — птица, която сега из пепеля в червец ся изображава, и до малко време и ний просветени ще будеме. Ради това убо должни есми да се отресеме от пепелта, тоест от ъ, ѫ, ѭ, и слободни да сми, да! Никой от мисленните наши списатели да не си
*. Понеже немаме гречески слова, принудяваме ся да им назначим местото с звезди. — Бел. Джинот.
51
щеди трудат. До днеска, който с юс списувал, ще дойде време и ест, и ест, що не ще бидат приятни тия списания. Аз сам знам! Ето имам различни списания мои и много трудове суетни, и очите си убих. Но като гледам, че ще убиям милиони народ, паки тия десетогодишний трудове и преписувам от Аз-буки, како най понизний ученик и полу-ученик, и како сугубствующий человек и гражданин. Времето кум ще ми буде!
Вопрос. Ме срам ли, че сум оставил ке, че и прочая? Или ве срам ли, че сте оставили ъ, ѫ, ѭ? Аз за общо добро и книжевност не се срамам, но още и по-учените и по-разумните ще ги молим да ме изправят, а и аз до где сум жив ще молим и ще учим да се изправиме.
Великий Петр I, император росийский, като вознамерил доброустроение своему народу, предложил сей пример: „Позвал всите велможи и крепкии великаши на многопрекрасна царска трапеза и им принесл хлеб от ечмен, раж, мамалюга (пченка мумурска), просо. Естива, чорба от чеснек (лук), печиво от чеснок, вариво от чеснок, чкето от чеснок и многу други естива (манжи) все от чеснок. И ги пита: добре ли са овии прадедови естива? Они: ни, пресветлий царю! Ний овии естива нещеме ги, за наш стомах не са добри и приятни, и за тебе, царю, не са вкусни. За днешний род е почтено все избрано, тоест: ягненца мали, пилчици, кокошчици и други таквии царски и приятни естива. Цар рече: зато и аз молим ве да оставите старите обичаи, нарави и грубите художества, и дивите войнически непорядки, които приличат на чеснока и ечменя древнаго препитания и да се сложите да ме послушате като цар ваш, войнството да го уредиме под европейска регула, такожде и гражданството и пр. и пр.” По тая причина и ний болгарските книжници да оставим чеснока и ячменят, тоест юсовете стародревни, които и честни са, но за днешнаго света невкусни са и совсем дечицата заносят в тму тимяний (тиня, блато) и неведении, а най-паче учений свят оскверняват.
Аз овде не говорим да са лоши юсовете и незналици юсопоследователите. Но говорим, що учените говорат и
52
това говорат учените: да изоставиме первите неизображености како и Христос на Никодима що рекол: „Донележе не се родим како мало дете с вода и Дух свят, не можем да идем во царството небесное.” И ний донележе не са родиме с европейски устави и примери и руководители, не можеме да будеме благоприятни ученици болгарски. Никой да не подозрява на ова предложение мое, и никой да не буде зазорен от моето мнение, което е основано и изпитано от учени дружества. И них за истинний свидетели и желатели ги турам в предговорите, каквото и що говорат в членците мои.
И молим како полузналица, и како Дух модр - первенеца на болгарските училища, Габерово. После всички други училища:
Котелското
Свищовското преображ.
Св. Петра и Павла
Еленското
Русчушкото
Терновското
Сопотското
Тревненското
Карловското
Панагурското
Софийското
Копривщиското
Пловдиското
Плевянското
Калоферското
Казанличкото
Тетивенското
Самоковското
Пазаржиското
Да изгониме юсовете на малите деца да не им затнат носовете и да не им стегнат вилиците. Защо е жалко и укорно на матерний церковний язик болгарски, с едно юс славата да му помрачиме!!! И за чест нашему славено-болгарству до смерти ту не ще делам и то како що иска учен свет.
53
БОЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ
(„Цариградски вестник”, 19 юли 1852)
Не е право хладнокровие
да показуваме верху
наше славено-болгарство.
„Цариградский вестник”, година В, число 82, пише от Браила, 1852, апр. 4: „Что существувате болгарски книгочии — камо ви обща граматика, камо ви „Словар”, тоест „Речник”, та да есте похвални от другия славине.”
Ето ответ. Ний, болгари, имаме преполна и високодостойна слава от другия славяне и достойни са да отдаваят верху нас чест, понеже сме ги дарувале писменост. Ний, болгари, имеюще си коренобитен и изобилен язик, това е наша граматика, това е наш словар. Всекой, който дерзае да осуждава наше болгарство, той е образ Момусов — кой заповядова ний человеци очи да имаме на груди и нос отзади... Ний, болгари, се удостоихме ли училища и мудри учители да имаме? Наскоро и граматика, и „Словар” ще имаме, и имаме! Например от днеска вместо съмне — осавне, осамие, освет, освитание, светлост, ще писуваме, вместо подир — после, напокон, потом, тутакси - абие. Чини ми се да е по-вкусно после, потом, абие. Ний, ако би гледале по граматическии правила, требува и винаги, и сетне, и сегере да изключиме, кои нигде место в славянстве не имаят и никакво производство от них не може да буде.
Добро е из здраваго разума да се разговараме и то за наше язикословие. Ний, болгари, можихме да имаме най-добра (файн) граматика обща, само ако искаме. Защо член, име, местоимение, глагол, причастие, наречие, предлог, союз и междуметие имаме, кои явно не наставаят да идем до най-сладкоречиваго степена. „Словар” още немаме. Ще имаме!!! Само ний, учители, ако един друг сложни будеме. Греци, латини и други, кои им драго, що имаят полни словари и язикословия, питам — един учен ли ги сочини или много? Не един, но един-два реча, а други сто реча, трети пет хиляди реча, докле скупиле неизброимое количество язикословие. И до днеска все еднакво собираят, и един
54
ут полна благодарност си относят. Ний, болгарский учители, още не сме се родиле, за капа се препираме... не щеше да сложиме. Г-н Йоан Добрев место да е общи украсител на правописании болгарском и знаменит описател болгарский, он убива всичко язикословие и писание болгарское. Чини ми се ова от моя страна само аз не говорим, но и совест негова говори: Пиши и говори, и сочини, кое жели днешний свет! Г-н Андрей Богоев такожде и он, силом иска да убие пресладкое наше болгарство. Учен свет говори: да не речете ето аз тако искам, и мое правописание е по-добро и держи основ кревак (рофит). Но да речеме един друг да разсудиме и да пред'избереме що е по рофито, това да приимаме.
Аз все еднакво желим и мене, и мое болгарство и като четим в болгарски книги, ми се черват уши и образ от неправилни наши списания. Перво аз писувам сум в мои членци, совсем неправилно и т.д., видим в Палаузова такожде — место той вид, падеж именител, тоя вид, тоя человек. В други болгарски книги все е малоправилно. И ако да би ги спрегнале наши сочинения в художнословие, никаков падеж не би се нашло... Например: хайманата, краката, ръката, человеческият, единовернийят. Госп. Йован Добрев говори: флиза, фред, в дело, испита, либовици. Даклем — ова ли е болгарска писменост? Аз писувах: говорейки, ке идам, спиене, миене, но отсега не е тако. Но молим ги покорно всички и они да речат — и ний от днеска не тако! Тогай в мне колку радост ще буде, колко напредне и труд неописан.
Молим вас, сладчайший болгаре, да не речувам упорно: „Догде не се сложат вси, аз не се оставам от мое мнение.” Тая мисла е земля пуста, непреходна и безводна. Ний да речеме, що е добро, по това да следуваме.
Паки говори истое число (брой на вестника — бел. Ив. Р.): „Наше словеснейшии пишат и списуват, понятием как пишат и списуват по нине говоримии, а като земе друг некой болгарин да им прочете списание, май по-добре разбира чужди, отколко тяхное новобезправилно чтение.”
55
Аз говорим — да не рече „пишат”, но пишеме вси. Защо, ако он познава наши новонеправилни списания, нека он напред покаже пут на правилнаго болгарства, нека пише правила и основи и с добра мисла вси купно ще следуваме по него. Аз би му рекол: перво да покаже правила свои, после учители да осужди, а и тогай да не ги осужди, но да ги призове да му видат неговия правила. Он говори како рак на малаго рака: „Сине, следуй и ступай напред, а не назад.” Кога не видел како се ходи напред, како може да ходи?
Ний сме говорили и на друго место — ако не пишеме неправилно, правилно никогда не щем писати; ако не грешиме, никогда не щем се изправити. И всекой нека си явля свои мисли и мнения, своя ревност и деятелност, всяк на пробний камен нека се бие и труди.
Овде явно е, щом вси болгарскии описатели желаят да изоставиме -ат, -та, -то, напокон, тутакси, подир, винаги, сетне, сегере, ѫ, ѭ. Понеже овии незнайни терние в неслове ставили болгарская писменост и изгубуват падежей. За неже, како аз що разбирам, че между особа и свойство иска и глагол спомагателен, тако и друг разбира, че иска родителен падеж — на, дателний — к, при, кам, винителен равен родителнаго, творителен — с, сос, сказателен — о, при, но пусти членове како терния засадени -ат, -та, -то, ѫ, ѭ. Не стоваят нигде падежи да приклонат глава. Много тегоба верху болгарская писменост. Се забоделе како колци (бодиляци) в среда в прекраснаго болгарства. Едни ни вадат вилици наши. А кои са те -ат, кое намислило да ни искръти (строши) зуби наши. Та, то — искат гакния (очния) зуби да ни ги заковаят твердо.
На що прилагаме с овия терния — на скупщина вавилонская. Друго нищо от нас не се слуша от сем: та, та, то, то, -ат, -ат, хѫ, хѫ, хѫ — кревай вилици, мести зуби, верти рилки и чурилци, използуй язик како волове, утварай усти како сомове. Не добр наш поступок, не вкусна писменост! Каков е той столп, що го зидаме? Само иде звук и екот от щаката, щуката, раката, краката и проч.
Говори от Браила: „не можеме да си разумеваме що
56
пишеме”. Не можеме — току не щеме да разумеваме. Ний кога разумеваме немачки, латински, французки, гречески и т.д. Та како на наши болгари не щем разумети що пишат и говорят? Турци кажат „бош” — кое се говори празно говорене. Говори от Браила: „Имаме само десет учители и то требе десет граматики.” И това не е тако. Ний кога щем се сложити да избираме що е най-потребно от всякаго учителя, тогай ще буде от много учители една обща граматика. Ний ако си явиме вси наши мнении со време, то и сос време щем се изправити. Но всекой иска ли да се показува первий и по-вкусний в писмености, ний не можеме тако добри да будеме. Ето аз всегда, како совсем болгарин от искрената сердца, все без да престанам се молим на вси описатели да речеме: айде да се не мотаме в лабиринте, айде да не следуваме след криля и пера, и карови!
ОТВЕТ г. С. РАДУЛОВУ
(„Цариградски вестник”, 14, 21 март 1853)
Аз многажди шетаюки низ Македония и Пеония, от Ископа (Скопе) покрай Вардар, пут по 8 часове, низ Велес в запада Прилеп, Битоля (Манастир), где поистине има чудосни обители, Охрид, где су били болгарски седм описатели, в северозапада Елбасан, Кавая, Берат (Белград), Кроя — столица великата Георгия Кастариота Скендербега, Дебр, Крчова. От Велес на востока — Щип, на северовостока — Кратова, Кочане, Радовиш, на юговостока — Струмица, Меленик, Неврокоп. От Велес на юга и юговостока — Тиквеш, Баня (Хамам чифлик), Демиркапия, Планици, Челевец и Кожув, езеро Аржан, Аврет-исар (женско), Бабадаа — от тамо излази добра аба (шаяк), Балаидево, Юручки махала (улици). Тако ги зоват тия села: Пирава, Хурка (Форкини пребивалици по митологию), Дорям (Доливен, езеро прекрасно), Кукуш (Кликуш), преку Вардар, на запад — Воден, Цегуш, Вардар, Ениже (езеро предобро) на тамо ся зоват
57
Трчащиня. Защо — треба да мя питате. На Егейский пелаг — Солун, Касандра, Св. гора. На восточна страна от Солуна — езеро агия Васил увеселително, Пазаря (наша паниири) и езеро (бешик гьоли), Лангаза, Варвара. Тува има желта река и чудесни старини гречески, на востока край приморието — Чаизи, Кавала, Драма. Овия всички градове и села се зоват помаци и юрукопомаци.
За ово име помаци и юрукопомаци в „Цариградскаго вестника” на нумер 108 из Одеса стремително г. С. Радулов мя пита що е това болгаро-помаци? Питаюки, мя пита хладнокровно, но аз ще му ся отговорам жешкокровно и доблествено и пунозадоволно.
Ний, народ болгарскии, кои бехме ся вселили в Венгрии, Подолии, Бесарабии, Херсоне до Тауруса, и на запада до Франконии, долу у юга в Илирии, Далматии и Кроатии, наши богати пастири (овчари, скотоводители) в зимное време претеруваха свои овци в греческой империи, сос прошение от греческите губернатори, кои били в Солун, Серес и т. д. И тако в зимное време покрай приморието македонское и тракийское пасли свои овци, кое и до днеска из Западна Болгария паки в зимное време в Солунско и Касандрийско, и Чаязки до Кавала ходят да пасат, и на пролете на Шар планина, т. е. коя е от Балкана, па она протега свои мишки до Греция — Олимба, Еликона и Парнаса.
Прошетай низ овия места, щеш разбрат! Тия наши овчари ден из дня от времето пред 40 години пред Христа, почнали да ся заселуват в Македония и Тракия, и от овчари ся дадоха в Солун и други градове да учат наука греческа. И тако ся замешали и в политически империйски дела и ги називали Пяменес нимнион... и ганактофаги, епиди етрефонто ме то гала тон зоон и пр. Зри в византийския летописи — после 489 по Христа добре ся чули на глас от Анастасия I. Но Аспарух, цар болгарскии, како ся потверди в Мизия и преиде повечето болгарски народ на юга, това име пименес заостана в Македония и Тракия. И тако от тия пастири-овчаре родил ся е Велизарий, Юстиниан Великий, Кирил и Методий, и произишло княжество болгарское.
58
Но после много столетия Халифи селджуки, кои основали турское царство на 1300, ся потвердиха в Витания. Орхаин, Османов син, на 1336 освоил много места в Азия, после и в Европи, Херсон, Калиполи. Но Амурат I, син Орханов, утвердил престола в Адрианопол (Дренополе) на 1360 и произведе еничере. Баязет I, кой ся нарече султан на 1389, освои Болгария, Македония и Тесалия. И тако тая реч от греците названа пимин — овчар, пастир, по турецки преобратили во помак, и днес ся зоват помаци, болгаро-помаци, болгаро-пеони, болгаро-пастири.
Вий, мой сладкий г. С. Радулов, обличително и горделиво мя питате во ваший одеский член (статия — бел. Ив. Р.). Но аз и юрук що ще да ся рече, щем ви явит, ако не мя изобличите и то с много археология и основни критически пунодовлетворни решения. Буди на онова благодарен, буди на ово разсуден... Но за тия кои попове и даскале во наши болгаро-помаци тураят и не щат матерний язик, сугубешее (ики кат) сут плашила, за това добре сте разсудили.
Негова милост г. С. Радулов сос цяла Одеса говори, да Велес и Скопе скотове правим, и мисли с това да мя очерни. Не е лажа — баш тако е що сум писал! Ето и ответ: аз, четейки во псалмите на кроткаго царя Давида, видим на 31 псалом, стих 9 како поучава рода своего: Не будете яко кон и меск им же нест разума. Тако що вий мислите человек да не е скот, тако и аз тверде добре разумевам да не е кон и меск (тай-айгър). Па от друга страна великий Сократ, питан е бил, кой звер е по-краснейший — ти зоон ние орестатон, рече: „Человек ме мависин столизменос с наукою украшен (накитен).” После Вианта философа го питале — кой звер е най-лош? Он рече: от дивите е мучителя, а от кроткия — ласкателя (лицемереца). По това пророк Исая чрез божия уста тако говори: „И ден безструдний душею, неведяща ситости и сут лукави, неведяще смисла вси путем своим последовавше ни яде укопит вся в лукавство своя, от перваго до последняго” (гл. 56, стих 11). Па по тамо цар Давид говори: „Господи! Человеки и скоти спасеши, па после и уподоби-
59
шася скотом несмисленним.” Даклем овде ония светии мужие, человеци ли ги сториха коне, мески, айгъри, скотове питоми и диви и пси? По това и Христос, спасител мира, който е без греха Бог воистински, говори: „Не посипуйте бисер пред свинето, ни па давайте псом светая.” А от друга страна, Езоп баснотворец нравите человечески ги наименовал: волци, лисици, орли, гарвани, диви мечки, миши (глувци), ежове, рисове, левове и слонове (филове) и така безбройни имена. Йотам, син Гедеонов, лошите нрави ги нарекъл терне, а добрите — маслини и кринове.
Е, мой сладкии брате С. Радулов! Аз, чини ми ся, милион пути от ваша милост повече любим болгарскаго нашего народа, а и всякаго просветенаго и непросветенаго. Обаче поистине е тако и не може да биде онако — скоти, зли привички наши, глубоко корен захватили. Не е лажа, що сум писал! Не правим человечеството скоти и зверове, но злите нрави, привички, неучености. Ти говориш да са невинни, искаш мене да засрамиш — не е тако. Искаш ли ответ? Скот от небо не разбира — питате дали аз сам разбирал що е небо? Ево ответ: Аз доходим тамо во Одеса, давам си ответ како от философски недостатки, тако и от метафизически, все сос плавяз... Само вий разбирате що е небо, що е недостаток, о метеорах, аерометрия, аеростатика, аеродинамика, етирния температур и тако следователно... Сос що е небо ти мене най-желателнаго болгарина, искаш да мя сретеш. Ти ся чини вече, от ти що знаеш що е небо, вече друг не знае! От ти що знаеш, що е физика, друг не знае! Ето широко поле — питайте вий, а аз в вестника да ви ся отговорим.
Аз, ходейки статистически, и сос любимо сердце ради нашето болгарство, искам да мя питате що е гегогрек и тоскогрек. Аз сум видел и в г. Кума, в „Истории всемирной”, да цинцарите произхождат от греков. Не е тако. На това треба питане. Но аз все що сум обнародил, тако е!
Г-н С. Радулов ся е ускорбил защо сум писал — не знаят що е св. Троица и св. Дух — и далече сум зашел. Искате ли ответ, милий мой Радуле? Вий говорите досега — никой богослов пунодоволно не може да ся отговори. Аз ти го-
60
ворим, да колку що начертали богословите да знаят, па потамо колко Бог Аврааму що явил, нека знаят. Ти с това искаш мене от нашего народа да отхладниш. Не, не — аз сум готов за тисяща вопроси, баш како що сум писал!
Негова милост г.С. Радулов се сърди, що говорим: скот от закон не разбира, тако и неучен не разбира. Баш то право, що сум изражил. Ти сос Павла, язиков учител, искаш да мя сретеш, где говори: „неимуще закон естеством закония творат”. На това следующе и аз с Павла щем ти ся отговоря. Павел говори: „Нине же, братия, аще прииду к вам язики глаголя, кую вам ползу сотворю, аще вам не глаголю или во откровение, или в разуме, или в пророчествии, или в неучении? Обаче бездушная и глас дающая, аще сопел (кафал), аще гусли, аще разнетвия, писканием не дадят, како разумно будет пискание или чудение?” (корин. глава 14, 6, 7). Тако чети надолу и щеш разбрат. Па по тамо говори! Подобни са како некой звон (кимвал), който звони, а он сам не разумява що звони. Буди на мира г. Радулов — не мой дирай, немам вест во кой дух служиш!
И за св. церква що говорим, не знаят що е церква, тако е и това. За повече нека разсудят всекой по-пространно и аз верно знам защо вси желаят за церкви и за икони, и масло, и темян, и дарове да принесуват. И много неправо мали деца умреле без води... и за причащение и крещение, все е тако пуноправо. Защо много и много без тии тайнства отишле на онай свет жал всекому. Защо не си разсудил? Защо тако внезапо алегории ми хвърляш и ти, без да се сърдиш, приимай моите аналогии.
После, вам г. С. Радулов, ви паднало голема мука — ащо сум ги изражил кои не щат училища, са без очи, уши, нос, уста, руце и нозе, и това баш сум породил. А ти кажеш сум ги искастрил и това добро сум сотворил. Защо греческий философ иначе каже — искаш да ти кажем? Неучен человек, древо неизделкано. Мене повече требува да мя благодарат, че аз ги искастрих. Нищо не си истолкуувал против мене!
По това г.С.Радулов ся чуди како можам да седим между сенища, плашила, вампири, тартара, вечна мука. Ево
61
ответ. Цар Давид говори: „Имаят очи и не видат, имая, уши и не чуят, имаят усти и не говорат, имаят руци и нозе и не можат да хващат и ходат.” После с плачем силиш гласом се отговара. Подобни са тия, како них кои ги сотворили. После Спасител наш говори: „Слушаят и не разбираят, видат и не познаваят! Даклем ако не бяха видели и услишили, не щеха да имат греха!”
Искаш да ти кажем как можем да живим? Ево! Живим како церкви, що се краси с гробове, како Радаманта и Корсара, како най-весела трава во терне, како заяц в дърма (драча капана), живим како цревата мои во моя утроба, живим и молим се Богу и нашему великому царю султану за малку времена да изчистат нашето болгарство от тия плашила, вампири, сенища, вечна мука и тартара.
Сладкиймой брате, ти искате с това да ме сретете от срам, само вий разумевате що е това, та аз вече не разумявам. Ми представляш Авраама, Йоана, Якова, Мойсея, Йосифа, Нестора и Улиса (Одисея), които от големо благоразумие и хитрост за жени на врат, на нос си останале и мудраго Паламида сос камъя побили. Голяма мудрост обявляш пред днешний политический просветен свет и искаш овде да представиш изображенията на Овидия Назона, честа за Венери. Ний не сме видели како живеят в Мадаяк (Бабадаа) нашите помако-болгаре авраамски и кад Йосифа где плъни го делаят. После ний есми велики невежи, защо пишем, но са ни турки, ни греци, ни болгаре, ни тамо, ни вамо. И това е все пуноправо.
Сладкии мой Радулов, знаеш ли како учиме и како в училище поступаеме — чини ми ся да не знаеш. Ако учи некой учител на едно место една-две години, кои са по-началнии граждане, ще почнат един друг да си говорат: „Доста му е, доста веке яде хлеб, овой ке аздиса, да му ся даде пут, па друг нека яде хлеб... Овой учител за нас не е... нека да ни ся покорява. Нам овде не ни требе граматика, не ке будеме попове! Све ний знаеме, си хесапиме, си чиниме алъш-вериш, си живееме, дека не знаеме ние, та що ни е?” По това децата един ден ако учат, три дни не учат. Ако ги биеме, защо ги биет. Ни тамо, ни
62
вамо. Но не мя нуди още да говорим, защо до душа мя оскорбявате. Заповедайте, дойдете да будете во наша Болгария учители, па после да знаете против мене да ся отговорите и за едно, и за милион. Ради това убо с Павлом ще ви речам: „Еже ли соделаю, не разумею, не еже бу хощу, сие творю, но еже ненавижду, то е отдаваю” (Рим. 7, 5).
Г-н С. Радулов иска да тражиме старина — пергамени, фолианти на славянската древност. Аз мислим да четем в митологию, где Зевс, кого искал, го подмладувал, а кого искал, старец го претворувал. И нашите споменици — где имало болгарско писмо на некоя стара церква или камен, копай го, напиши место болгарски спомен от хилядо години — гречески или латински, па после речи — овая е черква и споменик гречески и латински. Молим тя да ми кажеш защо гречески много споменици има, а болгарски нема?
Наши философи Кирил и Методий, за кои все учен свет знае, да се болгаре солуняне, па сербите кажат да су били сербли, а други — моравци, па греците писуват да су били греци, такожде и руските церковници. Но тая реч помако-болгаре, она е свидетел, да не само Кирил и Методий и седум учеников охридски са болгаре, но и пред них много цареве римски и императори восточни били болгаре.
Г-н С. Радулов каже, да невинните наши болгаре пред целий просветен мир ги сравнявам равно с скотовете несмислени. Он чини, да не е това другояче. Аз не миям мурина (арапа), но говорим що е. Зато с цар Давида щем ти ся отговора: „Еда повест кто во гробе милост твою, тако и истину твою в погибели? Еда познана будут во тме чудеса твоя, тако и правда в земли забвении.” Говорите, како живеям во тартара, па и се чудите защо не сте виделе и ето що говори цар Давид: „Яко исполнис зол, душа моя, и живот мой, аду приближи ся.” Мой обличителю, можеш да речеш от що душата ми е полна зол. Ево от ова: „Яко вест во устех их истини, сердце их суетно, гроб отверст гортан их и пр.” Мужа яровой внушается Господ.
63
Паки и Фебус на Мидаса му сотворил велики уши, защо? Защо не разумел кой по-добре свирил. На Ифаста да му дадеме ли пут с секира да ни удря по глава? Все е тако, що сум писал. Гриша (Григорий) Зубан пише в един сатир — „шливе за брашно”. Тако говори. Али где се испита: од граматике пред амижом и од логике пред вама. Па говори: „Омир, великий поета грчкий, кое име от три хиляди године умрло ни е, поред негове чисти „Одисее” и „Илиаде” просио е, те се е равио. Сократ, коя е свом роду мудрост с неба скинуо, од истог свог рода добио е награду едно велику чашу, пуно арсенике, кою е попити морао, ако му се е и не пило. Волтер е више година у затвору провео. Русо е надничио те се ранио и од туже милостине живио. Нашем философу старцу Доситею преди серафим Соларичу кажу да се ни гроба ни зна, као праведном Еноху. А наш Давидович умроо е на Асури. После говоре Лазич: Можда ћете мирећи: куто негове памети с какви се людма барабари. Я то не чинам, а исто е смисао тако донео, а томе ни сам крив, него на ово Вам само толико отговарам да и я ни сам от павя отесан.”
Такожде и аз говорим — та и аз не сум от пенюга изделкан. Ни Херкул не бил почитан, ако и вси дванадесет борби победил, ако и вепр, стимфалиди, коне, цербер, каркин, елен, минотавр, волове, бунище, поне амазона, три златни ябока, лев. Кои значат Херкулес (правда и солнце, а овия дванадесет чудовища, дванадесет зодиаков. Другогаш ще се разговориме по-пространно, защо годе ме сретете. Питане е що е юрук, питане е що е да премислите, че и аз знам, да човек не е скот. Па сум готов благопристойно на всяка служба пуно разсуден и многотерпелив снизходителен.
64
ЧТО Е ЮРУК? (Ответ вторий г. Саву И. Радулову)
(„Цариградски вестник”, май 1853)
Мука ми е велика, защо без да изпита неизпитан, да ме обличава с това, кое он отнюд нема до ведомост. Но от друга страна, дошло е време да похвалим писмеността г. С.И. Радулова, зато и сум пуно благодарен на негово питане — что е юруко-болгари?
На 1845 година, май 8, аз получих едно почитаемо писмо от покойнаго Василий Априлов ведно (заедно) с една „Денница”. И ми писува: „Разумевате ли тамо от Велес до Солун защо ги зоват тия болгаре помаци и юруци? Чети и во моята „Денница” — ще видиш изражен помак. И моля от оя страна да заседнеш една-две години на едно место. Искам наскоро да ми се известиш.”
В тия години, будучи аз незрел во кровта, а друго ради много простота во моите соотечественици, не сум могол и хлеб да ядем без отрова... Понеже е било велико гонение верху — от Араонова патерица (палица), како и до днеска що се не двои сенката от человека. Ради това сега с голема благодарност ще ви ся отговорим що е юрук. Но молим вас — тая реч туречко и греческо, или болгарско ли наречие? От кого дошло в болгарете това име, от колко години се е вселило? Защо в Горна Болгария юруци нема, кои са тия болгаре-юруци? Има ли ответ г. С. Радулов? Всяк знае, что е юруко-болгарин. Но понеже мисли С. Радулов, да е тая реч хула верх болгарите, зато принужден сум но тая реч да изявим, пространно да пишем.
Сега, ако преставим византийски и латински летописци, ще буде неместимо во вестника. А що год сум испратил до сега сочинения, ако би се напечатале, мислим, да и разумни люди имат да се ползуват. Пред Христа на 1204 година како разориха Троянското царство, тогава вси разбягаха кой куд знае и може. Греческите фирщове веч не и видоха свое отечество... А троянци веч изгубиха свое крагкое крепкое име. А царица Амазонка како шум погибе, дама — половина кон, половина човек, издробен биде.
65
Сама Кападокия ся свидетелствува да е славянка-болгарка. Защо Антинор и Евия от троянци се претвориха во латини? По-после Аскания, син Евиев созида града Албан, Логан, т. е. Левкомакропол. Нека довде стои до Прока XV, краля албанскаго... Тия славни троянци се преселуват до сегашно Скопе, Куманово, Кратова, Враня, Лясковец и Ниш (Нисс). Троянското царство е било составено повече от скити, церноморци, и меотици, и кападоки, и траки, от кои е созидан град Витания, Смирна и Пергам (Нисса византийска), от где се е преселило семейството на Великаго Константина во дарданска Нисса (Ниш).
Чрезвичайний болгаролюбител, покойний Юрий И. Венелин, явля во „Болгарской истории”, да цар Константин е от Витинии. Являт токмо барон Ферария и Корнилия, да се е родил в Ниш, а мати негова, св. Елена, во София (Средец), родом болгарка. Но во Рускаго зборника пише, да на св. Василия братанеца му, сущий скит (болгар), бил в то време Василиево воепредводител скитов и досаждал греческой империи... Ту требе всекой да знае от каков род е бил Великий Василий. По вси овия доказателства е явно, да още пред цар Константина во Македония имало е до изобилие славяно-болгаре и не грешат вси овия достоучени описатели — на едно мнение са с Венелина за цар Константина. Ако има кой грек да рече за св. Василия, да не е славян, аз ще го попитам да ми докаже откуда е дошел он во Греции.
Сега нека се вратиме на питане юрук, что е юрук? Овде паки должни сме статистически да ступаме. Вардар (виров дол) извира из Тетово. Из мишици грозна планина Шар во Вардар от запада влезува река Треска, коя е бърза и во нея има сладки риби паче другия. Окрест нея има велики извишени и грозни карти, и високи холми — тук има „Св. Николая” монастир со стари рукописей, зидан от сербски государи. Над него Козарево — „Св. великомученика Георгия” и св. вода (агиазмо). Доле во реката, монас. „Св. первозваннаго Андреа”. Една четвертина доле — монас. „Матка св. Богородица троеручица”. Овия монастири са от Скопия горе три часа. На истата тая гора - мон.
66
„Св. Пантелеймона”. Више него два часа Марков монастир „Св. в. м. Димитрия”.
На севера от Скопе Люботин, близу него монас. любавци „Св. Николая”. Во другата долина на истата Черна гора (защо Черна гора Скопска е, от Черна гора Долматска наименована, защо от Черна гора са дошле тия села) монас. побожие „Св. Богородица успение”. Един и пол час премо гора прекрасний монастир „Св. Архангела Михаила”, сербски Пигрон, ту почитаемий духовник в него господин Мисаил. По него 11/2 монастир „Св. пророк Илия”. Другий монастир „Благовещение”. Пред тии монастири монас. „Чудотворний св. Никита”. На юга монастир летевски „Св. Богородица пречиста”, монас. „Матея”.
Вси овия монастири обкръжуват Скопе и народ толко е любим за Бога и православная вера, чуваят и хранят тия стари наши монастири. Овде треба все сербство и болгарство да почита покойнаго и чудеснаго болгарина х. Трайка, кой е бил добротворец и защитник во мутните времена верху рода своего и он народем паче же с негови силни грошеви созидали прекрасна церква. Бог да му душа опрости. Днеска има Скопе и сина негова ученаго политика, кой е бил причина да отвориме Скопско училище и он ме позовал во Скопе. Всекой учител може да погледне на него колко добро е урадил младий богатец г. Никче х. Трайков.
Да се вратиме на речта юрук. Во Вардар се меша Пчиня река и монастир има „Св. отец Пчински”. Ту има стари пергамени и мироточивости. От Велес доле се меша река Тополка, весма леена вода. Велес е юруко-болгар. Чудесни места има монас. „Св. Йоан Крестител”. На запада монастир Согле „Св. Богородица рождество”. На юга — „Св. Архангел”. Над Тополка река има крепости кале... церква „Св. Неделя”, церква „Святий Николая”, церква „Димитрия”, церква „Св. Богоявление” и други много. По-доле, един четверт — река Бабун и страшни пещери и церкви и село има називаемо Церквино, от множество церкви. Во една пещера има мала церква „Богоявление”, где над врати е изображен Урош Младий и последний цар сербский, а от дес-
67
на страна св. Спас (Исус Христос).
От Щипско влезуе река Брегалница и то е юрук. От Битолско се смешува река Церна, река велика како и Вардар. Ту има монас. „Св. Константин и Елена” и се прави продай панагюр на истий ден от скотоводие. И се збират от Тиквеш, Щип, Радовиц, Велес, Прилеп, Крушова и прочия окрестни страни терговци на продай.
На тая иста река има монастир Подлошко, „Св. Георгия”. Него и тиквешани, и прилепчани го владеят, защо е сиромах, а е великокрасно здание — ту имало преизрядни рукописей кожани. Возанара от Кавадарци (тиквешки села весма богати и турци, и християно-болгаре) монастир Моклища, „Св. Николая”. Тиквешия е всичка сос чудесни церкви посвятена и древности. Она е прияла от турците первенство юрук. Река Бошава се меше во Вардар после много други по-мали реки до Солун.
На востока Дворянско има озеро, „Порой” зовомое. И ту се отвори юручки монас. от едного старца болгарина, деда Илия — той монас. се зове „Св. Георгий”, кой и чудеса появи, дури се согради. От Скопе до Локида по Греция, до Солун и древнаго Тенедоса, все су биле болгарски и сербски монастири и церкви. И юруци... Юрук защо? На ово се сърди г. С. Радулов! Опрости, Радуле! В „Царевградскаго вестника” на нумер 108 г. С. Радулов ме обличава и говори дерзновено: кои са тия юрукопомаци, други ли са тия болгаре от нас? Това пита и чини, да се некои гнусни речове туречки. Но то е от незнание и неблагодарение негово нему.
Тая реч е церковна, от знаменитаго монаха Теодора Кифару. Ходим по начертанията Венелинови и се потвердувам до Теодора. Кифара е тесалийско село, Теодор знаменитий е от Тесалийско, от империйските болгаре, болгарин, юруко-болгарин.
Още на 498 година императорскии болгаре повечето до Солун, Серес, Кавала, Чаязи, у Воден били во святое крещение и дава потвердено свидятелство 18-ти летная война, защо Боян, како взял имперских градов Сингидуна, Августи и Ниминация, ту е било болгаре-юруци, т.е. креще-
68
ни в 591 г. по Христа. Фока тиран, како погубил императора Маврикия с безчеловечие, утиснат е бил от Боян, но послал верховнии мужие во Македонии да ласка болгарете, кои били под негова власт сос священници и икони, да би биле на мир, да не би интригирали (бунили). И во коя къща българска се намирал свещенник, тая къща дан на царя не плащала. Преку много периоди и кралеве болгарски жители болгаре се крещавале и не знали на коя страна право да са подани. Но сте услишали цар Давид пое? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Теофил император умрел на 842 г., оставил малолетнаго сина Михаила и императрица Теодора, коя верзала мир с Бориса, царя болгарскаго, щото да се врати княжиня, сестра Борисова, от Цариград, коя беше пленена в царствования Карана и воспитана во дворе императорском во правила на християнската вера. А Борис от своей страни да отпущи знаменитаго монаха Теодора Кифару. Тогава Теодор из царя Богориса испросува слобод да прошета чрез Болгария до своето отчество Тесалия и да посети империйските еднородни болгаре. По вси градове и села е бил пунолюбимо дочекуван како от болгаре, тако и от греци. И тогава он, видящ как повечето империйски болгаре прияли св. крещение, с велик глас е говорил: „О иеро-ики му пимено-булгари! О, и иеро-ики, патриоте теимиро на исте генос исхиротатон!” — тоест „о священни-куки (храмове) пастеро-болгаре! О, отечественници свещени кущи, мисля, да есте род крепчайший.”
От Солун ходи в Цареград и пречекан е бил от народа и царици Теодори благопристойно. Питан е бил от болгарете — каков род са? Он пред Сената громогласно извика: „Ино генос велтистон иероики пимено-булгари!”, т. е. сут род добр, священи кущи пастире-болгари! И това име взяло е перва титла върху империйските болгари — „иеро-ики”. Но како се крести всичка Болгария, да ходи Методий иеро-икос при царя болгарскаго и му представля две икони, т. е. една — страшен суд божий Христов, другая — муче-
69
ние грешников. Той чудесний философ и достопримечателний иеро-икос, абие преобрати домо царев во св. крещение.
После неговий апостолский труд с братом его Кирилом, днеска треба вси славяне да уважуват, а най-паче болгарете. Во това време абие се явиха седум описатели иеро-ики от Охриду езеро Лихнидон, где до днеска существуе монастир „Св. Наум”, прекрасен и велик, граден от болгарските цареве (по турски го зоват сарисалтък, т. е. желтий турбан, чалма). Охридски архиерея имал под своя власт вси юруци (иеро-ики) сос седм епископи и так е бил потверден той храм (иеро-икос) божий болгарската светиня, како що говори во „Матея” Христос алегорически: „что мудрий муж создал храмину свою на камени и сниде дожд и приидоша реки и возвяяша ветри, и нападоша на храмину ту, и ненаде ся, основана бе на камени”.
Кои са тия дождове, реки и ветрове, мой сладкий С. Радулов? Домо не е ли св. церков, камен — св. вера, т.е. и наши болгаро-иеро-икос во много терпение — реки мученическия. Дождове четиридесет — години гонения от евреев, догде Веспасианов син Тит ги плени. А реки осемнадесят на брой, т.е. Нерон, Дометиан, Траян, Деций, Ликиний, Аврилиан, Диолектиан, Максимиан, Колета, Йулиан Отступник, Уалент Леви, Шаврянин, Константин Копроним и Теофил Иконоборец. Овия са реки, кои искали да разорат нашата св. църква. Цар Давид каже за них: „погибе памят их с шумом”.
После по овия реки се появили силни ветри, урагани — речот ми е за юрук, т. е. еретици многочислени: гностици, монганисти, савелиани, хилиастри, павлиани, манихеи, донатисти, пелагиани, несториани, севириани, диоснорити, монотелити, иконоборци, лутери и калвини. Даклем от вси овия славная наша Болгария до днеска се е учувала и се чува прекрасното име град царя великаго иеро-ики, поистине сос дух божий рекол я тая реч Теодор Кифара, тесалийский болгар. А и езеро Лихнидон поистине е Линхос, т. е. светилник на всичко православие.
Ти, мой брате Радулов, требе антропологически на ме-
70
не да погледнеш, защото тако кажат антропологите и физиците — да очите имали свои жилици (первици живци) во ушите и во мозоко, и на язика, и во сердцето. Требало е само да си погледнал върху мене, защо говори Павел: „Гният (тлеят) обичаите блази от беседите зли.”
Нека сега се обратим пак на юрук. Святиня е била най-ревностна во македонските болгаре и слово евангелско до днеска во чисто сердце посеяно. Но више изведените промени на царствата, т.е. како отиде султан Мурат да усвои Солун в 1390 года.
На восточна страна горе во крепостта и до днеска существуе монастир юруко-болгарски, именуемий „Св. Николая”.
От туд игуменът дава знак — мир буде — и Солун взят от Мурата и благодари на стрелата калугерова. И тия иеро-ики (юруки) до Тиквеш изгубиха освещенното имя от Кифара. От там ся врна Мурат на собствена Болгария и после смерта негова и Баязетова, Муса се являва и освоява Кратова, Велес, Прилеп, Битола и Охром (Охрид), току-речи всичка Дардания, на 1421 год. Но Георгий Кастриот Скендер бей обяви война жестока и отиде Мурат и против него, такожде и Магомет, който во негово сражение не успе.
Но по смерти Георгия Кастариота паки турците освоиха Дардано-Албания. После вси градове „иеро-ики” останаха без български архипастири, защото в тия времена се устремиха силни и гладни волци богомили, латини и други, и други, кои искаха нашето освещено българство да погълнат — книги наши во вода хвърляха, попове наши гонеха, учени наши во заточение пращаха, св. наши церкви опустошиха, монастирите наши разоряваха.
Ти, мой брате Радулов, искаш пергамени. Не ся ли благодариш, че са остали овия две честни имена помак и юрук? Ето ова е наша древност, фолианти и пергамени!
Рекохме, да Охрид е столица перваго степена архиерея сос шест митрополити и десет епископи. А днеска е мала епископия и сущите болгаре толку се гнусат от своего рода, кое и неверен това не прави, ни по що болгарските
71
не хтат. Не знам до после дали ще ги уразуми Господ Бог.
Сега да видиме юрук како сме се наименовали. От една страна охридски епископ, от втора — струмишки, а от друга страна — поп Дисан от Тиквеш, из село Тамяник. Се спружуват като немили аждери на 1500, 1600 и 1700 год. едните иеро-ики що е владикино, що е попово, що е царско, що е спайско, що е протугерско, що е ангария — дайте, дайте! Наконец села Кафадарци, Неготино, Дисан, Тамяник, Пепелище от „иеро-ике-нименес” оставиха християнство равно с поповете им и ся преобратиха во помако-юруци. После них всички болгаре до Солун, Серес нагоре приморието до Родосто (Текирдаа).
И днеска по всичка Тиквешия има болгаре-помаци, више от 100 000. Обаче и по Велешко, и во Скопско има до едно 15 000 болгаре исти помаци. Ето овде ся исполнява речта на Василия Априлов, който говори во неговата „Денница” на стр. 87: „Сих отурчених своих братиев болгаре називают помаками, значение каковаго имени, я, по сих пор, знат не мог”. И писмото негово на мене послано се окончава.
А вас, г. Радулов, молим, ако другие знаете и вий явете що е помак и юрук? Славний некогда бил между греческите резнаго художества Поликлит, когото всегда го дирили (задевали) неблагодарните атинейски аристократи и не могл своето художество ревностно да явля. За да им даде да знаят, че са полудели, направил два кумира (идола). Единият по хотението на вси атинеани и писа на главата му златни слова, кои гласяха: „Ноумен оли”, т.е. разсуждаваме вси. Но вторий, кого бе направил по своя воля, написа на главата му тако: „Евноо евуститосмос”, т.е. мислим (судим) благочувствено сам. Ги изнесе на сред пияц (пазар) и сос возвишен глас пита всекого: „О, атениани, кой е по-добър кумир от овия двама, ваший или мойат, по моето мнение що е направен?” Они видоха да е нихний кумир най-гърдно плашило, защо едни говорили — руците овака направи ги, други — нозете иначе, третий — не требе тако, четвертий — разсипи го, преправи го. Най-после нищо за нищо. Се отговараят атенианите: „О, Поликлите, ний
72
за клетва оставаме богини Минерви и Аполону, да още еднаж во тая работа, коя не знаеме, да питаме, а не да осуждаваме и хулиме. Буди нам опрости, о Поликлите!”
Такожде и ний с Радулов требе да сме на мира, па все добро ще буде. Во наша Болгария во училищата како чинат? Един — едно, друг — друго, трети — трето. Та не ни оставиле на мира како е угодно и Богу приятно да се трудиме и да пишеме.
Нищо да ви се не види криво, г. Сава И. Радулов, що во вестника сум изражил. Аз тебе почитуем, хвалим и благодарим. Аз от человечество человек, кой тврде добре знам, че е най-прятно да се любиме друг друга, защо любовта не се срди, не завидуе, не се горди, не лукавствува, не враща зло за зло. Любовта е сам бог Исус Христос. Любовта от огин не бои се, она не страши се, она е тиха, мирна, кротка, жалостива. Любовта царства крепи, кралевства управля. Любовта чада ражда, во св. вера ги воспитува. Любовта церкви зида, училища отвара, учители люби. Любов во пазухите на архиереите пребива, во руците на свещениците стои. Любовта иска слога, согласие, соединение, братолюбие. Любовта е най-велико богатство и человечество. Самий наш великий султан Абдул Меджид сос любов потверждува своите поданици, сос любов всички нас во весела надежда вложува — он е любов и любовта е в него. Великий наш султан всички тия человеци ги кълне, кои повтуват училища да разоруват. Училищата са любов, от училища бива вера, надежда и любов, архиерея, свещеник и пр. Но како се види днеска, всичка любов е захванала корен во нашите прелюбезни болгаре. Бог да никого не одвой от пресладката любов, коя человеците ги прави да са благородни.
Пред царя Максимилиана бе пришел некой богатейший търговец, му рекол: „Царю светлий, ево тебе 256 353 000 дукати да би ме учил да ме зоват благороден.” Цар рече: „О, човече неучени, ти ако и на милион места по толку дукати ми дадеш, пак аз не можам да те наречам благороден, от сем: науката, училищата и добрите нрави, и лю-
73
бов, коя е добродетел на добродетелите. Иди да се научиш во училища, па да си благороден!”
О, чада болгарски, учете, учете, учете, за да есте благородни! Другогаш ще явиме що е тоскогрек и гегогрек. Вий будете благодарни, сладки Радуле! Аз почитувам г. Михаила Попов из Браила и всичко болгарство. Готов на служби снизходителен Йордан Х. Константинов.