МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)

Германос Каравангелис

 

III. КОСТУР

 

А.

1. „Ще станеш епископ на Костур” (1900)
2. Българският комитет
3. В консулството на Манастири
4. „Да откъсна някакъв българогласен войвода”: Коте от Руля
5. Голямо посещение на всичките българогласни села в Корещата  (1901)
6. Много изложения до правителството чрез консула на Битоля. „Да хванем Чекаларов в Атина”

 

1. През 1900 г. почина Костурският митрополит и тронът му овдовя. Беше период, когато българите бяха започнали да нападат. Комитетът им се беше изявил веднага след 1897 г. Но след 1900 г. вече се изяви наяве, особено в Костурската околия, която се смяташе за последния край на българската пропаганда, достигаща до Аякмона. [24] Убиха поп Константин от Нерет, Леринско (бивша Костурска околия), шестевския учител Атанасиос и други преподаватели.

 

Такова място, значи, ми предлагаха, обаче аз не исках да приема, защото от кръстопътните планини на Костур усещах тежина. Идва тогава Николаос Маврокордатос, посланик на Гърция, в моята килия и ми казва: „Ще станеш епископ на Костур”. „Но още съм млад” - му отговарям. „Именно затова ще станеш” - настояваше той. - „Българският комитет се разпространява в страната и трябва да отиде духовник, достоен на посланието. Сетне, това е желанието на правителството”. Тогава се съгласих и станах Костурски. Обаче, създаването и поддържането на Девическото ме беше потопило в големи заеми, получени от различни мои приятели. И тъй като и сега се нуждаех от разходи за пътуването, поико-номисах ги от облагане на данъци на моите миряни.

 

Преди да замина, осигурих и живота си, съответстващ на сумата на заемите, чиято застраховка заплатих със средства, получени, когато станах Амасийски. Много от моите приятели отказаха настойчиво да приемат лихвата като Ивакис и Спиридонос. Но лихварите си получиха полагаемото като Мецис, който продаде срещу полица след една година моята многоценна мантия и архиерейската ми митра. Така, когато се приготвих и предадох Девическото, което го беше приела вече директорката Санторинец, под името Еликон, заминах за Костур.

 

 

2. Когато пристигнах там, намерих мястото на късно положение. Войната от 1897 г. все още се чувстваше. Турците от омраза към Гърция подкрепяха екзархистките въздигания, българите, използвайки психологическото състояние, бяха господари на това място. Погледите на българския комитет достигаха до Аякмона и Кастанахорията [25] и затова лагерът на четите беше разположен в костурската Корещя, за да покажат един ден на европейската

 

326

 

 

дипломация, че в Костур трябва да се очертаят синурите на Велика България. В началото се сгрупираха там две банди. Едната под водачеството на Петров от Шестево за Корещята и другата с Марков от село Патили за периферията на Леринско. Първите кървави стълкновения се появиха в костурска епархия. Българският комитет, осъществяващ антиелинския план, започна да срутва една след друга колоните на елинизма в общините, за да вдъхнови паниката и да подчини населението под Българската екзархия. Гръцката кръв започна да боядисва земята на Македония. Славяногласните села пред наличието на граничната дилема „Екзархия или смърт”, се причисляваха към Екзархията и даже с течение на времето се умножаваха бандите с появата на нови началници, както беше Чекаларов от Смърдеш, Колес от Мокрене, Котас от Руля, Митрос Влахос [26] от Кономлади, Костандов от Костенарията, Кършаков от Косинец, Гелев от Търсие, друг Колес от Дубровище, Николас от Кономлади, Алексис от Ексису (което на турски ще рече „Кисела вода”), Пантелис от Баница, Лазос Папатрайков от Дъмбени, Кузох - български учител от Блаца, Христос [27] от Загоричене, Горанов от България, Лукас, който беше влах от Костур и един куп други, които се въоръжаваха в София и изпращаха в Корещята [28]. Положението ставаше заплашително, бандите сгрупирваха през нощта селяните в църквите и след като ги заклеваха в комитета под заплахата на щиковете, ги привързваха към Екзархията и правителството [29], заявявайки, че те са екзархийски миряни. Които от селяните се опасяваха, че са предопределени като опасни за българите, избягваха в Костур, учителите напускаха своите места, особено след трагичната смърт на Сетомския учител Малигано, което донесе тридесет напуснали, както и свещениците след убийството на Нерийския, Сребренския, Прекопанския и Поздивишкия свещеници. Някои избягаха в Костур като свещеникът на Черновища, Апоскеп, Лабаница, Загоричане, Тиолища, а други останаха в селата си, мълчейки и очаквайки часа на освобождението от тиранията на Българския комитет.

 

 

3. След като изследвах положението, отидох в консулството на Манастири [30] да се споразумея с Пеза, консула. Изложих му нещата, казах му, че българската пропаганда печели територия, че всеки ден се правят убийства и насилия. Българските коми-таджии казваха на нашите „Няма да отивате в Митрополията” и ако отиваха, ги убиваха.

 

327

 

 

Пеза ми каза, че това е положението тук и надругаде. Тук натискът е толкова голям, защото те искат да покажат, че до Аякмана е България. Същевременно Пеза ми каза да направя едно предложение на правителството. Направих едно и самият консул го изпрати до Министерството. Това, показвах аз, е невъзможно да се извърши без гръцки части [31]. Изложението се изпрати, но остана без никаква последица. След няколко седмици отидох отново в консулството и консулът ми каза, че не само не ни изпращат помощ, но и ни пречат. „Не можем да направим нищо” - ми каза. „Добре, де!” - му отговорих. „Но всеки ден се лее гръцката кръв. Всеки ден православните се отклоняват, те убиват. Техният комитет се засилва. Ще остана ли аз така с вързани ръце. Тогава изгубена е Македония”. И той беше съгласен.

 

 

4. Завърнах се отчаян в Костур и реших да се старая сам както мога. С разни лица от селата, свещеници и обикновени, поддържах тайна кореспонденция, уверявах ги и успокоявах, че бързо ще имат помощ от Гърция.

 

Сега вече измислих нещо ново. Щом като нямаше вече да очаквам помощ от Гърция, трябваше да опитам да откъсна някакъв българогласен войвода и да го убедя да се възвърне и стане гръцки капитан. И така се реших да се срещна с Кота от Руля. Той беше юнак и отличен стрелец. А като войвода на българите беше убил Касъм ага. Така че беше извън закона, осъден на смърт. Обаче неговото село Руля преди години беше гръцко и той самият преди да постъпи в комитета беше православен. Така че щеше да ми бъде по-лесно да го привлека най-лесно от който и да било друг [32]. Сетне комитетът все още показваше признаци на симпатия към нашите и особено към тези, които убиваха. „Ще го намеря, значи - казах си. - И какво щ̀е, нека стане.”

 

След много опити успяхме да се споразумеем и останахме съгласни чрез писмо да се срещнем в едно село срещу Руля - Търна. Отидох там в полунощ. Останахме заедно цялата нощ и говорихме. Казвах му: „Вие сте гърци от времето на Александър Велики, след което минаха славяните и ви пославенчиха. Видът ви е гръцки и земята, която тъпчем, е гръцка. Това свидетелстват статуите, които са скрити в нея. И те са гръцки. И монетите, които намираме, са гръцки и надписите са гръцки. После, църквата ни и Патриаршията защитаваха винаги свободата, докато България не се оказа способна дори и сама да се освободи. Току я освободи Русия. И ти чакаш сега тя да освободи

 

328

 

 

Македония? И ти си представяш, че е възможно някога Европейската дипломация да изостави Македония на България и особено Лерин и Костур, които са на разстояние едва два дни от гръцките граници, докато от българските са на седем дни разстояние?” След това му говорих за убийствата и му казах, че ако действително българският комитет работи за свободата, за такава една свещена цел, нямаше да може да прави такива престъпления да взима с принуждение пари от сиромасите-селяни и да убива невинни. „От днес - му казах - ще бъдеш заедно с нас, ще бъдеш първият. Ще те изпратя долу [33] да се запознаеш с гръцкия крал и кралица и децата ти ще ги изпратя в Гърция да следват”. Той това го прие и останахме съгласни той да възприеме защитата на територията му и аз задължението да издържам чедата му. Даде ми едно писмо, че в бъдеще ще подкрепи гръцкия комитет. След два-три дни ми изпрати своите деца - две момчета, едното на 7 и другото на 12 години, които бяха храненици на костурската българска гимназия. Задържах ги една седмица в Митрополията и след това ги изпратих на Павло Мела с досието им. Тук ги настаниха в лицея на Делио и след това във Военното училище и днес са офицери на гръцката армия.

 

На Кота изпратих веднага една месечна заплата, 10 лири за него и 2 за всяко едно от децата му, т. е. неговите юнаци.

 

По-късно изпратих и самия Кота на Мела в Атина. От Костур до гръцките граници имах вестители - селяни и един от тях го придружаваше дотук [34] с двама-трима от юнаците му, защото знаеше Гърция. Във всяко едно село имахме вестител, който трябваше да ни осведомява за какво, що. Ние осведомявахме вестителя, че ще дойде в еди-кой си час една чета и ще я приеме на гости. Същото правихме в друго село тази нощ. Пътуваха от нощ на нощ, а през деня спяха.

 

Тук в Атина, Кота бе приет от Мела и след това отново се завърна в Македония. Когато се завърна, започна да се противопоставя на българския комитет, но не открито, а все още като член на комитета. Българите разбира се, бяха научили, че той бе отишъл в Атина, но се страхуваха от него много. И така, продължи да остава в Корещата, в неговата периферия, чиито села бяха всичките българогласни.

 

 

5. В началото на 1901 г. направих едно голямо посещение на всичките българогласни села в Корещата. И така Руля и Тирняа

 

329

 

 

Търси възвърнаха в Православието. Останалите села: Косинец, Смърдеш, Брезница, Поздивишата и др. бяха смесени. В Кономлади, селото на Митре Влаха, селяните не желаеха да ни предадат ключовете на църквата. Тогава аз, заедно с моя гаваз Емин, имащи обесени на рамената ни пушки, аз една „Манлихер” и той една „Гра”, счупихме вратата с балтии и влязохме без никой да се осмели да ми попречи да държа литургия. Докато продължавах посещението си на Корещата един ден преди да отида в Бабчор, ме известиха, че една българска банда, на Чекаларов от 60-мина бяха хванали висините около лозята между Дреновени и Бабчор и дебнеше. Тъй като все още нямах придружвачи от нашите и не исках да прекъсна посещенията ми из Корещата, оповестих турския аскер, който беше в Кономлади и ми бяха изпратени 100 мъже. Така пристигнах необезпокоен в Бабчор, защото Чекаларов, като видя аскера, се оттегли с дружината си и се скри в гората. И така влязох в Бабчор и направих литургии заедно с двамата гръцки свещеници - поп Коста и поп Димитри. Но когато заминах, комитаджиите, за да поизплашат нашите, убиха трима мъже и една жена, онези, които ме гостиха в къщата си.

 

През Коледа на 1901 г. отидох в Загоричане. Там имахме двама наши свещеника, един учител и няколко други. Но всички бяха изпоплашени. Гостувах в къщата на поп Георги, а през нощта трябваше да извършим литургията. Написах на българите да ми изпратят ключовете на църквата. Пишат ми: „Първо ще отслужим ние, след това вие!” Отговарям им: „Първо аз, след това вие!” Там беше и Чекаларов с неговата чета и Митре Влао. Шестдесет мъже и отделно селяните. „Ще счупя - им казвам - портата!” Още тогава не бяха решили да ме убият. Беше първата година от моето отиване. Изпратиха ми комисия от селото да ме убеди, че беше по-добре да отслужат първо те. „Не!” - им отговарям. - „Църквата е построена с гръцки ферман от Гръцката патриаршия и аз съм неин духовен глава. Така, първо аз ще отслужа. Тогава станаха и и отидоха, без да предадат ключовете. „Емин - извиках на своя гаваз, - отиди при каймакамина да му кажеш да ни прати аскер”. Те го чуха това и ни изпратиха ключовете. Така в полунощ отидох придружен от двама наши люде, с револвер в ръце и Емин с пушката „Гра”. Винаги, когато трябваше да завием по пътя, на самия завой Емин обръщаше пушката нагоре, целещ се. В църквата сложих револвера в кожения кобур и забравих даже, спомням си, „петлето” повдигнато. Но за щастие, не се случи

 

330

 

 

никаква злополука. Иззад трона се намираше един наш, който остана през цялото време с револвера в ръка. Така отслужихме и стигнахме до Агия [35]. Тогава обаче, пристигнаха българите и започнаха да викат „Бързо гъркоманите да привършват!” Аз, обаче, отслужвах, дадох анафората и така си отидох. Когато стигнахме до къщата, поп Георги си направи кръста. Всички злосторници бяха тука” - каза. Първата литургия в Загоричане наистина беше дива, но така се наложи.

 

 

6. Когато се завърнах в Костур от първата си обиколка, изпратих много изложения до правителството чрез консула на Битоля, излагайки каквото се случи, и търсих помощ в мъже и пушки. Но за съжаление, гласът ми не бе чут. Междувременно, пишех и в Атинските вестници с псевдоними, подчертавайки опасността, като възгласявах, че сега „се пославянчи страната и стана варварска”. [36] Обаче правителството остана безучастно.

 

Българите имаха центрове, представителства вътре в Атина, Лариса и Катерини и оттук те придобиваха своите пушки, докато тукашните [37] спяха. В края на 1902 г. и в началото на 1903 г. пристигна от България младият войвода Георги Чекаларов [38] от Смърдеш, който познаваше добре местността, с една голяма парична сума - 2000 лири, за да закупи пушки и да организира нови банди. Чекаларов реши да слезе сам в Атина за покупката на пушките.

 

След като научих това, помислих, че бихме могли да хванем Чекаларов в Атина и така да разтурим тамошния им център. Споразумяхме се с поп Илия от Посдивишча и изпратих неговия братовчед Георгиос Кямос в Атина с тайни послания, за да сполучи залавянето. Разходите по пътуването ги направих аз, защото тогава нямахме никаква помощ от никъде. По-късно, когато стана Гръцки комитет [39], той изпращаше пари на главния ръководител на комитета или на гръцкото консулство в Битоля и ги разделяха на четите. Понякога изпращаха и до мен и ги разделях между капитаните, какъвто беше случая например с Варда, срещу разписка за получаването.

 

Камос познаваше Чекаларов лично и можеше да го открие и действително един ден го откри в Хавтия [40]. Не се опита с внимание. Преди всичко, трябваше да приготви почвата, да се споразумее с Астиномията [41] да го понаблюдават, да намерят къде пребивава, с кого се среща и след това да пристъпят към залавянето му. Той, обаче, щом го видя, пристъпи към един хорофилак [42] и започна да го сочи с пръст отдалече, опитвайки се да го убеди, за

 

331

 

 

да го задържи. Чекаларов го усети, влезна в едно кафе и изчезна. Така Камос се завърна безуспешно. И Чекаларов се завърна в Македония, дори преди Камос. Когато Камос се завърна в Поздивишча, една вечер влезна в селото с четата си, съпровождан от Цильо Коте и един друг комитаджия от Габреш, хвана Камо и поп Илия и след заплашителен разпит ги осъди на смърт и ги уби с тежки изтезания. Това убийство предизвика отвращение и посяваше паника в целия край, особено измежду нашите в Корещата. Трябваше значи веднага да се намери начин да се разпръсне това страшно впечатление, което опасяваше да ни затвори завинаги цялата тази периферия. И най-добрият начин беше да се накажат убийците на поп Илия и Камо.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

24. Река Бистрица

 

25. Костенарията

 

26. Митре Влаха

 

27. Янков

 

28. От досегашните посочени имена на някои първоначални хайдути и по-късно комити, както и някои деятели на ВМОРО, изпратени като организатори в Костурско, може да се види, че

 

380

 

 

гръцкият владика Каравангелис не е напълно осведомен за техния произход и пълните им имена. В стремежа си да представи гръцки елемент в населението той се опитва да придаде елинистични нотки в имената. Това явление се наблюдава в цялото съдържание на спомените

 

29. Има предвид българското

 

30. Битоля

 

31. Има предвид гръцки военни единици

 

32. Каравангелис прикрива истината. Коте Христов Петров е обикновен харамия, неграмотен, не знаещ нито една гръцка дума, който поради скъперничество и страст за властване беше влязъл в противоречие с войводите В. Чекаларов, П. Кляшев и Лазар Трайков. Именно това положение съумя да използва Каравангелис. Това признание направи и самият син на Коте, нотариусът Христо пред преводача, при едно свое идване в София

 

33. Има предвид Атина

 

34. Има се предвид Атина

 

35. Момент от литургията

 

36. Тези думи принадлежат на Константин V Копроним

 

37. Има се предвид правителството

 

38. Каравангелис явно греши, това не е войводата, чието първо име е Васил, а неговия брат, убит през май 1903 г. в голямата битка на Локвата и Виняри

 

39. Има се предвид Тайния военен център в Атина, имащ за цел присвояването на Македония, подпомаган от държавни и частни лица

 

40. Местност в Атина

 

41. Гръцка жандармерия

 

42. Гръцки жандармерист