МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)

Германос Каравангелис

 

I. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ

 

 

1. Родих се в село Стипси на о-в Лесбос през 1866 г. И родителите ми бяха от Стипси, обаче дядо ми, изглежда, на баща ми баща му, се намери в катастрофата на Псара [15], защото помня като пушеше с лула и аз, малко дете, отивах да му запаля лулата с въгленче, което хващах с маша. Той тогава ми казваше смеейки се: „Чакай, аз веднаж се изгорих в Псара”, и взимаше с ръка запаления въглен и палеше лулата си. Казваше ми един куп истории. Но аз бях много малък и не ги помня добре. Изглежда, че той се бореше заедно с Канарис и Мяулис [16].

 

Баща ми беше търговец, още от млад той се прехвърли в Андрамити и отвори дюкянче. Но когато дойде възрастта за женитба, се върна отново в Стипси и се ожени. И пак се върна в Андрамити, но през празниците си идваше. Когато станах на две години, дойде и ни взе всички в Андрамити. Там се родиха моите шест сестри. Едната почина много малка и последен бе брат ми Еврипидис, който умря и той много млад.

 

 

2. В Андрамити завърших гръцко училище. Една година преди да завърша, в Андрамити дойде и взе участие в устните ми изпити приятелят на музите [17] евеският митрополит Агатангелос. Когато приключиха изпитите ни, повика баща ми и му каза: „Трябва да изпратиш детето си да следва в Теологическата школа на Халки (училището на Халки имаше гимназия и университет и всичко на всичко годините на следването бяха 7 или 8). През следващата година през септември на 1882 г. баща ми ме взе и ме заведе в школата. Постъпих веднага във втори клас, т. е. прескочих един клас. Така останах 6 години и слушах разни всеизвестни професори, между които се отличаваше Леандрос Арванитакис, професор по древногръцко езикознание, както и Геор-гиос Лианопулос, професор по математика и архимандрита Германос Григорас, директор на школата, който особено ме обичаше.

 

 

3. Когато умря Занис Скилицис Стефановик [18] (дядо на госпожа Венизело), синът на Павлос Стефановик (вуйчо на госпожа Венизело) дойде в Теологическата школа през Великата неделя да прекара няколко дни и да забрави болката си, защото бе приятел на архимандрит Григорас. Аз бях още младо момче: без мус-

 

321

 

 

таци и пеех в църквата четвърти глас. Изглежда, че направих на Павло впечатление с изгледа и пеенето си, защото след църквата, откакто се качиха в директората, попита Григорас кое е това дете. Директорът му каза каквото знаеше за мен. Това стана причина по-късно да замина в Европа да следвам. През 1888 завърших следването си в Халки. В деня на получаването на дипломите отслужи в църквата на Теологическата школа патриархът Дионисиос със Синода си и ме ръкоположи за дякон. След ръкополагането ми каза, че ще ме извика в Патриаршията и че не трябва да искам място надругаде. Местата в Патриаршията бяха високо търсени, защото веднага влизаш в по-високия клир. Обаче Григорас, който ме обичаше много и си беше взел бележка при интереса от Скилици за мен, отиде, без да ми каже нищо, при Скилици, припомни му случката в църквата и му каза, че се нуждае от наследник на Школата, защото той беше много стар и за такъв ме предвиждаше мен. Той му каза, че трябва да замина да следвам в Европа и му предложи да отида на негови разходи. Скилици се съгласи веднага и Григорас, изпълнен с радост дойде в Школата и ми съобщи новината. Обаче аз му казах, че си бях дал думата на патриарха да отида в Патриаршията. Тогава Григорас ме попита какво предпочитам: „Патриаршията или Европа”? Отговорих му второто. Затова Григорас отиде и се разбра с Патриарха. След това ме взе и отидохме заедно при Скилици. Благодарих му и след малко заминах за Лайпциг, където останах две и половина години. Там се записах във философската школа и между другите чувах лекциите на известния немски философ Гунда. През януари 1891 г. бях дипломиран като преподавател по философия. Но междувременно слушах и теологически лекции при чудесния Лудхард, който преподаваше догматическа теология, апология на христианизма, Ерминеите на Стария завет и други. През второто шестмесечие заминах за Бон, където слушах еклесиастическа история от католически преподаватели, протестански и направих едно синкритично изследване, т. е. какво казваха тези преподаватели за предметите, които преподаваха и стигнах до заключението, че най-просветените бяха католиците, между които особено се отличаваше католикът Лайген.

 

 

4. Междувременно бях предизвестил Патриаршията за получаването на дипломата си и към края на второто шестмесечие (т. е. през третата година на моето следване в Германия) получих телеграма от патриарха Дионисий, с която ме канеше да се

 

322

 

 

завърна, защото междувременно бях назначен за професор по еклисианска [19] история и други теологически предмети в Теологическата школа на Халки. През септември 1891 година поех своите задължения в школата и преподавах там до края на 1896 г.

 

По решение на Синода патриарха Антимос VI възложи на мен като професор по църковна история съставянето на Патриаршеското послание като отговор на посланието на папа Лъв, който призоваваше източните църкви към съединение. Тази патриаршеска ентиклика [20] беше преведена на всички европейски и славянски езици и се дискритираше с месеци в Теологическите списания на православните църкви, в протестантските и англиканските църкви, докато обратен беше случая с научните среди на Ватикана.

 

След тази шумност, която се дигна, издадох своята научна постановка, която опровергаваше исторически всичките залитания на римската църква. През 1895 г. издадох един отделен том с Историята на Великден и Великденските празненства от времето на Христос до наши дни. Освен отделните статии и църковните речи, които се отпечатаха или произнесоха, имам още и неиздадени писания, църковна реторика и неколкостотин бележки върху църковната история.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

15. Остров

 

16. Легендарни революционери от 1821 г., за чиято народност спорят гърци и албанци

 

17. Патрон на образованието или приятел на науката

 

18. Стефанович

 

19. Църковна

 

20. Послание