Хронологичен ред
на князете и царете на българите от тяхното
навлизане в Европа до падането на българското
царство
| 192 |
Реан [710]
Пръв вожд на българите, към лято Христово 504-о завзел не само България, но и голяма част от Унгария и Сирмиум. От Сирмиум обаче той бил отблъснат от краля на Италия Теодорих и на връщане завзел Банат и земите около Тиса. Най-сетне той получил във владение обещаната земя от император Анастасий и я нарекъл България. Той царувал дълго, а след него [царували] синовете му.
Кубрат [711]
Втори български вожд, син на Реан. Царувал доста дълго време. Какво забележително е извършил, от каква смърт е умрял, историците премълчават. Споменава се само това, че след себе си оставил четирима синове.
Требел [Тервел] [712]
Трети български княз, син на Кубрат. Той бил толкова могъщ, че приел под свое покровителство император Юстиниан, който потърсил неговата помощ, след като му бил отрязан носът поради жестокостта на неговите люде, обсадил Цариград и навял такъв страх на града, че гърците били принудени не само да искат мир, но и да приемат императора и му възвърнат предишното [императорско] достойнство. Требел пък бил обсипан с много дарове и получил от императора също и титлата кесар. Възгордян обаче от тази празна титла, той се отнесъл жестоко към своите българи и дотолкова си навлякъл омразата на всички, че те се вдигнали на бунт и убили не само него, но и целия Реанов род.
Телесен [Телец] [713]
Четвърти български княз. Той бил избран от българите след убийството на Требел, тъй като бил глава на съзаклятниците |
| 193 | против него. Едва се възкачил на престола, византийският император [Константин] Копроним му обявил война. Край Анхиало войските се срещнали и през по-голямата част на деня се водило сражение. Най-подир Телесен паднал убит в боя и българите били отчасти избити, отчасти, объркани от смъртта на своя предводител, ударили на бяг, в който много били избити, много пък пленени. Императорът завел [пленените] в Цариград, за да ги показва при триумфа си, след който този повече жесток, отколкото славен император заповядал всички те да бъдат посечени извън града. |
147
|
Сабин [714]
Пети български цар, издигнат на престола от императора. Тъй като не бил угоден на българите, понеже не бил избран от тях, и затова, че подбудил императора против Телесен и станал причина за избиването на толкова много българи. А това той извършил, понеже се надявал след убиването на Требел да бъде избран за цар от болярите и първенците, понеже и той бил измежду първите организатори на въстанието. Виждайки обаче, че вместо него бил предпочетен Телесен и надеждите му били излъгани, той влязъл в споразумение с императора в голям ущърб на България. Той предизвикал тази война, поради което, за да му отмъстят, българите не само го свалили от престола, но и го принудили да напусне царството и да потърси убежище при императора. Не е чудно, че той си навлякъл омразата на всички, той, който с необузданата си страст за властвуване навредил на всички.
Телериг [715]
Шести български цар, който бил провъзгласен след свалянето на Сабин от болярите. Това обаче не можал да понесе император Константин Копроним, който няколко пъти с големи войски опитал да си отмъсти на българите, да свали от престола Телериг и възвърне Сабин. Военният успех повечето не отговарял на усилията и така, излъган в надеждите си, той завършил живота си, преди да довърши замисленото дело. След смъртта на император Константин Телериг, просветлен от благодатта божия, се отрекъл от езическите заблуждения. Предпочитайки сладкото Христово иго пред царската власт, той доброволно се отрекъл от царското достойнство, отишъл в Цариград и в лято Христово 777-о, приемайки християнската вяра, се покръстил, след което бил царувал тринадесет години.
|
|
| 194 |
Кардам [716]
Седми български цар, увенчан с царските отличия от болярите след абдикирането на Телериг. Прославен с мъдростта си и опитността си във водене на война, той няколко пъти воювал успешно с император Константин [VI] Млади, отнемайки му знака на победата. Починал около лято Христово 805-о, след като царувал двадесет и осем години.
Крум [717]
Осми цар на българите, прочут с мъдрата си прозорливост и и най-войнствен между всички български царе, спечелил много победи над гръцките императори и избил много хиляди християни в омразата си към вярата. Най-подир в последната битка той бил победен от император Лъв, ранен със стрела, завърнал се в България и умрял в лято Христово 815-о, след като царувал 10 години.
|
148
|
Цок [718]
Девети цар на българите, въздигнат на престола на царството от болярите. В това достойнство той проявил такава жестокост не само спрямо християните, но и към своите, щото изглеждал не човек, а кръвожаден звяр. Всички пленници-християни, оставени в мрачни тъмници от предшественика му Крум, измежду които имало много епископи, презвитери, дякони и други духовни лица, той опитал да накара с най-различни мъчения да се отрекат от вярата Христова. Когато те отказали да сторят това, той наредил да бъдат избити най-жестоко. Най-сетне, омразен богу и на всички, бил убит от своите в лято Христово 822-ро, през шестата година от царуването си.
Мартагон [Омуртаг] [719]
Десети цар на българите, показал се миролюбив спрямо Източната империя, доброволно оказал помощ на император Михаил против бунтовниците и запазил нерушими мирните договори с него. Той обаче проявил толкова беса си против Западното царство и с неизчислими пълчища опустошил Германия, а на отиване и връщане оплячкосал Унгария, Славония, Банат, Сърбия и други страни. Царувал около 11 години.
|
|
|
195 |
Богор или Богорис [Борис] [720]
Единадесети цар на българите, ненаситно отдаден на лов, а самият той попаднал щастлива плячка в мрежите на св. Петър. Когато заплашвал императрица Теодора с война, от нея бил укротен с находчив и смел отговор, свързал се с нея с вечно приятелство и чрез нейното ревностно съдействие бил обърнат във вярата Христова. Отлагал обаче да приеме кръщението, докато по божия разпоредба бил дотолкова ужасен от картината на Страшния последен съд, нарисувана от някой си монах, че нощта нито можал да спи, нито да дочака деня, но в късна доба най-настоятелно поискал да приеме кръщение, в което бил назован Михаил. Той обърнал българския народ в католическата вяра, въздигнал много храмове и основал епископство, тъй че заслужено би могъл да се нарече апостолически български цар. Умрял около 868 г., след като щастливо царувал 43 години.
Симеон [721]
Дванадесети цар на българите, син на Михаил, наистина католик. Лош враг на гърците, той водил постоянно войни с тях и за да не зависи в духовно отношение от тях, подчинил себе си и царство България на римската църква. Войнственият Симеонов дух бил помрачен от прекалената жестокост спрямо християните. Най-подир хърватите, на които той обявил война, го победили и го обърнали в бягство, а той, потънал в срам, се върнал в България и тук умрял от голяма душевна мъка в 930 г. Със смъртта си той се научил и поучил, че човек не бива прекалено да се надява
|
149
|
в лъстивите наслади на земното щастие. Царувал четиридесет и една година.
Петър I [722]
Тринадесети цар на българите, син на Симеон, миролюбив и много добър владетел, не само спазил приживе мирните договори с гръцките императори Роман и [Константин VII] Багренородни, но и взел за жена внучката на император Роман. Веднага след като поел управлението на държавата, в България настъпил тежък глад. Мирното и спокойно царуване на Петър било смутено от брат му Михаил. Той бил станал монах и вече бил дал монашеските си обети, но обзет от жажда за власт и подбуждан от някои от болярите, излязъл от манастира, захвърлил монашеската одежда, |
|
| 196 |
грабнал оръжие и се разбунтувал срещу брата си с поддръжката на голямо множество боляри и народ, обаче бил надвит от него. Петър царувал 39 години.
Борис [723]
Четиринадесети чар на българите, много нещастен в управлението си и некадърен във воденето на война. Руският княз Светослав дошъл с огромна войска, победил Борис и българите и завзел цяла България. Виждайки обаче император Йоан [Цимисхи], че България станала подвластна на русите, лично той повел войската си против Светослав, победил го в много сражения и принудил да се оттегли от България със своите руси, пленил Борис с жена му и децата му и ги отвел в Цариград. Там той наредил да бъде скопен Борисовият син Роман, за да му отнеме всяка надежда за царуване. Сам той държал под своя власт България до смъртта си. Борис пък между постоянни бойни действия царувал 8 години...
Самуил [724]
Петнадесети български цар, по потекло от благородния род на Комитопулите, избран от болярите с тримата си братя, но по-старшите братя били несъгласни помежду си и взаимно се избили, та царството преминало в ръцете на най-малкия брат Самуил. Той, ако и прославен с войнски качества и благочестие, бил така притеснен от император Василий, че едва не загубил цяла България. Най-после, след като император Василий [II] с нечувана жестокост лишил от зрение петнадесет хиляди българи и ги изпратил при Самуил, той не можал да понесе това така голямо нещастие на своите [воини], разяден от мъка се разболял и умрял, след като царувал 34 години. Неговата смърт хвърлила българите в дълбока печал.
Гавриил Бутелиан [Радомир] [725]
Шестнадесети цар на българите, син на Самуил и наследник на нещастието му, приличен на баща си по благочестие и по воинственост, спечелил славна победа над императорския пълководец Теофилакт. Завистта и жаждата за власт, които никому не проща-
|
150
151
152
| ват, обаче погубили и този даващ големи надежди владетел, като | |
|
197 |
бил убит от засада по време на лов от братовчеда си Йоан Владислав (чийто баща той някога бил спасил от смърт), след като царувал в българското царство една година.
Йоан Владислав [726]
Седемнадесети цар на българите, който както с лукавство поел управлението на царството, така и го загубил с падането на цялото царство. Искайки да угоди на своите, той обявил война на император Василий [II] Младши и обсадил град Драч, обаче бил разбит от гърците в сражение край този град, разгромен и убит. Виждайки се, че не може да се защищава, България доброволно се предала във властта на император Василий [II] Младши. Василий пък, след като превзел българското царство, не само отнесъл със себе си всички най-ценни съкровища, събирани от дълги години от българските царе, но и отвел в Цариград Мария, вдовицата на погиналия цар на българите Йоан [Владислав] с нейните шест сина и шест дъщери. Йоан Владислав царувал само три години. Бог не пожелал да търпи този неблагодарен и нечестив човек, но чрез него, като му отнел царството, наказал и България.
Василий [II] Млади [727]
Осемнадесети цар и император на Изтока, който, след като покорил царство България и го превърнал в подвластна на гръцката империя провинция, живял и царувал още девет години.
Константин (VIII) [728]
Деветнадесети цар на българите и същевременно източен император, милостив и благосклонен спрямо българите, позволявайки им да възстановят нанесените им щети чрез икономии. Царувал две години.
Роман Аргир [729]
Двадесети цар на българите и същевременно източен император. По подстрекателство на жена му, императрица Зоя, бил удушен в банята, след като властвувал над гръцката империя и българското царство непълни шест години.
Михаил Пафлагонин [730]
Двадесет и първи цар на българите и император на Източната империя, обзет от сребролюбие, наложил, щото данъка, който |
| 198 | българите при предишните императори плащали в жито, вино, масло, вълна и други продукти, да издължават в сухо злато. Обременени с това необичайно задължение, българите тутакси се разбунтували и опитали да отхвърлят гръцкото иго. |
153
|
[Петър] Делян [731]
Двадесет и втори цар на българите, човек хитрец, но произхождащ от низко потекло, който се представял, че произлиза от българския царски род, и излъгал, като приел името Делян. И понеже бил главатар и ръководител на въстание, той леко убедил разбунтувалия се народ да го провъзгласи за цар. Българите обаче не му се доверявали много и затова му дали за съуправник Тихомир, пълководец на гръцкия император, който с войниците си се отказал от гърците и преминал на страната на българите. Делян обаче скоро с хитростта си го погубил. След смъртта му българите поставили за негов съуправник Алусиан, който бил забягнал от императора и за когото българите добре знаели, че е от кръвта на техните царе. [Алусиан] не можел да понася Делян и под предлог на приятелство го поканил на пир, опил го със силно вино, ослепил го и заграбил всички царски съкровища, които му били под ръка. Той си възвърнал милостта на императора, от когото забягнал, като отново му подчинил царство България, което управлявал до лято Христово 1041-во, когато постъпил в монастир и бил извлечен оттам от разбунтувания народ, бил обсипан с хули, лишен от зрение и така — нещастен и сляп — бил затворен в същия монастир, гдето не след дълго завършил живота си в голяма мизерия.
Михаил Калафат [732]
Двадесет и трети български цар и император на Изтока, поради своята жестокост царувал не повече от четири месеца и бил свален.
Константин Мономах [733]
Двадесет и четвърти български цар и император на Изтока, царувал четиринадесет години и умрял.
Михаил Стратиотикос [734]
Двадесет и пети български цар и император на Изтока, царувал девет години и бил свален.
Исаак Комнин [735]
Двадесет и шести български цар и император на Изтока, царувал само три години и станал монах не толкова поради презрение към света, а за да си запази живота.
Роман Диоген [736] |
|
| 199 |
Двадесет и седми български цар и император на Изтока, царувал три години и осем месеца и станал монах. |
154
|
Михаил Дука [737]
Двадесет и осми цар на България и император на Изтока, царувал шест години и шест месеца и станал монах.
Никифор Вотаниат [738]
Двадесет и девети цар на България и император на Изтока, царувал три години и волю-неволю бил принуден да стане монах. У гърците така нетрайно било императорското достойнство и въпреки това то било алчно желано.
Алексий Комнин [739]
Тридесети цар на българите и император на Изтока, царувал тридесет и седем години и умрял от водянка.
Андроник [740]
Тридесет и първи цар на българите и император на Изтока, прекалено жесток и дързък, бил убит от разбунтувалия се народ, след като царувал година и половина.
Исаак Ангел [741]
Тридесет и втори цар на България и император на Изтока. Още през първата година на своето властвуване той наложил по-големи данъци на подчинените си провинции. Българите, несвикнали на подобни налози, грабнали оръжие и поискали да свалят гръцкия ярем. Като видели това, двама български първенци, едноутробните братя Асен и Петър, които по онова време били оскърбени от императора и изхвърлени от двореца, избягали при българите, заедно се разбунтували и спечелили славна победа над императора.
Асен с брат си Петър [742]
Тридесет и трети цар на българите, провъзгласен от въстаналите българи за цар. Той с всички сили се заел да възстанови царство България след 124-годишно робство под византийските императори. Асен обаче бил прободен с меч от българския велможа Иванко, след като царувал с брат си девет години.
|
|
| 200 |
Петър II [743]
Тридесет и четвърти цар на българите, брат Асенов, царувал кратко време след брата си, тъй като и той с измама бил убит от някой си българин, подбуден от Иванко, който убил брат му.
Йоан I [744]
Тридесет и пети цар на българите, брат на Йоан Асен и на Петър, наричан Калоян. Извънредно войнствен владетел, напълно възстановил българското царство и понеже през целия си живот бил
|
155
|
страшен враг на гърците, той и в духовно отношение се отделил от гърците и подчинил на св. римска църква царство България. Тъй като обаче бил много жесток, затова той умрял от непоносима болка в ребрата, нанесена му свише, след като царувал осем години.
Борил [745]
Тридесет и шести цар на българите, сродник Йоанов, чиято сестра водил за жена. Възкачил се на царския престол, но след две или три години бил свален от своите и убит. Писателите не споменават да е извършил нещо забележително.
Оксан [746]
Тридесет и седми български цар, който след убийството на Борил бил въздигнат на престола, обаче управлявал неспокойно и смутно. Българския цар Йоан бил изпратил сина си Йоан Асен да се учи в Рим, който, като завършил науките си и достигнал законната възраст, научил за смъртта на баща си и се завърнал в България. Виждайки, че бащиният му престол му е отнет от Борил, той въстанал против него и успешно го победил. Въпреки това противните нему боляри и народът избрали не Йоан, а Оксан. И тъй отново започнал война и против него и тази междуособна война траяла седем години, докато той свалил от престола Оксан и си възвърнал царството. Оксан царувал почти седем години.
Йоан Асен II [747]
Тридесет и осми цар на българите, син на Йоан Асен, прочут |
|
| 201 |
с мъдрост и книжовна начетеност, знаменит с войнска храброст и украсен с необичайни духовни дарби, любезен с всички и милостив не само спрямо своите, а и спрямо чуждите, обичан от всички. Той разширил много царство България и го довел до много добър ред. Той имал последователно две жени: едната унгарка, от която се родил Коломан, а след нейната смърт се оженил за гъркинята Ирина, родственица на императора, с която живял едва година и оставяйки я непразна, умрял, след като щастливо царувал 39 години.
Коломан I [748]
Тридесет и девети цар на българите, син на Йоан Асен от майка унгарка, произлизаща от унгарския кралски род, управлявал в мир и покой царството с изключение на това, че бил смущаван от постоянните татарски нашествия. До него папа Инокентий IV изпратил братя францискани с важно послание, чрез което се стремял да възвърне него и българския народ в единение със светата майка — църквата. Несъмнено тази мисия щяла да даде своя плод, ако татарските нападения и преждевременната смърт на царя не попречили на благочестивите папски усилия. [Коломан I] царувал не повече от шест години. |
156
|
Михаил Асен [749]
Четиридесети цар на българите, послесмъртен син на Йоан Асен от майка-гъркиня — Ирина, останала непразна вдовица. Още дете, той наследил брат си Коломан на престола, вместо когото управлявал неговият родственик Йоан Ватаци. Достигнал 14-годишна възраст, той лично поел управлението и тутакси с младежка дързост се осмелил да води война срещу императора. Виждайки обаче, че императорът бил повел срещу него огромна войска, той се уплашил и поискал мир, който бил сключен След това той бил убит с измама от родственика си Коломан, след като живял след братовата си смърт десет години.
Коломан II [750]
Четиридесет и първи цар на българите, родственик на Йоан и Михаил Асен. Както се добрал до престола чрез престъпление, убивайки кръвния си роднина Михаил, малко след това го загубил ведно със живота си. И наистина Росос Урош, родственик на покойния Михаил, искайки да си отмъсти за смъртта на своя роднина, привлякъл на своя страна мнозина българи и в бой победил |
|
| 202 |
и обърнал в бягство Коломан. Този като беглец се скитал из поля и ниви и бил убит от един българин, така че с него по бащина линия изчезнал в България царският род до Йоан Асен, който се намирал като заточеник в Цариград.
Константин Тих [751]
Четиридест и втори цар на българите, по майчина линия по потекло от българска царска кръв, бил провъзгласен за цар от народа и болярите. По време на царуването му татарите нахлули много пъти в България. Той паднал убит в сражение против разбунтувалия се срещу него Лаханас, след като 18 години управлявал дейно царство България.
Лахан [Ивайло] [752]
Четиридесет и трети цар на българите, след като бил свинар. Това се случило така: когато в България често нахлували татарите Лахан въодушевил пастирите и други прости люде да се бият заедно с него против татарите, които люде се съгласили с него. Изоставил добитъка и решително започнал да преследва татарите и където ги намирал разпръснати на малки чети, често ги надвивал, отнел им много плячка и чрез нея с всеки изминат ден привличал към себе си все повече и повече прости люде. Така от свинар той станал страшен за татарите пълководец и им нанесъл много поражения. Виждайки това, мнозина боляри и от българския народ минали на негова страна, с които той се навдигнал не вече срещу татарите, а против собствения си цар. Цар Константин [Асен], ако и прикован от продължителна болест, се отправил на бой против Лахан, но неуспешно: той паднал убит в сражението, всички негови люде били обърнати в бягство от Лахан, а жена му, царица Мария, доброволно се съгласила да му стане |
157
|
съпруга и да му даде царския венец, което този гнусен и презрян човек, издигнал се от простолюдието до върха на славата, драговолно приел. Не било съдено обаче на недостойния човек дълго да се радва на това щастие. Едва две години той се наслаждавал на дворцовите удоволствия и всичко се обърнало наопаки: той дотолкова бил притиснат, щото, изоставяйки опозорената от него царица Мария, трябвало да търси прибежище при татарите. Така щастието винаги мами ония, които жадуват за него.
Йоан Асен III [753]
Четиридесет и четвърти цар на българите, потомък от Асеновото коляно на българския царски род, дълги години живял като изгнаник при императора в Цариград поради заговорите на [своите] |
|
| 203 |
врагове. Виждайки обаче император Михаил [VIII Палеолог], че царство България е лишено от цар и че нему по право се пада царската власт, дал му за жена дъщеря си Ирина и го изпратил в България със силна войска против Лахан. Той победил и обърнал в бягство Лахан, дотогава винаги щастлив в боевете, и подчинил на властта си цялото царство България. Но и той не задълго останал угоден на българите. Едва изминали четири години и те въстанали против него. За да не загуби обаче и царството, и живота си, той постъпил предпазливо, събрал всички съкровища и с царицата забягнал в Цариград. Цар, който зависи от благоволението на тълпата, всякога нещастен бива.
[Георги] Григорий Терет или Тертер [754]
Четиридесет и пети цар на българите, най-забележителен между българите по богатство, достойнство и власт. Той привлякъл на своя страна огромно множество боляри и народ, разбунтувал се, свалил Йоан Асен [III] от престола, принудил го да избяга в Цариград, овладял царската власт, мъдро и похвално царувал четиридесет и една година и умрял. Папа Николай IV приятелски чрез сръбската кралица Елена го увещал към единение с римската църква, но не постигнал нищо.
Светослав Тертер или Терет [755]
Четиридесет и шести цар на българите, син на починалия Григорий [Георгий Тертер], не оставил след себе си нищо за споменаване от летописците, нито добро, нито зло, освен само това, че взел за съпруга сестрата на император Андроник [II] Младши и тъй бил в мирни отношения с императора. Той царувал не повече от две години и умрял.
Михаил [Георги II] Тертер или Терет [756]
Четиридесет и седми цар на българите, син Светославов, нещастен в своето управление. Виждайки, че императорите Андроник [II] Стари и Андроник [III] Млади са в раздори помежду си и че в императорския двор имало големи разпри, той, обзет от войнственост, опустошил Тракия. Дядо и внук обаче се помирили вне- |
158
|
запно, Андроник Млади нападнал България и превзел с хитрост Пловдив. Край този град паднал убит в сражение Михаил, след като царувал само една година. Тъй преминава славата на света.
Михаил III Страшимир или Страшимир [Шишман] [757]
Четиридесет и осми цар на българите, син на починалия Михаил, наследил баща си на престола и взел за жена сестрата на император Андроник Млади. Чрез този брак бил сключен вечен |
|
| 204 |
военен съюз, който обаче българският цар наскоро нарушил, искайки да му се дадат като зестра някои градове. Раздорът още отначало бил изгладен благодарение увещанията на добри съветници и мирът бил възстановен. След няколко години избухнала кръвопролитна война между царя на българите Михаил Страшимир и сръбския крал Стефан, в която война Михаил бил ранен и обърнат в бягство със своите българи. Той се върнал в България и умрял, след като царувал седем години.
[Йоан] Александър [758]
Четиридесет и девети цар на българите братовчед на починалия Михаил Страшимир. Владетел с голямо влияние и мъдрост, царувал щастливо 24 години и паднал убит в сражение.
Шишман и Страшимир [759]
Петдесети. Братя и синове на покойния Александър, те искали и двамата да бъдат царе на България. Така поради техните разногласия царството било разделено, могъществото на българите западнало и накрай било унищожено. Шишман, комуто се паднала долната част на България, бил победен в сражение от турския султан Мурад и станал данник на турците. Страшимир пък, който при подялбата получил горните земи около Видин, бил победен и и пленен от унгарския крал Лудвиг I, бил отведен като пленник в Унгария и затворен в една крепост. След няколко години обаче, като положил в ръцете на крал Лудвиг клетва за спазване на вечна вярност и да се повинува всякога на унгарското кралство, той получил позволение свободно да се завърне в България.
Лудвиг Унгарски [760] и
петдесет и първи цар на България, който първи подчинил царство България на унгарската корона. Той приел титлата цар на българите и я завещал на своите приемници. На тяхното ревнителство и благочестие трябва да се припише обръщението на българите чрез осем монаси-францискани от Босненския викариат с помощта на благодатта божия. Умрял в Търнава, в лято Христово 1382-ро, на 12 септември, след като в продължение на около 13 години носил титлата български цар. |
159
|
Мария Унгарска [761]
петдесет и втора царица на България, по-възрастна дъщеря на покойния крал Лудвиг, помазана на 17 септември 1382 г. от кардинал Димитрий за кралица и по кралски обичай направена рицар от ордена на св. крал Стефан.
|
|
| 205 |
Карл II Унгарски [762]
петдесет и трети цар на българите, не управлявал дълго кралство Унгария, до което се добрал благодарение на фракцията на Палисна, Лачкович и други. В 1385 г. бил ранен от Влас Форгач и на 13 февруари издъхнал в затвора.
|
| България попада под властта на турците |
Сигизмунд Унгарски и Бохемски [763]
петдесет и четвърти български цар, придобил кралство Унгария и царство България с кралица Мария и бил коронясан в Алба на Връбница, 31 март 1387 г. През неговото царуване в 1392 г. турският султан Баязид покорил България и Влашко. Сигизмунд с войската си дошъл против него, победил го в няколко битки и превзел Никопол на Дунав, но виждайки, че не е в състояние да разгроми толкова големите турски пълчища, събрал помощни войски от германци, французи и чехи и струпал огромна армия и така пробляснала надежда за освобождението на България. Обаче поради неразбирателството между тези различни народности всички помощни войски погинали и унгарците били обърнати в бягство заедно със Сигизмунд и тъй България останала на турците, а титлата цар български се затрила за унгарските крале.
Баязид I Илдъръм, султан турски [764]
петдесет и пети владетел на България, нанесъл ѝ големи щети и попречил много на обръщението на българите. Носил прозвището Илдъръм (Мълния небесна), защото опустошил не само България, но и Тракия, Дардания и Македония. Той обсадил Цариград, но бил принуден с големи загуби да отстъпи. Пленен от Тамерлан и затворен в желязна клетка, умрял в 1398 г.
Сюлейман Емир, султан турски [765]
петдесет и шести владетел на България, син на Баязид. Той водил война с брата си Муса, т. е. Мойсей, обаче бил победен, докато гледал да се спаси с бягство и бил убит от жителите на едно село, където се бил укрил.
Муса или Мойсей Куручелеби [766]
петдесет и седми господар на България, влязъл в сражение при Одрин с брата си Мехмед, бил сразен в боя и опитал да се спаси чрез бягство, но бил заловен и по повеля на брата си бил удушен в 1414 г. |
160
| 206 |
Мехмед I, брат на Сюлейман и на Муса [767]
Петдесет и осми господар на България. Той завзел голяма част от Сърбия, Влашко и Славония и пръв от турските султани се прехвърлил през Дунава. Умрял в Бруса в лято Христово 1422-ро, след като царувал осем години.
Мурад II, син на Мехмед I [768]
Петдесет и девети български господар. При неговото царуване пробляснала голяма надежда да се освободи България. Унгарският крал Владислав прочее се опитал да изтръгне България от турците и през първата година спечелил много победи, но по недоимък на продоволствие бил принуден да се върне в Унгария. На следващата година той започнал войната с по-големи приготовления. Мурад, като узнал, че Владислав е излязъл против него с такава военна сила, поискал мир. Владислав, убеден от други, склонил на мир и го потвърдил с клетва върху светите евангелия. Наскоро след това обаче Владислав се разкаял за сключения мир и по подбуждение особено на владиците нарушил сключения мир и с огромна войска навлязъл в България. Той опустошил Никопол, превзел в Тракия Каварна, Макрополис, Калиакра, Галата и Варна, много пъти се сражавал с променлив успех и най-сетне загинал в бой на 10 ноември 1444 г. край Черно море.
Мурад пък завзел Солун и цяла Гърция до Коринт, но при опита да превземе Белград претърпял неуспех. Бидейки пет пъти победен от славния герой Ян Хуниади, той се принудил да иска мир при условия, угодни за победителя. Нанесени му били много поражения и от Георги Кастриоти (Скендербег), който му изтръгнал Епир и Македония. Отблъснат бил и при обсадата на Кройя, и така не понесъл това, че посегнал на живота си и умрял в 1450 г.
Мехмед II син Мурадов [769]
Шестдесети господар на България, превзел Цариград и много други градове не толкова с оръжие, колкото само с навяване на страх. Той обсадил Белград, но бил отблъснат от мъжествения Ян Хуниади, загубил четиридесет хиляди от своите и бил принуден да бяга. Преследвайки бягащия [султан], Хуниади бил ранен смъртно |
| 207 | и умрял за голяма скръб на християните. Така изчезнала всяка надежда за освобождение на България, особено когато Мохамед, след като превзел Цариград, убил и император Давид Комнин, който обитавал в Трапезунт, унищожил напълно гръцката империя, отнел Пелопонес от венецианците, завладял напълно Босна и Албания, навял страх на цяла Италия и след това превзел град Отранто в Италия. |