Глава V.
За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения
e:
| Патриархът утешава Теофилакт | Получил това писмо от Теофилакт, патриархът в отговор се постарал да го утеши с каквито можал доводи, прибавяйки и |
| 133 |
похвали за писмото. Като получил отговора и бил донейде утешен, Теофилакт му благодарил от все сърце в писмото си до него, постановено сега под № 50 и което започва така: [505] „А сега кой е по-щастлив от нас, които получихме благословията на господина нашего с писмото му, с което и се осветихме душевно и се прочистиха нашите очи, език и уши, разбирайки, четейки, слушайки писаното, и пр.”
Накрай той изрежда получените благословии и след това обяснява съдържащите се в тях мистични символи. На последно място Бароний (61-во Теофилактово послание) поставя писмото на същия Теофилакт за победата над персите и франките. [506]
[До господин Григорий Таронит]
Откъде и как бих могъл да ти благодаря, великопресветлий мой в господа сине и господарю, загдето всеки път ме сочиш, че измежду всички човеци аз най-много обичам истината и загдето ти сам правиш по-бляскави похвалите, с които намирам за благословно да те прославям, като изтъкваш, че те не са ласкателства на оратори-софисти, а излияния на дух, който се радва на добрите работи, и песнопения на уста, които умеят да възхваляват добродетелта? Защото ето известеното ми наскоро колко високо биха оценили хора любители на истината и независтници. Ти с една победа си повалил гордостта на два народа и в същото време си съкрушил забралото на персийската дързост и високомерието на франкското безумство и си се явил за нас нов Финеес, който със силния си ръжен два нечисти пред господа народа си пронизал. Ти с острия си меч си отсякъл бирническите ръце на Данишменд, който беше навикнал да събира данъци не само от гръцките градове покрай Черно море между Тинаис и Меотида, но и от страните |
| 134 |
пред Колхида, определени нему с Фасида, а така също и от разположените върху висок рид на Малка Армения, па дори и от самата цяла Армения (оставам мариандините, галатите и съседите им кападокийци), и беше станал непоносим и тежък със своите данъци. Но ти го научи той да плаща данък и го накара да спре хищническите си нападения, които се одързостяваше да предприема, и да се откаже от засадите си, които за Таронит бяха по-явни, отколкото град върху планина. Най-после ти го принуди да признае, че ръцете му са слаби за сраженията отблизо или че е без ръце, та затова в разстояние по-късо от една дума той изгубил многолюдни градове, току-що завладени. Така зарът на честта се обърна в негова тежка загуба, или за да се изразя по-точно, божиите напъни натегнаха повече съм блюдото, гдето бяха положени твоите добродетели, отколкото към онова на неговите сполуки, които той имаше, преди ти да поемеш властта.
Всичко това го убедило, че възхваляваните в старо време римски победи не са басни, а такива, разказът за които е по-долу от истината. В твоето лице той вижда истината, аз пък ще прибавя, че според него ти толкова надминаваш римските победи, колкото ти с по-слаби приготовления си извършил дела, равни с ония на римляните. Такова силно влияние упражняваш ти върху работите, ако и със слаба подготовка. Той желае, щото ти да не беше се родил. Но, като си се родил, чуди се колко честито си надарен, |
107
| проклина рождението ти, облажава родителите ти и ти пожелава да нямаш деца, така че родът ти да се ограничи само в твоето лице, | |
| 135 |
на себе си благопожелава да има деца като тебе. Сега за пръв по злощастие път той чувствува, че толкова много се беше възгордял за предишните си успехи, че се наскърби повече, загдето се лишава от много повече. Едно нещо го само утешава, че всичко това той е пострадал от най-храбрия измежду ромеите. Защото победеният обича да се прослави с величието на победителите си. Да имахме сега един Омир, той щеше да каже за вас: „Бягаше напред храбър и го гонеше по-храбър.” Надявай си и ти, о Неокесарийо, най-хубав измежду градовете, че не след много време ще бъдеш освободен от Григорий. Не е необикновено нещо за тебе да бъдеш облагодетелствуван от Григориевци. Като махнеш старостта от сегашните си злочестини, ти ще се явиш наистина, Нова Кесария.
Съседните ти градове нека ти послужат като залог за това; моли се, хубавецът жених да се съедини с победата в твоя полза и да бъде увенчан с венец от скъпи камъни. Защото Христос дига за Таронит победни трофеи. Най-безбожният турчин наведе очи и гледа само това, което е пред нозете му. Така постъпва той, който до вчера меташе околовръст високомерен поглед и кроеше да заличи земя и море, а сега гледа само как да подкачи преговори за мир, които той смята като едничко средство за спасение, простира ръце не за да извади меч, а за да сключи мир, оставя лъка и взема жезъла на молител. Желае да добие приятелството на оногова, който като неприятел се оказва непобедим. А пък франкът, с врат доскоро железен, сега стана по-мек и от топъл восък и ти се кланя отгоре, а чрез тебе и на държавния ни цар. И пак няма да го направи. . . и пр.” [*]
И този, комуто пише, бил много благочестив пълководец, което ясно посочва в предшествуващите до него писма, понеже 61-вото послание започва така: [507] „И господ е простил греха ти”, |
| 136 |
който
впрочем не е толкова голям, щото всякога да стои пред очите му. Но аз те
похвалявам, всеуважаемий мой сине, и затова, че комарите на грешките виждаш
като камили противно на по ведението на фарисеите, които за това биваха
изобличавани от божествения език, и сламката в окото си смяташ като дебела
греда. Божественото слово смята това за яка основа на добродетелта, ако
вярваме, че самоосъждането е начало на спасение. Карай така. . . и т. к.”
[**]
|
| Теофилактови съчинения |
По
отношение на Теофилактовите творби, [508] те са следните:
върху Осия, книга една; върху Наум, книга една; върху Авакум, книга една;
върху четирте Евангелия; върху Павел, книги чети ринадесет. Всички те се
намират във Ватиканската библиотека, но тълкуванията върху Павловите послания,
ако и Теофилактови, са под неточното авторство на Атанасий [Александрийски].
Има и много послания, като в повечето от тях той подражава на Йоан Златоуст.
Достатъчно е това, което казахме за този голям свети тел на българската
църква. Сега да се върнем към нашата история.
|
| Императорът, идвайки с войската си, | И така, след като в 1071 г. [509] хърватите напълно опустошили, ограбили и оголили България, императорът дошъл с войската си |
*. Митрополит Симеон. Цит. съч., с. 87—88.
**. Пак там, с. 84.
108
| принуждава хърватите да се върнат в земята си |
и ги
принудил да напуснат България, като оставил и българите в глад, нищета и
разорение. И когато те едва се посъвзели за две години, Никифор, който бил
началник на имперското съкровище и поради ленността и безгрижието на
императора управлявал всичко, започнал да своеволничи и да налага такива
данъци, каквито дотогава не били нито виждани, нито чувани.
|
| 137 | И тъй в лято Христово 1073-о [510] българите и илирийците, обременени |
| Българите въстават, но скоро биват усмирени |
с толкова
данъци, грабнали отново оръжие против гърците. Против тях бил изпратен
имперският пълководец Саронит, [511] който добре изпълнил възложеното му
задание, като разгромил българите и илирийците с предводителя Даласин Дамян,
[512] а пък [Константин] Бодин, сина на сръбския княз Михаил, който се
прогласил за български цар, [513] пленил и пак привел бунтовниците в
покорство.
|
| Императорът става монах, наследява го Никифор, но и той бива затворен в монастир |
В 1078
г. [514] императорът, измъчван от многото вътрешни междуособици и бунтове,
като видял, че ще бъде свален, доброволно заменил царската порфира с
монашеското расо. Наследил го Никифор Вотаниат [515]. Михаил царувал шест
години и шест месеца, но както бил принуден да се затвори в монастир поради
Никифоровите козни, така се случило и с него. Като действувал срещу му Алексий
Комнин [516] и видял, че не може да убегне от ръцете му, избягал в храма Св.
София като в неприкосновено прибежище и после станал монах след три годишно
царуване.
|
| Алексий [I Комнин] става император |
Император Алексий [I Комнин] водил шестгодишна война с нормандския вожд
Роберт, който в лято Христово 1082-ро [517] му нанесъл такова поражение, че
след трудно бягство два дни и две нощи се добрал до Охрид.
|
| Григорий VII подтиква християнските владетели против турците |
В лято
Христово 1095-о [518] турската надменност в [Мала] Азия стигнала крайна
степен, папа Григорий VII се обърнал към всички християнски владетели с
увещания за помощ. Голямата омраза между двете империи обаче осуетила това
начинание.
|
| Наследникът му Урбан II успешно провежда делото | В лято Христово 1096-о [519] император Алексий [I Комнин] изпратил посланици до римския папа с молба за помощ. Папата веднага започнал да увещава всички да вземат участие в свещения поход. Изведнаж духовете били обзети от такова въодушевление, |
| (Папата) изпраща 600,000 християни. Кръстоносците заминали за Изтока, мнозина от тях били избити от българите |
щото
мнозина обрекли имота и живота си на войната против варварите. Събрало се
безчислено множество люде от Италия, Франция, Белгия, Германия, Британия и се
отправили към изток едни по море, а други по Дунав. Когато навлезли в
пределите на България, разярените българи избили голяма част от тях. Превзет
бил Йерусалим и цяла Палестина, както и други големи градове и щяха да бъдат
извършени много по-славни подвизи, ако кръстоносците не били спъвани от
завистта на император Алексий [I Комнин] и на гърците.
|
| Умира император Алексий, наследява го Йоан |
В лято
Христово 1118-о [520] Алексий [Комнин], почти седемдесетгодишен, умира от
водянка, след като царувал тридесет и седем години. Наследил престола старшият
му син Йоан Комнин.
|
| Маджарите опустошават България | В лято Христово 1125-о [521] при царуването на крал Стефан маджарите обявили война на Йоан, превзели Белград, опустошили цяла България и напреднали до Пловдив. Когато императорът пристигнал с войската си, маджарите се оттеглили в земята си, но недалече от Белград били страшно разбити. |
109
| Умира император Йоан. Наследява го Мануил Комнин |
В 1143
г. [522] умира императорът Йоан Комнин, след като царувал 24 години и осем
месеца; наследил го Мануил Комнин.
|
| Предприема се втори кръстоносен поход против турците, но той пропада поради подлостта па гърците | В 1147 г. [523] бил предприет вторият кръстоносен поход против турците, в които взели участие крал Людовик и император Конрад с огромно множество германци, италианци и французи, събрано ио настояването на св. Бернард [524]. Поради измамите, подлостите, завистта и омразата на император Мануил Комнин [525] всички погинали. Неуспехът на това начинание бил приписан на св. Бернард, обаче причината за това бил по-скоро лошият живот на |
| 139 |
християните, поради който всичко така жалко се провалило.
|
| Скитите нахлуват в България |
В лято
Христово 1151-во [526] скитите преминали Дунава и нахлули в България. Като
пристигнал обаче не след дълго императорът, той ги принудил да отстъпят.
|
| Умира император Мануил Комнин. Наследява го малолетният му син Алексий | В лято Христово 1180-о умира Мануил Комнин, след каю царувал 37 години и девет месеца и го наследил тринадесетгодишният Алексий [II] Комнин Млади [527]. Опекунството над него било възложено на Алексий Комнин, срещу когото въстанали пълководецът Андроник [528] и столичните дворяни. Те предали окован |
| Алексий бива удушен от опекуна си Андроник,който станал император |
Алексий
на Андроник, който го ослепил, и така Андроник бил провъзгласен от всички за
попечител на Алексий [II] Млади. В 1183 г. той наредил да бъде удушен и
обезглавен питомецът му Алексий на 15-годишна възраст, след като царувал една
година под [опекунството на] Алексий и две години под [опекунството на]
Андроник. Наследил го Андроник Комнин, по-скоро узурпатор, отколкото владетел.
|
| Наследява го Исаак Ангел |
В лято
Христово 1185-о император Андроник бива убит от разбунтувалия се народ след
мъчения и унижения и на негово място бива поставен против волята му Исаак [II]
Ангел [529].
|
| Българите биват обременени с данъци | В лято Христово 1187-о по свидетелство на Никита [530] [Хониат] и на Георги Акрополит [531] българите били отежнени [532] по повеля на императора с изземване на добитък и по други начини принуждавани |
| 140 | да плащат по-големи данъци, тъй че им дотегнало много гръцкото иго. По същото време се случило така, че двама от |
| Двама български вождове били изгонени от двореца | българските вождове, т. е. Асен и Петър, едноутробни братя, се намирали в двореца и в служба при императора. Исак, не зная по каква причина, оскърбително ги изгонил от двореца. И тъй, за да |
| Под началството на двамата си предводители българите се вдигат на оръжие |
си
отмъстят час по-скоро за нанесената им обида, двамата побързали за България и
повдигнали на бунт народа, комуто поради непрекъснатите налози гръцкото иго се
виждало непоносимо, и така добре си отмъстили за нанесеното им оскърбление от
страна на гърците.
|
| Прогонени от императора |
За да
сломи въстанието, самият император потеглил от столицата, водил доста добре
военните действия и обърнал в бягство българите. Част от тях побягнали в
своите скривалища и крепости, част пък избягали през Дунав, тъй отървали
императора от всякаква военна заплаха. Императорът, смятайки, че този пожар е
вече потушен, скоро се завърнал в столицата си като победител.
|
| Българите отново почват война | Българите, виждайки, че императорът отстъпил с войските си, отново изскочили от скривалищата си и подпомогнати от скитски множества [533], наново почнали война и предали цяла Тракия на |
| Биват принудени от пълководеца Йоан да отстъпят | опустошения. Против тях бил изпратен чичото на императора, Йоан [534], който в добър ред и успешно водил война срещу тях, но поради някакви си неоснователни подозрения бил отзован от Иса- |
110
| Отзован бил първият военачалник и изпратен друг, слепият Кантакузин |
ака, тъй
че бил принуден да остави добре започнатото дело. Вместо него бил изпратен
Йоан Кантакузин [535], женен за сестрата на императора и някога ослепен от
Андроник и сега като нечуван до това време пример назначен за началник на
цялата войска. Какво друго би могло да се очаква от сляп предводител освен
главоломно падане в пропастта?
|
| 141 | Българите извършили нощно нападение над войската и тъй |
| Българите го обръщат в бягство | като от слепия предводител не били взети мерки за охрана на стана, нито пък могли да бъдат взети през нощта, хвърлили войската в паника и я обърнали в бягство, така че цялото съоръжение на |
| Асен и Петър се обличат царски. Започват възстановяването на българското царство след около 124 години гръцко иго |
ромеите станало плячка на българите. Те го заграбили, облекли като царе Асен и Петър, които залегнали със всички сили за възстановяването на българското царство, след като то било подвластно на гърците около 124 г. [536]
След това против българите бил изпратен от император Исаак отличният [Алексий] Врана, [537] който водил военните действия разумно и смело, обаче внезапно духовете на воините се обърнали и той бил прогласен за император на цялото войнство. Вследствие на това Алексий Врана изоставил войната против българите и избързал с войската към Цариград, за да го превземе и свали от престола Исаак. Работите обаче не станали съгласно неговите желания и той, и войската му били разбити.
В 1189 г. [538] българите, подпомогнати от скитски войски и воювайки по скитски обичай, опустошавали всичко и нанесли много щети на гърците.
|
| Император Исаак лично няколко пъти побеждава българите | И тъй в 1190 г. [539] император Исаак лично повел войска против българите и ги победил на няколко пъти. Българите не обърнали на това ни най-малко внимание, а решително си отмъщавали на гърците и като опустошавали всичко около Пловдив, осуетили |
| Българите не обръщат внимание, а разрушават всичко около Цариград | действията на императора. Планините и планинските теснини в повечето случаи били използувани от разбунтувалите се българи. Самият император, оттегляйки се често в красивите околности на Цариград на почивка, давал достатъчен просторна непокорните българи за предизвиканите смущения. Войната с българите траяла |
| 142 |
много
години и тази страна била дотолкова опустошена, щото не била вече провинция, а
пустиня, осеяна с разбойнишки свърталища, докато Асен и Петър, унищожавайки с
огромни сили гръцките войски, не я завладели напълно.
|
| Императорът изпраща [Константин] Аспиет против българите, когото обаче скоро отзовава |
В лято
Христово 1192-ро [540] Исаак изпратил против българите префекта Константин
Аспиет с войска. Войската обаче не била достатъчно снабдена с продоволствие и
войниците гладували. Константин писал на императора, че не е възможно войската
да се бори срещу два врага: българите и глада. Императорът се разгневил и
заповядал да ослепят този отличен пълководец.
|
| Императорът лично тръгва на поход срещу българите, но положението се изменило и той се връща | Между това българите продължили решително започнатата обсада, като повикали куманите за свои съюзници. Императорът лично възглавил похода против българите, но като видял, че българите подобно на диви зверове се пръснали из горите и оттам още по-яростно почнали да се нахвърлят изневиделица, без да извърши нищо забележително, тъй като и сезонът не бил подходящ за водене на война, наредил да се завърнат и през долини и планини потеглил за Цариград. |
111
| Българите преследват императора при връщането и от засади избиват голяма част от войската |
Българите по билото на планината вървели по стъпките му и като нежелани
спътници постоянно всявали ужас, но не се задоволили само със страха. Изскочил
внезапно от горите отряд българи нападнали онази част, в която се намирал сам
императорът, и я подложил на такъв сеч, щото той едва успял да избяга от тези
теснини с малцина от своите. За да прикрие позора от това поражение, той
заповядал да се разпространи в столицата слух, че бил излязъл той победител и
така причинил голяма, но неоснователна радост на народа.
|
| 143 | В лято Христово 1194-о [541] българите вследствие на спечелените |
| Българите нападат много градове | победи станали още по-дръзки и упорито нападнали Ниш, Пловдив, Анхиало и Варна. Като повдигнал духа на своите [воини], императорът тръгнал на поход против българите, възстановил споменатите градове и принудил българите да отстъпят оттам, |
| Императорът иска от маджарите помощ против българите | а победил при река Морава и сръбския жупан [542]. Той писал и на тъста си, унгарския крал Бела, за помощ против българите. [543] Не се знае обаче дали писмото е дало желания резултат или не. |
| Исаак бива уловен от брат си Алексий [III Ангел] и ослепен |
А и той царувал дълго.
Неговият брат Алексий, докато той бил
на лов, в 1195 година, бил прогласен от първенците за
император, уловил го и заповядал да го ослепят и затворят в манастир, след
като бил царувал девет години и осем месеца. [544]
|
| Българският цар Асен бил убит от българина Иванко |
В 1197
г. [545] някой си Иванко, мъж смел, бил обвинен пред цар Асен, че бил
осквернил брачното му ложе. Асен наредил да го убият, но бил предварен от него
и прободен с меч, след като царувал девет години всред постоянни смущения.
|
| Иванко избягва при император Алексий. Българският цар Петър малко след брата си бива убит от друг българин |
Иванко,
за да не воюва безцелно с Асеновия брат Петър, избягал във Византион
[Цариград] и оказал ценна помощ на императора против българите. То и Петровото
владичество не било дълго: той коварно бил убит от едного от своите и тъй и
двамата братя в кратко време загинали. [546]
|
| Българите претърпяват голямо поражение | Не дълго преди тяхната смърт император Алексии [III Ангел] Комнин изпратил зетя си Исаак Комнин, който нанесъл на българите голямо поражение; те били обърнати в бяг, но Асен и Петър, виждайки изморени войниците от дългия път, който изминали |
| След това, върнали се от бягството, излизат победители |
през
деня, изскочили от засадата, започнали да избиват войниците, уловили жив
предводителя им и дълго преследвали бягащите.
|
| Третият брат Йоан става цар |
И така,
след като били убити двамата братя, възцарил се третият им брат Йоан
[547],
който не им отстъпвал във войнственост и подложил Тракия на ужасни
опустошения.
|
| 144 | В лято Христово 1200-о [548] българският цар Йоан изпратил в Тракия своя пълководец [Добромир] Хриз. Той превзел Струмица [549], |
| Йоан превзема много градове в Тракия | Просек и много други крепости в Тесалия. Император Алексии [III] лично предприел поход против Хриз, но [походът завършил] неуспешно. Той нападнал със силна войска крепостта Просек, но поради голяма небрежност не били взети нито стълби, нито други бойни съоръжения и той не постигнал нищо. Напротив, българите извършили нападение, нанесли му голямо поражение и така го притиснали, че той не само се видял принуден да върне на Хриз вече завзетите крепости, но и да му даде за жена внучката си, ако и да била вече омъжена. От това се вижда, че тогава вярата била много отслабнала не само у българите, но и у гърците, тъй като безгрижно напущали жените си и вземали други. |
112
| Иванко убиецът на цар Асен, се бунтува против императора | В лято Христово 1201-во, [550] след като императорът едва потушил първата буря, повдигната от българите, повдигнала се друга. Иванко, убиецът на цар Асен, който бил избягал при императора и бил обсипан от него с почести — направил го градоначалник на Пловдив, — тъй като бил по природа буен и склонен |
| 145 |
към
война, не можал дълго да стои мирен, а се отметнал от императора и си устроил
княжество в Пловдив.
|
| Пълководецът Мануил [Камица] бива пленен от Иванко | Срещу Иванко бил изпратен Мануил Камица [551] заедно с пълководците Теодор Ласкарис и Андроник Палеолог. Камица превзел с голяма мъка няколко селища, които Иванко бил силно укрепил, но случайно попаднал в засада и бил пленен от него. Императорът в столицата разграбил имуществото на Камица и никак не помислил за освобождаването му. Императорът се опълчил срещу Иванко, |
| С измама и обещания императорът привлича Иванко и го хвърля в тъмница |
но не с
оръжие, а с най-големи обещания, потвърдени с лъжливи клетви, и така го
привлякъл към себе си. Като ни най-малко не устоял на обещанията си, той го
оковал и хвърлил в тъмница, използувайки или по-скоро злоупотребявайки със
свещения стих: „С добрия ще бъдеш добър, със злия ще си зъл.”
|
| Мануил Камица преминава на българска страна и заедно с българите превзема много градове в Тесалия |
В същата
година Мануил Камица, след като се научил, че имуществата му са били отнети от
императора и като понасял тежко да бъде изоставен в плен от всички, се
присъединил към българите. Той бил освободен, отишъл в Тесалия при българския
пълководец Хриз, повел с него войските против императора и превзел с оръжие в
ръка много тесалийски градове.
|
| Императорът обаче си възвръща всичко и сключва мир с Йоан |
Самият
император тръгнал на поход против двамата тези пълководци и не само си
възвърнал отнетите градове, но превзел и Струмица, разбил Камица и сключил
толкова желания мир с българския цар Йоан.
|
| Предприет бил кръстоносен поход срещу турците. Алексий постъпва коварно с латините | В лято Христово 1203-о [552] латините, които тръгнали на поход против турците в помощ на християните, взели със себе си Алексий, сина на Исаак [II Ангел], обсадили Цариград и опожарили голяма част от града. Император Алексий Ангел Комнин спасил живота си с бягство, а народът възвърнал на престола вече ослепения |
| 146 |
Исаак
[Ангел] и му дал за съуправител сина му Алексий, както искали германците.
Алексий обаче, в невъзможност да плати на латините огромната сума злато, което им бил обещал, допуснал, щото гражданите да се отнасят зле спрямо латините. Разгневени, латините обсадили града, превзели една част от него, а гражданите се отметнали и от вече агонизиращия Исаак, и от сина му Алексий и за император коронясали в Св. София някой си младеж.
|
| Алексий бива хвърлен в тъмница от свой ласкател | Между това Алексий Дука [553], голям дворцов ласкател, чрез измама хвърлил в тъмница император Алексий и предложил себе си на народа, обещавайки, ако стане император, ще изгони всячески латините. Народът веднага се съгласил с него и хвърлил в |
| Латините превземат Цариград |
тъмница
младежа, прогласен за император. И тъй Алексей Дука станал император. По това
време латините завладели Цариград и ограбили целия град. Алексий Дука чрез
измама държал властта едва няколко дни и трябвало да абдикира и да се спасява
с бягство.
|
| Българският цар Йоан завладява цяла България и Влахия | От тези размирни времена, в които гърците се разяждали от завист и ежби и се унищожавали едни други, най-добре се възползувал българският цар Йоан [554] — той завладял Влахия и България и се провъзгласил не само за цар, но и за император. За да се |
113
| отдели пък напълно от гърците и да не бъде обезпокояван от | |
| 147 | латините, тъй като по същото време те избрали за император фландърския граф Балдуин [555], така в 1204 г. [556] българският цар Йоан, |
| Йоан се обръща към папата | най-върл враг на гърците, откъснал своето царство от гръцката църква и с писмо се обърнал към папа Инокентий III. Папата |
| Папата изпраща при него легат, който го коронясва за цар |
изпратил Лъв, презвитер-кардинал на Св. кръст, като свой легат в България и
Влахия, за да увенчае с царски венец Йоан, владетеля на България и Влахия.
[557]
|
| Папският легат изисква от Йоан да положи клетва за подчинение на римската църква |
Унгарският крал Андрей [558] отначало приел с почести този апостолически
легат, тъй като с българския цар Йоан обаче имал притезания за някакви права,
задържал в унгарските предели апостолическия легат, докато бъде разрешен
благополучно спорният въпрос.
|
| Унгарският крал Андрей задържа папските легати |
Научавайки за това, папа Инокентий [III] написал заплашителни писма до
унгарския крал Андрей и до Естергомския архиепископ, [559] в които строго ги
смъмрил, загдето по такъв начин се противопоставяли на разпространението на
католическата вяра, обещавайки да обсъди спора между двамата владетели и да
реши справедливо и добре този въпрос.
|
| Крал Андрей пуска легатите да отидат свободно в България |
Българите се били отцепили от църквата с гърците и сега при царуването на Йоан
искали отново да се върнат към (единението) с латините. И тъй, унгарският крал
Андрей, като се боел да не оскърби папата и той да попречи на желаното от него
коронясване на сина му, отпратил в мир легата Лъв.
|
| Българският цар Йоан бива коронясан. Знаците на българския цар са кръст с два ключа | Той, като дошъл при Йоан [560], му предал корона, скиптър и знаме с кръст и ключове в памет на кръста Христов и на предадените ключове на св. Петър и неговите приемници с право да сече монети, а на търновския архиепископ предал архиерейски одежди, признал му титлата примас на царство България и право да коронясва царете. От него съгласно обичая приел клетва за подчинение |
| 148 |
на Римската църква и на нейния глава.
Когато пък същият архиепископ и примас на царството щял |
| Създават се закони за коронясването на българските царе |
според даденото му пълномощно от апостолическото седалище да коронясва някого за цар на българите и власите, той трябвало да получи от него клетвено уверение, че ще бъде верен и покорен томува, който тогава стои на апостолския престол, на неговите приемници и на римската църква и ще утвърди в подчинение и преданост към апостолското седалище всички подвластни нему земи и народи.
И понеже съгласно обичая на българи и власи нито презвитерите |
| Епископите и свещениците в България биват миропомазани | при ръкоположението, нито епископите при посвещението си били помазани, той наредил, щото споменатият примас да бъде помазан по католически обред от друг епископ, помазан в Рим, а чрез него всички останали епископи и презвитери, така щото занапред никой да не бъде ръкополаган за презвитер или посвещавай за епископ без такова помазване. За всичко това българският цар Йоан благодарил на папата [561] с писмо и също изпратил в Рим дарове и две момчета да се учат, от които едното било негов син. Той също молел папата да нареди така, шото нито унгарците, нито латините, които били завзели Цариград, да не безпокоят неговото царство, иначе той щял всячески да си отмъсти, без да накърни послушанието си към римската църква. |
114
| 149 |
Всичко
това се излага обширно в писмата и в писмените документи, които се съдържат в
Деянията на Инокентий, в регистра с посланията му, том първи, както и в
постановлението на Инокентий III, послание 5-о.6 [562] А онова, което той
писал догматически до речения търновски примас за тайнството миропомазване
чрез браничевския епископ, който дошъл оттам в Рим, е записано в сборника на
декреталиите, главата „Като дойде до светото помазание”, колонка 3-а.
[563]
|
| Цар Йоан изпраща пратеници до император Балдуин Латински, но пратениците не били приети благосклонно |
Между
това в същата тази 1204 г. [564] българският цар Йоан, като видял, че Цариград
попаднал в ръцете на латините, бил подтикнат от това злощастие на гърците и
желаел да разшири царството си и да опустоши гръцките градове, предложил на
Балдуин чрез пратеници приятелство. Българските пратеници обаче били
оскърбително приети от императорските първенци, които отчасти гледали на
откъснатата от империята в резултат на въстанието България само като на земя,
подвластна на император Балдуин, отчасти защото те не могли да понасят много
Йоановия успех. Така предава Никита. [565]
|
| Разгневен, Йоан действува против латините | Българският цар Йоан, [566] възгордян и ожесточен, се разгневил много от този отговор и тъй като около себе си имал някои гръцки благородници, които преди това били последвали бягащия Алексий, посъветвал се с тях, та с тяхна помощ да освободи гръцките |
| Откъсва от латините много градове в Тракия |
градове в Тракия. Това навлякло голяма вреда на тракийските градове, тъй като
гърците, заети в различни кроежи, жалко загивали и от латините, и от
българите.
|
| Йоан превзема много градове с оръжие |
В лято
Христово 1205-о [567] по подстрекателство на гръцките първенци градовете
Димотика, Орестиас, Виза, Чорлиу, Аркадиопол и Одрин се отметнали от Балдуин,
като избили или прогонили латинските гарнизони. Това отмятане накарало Балдуин
и останалите [латини] да предприемат поход.
|
| 150 | И тъй в началото на пролетта, като повел най-избрана войска от столицата, Балдуин превзел само със заплаха Виза и Чорлу, |
| Император Балдуин предприема поход против българите |
с оръжие
Аркадиопол и след това повел и войнството си за нападение на Одрин.
|
| Той бил безпокояван от българите с чести нападения |
Българският цар Йоан укрил по-голямата част от войската си в планините и
горите и се държал близко до обсадените. Чрез нападения от страна на скитите
[куманите], той често безпокоял латините. Балдуин и неговите пълководци, след
като веднаж и дваж обърнали в бягство скитите, решили да преследват този
хвърчащ рояк и като го докарат в теснините, да го унищожат до крак, тъй като
те не преставали с нападенията си.
|
| Войската на императора бива разбита от българите |
Този
план обаче злополучно пропаднал. Балдуин заедно с най-отбраната част от
войската си, подмамен в непроходими места, ограден отвсякъде от огромно
множество врагове, бил пленен на 15 април, след като загубил най-добрите си
пълководци и воини.
|
| Йоан пленява император Балдуин и се отнася към него недостойно |
Йоан
(както разказва [Никифор] Григор), [568] прекомерно възгордян от спечелената
победа, нечовешки хвърлил окован във вериги Балдуин в тъмница в Търново, а на
скитите като награда за оказаната помощ разрешил да оплячкосат Тракия.
|
| Йоан превзема много градове в Тракия | След като спечелил тази победа, [569] българският цар не останал в мир, но напреднал към Тесалия, нанесъл поражение на някои латински отряди, превзел с капитулация град Сервия, отблъснал два пъти латинския пълководец Бонифаций и оплячкосал областта. |
115
| Алексий Аспиета се отцепва от българите и става самовластен господар |
Докато
българският цар Йоан бил зает в Тесалия, градоначалникът на Пловдив Алексий
Аспиета заедно с един от гръцките първенци се отцепил от българите и започнал
да се разпорежда самовластно в града. Научавайки това, Йоан с войската си
обсадил Пловдив, превзел го и жестоко го разрушил. [570]
|
| 151 | Самият пък Аспиета той убил най-зверски, като го обесил с |
| Йоан зверски убива Аспиета, като го обесва надолу с главата |
краката нагоре. Другите
гърци били потресени от това нечувано варварство и част от тях избягали при
своите вождове в [Мала] Азия, друга част се присъединили към латините. Така
Орестиад и Димотика повикали отново латинските гарнизони и поискали да им бъде
поставен за градоначалник Теодор Врана, [571] един от гръцките първенци, който
още отначало бил преминал на латинска страна и се бил оженил за вдовицата на
Андроник Анна, дъщеря на френския крал Людвик VII. [572] И тъй силите на
латините в Тракия отново се затвърдили.
|
| Йоан чрез скитите разорява Тракия |
Силно
разярен от това, българският цар Йоан [573] заповядал, щото огромни скитски
войски да нахлуят в Тракия и да разорят всичко до основи. Те изпълнили напълно
заповедта и като разгромили латинския гарнизон, разрушили Русион, превърнали в
пепел Апри, нападнали и разорили Родосто, Аркадиопол, Месина, Чорлу и Атира
заедно с околните селища.
|
| Само някои градове останали незасегнати |
Само
градовете Силимврия, Виза, Димотика, Орестиада и Одрин избягнали варварската
жестокост благодарение на крепостните си стени, повикали латински гарнизони по
този начин и се защитили от българите.
|
| Българският цар Йоан убива жестоко император Балдуин |
В лято
Христово 1207-о българският цар Йоан проявил своята жестокост. Той убил с
позорна и нечувана смърт император Балдуин, след [като го държал] в плен една
година и четири месеца. [574] Той заповядал да му отсекат ръцете и краката и
да го хвърлят от планината в пропастта, гдето след тридневни мъки нещастният,
но предостоен владетел издъхнал. Главата му после била отсечена и черепът бил
обкован със злато и послужил за чаша на българския цар Йоан. Така съобщава
Никита, който бил съвременник на събитието. [575]
|
| Балдуин го наследява брат му Хенрих | Балдуин бил наследен от брата си Хенрих [576], войнствен мъж, когото успехите не възгордявали и неуспехите не отчайвали. Като приел новото достойнство, той с голямо усърдие събрал латинските |
| 152 | войски и с голям устрем излязъл против българите и скитите |
| Хенрих побеждава българите и ги усмирява |
в
Тракия, влязъл в бой, спечелил голяма победа и нашествието на българския цар
Йоан било възпряно.
|
| Йоан побеждава латинския вожд Бонифаций |
В 1207
г. [577] българският цар Йоан потеглил срещу латинския пълководец Бонифаций,
управител на [Солунската] област. Бонифаций повече с необмислена решителност,
отколкото разумно влязъл в сражение с българския цар Йоан и загинал злополучно
в битката. Неговата област била завладяна отчасти от епирския деспот Михаил
Ангел, [578] отчасти от българския цар Йоан.
|
| Цар Йоан обсажда Солун | В лято Христово 1208-о [579] цар Йоан обсадил Солун и понеже гражданите много добре познавали неговата жестокост, те с много |
| Но нападналите обсадени с помощта на св. [Димитрий] напълно го разбиват | молитви търсили закрилата на св. [Димитрий]. В това време българският цар Йоан сънувал, че край него стои въоръжен мъж и забива копието си в ребрата му и в този миг почувствувал такава болка в ребрата, че издъхнал от нея. Така описва това събитие [Георги] Акрополит, [580] приписвайки чудото на св. великомъченик |
116
| Поминалия се Йоан наследява Борил |
Димитрий и на небесното отмъщение, което поразило Йоан поради неговата безмерна жестокост спрямо гърците и всички други. На мястото на Йоан се възцарил сестреникът му Борил. [581]
За българския цар Борил не се споменава от историците нищо |
| Той бил убит от Асеновия син Йоан, наследява го Оксан | достопаметно: той вероятно е бил миролюбив и при неговото царуване българите се посъвзели малко след толкова войни и размирия. Не е писано нито колко време е царувал, не е могъл обаче |
| 153 | да царува повече от две или три години и ако и историците да не посочват от каква смърт е умрял, изглежда да е бил убит от своите. |
| Крал Андрей посещава Оксан | Наследил го Оксан [582], при когото в лято Христово 1218-о [583] дошъл маджарският крал Андрей на връщане от своя поход в Сирия. |
| Обещава му дъщеря си за жена |
Българският цар Оксан го приел
любезно и го задържал дълго при себе си, докато този не му обещал дъщеря си за
жена. Така съобщава сплитският архидякон. [584]
|
| Умира Хенрих, наследява го Роберт |
В 1222
г. [585] умрял император Хенрих, когото наследил Роберт, а гръцкия император
Теодор наследил Йоан Ватаци.
|
| В България се разпространява албигойската ерес |
В лято
Христово 1213-о между българите, хърватите и далматинците дотолкова се
разпространила ереста на албигойците, че те си поставили даже антипапа.
[586]
|
| Синът на Асен Йоан след седем години война убива Оксан и станал цар |
В лято
Христово 1218-о [587] Йоан, синът на българския цар Асен, започнал да се
бунтува първо против Борил и след това против Оксан. Тази междуособна война
продължила седем години, докато не били свалени и единият, и другият от власт,
докато най-сетне той не завладял царството.
|
| Йоан дава дъщеря си на гръцкия император Теодор |
В 1226
г. [588] гръцкият император Теодор [Комнин] завързал приятелство с царя на
българите Йоан и със самите българи, дори и се сродил с тях, като взел
дъщерята на българския цар Йоан за жена на брата си Мануил.
|
| Император Теодор нападнал българите, но бил разбит и пленен от тях |
Това
приятелство обаче не траяло дълго. Теодор, като се отметнал, нахлул вражески в
българските предели. Българите грабнали оръжие и станало жестоко сражение край
река Марица. Дълго се водил боят, без да се знае на чия страна ще бъде
победата. Най-сетне Теодор бил разбит в тази битка, видял войските си в
по-голямата си част избити и накрай сам той паднал заедно с много други
пленници в ръцете на българите.
|
| Йоан се отнася човешки с Теодор | Йоан противно на българските нрави се отнесъл човешки с Теодор. [589] Но тъй като за него било невъзможно да стои мирен, бил ослепен и тъй получил заслужена отплата за своето властолюбив. След като Теодор [Комнин] попаднал по този начин в плен, |
| Йоан превзема много градове в Македония | неговият брат Мануил получил владенията му, ако и в голяма част намалени, обаче само с титла деспот. Българският цар Йоан завзел като плодове на своята победа много градове в Македония и Пелагония [Битолско], за да ги направи завинаги свои, той се |
| 154 |
отнесъл
човешки и благо към ония, които доброволно му се подчинили, и така спечелил
по-благородна победа над душите, първом след победата над телата.
|
| Умира латинският император Роберт. Наследява го Балдуин II |
В лято
Христово 1229-о умира латинският император Роберт и го наследил син му Балдуин
II [Акрополит]. [590]
|
| Император Йоан свързва приятелството с бълга- | В лято Христово 1233-о, [591] за да свие отвсякъде обръча около латините, гръцкият император Йоан [III Ватаци] поискал от българския цар Йоан Асен за единадесетгодишния си син Теодор дъщеря му, родена от майка унгарка, дъщерята на Андрей II, |
117
| рите. Йоан дава дъщеря си за жена на сина му Теодор |
така че
с това ново родство да си осигури помощта на българските въоръжени сили.
|
| И двамата нападат латините |
Делото
се увенчало с успех. Асен от запад и Йоан от изток връхлетяли върху латините.
Йоан [III Ватаци] завзел Лампсак, прехвърлил Хелеспонта [Дарданелите) и
превзел в Европа Галиполи. Като дошъл там и цар Йоан Асен, договорите били
подновени и Елена била предадена на императора, за да бъде отведена в Никея,
та, когато Теодор стигне до изискваната възраст, да сключи брак с нея.
|
| Срамен договор между гръцкия император и българския цар Йоан |
Измежду
другите неща, за които тогава преговаряли помежду си българският цар Асен и
император Йоан, било и това, че за благодарност към българския цар се
постановило, щото търновският български архиепископ, [592] освободен от
юрисдикцията на византийския патриарх, отсега нататък да носи същата титла
патриарх и да има върховна власт над своите, според както пише [Никифор]
Григор. [593] От това е ясно доколко безсрамно тези владетели се намесвали в
духовните дела, които нито най-малко не са били в тяхна власт.
|
| Императорът и Йоан, цар български, воюват срещу латините |
Като
уредили всичко това за своя сгода, двамата започнали военни действия. Те
извършили ново голямо опустошение над вече разораната от толкова нашествия
Тракия и ограничили латините само до Цариград. Император Йоан завзел Златния
Херсонес заедно с крепостта Чорлу и много други градове в Европа и се утвърдил
в надеждата си да изгони латините от Цариград.
|
| Поставени на тясно, латините привличат на своя страна царя на българите Иван [Асен II] | Попаднали между два врага, латините употребили всички средства да откъснат от гърците и направят свой приятел царя на българите, та след това по-лесно да изтикат Йоан [III Ватацис] от Тракия. Това се оказало нетрудно за тях: българският цар знаел много добре, че гърците вършат всичко за своя изгода, и се страхувал, че Йоан, след като превземе Цариград и може и |
| 155 |
други области, положително ще стане опасен и за самия него.
|
| Иван [Асен II] скъсва приятелството и хитро измамва гърците |
И тъй
той тайно сключил договор с латините, после се престорил, че иска да види
дъщеря си, която бил сгодил за Теодор, и това не му било отказано като на баща
и съюзник.
|
| Иван [Асен II] се бие на страната на латините, но получава злокобна вест и се връща, смятайки това за наказание |
Но цар
Иван Асен, щом видял дъщеря си в своя власт, заминал с нея за България,
веднага се присъединил към латините заедно с войската си и обсадил Чорлу. Той
вече щял да превземе тази крепост, когато при него дошъл вестоносец, който му
донесъл лоша вест, че тъкмо тогава умряла неговата съпруга и новороденият му
от нея син, както и търновският патриарх. Приемайки това бедствие като божие
наказание за нарушените договори с Йоан [III Ватаци], той върнал войската си в
България, изпратил пратеници при Йоан [III Ватаци], за да поднови нарушеното
приятелство и изпратил отново дъщеря си на Теодор [Ласкарис] в [Мала] Азия.
|
| Иван, цар на българите, се влюбва в Ирина, дъщеря на пленения от него Теодор [Комнин] |
В лято
Христово 1242-ро [594] българският цар Иван Асен се влюбил в Ирина, дъщерята
на пленения някога и ослепен от него Теодор [Комнин], оженил се за нея и
възвърнал свободата на баща ѝ и го направил владетел на Солун. [Теодор Комнин]
не забравил никак прежното си славолюбие и увенчал сина си Йоан
[595] с
царствени отличия.
|
| Умира в същата година, оставяйки непразна Ирина. На- | В същата година [Иван] Асен умрял, след като царувал 39 години и оставил непразна съпругата си Ирина. [596] Наследил го |
118
119
120
| следява го син му Коломан |
син му
Коломан от съпругата унгарка, а синът му, роден от вдовицата Ирина, бил
наречен Михаил.
|
| Папата чрез писмо по братята францискани увещава Коломан към единение |
В лято
Христово 1245-о [597] папа Инокентий IV в третата година от своето
първосвещенство и 38-ата от основаването на ордена на францисканите изпратил
монаси-францискани с писмо до преславния Коломан, цар на България, със
следното съдържание:
|
| Доказва, че във войнствуващата църква има само един глава |
„До Преславния Коломан, който царува в България.
Бога люби и бой се от него!
Тъй като сме поставени на върха на апостолическото седалище, принудени сме дълбоко да скърбим и да се безпокоим, когато виждаме някои членове да са отделени от главата си и не можем да не чувствуваме и да не оплакваме вредата от тяхното отцепление |
| 156 | като изсъхнали. Мислим, че всекиму от изповядващите истинската вяра е известно, че на земята има само един глава, от когото се управлява цялото тяло на войнствуващата църква, тъй като така изисква самата природа на нещата, понеже, ако тялото имаше две глави, то би било чудовище. Същото това доказва и характерът на вечния пример, според който законодателят трябва да подрежда войнствуващата църква за преходното и вековното време по думите на апостол Павел: виж, направи всичко според образеца, който ти бе показан на планината (Евр. 8). Св. писание твърди и доказва както образно, така и чрез свидетелства, че по божие разпореждане йерархиите в последна сметка се свеждат до посредника на всичко, което би следвало да подражава по необходимост войнствуващата църква. Един Адам бе определен да пази рая, една съпруга получи, един бе създаден в правда, истина и искреност повелител Исус Христос и един негов наместник на земята над невестата му църквата по свидетелството на Учителя на [всичките] народи, казвайки: „Велика е тази тайна, казвам в Христа и църквата.” Ламех пък, което означава нищожен, разделяйки едната си съпруга на две, стана кръвопиец и мъж уби заради раната си, по чието подобие онези, които разцепват църквата, убиват душите на младенците. После четем, че един бил човекът на спасението, който под управление на само един патриарх-кормчия, спаси малко души под числото на съвършенството от всичко унищожаващия поток. Засягайки тайната на това събитие, пастирът на църквата апостол Петър казва: „В ковчега на Ноя малцина, т. е. осем души, се спасиха чрез водата, както и нас подобно спасява кръщението” (Петрово посл., III, 10). Също и самата истина, предсказвайки обръщението на всички народи, твърди, че нейното стадо трябва да има само един пастир: „Ще бъде, казва, едно стадо и един пастир” (Йоан, 10). И Павел, призван по божие милосърдие, учи и проповядва, че в това стадо трябва да се държи един глава с вяра и любов. От това извежда, че следва да се отбягват отцепниците, откъснали се от църковното единение поради непокорство, |
| 157 |
казвайки: „Никой да не ви подмами, ходейки напусто в смирение и в ангелската религия, която не е видял, а е възгордян от чувството на своята плът, не боейки се от главата, от когото цялото тяло е построено и оформено по връзки и става и расте в увеличение господне” (Колос. 2, ст. 18).
Никой от верните дори не се и съмнява, че сам Христос е пастир на църквата и глава не само на войнствуващата и на тържествуващата [църква], който според естеството на възприетата плът
|
121
| трябваше да понесе смъртта на своите овце и след възкресението да се отнесе отдясно на отца, тъй че където отива главата, там и членовете да се надеят да идат, и за да не изглежда тялото на странствующата църква поради телесното му отсъствие без глава, постави след себе си приемник, особен свой заместник, не, разбира се, Яков или Йоан, които изглеждали [непоклатими като] стълбове, не Павел, облечен в знанието и учението на закона [господен], а Симон, когото нарече и Петър. Следователно, поставяйки го като общ пастир на своите овце, той му възложил общо грижата да ги пасе, казвайки му три пъти: „Паси моите овеце” (Йоан, XXI, 15). Нему по специална привилегия, за да ни покаже, че той след него е глава на цялата църква, [Христос] обеща и рече: „Ти ще се наречеш Кефа” (Йоан, 1), което се тълкува глава, така че както в главата се намира пълнотата на сетивата, от която окото като река, изтичаща от извор, носи част от отделните членове, тъй и трите класа на^ верните, представляваеми от богоспасяемите Ной, Даниил и Йов, въздържани и женени, за които се чете, че са били видени от Езекиила във видението (Езек., 14), от Петър-Камъка (Мат., 16), върху които не дома на Ливанския лес, не притвора Соломонов, нито пък дома на дъщерята фараонова, а своята църква съградил господ, т. е. вкарвайки в мрежата му верни от всякакъв вид риби, като от първенеца от първенците, който почерпи вода от извора на гърдите господни, трябва да дирят лек и с пълно търпение и знание, не със спорове или високомерно упорствувайки в нещо, за да отстраняват от душата си мрака на съмнението. И действително, ако и Павел по словото на господа казвал на Петър и другите апостоли: „На които опростите греховете, ще им бъдат опростени, а на които ги задържите, ще бъдат задържани” (Йоан, | |
| 158 | XXI, 13), е упражнявал службата на своето достойнство, също от словата на същия повелител, лично казани на Петра: „Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето”, в Петър припозна властвуващия и при него дойде в Йерусалим като при първенствуващ и източник на благочестието господне и след това с него и другите според откровението понесе благочестието, да не би да тича или да е тичал напусто (Гал, I, 17). Тази Петрова власт се подкрепя още по-ясно от словата на нашия господ, тъй като само нему се казва „иди на дълбоко” и след това се прибавя „хвърлете мрежите на лов” (Лука, 5). Следователно, ако Петър поради превъзходството на вярата, с която призна двете природи в Христа, като рече: „Ти си Христос, син на живия бог” (Мат., 16), единствен на земята получи ключовете на царството небесно, тъй един да бъде глава на войнствуващата църква, то следва, че според обещаното господ, главата на църквата, която той с Павла и другите събра от езичниците, явно го посочва за свой наместник в управлението ѝ. Господ, предвиждайки, че неговата църква ще бъде подтискана от тирани, разкъсвана от еретици и разцепвана от схизматици, рече: „Аз за тебе се молих, Петре, да не отпадне твоята вяра, а ти, най-после обърнат, утвърди твоите братя” (Лука, 22). От това ясно се разбира, че всеки въпрос следва да бъде отнасян до Петровия престол. Тъй като по божия благодат седим не по наши заслуги на този престол, съвсем не можем без болка да гледаме да са откъснати от тялото на главата някои членове, т. е. гръцката и българската църква, отделени по непокорство от своята |
122
| истинска глава, те не участвуват в живота на тялото, тъй като са се отцепилиот неговото единение. Следователно, тъй като сме задължени да се грижим за спасението на всички, ние, които сме слуга на слугите на оногова, който иска никой да не погине, на всуе спрямо тебе и твоите подвластни показваме милосърдие и вземаме за одеяние любовта на Павел, учителя на народите. Тъй като зная, че създателят на всичко не гледа на лице, утвърден (вече и станал всичко за немощните и за всички, за да ги спечели за господа. Молим те и те заклеваме в господа Исуса Христа да | |
| 159 | не отлагаш възвръщането си към единението със светата римска църква, нито пък да смяташ за излишно, че от нас за тази цел тези дни изпратихме при тебе наши братя, жадуващи за твоето просветление и просветлението на подчинения ти народ според светите писания. Не търсим прочее онова, което е ваше, но с Исуса Христа да спечелим душите ви. Не дирим да отнемем нищо от онова, което е ваше, или пък да накърним славата ви, а по-скоро се стремим, доколкото с бога можем, да ви издигнем и прославим, и ще бъде тъй, давайки Исус Христос увеличение на нашите чувства, ако ти, който си глава и се наричаш негов на твоя народ, чрез благодатта на разума, с който се отличаваш от подвластния ти народ, изслушаш с търпение предложеното ти чрез вестителите на мира, ако се върнеш в единството на църквата, за да бъдеш за Христа начатък на възвръщащия се народ. И ако случайно поискаш да се извиниш, казвайки че това е невъзможно без вселенски събор, отговаряме, че ние сме благосклонни и готови да свикаме събор по твое искане и на гръцките, и на българските архиереи. Приемайки вас и вашите наместници и пратеници с чест и сърдечна радост и ще възвърнем на църковното тяло неговите членове, изваждайки най-хубавата дреха, ще заколим угоеното теле, ще направим общ пир на всички верни на Христа и ще възвестим с веселие и радост, че вселенската църква, облечена както по-преди в своето достолепие като плодоносна лоза, чиито чеда са като маслинови издънки около нейната трапеза (Псал. 127), седящи и очакващи да изтичат и срещат своя спасител господа Исуса Христа. Поради това насърчаваме твоята ревност и на теб в името на бога всемогъщия и Исуса Христа — неговия син, който ни изкупи с драгоценната си кръв, вменяваме в дълг, щото да приемеш благосклонно и да се отнесеш любезно с любимите ни чеда, братята от ордена на миноритите, носители на настоящото, мъже, изпълнени с добродетел, дълго изпитани под монашеския канон и обучени в светите писания, избрани между другите, понеже смятам, че ще ти бъдат полезни като последователи на смирението на нашия |
| 160 | спасител, и сметнахме да ги изпратим, при тебе заради божата слава и по наша милост. Нещо повече: [чрез тях] ти нас трябва и прилежно да слушаш, и твърдо да вярваш каквото от наша страна те сметнат за добре да ти предложат. Ако считахме, че ще ти бъдат полезни и благоприети, то бихме ти изпратили и някои църковни първенци или други влиятелни люде. С тях следователно имай полезни разговори върху гореказаното и особено за мира, като им осигуриш свободно идване и връщане и всичко друго необходимо, за да бъдат в безпечност при татарите и другите народи. Дадено в Лион на 21 март, година втора.” За тази мисия и послание споменава Авраам Взовий, цитиран от Вадинг към 1245 г. [598] |
123
|
Към това
време татарите [599] страшно опустошили Трансилвания, Босна, Рашка и
Далматическото Приморие, също Дубровник и България. Вследствие на това Влахия,
която тогава се наричала Кумания, била измъчвана от страшен глад и почти
изоставена от населението си и с течение на времето заселена от власите.
|
|
| Папата и маджарската кралица работят за единение с българите |
1247 г.
[600] същият папа Инокентий IV, в 40-ата година от основаването на ордена на
миноритите, действувал за обръщението на българите. Унгарската кралица,
изпращайки до апостолическото седалище брат Яков, управляващ ордена в Унгария,
и брат Роман от ордена на миноритите, действувала ревностно за приемане ов
лоното на църквата на Йоан Асен [Ватаци] [601], български княз от коляното на
българския цар Асен, за да възвърне него и подвластния му народ към подчинение
на апостолския престол. Чрез същите [пратеници] папата ѝ отговаря тъй:
|
| Частно послание до маджарската кралица |
„Инокентий, и пр. [602]
До преславната кралица на Унгария.
Че ти любиш господа Исуса Христа и ближния, както и светата църква, твоя майка, се доказва със сигурни доводи и е явно от неопровержими факти. Пък и самите дела говорят, как ти с цялото си сърце се стремиш, щото те да се върнат в лоното на църквата, като душите им бъдат просветени от съзерцанието на истинската светлина, на тях, които са отстъпили от нейното единство, |
| 161 |
съблазнени от княза на тъмнините. Действително ние приехме с безгранична радост вестта, която ни докладваха нашите любими Яков, областен предстоятел, и Роман от ордена на миноритите в Унгария, които ти изпрати до светото апостолско седалище, и с гордост разпространяваме, че благодарение на твоите непоклатими усилия и труд Ватаци и неговият народ се възвръщат в лоното на майката-църква, от което произтича слава и величие за Исуса Христа и благо за неговата невеста, както и нам и на теб произлиза полза и чест. И тъй, прелюбима во Христа дъще, за да постигне това дело по-лесно целта си, изискваме от твое превъзходителство и те молим, щото да не се забавиш да изпратиш при споменатия Ватаци неколцина други пратеници, също смирени и благоразумни, та чрез тяхно ревностно старание и грижа реченият Ватаци да се възвърне към единение със светата майка — църквата. Знай, че ние ще направим всичко от любов към тебе за слава на Бога и църквата и за спасението на неговата душа.”
В лято Христово 1248-о [603] умрял Коломан, цар на българите, и го наследил брат му Михаил, роден от Ирина, шестгодишен, вместо когато управлявал Иван Асен Ватаци, кръвен негов родственик. Коломан царувал около шест години.
|
| Гръцкият император напада България | Гръцкият император, узнавайки, че е починал българският цар Коломан [604] и че българското царство е преминало в ръцете на детето Михаил, син на Иван Асен, и жадувайки за плячка, внезапно обявил война на българите, превзел града Сяр и после повел войските си към Мелник. Този град, ако и бил един от най-укрепените, се предал доброволно на императора. Потеглил той от там, превзел много градове в Родопите и завзел Скопие, Струмица, Хотово, чрез което разширил границите на империята до Хебър (Марица). Смутени от тези събития, българите сключили мир с гръцкия император Йоан Ватаци при условие, щото той да се от- |
124
|
тегли,
задоволявайки се с превзетото, и, че не му настъпва по-нататък.
[605]
|
|
| 162 |
В 1255
г. умрял император Йоан Ватаци и го наследил Теодор Ватаци. [606]
|
| Михаил бива облечен със знаците на царското достойнство | В лято Христово 1256-о, [607] едва достигнал четиринадесет години, Михаил, цар български, бил вече увенчан с царска корона. Научавайки се за смъртта на императора, той поискал да си възвърне чрез своите онова, което му било отнето още като дете. |
| Императорът няколко пъти побеждава българите | И тъй, прехвърляйки река Хебър, той превзел с оръжие в ръка някои градове и крепости. Въпреки че му пречили малочислеността на войските и лошото зимно време, императорът прехвърлил |
| Скитите, български съюзници, разгромяват императоровия пълководец Мануил |
Хелеспонт (Дарданелите) и започнал война. Този поход обаче бил проведен не толкова по бойните правила, колкото с отделни схватки, както грижливо описва събитията Георги Акрополит, [608] участник във войната.
След като прогонил българите веднаж и дваж и превзел някои градове, Теодор [II Ласкарис] се завърнал в [Мала] Азия и събрал огромна войска. Обаче преди да се прехвърли с войската си в Европа, получила се там тревожна вест от Мануил Ласкарис. [609] Бидейки вуйчо на императора, той повече поради родството си, отколкото поради воинските си качества, бил назначен за пълководец. Нападнат от четири скитски войводи, които действували на страната на българския цар Михаил, той бил обърнат в бягство. За да поправи тази беда, императорът в началото на пролетта превел новите си бойни сили в Тракия.
|
| Българският цар Михаил моли за мир и го получава |
Българският цар Михаил, уплашен от такава бойна сила, изпратил при Теодор [II
Ласкарис] един от своите първенци, Росос Урош [610], зет на унгарския крал, и
сключил мирен договор. Не се явили мъчнотии нито от едната, нито от другата
страна и се постигнало [споразумение] при условие, щото и двамата да се върнат
в старите си граници, като възвърнат всички завзети от едната и другата страна
земи. Така [казва] Акрополит.
|
| Убит бива царят на българите Михаил |
В лято Христово 1258-о България се разяждала от големи вътрешни раздори. Цар Михаил бил убит от братовчеда си Коломан. Той живял след баща си 10 години. [611]
Коломан пък, докато се мъчил да си присвои царството, бил обърнат с войската си в бягство от Росос Урош и докато се скитал беглец, бил убит от някой си българин и с него се прекратил българският царски род. [612]
|
| Константин Тих [Асен] става цар на България | И така царското достойнство било предоставено на гласуване от страна на болярите. След като се съветвали помежду си, те |
| 143 |
избрали
за цар и коронясали Константин Тих [613], мъж, прославен както по богатство, така и по влияние.
|
| Избухват редица бунтове в България | Всичко това не минало без бунтове и изтребления. Някои от болярите държали страната на някой си Мицо [614], искали да го направят цар и започнали да се бунтуват. Причината, някои да го искат за цар била, че той бил женен за сестрата на починалия български цар Михаил, поради което искал от името на съпругата да вземе бащиния ѝ престол. Това обаче не му се удало. |
| Бунтовникът Мицо принуден да бяга | Константин със своите люде победил размирниците и Мицо бил принуден да избяга в [Мала] Азия. За да утвърди още повече престола си, Константин чрез посланици предложил приятелство на Теодор [II Ласкарис] и поискал за жена неговата дъщеря Ирина. [615] Тя била |
125
| Българският цар Константин изгонва съпругата си и взема друга | внучка на българския цар Асен и така чрез нея почти по наследствено право той придобил царството. И ако и Константин да бил обвързан с друг брак, той изпратил първата си съпруга при Теодор III Ласкарис] в [Мала] Азия като доказателство и залог за вярност. Така гърците, като упорствували в неподчинението си спрямо истинския църковен папа, попаднали в редица заблуждения. |