Глава V.
За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения
d:
| Натоварен с плячка, Самуил се завърнал у дома си | До лято Христово 989-о [419] траяли непрекъснато плячкосванията на Самуил и българите. След като потушил междуособната война, императорът потеглил за Солун, за да изпълни оброците си към великомъченика св. Димитрий, както и за да отблъсне българите от тези области, за обуздаването на които бил оставил в Солун със силна войска Григорий Таронит. Самуил пък, наситен от |
| 106 | събраната там плячка и богатства, постепенно се оттеглил в земята си, обаче стоял за кратко време мирен, тъй като |
| Повторно с войските си тръгнал към Македония | в лято Христово 994-о [420] той вече за втори път потеглил към Македония с войските си. Против него бил отново изпратен с войска Григорий Таронит, за да отбранява македонските предели. И тъй Григорий изпратил сина си да разузнае по какви пътища |
89
| Григорий Таронит бил изпратен против Самуил, Самуил пленил сина му и убил бащата | иде Самуил, но това завършило злополучно: той попаднал в една устроена от Самуил засада. Узнал това, бащата се притекъл бързо с войската си на помощ на сина си, но и той по същия злополучен начин бил разбит. Самуил повел воините си във вътрешността на Гърция и отвсякъде събрал плячка, обаче за голяма своя вреда. Вождът на европейските войски [Никифор] Уран [421] се опълчил с войската си на Самуил на брега на р. Сперхей. Самуил, като видял |
| Самуил със своите бива тежко разбит от [Никифор] Уран |
реката
силно придошла поради честите дъждове и че не било възможно да бъде премината
през брод, поради това, без да се опасява, спокойно се разположил да нощува на
отвъдния бряг. Между това [Никифор] Уран намерил другаде по-лесен брод и
преминал късно през нощта реката, избил до крак заспалите дълбоко българи и
заграбил обоза им и плячката. Самуил със синовете си, изтощен от рани, се
скрил между труповете и през нощта, по различни криволичещи пътеки, избягъл в
България.
|
| Император Васисилий лично тръгнал на поход против Самуил и превзел много градове | В 994-а г. [422] сам император Василий предприел поход против Самуил и превзел много крепости, между които град Драч, където бил градоначалник Ашот, синът на Григорий Таронит. В него, докато бил пленник при Самуил, се била влюбила безумно Самуиловата дъщеря. Баща ѝ, за да я задоволи, освободил Ашот, направил го градоначалник на Драч и му дал дъщеря си за жена. Той |
| 107 |
обаче,
пренебрегвайки тъста си и българите, преминал на страната на императора заедно
с жена си и му предал града Драч.
|
| Василий продължил войната и превзел Верея и крепостта Сервия |
В лято
Христово 999-о [423] Василий, за да доведе до край победата си над българите,
отново изпратил войска под предводителството на Теодорикан и Никифор [Уран].
Те превзели градовете Преслав и Плиска и се завърнали. След това сам
императорът се отправил на поход, превзел чрез предателство Верея, както и
крепостта на име Сервия и пленил градоначалника ѝ Николица, когото възвисил в
сан патриций.
Николица обаче не след дълго време избягал от Цариград, пристигнал при Самуил и с него отново превзел крепостта Сервия. Императорът, като пристигнал, ги обърнал в бягство, възстановил разрушените тесалийски крепости и отнел от българите много други крепости, между които най-важна била Воден, разположена върху стръмна скала.
|
| Воден, сега Видин (?) | В годините от Христа 1000 и 1001 [424] Василий засилил войната срещу българите и превзел Видин. Самуил не посмял да излезе |
| Самуил не смее да излезе срещу Василий | на открит бой срещу него и затова водил само разбойническа война, пристигнал в Одрин по време на панаира и заграбвайки много стоки, побягнал в земята си. При връщането му Василий забелязъл, |
| Самуил претърпява поражение поради изненада на Василий и бива обърнат в бягство | че се бил разположил на стан край град Скопие отвъд р. Аксиос и смятал да е напълно обезпечен, тъй като силно придошлата тогава река служила на българите вместо крепостен ров. Въпреки това императорът преминал безшумно с войските си по един брод придошлата река. Българите, изненадани и смаяни от внезапната |
| 108 | поява на императора, дори не опитали да се сражават, ударили на бяг, изоставили целия си обоз и мнозина от тях загинали при |
| Василий превзел яката крепост Перник |
бягството. След като навял такъв страх на българите, Василий потеглил към
силно защитената крепост Перник и я превзел без обсада и без да изгуби нито
един войник.
|
| Император Василий постоянно во- | Но Василий не престанал почти през целия си живот да враждува с българите и всяка година ги безпокоил, докато най-подир |
90
91
92
| дил борба с българите |
покорил
напълно царството им. Ние ще споменем само за по-важните боеве, описани
подробно от Кедрин. [425]
|
| В лято Христово 1001-во българите се компенсират в Трансилвания за нанесените от гърците щети |
Не бива
тук да се премълчава, че българите, ограбени от своите притежания от гърците,
поискали да се обогатят с чуждите блага като за развлечение. В лято Христово
1000 и 1001-во те нахлули неустрашимо в Трансилвания, убили трансилванския
княз на име Кеан и натоварени с плячка, се завърнали в земята си.
[426]
|
| Император Василий, напълно разгромява българите | В лято Христово 1013-о [427] император Василий, неприятел и по-корител на българите, предприел по обичая си лично поход против тях, за да подчини напълно този народ. Самуил, понеже нямал повече успех във въоръжената борба, желаейки да се противопостави с благоразумие на усилията на императора, заел всички проходи, водещи в България, и ги укрепил с ями, насип и други средства. Василий, като пристигнал с войската си до прохода, наричан Ключ, [428] безуспешно опитвал да проникне и след съвещание изпратил пловдивския управител по Ихме Ксифиас [429] с войска да премине в България, пряко планините. Начинанието излязло |
| 109 |
успешно
за гърците. Ксифиас по билото от всички страни връхлетял срещу Самуиловата
войска, а от другата страна Василий ги нападнал стремително. И двамата
дотолкова изплашили българите, щото тези дори не се опитали да се бият, а
ударили на главоломен бяг. Намирайки се в мъчно проходимо място, българите
преживели злокобен ден, тъй като освен дето били избити в по-голямата си част,
петнадесет хиляди души от тях били пленени.
|
| Самуил бива обърнат в бягство. Голямата жестокост на Василий спрямо българите |
Самуил с
малцина се укрил в по-запазени места и отчаян от това поражение, почти не
знаел какво да прави. Между това император Василий проявил нечувана жестокост:
християнин свирепствувал над българите-християни. Той ослепил пленените
петнадесет хиляди българи, изваждайки и двете им очи, като оставил на всеки
сто пленени по един с едно око, който да ги води. И тъй, от петнадесетте
хиляди българи 14 хиляди и 850 били лишени от двете си очи, а пък сто и
петдесетте водачи с извадено по едно око по заповед на император Василий
закарали при Самуил 14850-те напълно ослепени.
|
| Цар Самуил получава удар от нещастието; съвзел се, изпил много вода, разболял се и умрял |
При това
не само нехристиянско, но и нечувано за езичника-варварин зрелище
[430]
българският цар Самуил, потресен от такова нещастие дотолкова отпаднал тялом и
духом, че трябвало да бъде свестяван с вода и благовония. Той дошъл на себе
си, изпил много студена вода, получил сърдечен удар и след два дни умрял, след
като царувал между постоянни войни и трудове 34 години, човек, славен не само
във война, но и по благочестие. Наследил го син му Гаврил Бутелиан,
[431]
наследник не толкова на царството, колкото на войната и злочестините.
|
| 110 | Смъртта на цар Самуил хвърлила в голяма скръб българите, а пък гърците в голяма радост. Императорът изпратил напред пълководеца |
| Българите си отмъщават за нанесените им злини от императора | Теофилакт [432] да завземе проходите, които водели към града Струмица [433]. Българите го пуснали свободно да премине през тези теснини. Когато обаче Теофилакт изпълнил добре, както му се струвало, заданието си и се връщал с войската, българите го заградили с войската му в една долина и го разбили до крак за голямо огорчение на императора. Тъй те си отмъстили за петнадесетте хиляди българи, ослепени от императора. |
93
| Император Василий тръгва за Солун, за да презимува там |
Император Василий не посмял да напредне по-нататък, а се насочил към
Загорието, превзел чрез предателство град Мелник и опожарил в него царския
дворец на Гаврил Бутелиан. След това той се насочил с войските си към Солун с
намерение да презимува там.
|
| Василий подновява войната против бълрите. Превзел гр. Воден и построил там две укрепления |
В лято
Христово 1014-о [434] с настъпването на пролетта Василий подновил войната
срещу българите. Най-напред той веднага превзел чрез предателство крепостта
Воден, преселил другаде жителите и областта около Воден снабдил с две
укрепления при проходите.
|
| Превзел също гр. Мъглен и пленил подвластния на българите властелин |
Той
изпратил след това пълководците Ксифиас и Диоген към града Мъглен,
[435] чийто
началник бил подвластен и почти данник на българите. Пълководците започнали
нападението срещу града, но по време на обсадата пристигнал сам Василий, който
разрушил градските стени, приел подчинението на гражданите и отвел със себе си
много от първенците и между тях и владетеля на Мъглен.
|
| 111 | Българският цар Гаврил [436], като видял, че Василий заляга (във войната) повече, отколкото било обичайно за гръцките императори |
| Българският цар Гавриил иска мир, но безуспешно |
и намирал единствено удоволствие във военни подвизи и толкова успешно залягал
с всички сили за пълното унищожение на българското царство, изпратил
пратеници, молейки за мир и съюз и обещал да бъде послушен изпълнител на
волята на императора. Василий обаче питаел недоверие спрямо българския цар
Гаврил, не послушал тези молби и продължил със същото усърдие започнатата
война.
|
| Гаврил бива убит от братовчеда си Йоан Владислав |
Но не стигало това, Гаврил [Радомир] да бъде нещастен с външната война. [437] Семейното вероломство го направили още по-злощастен. Братовчед му [Иван] Владислав, чийто баща Аарон Гаврил бил спасил от смърт, го убил чрез засада по време на лов, след като този царувал една година. Наистина голяма е била тази неблагодарност към кръвен родственик и спасител на живота, но не е нищо ново да бъдат извършени подобни престъпления от хора, възпламенени от жажда за власт.
Непризнателният Йоан [Владислав] веднага заел престола. [438] За да утвърди властта си, той съобщил на Василий с писмо, че убил Гаврил и заел царската власт и обещал, ако императорът сключи мир, да бъде винаги готов да изпълни желанията му. |
| Императорът сключил мир, но доловил, че Йоан [Владислав] имал други замисли | Императорът се съгласил с тези искания и издал повеля за прекратяване на войната. От приготовленията на Йоана и от други неща той обаче разбрал, че този не желаел мир, а крои друго нещо, понеже вероломно убил [Иван] Владимир [439], мъж добър и приятел на Василия, който бил поставен от него за управител на крепостта |
| 112 |
Сервия и околните земи, и освен това се бил осмелил да нападне и добре
разположения град Драч. От това императорът разбрал, че той е подобно на
всички българи военолюбив и с неспокоен дух.
|
| Императорът превзема град Охрид |
И тъй Василий навлязъл отново в България и превзел столицата Охрид, [440] където се намирал царският дворец. Той възнамерявал оттам да потегли към Драч, но един неочакван обрат променил това негово намерение.
Василий бил изпратил двама пълководци, Георги и Орест, с част от войската, да опустошат Пафлагония [441]. Те обаче били въвлечени в засада от българския войвода Ивац [442] и погинали с всичките си воини. Като се върнал назад, императорът повел войската |
94
|
си срещу
Ивац, но не го намерил, заминал за Солун и оттам потеглил за Византия
(Цариград).
|
|
| Императорът продължил войната в България |
В лято Христово 1015-o [443] императорът, който повече обичал трудностите на войната, отколкото дворцовия блясък, отново нахлул в България. Той повече от осемдесет дни обсаждал силно укрепената крепост Перник, но нищо не можал да направи, въпреки че загубил немалко войници. Затова той се върнал в Мисинопол [444] и дал почивка на войската си.
В 1016 г. [445] с настъпването на пролетта императорът отново продължил войната в България и превзел немалко крепости. Йоан Владислав повикал за съюзници печенегите, тъй като желаел да нахлуе във владенията на императора. Страхувайки се от това, Василий оттеглил войските си. Йоан обаче бил излъган от печенегите, но не се отказал от замисъла си и излязъл срещу императора, за да спре неприятелските грабежи. |
| 113 | Императорът бил изпратил напред предводителя на западното войнство Диоген [446], за да разузнае намеренията на врага. Като |
| Императорът прогонил българите и им отнел всичкото съоръжение |
узнал, че той попаднал в засада, императорът пред всички потеглил на кон, за да избави военачалника от опасността и да си отмъсти на неприятеля, и заповядал да тръгнат след него всички, които се смятат за истински бойци. Всички прочее с най-голямо въодушевление последвали императора.
Българските разузнавачи, [447] като видяли, че императорът се приближава с такава бързина, с най-голяма скорост се затичали в своя стан и възвестили това, и с трепетен глас викали на славянски: „Бягайте, императорът!” При техните викове такъв страх обзел българите, че те изоставили напълно стана си и хукнали в безреден бяг. Отървал се от опасността, Диоген избил и пленил мнозина при бягането им и взел целия им военен арсенал. |
| Йоан бива убит при обсадата на Драч |
Привеждайки в ред войските си, неспокойният духом Йоан се насочил да
обезпокоява и напада Драч, използувайки отсъствието на императора. Обаче на
мястото на победата той намерил гибелта си, бидейки надвит и убит било от
местния градоначалник, било от друг гръцки военачалник. [448]
|
| Със смъртта на Йоана [Владислав] и цялата България паднала | С Йоана [Владислав] паднало и българското царство, дотогава страшилище за Византия в толкова войни. Научавайки се за смъртта на Йоана [Владислав], Василий незабавно нахлул с войската си в |
| Българите се подчиняват доброволно на Василий |
България. Българите, безпомощни да се съпротивляват повече или пък вече
отегчени от многото войни и опустошения, се подчинили доброволно на Василий.
|
| Българският войвода Кракра чрез сина си и брата си предал силно укрепената крепост Перник | Управителят на толкова пъти безуспешно обсажданата крепост Перник Кракра [449] изпратил своя брат и сина си при Василий, поднасяйки ключовете ѝ. Пристигнали също и други тридесет градоначалници на крепости и заявили, че са готови да изпълняват заповедите на Василий. Дошли също и пратеници от по-главните |
| 114 |
градове в България, а също и Дракониш, [450] Богдан и други български
първенци, които всички Василий приел благосклонно и мнозина въздигнал в сан
патриций.
|
| Императорът завладява Орин [Охрид] и в царската съкровищница намерили сто товара злато | След това императорът обходил цяла България, без да срещне повече някаква съпротива. Превзел Орин [Охрид], [451] главният български град, и с него [завладял] всички съкровища на българските царе. Освен скъпоценните царски украшения, той намерил изобилно сребро и сто товара злато, които разпределил между своите воини. |
95
| Вдовицата на българския цар Йоан [Владислав] помолила за императорската милост | Мария, вдовицата на българския цар Йоан [Владислав], след като вече се предала на благоволението на императора Василий чрез българския архиепископ, най-после дошла при него с тримата си сина и шестте си дъщери. Той я отвел във Византия [Цариград] и я удостоил със званието зоста, [452] който сан при гръцките жени се |
| Българският цар Йоан [Владислав] имал шестима синове и шест дъщери, които всички прибягнали при императора |
равнявал на патрицианската чест и достойнство при мъжете.
Другите трима синове на загиналия български цар Йоан [453] заедно с неговия
брат избягали с надежда за спасение в настаналите затруднения в планините,
виждайки се обаче отвсякъде оградени и че положението на България вече е
отчаяно, те също се предали на Василий, просейки милост от него. Оставал още българският войвода Ивац, [454] който, запазен от природната укрепеност на своите места и от верността на своите люде, хранел голяма надежда да стане владетел на българското царство, нито пък бил поканен от Василий да сключи мир.
|
| 115 | Този отличен пълководец, който наистина щял да възстанови своевременно българското царство, бил вероломно измамен и направен завинаги нещастен от охридския градоначалник по име |
| Гръцкият градоначалник на Охрид Дафномила коварно ослепил отличния български войвода Ивац |
Дафномила [455]. Ивац празнувал Успение богородично и на този ден се стекъл от всички места много народ от всяка възраст и от двата пола. Между другите присъствувал и Дафномила, когото Ивац най-любезно приел като свой личен приятел и го обсипал с най-големи почести, според както изисквало достойнството на такъв висок гост.
След свършването на божествената служба и двамата се разхождали в градината. Дафномила отвел Ивац в един скрит кът на градината под предлог, че има да му открие някаква тайна, а същевременно оставил отдире си двама свои съпровождачи или слуги, вече подготвени за извършване на престъплението. След това той изведнъж съборил Ивац на земята, притекли се слугите и го задържали, а той му извадил и двете му очи. След като извършил престъплението, той се качил на горния кат на двореца. Изненадани, българите със силни викове поискали да бъдат умъртвени вероломниците, но Дафномила отгоре се обърнал към тях, като казал, че е извършил това по заповед на императора, ако го убият, императорът положително ще си отмъсти и че е готов да загине, но не без да убие мнозина от тях, тъй като за тях е закон да се бранят до последно издихание. Така, не по-малко с красноречие, колкото на дело той се показал готов за борба. При такъв обрат на събитията |
| 116 | българите се побояли от Василий, признали го за свой цар и позволили да си отиде непокътнат жестокият гръцки измамник, |
| Ксифиас станал управител на България. Императорът извършил своето [победно] шествие, придружаван от българските първенци |
който постъпил така вероломно спрямо оказалия му такава чест български първенец. Императорът го възнаградил, като му дал началството над града Драч.
В 1018 г. [456] след като уредил работите в България, Василий поставил за управител на България пълководеца Ксифиас, взел със себе си българските първенци и заминал за Атина, за да изпълни дадения на преблажената богородица оброк. Оттам той се завърнал победоносно в Цариград.
|
| Умира император Василий и го наследява Константин | В 1025 г. [457] през месец декември умрял император Василий на възраст седемдесет години и в петдесетата година от царуването си, след като управлявал българското царство девет години. Под управлението на Василий като извънредно войнствен българите |
96
|
кротували и възстановили нанесените им от толкова воини щети. След като умрял
Василий, наследил го брат му Константин [458], човек с прекомерно безсрамен и
сластолюбив живот, но поради своята старост и сластолюбието, на което се
отдавал през целия си живот, той не царувал даже пълни три години след смъртта
на брата му Василий.
|
|
| Печенегите нахлули в България |
По това
време, именно в 1027 г. [459] печенегите нахлули в България, искайки още
повече да угнетят вече подтиснатите българи. Против тях обаче бил изпратен
пълководецът Диоген, който ги разгромил в сражение и ги принудил да отстъпят
отвъд Истър, т. е. Дунав.
|
| Мнозина български първенци биват ослепени от Константин |
Императорът оставил и този пример на безпримерна жестокост в покварената си
старост: българите-военачалници, между които Богдан, Глава, Каркуа и други,
[460] които неговият брат — император Василий, удостоил с почести, не само ги
лишил от тях, но и ги ослепил, което наказание е много по-жестоко от смъртта.
|
| 117 | Малко преди смъртта си Константин посочил за наследник на престола Роман Аргир [461], произхождащ от долен род, |
| Умира Константин, наследява го Роман Аргир |
обаче представителен по младост и телосложение.
Роман Аргир станал император в 1028 г., обаче поради някаква болест не можал да се занимава с държавните дела и предоставил грижата за тях на брат си Йоан [462]. Последният в желанието си да обогати семейството си и императора, увеличил прекомерно данъците. Зоя [463] също го намразила и като се влюбила в Михаил |
| Зоя отравя мъжа си Роман | Пафлагонски [464], дала отрова на мъжа си Роман, от която отрова той постепенно започнал да чезне. Но тъй като на тази разпусната жена времето се виждало много дълго, по подстрекателството на |
| Вече тежко болен тя разпоредила да бъде убит в банята |
Зоя и с престъпното съдействие на нейните сподвижници на 11 април 1034 г. той бил удавен, като му натиснали главата в банята. Той управлявал империята и българското царство шест години.
След като загинал Роман, още на същия ден Зоя поставила Михаил на престола, облечен в императорските отличия, заповядала на всички да му отдадат императорски почести, повикала патриарха и наредила веднага да бъде венчана с него. Неговото властвуване обаче не било благополучно.
|
| Българите биват предизвикани към бунт поради големите данъци |
Българите били свикнали да плащат на своите царе много малко данък в злато и сребро, а плащали повече в натура. Така също и император Василий, когато ги подчинил, изисквал от тях данък не в злато и сребро, а жито, вино, дърва, добитък и пр. [465]
Йоан пък (който според по-достоверни автори бил брат не на Роман, а на Михаил [466] искал да изтръгне повече злато и поискал, |
| 118 |
щото
българите да плащат в сухо злато данъка, който те по-рано плащали в жито, вино
и др., и то според направена от него оценка. Това негово сребролюбие дотолкова
раздразнило българския народ, че той не искал повече да се подчинява на
гърците и започнал да мисли вече за въстание.
|
| Един неблагороден човек убедил българите да го признаят за цар. Българите въстанали под водачеството на новия цар | Виждайки това, един човек от простолюдието, но надарен с голяма находчивост, [467] по име Делян с това измислено име, с лъжи убедил българите, че произхожда от кръвта на техните царе. Българите грабнали оръжие и дали на Делян царски отличия. Колкото гърци успели да уловят, те отчасти избили, отчасти хвърлили в тъмница. |
97
| Изпратени били войски за потушаване на въстанието |
За
потушаване на зачатъците на въстанието се притекъл с вой ските си драчкият
градоначалник Василий [468], обаче бил обвинен пред императора от някой си
военачалник в узурпаторство, т. е. че искал да стане цар на българите. Затова
той не успял в замисъла си, понеже бил смъкнат от началството по заповед на
императора.
|
| Воините не се покоряват на предводителя си, а се присъединяват към българите с Тихомир. Тихомир бива направен помощник на Делян в управлението, обаче бил убит от него |
Същият военачалник, лъжливият доносник срещу Василий, бил жестоконравен човек и се отнасял нечовешки и жестоко със своите воини. Като не можели да понясят това, те се разбунтували и го изгонили най-позорно от военния стан. Страхувайки се да не бъдат строго наказани за неподчинението си, всички войници се отметнали от императора и под предводителството на някой си Тихомир [469] се присъединили към българите, когото българите придали към Делян в управлението.
Делян обаче, не можейки да понася своя съперник, разбунтувал |
| 119 | народа, убил Тихомир с камъни и като събрал отвсякъде големи войски, обявил война на Гърция. Научавайки се за това, императорът се оттеглил бърже от Солун в Цариград, като загубил по пътя цялото дворцово имущество. Поради предателството на |
| Българите превзели Драч и Никополската област |
някой си
Ивац [470] Делян между впрочем чрез своите войводи превзел Драч, разбил
войските в Тива и си присъединил цялата Нико-полска област, чието население не
можело да понася гръцкото сребролюбие.
|
| Алусиан, българин от царски род, избягал от императора при българите, които го поставили за помощник на Делян в управлението |
В лято Христово 1040-о [471] това въстание още повече било засилено от Алусиан [472], произхождащ от българска царска кръв. Той при гърците бил удостоен с високо достойнство, но тъй като в столицата бил кръвно обиден от съперника си Йоан, тайно побягнал при българите. Като го познали, те веднага го поставили за помощник на Делян в управлението.
Делян изпратил своя съобщник [във властта] Алусиан с |
| Алусиан обсадил Солун, но бил разбит и прогонен от гражданите с помощта на св. Димитрий |
четиридесет хиляди българи да превземе Солун, но на това се възпротивили и хората, и небето. Изпаднали в
отчаяно положение, гражданите подирили помощта на покровителя си св.
великомъченик Димитрий и цяла нощ прекарали в молитва над гроба му. След това,
изпълнени с надежда, те отворили вратите и се нахвърлили срещу неприятеля,
който не очаквал подобно нещо. Тъй като [солунчани] се биели храбро,
подпомогнати от св. великомъченик Димитрий, българите разказвали [по-късно],
че го видели да предвожда солунското войнство и да мята огън срещу
обсадителите. [Солунчани] нанесли [на нападателите] голямо поражение и избили
петнадесет хиляди българи (Зонара, с. 189). [473]
|
| 120 | В лято Христово 1040-о императорът, ако и болен, и измъчван от водянка освен от обичайната душевна болест, потеглил от |
| Ако и болен, императорът тръгнал на поход против българите | столицата с войска против българите. Той бил разубеждаван от благородните от този поход, видели, че неговата болест му пречела да се заеме усърдно с тази война. И действително на българските дела |
| Алусиан се отцепва и убива Делян. Избягва при императора. Императорът идва ненадейно и завзема цяла България | навредил раздорът между Алусиан и Делян: те се подозирали един другиго. Алусиан поканил Делян на пир, напил го и го ослепил, после избягал при императора, който му възвърнал предишните богатства и почести. Така българските работи се объркали, императорът преминал планинските проходи, разбил съпротивляващите се българи, отново покорил цяла България и се завърнал със слава в |
| Императорът приема монашество. На- | Цариград. На следната година той се отказал от престола, подстригал се за монах и оплаквайки предишните си простъпки, завършил |
98
| следява го Михаил Калафат |
блажено
дните си в един скита. Наследил го Михаил Калафат [474], осиновен от Зоя, но
той царувал едва четири месеца.
|
| Михаил бива свален след 4 месеца. Наследява го Константин Мономах | В 1042 г. сваленият от престол Михаил бил наследен от Константин Мономах. [475] При този император българите щели да останат на драго сърце в мир, обаче влашкият княз Тирах [476] в лято Христово 1050-о през зимата с осемстотин хиляди свои люде нахлул в |
| Влашкият княз Тирах опустошава България, но бива разбит от императора | България, които изпълнили тази земя като скакалци и изпояли всичко, така че скоро нито българите, нито те имали какво да ядат. Императорът с огромна войска ги разбил и прогонил, но България от това претърпяла големи щети, тъй като всичко за ядене и |
| 121 |
добитъкът били изядени.
|
| Император Константин умира. Наследява го Теодора. Тя умира след година и я наследява Михаил Стратиотик, който бил свален и се възцарил Исак Комнин |
В лято Христово 1055-о умрял император Константин, когото наследила Теодора [477], обаче тя царувала само една година и умряла в месец август 1060 г. Наследил я Михаил Стратиотик, който станал император вече старец и близък до гроба, царувал една година и бил принуден да се откаже от престола.
Исаак Комнин [478], който действувал против него, бил коронясан на 1 септември 1057 г. в храма Св. София. [479] В 1059 г. [480] маджарски и печенешки нашественици опустошили цяла България. Императорът повел срещу тях войска, обаче когато стигнал до София |
| Маджарите страшно опустошават България | маджарите поискали мир, който бил сключен, и те се върнали в земята си. Императорът пък едва не погинал с цялата си войска поради бури и внезапно наводнение. Той се завърнал у дома си, но по време на лов се разболял тежко, чрез което бог го наказал |
| Императорът се отказва от престола и посочва за наследник Константин Дука |
за неговите престъпления. Когато вече
положението му било отчаяно, той посочил за свой наследник Константин Дука
[481]. След като царувал три години, той оздравял от тази своя болест, веднага
влязъл в монастир, там служил богу с голямо смирение и умрял в покаяние.
|
| Турците опустошават целия Изток |
В 1060
г. [482] при царуването на Константин Дука, турците направили големи
опустошения в Изтока и покорили почти цяла [Мала] Азия, без императорът да
бъде в състояние да им се противопостави.
|
| Константин с молитва разбива враговете | В лято Христово 1065-о [483] император Константин Дука разпръснал шестотин хиляди узи (народ, който обитавал край реката Чорлу) със 150 войници, не с бой, а с молитви и пост; останалите |
| 122 |
погинали
от глад и чума. Сам той с малкото свои люде се завърнал радостен в столицата.
|
| Константин умира, наследява го Евдокия със синовете си | В 1067 г. [484] императорът умрял, оставяйки тримата си още малолетни синове — Михаил, Андроник и Константин, и императрица Евдокия, която поела клетвено задължение да стане |
| Евдокия се омъжва за Роман Диоген и накарва да го провъзгласят за император |
монахиня, след като пораснат синовете. Тя обаче царувала
едва една година със синовете си. Чувствувайки силно влечение за мъж, тя с
измама и хитрости склонила патриарха да я освободи от дадения обет и клетва да
стане монахиня. След като патриархът направил това, в лято Христово 1067-о
[485] тя се омъжила за Роман Диоген и накарала всички да го прогласят за
император.
|
| Роман Диоген взема българи и се бие срещу турците | В лято Христово 1068-о [486] Роман Диоген събрал отвсякъде войници, вземайки дори и българска войска, предприел поход срещу опустошаващите целия Изток турци и победил славно султана. |
99
| Войната с турците трае три години | В 1069 г. [487] той отново предприел поход против турците, но не толкова успешно, тъй като те, изпреварвайки го, опустошили |
| 123 |
големия
и богат град Коня и се оттеглили в земите си. В 1070 г. [488] императорът повторно изпратил против турците |
| Накрая императорът бива разбит от турците и пленен, а като се завърнал, от своите бива детрониран; Евдокия бива принудена да стане монахиня | под предводителството на Мануил Комнин силна войска от българи и други народности, а на скоро след това сам ги последвал. Водил обаче войната неудачно, тъй като, оградена от турците, била избита цялата му армия и бил пленен целият обоз, а самият той бил ранен в ръката и паднал в плен. И, както твърди латинският летописец на похода в Палестина [Вилхелм] Тирски [489], при сядането на султана на трона Роман Диоген трябвало да служи за подножие на нозете му. Въпреки това, султанът показал към него |
| Императорът се задължава да служи за подножие на нозете на турчина | голяма човечност. Малко време след това той го направел свой сътрапезник и му позволил при условия, които не били нито във вреда за империята, нито позорни, да се завърне в земята си, като при това му дал и прислуга. Обаче, в лято Христово 1071-во [490], когато в Цариград стигнала вестта за понесеното поражение от |
| Михаил Дука става император на мястото на Роман [Диоген] | турците и за пленяването на императора, людете отначало дошли в изумение, после отчасти избухнали в ярост против Роман Диоген и след това единодушно провъзгласили за император Михаил Дука [491]. Диоген защищавал твърдо правата си и едва не излязъл |
| Роман Диоген, виждайки върху си божественото отмъщение, влиза в монастир | победител, но високомерието му било сломено от божието наказание. По главата му се навъдили червеи и струпеи и се излъчвала и непоносима воня. Той, виждайки небесното отмъщение, след като царувал три години и осем месеца, постъпил в монастир и през месец октомври завършил живота си. Евдокия, която се |
| Евдокия била принудена да стори същото |
отрекла
от доброволния си оброк и клетва да постъпи в монастир, сега принудително била
подстригана за монахиня и пратена в монастир.
|
| По онова време живял в България архиепископ Теофилакт, тълкувател на четири евангелия | По това време, т. е. 1071 г. по свидетелството на Бароний [492] в България светителствувал Теофилакт, български архиепископ, [493] от когото между другите негови творби съществуват превъзходни тълкувания върху четирите евангелия. Адресираното до Йоан Дука 13-о писмо на този архиепископ ни уведомява, че той е |
| 124 | живял в България, когато в Цариград царствувал родът Дука. Писмото започва с тези думи: „Едва сега разбрах” и пр. Второ: |
| От писмото Теофилактово узнаваме, че някога Борис е бил благочестив княз и бил построил седем църкви |
В същото писмо се потвърждава казаното досега от нас, а именно: по времето на семейството Дука българите нямали свои царе, а били управлявани от служители, изпращани от цариградския император. Трето: Узнаваме, че българският княз Борис бил съградил много църкви, седемте по-главни, от които седем по времето на Теофилакт едната била разрушена и за нейното възстановяване той писал на императрица Мария следното: „Моля с това писмо и като присъствуващ телом, падам на колене, та да се смилиш над цъфтящата някога църква, която, въздигната от благочестивия български княз Борис, ти поднови, като една от седемте съборни.” [494]
Теофилакт бил по произход от Цариград, управител, архиепископ на първата и Охридска българска църква и по оноза време, вече старец, писал посланието си до императрица Мария, когато се връщал вече от Цариград в своята църква в България от посещение при приятелите си. Това узнаваме от същото писмо, в което |
100
|
се
казва: „Аз, цариградчанинът, а по живелище българин, [сега] се завръщам при
българите.” [495]
|
|
| Той не оставал драговолно в България | Той понася дълго, обаче не драговолно пребиваването си в България, сякаш някакво жестоко заточение, от което искал най- |
| 125 | настойчиво да бъде освободен и да се завърне в родното място. Това се вижда предимно от онова писмо, което той писал до великия доместик Йоан [496] и в което, започвайки от мита на Омфала, описва своята нищета и моли със следните слова да бъде освободен |
| Описва суровите нрави на българите |
от
управлението на българската църква: „Не служа на богата царица, чиста и
хубавица, и златна Венера, а служа на нечисти варвари, лъхащи на воня на кожи
и в живота си последни нищи, но по негодничество държащи първенство. . .
освободете ме от от това срамно робуване [вие], които можете” и т. н. След
това той се изразява с презрение за българския народ и особено за охридчаните,
на които бил архиепископ, като казва: „Те са хора без глава, тъй като не умеят
да почитат нито бога, нито людете.” Но с тези свои и други оплаквания той не
сторил нищо, а до смъртта си трябвало да постоянствува в църквата си, която
иначе много бдително управлявал.
|
| Теофилакт бил не само учен, но и ревностен епископ | Това личи от онова извънредно важно послание, което той писал на скопския началник и препоръчвал някого си за епископ. [497] В него между другото писал: до това време не бил издигал никого в България за епископ, ако нямал доказателство за сериозност и благочестие и не бил известен с реч и поучение или пък в монастира да не е проявил примерен монашески живот. След това той заключава: „Ако е такъв този, който моят господар препоръчва, не ти ще ни бъдеш благодарен, а ние на тебе. Ако ли пък не бъде |
| 126 |
сметнат
за достатъчно добър в живот и слово от нашата или от цариградската църква,
недей напусто обиждай бога, нито не ни заповядай да направим това, тъй като
ние сме задължени да се подчиняваме повече богу, отколкото на човеците. Към
това казваме още, че ние нямаме нито една вакантна епископия освен бдинската
[разбирай: видинската]. Кой би ни посочил най-достойния между толкова желаещи?
Нужен е за там мъж образцов в духовния си живот.” Това казва той в посоченото
от Бароний послание за горепосочената година.
|
| Хърватите нахлуват в България и предават всичко на огън и меч |
В лято
Христово 1073-о и 1074-о [498] при папа Григорий VII
[499], докато император
Михаил Дука [500] бил най-много тревожен не само от нашествията на турците, а
и от смутовете и бунтовете на Урселий, хърватите нахлули в България. Те искали
да я покорят и поради тази война българската църква претърпяла големи
затруднения. Нейният архиепископ Теофилакт се оплаква в писмо до
севастократора, [501] в което казва следното за една църква, лишена от
служители.
|
| За тези опустошения Теофилакт се оплаква в своето послание | „От всички минувачи тя бива ограбена, нито пък има резиденциален епископ, който да подложи гърба си на бичуване и бузите си на плесници. Епископът избягал поради жестокостта на нашествениците, а би било чудно, че ще остане някой друг: главата следват и останалите членове на тялото. Дори и войниците, които му бил дал за охрана могъщият и свети наш император, когато църквата била обсадена, първи отстъпили от отците и се погрижили за спасението си, скривайки се в гората. Поради това (о нещастие мое!) в тази прекрасна църква не е останал нито дякон, нито през- |
101
| витер. Отидох лично да видя положението и оплаках виденото. | |
| 127 |
Разпитвайки, аз се научих и като се осведомих, сега осведомявам с това си смирено писмо и благородния мой покровител, и др.”
Когато пък в разгара на войната се случило да бъде опожарена една от църквите, той утешил местния епископ със следното писмо:
|
| Утешава с писмо Григорий Каматир |
“До господина Григорий Каматир. [*] [502]
Време е, честнейший брате, да кажа думите на пророка: Горко ми, че огън е изтребил хубостите на вселената. Защото има ли нещо по-хубаво от дома господен? Има ли нещо по-приятно и по-лепотно от възлюбените божии селения и от мястото на славата му? Горко ми за греховете ми, които може би изгориха с огън светилището божие. Кой ще даде на главата ми вода и на очите ми източник на сълзи? И ще оплача съкрушението на дъщерята на народа ми, на това окаяно, казвам, село, на тиквата на Йон, която при самото си явяване и загина, а така също и съкрушението на майката на народа ми, т. е. на божията църква, което считам за най-скръбно? Коя душа е тъй твърда? Кой е с толкова кораво сърце, щото и той да не се изгори, не казвам от гледането, но просто от слушането? Какво е това, господи (защо за съд ще говоря на тебе)? Как ни отблъсна и ни съкруши? Показал си не само на народа, но и на свещениците жестоки неща, напоил си ни с вино на изумление, оставил си дома си пуст, прекратил си в него гласа на песните и всеки, който мине покрай него, ще подсвирне по него, посегнал си на диадемата на красотата и си смъкнал венеца на славата и на песнопението. Как стана тъй всичко това, господи? Как ни наказа не със съд, а с ярост и гневът ти постъпи с близките грубо и като с чужди, двойно им си отмъстил и си свършил. И в старо време ти си разрушил жертвеника на Илия с небесен огън, който е развеял и пръстта дори, за да прославиш праведника. Обаче сега си предал светия си жертвеник на огън, не за слава наша, а за унищожение. Сгрешихме, но ти си незлобив. Онеправдахме, но ти се |
| 128 |
каеш за човешки злини. Но твоята милост стои по-горе от без законията. Но ти не се взираш в греховете. И тъй защо ни си из празнил всичката утайка на непримесената злъчка?
Но о! какво патих, та се овлякох в злочестината! Изумих се и спестих едно случайно премеждие за безутешна злочестина! Но работата не е такава, защото и оня, който е наказал, е баща и наказаните са синове. И така стани, изправи се, свещенейши брате, кога друг път ще покажеш умствената си твърдост и великодушието, с което се отличаваш? Ако ние сами скърбим така и униваме, когато падаме в злочестини, ще имаме ли време да излекуваме болките на другите? Как ще ги приготвим да бъдат храбри, когато ние сами падаме, без да можем да се изправим? Как ще вдигнем другите, когато падат? Не ми се отнасяй така, ти, служителят на крепкия бог, ти, който си длъжен да бъдеш силен във всичко с помощта на укрепващия те Христос, да можеш според твоя учител апостола Павла да подкрепяш немощните.
Добре би било, да не беше станало случилото се. Кой ще каже противното? Но ако е било допуснато от Бога, кой може да се противи на волята му? Може станалото да е добро. Не трябва да гледаме на това само как да дадем храна на скръбта си (защото тя |
*. Според превода на Митрополит Симеон. Писмата на Теофилакта Охридски. — Сб. на БАН, кн. XXVII, 1931, с. 11—14.
102
103
104
| 129 |
сама от себе си се усилва, наедрява и няма нужда от добавъчна придажба), но как, като изтръгнем и съществуващата, да изнамерим средство да увехне. Така става и при телесните болести. Свойствено на жени е да се бият по гърдите, да ридаят, да нареждат и да се късат, а на лекаря — да ограничава такива прояви на скръбта и да изнамери средства, как да издери болестта. Но излекуването на болка е мъчно, особено в толкова доброненавистни времена и в дни, съвсем оскъдни от дела. Но где е силата на оногова, който е постигнал всичко с дума? Той ще рече и ще станат, ще заповяда и ще се създадат.
Ще ни напомня историческо събитие древно и божествено. Оня чутовен храм, великото на вселената чудо, който Соломон посветил на бога в Йерусалим, бе изгорен и разрушен от Навузардана. Отсетне, когато народът се освободил от пленството, бог подканвал всички да въздигнат пак божествения дом. Но човешката немощ, като премерила силите си, не се осмелявала да почне делото, защото било мъчно за доизкарване. Затова пророк Антей, движим от бога, за срам на малодушните, съкрушава произлизащата от безверие слабост и обещава нещо по-голямо и по-хубаво с думите: последната слава на тоя дом ще надминава първата, казва господ вседържател. Това смятай, че ти съдействувал и сега същият дух. Това нека ти бъде като роса от бога за излекуване голямото ти униние. Колко пъти желаеше да видиш храм по-хубав и по-гиздав. Но в това, като се случваше това и онова, |
| 130 |
охлаждаваше горещината ти за делото. Откъде знаеш дали мъдрият устроител на нашите работи не е докарвал и твоите така, щото да стане необходимост това, което желаеше, и делото да се обърне от поправка в направа. И тъй, който с скроил и работил това, той ще направи мъчното по-лесно и невъзможното възможно. Или ти мислиш, че той е мъдър, но немощен? Или силен, но не благ? Или че той притежава всичко това, но намери за своята слава? Не е тъй, не е. Но и като мъдър той е промислил за по-доброто и като благ не е изоставил грижата за нас. И като благ той ще направи доброто и полезното, което е промислил, и ще го направи по-скоро, защото иска да се прославя.
Освен това злочестината, която ти се случи, ти я постави като изпитание, за да докажеш, че имаш усърдие, за да я измериш и да носиш другото, колкото сила имаш. Той знае, че ние много пъти не се залавяме самоволно да правим доброто, затова ни тласка към добротворство, без да искаме. И, както разбрах аз, това е то, гдето се казва в евангелието, да се насилят някои да влязат на вечерята.
О сладко насилничество! О насилие, което освобождава! О отец, който обича, кога хапе? О сърце, което се изгаря, като гори, и затова веднага пръска изобилна роса! Прочее нека се пазим, да не го разгневим повече! Не е доста да хленчим, загдето ни бичува, нито да роптаем, че ни бичува леко, за да не предизвикаме бичуване повторно и по-тежко. Но нека докажем, че той се отнесе към нас като към синове, защото и ние пристъпихме към него като към баща.
И бихме пристъпили към него така, ако бихме отблъснали скръбта, която е рожба на друг баща, на оня на мрака и на смущението, и ако отдадем нему нашите надежди и поискаме него- |
105
| вата помощ и застъпничество. Това ти поднасяме, о служителю на словото и наш брате! Повече от това би могъл ти сам да купиш | |
| 131 |
и него, припявайки злочестината, дано да станеш приятен и на себе си и на другите, като се укрепяваш от благодатта на утешителя против скръбта.”
Това писмо е преславен паметник на дарованието на отличния Теофилакт от онова бедствено време, в което България бивала опустошавана от хърватите, преведено от гръцки на латински. Съществува и друго послание до бдинския (т. е. видинския) епископ със същото съдържание, което в поредицата Теофилактови послания се води под № 55, под заглавието [503] „За онова, което се търпи от вразите, предаващи всичко на огън, меч и грабеж”. Какво е страдала църквата от своите, се вижда от друго Теофилактово послание до цариградския патриарх, започващо така: „Как се осмели, може да каже някой.” [504] |
| Какво страдали епископите в България от императорските служители | Там между другото той казва следното за жалкото състояние на България: „Защото не е да не знае той (уви! как да ги нарека?) пакостниците на свещеноначалствуващите сега и тръните, на които, натъкнати, ние станахме за окайване в сегашно време, когато до небесата е допряло глава самохвалството на грешниците, които убиват сираче и вдовица и умъртвяват всеки местен жител и пришелец, а да помогне или да избави няма никой, но всичко се граби и завлича, защото няма кой да избави и спаси, и ругатели господаруват над нас, а бирниците ни жънат, каквото е останало от остър сърп. Всички, поставени над нас, са млади по възраст и по ум, но и по неправда всякога по-млади, никога нито остаряват, нито прецъфтяват, но всеки път изнамерват нов вид на изнудване и укрепяват в сърцето си крив дух и нито пред съвети, нито пред |
| 132 |
страх човешка
се стъписват, а се вторачват към нещо по-силно, с помощта на което злобата им
взема по-големи размери и несправедливостта им се подхранва и усилва. Ако
някой им припомни царя и меча, който той носи за страх на злосторниците, те се
присмиват на това изтрито слово и осъждат в простотия оногова, който го
говори.” [*] Тези и други оплаквания привежда Теофилакт за българите.
|
| Българите измъчват своите епископи |
Какво пък вършели държавните служители и бирниците спрямо епископите, се говори по-нататък в същото послание: заплашват винаги тия, що веднаж са дали, като че ли всякога биха могли да дават, и ако не получат, вземат. Смятат, че по никакъв начин бедният не може да стане владика, а че на него се ражда от земята всичко без семе и без обработване, че реките му принасят готово злато и самите кучета им се струват коне и мулета, всичко най-сетне на божия служител, че е ново, и ако не е такова, не го смятат за божи служител, а за безбожник и за мирско лице. Тъй те с лакомството си презират бога, грабят и щедро раздават на своите любими. Подтиквани от беса на сребролюбието, те не се боят, че вършат това срещу християни, но се опират на обвиненията на епископите, като че ли тяхно оправдание, като че ли тем е предложена награда: след разграбване на църковните имущества, те петнят и самите епископи.
Оплаквайки се от тези и други свои бедствия, вече престарелият Теофилакт описва на патриарха нещастия които, за да не отегча читателя с дълги цитати, пропускам. |
*. Според превода на Митрополит Симеон, Цит. съч., с. 4—5.