Глава V.
За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения
c:
| Папските пратеници се завръщат от България | В същата 869 година пратениците на апостолическия престол, изпратени в България за покръстването на българите, се завърнали в Рим, а с тях дошло и посолство, изпратено от техния княз. Това е разказано така от Анастасия в животописа на папа Адриян: [323] „Миналата година достопочтените епископи Формоза и Популонийският Павел, които заедно с други по заповед на светейшия папа Николай бяха отправени там да проповядват, завръщайки се, зарадваха апостолическия престол, разказвайки за пренабожния владетел на българите и за тяхното пълно смирение, с което особено са се подчинили на светата римска църква и представиха на върховния първосвещеник пратеника на българския княз Михаил, по име Петър. Пратеникът заедно с царските дарове предаде и писмото на княза, с което той най-настойчиво |
| Михаил им поверил своя пратеник, който носел писмо и дарове | молеше върховния първосвещеник да му изпрати въздигнат в архиепископски сан или добре известния му дякон Марин, или пък някого от кардиналите-презвитери на неговата църква, |
| 75 |
мъж
мъдър, изпитан и предостоен, за да бъде избран от българите, когато — след
като бъде одобрен от тях и се завърне отново — да се удостои с архиепископско
достойнство. Върховният първосвещеник посочи за избор от страна на българите
някой си поддякон Силвестър, когото изпрати заедно с Леопард Анаконитански и
Доминик Травирски или по-скоро Тривентински епископ.
|
| Българите драговолно приели за архиепископ един от двамата посочени | Тъй като в писмото се настояваше за ръкоположението за архиепископ на Марин или пък за връщането на Формоза, епископ Портийски, така те върнаха предложения от папата кандидат. Той веднага го прие и тутакси писа на българите между другото, че негово светейшество би въздтхгнал за български архиепископ всекиго, когото поименно посочи князът, с изключение на Марин и Портийския епископ Формоза. [324] Тъй като нямаше никаква надежда нито за изпращането в България на епископа |
73
|
Формоза,
нито пък за Марин, когото князът бе поискал, то Петър след продължително
бавене в Рим, се завърна в България.”
|
|
| Патриарх Игнатий изпраща на българите епископ Теофилакт | Междувременно в 870 година [325] патриарх Игнатий с помощта на император Василий, изпратил ведно с българските посланици в тази страна, като че ли числяща се към цариградската църква, посветен от него епископ заедно с други духовници, който, както се твърди, се наричал Теофилакт. [326] Обаче този Теофилакт не е |
| Това не е Теофилакт, чиито съчинения са запазени |
онзи български архиепископ със същото име, от когото имаме тълкувания на
светото евангелие и други писмени паметници, тъй като той се е подвизавал
много след това време, т. е. след три века, както ще посочим на надлежното
място.
|
| Основателно съмнение, кога е умрял българският княз Михаил | Тъй като летописците не споменават нищо за смъртта на преблагочестивия княз Михаил, то заслужено съществува съмнение, кога той е починал. Ако това, което ей сега ще приведем, се основава на истината, положително е, че българският княз |
| 76 |
Михаил
ще да е умрял към 871 година. Ако ли пък не е вярно, очевидно е, че
гореказаният княз Михаил не ще да е умрял толкова рано, а по-късно, при
царуването на император Василий. Нека сега чуем какво казва Бароний в своите
„Летописи” [327], като твърди, че са взети от Аквитанската история, издадена
от Фитейската библиотека.
|
| Разказ на Бароний за българите при царуването на Василий |
В лято
Христово 886-о, [328] казва той, „българите, подновявайки войната, прекомерно
раздразнили гърците. Страшно разгневен против тях, император Василий направил
оброк господу да стане монах, ако ги подчини на гърците, и в течение на
петнадесет години водил вражески действия срещу тях. Накрай, разбивайки царете
им Самуил и Аарон, той превзел цялата им земя и разрушил силно укрепени
градове, а по-голямата част от българския народ завлякъл в плен в Гърция.
Според сторения обет, той облякъл монашеска дреха по гръцки образец и през
останалото време от живота си се въздържал от месо и съвокупление”.
|
| Доказва се, че това е басня | Че това обаче са басни, се доказва от следното: 1. Както предупреждава сам Бароний, това не се съгласува с историята на Куропалат, който по този въпрос подобно на други гръцки летописци напълно мълчи. 2. От вече изложеното се вижда, че княз Михаил, приемайки християнската вяра, обещал винаги да живее в мир с императора, което обещание този толкова набожен и с дълбока вяра мъж спазил, разбира се, и се стремял повече да върши добри дела и да утвърди вярата в своето царство, нежели безпричинно да воюва против императора. 3. Явно е, че император Василий и българският княз Михаил са били добри приятели към 870 и 871 година, когато в Цариград заседавал Осмият вселенски събор. Василий пък живял най-късно до 889 година; следователно от сключването на приятелството с българския княз Михаил в |
| 77 | 871 година до 889 година са изтекли само 18 години. Как тогава е възможно през този период българите дотолкова да ожесточат Гърция [Византия], щото императорът да се закълне с даването на обет да стане монах и как след това 15 години се е бил с тях и е победил двамата царе Самуил и Аарон заедно с цяла България и едновременно е водил монашески живот. 4. Изглежда невероятно, че българите, които, както по-горе се разказва, половината част е била отвлечена в плен в Гърция и земята им с по-главните градове е била опустошена, в кратко време да се |
74
|
възстановят дотолкова, че малко години след това при царуването на сина му Лъв
да покажат такава мощ, както ще се каже по-долу. Нито пък летописците, които
съобщават за други войни, не биха премълчали тази толкова продължителна война.
От това можем да извлечем, че Михаил е умрял или малко преди, или след Василий
[329] и не са го наследили Самуил и Аарон, а Симеон, за чиито деяния ще
разкажем по-долу. Сега нека продължим за друго.
|
|
| Папата изпраща легати в Цариград и при българите |
В 878
година папа Йоан VIII [330] изпратил легати в Цариград и им заповядал да
посетят България. Писал и писмо до патриарх Игнатий, заплашвайки го между
другото с отлъчване от църквата и със сваляне от престола, ако в срок от
тридесет дни не изтегли изпратените от него в България епископи. Научавайки се
за това, Фотий веднага се постарал да си спечели благоволението на Василий,
извеждайки родословието му от арменските царе. [331]
|
| Императора Василия наследява Лъв, а българският княз Михаил — Симеон |
В 889
година починал император Василий и бил наследен от сина си Лъв, наречен Мъдри,
а княз Михаил, умрял преди или веднага след Василий, наследил Симеон. Обаче
мирът между Симеон и Лъв не траял дълго. [332]
|
| Симеон побеждава император Лъв | В 890 година [333] българският княз Симеон нахлува със силна войска в Тракия, против когото бил изпратен пълководецът Прокопий. |
| 78 |
Когато войските се срещнали, той
бил разбит напълно от Симеон, който, възгордян немалко от тази победа,
започнал да вилнее жестоко. Той нанесъл и голям позор на гърците, изпращайки
ги с отрязани носове в столицата (Куропалат). [334]
|
| Императорът повиква на помощ маджарите против българите | И така в 891 година [335] Лъв, силно смутен от тази жестокост и горящ за отмъщение, тъй като изпитвал затруднение в държавата си, потърсил помощ отвън. Той изпратил при маджарите патриция Никита и със злато и много обещания ги склонил да нападнат в гръб Симеон и да опустошат България, докато отпред излезе с войска срещу Симеон Никифор Фока, така че притиснат |
| Маджарите опустошават България | от две страни, Симеон да получи заслужено възмездие за жестокостта си. Нещата станали според желанието на императора. Без никакво бавене маджарите събрали войска, преминали Дунав и страшно опустошили България, въздавайки на Симеон, вилнеещ срещу гърците, заслужена отплата. Чувайки за това ненадейно нещастие, Симеон се притичал с войската си и завързал |
| Българският княз Симеон бива разбит от маджарите |
сражение с маджарите, но бил силно разбит и прогонен от
тях и с мъка се оттеглил невредим в укрепления град Доростол [336]. Маджарите
пък продали за пари на императора пленените българи. Изпаднал в голямо
затруднение и не в състояние да се бори срещу двама неприятели, Симеон
предложил мир на императора, което той тутакси приел.
|
| Симеон си отмъщава на маджарите | В 892 година, след като уредил работите си с императора и войските се прибрали зъв Византия, Симеон, виждайки, че няма вече заплаха откъм тази страна, за да си отмъсти на маджарите, вдигнал внезапно войските си, нападнал ги, както били неподготвени и изоставени от императора, страшно опустошил тяхната страна и погубил голямо множество народ. Това станало |
| 79 | така, защото, както казва [Константин VII] Багренородни („За управлението на империята” [337]), маджарите били заети другаде във война и така Симеон, виждайки удобен случай за отмъщение, ги нападнал ненадейно. Като прибрал след това войските |
75
|
си отвъд
Дунав, той влязъл в преговори с императора, обещавайки да запази мира, ако
продадените от маджарите пленени българи бъдат върнати, които Лъв от любов към
мира, освободил.
|
|
| Българите не искат да зависят от гърците даже и в духовно отношение |
В 893
година поради предшествуващата война, в която императорът повикал маджарите
против българите, последните решили да се отделят от гърците дори и в
духовните дела, тъй като българите, както другаде казахме, били откъснати от
римската църква с ласкателства и различни дарове. [338]
|
| Войската на Лъв бива разбита от Симеон |
В 894
или в началото на 895 година [339] българският княз Симеон скъсал сключения с
императора мирен договор и отново нахлул с обичайните опустошения в Тракия.
Императорът Лъв изпратил срещу него от Византия войска под предводителството
на пълководците Катакалон и Теодосий; и двамата пълководци заедно с войската
обаче били така разбити от княз Симеон, че само някои успели да се спасят с
бягство. Никога през живота си Симеон не поддържал траен мир с гърците, но
винаги възобновявал войната. Той спазвал мир обаче в течение на дванадесет
години, по времето на император Лъв, когато видял, че този бил притискан
жестоко от сарацините. [340]
|
| Император Лъв Мъдри умира. Наследява го брат му Александър | И така в лято Христово 911-о [341] императорът заболял от чревна болест. Наближавайки да умре, той поверил на сената малолетния си син Константин. След това той поставил на императорския трон брат си Александър, но с условие да не лишава от императорско достойнство детето му. Окаляният в престъпления |
| 80 |
Александър
[342] си навлякъл омразата на всички, тъй като бил не само развратник и
пияница, но и започнал да не почита идолите, запазени като спомен от
древността, да се занимава с магьосничество и се отдал на всички пороци, както
твърдят Кедрин, Зонара и Симеон [Логотет]. [343]
|
| Българският княз Симеон поздравява император Александър чрез пратеници |
В същата
911 г. [344] българският княз Симеон изпратил свои посланици до император
Александър, искайки да поднови мира и приятелството, спазвано от няколко
години насам с предшественика му Лъв. Обаче Александър се отнесъл презрително
спрямо пратениците на българите и ги отпратил без дължимата почит. Българският
княз Симеон се разгневил и отново започнал войни и опустошения срещу
империята. Той извършил толкова жестокости в Тракия, щото императорът, който
по-преди гордо презрял неговите посланици, сега се видял принуден да проводи
пратеници до Симеон за мир.
|
| Умира император Александър. Наследява го малолетният син на Лъв |
В лято
Христово 912-о умрял от кръвоизлив император Александър, [345] след като
нечестиво царувал една година и няколко месеца. Наследил го Константин
Багренородни [346], седемгодишно дете, който прекарал седем години под грижите
на регентите и на майка си и после царувал двадесет и пет години заедно с
тъста си Роман Лакапин [347].
|
| Симеон нахлува повторно в Тракия и започва обсада на Цариград |
Войнственият български княз Симеон, [348] узнавайки прочее, че империята се
намира в ръцете на невръстно дете и освен това, че между регентите съществуват
разногласия, не понасяйки покой, замислил да завземе Византия. Поради това с
много силна войска той преминал Тракия, достигнал Цариград и започнал обсада
на столицата.
След като обсъдил големината на започнатото дело и укрепеността |
| 81 | на града, както и многобройните му защитници, той |
76
| Обсъдил обаче по-добре нещата, предлага мир | се оттеглил от столицата и започнал преговори с византийците за сключване на мир. Изпратени били от столицата първенци, между които и цариградският патриарх [349], когото Симеон |
| Синовете на Симеон посещават младия император Константин |
почтително приел и преговарял с него за сключването на мирните договори.
Междувременно синовете на българския цар били въведени тържествено в Цариград
на посещение при младия император Константин.
|
| Симеон нахлува с войската си в Тракия | В лято Христово 914-о по времето на папа Йоан българският цар Симеон, [350] виждайки, че царува майката на Константин Зоя със сина си и владеят в тази „детска” и „женска” империя несъгласия и раздори и че с това му се отдава удобен случай за плячка, нахлул със силна войска в Тракия и започнал да обсажда Одрин. Като не можал обаче да го превземе със сила, подкупил със злато |
| Превзема Одрин | градоначалника и така го превзел. За да не остане този толкова важен |
| Зоя си го възвръща отново със злато |
град
във властта на Симеон, Зоя, като не била в състояние да го превземе с оръжие,
подкупила градоначалника-българин и целия гарнизон и така почти купувайки го,
си възвърнала града.
|
| Предприемат голям поход против Симеон | В лято Христово 916-о, [351] за да обуздае неутолимата алчност на българския цар Симеон, императрицата със цел да прехвърли всичките си войски от Азия в Европа се постарала да сключи траен мир с арабите и със сарацините. [352] И така тя възложила похода на Лъв Фока, началник на гвардията, в който поход взели участие най-благородните [люде] от града. А за да отидат по-решително на бой, всички се задължили с тържествена клетва пред светото кръстно |
| 82 |
дърво,
изправено с голяма набожност всред войската, че ще се сражават геройски.
|
| Гърците се опитват да унищожат напълно Симеон |
За да окръжат отвсякъде българите, на началника на флотата Роман Лакапин било заповядано да завземе с корабите си устието на Дунав, та да може да се притече на помощ по суша, където стане нужда. Някой си Вогас, [353] патриций, бил изпратен при печенегите (които били маджари, наречени така от местопребиваването си), [354] та, предлагайки им злато, да привлекат към себе си това племе, която [мисия] лесно завършила с успех. Всичко изглеждало отлично подготвено за унищожаването на българите, обаче Бог, комуто са противни раздорите, непостоянството, амбициите и другите царуващи в Цариград пороци, обърнал всичко в гибел на гърците.
На 20, или, както сочи Куропалат, [355] на 16 август, Лъв Фока започнал бой със Симеон при Ахелой, но бил разбит и обърнат |
| Симеон побеждава гърците |
в
бягство. Роман Лакапин не пристигнал навреме с флотата на помощ на сражаващите
се [ромеи]. Печенегите пък, виждайки разногласията между пълководците,
отхвърлили този съюз и се прибрали в земите си.
|
| Летописците не се съгласяват по въпроса, защо гърците нямали успех в това сражение | Причината за това неуспешно сражение нееднакво се предава от историците. Продължителят [на Теофан] (с. 180) твърди, [356] че цели легиони са били избити до крак и унищожени. Други пък, напротив, между които Симеон [Логотет] (с. 356) [357] и Лъв Граматик (с. 390), [358] казват, че в началото на боя Лъв имал |
| 83 | преднина, избил много българи и обърнал в бягство цар Симеон. Отпосле измореният от битката военачалник слязъл от коня си и седнал до един малък извор, а конят му избягал и се разтичал всред войската. От това всички били обзети от страх, мислейки вожда си за убит, и така се отказали да преследват неприятеля |
77
|
Виждайки това от една височина, българският цар Симеон преустроил войската си и подновил с успех сражението, нападнал обезкуражените от мнимата смърт на предводителя им гърци и ги избил почти до крак.
Други писатели [359] пък разказват, че това сражение завършило злополучно за гърците, тъй като до Лъв в разгара на боя достигнал слух, че Роман Лакапин се оттеглил със своята флота, за да завземе императорската власт. Научавайки това, Лъв се смутил, оттеглил се от полесражението и оставил войската в голямо объркване — нещо обичайно при гърците, изпълнени с подозрение, омраза и амбиция. За това, че не дошъл навреме на помощ на войската, Роман Лакапин без малко щял да бъде ослепен, |
|
| Роман Лакапин едва не бил ослепен. Забележки относно разногласията между летописците за този бой | но бил опростен. Тук нека забележи благосклонният читател, че тези събития, които поставихме в шестнадесетата година, от почитания отец Ференц Кери в „Краткото историческо изложение за източните императори” (с. 283), [360] се поставят в седемнадесетата година на същия десети век, в която година не е започнала, а се е свършила войната, както ще видим по-долу. Освен това същият историк казва, че гръцките писатели се делят на две партии. От Кедрин [361] научаваме, че българите, възгордяни от по-раншната си победа, обсадили Цариград с голям натиск, през нощта нападнали лагера на Лъв и избили до крак неговите войски. Това казват старите писатели, а другите — казва по-нови писатели — приписват тази победа на Лъв. Така остава съмнение, как и при какви условия е бил сключен мирът между Симеон и гърците. [362] Понеже едва ли е вероятно Симеон да е сключил мир, възгордян от толкова победи, следователно надделява мнението на онези, които твърдят, че Симеон не е бил победител, |
| 84 |
а победен. Аз обаче ясно ще покажа от други неща, как е
завършила тази война и кой е бил победител или победен, и то от Куропалат,
цитиран от Бароний. [363]
|
|
Разяснение на това съмнение |
След като, както казахме по-горе, гърците били победени от Симеона, те, виждайки, че не могат да направят нищо с оръжие, прибягват до други начини. Те отправят молба до папа Йоан |
| Гърците молят папата да склони Симеон за мир |
X, комуто след отделянето си от цариградската църква Симеон
непринудено се подчинил заедно със своя народ, щото чрез свои легати да увещае
Симеон веднаж завинаги да сключи траен мир с тях. [364]
|
| Симеон пренебрегнал папските пратеници | Папата се съгласил на молбата на гърците и веднага изпратил свои легати при Симеон, увещавайки го отчески да не върши толкова зло на християните и да сключи траен мир. Симеон обаче, надут от честославие, не обърнал внимание на папските пратеници и не пожелал дори и да чуе за мир. Освен това на Симеон писал сериозно и доста убедително писмо за мир и цариградският |
| Цариградският патриарх Николай моли за мир със следното писмо |
патриарх Николай [Мистик] [365], което е извлечено от пребогата сбирка на Белунския епископ Алоизий и е преведено от него на латински. Тук за по-голяма увереност го цитирам по Барония, и то гласи така:
„До Симеон, цар на България,
Ти ми си като син, прескъпи владетелю, ако и отдавна да си отхвърлил изцяло подчинението, дължимо от син към баща. Именно за това ме принуждават да пристъпя отново със сълзи и молби както по-раншната ми любов, с която съм те обичал, |
78
| така и влиятелният пред всички добри люде авторитет на светейшия римски папа, комуто да не се отдаде подчинение е | |
| 85 | престъпление. Той, след като до ушите му достигна разпространеният по света слух за кланетата, грабежите, бягствата, опустошенията и останалите злини от войната, на които е подхвърлен християнският народ, с милостта си към изкупеното с кръвта господня стадо и към нас се съжали от душа и за да не се разпространяват повече тези злини, реши да попречи на това. И така той изпроводи пратеници — Теофилакт, заемащ първото място между неговите епископи, и Кар от същия сан, мъже превъзходни, които със своите увещания или да те склонят да сключиш мир и съюз с нас, или пък ако пренебрегнеш нарежданията, в името на светия дух да те обвържат с нерушимите вериги на отлъчването. Тях аз (както именно ми заръча преблаженият папа), за да дойдат при теб безопасно и лесно, исках старателно да се погрижа и да ги снабдя с придружители, ако не ме беше възпрял от това дело един лош слух за тебе, разпространил се преди това. Говори се за тебе, сине мой, че имаш обичай да затваряш оковани във вериги, идващите при теб пратеници, като даваш пример за чудовищна и надминаваща всяко варварство жестокост. Кой прочее народ е толкова жесток и далеч от всяко чувство на човечност, та да не постави между най-злодейските престъпления подобна простъпка? Поради това, тъй като бих желал да изпълня нарежданията на светейшия папа и да облекча затруднението на легатите, настоятелно ги увещах да останат тук при нас, боейки се да не би след трудностите и мъките на дългото пътуване да претърпят нещо зло. А пък апостолическото писмо предадох да ти се донесе, към което вярвам ще се покажеш благосклонен и отстъпчив, ако ме послушаш, нещо повече, ако имаш грижата за твоето достойнство и спасение. Пази се следователно от помисъла, че ти е разрешено всичко против светейшия римски папа, каквото вършиш и срещу мене, когато толкова време имаше за подигравка. Ако само извършиш нещо против него, не ще да минеш безнаказано. |
| 86 | Князете на Апостолите, на чиито олтари той всекидневно принася безкръвна жертва, ще хвърлят върху теб гневен поглед и ще отмъстят като за собствена обида нанесеното му унижение. Нека смири духа ти случаят с Ананкй и Сапфир, които порицанието Петрово умъртви. Нека пред взора ти душевен се мярка слепотата на магесника Елим, противоречащ на Павел. Размишлявайки върху тези предупреждения на апостолическия престол, ще те обземе, знам сигурно, ужас и спасителен трепет, нито ще позволи, щото да презреш напомнянията на блажекейшия папа. Особено ако работите стоят така, както за тебе се разказват от твоите люде, с голяма набожност ще почетеш тия първенци, които, ако наистина уважаваш, не ще презреш седящия върху техния престол. Това е за римското нратеничество, с чието идване (защо ли пък да завиждам на радостта ти, сражаващ се под Христовото знаме, ако и срещу християни, по дяволско подбуждение) се постави край на съблазните, които у нас всичко объркаха поради четирибрачието, възвърна се мирът всред духовенството, постигна се пълно единодушие в светото общество и да кажа с душа, римската и цариградската църкви се сляха така в една вяра |
79
|
и обещание, щото нищо повече да не пречи ние да вкусим от толкова желаното тяхно обещание и благочестие.
Остава накрай още да те посъветвам да не би, след като получиш писмото на [императорските] настойници, да отговориш по-скоро на сената, отколкото на самите тях. Смешно е наистина и напълно недостойно за твоята мъдрост да се обръщаш към слугите, пренебрегвайки оногова, от когото те получават заповеди, освен ако те забавлява да си играеш със съвсем сериозни неща.
Нещо повече, ако сериозно се разкайваш за войните, ако съжаляваш не толкова за получения, колкото за нанесения меч,
|
|
| 87 |
изложи мнението си на императорите, представи условията си, определи деня и мястото па преговорите или пък сам ти ела при нас или други изпрати. Аз незабавно ще се намеря там, където ни поканиш, с избрани от сената мъже, за да уредим както трябва въпроса, ако богу е угодно. Ако ли пък мислиш само да се подиграваш с нас, то въздържи се от подобен присмех, който ни най-малко не ти подобава. Бог да те опази толкова по-добре, колкото носиш бремето на управление на другите, та да не иоднеш под тежестта на това бреме, както се е случвало много пъти с владетелите”. Бароний дава това писмо на гръцки, както е било изпратено, непосредно след латинския превод, към 916 г. [366]
От изложеното лесно могат да се съгласуват гръцките писатели, едни от които твърдят, че българите са били победители, други пък че били победени от Лъв, а може също да се разбере как се е свършила тази война”. Разказва Бароний [367] въз основа на Куропалат, [368] че българският цар Симеон, изпълнен със жажда за власт, презрял и се подиграл с легатите на римския папа Йоан, изпратени за сключване на траен мир, както и с молбата и увещанията на патриарх Николай. Следователно, желаейки господ бог да го унижи, ако и по-рано да бил победил Лъв и даже обикновено всякога бил победител, най-сетне, когато се намирал край столицата, бил победен не от Лъв, а от внезапно нападналите го граждани и обърнат в бягство. И тъй бог му пратил много злини, както ще видим по-долу.
Освен това, за да не смесваме българските работи с гръцките, добре е тук да споменем какви войни са се водили между маджари и българи при седемте унгарски владетели, които отново нападнали българите. За едни [от тези войни] се съобщава от анонимния секретар на крал Бела [369] към 890-а година, като например от Йозеф Инокентий от „Ордена на благочестивите училища”, |
| 88 |
а за
други към 903 години, като от Молнар Исусовец. Тъй като първите са объркани,
тук ще приведем всичко изцяло:
|
| Разказва се за военните действия на българите против маджарския владетел Арпад |
И тъй
анонимният секретар на Бела разказва, че Арпад, един от седемте унгарски
предводители, изпратил войските си и завзел земята, която се простира между
Бодрог и над Тиса до Угоца, някога наричана Угоса. С друга част от войската
той стигнал до крепостта Борсоа, превзел я и заповядал да се прехвърлят
пленниците в крепостта Хунг или Унг. След това той разрушил стените и на
третия ден огледал и отблизо проучил плодородието на земята със зърно, добитък
и риба, която се ловила от реките Тиса, Бодрог и Сава, някога Сайя, и тази
област много му се понравила.
|
| Главното седалище на Салан | Българският вожд пък, който бил правнук на Реан, първия български владетел и кръвен родственик на Симеон, и който жи- |
80
| веел в крепостта Олпар, която се нарича Алпар и е притежание на вацинския епископ, на брега на Тиса при сливането на Маруш, и също някога прекарвал и в Титул, който днес се нарича Тетел, град някога много богат, разположен при самото сливане на Дунав и Тиса. Като чул от един свой войник, който се спасил с бягство, че Арпад иде с толкова голямо множество люде, не посмял да излезе насреща му, а изпращайки посланици, започнал да заплашва и за присмех прогласил и нарекъл Арпад владетел на Унгария, както и му поръчал да поправи стореното зло и в никакъв случай да не преминава реката Бодруг, днес Бодрог, защото | |
| 89 | в противен случай ще дойде с помощта от гърците и ще го унищожи. След като стигнали до крепостта Землин и прехвърлили реката Бодрог, пратениците на другия ден се явили при Арпада и му изложили надменно и заплашително реда и причините на |
| Отговор, даден от Арпад на пратениците на Салан | своето пратеничество. На това Арпад отговорил: „Ако и моят прадед Атила, най-могъщият измежду царете, да е притежавал земята, която лежи между Дунав, отсам и отвъд Тиса до границите на българите, която земя днес изцяло държи Салан [370], все пак аз не поради страх от гърците или българите, като че ли не мога да им се съпротивлявам, а за да запазя приятелството и доброто съседство, искам от вашия вожд Салан, както и като наследствено право, една малка част от земята до устието на реката |
| Иска земя от Салан |
Сава за
пасище на добитъка ми. Искам освен това, щото вождът ви да ми изпрати в знак
на благоразположение две шишенца пълни с вода от Дунав и сноп трева от
Олпарските чакълища, за да опитам дали тези треви са по-добри от скитските
треви на Могерите и дали са по-сладки водите на Дунав от донските води” —
показвайки с това, че желае тази земя.
|
| Арпад изпраща пратеничество до Салан с дарове | След това, надарявайки щедро посланиците, той им позволи да се върнят на воля безопасно. Веднага последвало посолство на самият Арпад със съгласието на всички велможи, което поднесло на Салан 12 бели коня, 12 камили, 12 кумански момчета. Пратениците донесли още и 12 рутенски момичета и 12 хермелинови кожи (т. е. от морски мишки), 12 зобола (днес наричани czobel) |
| Салан отстъпва исканата земя на Арпад и изпраща с почести пратениците | и 12 златотъкани одежди. Представяйки тези дарове, пратениците изложили пред Салан своята мисия. Извънредно зарадван, Салан веднага подчинил на Арпад исканата земя със жителите ѝ от Унг до Сава: драговолно напълнил две шишенца с вода от |
| 90 |
Дунава и
им предал, смеейки се, сноп трева и награждавайки посланиците, ги отпратил на
десетия ден.
|
| Арпад повторно изпраща посолство до Салан и иска от него нови земи | След като превзел чрез пълководците си много други земи, Арпад повторно изпратил десет посланика при българския вожд Салан в България, които да му съобщят за спечелените от него и неговите люде победи и да поискат от него земята до реката Зогеа, сега наричана Загйова, владяна от Салан. Салан, като изслушал пратеничеството, виждайки, че маджарите насила ще си |
| От страх той ги отстъпва |
вземат
исканото, ако им се отрече, отстъпил земята до реката Загйова и отпратил
посланиците с дарове.
|
| Салан иска да си възвърне със сила отнетите земи | След това българският вожд Салан, виждайки, че мощта на маджарите нараства прекомерно, веднага поискал помощ от своя владетел, българския цар, и от гръцкия император Лъв VI. Малко дни след това той получил многочислени войски. Зарадван от тяхното пристигане, той веднага изпратил вестоносци до Арпад, |
81
| които високомерно да му заявят да напусне незабавно завзетите земи и да се оттегли в родната си земя заедно с гнусното си племе. Възмутен, Арпад отвърнал на пратениците: „Кажете на вашия вожд Салан по-скоро да си иде в своята България. Земята, която | |
| Арпад отговаря | се намира отвъд и отсам Тиса и Дунав, ми принадлежи по наследство, както и самият Тетел. Ако той не си вдигне оттам вещите, в най-скоро време ще опита остри ли са скитските стрели, |
| Извежда войска против Салан |
копия и
мечове.” Като отпратил натъжените вестоносци, той извел многочислена войска от
река Загйова до пясъците на Олпар, крепост, разположена край самия бряг на
Тиса, след това превзел и самата крепост и ограбил престолнината на вожда.
|
| 91 | Разгневен, Салан се притичал с помощните войски на гърците и на българския цар, обаче бил жестоко разбит от маджарите и |
| Салан излиза срещу Арпад, но бива разбит |
обърнат в бягство, прибързал да
се скрие в Alba graeca или Белград. [371] Войниците му пък, за да се спасят от
избиване, се помъчили да преплуват Тиса и много от тях се издавили.
|
| Салан бива за втори път разбит с българите и гърците и проси мир |
След 35
дни Салан изпратил другиго със своята и гръцката войска против маджарите,
обаче и той пак бил разбит и прогонен. Така на следващия ден той изпратил
вестители с разни дарове и молил за мир, доброволно се подчинил на Арпад и
станал негов данник.
След три години Арпад се опитал да прогони до пределите на Влахия друг зависим от българския цар княз по име Глад, |
| Арпад подчинява княз Глад | комуто бил подвластен Банат. Глад излязъл срещу него с помощта на българите и власите, но след кратко сражение заедно със своите ударил на бяг към Панчево. Маджарите го преследвали, той не могъл да се спаси и се предал доброволно с всичкото си имущество. Тези събития, макар и случили се по-рано, пожелах тук да цитирам според анонимния нотариус на крал Бела, за да бъде |
| Историята на анонимния нотариус на крал Бела не е истинна | събрано всичко на едно място. Тъй като този летописец, от друга страна, съобщава и преувеличава само онова, което изглежда изгодно за славата на неговия народ, той нито споменава как българският цар Симеон си отмъстил за нанесеното му от маджарите оскърбление, за което узнаваме от други по-достоверни хронисти, нито пък българите по онова време са обитавали в Унгария, а само са имали като свои данници-васали тези князе, |
| 92 |
т. е.
Салан и Глад. Но да се върнем към изложението на нашата история.
|
| Константин взема за свой кесар Роман [Лакапин] |
В лято Христово 918-то [372] Константин въздигнал в съуправител своя опекун Роман [Лакапин] и му дал не титлата опекун, а император, като позволил да бъде коронясан в църквата Св. София с императорски венец. Но и царуването на Роман [Лакапин] било много неспокойно поради честите нашествия на българите в Тракия и бунтовете на първенците, за да не споменавам по-дребните щети, които българите често причинявали на гърците.
В лято Христово 920-о [373] българският владетел Симеон изпратил към Цариград с многочислена войска своя пълководец Маник [374]. Срещу него Роман изпратил със значителна войска някого си Йоан Презвитер, който всичко уреждал вместо императора заедно със зетя му Лъв и Фока с много други от първенците.
|
| Обръщат в бягство гърците | Българите обаче със силни викове и озверени се спуснали от една височина срещу гърците и навяли такъв страх в техните боязливи духове, щото тези веднага ударили на бяг; и мнозина от |
82
|
първенците погинали, а българите опожарили всичко чак до самата столица. Така
казва „Продължителят на римската история”.
|
|
| Симеон стига с войската си до Цариград |
В лято Христово 921-во [375]
българският владетел Симеон повторно предприел поход срещу Цариград и по
обичая си излял своята жестокост над селата и предградията. Насърчението на
императора повдигнало духа на първенците и особено на някого си на име
Сактикий, [376] така и някои от тях с множество граждани
се впуснали от града срещу българите и нападнали техния стан.
|
| 93 | Понеже голяма част от българите отсъствували, тъй като били пръснати за плячка, гърците избили с меч всички намиращи се в |
| Част от българите отишли за плячка, другите по това време погинали |
стана българи. Когато другите българи се завърнали от набега с
плячка, Сактикий геройски се сразил с тях, обаче бил ранен и отнесен в града,
където починал от раните си. Останалите българи, натоварени с плячка, за която
този път трябвало да платят с гибелта на мнозина от своите, се върнали в
земята си и една година, т. е. 922, стояли мирни. Симеон обаче със своите
българи не можал дълго да търпи мира (така пише Кедрин). [377]
|
| Симеон обсадил Одрин, погубил управителя и завладял града, но не след много време го напуснал |
И
действително в лято Христово 923-о [378] Симеон, било разгневен от враждебните
спрямо себе си военни действия на одринския градоначалник на име Моролеон,
било подтикван от ненаситна алчност за плячка, със силна войска обсадил Одрин.
След дълга обсада поради геройската съпротива на градоначалника — накрай
измъчвани от глад, гражданите предали градоначалника си вързан и самия град на
Симеон, който предал военачалника на жестока и позорна смърт. Обаче българите
не задържали града за дълго. Като узнали, че срещу тях иде силна войска и
страхувайки се да не би и срещу тях да бъдат извършени същите жестокости, те
изоставили града и се прибрали в земята си (Кедрин и Продължителят).
[379]
|
| Симеон повторно броди из Тракия и Македония | В 928 година, [380] след като спазвал мир четири години, българският вожд Симеон с извънредно голяма войска пребродил Тракия и Македония, без да срещне никаква съпротива, и накрая, пристигайки пред Цариград, нанесъл извънредно големи щети на |
| Пристига с огромна войска при Цариград | предградията. Куропалат [381] грижливо описва това събитие, казвайки: „В седмия ден на месец август, втори индикт, българският владетел Симеон доведе цялата си войска пред Цариград, оплячкоса Македония, опожари тракийските селища и си подчини |
| 94 |
всичко,
което се изпречи по пътя му.”
|
| Изисква да му изпратят патриарха и неколцина сенатори |
След като се разположил на стан край Влахерните, той поискал да му изпратят патриарх Николай и някои от сановниците, за да водят мирни преговори. След като била направена размяна от двете страни на заложници, за да не могат да се устроят никакви засади, и патриархът, след като положил клетва, предложил да се изберат сенаторите, които да излязат заедно с него. Избрани били прочее Михаил Стипиат, Йоан Мистик [382] и управляющият в императорския двор.
Когато те се явили да водят мирни преговори със Симеон, той ги отпратил и казал, че иска да види лично самия ромейски император, за когото бил уведомен, че бил разумен и искрен мъж. На това ромейският император драговолно се съгласил и изпратил на Космидийския бряг майстори, за да построят силно укрепено пристанище, та императорската триера като пристигне, да бъде като в някакъв пристан, оградил грижливо отвсякъде морето |
83
|
и
заповядал да се построи в средата високо място, където да разговарят помежду
си.
|
|
| Симеон опожарил храма на блажената дева Мария | Но Симеон, като изпратил войници, изгорил храма на св. Богородица при извора, който бил построил император Юстиниан, и опожарил всичко наоколо. Ясно било от това, че той не искал |
| Императорът се помолил на Богородица |
мир. Императорът обаче като пристигнал с патриарха във
Влахернския храм, влязъл в светия гроб, с молитви и песнопения се помолил богу
и вземайки омофора (т. е. наметалото) на богородица, излязъл от храма, ограден
със силна охрана. Като подготвил своя разкошен флот, на 9 ноември
[383] той
пристигнал на уреченото място.
|
| 95 | Когато на това място пристигнал и Симеон с людете си, император |
| Обръщение на императора към Симеон |
Роман му
казал: „Слушал съм за тебе, че си човек християнин и тачиш бога, но не виждам
делата да съответствуват на словата. Ако наистина си християнин, то престани с
престъпните кланета и безбожното проливане на кръв и сключи съюз с нас, които
сме християни, както си и се наричаш християнин и ти, и не осквернявай
десницата си с кръвта на едноверни християни. Ти си човек и очакваш смърт, и
възкресение, и съд, и награда за ония дела, които си извършил приживе: днес си
жив, а утре в прах ще се превърнеш. Ако правиш това от любов към богатства, ще
те обсипя с тях до ситост, само прегърни мира и обикни съгласието, щото и ти
самият да имаш спокоен и праведен живот, и християните най-сетне да престанат
да вдигат едни срещу други оръжие.” Това казал императорът.
|
| Засрамен, Симеон обещал мир |
Потънал
в срам пред добродетелта на тоя смирен дух, Симеон обещал да сключи мир. И тъй
след размяната на поздравления, се оттеглили и двамата, като императорът
надарил Симеон с разкошни дарове (това пише Куропалат). [384]
|
| Виждат се два орела над главите на императора и Симеон |
Зонара
(с. 148) [385] споменава, че се е случило чудо, т. е. видели как два орела се
вият над главите на разговарящите помежду си император и Симеон: след като се
приближили, орлите отново се разделили, като единият отлетял към града, а
другият към Тракия, което гърците изтълкували като лошо предзнамение.
|
| Симеон започнал война с хърватите | В лято Христово 929-о [386] българският цар Симеон, който не търпял мира, започнал война с хърватите и като наказание за |
| 96 | своята жестокост, с която неведнаж страшно измъчил християните, на няколко пъти безуспешно се сражавал с тях. Най-подир той |
| Много пъти воювал с тях неуспешно. Напълно бива разбит и едва се спасил с бягство; връщайки се у дома, умира |
бил така страшно разбит от тях, че почти всичките му войски били избити до крак, а самият той едва се спасил с бягство в България.
В лято Христово 930-о [387] цар Симеон се завърнал у дома си от тази гибелна война и умрял от мъка поради несполучливата война. Гръцките писатели разказват най-странни неща [по повод на неговата смърт]. Те разказват, [388] че при император Роман дошъл някакъв астролог или по-скоро занимаващ се с магьосничество измамник и го убедил да нареди да бъде отрязана главата на статуята на българския цар Симеон, която ще да е била издигната в Цариград, при което Симеон тутакси щял да умре в България. Императорът повярвал на това и веднага наредил да се отреже главата на статуята и в същия момент в България издъхнал Симеон, както по-късно се узнало при направеното разследване на събитието. Това нещо обаче гърците приписали на астрологията. Този измамник научил по-скоро от дявола, че Си- |
84
|
меон е
вече в агония и като извършил това деяние, измамил императора и цялата столица
и получил от всички много пари, слава и почести.
|
|
| Като починал Симеон, наследил го син му Петър. Настанал глад в България, понесени били много злини от маджарите и хърватите |
Когато
Симеон починал, наследил го в царството син му Петър [389] и в българското
царство настанал непоносим глад. Освен това съседните народи — маджари и
хървати, с честите си нашествия причинили на българите много щети. Поради това
Петър започнал да моли императора не само да сключи мир, но и да се сроди с
него чрез брак. Прочее в лято Христово 931-во [390] Петър изпратил свои |
| 97 | посланици във Византия, за да преговарят с императора Роман за мир и за сключване на брак. И двете неща се понравили много на |
| Петър става зет на император Роман |
Роман, който обещал да даде за съпруга на Петра внучката си Мария, дъщеря на сина си Христофор. Узнавайки тази радостна вест, Петър, запален от желание за съпругата си, лично заминал за Цариград и след като подписал мирния договор и в предградията бил извършен най-тържествено венчалният му обред, отвел със себе си в България съпругата си Мария.
По случай сватбените тържества със Романово съизволение Константин Багренородни бил страшно опозорен: българите в обичайните при такива събития акламации не могли да търпят да се поставя на второ място името на царевия тъст Христофор. Затова те поискали от Роман, щото името на сина му Христофор да бъде поставено пред Константиновото, така че от ден на ден се намалявала почитта към Константин.
|
| Братът на българския цар Петър Михаил въстава |
В 934-а
година [391] братът на българския цар Петър по име Михаил, въпреки че вече бил
станал монах и вече бил дал обетите си, все пак излязъл от монастира, вдигнал
оръжие срещу брата си и като привлякъл на своя страна много велможи и голямо
множество народ, опустошил Гърция и Тракия. Как обаче е бил прекратен раздорът
между двамата братя, Продължителят на римската история не споменава.
[392]
|
| Император Роман умира. Наследява го Роман Млади: той бива свален и наследен от Никифор |
В лято
Христово 956-то [393] умрял император Роман, който бил наследен на престола от
неговия син Роман Млади. [394] В 963 г. той обаче бил свален от власт и на
негово място бил избран Никифор Фока [395]. Към това време умрял и българският
цар Петър, когото наследил в царство Борис [396].
|
| Умира и българският цар Петър. Наследява го Борис |
В лято
Христово 969-о Никифор бил убит от Йоан Цимисхий, много прочут пълководец и
ужас за всички варварски народи. Той дълги години водил трудна война с
българите.
|
| 98 | През годините 970 и 971 от Христа [397] Никифор подтикнал русите срещу българите, искайки да си отмъсти за това, че |
| Никифор бива убит от Йоан, който го наследява | българите били позволили на маджарите да преминат през земята им и да оплячкосат Тракия. Русите нападнали българите и след много боеве ги победили и пленили самите им владетели. Те не искали |
| Русите побеждават българите |
по
никакъв начин да сключат мир, нито пък да напуснат България, ако самите
българи не се били притекли с оръжие в ръка на помощ, тъй че някой си Калокир,
който с лукавство се домогвал до императорската власт, да успее в това.
|
| Българите се съюзяват с русите. Нахлуват в Тракия и всичко опустошават | Българите, на които русите като неканени гости омръзнали, сключили с тях съюз и веднага позорно изгонили посланиците на императора. И така била събрана тристахилядна войска от руси, българи, маджари, печенези [398], зле въоръжени. Те единодушно |
85
| нахлули в Тракия и опустошили всичко с меч и огън. За да укроти мощта на толкова голямо множество, бил изпратен с малко | |
| Изпратен бива срещу тях Варда Склир |
хиляди войски императорският родственик
Варда Склир [399], който по-скоро с хитрост, отколкото със сила си опитал
щастието. Варварите, повече затруднени, отколкото подпомогнати от такава
численост, се разделили на три части. Склир нападнал първо печенегите и
преднамерено отстъпил пред врага, за да го откъсне от останалата войска и го
вкара в такава засада, гдето по-лесно можел да го разбие.
|
| 99 | Работата се увенчала с успех за Склир. Печенегите, отвлечени далеч от другите и в самия разгар на победата разделени и |
| Военачалникът Склир с малобройни войници победил грамадно множество |
обградени от неприятелите, били отблъснати към
съюзниците си с голямо поражение. Последните, смутени и уплашени от ненадейния
обрат, не се сражавали, както би следвало, а боязливо и особено когато видели
геройския подвиг на самия пълководец Склир, който с един удар на меча си
разсякъл на две най-едрия по телосложение и облечен с най-голямо достойнство
русин. Това толкова убило духа им, че ако нощта не била сложила край на
битката, ни един от толкова голямо множество не щял да се спаси. Така пише
Кедрин (с. 510). [400]
|
| Императорът повежда войска срещу русите и българите |
После
император Йоан, след като превел по море добре въоръжени войски, повел
деветхилядна войска против русите, немалко уплашени от предишната победа.
Василий следвал с други войски.
|
| Русите биват разбити при Преслав | Императорът потеглил направо към българската столица Преслав, който град русите все още задържали в България. Тогава пред града се намирали осем хиляди руски воини, които извършвали бойни учения в полето. Като видели неочакваното нападение на гръцката конница, те така се объркали, щото дори и без да се опитат да влязат в сражение, потърсили убежище в града. От града им се притекли на помощ мнозина, но отчасти затруднени от тяхното безредно бягство и отчасти преварени от бързата гръцка конница и възпрепятствувани да се върнат в града, било извършено такова изтребление, щото пътищата и нивите били осеяни с трупове. Императорът, при идването на Василий с останалата войска, се придвижил с цялата войска по-близо до Преслав, разположил |
| Императорът обсажда град Преслав | се на стан и започнал обсада на града. Обсадата не изисквала много усилия. И наистина на следния ден, насърчени от увещанията на императора, войниците нападнали столицата, която |
| 100 | русите не можели добре да защищават поради големината ѝ. |
| Превзема този град |
Навлезли императорски воини, отворили вратите и така нахлула вътре цялата
войска, която се наситила с плячка и пленници.
|
| Пленява също и цар Борис |
Измежду
множеството други пленници попаднал в ръцете на войниците и българският цар
Борис със царските отличия ведно с жена си и децата си и други български
воини. Императорът се отнесъл благосклонно към него и към другите, като
заявил, че е бил враг не на българите, а на русите.
|
| Опожарява двореца и избива осем хиляди руси | Останала още да бъде превзета царската крепост-дворец, разположена на естествено укрепено място, гдето се били оттеглили осем хиляди въоръжени руси. Императорът решил да я превземе на следния ден, обаче войниците не се решавали да сторят това поради непристъпността на мястото, докато не се засрамили от примера на императора, който пръв се втурнал срещу крепостта, |
86
| и не се впуснали в нападение. И тъй, хвърляйки нагъсто огнени стрели, те подпалили царския дворец, който не можел да бъде превзет чрез нападение. Русите, като видели, че ще загинат в огъня, почнали да мислят за бягство и стремително се хвърляли от стените. Малцина обаче успели да се спасят с бягство, а повечето погинали било от огън, било от меч, било при скачането | |
| Потегля към Доростол |
от
стените.
След като превзел по този начин Преслав и намиращите се наоколо по-малки крепости, императорът повел войската си против Доростол, град, разположен край Дунав в България, наричан |
| Императорът обсажда Доростол | Истър. [401] Той обаче знаял, че не ще може да превземе този град, ако не срази Светослав, руския княз [402], който бил събрал триста и тридесет хилядна войска. Император Йоан се сражавал храбро и в бой изминала голяма част от деня, без нито русите, нито гърците |
| 101 |
да
отстъпят. Светослав, чувствуващ се по-слаб на бойното поле, се оттеглил заедно
с останалата си войска в Доростол, твърдо решен да понесе всичко, за да запази
България и да прогони врага.
|
| Нападан бива много пъ ти от Светослав | Преследвайки го до речния град, императорът, като видял, че градът е укрепен със стена и ров и не може да бъде превзет, решил да го подложи на продължителна обсада. Светослав обаче, виждайки, че не ще издържи с толкова люде в този град по недоимък на продоволствие, решил да води сражение на открито и често предприемал набези от града срещу императорските войски по време на обед и вечеря; винаги тези нападения били обаче осуетявани благодарение на императора и на пълководеца му Склир. И тъй, извеждайки из града на бой всичките си войски, Светослав завързал сражение с император Йоан и толкова дълго се сражавал, щото на това сражение не се виждал краят. Най-сетне, както разказва Куропалат, [403] на императора дошла помощ |
| Побеждава най-подир с божия помощ |
от небето: светият мъченик Теодор, покровител на императора, в чийто празник
се водило това сражение, се явил пред войската в образа на яздещ бял кон мъж,
който тръгнал пред челните редници, смутил и разстроил неприятелските редици и
русите били принудени, кой както може, да потърсят убежище в града.
|
| Русите сключват мир с императора |
И тъй,
виждайки този обрат на работите, русите сериозно посъветвали своя княз
Светослав да сключи мир [404] с императора. Той драговолно приел този съвет и
веднага изпроводил пратеници при императора да молят за мир.
|
| Императорът приел да сключи мир, но при условие русите да се оттеглят от България |
Императорът, като виждал, че войната ще бъде завършена трудно, на драго сърце
пожелал да ѝ сложи край и затова сключил такова споразумение с русите, щото те
всички свободни и невредими да напуснат България и се върнат в родината си,
като занапред бъдат императорски приятели.
|
| 102 | Това русите всячески обещали и след кратко време тръгнали на път и се опътили да се завърнат в родината си през страната |
| Русите биват избити от печенегите |
на печенегите. Тези обаче, които по-преди
били приятели на русите, сега станали техни врагове заради това, че били
сключили мир с императора, и избили всички заедно със Светослав. Така русите
заплатили със живота и имота си злините, които били причинили на българите.
[405]
|
| Император Йоан се връща в Цариград | След тъй успешно завършената война императорът се завърнал благополучно в столицата си, където му бил приготвен триумф, който Куропалат описва [406] много добре, както следва: |
87
| Приготвя му се триумф | Столичният архиепископ със синода и всички сановници с химни и победни възхвали посрещнали императора, когато той се завърнал в столицата. Те носели венци и му приготвили разкошна |
| Императорът отхвърля като нещо ненужно триумфалното шествие |
четириконна колесница, на която искали да се качи той и така да влезе победно
в града. Императорът пък, който никак не одобрявал велелепието и желаел да се
покаже скромен, приел поднесените му венци и извършил триумфалното шествие,
яхнал на бял кон.
|
| В триумфалната колесница поставя богородичната икона | Той не влязъл обаче в колесница, но поставил на нея българските [царски] одежди и върху тях иконата на богородицата като покровителка на града и заповядал колесницата да върви напред. Когато стигнал до Форума, той смятнал, че бил триумфирал |
| Лишава българския цар Борис от царските отличия | достатъчно. И затова, въздавайки благодарност на бога отца и сина и духа светаго за спечелената победа, той пред всички граждани лишил българския цар Борис от царските отличия (това |
| Дарява богу българската корона и назначил Борис за магистър при двора | били златна корона, копринена тиара и пурпурни обувки), след това отишъл във великата църква [св. София] [407] и там поднесъл в дар богу българската корона. Българският цар Борис пък той въздигнал в магистратско достойнство. След това за благодарност |
| 103 | въздигнал разкошен храм на пресветия спасител и заповядал да се секат златни монети с образа на спасителя с надпис |
| Българи и руси изпращат пратеничество до император Отон |
„Христос, цар на царете”, който обичай се запазил и по-късно. [408]
В лято Христово 972-ро [409] българи и руси, като се видели така притеснени и узнали за прославеното на запад име на императора Отон Старши, изпратили до него пратеничество с богати дарове и молили за неговото благоволение и покровителство. Императорът тогава се намирал в Квидлингбург, гдето дошли при него посланиците в лято Христово 973-о, на Великден 23 март (така пише Ламберт Скафабургски в летописта си). [410]
|
| Умира император Йоан, наследяват го братята Василий Младши и Константин |
В лято
Христово 975-о [411] император Йоан бил отровен от един придворен виночерпец
по подстрекателството на префекта Расилий, постепенно повехнал и умрял.
Наследили го братята Василий Младши и Константин, който царували доста дълго и
в съгласие помежду им.
|
| Василий решава да воюва с българите | И тъй в лято Христово 979-о [412] Василий, като видял, че българите били заети другаде във война, сметнал, че му се представил много изгоден случай да си отмъсти за злините някога нанесени от тях на гърците, и затова решил да започне война против тях. Случило се така, че след смъртта на Йоан българите веднага отхвърлили гръцкото иго. Техният цар Борис още се намирал в Цариград заедно |
| Българите си поставили за царе четирима братя от благороден род и отхвърлили гръцкото иго | със сина си Роман. Император Йоан бил наредил той да бъде скопен, та по този начин да изчезне Борисовото поколение, българите не питаели никаква надежда в Борис и неговия син и поставили начело на царството си четирима братя от благородно потекло (наричани Комитопули). [413] Тримата по-големи братя били |
| 104 | избити отчасти поради различни нещастия, отчасти чрез вероломство от най-малкия си брат Самуил, и управлението на българската |
| Най-малкият брат Самуил, избивайки братята си, станал единствен цар | държава преминало в Самуилови ръце. Той през предишни години, когато между гърците бушувала гражданска война, дейно опустошавал с присъединилите към него българи Гърция и Тракия, събирал огромна плячка и превзел богати градове, та прославил името си между своите и го направил страшно за околните. |
88
| Императорът извел против него войска |
Срещу
него император Василий извел войска и за да запази лично за себе си бойната
слава, за която бил ненаситен, поел сам началството.
|
| Обсадил град Сердика, но бидейки измамен от един свой пълководец, отстъпил |
Като
пристигнал до Сердика, която сега се нарича София, [414] той нападнал града с
докараните тук [стенобитни] машини, а Самуил, доколкото му било възможно,
водел бойни действия от близките планини, тъй като не се осмелявал да слезе в
равнината. Случило се обаче така, че Контостефан, предводител на европейските
войски, дошъл привечер запъхтян при императора и му съобщил, че Мелисен,
най-първият от пълководците, оставен в тила да брани теснините, се обявил за
император и се отправил бързо към Цариград. Ако императорът незабавно не го
сразел, той щял да предизвика в столицата много злини и смут. Това той
направил, както пише Кедрин, [415] за да не излезе императорът победител в
тази война срещу българите и след това да се отнася с презрение към
пълководците си.
|
| При отстъплението Самуил нападнал в тил неподготвените гърци, разбил ги и подгонил | Като чул това, императорът тутакси заповядал да бъде прибрано всичко и войската в най-бърз ход да се завърне назад. Наблюдавайки от височините тази бъркотия на отстъпващите гърци, Самуил се втурнал със своите войници и ги нападнал в тил неподготвени, разбил ги и обърнал в бягство, като пленил целия техен обоз. Когато с бягство пристигнал до мястото, където Мелисен |
| 105 |
си стоял
най-мирно с войските си, без да подозира нищо лошо, и се видял измамен,
императорът се нахвърлил с ругатни срещу Контостефан и лично го набил с
плесници.
|
| Самуил опустошил Тракия и Македония | В лято Христово 981-во [416] българският цар Самуил, като виждал, че император Василий се намира в затруднение поради бунтовете на [Варда] Фока и на първенците, както и на пълководеца [Варда] Склир, и че не е в състояние да потуши тази междуособна война, която траяла вече шест години, не понасяйки мира, обходил не само Тракия и Македония и областта около Солун, но и Тесалия |
| Превзел град Лариса и пленил градоначалника | и Гърция. Той покорил много градове, чийто началник се намирал в Лариса, преселил във вътрешността на България жителите на тези земи заедно със семействата им, настанил ги там, зачислил ги към своите войници и ги използувал като съюзници във |
| Опустошил Пелопонес | войната срещу ромеите. Той опустошил освен това и Пелопонес. Самуил пренесъл от град Лариса и мощите на св. Ахил, [417] епископ |
| Взел мощите на епископ св. Ахил и ги пренесъл в гр. Септа [Преспа] | на същия град, и ги положил с най-големи почести в град Септа [Преспа], [418] където имал своя царски дворец; наистина той бил благочестив християнин и голям почитател на светиите, с чиято помощ придобил от бога много победи. |