Глава V.
За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения
b:
| В 790 г. [225] император Константин, макар и неопитен във военното изкуство, с младежки жар се хвърлил във война с бъл- |
52
53
54
| Император Константин предприема поход срещу българите, но отстъпва от страх | гарския владетел Кардам, но както започнал войната с младежка безразсъдност, така я и водил с непостоянство и в кратко време загубил. Свидетелствува прочее Теофан, [226] който по това време бил жив, че когато младият император Константин се намерил с войската си лице с лице срещу противника, бил обзет от страх |
| 42 | и се върнал безрезултатно в столицата. При все това, горейки |
| Константин отново предприема поход против българите |
от младежко желание за воюване, Константин отново през 791 г. [227] предприел със значителна войска поход против българите, и то защото някакъв си лъжлив ласкател му предрекъл сигурна победа.
Българският владетел Кардам водел колебливо войната, като прехвърлил своите люде в по-укрепените места, за да подтикне с това гърците към нападение. И наистина Константин нападнал разпръснатите българи, без да се спазва никакъв ред и никакви обреди, като че ли тръгнал на [сигурна] победа, а не |
| Константин претърпява поражение и бива обърнат в бягство от българите |
на бой.
Обаче за голяма своя беда и загуба: по-голяма част от войската му била избита,
а обозът и по-главните пълководци загубени. Императорът бързо позорно избягал
в столицата. И така, откъдето се надявал да спечели най-голяма слава, той
придобил позор и станал омразен за всички. В 797 г. [228] по подстрекателство
на мащеха му Ирина бил ослепен от първенците и наскоро след това умрял от
скръб и мъка. След него на императорския престол се възкачил с измама и по
безчестен път Никифор [229], покровителствуващ сектата на манихеите и
чародейните изкуства. [230] Неговият избор за император станал в 802 г.
|
| Българите биват подстрекавани от хуните против Карл Велики | В същата година, сиреч 802, хуно-аварите подбудили своите съседи българите против Карл Велики, [231] така също и Никифор, който тогава, както вече казахме, заел императорската власт и изпратил на заточение императрица Ирина. Обаче нито |
| 43 | българите, нито императорът се съгласили с хуните и така тяхното подстрекаване отишло напусто (Инхофер в Летописта на |
| Умира българският владетел Кардам, наследява го Крум |
унгарската църква) [232]. Около 805 г. умрял българският владетел Кардам [233] и царството му наследил Крум [234].
В 808 г. [235] преди великденските празници българският владетел Крум повел войската си срещу град Сердика, превзел го с |
| Никифор излиза против тях |
хитрост, избил шест хиляди ромейски войници,
без да се брои голямото множество граждани. Никифор пък тръгнал против него на
велики вторник, но не напреднал отвъд Одрин, нито пък извършил нещо достойно
за споменаване, освен дето открил заговор против себе си. Откриването на тоя
заговор му дало повод да вилнее срещу своите не със смъртни наказания и
заточения, а с ограбване на имуществата им, тъй като повече се блазнил от
златото на своите поданици, нежели от кръвта им. При все това той се мъчил с
всички сили да убеди столицата, където се завърнал с голям позор, че
отпразнувал Великден в Крумовия дворец (Теофан и др.). [236]
|
| Крум дава повод за нова война | В 809 г. [237] Никифор изпратил пълководци, които да изплатят донесената от столицата заплата на набраните от Тракия воини. Пълководците изпълнили възложената им задача непредпазливо и непохватно. Българите подушили за мястото и времето, когато тези пари щели да бъдат раздадени на войниците, внезапно пристигнали там по потайни пътища, извършили нападение и заграбили не само всичкото злато, но и багажа на войниците и обоза |
55
|
на
пълководците и ликуващи се върнали в родината си по пътя, по който дошли.
|
|
| Никифор си отмъщава за нанесената му обида от българите | И така в 811 г., [238] която била съдбоносна за Никифор (нека използувам думите на правдивия историк от това време, Теофан), [239] който станал по-алчен от Фаларид и Мидас, се подготвил за война срещу Крум и българите в отмъщение за нанесените |
|
44 |
му и
споменати по-горе щети и поражения. През юли, като потеглил от столицата със
сина си Ставракий, той заповядал на патриция и велик логотет да се обложат с
данък църквите и манастирите, както и да се изискат недоборите за изтеклите
осем години, тъй че из целия град не се чувало нищо друго освен плачове. И
така, като събрал войски не само от Тракия, но и от по-далечни области, той
повел срещу българите заедно с тях бедни пешаци, участвуващи в похода на
собствени средства, въоръжени с прашки и тояги и ругаещи.
|
| Крум напразно иска мир от Никифор | Българският хан Крум, боейки се от тия огромни множества, поискал мир, когато Никифор се намирал в Маркеле [240]. Обаче този не могъл да бъде склонен да сключи мир нито от съветите, нито от съвестта си, нито от увещанията на своите съветници, но с трепет навлязъл в България на 20 юли. [241] Преди обаче |
| Един от служителите избягва от Никифор при Крум |
да навлезе в България, неговият любим служител Византий забягнал при Крум от
Маркеле, като задигнал императорските одежди и сто либри злато. Неговото
бягство мнозина изтълкували като зло предвестие за Никифор.
|
| Побеждава българите | И тъй на третия ден след първите по-незначителни стълкновения Никифор получил преднина и навял такъв страх на Крум и на българите, щото този изоставил двореца си и всичко и се видял принуден да спасява със своите хора живота си в бягство и криене. Никифор не приписал богу щастливата си победа, а само на щастието и предвидливостта на сина си Ставракий, когото хвалел и възвеличавал, и отправял заплахи към ония първенци, |
| 45 |
които го
разубеждавали да не навлиза в България.
|
| Неговата жестокост | Възгордян от този си успех, за да задоволи своята ненаситна алчност и жестокостта си, той заповядал да бъдат безжалостно избити безсловесния добитък, децата и хората от всякаква възраст и забранил на войниците си под заплаха на отрязване на ушите и ръцете никой да не посяга на плячката, та само той да |
| Крум моли за мир, но не получава | може да вземе всичко. Запечатал Крумовия дворец, като че ли всичко вече му принадлежало. Сведен до най-голямо затруднение и дълбоко унижен, Крум изпратил пратеници, като молел за мир, казвайки: „Ето, ти победи: вземи прочее, каквото ти е угодно, и иди си с мир.” Без никак да се трогне от това, Никифор, когото благоприятното щастие ожесточило, наредил да бъдат опозорени пратениците. Разярен и отчаян, Крум заградил и |
| От отчаяние Крум се окуражава |
затворил всички достъпи и изходите на областта и всички планински теснини,
през които бил проникнал императорът, с дървени укрепления и въоръжени люде и
ги пазел. А самият той, като събрал колкото може по-голямо множество, потеглил
срещу врага.
|
| Никифор бива обзет от страх | Когато Никифор узнал чрез своите хора, че се върши това, бил обзет от такъв страх, че вече сметнал, че е свършено с него и войската му, и открито казал: „Дори и да имаме криле, пак никой да не се надява да избегне смъртта.” Но все пак не взел |
56
|
никакви
мерки за предотвратяване на опасността, тъй като бил неопитен във воденето на
война.
|
|
| Крум го напада | И така на 25 юни [юлий] призори Крум със своите воини нападнал войската, вече почти обезкуражена, заедно със страхливия ѝ предводител и като я обградил отвсякъде, ѝ нанесъл |
| Побеждава го и го погубва | страшно поражение. На самия Никифор той отрязал главата и избил цвета на Източната империя, тъй като повечето от благородниците били последвали императора, и заграбил оръжието |
| 46 |
и самите
императорски съдини и украси. Той избил с меч голямо множество войници, на
които бягството било осуетено от укрепленията.
|
| Главата на Никифор, показвана за присмех |
Отсечената Никифорова глава Крум изложил много дни на показ и подигравка пред
идващите при него народи и за унижение на ромеите. След това взел я и очистил
от плътта, обковал отвън и отвътре със сребро и от нея пили той и идващи при
него славянски князе. Така Никифор погинал жалко и напълно заслужено като
човек, „който не взел бога за помощник” (Псал. 51), а се надявал на многото си
богатства и прекалил в своята суета.
|
| Крум избива жестоко пленените християни, които не искали да се отрекат от бога |
После
останалите християни, които били пленени, [242] българите принуждавали да се
отрекат от Христа и понеже не се съгласявали, подложили ги на много мъчения;
едни съсекли с меч, други обесили, трети погубили със стрели, а останалите
славно завършили мъченичеството си, като изгнили в затвор. За тези мъченици се
говори в Римския менологий, [243] обаче погрешно, защото там се казва: чрез
Никифор, което е станало при Никифор (за това виж Теофан, Зонара и др.).
[244]
|
| Михаил Куропалат наследява Никифор |
Никифор
наследил в управлението Михаил, наречен Куропалат [245], мъж кротък,
благосклонен към вярата и затова бил прогласен за император не само от
войската и народа, но и от целия сенат.
|
| Българите вилнеят срещу Михаил | В лято Христово 812-о [246] победоносните български войски нападат императора Михаил, многозаслужил за вярата и голям миролюбец. Превземайки град Девелт [247], те го хвърлили в големи |
| 47 | душевни мъки. Затова се мъчил да сключи мир с тях на изгодни или неизгодни условия, но пречели извънредно тежките искания на Крум, възгордян от победите си. Той искал прочее между другото да му бъдат предадени всички българи, забягнали при християните, както и всички избягали от български плен християни. Императорът щял да приеме другите условия, макар и малко изгодни за империята; но тъй като не можел да изпълни това без ущърб на християнското име, то благочестивият император се видял принуден да отхвърли мира. Разгневен от това, Крум превзел с оръжие града Месемврия, разположен удобно край морето, снабден с пристанище и с всичко необходимо, и |
| Българите завземат град Месемврия | опустошил страшно околните селища. Той пак предложил мир, но отново при същите условия. Михаил също извел войски против Крум, но не се завързало никакво сражение. Той обаче се завърнал в столицата, радвайки се, понеже видял избягната опасността с отстъплението на Крум. Но тази нищожна радост не |
| Крум опустошава Тракия | траяла дълго. Едва изминали два месеца и през лято Христово 813-о [248] се разнесъл слух, че Крум отново вдигнал оръжие и заплашвал с опустошение цяла Тракия и Цариград. Срещу него се отправил на поход самият император, като събрал отрядите |
57
|
от
[Мала] Азия и свикал войски от всички други места. Придружавала го съпругата
му Прокопия, както говори Неизвестният автор, [249] не без негодувание от
страна на войниците, които, осъждайки мекушавостта на императора, заплашвали,
че не ще позволят да им заповядва жена. Затова тя се върнала в столицата,
поверявайки съпруга си на първенците.
|
|
| Императорът направя нищо | Този поход бил предприет през месец май, [250] обаче поради безразсъдството на императора и неговите, съветници станало |
| 48 | така, че войската без никаква полза и безделно се разхождала из Тракия за преголямо неудобство на местните жители и не успяла |
| Двете войски влизат в стълкновение: християните се бият безуспешно |
да превземе Месемврия. На следния месец обаче, сиреч на 20 юни, [251] двете войски се срещнали недалеч от Одрин, завързало се сражение, завършило позорно за християните.
За този безславен бой разказва Теофан, казвайки: [252] „Още преди да бъде събрано нужното за боя множество войска, пълководецът на източните войски Лъв и на македонските Аплакис поискали да нападнат врага, но им било забранено от императора, смутен от боязливите съвети на своите. Когато войските се намирали вече близо при Одрин и едва започнало сражение, повечето [византийци] ударили на безредно бягство. Крум, учуден от тази необикновена постъпка, сметнал, че това е засада, и отначало забранил на своите да ги преследват. Виждайки обаче, че те безспирно и неудържимо бягат с най-голяма бързина, ги подгонил и като избивал голямо множество от тях, стигнал до обозите и ги заграбил заедно с друга богата плячка. Императорът в бърз бяг се насочил с останалите към столицата, а властта преминала в ръцете на патриция Лъв като човек много силен и храбър |
| Михаил се отказва от престола, наследява го Лъв, неблагодарен към Михаил |
във всичко, което [Михаил], ако и против волята си, подтикнат от
първенците, приел. Обаче Лъв се показал неблагодарен спрямо Михаил, който го
бил възвърнал от заточение и му отстъпил властта; [Лъв] затворил него и
двамата му сина, Теофилакт и Никита [253], в манастир, като дори наредил да
бъдат ослепени, да не би някога да станат опасни за него.”
|
| Българите обсаждат Цариград и Одрин | Българският владетел Крум, [254] станал още по-ожесточен от споменатата победа, допуснал да изминат едва шест дена след коронясването на император Лъв и като оставил брата си с войската |
| 49 | да обсажда Одрин, с войската си, натоварена с набрана в Тракия плячка, сам се насочил бързо към столицата. Не след дълго, за голяма тревога на гражданите, той обсадил града, като смятал, че градът, слисан от внезапната уплаха, лесно ще премине в негови ръце. Заобиколил прочее стените на града от Влахерните до Златните Врата и като извършил гнусно бесовско жертвоприношение в намиращата се недалеч равнина, изискал от императора да забие на самите Златни Врата копието си като свой владетелски знак. [255] Тъй като императорът не позволил да стане това, Крум се завърнал в своя стан. Лъв впрочем, без никак да се уплаши, бидейки много силен телом и духом, показал отлично строено по стените цялото градско население, с убедителни слова повдигнал духа на гражданите, а самият той бодро обхождал стените и поставял съоръжения за отбиване на вражеските атаки. Крум, удивен прочее от укрепените градски стени и от устроената императорска войска, загубил надежда, че ще превземе сто- |
58
|
лицата,
се съгласил да сключи мирен договор и опитвал с различни слова да склони
императора да иска мир.
|
|
| Император Лъв устройва засада на Крум |
Император Лъв при тези мирни преговори проявил лукавство, както казва
Безименният, обаче правдив историк, [256] и поискал да погуби Крум, като знаел
много добре, че българската държава процъфтява именно поради неговото мъжество
и похват. И той устроил измамата си по следния начин:
|
| Измамата па Лъв Арменец | Определил на Крум ден и час в място до града, разположено недалеч от стените и морето, за да водят преговори за мир, като обещал, че там ще дойдат с кораб градските първенци, с които ще бъде подписан мирният договор. Между това скрил по къщите, съседни на тези места, две хиляди въоръжени люде, които |
| 50 |
при даден знак да се нахвърлят на него и неговите придружници. Императорът
обаче не успял да осъществи своя замисъл.
|
| Крум се изплъзва от засадата |
Яздейки,
Крум пристигнал на уреченото място и като слязъл от коня, се упътил за мястото
на преговорите. Виждайки обаче, че някой от стените дава тревожно знак за
нападение, метнал се на коня си и въпреки че бил обсипан със стрели, се
измъкнал невредим, а неговите придружници попаднали в гръцки ръце.
|
| Крум се разгневява и причинява огромни щети |
Разярен
от тази гръцка подлост, Крум опожарил всички сгради извън столицата, а това са
били големи и разкошни постройки. Между тях била и сградата при Св. Мамант,
[257] откъдето натоварил на коли и отнесъл със себе си бронзовите лъвове от
хиподрума с мечката и змея от същия метал, както и тухлите, и мрамора.
|
| Опустошава надлъж и нашир Тракия | Като се оттеглил оттам, той опустошил надлъж и нашир Тракия и разрушил Силиврия, Родосто и Атира [258] и всички околни градове и придвижил войските си, за да засили обсадата на Одрин, |
|
Завзема Одрин, жестоко убива епископа на Одрин |
който неговият брат вече усилено притискал. Когато
стигнал там, този град, най-голям след Цариград, като повече не се надявал на
помощ, бил предаден от гражданите на Крум. Той отвел всичките му жители в плен
в България и събрал огромна плячка и богатство. Измежду другите одрински
жители пленил и епископ Мануил, комуто първо отрязъл ръцете до раменете и
после го съсякъл на две и хвърлил да го разкъсат зверовете. По същия начин
били избити и придружниците на светия мъж [259].
|
| Опустошава Тракия | В 814 г., [260] още ненаситил се от тази толкова бляскава победа и огромната плячка, Крум със своята войска нахлул отново |
| 51 | и опустошил Тракия, превзел Аркадиопол и отвлекъл в робство петдесет хиляди души, като просто се отнасял с презрение към силите |
| Превзема Аркадиопол |
на Лъв и
на гърците.
|
| Отново напада гърците | В 815 г. [261] Крум с огромно множество отново се насочил към Цариград, но този път пренебрежението и самонадеяността погубила настървените от толкова победи българи. Като преценил разумно това нещо, Лъв, когато враговете все повече и повече наближавали, внезапно привечер ударил на бърз бяг към един хълм (Кедрин). [262] Българите, смятайки, че враговете са побягнали поради обичайното си малодушие и страх, се нахвърлили върху остатъците от техния стан и пръснати тук и там, алчно започнали да грабят плячка. Като строил войската си, Лъв излязъл срещу тях, нападнал ги с голям устрем и спечелил бляскава победа. Мнозина от българите били убити, а самият хан Крум бил ранен от удар на стрела и отнесен в родината си; от тая рана |
59
|
той
умрял за голяма радост на цариградците, на които през целия си живот нанасял
големи щети. С тази победа българите били изгонени от Тракия и бил сключен с
тях тридесетгодишен мир. [263]
|
|
| Лъв става враг на светите икони и наскоро бива убит от своя приемник Михаил Балбо |
Лъв
обаче, заслепен от гордост, станал враг на вярата и започнал да беснее срещу
светите икони. Но той живял само още пет години, като в 820 г. бил убит от
Михаил Балбо [264] [пелтек], наречен така поради недостатък в говора, който и
го наследил на престола.
|
| Спор между авторите за смъртта на Крум | Авторите не са единодушни за това, по какъв начин е умрял владетелят на българите. Зонара [стр. 101] [265] казва, че той е умрял ранен от удар на стрела в своята родина. Симеон [стр. 309] заявява, [266] |
| 52 |
че поради божие отмъщение той се
задушил от бликнала от носа и устата му кръв. Теофан пък, [267] най-правдивият
от онова време писател, който завършва историята си до тази година, разказва,
че той [Крум] поради греховете си ослепял и си навлякъл омразата на собствения
си народ, така че от самите българи бил удушен с въже. Независимо от каква
смърт е умрял Крум, всички автори са съгласни, че той е починал през тази
година.
|
| Цок наследява Крум през 816 г. | След като умрял Крум било през тази, било през следната 816 г. [268] на негово място от българите бил издигнат Цок. Този най-нечестив измежду всички смъртни, събрал всички пленени |
| Мнозина биват предадени на мъченичество от него | християни: пълководци, свещеници, дякони и миряни и след като ги предупредил да се отрекат от Христовата вяра и те не се съгласили, жестоко ги избил чрез различни и най-изтънчени мъчения. |
| Не управлява дълго | Този тиранин обаче не царувал дълго, тъй като към 822 г. |
| Наследява го Мартагон |
или бил свален, или бил
убит от своите, или умрял от естествена смърт и го наследил в царството
Мартагон [269].
В 822 г. прочее [270] при царуването на император Михаил Балбо |
| Бунтува се узурпаторът Тома | узурпаторът Тома устроил заговор против империята. Тома, който бил от долен произход и слуга на сенатор, след като осквернил леглото на господаря си и се боял от наказание, избягал при сарацините, където прекарал двадесет и пет години, отказвайки се от християнската вяра. След това обаче, връщайки се при ромеите, съчинил измислицата, че той е Константин, син на Ирина. Той събрал осемстотинхилядна войска от варварите, с които имал тайни и престъпни договори, както и от всякакъв измет |
| 53 |
хора, в
течение на две години опустошавал страхотно цяла Мала Азия и най-подир решил
да обсади самата столица.
|
| Мартагон оказва помощ на императора |
През 824
г., [271] научавайки това, българският хан Мартагон се притекъл доброволно на
помощ в тази война на император Михаила и разбил с войската си самозванеца,
когото после императорът заловил жив, като му бил предаден от жителите на
Одрин, където бил избягал. В ръцете на императора попаднал също и неговият
син, бившият монах Анастасий, който се укривал в крепостта на Вима,
[272] но
бил предаден от гражданите. След като отсякъл на двамата ръцете и краката,
императорът наредил да бъдат оставени да умрат от бавна мъчителна смърт.
Българите пък набрали огромна плячка, така сами се възнаградили за положения
труд и се оттеглили.
|
| Чудо с пленените християни, станало в България | В 825 г. [273] българският хан Мартагон още задържал в мрачен затвор много християни поради това, че отказали да се отрекат от вярата си; те били взети още преди 14 години в плен от българите в похода против ромеите. Великият и пресвет отшелник |
60
| Йоаникий, като узнал за това, подтикван от милосърдие, напуснал обичайния си и любим начин на живот и предприел пътуване от постницата си до България. Той не се побоял от стражите, които пазели пленените християни, но дори незабелязан от тях, се промъкнал в затвора и веднага употребил за всички кръстното знамение. Чрез него се строшили веригите и се отворили вратите и той извел нещастните пленници като от ада и сянката на смъртта, както спасителят Исус извел патриарсите от преддверието адово и ги напоил не с вода, а със спасителното слово на животворното учение, поучавайки ги да не бъдат като бащите си покварен и ожесточаващ род, но занапред да се надяват богу и да не забравят даровете му, освен това и на чедата си да възвестят | |
| 54 |
неговата милост и чудеса. След това, като ги водил през цялата нощ на светло
като нов Мойсей, той ги довел здрави и читави до ромейската граница.
Изведените от него християни настоявали и често го питали: „Кой си ти, божи
човече?”. Той не скрил името си, обаче казал, че тази милост трябва да се
припише само богу. Така разказва авторът на житието на Йоаникий.
|
| Българите нахлуват във франкското кралство | В лято Христово 829-о [274] по време на мира с император Михаил нетърпящите мир и покой българи се насочват към запад, за да подложат на голямо опустошение всички намиращи се помежду земи, и нахлуват във франкското кралство. Поради това през месец февруари на Аахенския събор бил свален от херцогството херцогът на Форум Юлиензис Балдрем [275] и неговото владение било разделено между четирима съуправители, сиреч други херцози, тъй като поради неговото нехайство българите опустошили земите, принадлежащи на Западната римска империя. Така съобщават франкските летописи. [276]През същата 829 г. умрял от дизентерия император Михаил Балбо, когото наследил Теофил [277], който иначе се проявил като добър владетел, освен дето с |
| Умира император Михаил Балбо. Наследява го Теофил | прекалена омраза преследвал монасите и светите икони. Той царувал 12 години и три месеца. [278] Какво са правили българите през тези години, гръцките писатели не отбелязват, тъй като, бидейки в мир с българите, не проявявали никаква вражда. Обаче от казаното явствува, че те не са кротували, а по обичая си са воювали, |
| 55 |
нахлувайки в пределите на Западната империя.
|
| На мястото на Мартагон идва Богор | Тук трябва да се спомене това, че след изтичането на дванадесет години през неизвестна обаче година престанал да царува българският хан Мартагон било поради естествена, било поради насилствена смърт, причинена от своите, или най-сетне защото |
| Теофил бил наследен от малолетния си син Михаил III |
бил свален от престола. Наследил го Богор
[279] наричан от
други Богорис (Борис). Теофил пък бил наследен от Михаил трети [280] с това
име император, негов малолетен син, вместо когото в продължение на
четиринадесет години препохвално управлявала майка му Теодора. Тя защитила от
всички врагове почитането на светите икони и истинската вяра и успешно я
разпространила и сред българите. Възстановяването в Цариград на древната и
истинска вяра донесло със себе си много добро, между другото и покръстването
на българския народ, което ще изложа със словата на Куропалат, писател от тоя
век, [281] приведени у Барония. [282]
|
| Описва се първото покръстване на българите | И така, в лято Христово 845-о, когато на Петровия престол седял папа Сергии II, [283] българският княз Богор, като узнал, че над ромеите владее жена с невръстно дете, одързостен проводил |
61
|
пратеници до императрицата, чрез които заплашвал, че ще наруши мирните договори и ще нахлуе в ромейските предели. Императрицата обаче, не проявявайки никакво смирение или женственост, наредила да му известят следното: „И мене — рекла — ще намериш готова да ти се противопоставя с оръжие и по божа воля от тебе по-силна. Ако ли пък (недай боже!) излезеш победител, то и в този случай победата ще бъде моя, понеже ще победиш не мъж, а жена.” Посрамен и побоял се от тези думи, той се укротил и подновил предишните мирни договори.
Императрицата и князът си изпратили взаимно пратеничества. Императрицата приела пратеничество от някой си Теодор, |
|
| 56 | по прякор Куфара, [284] мъж способен и полезен за управлението на държавата, който тогава се намирал пленник в България. |
| Взаимна размяна на пратеничества между Теодора и българския княз |
Князът пък получил [пратеничество] от сестра си, която била пленена в един от
походите и се намирала в императорския дворец. Тя, пленена още преди това,
през времето на своето пленничество била посветена в християнската вяра и
научена на писмо и отскоро освободена, не преставала да възхвалява пред брата
си християнските тайнства и да сее в сърцето му семето на вярата, Той обаче
предварително бил посветен от Куфара в божествените тайни. Станала размяната и
жената била върната на брата си, а Куфара на императрицата. Въпреки че и
по-рано князът бил поучавай и посветен в божествените тайни, все още си
оставал неверник, привърженик на своето идолослужение.
|
| Голям глад измъчва Българин и става причина за покръстването | Върлувал обаче голям глад в българската земя и нямало от нийде помощ, вилнеела освен това и чума. [285] Князът лично призовал християнския Бог да му дойде на помощ и заповядал да стори това и целият му подвластен народ. Като измолил край |
| Богор се покръства и бива наричан Михаил |
на глада
и чумата, те се обърнали към истинската вяра. Князът бил покръстен и наречен
на името на ромейския император Михаил от изпратения при него епископ.
|
| Случва се и друго, което направя княза още по-ревностен във вярата | Случило се и друго, [286] което още повече утвърдило княза в таченето на истинската вяра. Бидейки страстен ловец, той се развличал с лов не само вън, но и когато почивал в къщи, и то чрез нарисувани животни. Като прочее построил нов дом, той наредил на някой си художник монах, по име Методий, да украси |
| 57 | този дом с рисунки. Обаче, вдъхновен от божието провидение, не предписал точно кои и какви животни да бъдат изписани, но му заповядал да нарисува каквото той пожелае, стига то да навява страх и ужас на зрителите. А той, като не познавал нищо по-ужасно от второто пришествие Христово, нарисувал именно това. Когато било завършено това изображение, князът, виждайки от едната |
| Изображение на Божия съд |
страна
да се увенчават праведниците, а, от друга, да се наказват нечестивите и като
разбрал от художника смисъла на картината, веднага се отрекъл от вярата си и
бидейки посветен от светия епископ, както вече казахме, приел в късна нощна
доба светото кръщение. Князът се трудил дълги години, за да въведе в цялата си
държава християнската вяра, обаче като не можал да понесе това, дяволът посеял
там плевели.
|
| Неверните заговорничат против княз Михаил, но той ги побеждава | Прочее в 851 г. [287] първенците иа българския народ, виждайки, че е променена обичайната вяра и култ, направили заговор против княза и искали да го свалят от властта. Той с малкото войници, които имал със себе си, ги разгромил и ги обърнал |
62
|
в
бягство, като носел напред кръстния знак, и те, поразени, ненадейно станали
християни.
|
|
| Бунтовниците също безпокоят християните |
По
същото време някои бунтовнически тълпи против волята на княз Михаил преминали
границата на империята на Теодора и чрез различни враждебни действия (както
казва отец Кери) нарушили нейния мир, обаче Михаил ги обуздал. [288]
|
| Михаил моли да му се даде от Теодора земя и я получава | И така, след като привел целия народ към една вяра, българският княз Михаил писал на царица Теодора [289] с молба да му бъде отстъпена областта, намираща се в онази част, която се наричала Желязна [290], тогава гранична между ромеите и българите, до Дебелт, и която българите нарекли Загора поради това, че подвластните му българи живели много на тясно. [291] Той обещал да състави само един народ и да спазва траен и неизменен мир. |
| 58 |
Царицата
пък твърде благосклонно и радостно приела молбата му и отстъпила споменатата
област, пуста по онова време.
|
| По онова време целият български народ още не бил покръстен |
Това е
било за българите нещо като въвеждане в Христовата вяра, тъй като не целият
народ, а само някои са били приели християнската вяра. А жетвата е била
запазена за папа Николай, както ще съобщим на съответното място.
[292] Това,
което по-горе предадохме за покръстването на българите, го съобщава Куропалат,
[293] от когото са заимствували Кедрин и други гръцки писатели,
[294]
приведени у Бароний. [295] След като България е била обърната към истинското
богопочитание, Западът получил непоклатим и толкова въжделен мир, а делата в
Изтока били управлявани при Теодора със спокойно, трайно и здраво благочестие.
|
| Император Михаил става богохулник, а българският цар Михаил напредва във вярата | След като император Михаил възраснал, той получил за педагог извънредно извратен човек, който така оформил неговата младежка душа, склонна сама по себе си към лоши дела, щото направил от него не император, а най-мръсно чудовище и или го научил, или с пълно мълчаливо съгласие му позволявал да върши всичко за позор и щета на империята и съблазън за християнската вяра. Между това Михаил, княз и цар български, не пропущал нищо, което виждал, че може да разпространи |
| 59 |
католическата вяра и дирел така награда от светата майка църква, желаейки да
се сближи с нея и да бъде пазен в нейното лоно.
|
| Князът на българите Михаил изпраща до римския папа пратеничество |
В 868 г.
[296] при папа Николай той изпратил до същия папа най-почетно пратеничество,
така че докато от императора Михаил бива презиран Петровият престол, от
българския цар Михаил бива търсен, пренебрегвайки Цариградския император: и
докато гърците го отричат, варварите го изповядват, противят му се едните,
прибягват към него другите. Как е станало това, разказва накратко Анастаси
Библиотекар [297], който по същото време, когато тези неща ставали, бил край
самия папа.
|
| Достоверен разказ на Анастасий Библиотекар за пратеничеството на българите до папа Николай и обратно | И тъй, иска ми се да приведа неговите думи като думи на очевидец. „Между това — казва той — по заслуги на този преблажен папа Николай, прославен и в света, под въздействието на мощта на всевишния Бог, който всекидневно върши знамения и големи чудеса чрез своите служители, българският цар Михаил, след като биде оглашен в християнството и учението на светата вяра, заслужил да бъде кръстен. И онзи, който по-рано служел на творението и сзирепствувал жестоко, сега преклонил глава пред твореца, проблеснал с голямо благочестие и се отличил с голяма набожност. Тогава той през месец август, индикт 14, от- |
63
| правил свои пратеници до вселенския и истинския правоверен | |
| Иска съвет от папата |
първосвещеник. Той изпрати немалки дарове както от страната си, така и от
други страни, запитвайки апостолството му какво по-душеспасително трябва да
направи и как следва да действува спрямо останалия още лишен от светото
кръщение български народ, за да приеме и той тайнството на вярата.
|
| Папата благодари богу | Чувайки това, преблаженият папа бил изпълнен с голяма радост, въздал най-големи възхвали на Христа и с цялата си свише |
| 60 |
поверена
църква отдал предано и с умолителен глас безкрайна благодарност на нашия
господ, който в тия последни времена иззършил такова чудо.
|
| Също и папа Николай I изпраща свои пратеници до Михаил |
Същите
пратеници, които светият отец приел с почести от името на българския цар
Михаил, той задържа при себе си. В същото зреме той отредил като пратеници на
аностолийския престол Павел Популонски и Формоза Портуенски, епископи с голяма
светост. Поучавайки ги с медоточиви слова и наставления, наредил да идат да
проповядват на този народ.
|
| На тях също нарежда да отидат в Цариград |
Понеже
по суша пътят от Цариград минава през българското царство, папата, за да
извести чрез свои пратеници, въпреки че чрез свои апостолически писма до
Изтока вече веднаж било оповестено това, каквото бил решил в себе си за
светата цариградска църква, изпроводил също достопочтени свои пратеници,
епископа на Остия Донат и презвитера на светата Римска църква Лъв, както и
дякона на светия апостолически престол Марин. На едните той нареди да обърнат
във вярата българския народ, а на другите да съобщят непременно какво било
решено по отношение на Цариградската църква. За тези пратеничества споменава
Николай в писмото си до епископ Хинкмар. [298]
|
| Причината, поради която българският княз изпратил пратеничество | Причината пък, поради която българският княз изпратил пратеничество до папата, била освен разясняването на съмненията му, както по-горе споменахме, още и постоянните раздори и бунтове, възникнали поради верски различия. Станало така, че българите спорели помежду си; езичниците се бунтували срещу християните, а християните нападали идолопоклонците. Случило се |
| 61 |
с тях според
пророчеството на Исаил (гл. 19), [299] когато господ слязъл в Египет и сломил
техните идоли: „Ще направя да въстанат египтяни срещу египтяни и ще се бие мъж
срещу брата си и мъж срещу приятеля си, град срещу град, царство срещу
царство, и ще се стопи духът на Египет в неговите недра.” Това същото се
случило и в България, когато князът наредил да се покръстят всички езичници.
Бунтувайки се против княза, те вдигнали оръжие против него и християните и
трябвало да се води срещу тях решителна борба.
|
| Писмо на папа Николай до българския княз | Това явствува от писмото на папа Николай в отговор на допитванията на българите (гл. 17) с тези слова: [300] „И така съобщавате ни как по божия милост сте приели християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целият ви народ; обаче ония, след като били кръстени, въстанали единодушно и с голяма свирепост против вас, заявявайки, че не сте им дали добър закон, и искали също да ви убият и да си поставят другиго за княз; как вие, подготвени срещу тях със съдействието на божията мощ, сте ги победили от малко до голямо и сте ги заловили със собствените си ръце; как са биди избити с меч заедно с целия им род |
64
|
всички
техни първенци и по-знатни хора, а не толкова знатните или по-малко видните не
претърпели никакво зло. Искате да знаете дали имате грях за тия, които са били
лишени от живот” и т. н.
|
|
| Гърците и арменците учат лъжливо новопокръстените българи | От други допитвания на споменатите българи се разбира също, че при тях били пристигнали измамни деятели от страна на гърците и арменците и измежду другите някой си грък, който се представял за свещеник. Защото папа Николай им казва в |
| 62 | „Отговорите на допитванията на българите” (гл. 14): [301] „Освен това съобщавате, че някакъв си грък лъжливо заявявал, че бил презвитер, |
| Гръцки лъжесвещеник покръстил мнозина. Открита измамата, бива наказан жестоко от княза |
без да е
бил такъв, и че бил покръстил мнозина от вашата родина. Прочее, след като вие
по божие вдъхновение разбрахте, че не е никакъв свещеник, вие сте били
отсъдили да му бъдат отрязани ушите и носа и да му се нанесе най-жесток побой
и да бъде изгонен от родината ви.”
|
| Гърците лъжат, че при тях още изначало се получава мирото |
Българите, ако и още варвари и прости, все пак разбирали, че гърците им казват
много лъжи. Между другото за постоянно течащото миро, за което в същото писмо
(гл. 94) [302] се казва: „Съобщавате, че гърците казват, че в тяхното
отечество се ражда мирото и от тях се разнася по целия свят, и затова искате
да знаете дали това е вярно. Мислим обаче, че вашата проницателност е разбрала
колко невярно е това.” Това казва папа Николай.
|
| Учат прочее още някои други суеверия | От отговорите на папа Николай също се разбира, че гърците са учели новопокръстените българи на много суеверия от техните басни. Българите, като видели прочее, че от гърци и арменци не им се проповядва една и съща вяра, когато обаче евангелието е едно и една е истината, те, за да могат да почерпят чиста вода от изворите на спасителя от първата църква, седалището Петрово, взели решение, както казахме, да изпратят пратеничество до нея, както личи от отговорите на папа Николай, гдето на допитванията на българите (гл. 106) [303] той казва: „Най-сетне вие коленопреклонно ни молите да ви поднесем и на вас, както сме поднесли и на други племена, истинско и съвършено християнство, което да няма петно или бръчка, като твърдите, че във вашето отечество са дошли от разни места християни, сиреч гърци, |
| 63 |
арменци
и хора от други места, които, както им е воля, разправят много и различни
неща”. Това казва папата.
|
| Искат са им се ръкоположи патриарх |
Те
поискали обаче и това да им бъде ръкоположен патриарх. Но папа Николай не се
съгласи с това, а отговорил в същото писмо (гл. 72): [304] „Запитвате дали е
позволено да се ръкоположи у вас патриарх. На това не можем да ви дадем
окончателен отговор, докато не се върнат нашите пратеници, които изпращаме
заедно с вас, и ни уведомят какво е множеството на християните всред вас и
тяхното единомислие. На първо време имайте епископ и когато там се
разпространи християнството с разширението на божията благодат и бъдат
ръкоположени епископи за всяка църква поотделно, тогава ще се избере измежду
тях един, който да бъде назовавай ако не патриарх, то поне архиепископ и към
когото да се обръщат всички.
|
| Българите по онова време изглежда още не са имали епископ | Че българите още не са имали епископ и че той следвало да бъде своевременно ръкоположен от римския първосвещеник, се вижда от отговорите на същия папа Николай в края на глава 106, където той казва: [305] „Във всичко това милосърдието божие ще помогне на нашите пратеници и на бъдещия ваш епископ, |
65
|
които ще
ви поучат и преизобилно просветят какво трябва да вършите. Те ще ви научат на
всичко, отнасящо се до неговата служба, и ако има нещо, което не разбира
епископът, нека се допитва до авторитета на апостолическия престол”.
|
|
| 64 | Така следователно със 106-те си отговора на толкова техни допитвания папа Николай с едно писмо, написано до тях и |
| 106 са били съмненията на българите |
предадено на пратениците заедно с много книги, дал всичко необходимо за
поучаване на тази църква в свещените догми и за оросяване на това ново
насаждение със словото божие.
|
| Папа Николай предписва на българите начина на подготовка за война | Също така папа Николай е бил пръв начинател за това (както се вижда от същото писмо, гл. 99), [306] щото те, които дотогава са използували във война конска опашка вместо знаме, да носят знамението на светия кръст, което някога [император] Константин е използувал като знаме. Освен това той ги научил как да се подготвят за война. Запитвайки те за това, папа Николай им отговорил със следните душеспасителни поучения в същото писмо (гл. 35) [307], където казва: „Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражения, да съблюдавате дни и часове и да извършвате заклинания, игри и пеения и някакви гадания, та желаете да ви поучим какво трябва да правите сега в подобен случай. Относно това ние по необходимост бихме ви поучили, ако не бяхме прозрели, че за това сте поучени свише, тъй като извън |
| Предписания на добри дела преди излизане на война |
божествената основа
нищо не можем да изградим. И тъй, когато преднамерявате да се отправите в
сражение, не пропускайте, както сами сте си спомнили, да действувате в божието
име, т. е. да отивате на църква, да се молите, да изповядвате на свещениците
вашите престъпления, да приемате опрощение и свето причастие, да отваряте
затвори, да развързвате окови, да дарявате свобода на робите, главно на
потиснатите и немощните и пленниците, както и да раздавате на бедните
милостиня.” Така говори папа Николай. Същият папа изпратил, както вече казахме
по-горе, ведно с легатите до българите също и легати до император Михаил,
стараейки се да възвърне на престола патриарха Игнатий. [308]
|
| 65 | В лято Христово 867-о дошли и двете пратеничества в |
| Идват легатите заедно с българите в страната |
България и — виждаме от Анастасия, колко
благосклонно и с каква благодарност е било прието пратеничеството, което е
било изпратено до българите. [309] Приети набожно и с най-голяма любов от
споменатия княз, апостолическите пратеници започнали да поучават народа с
душеспасителни увещания и да кръщават с божия милост в светата купел всички от
малък до голям, както и предали на българите всички обреди и обичаи на
християнската вяра, според както били поучени от пресветия папа.
|
| Легатите поучават и кръщават народа | А пък славният княз започнал да гори от такова постоянство във вярата вследстзие на благочестивите напътствия на този благочестив отец, прогонил извън царството си всички другоземци. Вслушвайки се само в проповедите на речените апостолически |
| Похвала на княз Михаил |
пратеници, решил набожно да се подкрепя във вечния живот само от
техните слова, а един от тях, т. е. епископ Формоза, прославен със живота и
нравствеността си, поискал да му бъде даден за архиепископ. [310]
|
| Иска епископ Формоза за архиепископ | Тогава князът повторно изпратил свои посланици в Рим [311] и откривайки на пресветия папа това свое желание, поискал от Негово светейшество свещеници за оглашение на народа. Научил |
66
| Изпраща второ посолство до папата |
се това,
папата се зарадвал много и въздавайки безгранична хвала богу, изпитал не малко
презвитери и изпратил като проповедници в България лицата, които намерил за
подходящи. С тях изпроводил и епископите Доминик Тривийски и Гримоалд
Полимартийски. Тъй като Формоза не бивало да напуща повереното си паство, то
от тези епископи, който би се намерил достоен да бъде въздигнат в
архиепископско достойнство, трябвало той в името господне да бъде избран [за
архиепископ].
|
| 66 |
Между
другото пресветият папа, премъдър изкоренител на пороците и богопочитател,
постановил, щото с влизането си в България епископите Павел Популонийски и
Гримоалд да извършат всичко, което се отнася до божествената служба за
поучението на този народ, а пък често споменатият Формоза и Доминик, уважаеми
епископи, да заминат повторно за Цариград за уреждане на възникналата там
схизма. [312]
|
| Император Михаил не приел папските легати |
Докато обаче гореказаните епископи Павел и Формоза се намирали още в България, достопочтеният епископ Донат, презвитер Лъв и Марин, Дякон на апостолическия престол, искайки да отидат в Цариград, ето че на границата между България и Византия намерили един граничар, на име Теодор, който не ги допуснал да вървят по-нататък. [313]
Нещо повече: той ги обсипал с безброй хули и дотолкова се озверил срещу легатите на светия престол, щото удрял главите на конете, на които ездели легатите, казвайки: „Нашият император няма никаква нужда от вас.” Разказва се също, че и самият император казал на българските посланици: „Ако пратениците на апостолическото седалище не идеха от България, то не биха видели, докато са живи, нито лицето ми, нито пък Рим.” Те останали там четиридесет дни, след като разбрали, че така е заповядал гръцкият император, обърнали гръб и принудително се върнали в Рим, съобщавайки за случилото се. Дотук Анастасий. [314] Скоро след това император Михаил получил заслуженото си наказание за своята безразсъдност. На следната година, която била лято Христово 867-о, [315] след като отпуснал юздите си в най-големи престъпления и си легнал след пир в двореца при Св. Мамант, Василий, който присъствувал на това угощение, с верни свои хора нахлул в неговата спалня и наредил да го убият, след като бил |
| Император Михаил бива убит |
царувал
с майка си Теодора четиринадесет години, а сам — единадесет.
|
| 67 | Като извършил убийството, без някой да му се противопостави, Василий завзел императорската власт. Василий е роден в |
| Наследява го Василий | едно незначително село в Македония и, както съобщава Лъв Граматик (стр. 365), [316] бил някога с единадесет хиляди други македонци пленен от българите, които им дали правото, щото, отделени от българите, да се населят отвъд Истър. Това причинило голяма вреда на българите, тъй като те, събрани в едно и въоръжени, при царуването на императора Теофил направили опит да се върнат в родината си. Българите се противопоставили, но бидейки отблъснати от македонците и победени, се принудили да искат помощ от маджарите, които тогава още обитавали по-голямата част на Влахия. Маджарите им оказали помощ и почти |
| Македонците побеждават на два | цял ден заедно с българите се сражавали с македонците. Като отблъснали маджарите и българите, македонците се завърнали в |
67
| пъти българите и си възвръщат предишната свобода |
родината
си. Заедно с тях бил и Василий, който, дошъл в Цариград, е бил толкова беден,
че спял пред вратите на един манастир, чийто игумен го препоръчал на един
сенатор за служител на конюшнята и оттам благодарение на телосложението си и
на голямата си физическа сила, покровителствуван от съдбата, стигнал до
върховната имперска власт.
|
| В Цариград заседава Осмият вселенски събор | В 869 година [317] при папа Адриан и при царуването на Василий Македонец, току-що споменатия император, в Цариград бил свикан осмият вселенски събор, на който били призовани Фотий [318] и неговите привърженици и патриарх Игнатий [319] само с дванадесет епископи, които му останали верни. И на този събор отново били осъдени иконоборците. На събора също изпратил |
| 68 | свои пратеници и българският княз с писма, което Анастасий описва в следните думи в житието на папа Адриан. [320] След |
| Българският княз Михаил изпраща на събора свои пратеници | третия ден, откакто решенията на светейшия синод бяха напълно събрани в един том, добре редактирани и приподписани в църквата Св. София, в един дом бидоха свикани от императора патриаршеските викарии, т. е. на Апостолическия престол, на Александрийския, Антиохийския и Йерусалийския патриарси заедно с патриарх Игнатий, за да изслушат писмото, което българският владетел му изпратил заедно с дарове чрез Петър и други пратеници. Те приеха тяхната мисия с пълното съгласие на императора, така че след обичайните поздравления българският посланик |
| Реч на българския посланик Петър |
Петър
започнал: „Господарят Михаил, княз български, чувайки, че в полза на светата
божия църква сте се събрали тук от различни места по волята на апостолическия
престол, прие това с благодарност и вам, които сте изпратени от светия
престол, благодари много, задето при вашето преминаване с писма сте
благоволили да го посетите.”
|
| Отговор на папските легати | Легатите на светата римска църква отговориха: „Ние, които ви знаем за чеда на светата римска църква, не можем, нито искаме да пренебрегнем поздравите на тези, които светият апостолически престол смята за свои членове.” Българските пратеници казаха: |
| Отговарят българските посланици | „До днес бяхме езичници, а сега се сподобихме с християнската благодат. Затова, за да не изпаднем в заблуждение, искаме да |
| 69 | узнаем от вас, наместниците на върховните патриарси: на коя църква следва да бъдем подчинени? Легатите на римската църква отговориха: „На светата римска църква, на която чрез тебе, о |
| Отговор па папските легати | Петре, твоят владетел се предаде с целия си народ, както и на княза на блажените апостоли Петър, от чийто приемник, сиреч преславния папа Николай, заслужи да получи и наставления, как |
| Отговарят българските посланици |
да
живее, и епископи, и презвитери. Вие сте принадлежали и трябва да принадлежите
към нея, което и показвате с това, че поисканите свещеници от нас ги приемате
и с дължимата почит издържате.” Българските пратеници отговориха: „Признаваме,
че сме поискали, получили и досега имаме свещеници от светата римска църква и
решаваме да им се подчиняваме във всичко. Обаче дали разумно следва да се
подчиняваме ка римската или на цариградската църква, решете заедно с тези
патриаршески викарии.”
Легатите на светата римска църква отговориха: „Каквото светият апостолически престол ни заповяда да определим с източните отци, с помощта господня ние определихме. А вашето дело следва да се смята за решено. Тъй като в нарежданията нищо |
68
| не получихме по отношение на този въпрос, то нищо не | |
| Отговарят папските легати |
определяме, нито ще определим в ущърб на светата римска църква. Нещо повече:
тъй като вашата страна навсякъде е пълна с наши свещеници, доколкото от нас
зависи, окончателно отсъждаме, че вие трябва да принадлежите единствено към
светата римска църква.”
|
| Викариите на източните престоли са за гърците |
Викариите на източните патриарси казаха на българите: „Когато вие завзехте
тази страна, кажете ни под чия власт се намираше тя? Какви свещеници имаше:
латински или гръцки?”
|
| Отговарят българите | Отговарят: „Ние превзехме родината си с оръжие от гърците, и в нея намерихме не латински, а гръцки свещеници.” Източните викарии отговориха: „Щом там сте намерили гръцки |
| 70 | свещеници, явно е, че тази земя е била под юрисдикцията на Цариград.” Легатите на светата римска църква отговориха: „Като твърдим, че юрисдикцията над България ни принадлежи по други причини, ние не лъжем, а също че България е била част от гръцкото царство — никак не отричаме. Но вие трябва да разберете, че едно изискват правата на патриаршеските престоли, друго допускат разделенията на царствата. Ние не говорим за дележ на царствата, а за правата на патриаршеските седалища.” Викариите на източните патриарси казаха: „Искаме да разберем това, което вие казвате, че България ви принадлежи по друг начин.” Легатите на светата римска църква отговориха: „Апостолическият престол, според както можете да видите в декреталиите на светейшите римски първосвещеници, още от старо време канонически е управлявало и владяло и двата Епира, сиреч Новия и Стария, цяла Тесалия и Дардания, в която и днес се вижда градът Дардания, която страна сега от тези българи се нарича България и с това загубената си юрисдикция тогава с нахлуването на езичниците българи, [Римската църква] не е отнела от цариградската църква, както сега се измисля, а си я е възвърнала от тях, след като са станали християни.” Второ: „Тъй като българите, които |
| 71 |
по право си завоювали [тази своя] родина, ето от толкова години владеят това,
което са завзели. Предавайки се, както споменахме по-горе, на покровителството
на апостолическия престол и особено на неговата юрисдикция, заслужено трябва
да бъдат подчинени нам, които доброволно избраха за свои учители. Трето: Тъй
като същите българи светият апостолически престол по заповед на присноблажения
светейши папа господин Николая, както от някои от нас, които сме тук, така и
от достопочтените епископи Павел, Доминик, Леопард и Формоза, както и от
съепископа наш Грималд, когото пред нашето лице тези българи заявиха, че имат
с много наши свещеници, е извлякъл чрез благодатта Христова и много пот от ред
заблуждения към истината на католическата вяра. Ето повече от три години ги е
държал и държи, разпорежда се и нарежда. Следователно нелогично е, щото без
знанието на римския първосвещеник римската църква да бъде лишена от това, с
което специално е удостоена.”
|
| Отговарят източните викарии |
Викариите на източните патриарси казаха: „Пояснете ни по кой от тези начини
сега искате да се разпореждате в България?”
|
| Папските легати | Легатите на светата римска църква отговориха: „Светият апостолически престол не ви е избрал, нито чрез нас ви избира вас, които фактически сте по-долни, за съдии на своите дела, тъй |
69
|
като той има особено право да съди във всяка църква, нито пък нам е поръчано да се произнесем по това дело. Поради това и онова, което от него не ни е поръчано да извършим, запазваме изцяло за неговата преценка; понеже той от множество книги може да извлече много аргументи за своята защита и от който всяко ваше твърдение би било толкова лесно оборимо, колкото с лекота се произнася.”
Източните викарии рекоха: „Много е непристойно, щото вам, които отхвърляте властта на гърците и сте в съюз с франките, |
|
| 72 |
да ви се признаят юрисдикционни права в царството на нашия владетел. Затова
българската държава, която е била подвластна на гърците и е имала гръцки
свещеници, присъждаме да бъде възвърната на светата цариградска църква като
християнска, от която поради езичеството си се е отцепила.”
|
| Папските легати отхвърлиха това решение |
Възразявайки, легатите на светата римска църква рекоха: „Решението, което нито
бидейки избрани, нито пък допуснати без боязън или благодат, нито по какъвто
било друг начин сега необмислено произнесохте, отколкото да сте издали, по
властта, дадена нам от духа свети, абсолютно анулираме до решението на светия
апостолпчески престол, така че по никакъв начин то да не заслужава дори името
решение. Тебе пък, патриарх Игнатий, с властта на княза на светите апостоли
[Петър и Павел] обявяваме за виновен пред бога, всичките негови ангели и
всички тук присъствуващи, както и съгласно това послание на светейшия твой
въстановител, върховния първосвещеник Адриана, което и ти предаваме със заръка
да не се намесваш по никакъв начин в управлението на България и да не изпращаш
там никого от твоите, та светият апостолически престол, който ти възвърна
твоето, поради тебе да не загуби своето. Ако ли пък (което не вярваме) смяташ,
че имаш право да се оплакваш, то недей пропуска да отнесеш това официално до
тзоята въстановителка, светата римска църква.”
|
| Патриарх Игнатий се извинява |
Тогава
патриарх Игнатий, приемайки посланието и отказвайки да го прочете, ако и да
бил настоятелно помолен да стори това, отговори: „Далеч от мен да се оплета в
подобни козни против достойнството на апостолическия престол, като нито
действувам по младежки, нито пък безумствувам по старешки, щото да извърша
това, което трябва да упреквам у другите.” С това завършиха тези преговори.
|
| 73 | Към това се притуря още, че поради хитростта на гърците |
| Лукавството на гърците, които не допуснали добър преводчик |
легатите на апостолическият престол били повикани така ненадейно, че се видели принудени тогава да използуват само присъствуващия там едничък императорски преводач, който превеждал както е угодно на легатите на източните патриаршии или на пратеника на българския цар.
Оплаква се за това лично папският библиотекар Анастасий, който тогава се намирал там заедно с другите пратеници на император Людвик за сключване на брак. За тази история той говори следователно така в предговара към Осмия вселенски събор: [321] „След много други неща за обръщението на българите във вярата чрез легатите на апостолическият престол, за удивителната любов |
| Князът на българите Михаил в | на българския княз Михаил към римската църква. Дотолкова се разрасна благочестието на княза и преля изобилно неговата любов |
70
71
72
| знак на почит си отрязва косите и ги изпраща на папата |
към
блажения Петър, щото един ден той се уловил за косите си и пред очите на
всички ги отрязал и дал на римските пратеници (т. е. на легатите), казвайки:
„Нека знаят всички боляри и цялото население на българската земя, че от днес
нататък аз съм слуга след бога на блажения Петър и неговия наместник.” Някога,
казва Анастасий, между варварите е имало обичай, в залог на голяма вярност да
се изпращат косите, за каквато вярност тук имаме пример.
|
| Завистливите гърци се мъчат да отклонят княз Михаил от римския престол | Чувайки това, гърците всеки ден се разяждали от завист и жадни за такава слава, за да го отклонят от римския престол, му изпращали едно след друго многобройни дарове и постоянно го обсипвали със софистични доводи. Той обаче останал непоколебим като стълб, докато най-сетне останал излъган от хитростта на гърците, които му писали и казвали: [322] тази държава — дали тя трябва да бъде подчинена на римския или на |
| 74 | цариградския патриарх — спорът е бил канонически разгледан в Цариград между римските викарии и патриарх Игнатий. След като били опровергани доводите на римляните, представителите на |
| Използуват измама | източните патриаршии отсъдили, че българският диоцез следва да бъде подчинен томува, комуто е бил подвластен преди идването на българите. И така със своите лъжи те не се посрамили да измамят пресправедливия княз. |