Глава V.
За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения
a:
| Неточно се твърди, че българите навлезли в България през 498 г. |
Че българите не са се установили на постоянно местопребивание в България през 498 г., се доказва ясно от новелата на император Юстиниан, датираща от 541 г. [84] и приведена от нас в предшествуващата глава, тъй като с идването на българите не са могли да просъществуват нито католическата вяра, нито пък самите католици, а е трябвало да се спасяват с бягство. Ако прочее в 541 г. е бил поставен в България архиепископ, това е явно свидетелство, че по онова време католичеството е процъфтявало и езичниците-българи не са били още заселени в сегашното си отечество, понеже с идването им би била премахната правоверната религия, нито пък Юстиниан би имал повече някакви права върху родното си място, ако то е било завзето вече от българите. Ще трябва следователно да се види колко пъти българите са нахлували, докато си избрали постоянно местопребивание.
С нашествието на унгарците [85] в Европа в лято Христово 373-о голяма част и от българите, които са граничели с тях, се присъединили към хуните и известно време са воювали под началството на хунския вожд Атила. [86] После, като натрупали огромна плячка и се обогатили с чужди блага, огледали най-добрите места от тази земя, сиреч Мизия, Унгария и Сирмиум, [87] и се завърнали в страната си, натоварени с плячка. Вследствие на това у тях се породило желание по примера на унгарците да прославят името си и да се обогатят с чуждия труд. И тъй бог си послужил с Атила и българите, за да накаже християните за техните безчестия и грехове.
|
| Анастасий император | Когато на 7 апр. 491 г. Анастасий е бил избран за император, Евфемий, предстоятел на византийската църква, [88] който добре |
| 13 | е знаел, че той е коварен еретик и твърде способен да смути църковните дела, не е могъл да бъде заставен да го увенчае с |
| Подписва решенията на Халкедонския събор | императорските знаци, докато не подпише собственоръчно решенията на Халкедонския събор. След като станал император, Лонгин, брат на Зенон, [89] повдигнал въстание против съперника си Анастасий, новоизбран и увенчан император, и завързал сражение с него, обаче бил пленен и за наказание ръкоположен за свещеник на Александрийската църква. Друг един пьк Лонгин, исавър по произход, под съмнение за сключено съзаклятие с Лонгин, бил изгонен заедно с всички исаврийци [90] (с които някога Зенон, който произхождал от този племе, бил изпълнил столицата). Като събрал прочее извънредно голямо множество както българи, така и от други варварски племена, той извел на бой 150-хилядна войска и бунтувайки се в [Мала] Азия, превземайки градове и |
| Исаврите се бунтуват в [Мала] Азия | крепости, предавайки всичко на огън и меч, причинил огромни щети. |
35
| Анастасий ги разбива |
Въпреки
многочислеността им, изпращайки срещу тях войските си, Анастасий им нанесъл
страшно поражение и обезглавил пълководеца им Лонгин със съзаклятниците,
пленени в една крепост, а главите им, заедно с пленените исаврийци, изпратил в
Цариград.
|
| Затъва в престъпления | Възгордян от тази победа, той отпразнувал с голяма пищност в столицата своя триумф. Като затвърдил властта си, той станал ненавистен на бога и хората, намесвал се престъпно в църковните дела, радващ се, ако църквата страда от разколи и секти, тъй като самият той е бил от сектата на манихеите или акефалите, по-скоро от всичките или никаква религия. [91] Той изтръгнал прочее насилствено собственоръчното си писание, в което чрез своя подпис потвърждавал [решенията на] Халкедонския събор, [92] та не само чрез разпоредби, но и чрез оръжие да принуди верните към |
| 14 |
общение с еретиците и така ония, които оставали непокварени и твърди във
вярата, по всякакъв начин опитвал да доведе до ереса.
|
| Българите нахлуват в Тракия | Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от бога отмъщение. В лято Христово 498-о българите, [93] чието име дотогава не е било чувано, нахлули от крайните северни предели и в тази и следващата година направили навсякъде големи опустошения, разбили цвета на Анастасиевата войска и щели да превземат |
| Императорът откупил мира със злато |
самия
Цариград, ако императорът Анастасий не откупил от тях мира със цената на
много злато и тези, които не могъл да победи с оръжие, победил със злато.
|
| Арист води несполучлива война с българите | Походът против българите се описва така: [94] „Арист, предводител на илирийската войска (казва Марцелин в своята хроника) с петнадесет хиляди въоръжени люде и с петстотин и двадесет коли, натоварени с необходимите за бой оръжия, тръгна на поход против българите, които опустошаваха Тракия. Повел битка край р. Зурта, повече от четири хиляди наши загинаха или при бягство, или падайки в стръмния бряг и извивката на реката и там погина цветът на илирийското войнство, като паднаха убити военачалниците Никострат, Тункус и Аквилин. Като получили прочее от император Анастасий толкова много злато и натоварени с безбройна друга плячка, те се завърнали в прежните свои поселения, а не в България, както мислят мнозина. Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на безчинства народ. След като прекараха в мир една, две или три години, още в 502 г. те отново опустошиха |
| Отново опустошават Тракия | Тракия, без да им окаже съпротива нито един римски войник.” Император Анастасий обаче, комуто най-голяма наслада доставяло внасянето на смутове в църквата и който имал обичай да отблъсква варварите не с оръжие, а със злато, още веднаж с пари ги |
| 15 |
насочил
от изток към запад, като ги убедил да нахлуят в Унгария и другите съседни
провинции, което и било сторено.
|
| Умира Атила | След като Атила умрял в 444 или, както други твърдят, в 445 г., [95] неговите синове не могли задълго да съжителствуват в мир, тъй като дивата страст на властвуване ги запалила дотолкова, щото всичките трима със съюзените си маджари и други народи — гепиди, остготи, алани, руги, квади, херули, |
| Изтребвайки се взаимно, синовете му се бунтуват | маркомани, германци, свеви, турцилинги — взаимно си нанасяли кръвополитни поражения дотолкова, че синът на Атила Елак [96] бил |
36
|
убит, а
пък войската му, съставена от различни народности, след голямо поражение се
отказала да се подчинява и всяко племе се върнало в живелищата си. Другите
двама синове на Атила, както и вождовете на маджарските племена повели цялото
вече разкъсано хунско множество и го разпръснали тук и там: една част се
отправила към страната на сикулите, а друга част потеглила към предишните си
поселища в Скития. И така българите видели, че унгарското царство е освободено
от страха пред Атила и неговите приемници и в по-голямата си част изоставено
от унгарците.
|
|
| Реан, предводител на българите, завзема Унгария | Великият български предводител Реан [97] с помощта и по съвета на император Анастасий, със съгласието на славяните, потеглил в 504 г. с войската си от изток към запад и завзел не |
| Българите биват победени в Сирмиум | само България, но и голяма част от Унгария заедно със Сирмиум. Обаче кралят на Италия, [98] излязъл срещу българите със силна армия, превзел завзетия от тях Сирмиум и в 504 г. ги разбил напълно в сражение, както свидетелствуват Марцелин [99] и Касиодор [100] в своите хроники. След това поражение българите се |
| 16 |
завърнали и завзели в Банат земите около Тиса, които запазили чак до 884
г.
|
| Възхвала на българската войнственост |
За
победата на Теодорих над българите така говори Енодий [101] в произнесената си
похвална реч в чест на споменатия Теодорих: „Този е народът, който преди тебе
имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е продобивал титли, който
е купувал благородството си с кръвта на противниците, у който бойното поле
прослави рода, тъй като, комуто повече почервенеят от кръв стрелите в бран,
той без колебание се счита за благороден. Те са народ, комуто преди битката с
тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който
дълго време е извършвал войните си само с набези.” И след като говори обширно
за тяхната мощ и воинска твърдост, прибавя: „По-рано вярваха, че светът е
открит за тях; сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята,
която ти браниш.”
|
| По това време българите получават от Анастасий България | Към това време изглежда, че българите за пръв път са започнали да се заселват за постоянно в обещаното им от император Анастасий отечество [102] и известно време стояли мирни след нанесеното им поражение. И така всичко, което дотук намерих достойно за споменаване за българите, събрах в едно, за да мога по-нататък по-лесно да следвам редуването на годините и поточно да предавам извършените от тях деяния. |
| Под предводителството на Виталиан българите въстават против Анастасий | И така в лято Христово 514-о, докато императорът Анастасий намесвал светските дела в църковните и безумствал срещу добрите църковни предстоятели, един от пълководците, Виталиан, по народност скит, [103] под предлог за защита на религията започнал голяма война срещу императора. Събрал в едно многочислена войска от хуни, българи и ромеи и се |
| 17 | отцепил от императора. И тъй като завзел цяла Тракия, Скития и Мизия, той завързал сражение с изпратената от Анастасий войска, нанесъл ѝ голямо поражение и избил около шестдесет хиляди войника заедно с пълководците Ипатий и Секундин, а даденото на войската злато и изобилната плячка наситили алчността на варварите. След тази успешна битка Виталиан насочил войската към столицата, но като се боял да не попадне във варварски ръце този |
37
|
толкова
важен град, за чиято свобода той сам вдигнал оръжие, оттеглил оттам войската и
се разположил на стан при Состениум.
|
|
| Вождът Виталиан заедно с българите обсажда Цариград. Анастасий проси мир от Виталиан. Предложени от Виталиан условия за сключване на мир | Притиснат от нуждата, Анастасий изпратил пратеници до Виталиан, просейки мир при каквито и да било условия. Виталиан поставил следните условия: заточените поради вярата епископи да бъдат възстановени в своите санове; второ, да се свика вселенски събор в Хераклея, като се покани да участвува в него и римският папа, и тези точки да бъдат клетвено приподписани не само от Анастасий, но и от целия сенат и началниците на войските. |
| Анастасий става клетвопрестъпник | Анастасий приел тези условия и със сената и военачалниците ги потвърдил с клетва. Обаче Анастасий нарушил клетвата: той наистина свикал епископите на събор в Хераклея и дори |
| Българите отново въстават против Анастасий под предводителството на Виталиан в 515 г. | папа Хормизда [104] изпратил там свои пратеници, обаче [Анастасий], протакайки дълго, чрез различни измени ги принудил да се оттеглят оттам. Като видял, че е измамен, Виталиан събрал отново голяма войска от българи и други народности, в 515 г. [105] нанесъл големи опустошения чрез изтребления и грабежи, намира |
| 18 | задоволството си не толкова във [възстановяването] на религията — както заявявал, — колкото в задоволяването на своята амбиция и жажда за плячка. И за да нанесе колкото се може по-голям позор на ромеите, продавал всеки пленен войник за един обол. Анастасий повторно с измама го склонил към мир, свалил го от власт и го лишил от всички достойнства. Като вечен враг на църквата, той покровителствувал евтихианската ерес [106] и продължавал да преследва православните и най-много светите църковни предстоятели, докато в 515 г. починал [107] [вж. Теофан]. След като починал Анастасий, наследил го Юстиниан, [108] който управлявал до 565 г. и след неговата смърт при общо съгласие бил |
| Анастасий бива наследен от Юстиниан | избран в 566 г. за император Юстиниан Млади, тракиец по род. [109] Измъчван обаче от продължителна болест, той царувал само 13 години и като дал напътствия на Аниций Тиберий [110], умрял в 579 г. Обаче и неговият наследник Тиберий не царувал дълго, тъй като след четири години починал през месец август. Какво |
| Какво са вършели българите от 515 до 583 г. |
обаче са вършели българите цели 68 години, от 515 г. до смъртта на Тиберия в 583 г., не се споменава у авторите. При все това Инхофер в Chronica historiae ecclesiasticae Hungariae [111] бележи към 541 г., че българите се съюзили с хуните и воювали с общо оръжие и войски.
В 549 г. [112] българите ведно с хунска войска, преминавайки Истъра или Дунава, нахлули във всички области, принадлежащи на Цариградската империя, и от Йонийския залив при входа на Адриатическо море, разположен около Крит, опустошили всичко до предградията на Византион и разрушили две силно укрепени крепости в Илирик и град Касандрия в Македония до Тракия, наричан някога Потидея [113]. Пленявайки сто и двадесет хиляди |
| 19 |
души и
натоварени с неизчислими богатства, те се върнали по местата си.
|
| Зает императорът в различни войни, хуните и българите заедно вършат, каквото пожелаят | Нищо чудно: по това време прочее император Юстиниан бил зает във войната срещу персите и срещу вандалите в Африка [114] и затова българите и хуните, виждайки, че той не е в състояние да им окаже съпротива, всичко обръщат наопаки. Така през 542 и 543 г., както бележи Прокопий, [115] българите единодушно с хуните много пъти се връщали отново и нанасяли непоносими злини |
38
| на ромеите. Те превзели Херсонес (Тракийския полуостров), който е разположен под Цариград и има един единствен тесен достъп, като отчасти пленили, отчасти избивали неговите жители. Някои от тях, възползувайки се от случая, преминали през морския пролив между Абидос на азиатския бряг и града Сестос [116], разположен почти диаметрално на другия бряг на Хелеспонта (където морето е тясно), нападнали азиатските селища и натоварени с огромна плячка, се завърнали в полуостров Тракийски Херсонес [117], разположен до Цариград. След толкова нанесени щети | |
| Второ нашествие на българите и хуните в ромейските предели |
българите и хуните стояли мирни една или две години, но
не след дълго отново се връщат в Илирик, превземат Термополис, опустошават
цяла Гърция освен вече споменатия полуостров Херсонес и по свидетелството на
Прокопий [118] принуждават императора да им плаща данък и задоволени с
неизчислима плячка за трети път се завръщат у дома.
|
| Оплаквания против българите на древния писател Йорданес | Заслужава да се изслуша Йорданес [119] за тези нашествия на хуните и българите по онова време, който пише така за делата на гетите: „Над Черно море, казва той, се простират живелищата на българите, които са много известни за това, че причиниха злини |
| 20 |
заради нашите грехове.”
|
| Друг поход на българите и хуните против Юстиниан |
Към 29-а
г. [120] [от царствуването] на император Юстиниан части от хуните заедно с
българи лесно преминали скованата в лед река Истър, или Дунав, в подвластните
на ромеите земи с голямо множество конница и пехота под предводителството на
хана си Заверган, който пратил част от войските си да оплячкосат Гърция, а
друга част — към Херсонес. Виждайки, че там не би могъл да направи каквото
желаел, той с конницата си, от която задържал при себе си седем хиляди, се
насочва към Цариград, опустошава нивята и всички околности. Обаче старият
пълководец Велизарий обръща в бягство с военното си изкуство и хитрост
[нападателите].
|
| Писателите приписват на унгарците и на славяните много деяния, извършени от българите | Желал бих обаче да предупредя читателя, че съвременните унгарски историци премълчават много неща, извършени в течение на 68 години от българи и унгарци, и често, премахвайки името българи, споменават само маджари. От други гръцки автори обаче се вижда, че към 556, 557 и 558 г. българите заедно с хуните са извършили нападение до града Галата и там са били победени от пълководеца Велизарий. [121] За да се върнем към предишната поредица от години, ще трябва да се припомни, че след смъртта на ромейския император Аниций Тиберий, роден в 538 г., го наследява Маврикий [122], на възраст четиридесет и три годишен, владетел с голяма храброст и известност, произхождащ от стар римски род. Нему отново обявил война през 586 г. в Тракия, |
| Българите с хагана нанасят много щети на ромеите | подпомогнат от българите, хаганът, вожд на хуните или аварите. Срещу него бил изпратен пълководецът Коменциол [123], който прогонил хагана както със своя устрем, така и със своята военна |
| 21 |
хитрост.
|
| Император Маврикий обуздава славяните в 593 г. | След като, както било възможно, уредил работите с хагана, императорът изпратил в 593 г. Приск с войска за обуздаване на славяните, които все нанасяли щети на ромеите. [124] Той западнал внезапно славянския княз Ардагаст [125], победил го в бой и го принудил да търси спасение в бягство, като избил мнозина от неговите воини, а други изпратил като пленници в Цариград. Най- |
39
| Приск пленява княза на славяните и избива много | после с хитрост пленява царя им Мусой, [126] пиян от извършения същия ден погребален пир за брата си, и избива голямо множество славяни. Славяните пък, силно разгневени за пленяването |
| Опитват отново да нанесат поражение на ромеите, но неуспешно |
на княза им и извънредно много възбудени, последвали преминалите отвъд реката ромеи, които също били пияни в чест на спечелената победа: едва не ги сразили, ако в помощ на Приск не бил пристигнал изпратеният Генцон [127].
В 594 г. продължава войната против славяните. [128] Приск прехвърля Дунав и хиляда бързи конници предвождали ромейската войска. Тези хиляда конници попаднали на също хиляда българи. Българите, знаейки че има мир между ромеите и аварите или хуните, [129] и не считайки ромеите за врагове, вървели мирно по пътя си. Когато обаче ромейският авангард проявил враждебност спрямо българите, те се заклели, че не желаят да имат вражда с ромеите, тъй като между хагана и ромейския пълководец не съществувало никакво разногласие. Обаче Петър [130], |
| Изневиделица ромеите се натъкват на българи | предводителят на хилядата ромеи, в безразсъдния си бяс заплашил българите с унищожение и така двете войски започнали бой и си дали решително сражение и като си нанесли и немалко загуби едни на други, се върнали при войските си. След това българите уведомили хагана за нанесената им обида, който незабавно поискал от ромеите удовлетворение за нарушените мирни |
| 22 | договори и несъмнено щял да отмъсти с голяма сеч вероломното нападение над българите от страна на ромеите, ако хилиархът, или вождът на хилядата ромеи, не бил скрил постъпката си под благовидната (макар и недостойна за военачалник) лъжа, стоварвайки цялата вина върху префекта, негов заместник в този |
| Хаганът изисква от ромеите удовлетворение за нарушените договори вследствие на нанесеното поражение над българите | отряд, и казвайки, че всичко това е било извършено мимо неговата заповед, а изпращайки след това плячка и дарове, укротил хагана. От това проличава ясно защо писателите премълчават напълно за българите от 515 до 594 г. Достопочтеният отец Франциск Кери в краткото си изложение за императорите [131] към 594 г. твърди, че българите са били подвластни на аварския владетел като роби. |
| Причината, поради която се премълчава от писателите, какво са правили българите от 515 до 582 г. |
Обаче с
драговолното позволение на този голям историк на лист 20 посочих от унгарския
църковен летописец Инхофер, [132] че българите още през 541 г. са били
свързани с хуните или аварите и са водели война с общи оръжия и войска и
следователно българите не са били подчинени в робство на аварите, но са били
свързани с тях с най-тесен съюз, за да си давали взаимно военна помощ. Този
съюз българите не били сключили необмислено, понеже, макар вождът на Велика
България Реан да е виждал, че лесно би превзел във война много земи,
обаче бидейки заобиколен отвсякъде от врагове и отстъпената от Анастасий земя
още не била доведена в добър ред, налагало се да победят и да се покорят
по-малките врагове, а с по-големите да се сключи мир. Така и станало, щото или
самият Реан, или пък неговият син да сключи вечен мир с аварите или хуните, за
да може по-добре да уреди държавата си и заедно с аварите или хуните да се
обогати чрез постоянни плячкосвания, извършвани в земите на ромеите и на
другите съседни народи.
|
| 23 | Прочее нека не се мисли, че българите са липсвали във войската на хагана, когато той в 596 г., [133] виждайки, че Приск често прехвърля Истър, или Дунав, с войската си, и боейки се от въз- |
40
41
42
| Българите с хагана, предводителя на хуните или аварите вилнеят против ромеите. Хаганът ограбва много неща от ромеите, но ги изгубва | можна опасност за своите владения, излиза срещу Приск и преминава Истър. Превзема Сигидунум, днес Сегедин [134], разрушава крепостните му стени и преселва другаде жителите му, след това завзема Бангас [135], град в Далмация, с четиридесет други укрепления, които се предават, и от тези грабежи натрупва огромна плячка, която обаче, зле придобита, скоро и зле загубва. Защото трибунът Гондоис [136], изпратен от Приск с две хиляди войници, за да разузнае какво готвят аварите, преминал по потайни пътеки и се озовал в планинските теснини, където две хиляди авари пазели всичката илячка. Нападайки ги в тъмнината и разбивайки и разпръсвайки всички, гой отнел плячката. Узнал това, хаганът бил обзет от гняв и страхувайки се от по-лошо, се върнал в земята си. След две години, т. е. в 599 г., [137] хаганът отново започнал войната и обсадил Томи в Тракия. Научавайки се обаче, че ромейският пълководец Коменциол се насочил с голяма войска към Никопол [138], за да му прегради пътя, пристига набързо и обръща |
| В 599 г. хаганът отново започва война и обсажда град Томи | в бягство Коменциол, не добре водещ военните действия, и скоро след това Превзема града Дризипера [139], като по варварски начин опожарява храма св. Александър. [140] Скоро обаче божието отмъщение последвало светотатственото престъпление. Прочее чумна епидемия до такава степен започнала да върлува всред войската, щото всичко се изпълнило с трупове и самият хаган загубил седем сина. След това направени били постъпки за мир и било |
| Сключва се мир между императора и хагана | поставено условието от хагана, щото владенията на двамата да се разграничават от Истър и императорът да плати на хагана обичайната сума, сиреч двадесет хиляди жълтици. За пленените пък |
| Нечувано престъпление на Маврикий поради скъперничество | воини да заплати за всеки един по жълтица. Обаче Маврикий, обзет от скъперничество повече, отколкото би могло да се мисли, не пожелал да заплати на хагана нито жълтица, нито половина, нито най-малката плата от четири обола [?] и затова тиранът, |
| 24 |
разпален от
ярост, избил всички до един. [141]
|
| Хаганът отново започва война | B 600 г., [142] предизвикан от императора, хаганът започнал с голяма смелост отново войната. При Виминациум, който град от някои автори се смята за Видин, [143] а от други се споменава като разположен недалеч от Видин, завързал три битки с Коменциол, но винаги неуспешно: в първата загубил три хиляди, във |
| В 602 г. хаганът опустошава Тракия | втората девет, в третата петнадесет хиляди заедно със синовете си и в четвъртата битка хаганът с голям гняв отстъпил победен и посрамен. Обаче той не стоял задълго мирен: събрал отново |
| Маврикий бива свален, наследява го Фока; царува седем години. Хераклий става император |
войските си, за да отмъсти за нанесената му щета, излял гнева си в Тракия, избягвайки стълкновение и трупайки плячка, и след това се завърнал в земите си. В 606 г. [144] Маврикий бива свален и на мястото му идва жестокият Фока [145], който властвувал само седем години, и в 609 г. бил премахнат, като му били отрязани ръката и главата. На следващата година го наследява Ираклий [146], който на 5 окт. 610 г. бил увенчан с императорската корона от патриарх Сергий [147].
При царуването на този император в 614 и 615 г. е бил превзет Ерусалим [148] от персийския цар Хозрой [149], пресветият кръст бил отнесен в Персия и деветдесет хиляди християни, купени с пари от юдеите, след много мъчения били избити от омраза към вярата. |
43
| Лукавството на хагана | В 619 г. [150] хаганът поканва коварно императора покрай Дългата стена, за да сключи мир. Хаганът се опитал да плени императора, който не подозирал никакво зло, и дал знак на скритата в горите войска. Императорът обаче, като свалил царските отличия, |
| 25 |
избягал.
А хаганът отвлякъл в плен около 70 хиляди християни. Това именно приведох,
защото българите навсякъде в тези битки винаги са оказвали ценна помощ на
хагана, което още по-ясно ще проличи от това, което ще кажа.
|
| Ираклий храбро се бие с Хозрой, персийски цар | В 625 и 636 г., [151] след като император Ираклий в течение на цели две години воювал в Персия заради предишните обиди от страна на Хозрой и сложил край на безбройните нанесени на християните злини, той го свел до такова затруднение, щото този |
| Хозрой повиква против Хераклий българите, славяните и аварите или хуните |
видял, че не е повече в състояние да се съпротивлява, принудил се с много обещания да склони българите, славяните и аварите или западните хуни да му се притекат на помощ и да нападнат Цариград като столица на империята и по този начин да принудят Ираклий да отстъпи от Персия.
|
| Обсаждат столицата Цариград |
Тези
народи, привлечени от такъв изгоден случай за война, се струпали в огромно
множество при Цариград, смятайки, че градът, вече отдавна обсаден от персите и
лишен от всякаква помощ, в кратко време ще бъде превзет от тях; и това щяло да
стане с него [града], ако с всемогъщата си помощ преблажената Дева и Богоматер
не бе защитила града, предоставен на нейната опека от императора.
[152]
|
| Обсаждащите биват молени за мир | Варварите вече приближили подвижни кули до стените, вече с всякакъв вид машини нападали града. Гражданите, измъчвани от толкова трудности и загубили всякаква надежда за помощ, |
| Не приема молбите на умоляващите |
настойчиво молят хагана за мир при каквито и да било условия, предлагайки освен това немалко количество злато, само и само хаганът да запази непокътната столицата и да отстъпи от нея. Обаче варваринът не се трогнал от всичко това: съобщил им, че не може да преговаря с тях, ако до един не напуснат града, оставяйки богатствата си в него.
Префектът на града Бонос, [153] макар и виждайки, че всичко отива към гибел, напрегнал всичките си сили, за да отблъсне варварите от столицата, като предприемал чести нападения срещу |
| 26 |
враговете, опожарявал техните машини и се стараел мъжки да се съпротивлява
на приближаващите се до стените кораби.
|
| Хитростта па хагана пропада |
Виждайки
това, хаганът заповядал, щото огромно множество българи и славяни да се спусне
в морето по реката Варнисос [154] и да атакува града от другата страна, така
че там да се струпат множество граждани, а той от другата страна по-лесно да
нахлуе в града. Начинанието обаче излязло несполучливо: славяните, обградени
от по-големите кораби на византийците, претърпели страшно поражение. Нито пък
хаганът можал да изпълни замисленото: избързвайки с даването на сигнал за
атака, славяните предварително издали тази измама на градските жители. И така
хаганът, виждайки, че не е в състояние да направи нещо, със съюзниците си —
славяни и българи, се връща в своите земи.
|
| Богородица видяна да защищава града | Александрийската хроника [155] и Теофан [156], описвайки тази обсада, казват, че хаганът по време на обсадата е заявил, че е видял пищно облечена жена, която обикаляла сама без страх градските стени. Кедрин пък пише, [157] че аварите или хуните са видели тази |
44
| жена да върви бърже с голяма свита от вратите към неприятелския лагер. Виждайки я, аварите сметнали, че това е императрицата, която иде при хагана да иска мир, и поради това ѝ сторили | |
| Хаганът се връща в Панония | път да мине със свитата си; обаче внезапно тя изчезнала от погледа на всички заедно със своите придружници. Когато тя изчезнала, аварите, българите и славяните, обзети от ярост и бяс, започнали взаимно да се избиват и стигнали до такова клане, |
| 27 |
щото
владетелят им, загубил всяка надежда да превземе града, се завърнал в
Панония. Така полезно се оказало това, че Ираклий, заминавайки за Персия,
поверил града на опеката на Богородица.
|
| Ираклий умира в 641 г. | На смъртния си час Ираклий [158] определил за равноправни свои наследници Константин от Евдокия и Ираклион от |
| Наследяват го братята Константин и Ираклион с майка си Мартина. Константин бива отровен от майка си и брат си |
Мартина
и посъветвал и двамата да имат като майка и императрица Мартина, след това
разпореждане, издувайки се от подкожна вода, сиреч поради напредваща
водянка, умира в лято Христово 641-во при тридесетата година и месец шести
от своето управление. Наследили престола му братята Константин и Ираклион
с майка си Мартина, обаче наскоро Константин бил отровен от мащехата си
Мартина и от брата си, за да може тя единствена да царува със сина си
Ираклион.
|
| Те обаче и двамата осакатени биват затворени в манастир | Обаче майката и синът станали омразни както на народа, така и на пълководеца Валентин [159]. Повдигнало се въстание и те били хванати и затворени в манастир, осакатени и обезобразени, като на Ираклион бил отрязан носът, а на Мартина езикът. |
| Констанс бива убит |
В края на 641 г. бил провъзгласен за император Констанс
[160],
син на Константин, който нещастно царувал 27 години и бил убит подло от някой
си арменец в Сиракуза, в банята Дафне в 668 г., владетел — нещастен в живот и
смърт. [161]
|
| Наследява го син му Константин |
След
смъртта на Констанс бил провъзгласен за император по-старият му син
Константин, наричан още Погонат [162]. В 673 г. той успешно прогонил
сарацините от пределите на империята и от Цариград и ги победил славно в много
сражения. Виждайки това, арабският вожд Маавия [163] се отказал и той от
войната и сключил мир, което направили също и аварите и другите народи, които
иначе обичайно винаги нападали ромеите. И така поне веднаж империята се видяла
в мир, който обаче траял едва две години.
|
| Българите опустошават тракийските предели | В 678 г. [българите] опустошили тракийските предели, след като отново се установили там. [164] Срещу тях предприел поход Константин, приготвяйки всичко нужно за целта. В Истъра били |
| 28 |
изпратени многочислени кораби. Българите, изплашени от мълвата за могъщата
войска и от присъствието на самия император, спрели нападенията си и се
скрили в едно удобно за отбрана място, наречено Онгъл
[165], защитено от окопи и блата. Не след много пристигнала там императорската
войска, но понеже враговете не излизали на открито, нито пък войниците се
решавали да си пробият път до тях през тези непроходими места, много дни
прекарали в бездействие.
|
| Спечелват безкръвна победа | Виждайки това малодушие, българите постепенно се окуражили и започнали да се готвят за бой, обаче съдбата им приготвила победа без кръвопролитие. Константин прочее получил силни болки в краката, качил се на кораб и като изоставил войската на пълководците, отпътувал. Войниците изтълкували това зами- |
45
| наване на императора като падение духом, започнали да преувеличават силите и броя на българите и непроходимостта на | |
| Българите подгонват войската на императора, които купува от тях мира срещу годишен данък и им предоставя за заселване България | мястото. Цялата войска дотолкова се объркала, че изоставяйки българите, се отдала на срамно и бързо бягство към Цариград. Забелязали това, българите изскачат от своите скривалища и разбиват и обръщат в бягство разпръснатите и негодни за бой ромеи, недоволни от тази победа, разпростират нападението и владенията си чак до Варна. Тъй като не преставали да опустошават Тракия, императорът се видял принуден да откупи от тях мира срещу заплащане на годишен данък, както и да им отстъпи за |
| 29 |
заселване цялата
земя, по-рано обитавана от славяните, която от Дунава и Стара Планина чак до
Панония се отделя от останалата Тракия. Така казват Теофан, Кедрин, Зонара и
Никифор. [166]
|
| Опровергаване на заблуждението на мнозина | Другаде вече споменахме, че българите още по времето на император Анастасий завзели българските земи и затова грешат всички, които мислят, че те са дошли за пръв път от север в 618 или 619 г. Не противоречи обстоятелството, че едва сега те поискали от императора и получили определено царство. И действително българите до това време живели тук-таме било в България, било във Влахия, било в Унгария. Българите вече отдавна преди това били сключили здрав съюз с хуно-аварите и дълго време вярно им давали помощ и когато хърватите се оттърсили от тяхното иго, също и българите се отцепили от тях. |
| Разкъсва се съюзът между българите и хуно-аварите в 624 г. | Че това е било така, разказват Никифор [167] и Фредагарий [168] в Летописа на франкската история. Между аварите, наричани и хуни, и българите възникнал спор към лято господне 642-ро и един аварски вожд и един български такъв събрали много народ, започнали борби помежду си. Най-после аварите победили българите. От българите пък девет хиляди мъже със жените и децата си, |
| Девет хиляди българи със жените и децата си биват избити коварно от баварците |
изгнанници от Панония, потърсили убежище при френския крал Дагоберг. След като поживели доста дълго в Бавария със съгласието на Дагоберга, по съвет на франките в една нощ те били жалко и подло избити от баварците.
Че те са обитавали във Влахия, както и в Панония и Българин, и че често са менили своите живелища, ни свидетелствуват Отрокоций [169] и Никифор в своята „Кратка история”, [170] който за времето към 650 година казва така за сина на българския владетел на име Ку[б]рат: „Четвъртият син на Ку[б]рат преминал Истьр и през съседните на Евскинския понт области се установил на постоянно местопребиваване в Панония, която сега е подвластна на аварите, се установил на местожителство, сключвайки съюз с местните жители.” Тогава Влахия, в която се заселили |
| 30 |
българите, се наричала Панония, както бележи достопочтеният отец
Десериций. [171]
|
| Изглажда се спорът между историците | От всичко гореказано лесно може да се заключи, че могат да се съгласуват Теофан и другите автори, които твърдят, че българите са дошли в тракийските предели към 677 или 678 г. и получили от Констанций България. Действително до това време те винаги са били в съюз с хуно-аварите и са ги придружавали във всички набези. Когато обаче се почувствували подтиснати от аварите, те им обявили война и били победени и девет хиляди от тях били избити в Бавария, а останалите българи, населяващи Панония и Влахия, се присъединили към тези, които останали в |
46
|
България
поради страх от хуно-аварите. Виждайки, че вече не са приятели нито на хуните,
нито на ромеите, тъй като против волята им завзели България, и поради това
няма да могаг да се задържат в тази област със сигурност, те повикали от
старото си поселище в Азия, разположено край р. Волга, нови поселници-българи.
Присъединили се към тях и тъй, задружно опустошавайки тракийските земи,
най-сетне освен пари получили и българското царство с разрешение да изгонят
славяните, което по-после здраво завладели, основали царство България, което
много често е създавало големи мъчнотии на византийските владетели.
|
|
| Какво приятелство е съществувало между хуни и българи | Не бива да се забравя това, което Йорданес [172] съобщава за приятелството и подчинението на българите спрямо хуно-аварите, именно че българите толкова обикнали аварската носия, щото, като променили облеклото си, възприели тяхната носия. Поради тази причина в своя речник при думата „българи” Свидас [173] |
| 31 |
казва: „Те много често от чужденците са били смятани за хуни и с името хуни са били безразборно наричани от чуждите народи.”
Дали работите са били така и че заслужава доверие авторът, достатъчно е това [свидетелство], че и в днешно време българите носят унгарски дрехи.
|
| Константин сключва мир с българите, та да може да се свика вселенски събор | Най-подир остава да се каже според Кедрин [174] следното: Константин, ако и победен от българите, все пак можел да продължи войната, обаче тъй като заради единението на църквите, които се разкъсвали от сектата на монотелитите, е бил свикан от папа Агатон [175] вселенски събор в Цариград, [176] то, за да не бъде той прекъснат, благочестивият император предпочел по-скоро да |
| На Цариградския събор бива осъдена ереста на монотелитите |
откупи с
годишен данък, носещ немалък срам на ромеите, мира, отколкото да бъде зает с
продължителна война и позволи на еретиците да угнетяват църквата. На този
събор дошли 280 отци и пратеници на папа Агатон и била осъдена ереста на
монотелитите заедно с нейните поддържници, било живи, било вече покойници.
[177]
|
| Умира император Константин Погонат. Наследява го Юстиниан |
В лято
Христово 685-о, месец септември, благочестиво починал император Константин,
след като управлявал Изтока 17 години, и предал властта на Юстиниан Ринотмет.
Император на 16-ата си година поради младежко лекомислие, безразсъдност и
поради безчовечна жестокост станал преомразен на бога и хората. Измежду
другите си прояви на лекомислие с най-голяма вреда за себе си е следната:
|
| Предизвиква българите | В 687 г. [178] нарушава сключения от баща му мир с българите и лично той с прехвърлените от [Мала] Азия войски обърнал в бягство излязлата насреща му българска войска; след това, нападайки надлъж и нашир, кое насила, кое чрез предаване подчинил голям брой славяни, които прехвърлил в [Мала] Азия, за |
| 32 |
да бъдат
заселени там със целите си домочадия.
От тях после били избрани тридесет хиляди най-храбри мъже, |
| Бива победен от българите | които образували лична императорска войска. Добре започнатото дело развалила необмислеността на предводителя. Когато отрядите се връщали в Тракия през планинските теснини, българите, заели здраво изходите на проходите, заградили отвсякъде войската и избили толкова войници, че императорът е трябвало да търси спасение в бягство по билото на планината и да моли българите за мир при условия, които тям се нравят. Като станал |
47
| по такъв начин омразен на всички, срещу него избухнал бунт в 695 г., [179] отрязан му бил носът и той бил изпратен на заточение | |
| Изпратен на заточение. Наследява го Леонтий |
в Херсон. След него бил
провъзгласен за император Леонтий. В 699 г. обаче той също бил свален от
престола чрез бунт от Апсимар, наречен после Тиберий, отрязан му бил носът и
бил затворен в манастир. [180]
|
| Управлява Апсимар, наречен Тиберий | Тиберий, който по-рано се наричал Апсимар, царувал благополучно седем години. Между това заточеният от десет години в Херсон [181] Юстиниан не изоставил надеждата да си възвърне империята, дори кроил да си отмъсти със жестокия си характер. Жителите на Херсон, като се боели да не би Юстиниан да направи преврат и те зле да си изпатят в тези смутове, взели решение или |
| Юстиниан избягва от заточение |
да го
убият, или да го предадат на Апсимар. Като научил за това, Юстиниан
навреме избягал при хана на хазарите, от когото бил приет много
благосклонно: той получил за жена неговата сестра и си подобрил съдбата.
|
| Гласи му се гибел | Узнал за това, Апсимар подкупил с много злато и извънредно |
| 33 | щедри обещания този владетел, чрез което го склонил да се реши да убие Юстиниан. За извършването на това му бил изпратен един от префектите с войници под предлог уж да пазят Юстиниан от семейни заговори. Този план обаче изглежда да е |
| Търси спасение в бягство |
достигнал до ушите
на жена му Теодора [182], която незабавно уведомила мъжа си за надвисналата
опасност. Разгневен, той убил изпратения префект заедно с един от хазарските
първенци и като изпратил съпругата си Теодора при брата ѝ, избягал с рибарски
кораб от тази земя.
|
| Избягва при българския владетел |
Преминал
край Херсон, той взел тайно със себе си неколцина, които смятал за напълно
верни, и отпътувал право към устието на Дунава при Тервел, владетеля на
българите. [183] Но когато корабът се намирал в открито море, бил връхлетян от
страшна буря, така че всички се отчаяли за спасението си и започнали със сълзи
на очи да се молят за божията помощ. Един от служителите убеждавал Юстиниан да
направи обет, че ще прости от все сърце на враговете си, ако излезе невредим
от тази опасност и стъпи отново на престола. Но Юстиниан, пренебрегвайки
заповедите на господа Христа, отвърнал: „Нека бог ме потопи тук в тези
дълбочини, ако простя на някого.”
|
| Пристига при българския владетел Тервел | Обаче по неведомото божие провидение той се спасил от тази опасност, навлязъл в устието на Дунава, пристигнал при българския владетел и бил приет благосклонно. Българският владетел Тервел като всеки варварин дотолкова се съблазнил от големите обещания на Юстиниан, щото събрал отвсякъде и повел към Цариград голяма войска от свои и славяни. Той дълго време обсаждал града, като не преставал да увещава гражданите да приемат Юстиниана. Те обаче, виждайки столицата свободна |
| 34 |
откъм
морето, се надявали да надвият варварските усилия, тъй че обсипвали
Юстиниан с хули и обиди.
|
| Юстиниан влиза с хитрост в града | Но недълго след това Юстиниан било с хитрост, било по някакъв друг начин [184] ненадейно се промъкнал в града. Настаналият в града смут така изплашил гражданите, щото те отворили вратите на варварските войски да нахлуят в столицата и да поставят отново на престола Юстиниан, свален поради тирания. |
48
| Дава на владетеля на българите Тервел кесарска титла |
Изказвайки на българския владетел Тервел най-голяма благодарност за оказаната помощ, императорът го възнаградил с богати дарове, дал му титла кесар и му отстъпил областта Загора. Юстиниан обаче отпуснал юздите на своята жестокост и наредил да бъдат избити Леонтий и Апсимар с всичките им привърженици. [185]
Обсипан с почести и радостен от сключеното с императора приятелство с толкова изгоди, Тервел се завърнал в родината си. |
| Юстиниан неблагодарен спрямо българите | Обаче Юстиниан, забравяйки благодеянието, не зачитайки светостта на сключените с тях договори [186] или считайки ги за нищо, едва изтекли две години, започнал против тях война и като нахлул при Анхиало, пратил войската си в съседните земи, която впрочем ни най-малко не съумял да опази в ред. Поради това пръсналите се воини бродели по полята и нито поставили нужните стражи, |
| Българите спечелват славна победа над Юстиниан | като че ли тръгнали не на война, а на разходка. Уплашени от слуха за вражеското нашествие, българите се скрили в планините, но като узнали за разпръсването на войската, нападнали от всякъде византийците, избили мнозина и заграбили целия обоз. Уплашен, Юстиниан с останалите си воини избягал в Анхиало. Преследвайки ги, българите яростно обсаждат Анхиало. Като видял това, Юстиниан прерязал жилите на конете и с |
| 35 |
войниците си се качил
на корабите, които срамно и позорно се завърнали в Цариград в лято Христово
708-о. [187]
|
| Три хиляди българи, повикани на помощ от Юстиниан | В 711 г. [188] от войниците бил провъзгласен за император арменецът Вардан. Узнавайки това, Юстиниан събрал войска, повикал на помощ три хиляди българи и отплувал към Синоп. [189] Докато обаче загрижен обикалял край тези брегове, ето че вижда да приближава при Цариград флота с издути платна и чува, че в нея пристига Вардан (наричан като император Филипик), [190] за да бъде увенчан за император! При неочакваното зрелище потръпнал жестокият Юстинианов дух и той веднага решил да не изчака това влизане на съперника в града, обаче бил преварен от Филипик и [поради това] се установил с флотата и военния стан при Даматрис [191]. Приет с голяма радост в столицата, Филипик изпратил [пълководеца] Илия [192] начело със силна войска, за да убие Юстиниан. Когато се приближил до войската, Илия с висок глас започнал да увещава Юстиниановите воини да преминат на страната на новия император, като изоставят този кръвник, когото нищо друго не радва освен клането на своите. Ако сторят това, той обещавал на всички възвръщане на предишните почести, а на българите свободно и сигурно връщане в родината. Нямало нужда от много увещания: веднага всички изоставили |
| Юстиниан бива убит |
Юстиниан, а Илия се нахвърлил яростно върху него и му отсякъл главата, изпращайки я на Филипик; после тя била разнасяна из всички градове, за да я гледа народът.
В лято Христово 712-о, [193] тъй като Филипик отстъпил от правата вяра и преминал към ереста на монотелитите, свалил от цариградския престол [патриарх] Кир [194], привърженик на правата |
| 36 |
Христова
вяра, и поискал да отмени решенията на Шестия цариградски събор, за
наказание бог му пратил война.
|
| Българите опустошават Тракия | Българите прочее, като нахлули в Тракия [195] и напреднали враждебно чак до Златните врата, страшно опустошили всичко. От друга страна, сарацините навлезли в Мизия, отвлекли оттам |
49
| голямо множество хора и добитък, а самият Филипик, ослепен от префекта на войската Руфин, [196] бил хвърлен в тъмница. На | |
| Филипик бива свален от престола и бива избран Анастасий Артемий |
негово място бил избран неговият секретар Анастасий [197], който царувал само две години, и на негово място насилствено бил възкачен на престола от войската в 714 г. събирачът на данъци Теодосий [198]. Виждайки обаче, че Лъв Исавър крои козни против него, той му отстъпил доброволно заетото против волята императорско достойнство и се оттеглил в манастир в 715 г. [199]
В лято Христово 712-о при папа Григорий II и през втората |
| Сарацините нападат българите, но претърпяват страшно поражение |
година от царуването на император Лъв Исавър сарацините дошли до Цариград с безчетна войска и три години обсаждали града. [200] През време на тази обсада в града погинали от гражданите триста хиляди души, след като отправили много моления към бога. Загинали и мнозина сарацини от глад, студ и чума. Отчаяни от това, те вдигнали обсадата и отстъпвайки, нападнали българите, обаче били победени от тях и били избити двадесет и две хиляди, а останалите избягали и се върнали на корабите си (Беда, Павел Дякон, в „История на лонгобардите”). [201]
В лято Христово 719-о [202] някой-си първенец Ксилинит се |
| 37 | опитал, щото Анастасий, останал в забрава в Солун, да си възвърне царството с помощта на българите, от което достойнство |
| Анастасий моли владетеля на българите Тервел за помощ, за да си възвърне царството | бил лишен поради коварството на Лъв и на войската. И така Анастасий помолил за помощ българския владетел Тервел. Тервел му изпратил войски и 50 кантара сребро. Окрилен от надежда, той придвижил войските си близо до столицата и започнал да увещава гражданите да се отметнат от Лъв. Намерил града обаче по-непреклонен, отколкото се надявал, и по-предан на Лъв |
| Император Лъв побеждава българите с дарове и обещания |
поради спомена за неотдавнашната победа над сарацините. Освен това Лъв с много големи дарове и обещания привлякъл българите на своя страна и постигнал, щото те да се върнат в земята си. Така съобщава о. Кери [203] към 719 г.
В 741 г. [204] умрял Лъв Исавър Иконоборец и оставил за наследник младия Константин Копроним, равен по нечестност на баща си.
|
| Българите нахлуват в Тракия |
В лято
Христово 755-о [205] българите нахлули с оръжие в Тракия поради построените от
Копронима там крепости и населените запустели селища с люде, доведени от
Сирия, сиреч от Теодосиопол и Мелитина, и поискали да им се заплати заради тях
данък, както и нанесените щети да бъдат заплатени парично. След това те
напреднали чак до столицата, опустошили всичко надлъж и нашир и натоварени с
голяма плячка, се завърнали невредими.
|
| Императорът преследва българите |
Императорът с войската си се впуснал да преследва българите, но бил победен от
тях в планинските теснини. Това положило началото на войната с българите,
която отпосле била подновявана неколкократно.
|
| Българите въстават срещу владетеля си | В лято Христово 762-ро българите се разбунтували против хана си Тервел [206] и го унищожили заедно с целия род Реан, който дотогава властвувал над тях, [207] като на негово място поставили някой си Телец. Чувайки за това, императорът потеглил с много |
| 38 | голяма войска на поход срещу тяхната страна. В лято Христово 763-о [208] той натоварил на кораби двадесет и четири хиляди |
| Копроним предприема поход срещу българите | конници и с огромен брой пехотинци се насочил към Анхиало. Българският хан Телец, изплашен от такава войска, потърсил помощ |
50
| и освен голям брой от своите призовал и от съседните народи двадесет хиляди наемници. Започнал се бой при Анхиало, войската се сражавала решително през по-голямата част на деня и макар и от двете страни да паднали много убити, все пак българите били обърнати в бягство и им било нанесено страшно | |
| Победил българите | поражение. Тържествуващ, Копроним се завърнал в столицата с пленници, плячка и въоръжена войска, бил приет с радостни възгласи от населението и едва владеещ се от радост, наредил, щото |
| Избива пленниците | след завършване на тържествата да бъдат избити извън града всички пленници. По думите на Никифор [209] в боя паднал убит и самият хан Телец и на негово място под въздействието на |
| Избран бил от императора за хан Сабин, но бива прогонен |
императора бил избран за
владетел на българите някой си на име Сабин [210]. Не му било дадено обаче да
управлява дълго: защото наскоро след това той бил свален от престола, потърсил
убежище в Цариград при императора и се поставил под негова опека.
|
| Избран бил на мястото му Телериг |
Българите си избрали нов владетел на име Телериг [211]. Копроним, възгордян от
неотдавнашната си победа и като не понасял да остане в покой, сключил мир с
българите, но с намерение, щото да може да се справи ненадейно със спокойните
и неподозиращи нищо лошо българи.
|
| Копроним отново тръгва на поход против българите | И така в 765 г., [212] след като събрал войски от цялата империя, натоварил едни на две хиляди и шестстотин кораба, а други отряди изпратил по суша към Анхиало, нахлул [в България]. Но от внезапно възникналата морска буря корабите били ужасно пръснати и разбити и голяма част от войската погинала във вълните. |
| 39 |
Несполучил в похода си, императорът безславно се завърнал в столицата си
без войска. По същия начин в нарушение на мирните договори към края на
предишната година той опожарил няколко места в пределите на българите, но
уплашен от настъпващите против него българи, също и тогава се завърнал
безславно в столицата.
|
| Отново действува против българите | В 773 г. [213] Копроним отново съоръжил две хиляди кораба и лично се отправил на поход против българите, като изпратил пред себе си конница да завземе планинските теснини; като стигнал обаче до Варна, не знам от какъв страх бил обзет и се отказал от похода. Българите, припомняйки си предишните поражения и |
| Сключва се мир. Телериг тайно изпраща 12 000 войника за освобождаване на пленниците, които императорът избива до един | уплашени от толкова голяма войска, поискали мир от Копроним, на който той незабавно се съгласил. Но докато пратениците още пребивавали в Цариград, българският хан Телериг изпратил дванадесетхилядна войска в Тракия, за да освободи намиращите се там пленници. Приятелите на императора обаче, които се намирали при българския владетел, тайно уведомили императора за този поход. Той събрал отвсякъде голяма войска и за да не събуди подозрение у българските пратеници, се престорил, че отива на война срещу арабите и прехвърлил в [Мала] Азия обоза и всички необходими неща. След като пратениците напуснали столицата, той с голяма бързина потеглил с осемдесетхилядна войска срещу българите, които нищо не подозирали за нахлуването на императора. Като заградил дванадесетте хиляди, те били избити до един, без да похванат дори оръжие и без да погине някой от Константиновата войска. Спечелил тази безкръвна и благородна, както я нарекъл, победа, императорът, ликуващ, се завърнал в столицата (Теофан). [214] |
51
| 40 | През 774 г. [215] императорът, за да продължи победния си ход, изпратил срещу българите многочислена флота, а сам |
| Императорът отново тръгва на поход против българите |
последвал по суша с останалата войска, обаче флотата претърпяла неуспех: в
пристанището прочее при Месемврия тя била връхлетяла от буря и мнозина
войници и моряци се издавили.
|
| Хитро измамване на императора от страна на Телериг | Като разбрал, че плановете му биват тайно издавани на Константин от някои измежду приближените, българският владетел, [216] не можейки да узнае кои са те, прибягнал до следната хитрост: той изпратил посланици до императора и му известил, че иска да напусне България и да избяга при него и да стори всичко, каквото императорът намери за изгодно. Но за да постигне това по-сигурно, императорът да му съобщи, ако има измежду българските първенци свои приятели, та с тях да може по-сигурно да предприеме бягството. Без да размисли, императорът сметнал това за истина и най-глупаво открил на българския владетел Телериг имената на първенците от българското царство, които били свързани с него чрез особено приятелство. Узнал прочее кои са тези първенци, които издават тайните му планове на императора, |
| Телериг избива своите съветници-предатели |
Телериг
наредил веднага да бъдат те избити. Като се видял измамен и че са избити
тези, които му помагали, императорът се разярил дотолкова, че от яд си
оскубал брадата и косите.
|
| Императорът иска да си отмъсти |
И така в
775 г. [217] през четвъртия месец на 34-ата година от своето царуване той
предприел поход с многочислена войска, за да си отмъсти на хитрия Телериг.
Обаче едва стигнал до Аркадиопол, появил му се антракс в бедрото, той започнал
да гори от необикновен огън, да се мъчи от силна треска и да чувствува пламък
по цялото тяло, така че от силни болки викал, че още жив гори в адските
пламъци.
|
| 41 | Това му се случило заради това, което нечестиво извършил против светата майка божия. Върнат назад с носилка и после |
| Императорът умира по пътя |
качен на кораб, преди още да дойде до Цариград,
на 14 септември [218] умрял също така нещастно, както и живял. Наследил го
по-старият му син Лъв заедно с майка си Ирина. [219]
|
| Лъв става император, но не царува дълго | В 777 г. [220] при папа Адриан и във втората година от царуването на Лъв Хазарски българският владетел Телериг, както вече казахме, често воювал против Константин Копроним, от обич към християнската религия напуснал своите съплеменници |
| Владетелят на българите Телериг напуска царството и става католик-християнин | и отишъл в Цариград, за да приеме светото кръщение, изоставяйки земното царство, за да се сдобие с небесното. Император Лъв го приел най-благосклонно и след неговото кръщение го оженил за братовчедката на жена си Ирина, обсипал го с почести и много го обикнал. Това е бил първият плод от |
| Умира Лъв на четвъртата година от управлението, възцарява се майката Ирина с Константин |
българското племе, разраснал се отпосле с голяма бързина, така че може да се
каже, че посятото житно зърно дало стократен плод. [221] Лъв, започнал като
баща си, умрял на следната 780 г. [222] След него царувала майката Ирина с
малолетния си син Константин.
|
| Кардам наследява Телериг | Българите, виждайки, че Телериг станал християнин, си избрали в 780 г. нов владетел по име Кардам. [223] В 788 г. бил изпратен с големи войски против българите тракийският военачалник Филет [224], |
| Войските на императора биват победени от българите |
но водел войната по-небрежно, отколкото е позволено за тия покрайнини,
ненадейно бил нападнат от тях и загинал.
|