Глава IV.
За народите, населявали България преди българите, и за тяхната религия
| Известно е, че преди идването на българите в Мизия тази провинция е била подвластна на римляните и, както по-долу ще се каже, в нея е била господствуваща католическата вяра. После, след като готите и вандалите и много други народи пребродили тези земи, от Historia miscellana [73] ясно личи, че хуните и аварите дошли от своята земя в земите на Скития [74] и Мизия при император Юстиниан и поискали да бъдат приети, за което императорът дал съгласието си. От Annales Laurisheimens [75] личи също, че в България са обитавали племената гудускани и тимочани; защото споменатите летописи казват: „Намираха се там (т. е. в мястото, наречено Харстал) пратеници и на други народи, сиреч на аботритите (които по онова време населявали Влахия) и на | |
| 10 | Борна, вожда на гудусканите, и на тимочаните, които неотдавна скъсаха съюза си с българите и дойдоха в нашата страна.” От това се заключава, че тези племена са живели известно време с българите и че споменът за тях още съществува: за гудусканите в селото Гудуска, което село е разположено край р. Мхауна, а пък за тимочаните както в останките от древния град Тимак, така и в [името на] р. Тимок, която е запазила името си и днес и се влива в Дунава. Изглежда, че и двете племена са били славянски и са били наречени с различни имена поради различното си местопребивание. |
31
| В България е имало вече католици преди тяхното идване | Имало е там и преди българите други народи и католическата религия вече е господствувала, както се вижда от Pagius, към 369 г., [76] където се разказва нещо забележително за св. Никита, извлечено от житието на св. Теодосий Киновиарх, измежду посмъртните съчинения на Combeficius, [77] където се чете следното: |
| Св. Никита построява 4 църкви | „Св. Никита построил четири църкви в оградата на манастира: една прочее, в която голям брой отци извършват отделно богослужение на гръцки език, според както е писано: „жертва на хвала”; и друга, в която бесите на собствения си език въздават на всевишния бог обети и молебствия; трета, в която арменците на собствен език принасят жертвоприношения на господа; четвърта, в която братята, измъчвани от нечистия дух, заедно със своите богослужители, с дължимото страхопочитание въздават благодарност на спасителя Христа. Така прочее от тях седем пъти на ден се изпълнява свещеният канон на божественото псалмопение. Когато пък трябва да се приеме светото причастие, отначало се започва св. литургия до четенето на св. евангелия, поотделно всеки в собствената си църква: после всички с изключение само на обладаните от нечист дух братя се събират в голямата църква на ползуващите гръцки език и там се приобщават с божествените тайнства.” От това явствува, че по времето на св. Никита, който |
| Отива в Рим | в 397 г. по свидетелството на Rosveydus [78] е заминал от България |
| 11 |
за Рим на поклонение при гроба на апостолите, вече само в един град, Романциана или Ремесиана (където това е станало), е имало толкова много народности и светият и апостолически мъж е извлякъл обилен душеспасителен плод от своите проповеди.
Доколко пък католическата вяра е била вече разпространена преди идването на българите, може лесно да се съди от това, че в царския град Acridia, наречен после Юстиниан по името на родения в него император Юстиниан, е било учредено архиепископско седалище със съгласието на папа Вигилий, на което той подчинил различни провинции от Солунската църква, както това може да се види в самата Юстинианова новела 131, гл. 3, от 541 г., [79] където се казва така: „От време обаче преблаженият архиепископ на нашия роден град Първа Юстиниана винаги е имал под своя власт епископите на провинциите Средиземноморска Дакия и Прибрежна Дакия, Привалитана, Дардания, Горна Мизия и Панония и те се ръкополагат от него, а самият той се ръкополага от собствения си събор и властвува над подчинените си провинции по благоволение на апостолския римски престол според определеното от пресветейшия папа Вигилий.”
|
| Разрушава се Охридският храм |
Тази архиепископска църква била из основи разрушена, когато Лъв Исавър, [80] раздразнен от решимостта на папите Григорий II [81] и Григорий III [82] да почитат светите икони, откъснал от римската патриаршия Илирия, Сицилия и Калабрия и ги присъединил към цариградската [църква].
От тази митрополия, както и от македонските предели, българите са били прогонени по времето на цариградския император |
| Българите биват прогонени от Охрид и от Македония | Василий, [83] както съобщава в кн. 2 на своята История Никифор Григора. От всичко това ясно личи, че България по време на римляните ако не напълно, то поне в по-голямата си част е била католическа и че чрез варварите и жестоките хуни българите-католици |
32
33
34
| 12 | са били отчасти прокудени, отчасти избити, храмовете разрушени и религията напълно унищожена. |