История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

Глава III.

   За по-достойните за споменаване градове на България

 

 

Описание на град Охрид	Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, [26] както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството. Наричал се е някога този град Пребелис [27] и Юстиниана, [28] по името на родения в него император Юстиниан, от чието рождение [градът] е започнал да се слави с това име. Освен това от папа Вигилий [29] е бил прославен с най-висша архиепископия или екзархия, на която след разрушаването на Сирмиум е подчинил
Бил е седалище на архиепископи	различни провинции, някога подвластни на Солунската църква.   II. Видин, иначе Воден или Видина [30] или, както Халкокондилас [31] чете, Бидена; според Марий Черни [32] пък и други древни автори Виминациум [33], за който има открит край Улпия Траяна надпис у Грутер [34] по бележки на Lazius и Clusius: Aurelio
6	Constantio EQ. R. DEC. COL. VIMIN. = чети: Equiti Romano Decurioni Coloniae Viminacensis.
Виминациум	При все това унгарският летописец, хвален от мнозина заради литературната си ерудиция, разграничава Виминациум ог Видин и го поставя по средата между Трикорниум и Монс Ауреус според казаното от Евтропий (гл. 13) за Диоклециан [35]: „Победи Карина в голям бой при Маргус, между Виминациум и Монс Ауреус.” Останалото, което трябва да се спомене за Видин, ще кажем на съответното място, когато дойде ред до 1390 г.   III. Аксиопол [36]. Следва да се спомене между крайдунавските градове, макар че днес само името му съществува. В Tabula Theodosiana [37] и в „Итинерария” на Етникус [38] се поставя между Суцидава [39] и Копидава [40] или Калидава.
Дунав сменя името си	Според Птолемей [41] трябва да се каже, че при този град Дунав променя името си в Истър: „От Аксиопол — казва той — до Черно море и устието Дунав се нарича Истър.” Други твърдят, че тази главна европейска река сменя името си при Тауринум или Белград. [42] Всички обаче са единодушни в това, че тази река в източна посока се нарича Истър, а в западна — Дунав.
Дионисопол	IV. Дионисопол [43], който някога преди идването на българите е бил прочут град в Мизия, но днес от него съществуват слаби следи, малък град, разположен край рекичката Тиса при вливането ѝ в Черно море.
Истропол	V. Истропол или Хистриополис, Истрос и Истра, [44] днес наричан на варварския говор на местните жители Кюстендже, по свидетелството на Марцелин [45] „е бил някога много мощен град”.
Марцианопол	VI. Марцианопол, обикновено Преслав, [46] наричан така като някакъв прочут град. Първото си име този град е получил от император Траян в чест на сестра му Марциана.
Месемврия	VII. Месемврия, [47] който по старите монети и както може да се види у Херодот, се нарича Месемврия, е бил разположен край брега на Черно море по свидетелството на Плиний, [48] който

 

29

 

 

7	казва: „Там, гдето планината Хемус се спуска с обширното си било към Черно море, накрая имаше град Аристеон, а сега на
Била е епископско седалище	брега е Месемврия.” Този град е бил епископско седалище според списъците към географския труд на Емануил Скелстрат. [49]
Никопол	VIII. Никопол [50] с прибавка „край Истър” за разлика от другия град Никопол, който е разположен край тракийската река Нестос. На турски се нарича Нигеболи. Случилото се там с императора Сигисмунд ще бъде разказано към 1396 г.
Силистра	IX. Силистра [51]. Крепостен град край Дунава, за чиято обсада от турския султан Баязид ще говорим на съответното време и място.
Романциана	X. Романциана или Ремесиана [52]: лежи между Ниш и София. В него е роден св. Никита, [53] апостол на Стара и Нова Дакия.
София	XI. София [54], иначе обикновено Триадица, разположен край р. Бояна или Иск[ър] [55]. Името си води от храма Св. София [56], не този, който е в Цариград, а който е построен в него.
Град Сардика	XII. Град Сардика [57], чиито развалини още могат да се видят край София; даже се говори, че София е построена от останките на този град. Град Сардика, някога епископско седалище, после митрополитско седалище, където в 347 г. при папа Юлий I е бил свикан събор [58] на 300 отци, в който св. Атанасий, противно на арианите, е бил обявен за невинен. [59]
Търново	XIII. Търново [60] или Терновия е разположен край река Янтра или Искър. Бил е първо епископско, след това архиепископско седалище, когато Теодор Ласкарус [61], или, както други пишат, Ласкарис, син на цариградския император, взел за жена дъщерята на българския цар. Но за тези неща ще кажем другаде повече: сега това място е недостатъчно.
Томи: заточение на Овидий	XIV. Томи, обикновено Томисвар [62], е разположен в залив край Черно море. Бил е някога митрополия и се е числял към
8	тракийската епархия и е бил снабден с прочуто пристанище, където е бил заточен Овидий. Също и св. Никита е прославил този град с апостолските си подвизи. Под римско владичество бил главен църковен град и седалище на препрочутия епископ Улфила или Вуила [63], за когото споменава св. [Йоан] Златоуст в послание 123-о до Олимпиада, като казва: „Онзи прославен мъж Вуила, когото неотдавна ръкоположих за епископ”, и пр. По свидетелство на Гравий [64], в Notitia bibliothecarum в една знаменита германска библиотека до наши дни се намират 4 евангелия, преведени на готски език от този прославен епископ. Нещо повече, Олаф Верелиус [65] в своята Runographia твърди, че този свети мъж е изобретател на руните или рутенските букви, с които някога са си служили северните народи и си служат и днес народите на Московия.
Тибериопол или Варна	XV. Тибериопол, сега Варна [66], е град, ползуващ се с удобно пристанище, от което се изнасят голямо количество стоки за Цариград. За него споменава император Андроник Палеолог Стари, казвайки: „Тибериопол или Варна е бил шестдесет и трета митрополия и стана седемдесет и пета.” [67] За поражението на Владислав III, унгарски крал, ще говорим, като дойдем до лято Христово 1444.
Град Чипровац	XVI. Чипровац, или Кипровац [68], прочут град с разкошен храм, в който чудотворната икона на св. Богородица, която про-

 

30

 

 

	плакали два пъти там, със сълзите си е предрекла унищожението на града и народа. Изложена е била за поклонение от страна на благочестивите люде и там братята минорити, спазващи пра вилото на светия наш отец Франциск от българската духовна провинция, имали манастир и храм, в който се е пазила чудо творната икона, и обслужвали енорията.
Копиловац	XVII. Копиловац [69]. Бил е също град, но почти изцяло заселен с арнаути, където същата [францисканска] провинция е имала манастир и храм, посветен на светия апостол Петра, и е
9	пасла [бого]верния народ. XVIII. Железна или Ферара [70]. Град с храм, посветен на св. Марко и манастир на францисканите от речената провинция.   XIX. Клисура [71]. Градът е имал манастир на спазващите правилото на братята минорити от споменатата провинция и храм, посветен на св. Архангел Михаил. За тези четири града като последни поселища на българите-католици ще се говори по-обширно, като дойдем до 1688 г.
Траянов мост	Освен това не е за пренебрегване украшението на България и на цялата дунавска област, т. е. Траяновия мост, чиито останки и сега могат да се видят при спадане на Дунава [72]. Впрочем от забележителните градове само някои са останали в по-раншното си състояние, а повечето са оставили до наши дни само празно име или нищожни развалини.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]

26. За разните форми на името Охрид и тяхното тълкуване вж. главно Ив. Снегаров. История на охридската архиепископия, I. С., 1924, с. 33, бел. 2; Йорд. Иванов. Произход на цар Самуиловия род. — В: В чест на В. Н. Златарски. С., 1925, с. 56, в отговор на неприемлива хипотеза на Вл. Петкович; Л. Милетич. Македонски преглед, II, кн. 2 (1926), с. 144 сл.; Ст. Младенов. Българска мисъл, И, кн. 7—8 (1928),с. 488—489; Ст. Романски. Имената на някои македонски градове. Охрид. Македонски преглед, V, кн. 3 (1929), с. 76 сл. Други библиографски посочвания вж. у Ив. Дуйчев. Македонски преглед, VIII, кн. 3 (1932), с. 35, бел. 2.

27. Това отъждествяване е само приблизително точно, тъй като древната провинция Превалитана (Praevalitana) е обхващала части от днешна Югославия до реката Дрин и от Албания, като е имала за свой главен град Скодра, дн. Шкодра.

28. На въпроса за локализирането на Юстиниана Първа (Prima Justiniana) и за предполагаемото ѝ отъждествяване с града Охрид в научната литература са се водили и досега съществуват оживени спорове; вж. по въпроса например статиите на: J. Zеiler. Le site de Justiniana Prima. In: Mélanges Ch. Diehl, I. Paris, 1930, p. 299—304; V. N. Zlаtаrski. Prima Justiniana im Titel des bulgarischen Erzbischofs von Achrida. Byz. Zeitschrift, XXX (1929), p. 484—489; J. J. Russu. Omagiu Joan Lupas. Bucureşti, 1941, p. 775—784; срв. Fr. D(ölgеr). Byz. Zeitschrifí, XLI (1941), p. 543/44. За други библиографски посочвания вж. у Ив. Дуйчев. Балканският Югоизток през първата половина на VI век. Начални славянски нападения. — Беломорски преглед, I (1942), с. 244, бел. 1.

29. Става дума за папа Вигилий (537—555).

30. Авторът очевидно смесва имената на два града: Видин и Воден. От контекста трябва да се заключи, че той има пред вид именно града Видин. За формите на името на този български град вж. писаното от Ст. Романски. Имената на два крайдунавски града. 1. Видин. — В: Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му. С., 1933, с. 654—656.

31. В критичното издание на текста на Лаоник Халкокондил намираме в същност надпис Βιδίνη, с разночетене: Βυδίνη. Вж. Laonici Chalcocandylae. Historiarum demonstrationes, ed. Е. Darkó, I. Budapestıni, 1922, p. 32, 18.

32. Dominicus Marius Niger. Geographiae commentariorum libri XI nunc primum in lucem . . . editi . . Una cum Laurentii Corvini . . . Geographia, et Strabonis Epitome per D. Hieronymus Gemusaeum translata . . De nonnullis locis dissertatio, auctoribus Rudolfo Agricola et Joachimo Vadiano. Basileae, 1557.

33. Развалини при дн. Костолац в Югославия.

34. Вероятно се отнася до прочутото съчинение на Ян Грутер (1560—1627), цитирано тук по едно от трите негови издания, а именно: Janus Gruterus. Inscriptiones antiquae totius Orbis romani in corpus absolutissimum redactae. I. Heidelbergae, 1602—1603 (Heidelbergae, 1616; Amstelodami, 1707).

35. Eutropii Breviarium ab Urbe condita. Recognovit IFr. Ruehl. Lipsiae, 1909, cap. IX. 20, 2: „Postea Carinum omnium odio et detestatione viventem apud Margum ingenti proelio vicit, proditum ab exercitu suo, quem fortiorem habebat, aut certe desertum, inter Viminacium atque Aureum Montem”; срв. Fontes latini historiae bulgaricae, I, p. 86—87.

36. Развалини при Черна вода.

37. Предполагам, че авторът тук загатва за т. нар. Списък на служебните рангове (Notitia dignitatum), съставен по всяка вероятност по времето между 390 г. и 427—437 г., сиреч при царуването на Теодосий I Стари (378—395) и неговия внук Теодосий II Млади (408—450). За сведенията на този паметник вж. Латински извори за българската история, I, с. 242—243.

38. Срв. посочванията в Латински извори, I, с. 16.

39. Сукидава (при Осеник или Сатуново), на 17 мили от развалините на Аксиопол (Хиног при Черна вода): вж. Латински извори, I, с. 16 и бел. 12 с посочванията.

40. Калидава или Копидава, после Калакьой, сега пак Калидава, на 17 мили до Хърсово (древния Карсиум): вж. Латински извори, 1, с. 16, бел. 15.

41. За това посочване вж. Г. И. Кацаров, Д. Дечев и др. Извори за старата история и гео графия на Тракия и Македония. Второ разширено издание. С., 1949, с. 350—351.

42. В същност днешният Белград е приемник на древния град Сингидунум, докато Таврунум (Taurunum) се е намирал на мястото на средновековната гранична между българската и маджарската държава крепост Землин (дн. Земун). Срв. Латински извори, 1, с. 12 и бел. 2; с. 28 и бел. 3; 33, 252, 253, 399.

43. Дионисопол или дн. Балчик; срв. Латински извори, I, с. 17 и бел. 8; 32, 152 и др.

44. Посочването на автора е неточно. В същност древният град Истрос (Истрия, Истрополис, Истрия) се намирал на мястото на дн. Истрия (Каранасуф), докато посочената от него Кюстенджа е приемник на древния град Томи.

45. За упоменанията на Амиан Марцелин за града Томи (Кюстенджа) вж. Латински извори, I, с. 143, 152.

46. Погрешното отъждествяване на средновековната българска столица Преслав с древния град Марцианопол се повтаря у различни автори, дори от ново време: вж. посочванията за това у мен, Приноси към средновековната българска история. V. За наименованието на Марцианопол—Девня.— Известия на Българското историческо дружество, XIX—XX (1944), с. 52 и бел. 3.

47. За името на града вж. Д. Дечев. Античното име на Несебър. — Известия на Института за българска история, V (1954), с. 367—375; D. Detschew. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957, p. 295—296.

48. Това място от съчинението на Плиний Стари вж. в български превод у Кацаров, Дечев. Пос. съч., с. 266. В текста е споменат античният град Аристей.

49. Не е ясно кое от няколкото съчинения на Емануил Шелстрал (1649—1692), които ми са недостъпни, е имал пред вид Блазиус Клайнер в своето посочване. Вероятно се отнася до неговата книга — Emmanuel Schelstratus. Antiquitas Ecclesiae, dissertationibus monimentis ac notis illustrata, I—II. Romae, 1692—1697.

50. Блазиус Клайнер правилно различава града Никопол на Дунав от Никопол на Места, или Неврокоп — Гоце Делчев.

51. За името на града Силистра, древния Дуросторум, средновековния Дръстър, вж. Ст. Романски. Имената на два крайдунавски града. 2. Силистра. — В: Сборник Л. Милетич. С., 1933, с. 657—658.

52. Древният град Ремесиана е бил на мястото на дн. Бяла паланка в Източна Сърбия.

53. Точната дата на рождението на епископа на Ремесиана Никита, известен църковен деец от втората половина на IV в. и виден писател, не е известна. Знае се, че умрял към (414 г.) или наскоро след тази година

54. Днешната българска столица.

55. Неточно отъждествяване на река Искър с Боянска река.

56. Авторът правилно свързва името на София с едноименния храм Св. София. Най-старото свидетелство за употребата на това име се съдържа, доколкото може да се установи, в една приписка в т. нар. Средешко или Софийско евангелие от 1328—1329 г.: вж. Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина. II. Книжовни и исторически паметници от вюрото българско царство. С., 1944, с. XIX, 68, 357—358.

57. Полезни материали върху древната история на Сердика—Средец се съдържат в книгата: Юбилейна книга на град София (1878—1928). С., 1928; трябва да се спомене специално поместената там (с. 15—27) статия на покойния проф. Г. И. Кацаров. София в древността. Вж. също: Г. И. Кацаров. Принос към старата история на София. С., 1910; С. Н. Бобчев. Сердика. Материали за изучаване топографията, устройството и архитектурата на града. С., 1943; същият, Днешното състояние на проучванията върху останките от Сердика. — Сердика, XV (1952), с. 173—176.

58. Става дума за папа Юлий I (337—352). Прочутият Сардикийски църковен събор се състоял в същност през 343—344 г. За този събор вж.: Сh. J. Héfélé. Histoire des Conciles d’après les documents originaux. I (Paris, 1859), p. 527—598; E. Heckrodt. Die Kanonen von Serdika aus der Kirchengeschichte erläutert. Bonn, 1917; M. Поснов. Сардикийският събор и неговата каноническа дейност. Год. Соф. Унив., Богосл. фак., IV (1926—1927), с. 105—128; за някои късни предания относно този събор вж. у Ив. Дуйчев. Софийската католишка архиепископия през XVII век. — Изучване и документи. С., 1939, с. 33 сл.

59. Упоменат е видният църковен деец от IV век архиепископът на Александрия Атанасий (295-373).

60. Блазиус Клайнер неточно отъждествява река Янтра с Искър. За ранната история и името на града Търново вж. някои посочвания у Ив. Дуйчев. Търново като политически и духовен център през късното средновековие. — Археология, VIII, кн. 3 (1966), с. 1—9; същият, Идеята за приемствеността в средновековната българска държава. — Известия на Българското историческо дружество, XXVII (1970), с. 5—19; там са дадени и библиографски посочвания за по-старата литература.

61. Отнася се до брака на дъщерята на българския цар Иван Асен II (1218—1241) Елена със сина на имп. Йоан III Ватаци (1222—1254), Теодор II Ласкарис (1254—1258).

62. Става дума за древния град Томи, днешна Кюстенджа или Констанца.

63. Става дума за епископа на готите, арианина Улфила или Вулфила (починал през 383 г.), изобретател на древната германска азбука и пръв преводач на Писанието на готски език.

64. Не ми бе възможно да отъждествя това съчинение.

65. Olai Verelii. Manuductio compendiosa ad runographiam scandicam antiquam, recte intel- ligendam, en kort underwijsning om then gambla sweagötha runa-risning. Upsalae, 1675.

66. В същност Варна е наследник на старата гръцка колония Одесос.

67. Н. Gеlzеr. Abhandlungen der philos. philol. Classe der k. Bayerischen Akademie d. Wissenschaften, XXI (1901), p. 597—601; G. Pаrthеу. Hierocles, Synecdemus et Notitiae graecae episcopatuum. Berolini, 1866, p. 101 sq.

68. За формите на това поселищно название вж.: Ив. Дуриданов. Лингвистично-историческа оценка на географските имена от краището Чипровци—Говежда. — В: Чипровци 1688—1968. Материали от научната сесия по случай 280-годишнината на Чипровското въстание. С., 1971, с. 157—160; Н. Намерански. Езикът на чипровчани. Пак там, с. 219—222: „Селищното название Кипровец–Чипровци”.

69. Срв. Ив. Дуриданов. Пос. съч., с. 161—162.

70. Срв. Ив. Дуриданов. Пос. съч., с. 160.

71. Срв. Ив. Дуриданов. Пос. съч., с. 160—161. За тези четири селища да се види описанието на Петър Богдан Бакшев: Fermendžin. Ор. с., р. 88—95; в моя превод. Описанието на България, с. 201—209. Там са дадени множество сведения, които съвпадат с казаното от Блазиус Клайнер.

72. Мостът е бил построен по времето на имп. Траян (98—117) при Дробета (дн. Турну Северин). Някои сведения за този мост вж. у Кацаров, Дечев. Пос. съч., с. 379, с. 381, бел. 99, 439 (сведения на Дион Касий и Прокопий Кесарийски).