История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.
Глава II.
За земите, завзети от българите в Европа
4 Преди да говоря за нашествието на българите в Европа, наложително е по-напред да се спомене за завзетата от тях нова родина, за да мога по-лесно след нейния преглед да проследя тяхното навлизане и останалите неща.
Описание на Мизия Разположена е тази област, на която отпосле новите заселници— българите—са дали името България, в Moesia, която област според Волтеран [19] не е тъждествена с Mysia, защото Mysia е азиатска област, разположена при Моротила. После една Мизия е Горна, а другата Долна; Горната обхваща Сърбия, а Долната, завзета от българите, била наречена България. [20]
Разположение на България На изток тя граничи с Черно море [21], на запад със Сърбия, на юг с планината Хемус [22], на север с Молдавия; отделя се чрез река Цибрус [23] от Сърбия и чрез Дунава от Влашко.
Каква е големината на България Дължината на това царство от р. Морава, някога Неса [24], до Черно море е 60 германски мили. А що се отнася пък до ширината, между Дунава и планините на Тракия, не може да се установи с равен брой мили, защото в началото има ширина 20, в средата 10, на края при устието на Дунава почти 40 мили. Някога тази област е била много по-обширна и се е разпростирала далече отвъд Истър или Дунава.
Особености на България Що се отнася до особеностите на тази земя, [25] тъй като е заобиколена с планини, тя е надарена с благодатни дъждове и чист въздух, радва се на реки и потоци, хвалени не само със здравословността на своите води, но и забележителни със своето изобилие на риби, не за пренебрегване. Между тези реки се намират прелестни ливади, извънредно плодородни поля, издигащи се надлъж и нашир хълмове, даващи на хората много жито, доброкачествено вино, изобилна трева за храна на добитъка. Нито пък 5 липсват гори, в които изобилствуват елени, глигани, сърни, зайци и всякакъв вид дивеч и диви птици, които най-щедро служат не толкова за необходимите нужди, колкото за развлечение. Излишно даже би било да се разпростираме в хвалби за тази извънредно плодородна земя, която има толкова свои хвалители, колкото със своята красота ободрява пътниците, съзерцаващи я само бегло с очи, но където, уви! вече всичко е запустяло и плодородната почва е лишена от дължимата ѝ обработка. Нека никому не се види чудно, че само споменът за любимото над всичко отечество и днес кара предостойните му за всяко съжаление и все още прокудени от него чеда да въздишат по него от дън душа. За да се получи обаче по-пълна представа за България, в следващата глава ще опишем общините и градовете, чрез които някога е процъфтявала.
19. Вероятно става дума за Raphael Volaterranus, Commentariorum rerum Urbanorum libri XXXVIII. Voltarra, 1506.
20. Географското определение на двете стари римски провинции Горна и Долна Мизия е дадено, общо взето, точно.
21. Черно море.
22. Стара планина.
23. Река Цибрица.
24. Погрешно отъждествяване на река Нишава (Несус?) с Морава.
25. Това описание на българската земя трябва да се съпостави с описанието, дадено от софийския католишки архиепископ, чипровчанина Петър Богдан Бакшев, в неговата релация от 1640 г.: вж. оригиналния текст у Eusebius Fermendziu (= Fеrmеndžin). Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad a. 1799. Zagrabiae, 1887, p. 68—106; български превод с някои обяснителни бележки е даден у Ив. Дуйчев. Описание на България от 1640 г. на архиепископа Петър Богдан. Архив за поселищни проучвания, II, кн. 2 (1940), с. 174—210.