ПРАЗНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

  За новия и стария стил в празничния календар на българите. 

 Историята ни е белязана с дати. За съжаление често се допускат грешки при преминаването от стария, към новия календарен стил.

 Как да избегнем тези грешки?

 За първи път новият стил - Григорианският календар, е въведен в някои държави през 1582 година с цел да коригира стария календар на Гай Юлий Цезар /Юлианския календар/, тъй като астрономите установили, че пролетното равноденствие се е изместило с 10 дни. Така с календарната реформа на папа Григорий ХІІІ след 4 октомври 1582 година, идва не 5, а 15 октомври 1582 г.

 Новия стил отделните страни въвеждат в различно време. В България това става през 1916 година. И се получава, че след 31 март 1916 година по стария стил , идва 14 април 1916 година по новия, а датите от 1 април до 13 април 1916 г. не съществуват.

 Преминаването от дати по стария, към дати по новия стил за България трябва да става така:

 От 4 октомври 1582 г. до 28 февруари 1700 година включително, за да се получи датата по новия стил се прибавят 10 дни.

 От 29 февруари 1700 г. до 28 февруари 1800 г. включително, за дата по новия стил се прибавят 11 дни.

 От 29 февруари 1800 г. до 28 февруари 1900 г., за изчисляване точната дата по нов стил се прибавят 12 дни.

 От 29 февруари 1900 г. до 31 март 1916 г. включително по стар стил, за новия стил се прибавят 13 дни.

 Всяко друго изчисление води до грешки.

 Така обесването на Васил Левски съвсем неточно, но традиционно честваме на 19 февруари нов стил, вместо на 18 февруари, а героичната смърт на Ботев - 20 май 1876 година отговаря на 1 юни по новия стил.

 Велико нещо е историята на един народ. Затова в нея не бива да се допускат неточности.

 Българските празници са два типа - постоянни и променливи. В настоящата книга те се отнасят за календарната 2004 година.

 Постоянните са с точно определени дати и не се променят през годините.

 Променливите празници в българския календар са свързани с Великден и затова  лесно могат да се преизчислят за всяка следваща година.

 Възкресение Христово / Великден/ се чества според постановленията на Първия вселенски събор в Никея през 325 година и винаги се пада в първия неделен ден след пълнолуние, след пролетното равноденствие и след еврейската Пасха. Затова Великден в българския календар е в периода от 4 април до 8 май.

<< предишна страница    следваща страница >>