Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

Речник на термини и редки думи, срещани в текстовете

АГНЕЦ — агне, често се споменава в старозаветните книги, тьч като евр. богослужение се състои предимно от жертвоприношения. Поднася се “непорочно” агне от първородените. Имало сутрешна и вечерна жертва, частни и обществени жертвоприношения, жертва очистителна, омилостивителна и т. н. Така думата агнец придобива по-общо значение — жертва. Оттук в Светото писание думата агнец често се употребява в смисъл на Христос, тъй като той като непорочно агне се пренася в жертва за спасението на човечеството. В преносен смисъл думата понякога се употребява и за апостолите и за други лица.

АЛИЛУЯ — формула за молитва и благодарност в евр. богослужение. Преминава непреведена в гр. книжнина и оттам в славянската. Означава “славете господа”.

АМВРИЙСКИ ДЪБ — от мамврийски дъб, което идва от дъбра вата Мамре (гр.  слав, “мамвриа”) — дъбрава в северозападната страна на Хеврон (в Ханаан). До нея Аврам разпънал шатрата си и тук създал жертвеник на бога (Битие 13, 14—18.), тук наблизо се намирала пещерата Махпела, където билк погребани Сара и Аврам (Битие 23, 19. 25, 9. 10.). Край Мамре живели Исак с Ревека и Яков, тук при Аврам били и погребани (Битие, 35 27. 49, 29—31. 50, 13.).

АМИН — евр. “амен”. означава “сигурно”, “безспорно” или “така е било”. Думата е приета от европейските народи непроменена и не се превежда.

БЕЗКВАСНИЦИ — празник, заповядан на Мойсей от бога (Изход 12, 17.). Седем дена трябва да се яде безквасен хляб, седмият е празникът в чест на бога (Изход 13, 6.). Това е денят, в който евреите излизат от Египет. Нарича се още Пасха — главен евр. празник за спомен от избавлението от египетско робство. Християните също празнуват Пасха в памет на Христовото възкресение (Великден), който се празнува отначало едновременно с еврейската Пасха, т. е. на 14 Нисан. Това е практиката на малоазийските църкви. Римската обаче практика е друга — възкресението се празнува в първия неделен ден след 14 Нисан. На Първия вселенски събор се решава да се уеднакви християнският празник Пасха, като се вземе практиката на Рим, т. е. да се празнува ие на 14 нисан, а в първия неделен ден след тази дата. И днес този празник се празнува в неделен ден.

ЛЕВИТИ — смятат се потомци на Левий, син на патриарх Яков, осветени за служба на бога. Споменават се многократно в Библията; тяхната служба е при скинията в храма като стражи, певци, още като съдии по граждански дела. В общ смисъл левит означава църковен служител, дякон.

ЛОНО АВРАМОВО — най-хубавото място в рая, където пребивават съвършените праведници.

МИРО — варено маслинено масло с червено вино и благоуханни вещества, употребявано при църковни тайнства. Според Стария завет (Изход 30, 23—25) мирото трябва да се състави от смирна, благовонна канела, благовонна тръстика и маслинен елей. С миро бог заповядал на Мойсей да помаже скинията, Аарон и синовете му за служба богу (Изход 30, 26—30. 29, 7. 21.). Оттук се повежда обичая на помазването, като по-късно се миропомазват не само първосвещениците, но и пророците и царете. Вярва се, че чрез помазването се дава от светия дух сила, ум, святост и т. н. В раннохристиянската църква миропомазването има по-широка употреба — дава духовни дарове на вярващите и утвърждава във вярата. След това се превръща в ритуална традиция. По примера на старата църква в православната църква с миро се освещавали храмовете и царете. В по-широк смисъл миро означава благовоние.

МОРА — зъл женски дух, който нощем мъчи хората. Думата има връзка с “мор — смърт, болест”. Запазена е до днес в диалектите и в други славянски езици с различни значения — нощен кошмар, зъл дух, вещица, която може да се превръща в животно; кккумявка, нощна пеперуда, болест, която напада човека нощем и др.

НИКЕЙСКИ СЪБОР — първи вселенски събор, на който участвуват 318 светци, свикан в Никея (сега — Изник, Мала Азия) през 325 г. при Константин Велики. Осъжда арианската ерес, съставя символа на вярата до 8-ми член и др. Никейски седми събор — в 787 по вре-мето на Ирина и Константин, участвуват 367 отци срещу иконоборците, проклинат ги и съставят 22 църковни правила.

ПАРИМИЯ (гр.  — притча) — четиво от Стария завет, което се чете при богослужение главно през Велики пост. Сборник от такива четива се нарича Паримейник. Извън богослужението паримия означава пословица, поговорка.

ПРОСКОМИДИСВАМ — служа проскомидия (гр., дар, принос). Това е първата част от литургията, при която се приготвят за освещение просфората и виното (светите дарове) за извършване на причастието.

ПРОСФОРА — (гр., принос), малък, кръгъл, квасен пшеничен хляб с кръст отгоре за причастие. Свещеникът го нарязва на хапки — анафора.

САЖЕН — мярка за дължина, 2,134 м.

СЕРАФИМ — евр. означава “горящи”; това са ангели, които се свързват със светостта на бога. Изобразени са в “Книга на пророк Исая” (6, 1—7). Според нея те имат човешки образ и фигура и 6 крила.

ПОПРИЩЕ — мярка за дължина, около 200 м.

ПРЕСТОЛ ХЕРУВИМСКИ — божия престол, който е поддържан от четири херувима.

ТАЛАНТ — мярка за злато или сребро, един талант тежи 42,765; парична единица.

ХЕРУВИМ — особени същества сред небесното войнство, различни от ангелите. Споменават се в редица библ. книги, явяват се там, където е бог, те са свидетели за личното присъствие на бога. Представени са като летящи същества. Описани са в Книга на Езекииля 1, 4.: имат 4 крила, животински крака, човешки ръце, четири лица — биково, лъвско, човешко и орльово, по цялото им тяло има очи (гл. 10). При разкопките в Палестина и Сирия са намерени изображения на херувими, които са представени като крилати смесени същества.

Д. П.
 

[Previous]
[Back to Index]