СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Герои
СЛОВО ЗА ПРОРОК ЙЕРЕМИЯ И ЗА ПОРОБВАНЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ
Апокрифът е широко разпространен в южнославянската книжнина. Той се споменава в Погодинов индекс: “Паралипомена Йеремиева за пленението, как изпратили орел във Вавилон с писмо при Йеремия”. Най-ранният пр. на творбата е от XII—XIII в., поместен в Успенски сб., р. ред. В бълг. и срб. ред. апокрифът се открива в няколко преписа от XIV—XVI в.Яцимирски сочи общо 24 преписа (Библ. обзор, с. 221—225). Към тях ще прибавим още няколко, които се откриват в ръкописи из бълг. библиотеки: Пролог № 73, XIV в., б. ред. (Кодов, Опис БАН, с. 140), Дамянов пролог № 74, XIV—XV в., б. ред. (Кодов, Опис БАН, с. 149). Висарионов пролог № 75, XVI в., срб. ред. (Кодов, Опис БАН с. 152); Дам. на поп Тодор Врачански № 338 от 1761, НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 347), Дам. № 90 от 1788, писан от поп Йоан (Кодов, Опис БАН, с. 231); Сб. № 79, XIV в., смесена ред. (Кодов, Опис БАН, с. 173).
И з д а н и я на текстове: Н о в а к о в и ч, Apokrifi jednoga srpskog cirilovskog zbornika, XIV v. Starine, 8, 1876, c. 40—48; Й. П о л и в к а, rica proroka Jeremije o plijenjenju Jerusalima, Starine 2l, 1889, c. 221—224 (текстът е твърде повреден, ркп. от XIV в., срб. ред.); Т и х о н р а в о в, Памятники I, с. 273—284 (по пр. от XV в., р. ред.), с. 284— 297 (по пр. от XVI в., р. ред.); П о п о в, Описание рук. и каталог, с. 406—413 (по пр. от XIV в., срб. ред.); Н. Т и х о н р а в о в, Апокрифические сказания. СбОРЯС, т. 58, № 4, 1894, с. 15—24 (по Успенский сб.). Успенски пр. още в цялостното издание на сборника — Успенский сборник XII—XIII в., 1971, с. 31—37 (липсва началото на текста).
Като се изхожда от публикуваните и от ръкописните текстове, установяват се два стари варианта на апокрифа, които не произхождат един от друг, а са два превода на два гръцки варианта, чийто текстове са известни (вж. Яцимирский, Библ. обзор, с. 221). Те имат много различия — в изказа и по съдържание, но с основните си моменти се схождат. И двата съдържат епизода с орела, изпратен с вест до Йеремия. В процеса на разпространението и двата варианта търпят известни промени, но не се стига до съществени изменения.
Към вариант 1 принадлежат преписите: Успенски, Нов., Тих. 2,. Попов и др., а към вариант 2: Тих.. 1, Пролог 73, 74, 75, Пол., дам. № 90 и № 338. Вариант 2 показва два превода — средновековен и новобългарски. Новобългарският превод в дамаскините е извършен вероятно от Йосиф Брадати от по-стара бълг. подложка.
Тук превеждам вариант 1, който съдържа живописни подробности. При това от него е запазен най-старият препис; вероятно този текст има; пред вид авторът на Погодиновия индекс — в преписа на Попов, разпространяван в Скопско, се чете думата “Паралипомена”. Следвам текста на Нов. от XIV в., който е добре запазен.
Някога израилтяните бяха поробени от халдейския цар.
1. Бог рече на Йеремия: “Йеремие, избраниче мой, стани и излез от този град заедно с Варух, защото ще го погубя заради множеството грехове на жителите му, а вашата молитва е посред него като укрепена кула. Затова станете днес и излезте, докато не го е обградила халдейската войска.” Йеремия рече: “Моля те, господи, разреши на твоя раб да говори пред тебе.” Всемогъщият каза: “Говори, избраниче мой, Йеремие!” — “Господи, ако предадеш твоя избран град в халдейски ръце, техният цар заедно с множеството си войни ще се похвали и ще рече: “Укрепих се в светия божи град!” Господи мой, ако допусне твоята воля, нека той загине от твоята ръка.” Господ рече на Йеремия: “Понеже си мой избраник, излез от този град, ти заедно с Варух, защото ще го погубя заради греховете на жителите му. Нито царят, нито неговата войска могат да влязат в него, ако аз пръв не отворя вратите. Извести прочее на Варух тези думи, станете в шест часа през нощта и елате под стените на града. Ще ви покажа, че преди аз да отворя града, никой не може да влезе в него.” И това като каза, отиде ей.
2. А Йеремия изтича и извести всичко това на Варух. Двамата отидоха в божията църква. Йеремия раздра ризата си, посипа главата си с пепел и двамата започнаха да плачат в светия олтар. Като настъпи шестият час, както рече господ, отидоха под стените на града. И чуха тръбен глас. Слязоха от небето ангели, които държаха в ръцете си свещи, и застанаха върху крепостните стени на града. Йеремия и Варух, като видяха това, заплакаха горчиво и рекоха: “Днес разбрахме, че е истинска казаната дума.”
Йеремия помоли ангелите с думите: “Молим ви, не погубвайте града, докато не запитам моя господ за някои неща.” Господ рече на ангелите: “Не погубвайте днес града, докато не поговоря с моя избраник Йеремия.” Тогава Йеремия рече: “Прости ме, господи, разреши ми да говоря пред тебе!” — “Говори, избраниче мой Йеремие!” Йеремия каза: “Господи, ето днес разбрах, че ще предадеш този град в ръцете на врага и хората му ще бъдат отведени във Вавилон. Какво ще ми наредиш, къде да дяна църковните съсъди?” Господ му рече: “Вземи ги и ги предай на земята, кажи: “Слушай, земьо, Словото, което те създаде върху водното естество и те запечата със седем печата и със седемте времена, за да получиш след това своята красота! Запази литургийните съдове до пришествието на възлюбения!” Йеремия рече: “Моля те, господи, какво да сторя с етиопянина Авимелех, защото много добро е направил на твоя раб, той ме извади от рова. Не искам да види изчезването на града и запустяването му. Смили се над него да не изживее голяма скръб.” Господ рече на Йеремия: “Прати го на лозето на Агрип, а аз ще го покрия със стени от планини, докато върна народа от плен в своя град Йерусалим. [И пак рече господ на Йеремия: “Иди с хората във Вавилон и остани с тях, като им пророчествуваш, докато ги върна в града] [1], а остави тук Варуха, за да говоря с него.”
3. И това като рече, господ възлезе на небето. Йеремия и Варух влязоха в олтара, взеха църковните съдове и ги предадоха на земята, както им бе казал господ. Земята веднага ги погълна. Двамата седнаха и плакаха горчиво. А когато настъпи утрото, Йеремия изпрати Авимелеха в селото на Агрип, като му каза: “Вземи една кошница и тръгни по горския път. Донеси за болните хора малко смокини. Да бъде с тебе господнето веселие, а над главата ти неговата слава!” Това като рече, Йеремия изпрати Авимелеха, а Авимелех тръгна, както му заръчаха.
4. Същата сутрин халдейската войска обгради целия град, л великият архангел протръби с думите: “Влезте в града, всички халдейски войски, защото ето, градът ви се отвори!” И влезе царят с всичките свои войни, и плениха всички хора. А Йеремия взе църковните ключове, отиде да ги хвърли извън града и рече: “На тебе говоря, слънце, вземи ключовете на божията църква и ги запази до деня, в който [1] господ ще запита за тях, защото ние бяхме настойници на лъжата.” [2] И още докато Йеремия плачеше, целият народ беше повлечен към Вавилон от халдейския цар.
5. Варух седеше, посипал главата си с пръст, плачеше с горчив плач и говореше това: “Йерусалиме, защо бе предаден заради греховете на твоя възлюбен народ в ръцете на враговете? Да не би да се похвалят законопрестъпниците и да кажат: “Със своя сила ги завладяхме.” Нека бог бъде щедър към нас и ни върне в нашия град, а вие да не видите живот; блажени са нашите отци Аврам, Исак, Яков, които напуснаха този свят [3] и не видяха запустението на града!” Като изрече това, Варух излезе из града, плачейки и говорейки: “Заради тебе, Йерусалиме, излязох от тебе.” И започна да живее в един ров. При него идваха ангели и му съобщаваха всичко, което господ му известяваше.
6. А Авимелех отиде, набра смокини и се връщаше тъкмо в горещината. Той дойде до едно дърво и седна под сянката му да си почине малко. Като сложи глава на кошницата, заспа и спа там 86 години. [4] И не се събуди от своя сън по божие повеление заради обещанието, което господ даде на Йеремия: “Аз ще го скрия.”
След като стана от своя сън, Авимелех рече: “Колко сладко малко поспах, но главата ми тежи; като че ли не съм си доспал.” Той откри кошницата и видя, че от смокините капеше мляко. “Бих искал още малко да подремна, защото ми е тежка главата, но се боя да не би като заспя, да закъснея. Ще изнемогне моят отец Йеремия, ако не би бързал, не би ме пратил днес. По-добре е да стана и да тръгна в горещината, няма ли горещина и работа всеки ден?”
8. Той стана веднага, взе кошницата и тръгна за Йерусалим. И не позна града, нито своя дом, нито намери своя род. “Благословен е бог — рече — голям ужас ме обхваща сега, защото града го няма, навярно съм се заблудил, тъй като заобиколих горския път. Като станах, без да си доспа, главата ми тежеше за сън и загубих пътя. Ще се чуди отец, Йеремия, като му разкажа как се заблудих.” Той отново излезе от града и като разгледа градските знаци, рече: “Този е градът, не съм се заблудил.” И пак се върна в него, но нито един от своите не намери. “Благословен е бог — рече — какъв ужас ме сполетя днес!” За трети път излезе извън града и каза: “Тези знаци са на града, но аз се заблудих и не зная накъде да вървя.” И много се наскърби, като не знаеше къде да иде. Той сложи [на земята] кошницата и каза: “Тук ще стоя, докато господ бог отнеме от мене ужаса.”
9. Седейки, видя един старец, който идеше от селото. Рече му: “Искам да те запитам, старче, кой е този град.” Старецът отговори: “Йерусалим.” И рече Авимелех: “Та къде е свещеникът Йеремия, и четецът Варух, и хората на този град?” Старецът му отговори: “Как така днес си спомняш за Йеремия и питаш за него след толкова години? Йеремия е във Вавилон, всички хора бяха пленени от цар Навуходоносор. Йеремия е с тях, благовестява им и ги поучава със слово.” Като чу това от стария човек, Авимелех рече: ”Ако не беше стар, бих те изругал и бих ти казал, че си луд, щом каза: хората са пленени във Вавилон. Боя се обаче от бога, защото не бива да досаждаме на по-възрастните от нас. Дори да бяха слезли над тях дверите небесни, пак не биха могли толкова бързо да отидат във Вавилон. Колко време е, откакто отец Йеремия ме изпрати в Агриповото село да донеса малко смокини, за да даде на болните хора? И ето, отидох, набрах кошница смокини, поспах малко, станах, открих кошницата, като си казвах, че закъснявам, и видях, че от смокините капе мляко, тъй както беше, когато ги събирах. А ти говориш, че людете са пленени във Вавилон. За да разбереш, вземи смокини и виж.”
Той откри кошницата и видя капещото мляко от смокините. Старецът рече: “О, сине, наистина ти си син на праведен човек! Заради това бог не пожела да видиш запустението на този град и ти даде сън. Ето вече 86 години изминаха, откакто народът бе заведен в плен във Вавилон. Знай, чедо, истината тц говоря, погледни нивите и виж, че няма жито по тях; погледни смокиновите дървета и разбери, че не им е време за беритба.” Тогава Авимелех разбра, извика с голям глас и каза: “Благословен е бог на небето и на земята, той дава успокоение на нашите души на всяко място!” Тогава каза на стария човек: “В кой месец сме?” Той отговори: “Август, [5] който е дванадесети месец.” И взе от смокините и даде на стария човек. Старецът му рече: “Бог да те прослави, чедо, в небесния Йерусалим!”
10. След това Авимелех излезе от града и се помоли на бога. И веднага дойде при него ангел господен, хвана го за ръката и го заведе на мястото, където беше Варух. Намери го да седи в рова. Когато се видяха, целунаха се разплакани. И погледна Варух със собствените си очи, видя смокините в кошницата, подигна очите си към небето и рече: “Има бог, който въздава награда на обичащите го. Сърце мое, готви се и весели се, и радвай се в своето тяло, казвам, в зданието на плътта; твоето страдание се превърна в радост, защото [бог] те намери и те избави от твоя труд [6], тъй като в тебе няма грях. Почивай спокойно в своето тяло и твърдо вярвай. Ето, погледни смокините и виж, че траяха 86 години, без да увяхнат. И ти вярвай, че още ще поживееш. Както от тях капе мляко, така ще бъде и с тебе, сърце, ако изпълниш заповяданата ти от господа истина: този, който запази смокините в кошницата, той пак ще те запази със своята сила.”
Варух каза на Авимелех: “Стани да се помолим на бога да ни извести бог как можем да изпратим вест при Йеремия във Вавилон за тайните неща, които ти се случиха по пътя.” И започнаха двамата да се молят, като говореха: “Сило моя, боже мой, господи мой, избрана светлина, излизаща из неговите уста, молим се на твоята благост и на твоето велико име, което никой не може да проумее. Послушай гласа на твоите раби и научи ни как да изпратим тази вест на Йеремия във Вавилон!”
11. Още докато Варух и Авимелех се молеха, дойде един ангел и рече на Варуха: “Светилниче на светлината, не скърби как да съобщиш на Йеремия! Към зазоряване ще дойде при тебе орел. Прати го при Йеремия, като напишеш това писмо: “Кажете на израилевите синове, всеки роден да бъде отделен; това да направят, защото след 127 дни ще ги въведа в Йерусалим. Така нарежда господ. Тези, които не се отлъчат от вавилонците, няма да влязат в Йерусалим, защото им е забранено да бъдат приети заедно с вавилонците, каза господ.” Това като рече, ангелът си отиде.
А Варух изпрати да му донесат хартия и мастило и написа послание, което имаше следния вид: “Варух, раб божи, пише на Йеремия, който живее в плен: “Радвай се и се весели! Защото бог не ни остави да напуснем телата си, скърбящи за опустошаването на града. Бог се смили над нашите сълзи, спомни завета, който прати на нашите отци Аврам, Исак и Яков, и ни изпрати своя ангел. Той ми каза тези слова, които ти съобщавам, тъй като те са слова, изречени от израилтянския бог, който ни изведе из египетската земя от голямото тегло: “Понеже не съхранихте моите напътствия, а се възгордя сърцето ви и се ожесточихте пред мене, разгневих се и ви предадох на вавилонската пещ. Ако послушате моя глас из устата на моя раб Йеремия, ще бъдете отделени от Вавилон, а ако не го послушате, ще бъдете отлъчени от Йерусалим. Ще ви изпита с вода йорданска; които не се покорят, ще стане явно, това знамение е велик знак.”
12. Варух стана, излезе от ямата и видя орел, който бе кацнал над нея. Като проговори, орелът рече с човешки глас: “Радвай се, Варуше, настойниче на вярата!” Варух му отвърна: “Радвай се и ти, че си избран от всички небесни птици, това е явно от зарите в твоите очи. “Но кажи ми, какво правиш тук?” Орелът му отговори: “Изпратен съм при тебе да взема вестта, която искаш да изпратиш с мене.” И рече му Варух: “Можеш ли да занесеш тази вест във Вавилон?” — “За това съм изпратен.”
Варух взе посланието и 15 смокини от тези, които донесе Авимелех, върза ги на шията на орела и му каза: “На теб говоря, царю на птиците, лети със здраве и мир и отново ми върни вест. Не заприличвай на враната, която изпрати Ной, а тя не се върна при него в кораба, но приличай на гълъбицата, която донесе на праведния Ной добра вест. Така и ти занеси тази добра вест на Йеремия и на пленниците, които са с него. На добър път! Ако те споходят небесни птици, които искат да се съберат с тебе, брани се, господ ще ти даде сила; и не се отклонявай надясно или наляво, но както стрелата право лети, така и ти лети със силата божия. Господнята слава ще те съпровожда навсякъде по твоя път.”
13. Тогава орелът литна, като понесе писмото на своята шия. Пристигна във Вавилон. Кацна да си почине извън града върху една кула на пусто място. И мълчеше, докато не излезе Йеремия заедно с людете извън града. Йеремия бе измолил от царя едно място, където да погребва мъртъвците от своя народ. В това време тъкмо излязоха с един мъртвец и плачеха. Те дойдоха срещу орела. Тогава орелът извика: “Йеремие, избраниче божи, на теб говоря, иди и събери хората и ела отново тук да чуете посланието, което ти донесох от Варух и Авимелех.” Йеремия, като чу това, прослави бога. Той отиде, събра народа с жените и децата и се върнаха там, където бе кацнал орелът. Орелът слезе над мъртвеца и той оживя. Това стана, за да вярват хората. Те се зачудиха на случилото се и рекоха: “Бог, който се яви на нашите бащи в пустинята чрез Мойсей, ето и на нас се яви чрез този орел.” И откъснаха писмото и го прочетоха на хората. Като чуха, всички заплакаха, посипаха главите си с пръст и казаха: “Йеремие, спаси ни, кажи ни какво да правим и как да влезем в нашия град?” А Йеремия им рече: “Спазете всичко, което чухте, и господ ще ви въведе във вашия град.”
14. Йеремия написа писмо на Варух и Авимелех пред целия народ и разказа за скърбите и печалите, които преживяха: “Синовете гледаха своите бащи обесвани, а бащите виждаха своите деца предадени на мъки и закриваха лицата си, за да не гледат измъчваните. Бог ви предпази, за да не видите всичко това. А аз си спомням, и стена, и често се връщам в своя дом. И за вас си спомням и казвам: Молете се за народа, за да бъде чута нашата молитва и да излезем оттук. В годините, които прекарахме тук, ни насилваха, като казваха: “Изпейте ни някоя от Сионските песни!” А ние им отговаряхме: “Как ще запеем песен господня на чужда земя?”
После превърза писмото на шията на орела и каза: “Иди с мир, нас двамата господ ни посети.” И прилетя орелът в Йерусалим, и даде писмото на Варух. Йеремия остана още сред хората и им каза: “Отвърнете се от всяка вавилонска смрад.” А смокините, които му донесе орелът, даде на болните хора.
15. Настъпи онзи ден, в който господ трябваше да изведе своите хора из Вавилон. Господ каза на Йеремия: “Стани с народа и елате на река Йордан! Кажи на моите люде: “Оставете всичко вавилонско. Онези от вас, които са взели жени от тях или жени са взели мъже, да ги оставят. Тези, които се вслушат в моите думи, тях ще заведа в Йерусалим, а които не ме послушат, да не влизат в Йерусалим!”
Йеремия предаде тези думи на народа.
16. И като станаха, отидоха при Йордан. На тези, които искаха да го преминат, Йеремия съобщи реченото от господа. Но половината от тях, които бяха оженени за вавилонци, не послушаха Йеремия, а му рекоха: “Няма да оставим завинаги нашите жени; ако трябва, ще се върнем с тях във Вавилон.” И като преминаха Йордан, отидоха до Йерусалим.
17. Йеремия, Варух и Авимелех започнаха да говорят, че всеки човек, който се е приобщил към вавилонските работи, няма да влезе в този град. А те им казаха: “Ще се върнем във Вавилон!” Но когато стигнаха там, вавилонците излязоха и ги посрещнаха с думите: “Вие вече няма да влезете в нашия град, защото ни възневидяхте и ни напуснахте. Заради това няма да влезете. С клетва се закълнахме да не приемаме нито вас, нито вашите деца, защото си отидохте от нас.” Като видяха това, те се върнаха. Намериха едно пусто място и там издигнаха град, който нарекоха Самариа. Йеремия изпрати при тях да им кажат: “Покайте се, защото ще дойде ангелът на правдата и ще ви заведе на високо място.” Те обаче не го послушаха.
18. Йеремия пребиваваше в радост и девет дни пренасяше на народа жертви. И ето, в десетия ден той сам пренесе жертва и се помоли на бога с молитва: “Свят, свят, свят си, господи, и кандило на дървото на живота, истинска светлина, просвещавай ме, докато се възнеса при тебе след молитвата. Моля те [за] глас гладък и за други богопохвални благоухания и за поучение, докато Михаил, архистратисът на правдата, въведе праведниците. Моля те, господи, вседържителю на всички твари, нероден и непонятен, у когото всеки съд остава скрит, преди той да е станал.”
Йеремия говореше това, стоейки в олтаря с Варух и Авимелех. Варух и Авимелех заплакаха и извикаха: “Отче Йеремие, свещениче божи, защо ни оставяш?” Хората чуха плача им и всички дойдоха при тях. И като видяха Йеремия умрял, разкъсаха ризите си и заплакаха с горчив плач. След това приготвиха да го погребат. Той изглеждаше като всеки един, който е предал своята душа. Там при него останаха Варух и Авимелех. И дойде глас, който им каза: “Не го погребвайте, защото е жив, душата му отново ще се върне в него.” Като чуха този глас, не го погребаха, а насядаха около тялото му. “Господи — казаха, — в кой ден ще възкръсне?”
19. След три дни душата влезе в тялото му и той въздигна своя глас: “Всички едногласно прославете бога и божия син Исус Христос, светлина на всички векове, неуга-сим светилник на живота на вярата, който ще се появи 370 години [8] след тези днешни времена. Ще дойде на земята дървото на живота, което е по средата на рая и ще направи така, че всички безплодни дървета да дадат плод, да пораснат и да се раззеленят... [9] Сам ще дойде и ще си отиде и ще си избере 12 апостоли да благовествуват сред народите. Него аз видях на Елеонската планина, най-красивата в света.” Това като рече Йеремия за божия син, как ще дойде с мир, евреите казаха: “Тези думи вече ни каза Исая, син Амосов, говорейки: “Видях бога и божия син.” Елате, не се боим от този, ще го убием с камъни.”
20. Варух и Авимелех много се наскърбиха, защото искаха да чуят божиите тайни, които той видя на небето. Тогава Йеремия им кажа: “Мълчете, не плачете, защото не могат да ме убият, докато не ви разкажа всичко, което видях.” И пак рече: “Донесете ми един камък!” И донесоха. Йеремия го постави сред тях и рече: “Светлина на всички векове, направи така, че този камък да бъде в моя образ, докато изрека всички твои тайни, които видях.” Тогава по повеление божие камъкът придоби образа на Йеремия и евреите започнаха да удрят камъка с камъни, като мислеха, че това е Йеремия. А той предаде тайните, които видя, на Варух и Авимелех и като излезе, застана сред народа, тъй като искаше да завърши своя живот. Камъкът извика: “Оглупели синове израилеви, защо биете с камъни мене камъка? Ето, Йеремия стои посред вас.” Тогава се нахвърлиха върху него с камъни и сложиха край на неговия живот.
Варух и Авимелех дойдоха и погребаха тялото му. Те взеха камъка, положиха
го на гроба и написаха: “Този камък е помощник Йеремиев.” й други думи
написаха и рекоха: “Амин, на нашия бог слава!”
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Този израз напълвам според Усп.
2. В Тих. 2: “защото не бяхме достойни да ги опазим”, Усп. — повредено.
3. В ръкописа погрешно — “моря сего” вместо “мира сего”, поправям по Усп.
4. В Усп. — “спа 66 години”, така и по-нататък.
5. В текста месецът е наречен със старото славянско название — “Зарев”. В Усп. и Попов четем “ниса” (т. е. нисан — март). В други преписи името на месеца липсва, казано е само, че е 12-ти месец. Славянският преписвач неправилно превежда “ниса” с “август”. Той не е знаел еврейски, а се е подвел по сведението, че ниса(н) е 12-тия месец в годината. Според византийската църковна година септември е първият месец, в такъв случай август е дванадесетия. В евр. Календар обаче първият месец е април; поставен е като първи, защото тогава евреите се избавят от египетско робство. В такъв случай март е тъкмо 12-ия месец в годината.
6. В нашия текст по погрешка “села твоего”, поправям по Усп.” където се чете “дела твоего”.