СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Видения из небесата

ВИДЕНИЕ, КОЕТО ВИДЯ СВЕТИ ИСАЯ ПРОРОК, СИН АМОСОВ
 

Апокрифът възниква през християнската епоха като самостоятелен разказ (I—II в.) и по-късно бива компилиран с друг по-стар апокриф, за да се получи една компилация, известна като “Възнесение Исаево” (III в.). Смята се, че тя се появява на гръцки език, но на гръцки е познат само един неин откъслек. “Видение Исаево” в старобългарската си версия възхожда към “началния гръцки оригинал” на тази компилация и е запазено днес само в славянски текст, което му придава голямо значение (вж. повече у Иванов, Богомилски книги, с. 152— 153).

Настоящият текст на апокрифа е известен в 12 преписа (Яцимирский, Библ. обзор, с. 248—250). Най-старият от тях е от XII в., р. ред., поместен в т. нар. Успенски сборник. По мнението на Й. Иванов всички сръбски и руски преписи “възхождат към по-стар български текст” (с. 133). Латинският текст според него е превод от старобългарски препис.

И з д а н и я  по Успенски препис:  П о п о в, Библ. материалы, кн. l, 1879, с. 13—20; Н. С. Т и х о н р а в о в, Апокр. сказания. СбОРЯС,. т. 58, 4, 1894, с. 32—47 (с варианти по Хлудов препис и лат. текст);  Ф р а н к о, Апокрифи 4, с. 109—116;  И в а н о в, Богомилски книги, c. 134—164 (с бележки и паралелен лат. текст). Издание на целия Усп. сб.: Успенский сборник XII—XIII в. Москва, 1971. Издание подготовили О. А. Князевская, В. Г. Демьянов, М. В. Ляпов. Под ред. С. И. Коткова. Апокрифа на с. 169—177.

Български  п р е в о д и  на Видението по Успенски сб.: Д у й ч е в, Из старата, 1, с. 144—153. Преводът е препечатан с минимални промени в Христоматия, с. 155—160. В настоящия сборник помествам превода на Дуйчев.

Публикация на текста по други преписи:  П о п о в, Описание рук. и каталог, с. 414—419 (по пр. от XIV в., срб. ред.); А. И. Я ц и м и р с к и й, Славянские и русские рукописи румынских библиотек. СПб. 1905, с. 83 (откъс от сб. от 1448, б. ред., писан от монах Гавриил в Нямцу); Н о в а к о в и ч, Споменик, 29, 1895, с. 47 ел. (по сб. от XIV в., срб. ред.).

1. В двадесетата година от царуването на юдейския цар Езекия, дойде Исая, син Амосов, и Иасус, син Саавов, при Езекия в Йерусалим. И като влезе, седна на царското легло, и всички йерусалимски князе, царски съветници и евнуси стояха пред него. Дойдоха и от всички селища и от планините пророци и синове пророчески, когато узнаха, че Исая е дошъл от Галгал при Езекия и го е поздравил и заедно с това ще му извести за онези неща, които ще се сбъднат. Когато говореше слова, все истинни, слезе на него дух свети и всички видяха и слушаха думите на светия дух. Призова царят него и всички пророци, и влязоха всички, колкото се намериха там заедно: бяха Михея, и старецът Анания, и Иоел, и колкото седяха отделно и отляво нему. И когато чуха гласа на светия дух, преклониха колене и възпяха вишния бог, който почива на светиите и дава такава светлина на словата на света. Като говореше той в духа свети на всеслушание, внезапно замълча и след това не виждаше стоящите пред него: очите му бяха отворени, устата затворена, но вдъхновението на духа бе с него. И подозираха всички, че Исая бе във възвисение. А пророците разбраха, че той бе получил откровение. Видението, което видя, не бе от този век, но от онова, което е скрито за всяка плът.

И когато се освободи от видението и се възвърна на себе си, разказа на Езекия и на неговия син Иасона, и на Михея, и на останалите пророци, като каза: “Когато пророчествувах гласно, което вие чухте, видях славен ангел, не по славата на ангелите, които винаги съм виждал, но който имаше друга по-велика и света слава, която не мога да изкажа. И като ме взе за ръката, възведе ме нависоко. И аз казах: “Кой си ти, как ти е името и къде ме възнасяш?” Защото ми бе дадена сила да говоря с него. Тогава, като ми отвърна, рече: “Когато те възведа нависоко и ти покажа видение, заради което съм изпроводен, тогава ще проумееш кой съм аз, а моето име не ще узнаеш, защото пак ще се възвърнеш в своето тяло. И когато те възнеса, ще видиш.” И аз се зарадвах, че ми отговори кротко. И ми рече: “Зарадва ли се, загдето ти отговорих кротко?” И по-велик от мене ще видиш, по-кротък и по-внимателен, желаещ да приказва с тебе, и по-голям от по-големия, по-светъл и по-мирен. Затова съм изпратен да ти известя всичко това.”

2. И се възкачихме аз и той на твърдта, и видях аз там велика битка на сатаната и неговите сили, противящи се на благочестието, и един завиждаше другиму. Както е на земята, така е и на твърдта, защото образите на твърдта са тук на земята. И рекох на ангела: “Каква е тази война и завист, и битка?” И той ми отговори и рече: “Това е войната на дявола и не ще престане, докато не дойде онзи, когото ще видиш, и го убие с духа на своята сила.”

3. После ме възведе на онова, което е над твърдата и което е първото небе. И видях там престол по средата, и на него седеше ангел с велика слава, а ангели седяха отдясно и отляво на него. Онези, които седяха отдясно, имаха друга слава и пееха с един глас, а онези, които бяха отляво, пееха след тях и песента им не беше като на десните. Запитах ангела, който ме водеше: “Кому е отправена тази песен?” И като ми отговори, рече: “За великата слава на бога, който е на седмото небе, и на неговия любим син, отгдето аз съм изпратен при тебе.”

4. И пак ме възведе на второто небе. Неговата височина бе, както и от първото небе до земята. Видях там, както и на първото небе, отдясно и отляво ангели и песента им бе по-възвишена от тази на първите. И като паднах на лицето си, поклоних им се и не ме остави ангелът, като ме наставляваше: “Не се покланяй нито на престола, нито на ангела от небесата, за това съм изпратен, да те ръководя, но само на оногова, когото аз ще ти покажа и който е над всички престоли, и одежди, и венци, и когото ще видиш тепърва.” И зарадвах се много с голяма радост, защото такъв е краят на онези, които познават вишния и вечния възлюбен негов син и като ангели чрез светия дух те възхождат [до него].

5. И възведе ме на третото небе. И там също така видях малък престол и десни и леви ангели. Обаче там за този свят не се споменаваше, но славата на моя дух се променяше, когато възхождах на небето, и рекох: “Нищо на онзи свят тук не се именува.” Ангелът ми отговори и ми рече: “Нищо не се именува заради неговата немощ; но тук нищо не се скрива от онова, което там се върши.” А песента, която пееха, и славословието на седящия и ангелът бяха по-големи от втория.

6. И отново ме възведе на четвъртото небе. Височината от третото до четвъртото небе беше много по-голяма. И там пак видях престол и отдясно, и отляво ангели. И тези пак пееха. И славата и пеенето на [десните] ангели бяха по-големи, отколкото на левите, и славата на седящия беше по-голяма от онази на [ангелите], които бяха отдясно; тяхната слава също надвишаваше славата на по-ниските.

7. И възкачих се на петото небе. И там също видях безчислени ангели, а тяхната слава и песен бяха по-славни, отколкото на четвъртото небе. Аз се учудих, като видях толкова голямо множество ангели, украсени с различни добрини и всеки със своята слава. И те славеха живеещия във висините, чието име не е казано на никой човек, защото такава слава е дадена на ангелите на всяко небе. И отговори ангелът, като ми рече: “Защо се учудваш на това, че не са с едно лице? Защото не си видял непреодолимите сили на ангелските пълчища.”

8. И пак ме възведе на въздуха на шестото небе. И видях там слава по-голяма, отколкото онази, която видях на петото небе: видях ангели в голяма слава, делата на техните сили почетни и възвишени, песента им беше света и чудна. И рекох на ангела, който ме водеше: “Що е това, което виждам, господарю мой?” И каза ми: “Не съм ти аз господар, но съветник.” И пак рече: “От шестото небе [няма] нито престоли, нито леви ангели, но от силите на седмото небе са устроени, гдето е именитият и единороден негов син, и всичките небеса и ангели го слушат. И аз съм изпратен да те възнеса там, та да видиш тази слава и господа на всички небеса, ангели и сили. Казвам ти Исае, никой човек, който ще се върне в плътта на онзи свят, не е видял видението, което ти виждаш, нито може да се види, което ти ще видим, защото по божий жребий ти е определено да дойдеш тук.” Аз възвеличих моя господ, пеейки, защото по негово жребие отивам. И каза ми: “Когато по волята на отца ще се завърнеш тук от плътта, тогава ще приемеш одеждата си и тогава ти ще бъдеш равен на ангелите, които са на седмото небе.”

9. И възведе ме на шестото небе. Там вече нямаше престоли, нито десни, нито леви ангели, но всички имаха един облик и песента им беше еднаква. И даде ми се и аз да пея с тях, аз и ангелът, който беше с мене, бяхме със слава като тяхната. И славеха отца на всички и възлюбения синг и светия дух, всички пееха с една уста, но не с такъв глас, какъвто имаха на петото небе, но с друг и светлината бе много голяма. И като бях на шестото небе, мислех светлината, която бе на петото небе, че е тъмнина, и се възрадвах много и възпях оногова, който даряваше такава [радост] на ония, които приемаха неговото милосърдие, и помолих ангела, който ме наставляваше, да не се завръщам оттук в този плътски свят; защото, казвам ви, много тъмнина има тук. А ангелът, който ме наставляваше, ми каза: “Ако си се възрадвал за тази светлина, колко повече ще се възрадваш и ще се възвеселиш, когато съзреш светлината на [седмото] небе, гдето седи небесният отец и единородният негов син, гдето лежат одеждите и престолите на венците за праведните; а за това — да не се възвърнеш в своята плът — още не е дошло времето да дойдеш тук.” Като чух това, много се наскърбих. И каза ми: “Не скърби, нито бъди печален.”

10. И възнесе ме на въздуха на седмото небе. И чух глас, който ми каза: “Защо, като ще живееш в плът, идваш тук?” И аз много се убоях и се разтреперах. И пак друг глас чух, който казваше: “Недейте, нека влезе достойникът божи, защото тук е одеждата.” И попитах ангела, който беше с мен: “Кой е този, който ми забранява, и кой, който пък ми позволява да възлиза?” И рече ми: “Забраняващият е онзи ангел, който стои над пеещите из небесата [ангели], а повеляващият ти, това е синът божий, а името му не можеш да чуеш, догдето не напуснеш своята плът.”

11. И когато възлязохме на седмото небе, видях там чудна и неизречима светлина и безчислени ангели и праведници, видях други, излезли от плътските одежди и облечени във възвишени одежди, и бяха във велика слава, стояха, но не седяха на своите престоли: венците на тяхната слава не бяха на тях. И попитах ангела и рекох: “Защо приеха одежди, а престоли на славата и венци не приемат?” И каза ми: “Не ги приемат сега, догдето слезе и син божи; той отнапред обаче знае чии са техните престоли и венци. Когато слезе и бъде във вашия облик и князът на този свят, заради неговия син, ще простре своите ръце на него и ще го обесят на дърво и ще го убият, без да знаят кой е. И ще слезе в ада и ще направи голи и пусти тези видения, ще вземе пленник, и княза на смъртта, и ще погуби цялата негова сила, и ще възкръсне на третия ден, имайки други праведници със себе си, и ще изпрати свои проповедници по цялата вселена, и ще възлезе пак на небесата; тогава тези ще приемат своите престоли и венци.”

И след тия слова му казах: “За онова, за което те запитах на третото небе, кажи ми, защото ми обеща тук да ми кажеш как онова, което става на другия свят, тук се знае.” Още докато аз говорех с него, ето друг ангел от стоящите, много по-славен от онзи, който ме възведе, и от всичките ангели, показа ми книга и като я разгърна, ми даде и видях, че имаше писмена не както от този свят, и ги прочетох; и ето, деянията йерусалимски бяха написани там и на други човеци видях делата, които аз не знаех, и тъй узнах наистина, че нищо не се скрива на седмото небе от онова, което става по света. И попитах ангела: “Кой е този, който надвишава ангелите в своята слава?” И като ми отговори, рече ми: “Този, който надвишава ангелите, той е великият архангел Михаил, който винаги моли за човечеството.” Видях много одежди и престоли, и венци, лежащи за ангелите. Тези одежди и престоли, и венци за тях се пазят. И каза ми: “Мнозина от онзи свят се лишават от тези одежди, като вярват в словата на оногова, за когото ти се говори.”

12. И като се обърнах, видях господа във велика слава и бях много ужасен. И пристъпиха към него всички праведници, които видях, и му се поклониха, като пееха в един тлас. И той беше подобен на тях. И славата им бе, както на онези. И тогава пристъпи Михаил и се поклони и с него всички ангели се поклониха и го възпяха. И пак се преобрази и бе като ангел. Тогава рече ми ангелът, който ме водеше: “На тогова се поклони и го възпей!” И поклоних се и го възпях. И каза ми ангелът: “Това е господ на цялата слава, която видя.” И още докато той говореше, видях друг много преславен, подобен нему по всичко. И праведниците пристъпиха и се поклониха и възпяха и тогова. И той възпя с тях и не се преобрази по техния вид. И с него дойдоха ангели и му се поклониха. И рече ми ангелът: “Поклони се и го възпей!” И се поклоних и го възпях. И пак видях друг, че идва във велика слава, и попитах ангела: “Кой е този?” И каза ми: “Поклони му се, защото това е ангелът на светия дух, който говори у тебе и у всички праведници.” И след това се яви друга неизчерпаема слава, която аз с отворените очи на моя дух не можах да видя, нито ангелът, който ме доведе, нито всички ангели, които видях, че се покланят на господа, освен само праведниците, [които] видях, че във велика сила се взираха в неговата слава. И пристъпи към тях най-напред моят господар и ангелът духовен, и се поклониха, и го възпяха само двамата. И тогава всички праведници се поклониха и с тях Михаил и всички ангели се поклониха и възпяха.

13. След това чух глас там и чух песни по небето, възхождащи до седмото небе, и всички славеха тогова, чиято слава аз не можах да видя. Песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше. И каза ми ангелът: “Това е Единият вечно жив във вишния век и почиващ на светиите, името на когото не може да се понася, който е и възпявай от Светия дух в устата на праведниците. И след това чух гласа на вечния, говорещ на господа: “Сине, излез и слез от всички небеса и бъди в света, и [иди] даже и до ангела, който е в ада, като се преобразиш по техния образ, и не ще те познаят нито ангелите, нито князете на този свят, и ще съдиш княза и неговите ангели, и света, владян от тях, защото се отвърнаха от мене и казаха: “Ние сме и освен нас не съществува никой друг.” И когато се възнесеш от земята, при това не ще се преобразиш до небесата, но ще възлезеш във велика слава и ще седнеш отдясно ми; и тогава ще ти се поклонят князете и силите, и ангелите, и всяко начало небесно и земно, и от преизподнята.” И чух, че велика слава заповядваше това на моя господ. Тогава слезе господ от седмото небе и низлезе на шестото небе. И ангелът, който ме наставяше, ми каза: “Разбери, Исае, и виж бъдещото му преображение и слизане.” Като видяха ангелите, възпяха го и го възхвалиха, защото не се преобрази по техния вид. И като слезе на петото небе и се преобрази по образа на ангелите там, не го възпяха, нито се поклониха, защото неговият образ беше като техния. Слезе и на четвъртото небе и им се яви по техния образ, и не го възпяха, защото беше по техния образ. Дойде и на третото небе, и на второто, и на първото, като се преобразяваше на всяко от тях; затова нито пееха, нито му се покланяха, защото се явяваше подобен тям, показваше знамения на онези, които пазеха вратите на всяко небе. Слезе на твърдта, гдето седи князът на този свят; и там даде знамение и неговият образ бе, както и на тях, и не го прославиха, и не го възпяха. Слезе и към ангелите на този въздух и беше като един от тях и не им даде знамение, нито го запитаха.

14. И след това ангелът ми каза: “Разбери, Исае, сине Амосов, защото за това съм изпроводен от господа, всичко да ти покажа, което нито някой преди тебе е видял, нита след тебе може да види, както ти видя и чу.” И това видях също, как синът човечески, дори като поживя всред човеците в света, пак не го познаха. И видях, че възлизаше на твърдта и вече не се преобразяваше според техния облик. Видяха го всички ангели, ужасиха се и се поклониха, като казваха: “Как се укри всред нас господ и не познахме царя на славата?” И от първото небе възхождаше по-славен, и не се преобразяваше, но всички ангели, и десни, и леви, и седящи на средния престол, му се поклониха и го възпяха, като казваха: “Как премина покрай нас господ и не узнахме и не се поклонихме нему?” И така възлезе на второто и на третото, и на четвъртото, и на петото, и на шестото небе, обаче на всички небеса неговата слава се увеличаваше. И когато възлезе на седмото небе, възпяха го всички праведници, и всички ангели, и всички сили. И тогава го видях, че седна отдясно на великата слава, която не можах да видя. И видях духовния ангел, че седеше отляво. И ми каза: “Достатъчно ти, Исае, узна от това, което не узна никой от плътските синове, нито око видя, нито ухо чу, нито влезе в човешко сърце — това, което бог приготви на ония, които го обичат.” И рече ми: “Върни се в твоята [плътска] одежда, докато се изпълни времето на твоите дни, и тогава ще дойдеш тук.”

15. Това видях — рече Исая на онези, които стояха около него. И като чуха тези чудеса, прославиха и възпяха бога, който дава такава благодат на човеците. И рече на цар Езекия: “Краят на този свят и цялото това видение ще се изпълни в последния род.” И ги закле да не известяват на синовете Израилеви, нито тези слова да дават за писание на някой човек, но колкото разберете от царя [и от] казаното в пророците, тези неща разберете всички. Вие бдете за светия дух, та да приемете вашата одежда и престолите, и венците на славата, лежащи на небесата. И престана да говори, и остави цар Езекия. Томува нашия бог слава, и сега, и винаги, и навеки!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]