Гадателни книги
 

Гадателните книги съдържат убеждението, че по някои природни белези може да се отгатне бъдещето. Прокобите обаче се основават върху преживени напасти и сполуки в живота. По произход гадателните книги възхождат към езическите времена, но в България проникват в късни византийски обработки. Общо изследване върху гадат. книги у  М. А н д р е е в а, Политический и общественный элемент византийско-гадательных книг. Byzantinoslavica, т. 2, 1930, с. 47—72, т. 2, 1930, с. 395—414; т. 3. 1931, с. 430—461, т. IV, 1932, с. 65—84; К истории византийско-гадательных книг. Byzantinoslavica, V, 1933, с. 120—161.

КОЛЕДНИК

Издания:  А р х а н г е л ь с к и й, К истории..., с. 132—133 (по сб. № 808 (80) от НБКМ, XVI в.);  Я ц и м и р с к и й, Мелкие тексты, с. 437—438 (съкратен текст, XIV в., б. ред.);  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 376 (по р. пр. от XV в., кратка ред.); с. 378 (по р. пр. от XV в. с българизми, по съдържание мин. разлики с Арх.); в текстовете на Тих. като автор на творбата се сочи пророк Ездра;  Я г и ч, Stamme, 10, с. 115—116 (по Берлински сб. от XIII в., б. ред.), заглавие: “Коледар дневни”, заедно с гр. текст; това е същият тип Коледник, приписван на Ездра, но в друга ред. — различия в подробностите; пак там, с. 117—118 (два текста по срб. ркп. от XVI в., не се покриват точно с нито един от горните текстове, но различията не са основни);  П ы п и н, Памятники 3, с. 157—158;  Д у й ч е в, Естествознанието, с. 432—435 (с превод, друга ред. по ркп. от XVIII в.). Превод на текста ро Софийски сб. № 308 —  Д. П е т к а н о в а, Христоматия, с. 182.

В  п о н е д е л н и к  ако бъде Рождество Христово, зимата ще е люта, пролетта и лятото — мокри, жетвата — богата, дъждовете — големи, есента — суха. Гроздоберът ще е слаб, медът ще намалее, плодовете ще са много, а за много мъже ще настъпи неочаквана смърт. За воеводите — радост, за царя и болярите — придобивки, а за благородните жени плач. Други ще загинат от силен плач.

Във  в т о р н и к  ако бъде Рождество Христово, зимата ще е снеговита, пролетта — мокра, лятото — добро, а есента — суха. Пшеницата ще бъде слаба, плодовете ще намалеят, за четириногите — пагуба. Неочаквани недъзи ще налетят, а плаващите ще се издавят. Ще има много мед и масло. Всред гърците ще има смут.

В  с р я д а  ако бъде Рождество Христово, зимата ще е зла, пролетта — суха, лятото — добро, есента — суха. Пшеницата ще е слаба, гроздоберът — изобилен, плодовете и медът — много. За мъжете — пагуба. Маслото ще е оскъдно. Враговете ще спечелят успехи в мир.

В  ч е т в ъ р т ъ к  ако бъде Рождество Христово, тогава ще бъде зимата мека, пролетта и лятото — ветровити, зеленчуци ще има малко, медът ще намалее. За силните — пагуба. Масло и плодове ще има много.

В  п е т ъ к  ако бъде Рождество Христово, зимата ще бъде неочаквано зла, пролетта — ветровита, лятото — мокро, есента — суха, гроздоберът — изобилен. Ще има очебол, за младите — гибел, за войниците — радост. Маслото ще е много. За князете ще има похвала.

Ако Рождество Христово бъде в  с ъ б о т а, зимата ще бъде люта, ветровита и сняг върху сняг. И пролетта ще бъде ветровита, а лятото мокро. Плодове ще има малко, но хубави. Есента ще е суха. За овцете — мор. Ще има много пожари, тридневен земетръс, а за старците — смърт.

Край на коледника.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]