Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

Българско творчество в традициите на апокрифите

СЛОВО ОТ КИРИЛ ФИЛОСОФ КАК ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ
 

Творбата е известна в науката като “Солунска легенда”. Според повечето изследвачи възниква в периода на византийското владичество, най-вероятно през XII в. Със своята патриотична насоченост тя се сближава с апокрифа “Слово за Синила”; с автобиографичната си форма се свързва с откровенията, а с приключенския си елемент (пътуване при далечен и непознат народ, препятствия) с апостолските деяния. Персонажът обаче е нов, взет от културната история на славяните; апокрифните елементи са примесени с български исторически предания, а целият материал е подчинен на патриотичното чувство на автора. В резултат на творческа обработка на елементи от апокрифите и фолклора се създава нова българска творба, която се отклонява съществено от “класическата” апокрифна литература, но в последна сметка е тясно свързана с нейните традиции.

Известни са 4 преписа (Софийски — XVI в., Тиквешки — XVI в.г Търновски и Константинов). Всички са обнародвани от  Б. С т. А н г е л о в, Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. Н. София, 1967, с. 63—66 (с подробен очерк и библиография на по-ранните издания на с. 44—62); Текста с превод у  Й. И в а н о в, Северна Македония. С., 1906, с. 63—65. Други преводи:  Д у й ч е в, Из старата, 1, с. 142—143;  К. К у е в  в Христоматия, с. 296 (по Тиквешки пр.). Тук препечатвам този превод.


Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”

Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”

И аз отидох и се явих при митрополит Йоан [1]. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина.

И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб [2], който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. [3] Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха.

Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски [4], и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха.

Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен [5] на река Брегалница. Аз им създадох 32 [6] букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Митрополит Йоан е живял през VII в. Споменат е в актовете на VI вселенски събор (Цариград, 680—681) и в житието на Димитър Солунски.

2. Птицата е гълъб в Тикв. и Конст. пр. В Соф. и Търн. тя е “врана грачеща”.

3. Това място в текстовете е предадено различно и все неясно. Затова и преводачите го тълкуват различно; у Й. Иванов — “сноп пръчки, превързани с червено”.

4. Такива преславски князе не са засвидетелствувани. Славянските нападения срещу Солун имат историческа основа, но това става през VII в.

5. Река Брегалница тече през Щипско и се влива в р. Вардар. За дейност на Кирил по тези места се говори и в краткото Кирилово житие (вж. Й. Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, с. 285)..

6. В Конст. пр. — 35 букви.