НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Апостолски деяния

СЛОВО ЗА СВЕТИЯ АПОСТОЛ ТОМА
 

Първоначално (до IV в.) възниква една обширна повест за ап. Тома, която в науката се назовава “старото Деяние” на Тома за разлика от по-късните обработки. Счита се, че е написана в Сирия в манихейска среда. За употребата на творбата между гностическите и манихейските кръгове свидетелствуват неколцина писатели (Епифаний, Августин и др.). Текстът е съхранен на гръцки и сирийски език.

Тъй като творбата не показва ясно изразени враждебни на православната църква черти, тя е възприета като занимателно четиво всред православните християни и претърпява ред съществени преработки — на гръцки, латински, етиопски, арменски език. За съдбата на стария апокриф вж. Хенеке—Шнеемелхер, 2, с. 297—308, немски пр. според гр. текст на с. 309—372).

В източно-православна среда старият обширен апокриф се обработва от ортодоксално гледище. На основата на отделни негови части възникват различни апокрифни разкази, които от своя страна се обработват по-нататък и дават варианти. В славянската книжнина проникват тъкмо тези обработки, а не първичната повест за Тома. Посочва се като отречена книга в славянския превод на Тактикона на Никои, Апокрифът, който превеждам тук, е известен в славянската книжнина в две версии. Едната носи заглавието “Деяния на апостол Тома в Индия, как създаде палат”. Гръцкият текст е издаден от  Т и ш е н д о р ф, Деяния, с. 190—234. Обработката е направена въз основа на първи иг втори “подвиг” от стария апокриф, като е внесена по-голяма живост, повече простота, ред подробности липсват, внесени са нови. Кога точно апокрифът е преведен у нас, не е установено, но навярно това е станало не по-късно от XIII в.

И з д а н и я:  Н о в а к о в и ч, Starine 8, 1876, с. 67—74 (по срб. пр. от XIV в.);  П о п о в, Библ. мат., 1899, кн. 3, с. 61—71;  Ф р а н к о, Апокрифи 3, с. 91—98 (по р. пр. от XVI в. с разночетения по още един неизд. пр.). По някои стари думи Фр. заключава, че преводът е правен в България през XIII в. От тази версия, която ще наричам първа, откривам в бълг. библиотеки един пр. в сб. № 1039 от XIV в., НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 249).

Втората версия е преведена на новобългарски език най-вероятно през XVII в. от новогръцки книги. Разпространява се заедно със словата на Дамаскин Студит в дамаскините. Разликите спрямо първата ред. са в подробностите, репликите, обема на отделните епизоди.

И з д а н и я:  Л а в р о в, Апокр. тексты, с. 136—143;  Д е м и н а, Тих. дам., с. 89—100;  И в а н о в а, Троянски дамаскин. С., 1967, с. 69— 76;  Л. М и л е т и ч, Копривщенски дамаскин. С., 1908, с. 1—6. Други неиздадени пр. в бълг. дамаскини: Протопопински, XVII в., № 708, НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 341); Сливенски дам. от XVII в., № 709, НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 347) и др.

Тук превеждам втората версия, тъй като е разпространена изключително в България и в литературно отношение е занимателна.

Независимо от горните две версии в южнославянската книжнина е познат още един текст за ап. Тома, който също разказва за подвизите на апостола в Индия, но има съвсем друго съдържание. Той има допирни точки с горните две версии само с момента — продажбата на Тома на търговец и заминаването му за Индия. Следващите епизоди показват други герои и други събития. Затова творбата трябва да се разглежда като отделен апокриф. Заглавие: “Неделя първа след Пасха. Деяние на светия апостол Тома”. Гръцкият текст и на тази творба е известен. Издадена е от:  Я г и ч , Novi prilozi za literaturu ... Starine, 5, 1873, с. 96—108 (по южносл. пр. от XVI в., ркп. сбирка на Григорович);  Ф р а н к о, Апокрифи 3, с. 101—111 (по ркп. от XVI в. със заглавие “Страдание на св. апостол Тома”).

Отеро посочва 64 преписа на различни текстове, свързани с името на Тома (Ръкописни апокрифи, с. 85—96), с някои липси на български преписи. Тук ще добавя още няколко преписа от втората версия: дам. № 90, XVIII в., БАН (Кодов, Опис БАН, с. 229); дам., № 1062 от 1789, НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 350); сб. на Йосиф Брадати № 1058, НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 329); Янкулов сб. № 689, XVIII, НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 256); сб. 130 (14) от 1827, ЦИАМ и др.

Посочвам някои по-значителни смислови разлики между първа и втора редакция, като вземам за сравнение изданието на Нов.

1. Някога, когато апостолите бяха в Йерусалим, разделиха цялата земя, като хвърлиха жребие — кого къде бог ще изпрати. На близнака Тома се падна да иде в Индия, но той не искаше да отиде там. “Не мога да изтърпя толкова труд, а и мястото е далечно, и зло. Аз съм от еврейски род и съм слаб” — така той говореше. Тогава господ му се яви и му каза: “Не бой се, Тома, моята благодат ще бъде с тебе”. А той рече: “Господи, прати ме, където искаш, само в Индия недей ме праща.”

2. Случи се тогава да дойде от Индия в Йерусалим един човек търговец, името му беше Аван. Изпратен бе от индийския цар Гундафор [1] да търси да пазари майстор дърводелец и зидар, който умее да зида с камъни и да е изкусен. Той ходеше из града и разпитваше за такъв майстор. Господ му се яви в образ на богат човек и му каза: “Ти ли търсиш майстор дърводелец?” Търговецът му отговори: “Аз търся.” А господ му рече: “Аз имам един изкусен майстор дърводелец. Ако искаш да се спазарим, та да ти го дам.” И му го показа отдалече. Спогодиха се, взе господ от него цената 10 гроша [2] и записаха каквото трябва. [3] Тогава Христос доведе Тома и го предаде на търговеца Аван. Търговецът, като видя Тома, попита го за Христа, като рече: “Това ли е твоят господар, който те цани и те даде на мен?” Тома отговори: “Истина е, господар ми е.”

3. На другия ден Тома се помоли на господа бога. “Да бъде твоята воля, господи!” — рече и отиде при онзи търговец Аван. Двамата влязоха в кораб, Тома нищо нямаше при себе си, само цената си, която беше взел преди това. Търговецът го запита: “Каква майстория умееш?” Тома отговори: “Дърводелец съм, умея да правя и рала и кораби. [4] И на камъка съм майстор, мога да зидам царски дворове и палати.” [5] Аван му каза: “Такъв майстор търси царят.” Появи се тогава добър вятър и стигнаха близо до Индия.

4. Установиха се в някой си град Андропол. [6] Отидоха в една къща, чийто господар, който беше и съдия на онова място, правеше сватба на своята дъщеря. [7] Даваше я на един царски син. И повикаха на сватбата търговеца, а заедно с него и Тома. Търговецът, който беше царски човек, туриха на почетно място, а Тома на края на по-лошо място. Когато настана време да се веселят и да пият вино с голяма чаша, дойде ред и до Тома. Нали е божи човек, той се пазеше от много пиене, затова не пожела да вземе чашата. Един безумец от слугите, които прислужваха, удари на Тома плесница и му каза: “Поканен си на сватба, защо не се радваш, ами си посърнал?” Тома му отговори: “Господ да ти прости прегрешението на онзи свят, но ръката, която посегна да ме удари, зверове да ти я откъснат и това да видят много хора. [8]

В тоя час слугата излезе на двора, за да извади от кладенеца вода, та да прилива във виното. И случи се звяр [9] на онзи кладенец, хвана момъка, одуши го и го разкъса. Едно куче му взе ръката, която бе ударила апостола, и я донесе на трапезата пред всичките гости. И остави я там, та всички да видят, че е била несправедлива, като е ударила апостола. Хората се вгледаха в ръката, за да я познаят чия е. Една жена [10] измежду музикантите беше чула какво бе рекъл Тома на момъка, който го плесна. Тя каза високо на трапезата: “Чуйте вие, които сте сбрани сега на тази трапеза, малки и големи! Да знаете, че днес нам е показано чудо. Този, що седи тук сега с нас, е или господ, или някой божи апостол. Защото аз видях как го плесна винарят, а той му рече: “Тази твоя дясна ръка псе да я донесе и много хора да видят!” Свидетели сте как веднага се сбъдна думата му.”

Тогава цялата трапеза се зачуди.

5. Това чудо стигна и до господаря. И когато поканените се разотидоха от сватбата, той повика апостол Тома и му каза: “Като можеш да проклинаш човека, та смърт да го намери, направи благословия, помоли се на бога за моята дъщеря, която сега женя, и покажи някое добрознамение.” Апостол Тома се зарадва и рече: “Да бъде така, както си рекъл!” И веднага отиде при младоженците, които бяха сами, и много им говори. Разказа им за Христос: как се роди, как бе разпънат и как възкръсна в третия ден и как той, Тома, е негов апостол. Научи ги на чистота, да си пазят плътта. Много неща им показа, предаде ги на бога и си излезе. [11]

Скоро след това при тях дойде самси господ и като взе образа на Тома апостола, започна да разговаря с момата. А той, нейният мъж, след като изпрати апостол Тома и затвори вратата, върна се при жена си и видя как Тома говори с жена му. Зачуди се и рече: “Аз току-що те изпроводих, откъде пак се найде тук?” А господ му отговори: “Аз не съм Тома, ами съм негов брат и господ. Който иска да тръгне след мене като Тома, трябва да се отрече от този свят, да остави заради името ми царство, жена и да ме залюби. Така ще бъде не само мой брат, но и наследник на моето царство ще бъде до века и ще царствува с мене.” Това каза и вече не се видя. А младите скриха тези думи в сърцата си като бисер, сговориха се и се закълнаха пред бога да не се свързват един с друг до края на живота си и да не си оскверняват тялото. И цялата нощ прекараха в молитва.

6. На другата сутрин царят отиде при младоженците да ги види. Той видя как са спали далеч един от друг, не се събират, а се молят. Зачуди се и започна да ги разпитва: “Защо сте, синко, така скръбни и не сте се събрали заедно да се веселите?” А те му рекоха: “Ние искаме така да живеем; дорде сме живи не желаем да сме заедно, нито да си съединим плътта и да я омърсим. Защото искаме да сме неразделни там, в радостта на вечното царство. Така ни научи бог, който ни се яви в образа на онзи пътник Тома.” Като чу царят тези думи, уплаши се и се зачуди. “Бързо ми доведете — рече — онзи прелъстител, който ви е научил така и ви е излъгал.” И много го търсиха, но не го намериха. Тогава царят обеща голям дар на този, който го найде.

А бог не оставяше младите, често им се явяваше и ги учеше. Те си опазиха чистотата и много говориха на царя да смири сърцето си. Казаха му: “Този, дето ти го търсиш, често идва при нас, но ние не ще се отделим от него. Ти трябва да знаеш и да вярваш, че сам господ ни учи.” Като чу тези думи от младите, царят повярва с цялото си сърце. А после разбра, че Тома е заминал за Индия. Тогава царят отиде в Индия заедно с дъщеря си и зет си и приеха кръщение от апостол Тома. И така прекараха чисти до края на живота си. Винаги се молеха на бога и, славеха светата Троица. И намериха небесното царство.

7. Когато апостол Тома влезе в индийския град, съобщиха на индийския цар Гундафора, че търговецът Аван е довел умел майстор. Царят се зарадва и заповяда Тома да влезе при него. И започна царят да го пита: “Какво умееш да правиш?” Тома рече: “Дърводелец съм, умея да правя рала, и коли, и кораби. А от камъни мога да зидам царски дворове с каменни стълбове.” Царят много се зарадва: “Аз търся такъв майстор. Направи ми царски палат.”

Отидоха на едно място, където царят искаше да гради палата. “На това място искам да ми го съзидаш. Виж какви камъни са нужни, какви дървета и какво още трябва. И почни да градиш!” — рече царят. Апостол Тома видя, че мястото е хубаво, прилично и с много вода. И рече Тома: “Мястото е добро и удобно, но сега не мога да започна зидането.” Царят запита: “А кога ще започнеш?” — “Ще започна от месец февруари и ще завърша до месец октомври.” Тези апостолски думи подсказват за онзи свят, как ще да бъде. Царят рече: “Всички майстори започват през лятото, а ти казваш ще започнеш през зимата.” Тома отговори: “Така подобава и така е по-добре.” — Когато искаш, тогава ще започнеш — рече царят, — а сега очертай мястото, че да видя и аз какво ще да правиш. Защото идвам тук веднаж в годината.” Тома взе мярка [12] и отбеляза върху мястото къде какво ще прави. Очерта прозорци откъм изток, за да свети, да е видело, а врата откъм запад, за да се влиза. Отпред [остави] широко и удобно място. [13] Царят видя как апостолът бележи, хареса му се и се зарадва. Рече му: “Наистина, човече, изкусен си бил.” Той му остави много жълтици и си отиде у дома си. А апостол Тома, като взе златото, тръгна по селата и градовете и раздаде имането на сироти и на сиромаси. [14] Така той съгради на царя неръкотворен дворец на небето.

8. Мина се известно време и царят изпрати да видят дали Тома е съградил палата. Изпрати и брашно и ядене. Намериха го в един град и го попитаха: “Трябва ли още нещо?” Тома отговори: “Всичко свърших и направих, само остана покрива, но нямам вече злато. Затова и бях тръгнал, да отида при царя, за да търся злато. Добре, че ви срещнах. Идете и ми донесете злато, защото тук има още нещо да купувам.” [15] Онези се върнаха назад и казаха на царя, че дворецът е завършен, но за покрив трябва още злато. Царят се зарадва и изпрати много злато, като рече: “Хубав покрив ще ми направиш, че като дойда и видя, да ми хареса. Тогава ти ще имаш много похвала и почест.” Апостол Тома взе златото в града, гдето ги чакаше, погледна небето и рече: “Благодаря ти, човеколюбче господи, че за всекиго знаеш различно спасение!” След това отиде и раздаде златото и среброто на сиромаси, всекиму колкото трябваше.

9. Измина малко време. Тогава дойдоха при царя някои хора от онези места и градове, гдето беше и апостолът. Царят ги запита дали е завършен палатът. А те му рекоха: “Царю, не се надявай този човек да ти изгради дворец. Всичкото твое злато, което му бе изпратил, той раздаде на сиромаси, сироти и длъжници.” Царят, като чу тези думи, зачуди се и си помисли дали е истина. Тогава сам тръгна да иде на мястото. Установи се там близо в един град и попита градските първенци, негови хора, за палата и за Тома — къде е и какво работи. А те му казаха така: “Нищо не е направил, ами обикаля из градовете и селата и раздава на бедни и на сираци. И от затворите освобождава хора, откупува длъжници и учи [хората] да вярват в единния бог — разпънатия Христос. Казва, че Христос бил истински бог — той е създал небето и земята. Чуден човек, ходи само с една риза и яде само хляб и вода, а друго нищо. И да речеш, че е някой магьосник или лъжец, а той не взема сребро и злато, дори и твоето имане раздаде. И още — мъртви люде вдига, куци и болни лекува и други чудеса прави. Виждаме го, че е умен и грамотен, и постник, чудим се и ние на този човек; прилича да е свят и божи човек. И Аван, твоят верен търговец, го слуша, бои се от него и го придружава.” Като чу тези думи от първенците, царят започна да си удря лицето, обхвана го гняв. Заповяда бързо да намерят Тома и да го доведат. Когато го доведоха, царят го запита: “Направи ли ми палат?” Тома рече: “Направих.” А царят каза: “Да идем сега да го видим!” — “Царю — отговори Тома, — ти сега не можеш да видиш този палат, а след като умреш, защото аз не го направих за тебе на този лъжовен свят, който днес имаш, а утре ще го оставиш. Аз ти направих дворец на небето, за да го имаш завинаги.” [16] Царят, като чу тези думи от Тома, много се разгневи. Той заповяда да го затворят в тъмница заедно с търговеца Аван, докато разбере какво да стори, за да си събере разпръснатото богатство. След това щеше да погуби и двамата. А апостол Тома се радваше и казваше на Аван: “Не бой се и никак не се грижи за това, само вярвай и никакво зло няма да те сполети. Дори ще имаш добро на онзи свят.”

10. През тази нощ царят, брат му и болярите от яд и от мъка не можаха да хапнат хляб, нито да заспят. [17] И случи се така, че царевият брат се разболя заради царската грижа и изпрати до брата си да дойде да го види. Двамата като разговаряха, братът на царя рече: “Аз умирам от твоята грижа, но уреди добре тялото ми.” [18] Царят плачеше над него и мислеше каква почест да му окаже и как да го погребе с многоценна дреха. Така, като си говореха, душата му излезе. Вдигна се голям плач. Ангелите занесоха душата на царевия брат в рая. Те му показаха много хубави места, приготвени от бога за добрите хора, които са му угодили. И когато го доведоха до двореца, който бе изградил Тома за царя, ангелите го запитаха: “Кое място ти харесва, та да прекарваш в него?” А той им рече: “Моля ви се, свети ангели, в тоя красив палат, в най-крайната и лоша килия ме оставете да живея.” Ангелите му отговориха: “Ти не можеш да бъдеш тук, защото този дворец е на брат ти: направи му го християнинът Тома.” Тогава той рече: “Моля ви се, свети ангели, върнете ме назад, за да го купя от него.”

11. И на часа душата му се върна в тялото, той стана и рече: “Где е брат ми, бързо го повикайте! Имам нещо да му се помоля.” Отидоха да съобщят на царя, защото той седеше в мъка и плачеше. Рекоха му: “Честити царю, брат ти оживя и те вика.” Царят се зарадва, притича до него и започна да го целува. А брат му рече: “Царю, аз видях и чух как обеща да дадеш половината от царството си заради моя живот.” Царят отговори: “Не до половината от царството си ще дам, ами и главата си за теб ще положа.” Брат му каза: “Ще ти поискам нещо, дали би ми го дал?” — “Имам всичко, искай каквото щеш да ти даря.” — “Малко нещо ще ти поискам — рече брат му, — но ми се закълни, че няма да откажеш.” И царят се закле. Тогава брат му каза: “На мен бог взе душата заради тебе. Ангелите ме въведоха в рая и там видях твоя палат, който ти съгради християнинът Тома. Ти пожелай него да ми продадеш.” Царят се замисли: “Имам ли аз дворец в рая?” — “Имаш. Аз го видях отвън. А вътре и ангелите желаят да го видят, защото в него има такава красота, каквато око човешко не е видяло.” Царят рече: “Това ли ми е изградил християнинът?” А брат му каза: “Това, този който е сега в тъмницата.” — “Заклех се да ти дам от земното царство, каквото поискаш — рече царят, — ама това не давам. Ще пусна майстора от тъмницата, та да изгради и на тебе.” [19]

И заповяда царят да изведат Тома и търговеца Аван от затвора. Като ги изведоха, той падна в нозете на Тома, плачейки и молейки му се: “Прости ми, божи апостоле, съгрешението, не знаех и много прегреших. Направи и мен Христов раб.” Апостолът му рече: “Прощавам и да сте простени, бъдете заедно с Христа, моя бог, в царството небесно!” И взе, та ги покръсти в името на отца, сина и светия дух. И когато се кръстиха, яви им се ангел и светна голяма светлина. Апостол Тома се зачуди. След това ги поучи, даде им наставления и си излезе оттам.

12. И тръгна Тома по своя път да проповядва Христовото име. Отиде в Персия и направи много знамения. После отиде при партеняните [20] и мидийците [21] и пак се върна в Индия. И покръсти се царевият син и жените Теретия, Мигдония и Нарка, всички повярваха в Христа. А цар Смедей се разгневи, след като повярва неговият син, и заповяда да изведат Тома на една висока планина. Изведоха го и там го прободоха с копие. Така той предаде душата си в божиите ръце. С неговите молитви, боже, помилуй нас. [22]
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Нов. — “Кондофор”, Фр. — “Гунгафор”; Гундафор съответствува точно на гр. .

2. Нов. — “10 мери”.

3. Вместо “записаха каквото трябва”, в Нов. “и записа покупката така: “Аз, Исус свети Йосифов от Витлеемската област, удостоверявам Аванс търговче, че ти продадох моя човек, евреина Тома.”

4. Нов. след “рала”: “колела и весла, кораби и кормила”.

5. Нов. — “мога да зидам църковни стълбове и църковни двери”.

6. Нов. — “Еньтраха”; тук името съответствува точно на гръцкото ).

7. Епизодът със сватбата в Нов. е по-обширен и има по-различно съдържание: “Като влязоха в града, чуха свирня на музиканти и нищене на тромпети. Тома запита: “Какво става в този град, че е такава радост?” Отговориха му: “Царят има дъщеря и днес я жени, заради това има веселие и радост.” Царят изпрати вестители навсякъде, за да известят, да се съберат всички на сватбата — богати и бедни, роби и чужденци. Който чуе, а не дойде, ще бъде наказан от царски съд. Търговецът каза на Тома: “Да идем и ние, за да не се разсърди царят.” Бидейки странници, те се отбиха в гостилницата и като си починаха малко, дойдоха на сватбата. Апостолът, един от дванадесетте, седна по средата между всички и всички го загледаха като непознат човек и чуждоземец. Защото беше на вид красив. Като вечеряха, всички се веселяха, само Тома нищо не вкуси. Седналите с него запитаха: “Ти защо дойде, нито ядеш, нито пиеш?” А апостолът им отговори: “Аз, брате, не съм дошъл нито за ядене, нито за пиене, а да изпълня царската воля. Защото царските вестители известиха, че който не послуша, ще бъде наказан от царски съд.” След като всички се навечеряха, един си помаза главата, друг брадата, трети друго място. А апостолът се помаза по темето, по сърцето и ноздрите. Като сложи миртов венец на главата си, държеше сирова тръст в ръцете си. Свирачът дойде близо до апостола и свиреше над главата му ...”

8. В Нов. след това се казва, че Тома започнал да пее еврейска песен. Всички го слушали внимателно, макар да не разбирали думите. В гр. текст на старото Деяние е даден и текстът на песента.

9. Нов.: “излезе лъв”.

10. Нов.: “свирачката разломи своята пищялка ч се хвърли пред нозете на апостола”. Думите, които казва, имат друга ред., но, общо взето, същия смисъл.

11. В Нов. този епизод (5) липсва, а следващите три са по-кратки. В ркп. на Нов. има и липсваща страница.

12. Нов.: “Апостолът взе тръст и начерта”.

13. Това изречение в първа ред. липсва, вместо него четем съответно с оригинала на повестта: “постави хлебарницата на юг, а кладенеца на север”.

14. Тук в Нов. следват думите на Тома: “Ако имането е царево, ще бъде дадено на църквата и ще бъде утеха на мнозина”.

15. Този епизод (8) в Нов. е по-кратък, отговорът на Тома е едно кратко изречение: “Палатът прочее е съзидан, но не достига покрива.”

16. В Нов. думите от “защото аз...” до края липсват.

17. В Нов. това изречение липсва.

18. Нов. — “Ето, брате, всичко ти предавам, дома си и цялото си имущество. Понеже аз изпитах мъка заради твоята печал, умирам, но успокой душата ми с мъчението на онзи разбойник.” А царят рече: “Намислих, като му одера кожата, да я изгоря в огън.” Следващото изречение — “Царят плачеше...” липсва.

19. Диалогът в този епизод в Нов. е по-кратък, някои реплики липсват; тук, както и на други места, първа ред. следва доста точно старата повест за Тома.

20. Партеняните са иранско население, което е живяло в областта Партия (сега Хорасан). През 250 г. пр. н. е. то основава държава, която се простира от р. Ефрат до р. Индус. През III в. от н. е. това царство е подчинено от персийската династия на сасанидите.

21. Мидийци — жители на старинната област Мидия (), планинска земя в североизточен Иран. Мидийците заемат областта през IX в. пр. н. е. и образуват през VII в. голяма държава. По времето на Кир тя бива присъединена към Персия (550 г. пр. н. е.). През 150 пр. н. е. мидийците са присъединени към държавата на партеняните. Постепенно те изчезват като народ, претопени сред персийците.

22. В Нов. този последен епизод (12) липсва. Той представлява само набелязване на моменти от живота на Тома, разказани подробно в най-старата версия. За дейността на Тома след завръщането му от Персия и за мъчението му при цар Миздай (в нашия текст Смедей) разказват други славянски апокрифи. Те са преводи на гр. обработки на моменти от последните “деяния” в първоначалната повест.