Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Давид и Соломон

МЪДРОСТТА НА ЕВРЕЙСКИЯ ЦАР СОЛОМОН, СИН ДАВИДОВ
 

Под заглавие “Съдилищата на...” обикновено са събрани цикъл разкази за Соломон, в които се разказва за неговата мъдрост и справедливост. Някои от тези разкази се преписват и отделно. Като цикъл (не винаги пълен) творбата е известна по няколко руски преписа по Тълковната палея. Според някои учени Тълковната палея е византийски паметник, който е преведен най-напред в България вероятно през Х в. Истрин отхвърля тази теза, като смята, че Палеята е компилативен труд на славянски автор и то не на южнославянски, а на руски. Компилацията е възникнала по всяка вероятност през XIII в. (вж. изследването на В. М. Истрин, Замечания о составе Толковой палеи. СбОРЯС, т. 65, 6, 1898, с. 1—155; Редакции Толковой палеи. СПб. 1907}. Независимо от това какъв е произходът на Тълковната палея, несъмнено е, че тези разкази са се разпространявали в България наред с апокрифите “Соломон и жена му”, “Соломон и Китоврас”; всички тези творби са оставили следи в българския фолклор, особено в Македонската област (вж.  Д.  П е т к а н о в а, От литературата към фолклора. (Народни творби за Соломон и Давид). Български фолклор, 1977, кн. 4, с. 39—48).

И з д а н и я:  Т и х о н р а в о в, Памятники, I, с. 259—272 (по препис на Тълк. палея от XVI в.);  Ф р а н к о, Апокрифи 1, с. 283 — 293 (по друг пр. на Тълк. палея от XV—XVI в. и в друга ред. Като отделни разкази);  П ы п и н, Памятники 3, с. 53—58 (по Палея от 1494, разказите са в друг ред).

Превеждам творбата по изданието на Тих., като поставям на отделните разкази заглавия за повече прегледност. Така постъпват понякога и средновековните преписвани, като озаглавяват разказите по различен начин.


Соломон беше мъдър с притчи и гадания. Той решаваше с въпроси неразрешими съдби, дела и слова.

Тримата братя и справедливо разделеното наследство
В дните на еврейския цар Соломон живееше един човек, който имаше трима синове. Когато почувствува, че умира, той повика при себе си синовете си и им рече: “Имам съкровище в земята, скрито в еди-кое си място, каза му името: три крини, които стоят една върху друга. След моята смърт ваше е. По-старият да вземе горната крина, средният — средната, а малкият — най-долната.”

След смъртта на баща си, синовете откриха съкровището пред хората. Горната крина бе пълна със злато, средната пълна с кости, а долната с пръст. Помежду им стана свада и бой. Двамата рекоха: “Ти ли си само син на баща ни, та да вземеш златото, ние не сме ли също синове?” Отидоха при цар Соломон на съд. Казаха му всичко за себе си. Соломон отсъди така: златото на най-стария брат, домашните животни на средния — по смисъла на костите, — а лозята и нивите — на малкия. Царят им рече: “Вашият баща е бил мъдър човек, раздели ви още приживе.”

За откраднатото злато
В същото време трима мъже евреи вървяха по своя път. Те носеха със себе си пояси със злато. Спряха се да си починат в пустинята. Посъветваха се взаимно и решиха: да скрием всичкото злато на едно място; ако ни нападнат разбойници, ще избягаме, а то ще остане скрито. Изкопаха една яма, сложиха трите пояса заедно. В полунощ, когато двама от другарите заспаха, третият, който имаше зла умисъл, стана и прехвърли кесиите на друго място. Сутринта, пътниците отидоха там, където ги бяха сложили, разкопаха, но не намериха нищо. Всички завикаха в един глас. Онзи, който извърши лукавото дело, закрещя повече от двамата. Между тях стана спор. Върнаха се и решиха: ще идем при цар Соломон, ще кажем за нашата загуба. Когато дойдоха при Соломон, разказаха му всичко за себе си и рекоха: “Не знаем, царю, звяр ли ги е взел, или птица, или ангел, кажи ни.” А царят рече: “Това ще разберем утре, понеже сте пътници. Ще ви попитам, разгадайте ми това:

“Един момък бил годеник на красива девица. Дал й пръстен за вярност без знанието на бащата и майката. Но този момък отишъл в друга земя и заживял там. Бащата на девицата я дал на друг мъж. И когато женихът пожелал да се събере с нея, тя му рекла: “Почакай, господине мой, защото в своя срам не съм казала на баща си, че съм годеница на друг и се боя от бога. Ела да идем при моя годеник да го питаме дали разрешава да стана твоя жена.” Като чул това, момъкът се натоварил с много стока и заедно с девицата тръгнал да иде при другото момче, с което била сгодена по-рано. Когато дошли при него и го запитали, още ли му е годеница, той отговорил: “Ти вече си я взел.” А онзи му рекъл: “Баща й ми я даде.” Първият момък казал: “На тази девица аз по-рано дадох пръстен без знанието на баща й, но сега тя на теб нека бъде жена.” Момъкът й рекъл: “Да се върнем обратно и да направим брак; ще те положа на своята постеля.”

Като вървели назад по своя път, срещнал ги един насилник със своята дружина. Те хванали жениха с девицата и с имането им. Разбойникът искал да извърши с нея насилие, но девицата заплакала и му казала, че не е имало съвокупление между нея и момъка, а е ходила да пита годеника си. Тогава разбойникът не нарушил нейното девство. Той рекъл на мъжа й: “Вземи жена си и си върви с имането.” И си тръгнал по пътя.”

Царят рече: “Разказах ви тази притча, разгадайте ми я вие, трима мъже, които загубихте своите кесии. Кой е най-добър: момъкът ли, девицата ли, или разбойникът?” Единият отговори: “Добра е девицата, защото не скри своя годеж.” Вторият рече: “Добър е момъкът, който търпя, докато му разрешиха.” Третият рече: “Разбойникът е по-добър от двамата, защото върна девицата, жениха пусна, а стоката можеше и да не връща.” Тогава цар Соломон отговори: “Друже, ловец си на чуждо имане, ти си взел поясите.” А той рече: “Царю, няма да скрия от тебе, наистина, така е.”

Кой е робът и кой е истинският син
По времето на цар Соломон във Вавилон живееше един богат човек. Той нямаше деца. Като изживя половината от своите дни, той взе роба си наместо син, натовари го със стока и го прати извън Вавилон по търговия. А той, като дойде в Йерусалим, остана там и прекарваше там заедно с болярите на обяд у цар Соломон. В това време на неговия господар се роди син. Когато момчето стана на тринадесет години, баща му умря. Майка му каза: “Синко, чух, че робът на твоя баща се е установил в Йерусалим. Иди в неговото жилище.” Момчето отиде в Йерусалим и запита едного за името на мъжа. Казаха му, че е много известен и че е на обяд у Соломона. Момъкът влезе в царските палати. Той попита някого от присъствуващите там, кой е боляринът, който обядваше с цар Соломон. Те отговориха: “Този е, който дойде от Вавилон.” Момъкът пристъпи към него, удари го по лицето и рече: “Ти си мой роб, а не болярин, иди да ми работиш и ми върни стоката, която ти е дал моят баща.” Царят се разгневи, защото му стана жал за мъжа. Момъкът каза на цар Соломон: “Царю, ако този не е роб на моя баща, и мой, отсечи ми ръката, която го удари.” А удареният отговори: “Аз съм господарят, а този е роб на моя баща и мой роб. Имам свидетели във Вавилон.” — “Не вярвам на свидетели — рече царят, — ще пратя свой пратеник във Вавилон. Там той ще вземе кост от плешка от гроба на баща ви, тя ще ми покаже кой е син, кой е роб. А вие ще останете тук.”

Царят прати свой верен пратеник във Вавилон, като му заповяда да донесе кост от плешката на техния баща. Когато той се върна от Вавилон, премъдрият цар нареди да измият костта и да доведат болярина пред него. Всички боляри и книжници бяха там. Царят заповяда да вземат кръв от болярина. Така и направиха. След това царят заповяда да сложат костта в топлата кръв. Той разтълкува значението на думите си пред своите боляри, като рече: “Ако е негов син, ще се погълне кръвта от бащината кост, ако ли не бъде погълната, значи е робът.”

Извадиха костта от кръвта. Тя бе бяла както преди това. Тогава царят заповяда да пуснат кръв от момъка в друг съд. Като измиха костта, сложиха я в кръвта на момъка. Костта просмука кръвта. Царят рече на своите боляри: “Виждате със собствените си очи какво показа костта. Този е синът, а онзи е робът.” Така ги осъди царят.

Соломон разгадава завещанието на бащата
По времето на цар Соломон живееше един човек, който имаше шестима синове и една дъщеря. Когато наближи времето да умре, той рече: “Дайте на дъщеря ми много злато, а целия ми имот дайте на моя най-голям син. На другите нищо не давайте.” Когато умря, започна свада и препирня на петимата братя с шестия. Те казаха: “Дели имота с нас.” А той рече: “Имам свидетели, че баща ми е дал имота само на мене, а вас отхвърли.”

Отидоха при цар Соломон на съд. Царят с премъдрост пожела да провери мисълта на техния баща — защо е дал имота само на един, а другите е отритнал. Той рече: “Не мога да ви съдя, докато не идете при гроба на баща си. Вземете дясната му ръка и я донесете при мене да разбера как да ви осъдя, като гледам на нея.” Те отидоха при гроба на своя баща. Царят прати своите момци след тях. Петимата братя искаха да изровят мъртвия. А най-старият брат се хвана за гроба, викайки и молейки: “Недейте, братя, разкопава гроба на нашия баща, ще разделя имането на части.”

Войниците се върнаха при Соломон и му казаха, че най-старият брат не разреши да бъде разкопан гробът на бащата. Тогава царят им рече: “Понеже вие петимата братя пожелахте да отнемете ръката на баща си, разбирам, че вие не сте негови синове, а вашата майка ви е добивала с блудни мъже.” Цар Соломон каза на най-стария брат: “Дръж у себе си имота на баща си, тъй както той ти го е дал, защото ти си истински син.” Царят поиска да доведе своята хитрост докрай, затова повика при себе си майката. Като се обърна към нея, той рече: “На този баща ли са синовете?” Жената отговори: “Наистина не са негови.”

За женската невярнсст
След това Соломон пожела да разбере каква е женската и мъжката мисъл. Той повика един от своите велможи, мъж, на име Декир. Рече му насаме: “Мили мой Декире, ако пожелаеш да придобиеш при мене всякаква чест, изпълни волята ми, ще те обикна още повече.” Декир отвърна: “Както заповядаш, царю, властта е твоя, ще изпълня това.” — “Вземи моя меч и отсечи главата на жена си.”

Декир обеща, но се бавеше. Той имаше две деца. Царят отново му каза: “Ако изпълниш моята воля, ще ти дам жена от моя род, своята най-хубава дъщеря, и ще направя да властвуваш в моето царство.” Така го увещаваше царят след няколко дни и Декир обеща да извърши всичко това, но се бавеше. Той отново рече на царя: “Ще изпълня твоята воля, царю!”

Царят му даде меча си и му каза: “Когато жена ти заспи, тогава й отсечи главата, за да не те примами с езика си.” Декир отиде, намери жена си заедно с двете дечица. Той видя своите деца заспали и помисли в себе си: “Как ще забия меч в другарката си?” Дълго мисли и рече: “Ако посека тази жена заради царската чест и разплача своите деца, кой ще забрави плача на младенеца? Или какво ще отговоря на моя бог?” И така, никакво зло не й направи Декир, а на царя рече: “Господарю, царю, това не можах да сторя. Сега, господарю, мечът ти е пред тебе заради моята глава.” Царят обаче нищо не му направи. Той го изпрати с пратеничество в далечна страна, а жена му повика при себе си и й рече: “Според мен ти си красива жена.” Тя каза: “Господарю, каквато и да е твоята заповед, ще я изпълня.” — “Ако изпълниш моята воля — рече й царят, — ще станеш царица на цялото ми царство.” И много я похвали. След това й каза: “Когато твоят мъж се завърне, напой го с вино. Щом заспи в постелята си, отсечи му главата. Ще ти дам остър меч.” Тя отговори: “Радостна съм, царю, да изпълня твоята заповед.” Царят с мъдростта си бе разбрал по-рано от нейния мъж, че той не ще убие жена си, затова му бе дал остър нож. След това разбра, че жената ще убие своя мъж, затова й даде дървен меч, който външно изглеждаше остър. Рече й: “С този меч заколи мъжа си, когато спи.” Тя взе царевия меч и го пазеше у себе си.

Когато мъжът й си дойде, от умора и от вино заспа в постелята си, а жена му с дръзновение се зае да изпълни своята мисъл. Тя взе меча, който й даде царят, и го сложи на гърлото на своя мъж, като мислеше, че е остър и с него ще го заколи. И започна да реже насам-натам, за да отреже главата му, но не успя нищо да направи. Мъжът й се събуди и стана бързо, мислейки, че са дошли някакви врагове. И като видя, че жена му държи гол меч, Декир й рече: “Защо, жено моя, намисли да ме убиеш?” Жената отговори на мъжа си: “Човешки език ме измами да те убия.” Той искаше да свика хората, но разбра, че това е цар Соломонов подтик и проверка. Взе от нея меча и видя, че е дървен, но изглежда като остър. Тогава се зачуди на цар Соломоновата мъдрост и нищо зло не стори на жена си. А цар Соломон, като научи това, също се зачуди. Той разказа на своите велможи за случилото се. Всички бяха удивени от женската слабост. А цар Соломон рече: “Между хиляда мъже намерих мъдър мъж, но в това число не намерих нито една мъдра жена. Видях как мъжката твърдост се подчиняваше кротко на царската воля, и имаше страх божи, и за малките деца се грижеше. Мъжът не пожела да посече жена си, а я пощади и пренебрегна царските молби, обещания й чест. Като спомни разлъката на младенеца, никак не помисли за царската чест. А жената, като слушаше само един глас, устреми се да убие своя мъж. Нито детенцето си пожали, нито мъжа си почете, а се стараеше да го убие.”

След това цар Соломон рече: “Когато някога в Едем на прадядо Адам се създаваше жена, господ рече: “Да бъде мъжът господар на своята жена и той да я владее, а жената да се подчинява на своя мъж.” Той извади от Адамовото тяло едно ребро и му направи жена от реброто. Дяволът, като видя злонравието на жената, прояви своята злоба и се облече в змийски образ. Той дойде при Ева и я научи да погуби своя мъж. Тя, като чу, веднага се завтече да убие мъжа си. И като разтвори измама в смъртния плод, даде му и той пристъпи божията заповед и бе изгонен от рая.”

След това цар Соломон рече: “Всеки човек е устроен по образа на Адам, както Адам бе устроен по божи образ. Той бе честен и мъдър, Адам даде имена на всичко — от човека до животните, които са на земята и в морето. А жената бог нарече Ева по образа на змията. Защото господ рече на Ева: “Проклета да е змията в твоите дела, която подигна битка между нас. Змията ти хваща петата, а злата жена не петата лови, но главата и захвърля душата на много мъже във вечния огън. Това е то злата жена.”

Истинската майка
По онова време цар Соломон направи пир за момците си. Тогава дойдоха при него две жени блудници. Едната рече: “Господарю, имам голяма мъка. Тази е моя приятелка и живее с мене в един дом. Родихме едновременно синове, бяхме сами, извън нас никого нямаше в нашия дом. През нощта умря синът на тая жена, както лежа с нея. Като стана полунощ, тя взе моето дете от ръцете ми и го приспа на своето легло, а умрялото си дете сложи при мене. Сутринта станах да накърмя детето и го намерих мъртво. Тази сутрин аз разбрах, че този не е синът, който аз родих, а моят син е жив у приятелката ми.” Другата жена каза: “Моят син е жив, а твоят умря.” И започнаха да се препират.

Царят им рече: “Ти казваш така: този, живият син, е мой, а нейният син е мъртъв; а тя говори: моят син е жив, а твоят умря.” После каза на слугите: “Посечете живото дете на половина и дайте половината на едната жена, а другата половина на другата.” Тогава жената, на която бе детето, извика: “Мъка ми е, господарю, но дайте й това дете, не го умъртвявайте.” Беше я заболяло сърцето за нейния син. А другата жена рече: “То не ми е нужно, посечете го на две.” — “Тази не му е майка — каза тогава царят, — дайте детето живо на жената, която каза “голяма мъка ми е”, не го умъртвявайте, защото тя му е майка.” Целият Израил чу присъдата, която царг.т отсъди, и се уплаши от царското лице. Всички разбраха, че в него има божи ум да съди и да оправдава.

Гатанката на цар Дарий и излъганият демон
Персийският цар Дарий изпрати при цар Соломон една гатанка: “Щит стои, а на щита заяк. Прилетя сокол, грабна заяка, а там кацна сова.” И написа: “Ако отгатнеш това, ще ти дам три казана сребро.” Соломон прочете писмото, повика бесовете, които му служеха, и им рече: “Който отгатне тази гатанка, ще му дам една третина от среброто, което ми обеща цар Дарий.” Единият от бесовете рече: “Щитът е земята, а заекът на щита е правдата. Соколът, който взе заека, означава, че ангел е взел правдата на небето; там кацна сова, сиреч кривдата; правдата бе взета на небето, а на земята остана кривдата.”

Цар Соломон изпрати писмото на Дарий, персийския цар, а в него беше изтълкувана гатанката. И заръча: “Изпрати среброто, което ми обеща.” След кратко време донесоха на цар Соломон от цар Дарий три казана сребро. Царят рече на бесовете: “Делете среброто!” Насипаха на царя два казана. Тогава царят заповяда да обърнат третия казан с дъното нагоре. И заповяда да насипят на демона отгоре. Тогава бясът рече на царя: “Защо постъпваш несправедливо и не държиш за правдата?” А царят рече: “Неверни, демоне, ти сам себе си отсъди. Правдата бе взета на небето, а тук остана кривдата.”

Цар Соломон разгадава на фараоновата дъщеря видяното по пътя
След като измина малко време, цар Соломон започна да си търси царица при фараона, египетския цар. А фараонът не пожела да му даде своята дъщеря. Тогава Соломон каза на бесовете: “Идете, вземете цар Фараоновата дъщеря и ми я доведете!”

Бесовете отидоха и я отвлякоха, когато излизаше от палата, за да иде при майка си. Поставиха я в гемия и я поведоха по морето. Царкинята видя, че един мъж пие вода, а тя излиза из него отново навън, и каза: “Обяснете ми, какво е това?” Те й рекоха: “Това ще ти разкрие този, при когото те водим.”

След като пътуваха известно време, видяха един мъж, който по вода бродеше, а за вода молеше и водите го шибаха. Царкинята запита: “Немили мои сватове, кажете ми що е това, този човек по вода броди, а вода проси?” Те отговориха: “Ще ти обясни този, при когото те водим.” Преминаха още малко път и ето видяха един мъж да коси сено, а след него вървят два козела и изяждат тревата, която е окосил. Царицата запита: “Недраги мои сватове, не им ли стига на тези козли да ядат неокосена трева, ами събират и това, което човекът коси?” Демоните й рекоха: “Ще ти обясни този, при когото те водим.”

Когато я доведоха под града, един бяс отиде и съобщи на цар Соломон: “Доведохме ти невестата.” Царят възседна кон и пристигна на края на града. Царкинята му каза: “Вече съм твоя, царю, но обясни ми това. Когато твоите слуги ме водеха при тебе, видях един мъж, който лиеше вода, а из тялото му водата изтичаше навън.” Царят й рече: “Защо се чудиш, невясто, това е царевият дом, оттук влиза, оттатък излиза.” А царкинята рече: “Още като вървяхме по пътя си, видях, един мъж, който по вода вървеше, а за вода молеше, пък водите го шибаха.” — “Защо се чудиш, невясто? Това е царевият евнух, решава тъжбите, а от другите моли да биха направили добро на царевото сърце.” Царкинята пак рече: “И още това ми обясни, царю, видях един мъж да коси сено, а след него вървят два козела и изяждат тревата, която той окосява.” Царят отвърна: “Защо се чудиш, невясто, това е мъж, който взема втора жена с чужди деца. Каквото той спечели, те го изяждат, а нему нищо не остава в ръцете.”

Царят рече на царкинята: “Иди невясто в моя палат.” И така тя му стана жена.

Соломон и Савската царица
След като измина малко време, дойде южката царица, другоплеменницата Сивелила. Тя беше много мъдра и искаше да изпита цар Соломон с гатанки. Донесе му дарове — 20 теглилки злато, много зеленчуци и негниещо дърво. Соломон, като научи за дошлата царица, седна в палата си, за да я посрещне. Царят също искаше да я изпита, затова постави бяло стъкло на мястото. А тя, като видя, че царят седи във вода, подигна си ризата и тръгна срещу него. Тогава той разбра, че е красива в лицето, а тялото й бе космато. Като щит тези косми отблъскваха мъжа, който се събираше с нея. Царят заповяда на своите мъдреци да направят отвара от билки и да намажат тялото, за да отпаднат космите. После царят беседва с нея насаме. Неговите мъдреци и книжници рекоха: “Той се е събрал с нея, ще зачене от него, ще си иде в земята и ще роди син”.

Цар Соломон отгатна нейните думи, но тя нито една негова не отгатна. Нейната гатанка беше такава; доведе при царя красиви момчета и момичета, облечени в еднакви ризи, и ги изправи пред него. Царицата му рече, като го молеше да й отговори: “Познай кои са момчета, кои момичета.” Царят им заповяда да се измият. Момчетата започнаха да се мият бързо и рязко, а момичетата бавно и меко. Царицата се зачуди на това и го похвали много. Тя събра повторно малки момчета и момичета, облече ги в еднакви ризи и рече на Соломон: “Отдели момчетата от момичетата.” Царят заповяда да донесат плодове и да ги разпилеят пред тях. Момчетата започнаха да ги събират в полите, а момичетата в ръкавите. Соломон рече: “Тези са момчета, а тези момичета.” Тя се учуди на мъдростта му. На другия ден царицата, като събра момци, обрязани и необрязани, рече на царя: “Познай кои момчета са обрязани и кои необрязани.” Царят заповяда да донесат светия венец, на който е написано господнето име и с който Валаам беше разобличен заради магьосничество. Обрязаните момчета останаха прави, а необрязаните коленичиха пред венеца. Тя много се учуди. След това си отиде в своята земя.

Нейните мъдреци рекоха на Соломоновите: “Имаме кладенец далеч от града, с вашата мъдрост донесете ни го при нас в града.” Соломоновите мъдреци разбраха, че това не може да стане, и рекоха: “Изплетете ни пясъчни въжета, и ние ще довлечем вашия кладенец в града.” Тогава нейните мъдреци отново казаха: “На нивата ни растат ножове, с какво да ги ожънем?” Соломоновите мъдреци им отговориха: “С рог от магаре.” Нейните мъдреци казаха: “Че къде у магарето рога?” А онези отговориха: “А где се е видяло нива ножове да ражда?” Първите казаха още: “Ако солта изгние, с какво ще солим?” Другите отговориха: “С ложето на катъра.” — “Та как катър ще роди?” — запитаха те. А мъдреците на Соломон отговориха: “Ами как солта ще изгние?” Онези се учудиха на тяхната мъдрост и се върнаха спокойно в своята земя.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]