СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Давид и Соломон

СОЛОМОН И ЖЕНА МУ
 

Запазените най-стари преписи на творбата са южнославянски и това е белег, че тя намира най-напред разпространение в славянския юг. Яцимирски наброява общо 15 преписа (Библ. обзор, с. 196—198). В българските библиотеки се намират следните преписи: Сб. 308, XV— XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 252); Сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис l, c. 319); C6. № 684, XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 225).

И з д а н и я:  С п е р а н с к и й, Заметки, с. 67—73 (по пр. от XIV в,, срб. ред. с белези от бълг. извод от НБ в Белград и по Софийски сб. № 308);  А р х а н г е л ь с к и й, К истории..., ИзвОРЯС, с. 127—130 (по пр. № 308/80);  В е с е л о в с к и й, Разысквания V, 1881, с. 143—147 (по пр. от XVII в. от ркл. сбирка на Погодин) и с. 95—97 (откъси от Пловдивски пр., XVI в. от ркп. сбирка на Сырку, Ленинград);  И в а н о в, Староб. разкази, с. 270—272 (по Софийски пр. № 308 с малки допълнения от Белградски и отделни разночетения от Пловдивски пр.).

Новобългарски  п р е в о д  на апокрифа:  И в а н о в, Староб. разкази, с. 87—80;  Х р и с т о м а т и я, с. 250—251 (препечатан преводът на Й. Иванов).

Между преписите се установяват две редакции на разказа (може би два превода?). Към едната ред. принадлежат: Спер., № 326. Към другата ред.: преписа в сб. № 308, Пловд. и др. В основата на публикувания тук разказ лежи преводът на Й. Иванов по ркп. № 308, но с редица изменения според ръкописа.

Соломон беше премъдър цар, син на царя и господния пророк Давида, и владееше над цялата земя. Той имаше велики дарби, посещаваше, престорен на беглец, царете, съблазняваше жените им и вземаше пръстен от царицата.

Когато си отидеше в своята земя, той им връщаше пръстена. Така правеше с всички царе и им се подиграваше. Веднаж Давид му рече: “Соломоне, не прави така, ами се ожени.” Соломон отговори: “Докато не си намеря прилика, няма да се оженя.” И намери жена много хубава. Когато я доведе в своя дом и цар Давид я видя, рече на Соломо-на: “Наистина тази хубавица ще причини голям скандал.” Соломон отговори: “Къде ще намери по-добър от мене? Аз съм цар на царете, в света съм най-мъдър, аз съм най-хубав.” А Давид рече: “О, синко Соломоне, коя ли красавица е неприятна на хората? Неприятни са само делата, които тя върши.”

Кипърският цар чу, че Соломон си е взел жена, повика всичките си велможи и им каза: “Който от вас може да направи така, че да взема Соломоновата жена, ще му дам голямо богатство.” Тогава се намери един исполин, който взе многоценни камъни, бисер и злато. Направи рухо, каквото човешкият ум не може да помисли, занесе го в Соломоновата земя и го продаваше като търговец. Всички, като видяха дрехата, чудеха се и разказваха на царицата. Царицата каза: “Доведете ми търговеца, за да го видя.” Когато го повикаха, тя го запита: “Каква е цената на това?” Исполинът отговори на царицата: “О, госпожо, не прилича да го купиш за себе си, защо ме питаш?” Царицата каза: “Брате, защо говориш така?” Исполинът отговори: “Такова нещо в нашата земя и робините носят.” Царицата тогава рече: “Ако такова рухо носят робините, тогава царицата на вашия цар какво рухо носи?” Исполинът отговори: “Нашият цар си няма царица, понеже не си е намерил още на този свят прилика, но ако намери, приготвил е палат, където със звезди да играе.” Царицата тайно му рече: “Би ли искал царят мене да вземе?” — “Наистина, той би се радвал на твоята красота.” Тя му рече: “Как ще ме заведеш при него?” А той й каза: “Открадни църковните ключове и ми ги дай.” Тя открадна ключовете и му ги даде. После исполинът й даде биле и тя умря. Като съобщиха на Соломон, той се зачуди от какво ли бе ненадейната смърт на царицата. “Прегорете й дланите — рече Соломон — да не би да извърши дело, за което говореше баща ми Давид.” Така и направиха. Тогава Соломон каза: “Положете я в гробницата и оставете ръцете й отвън, та когато идвам, да я гледам, понеже ми беше мила.” През нощта исполинът дойде, взе я, напои я с биле и тя оживя. Пренесе я с кораб, заведе я при кипърския цар, който я направи своя жена.

“Истината ми казваше моят баща Давид” — каза Соломон.

Обходиха цялата земя и не намериха царицата. Тогава дойде човек и му съобщи къде се намира тя. Соломон каза: “Как мога да я видя, за да разбера дали е моята жена?” Един човек направи ръкавици, украсени с много скъпоценни камъни, и отиде в Кипър, за да ги продава. Царицата го повика, за да купи ръкавиците. Когато ги слагаше на ръцете си, човекът видя обгорено от желязо на ръката й, позна я, върна се и разказа на Соломон. Соломон се разтъжи много. Той подбра сто добре въоръжени мъже и ги заведе в кипърската земя, като се правеха, че са хора на тамошния цар. Соломон ги разположи край града, който се наричаше Сеаф. Той се престори на странник и влезе в града. В това време царят не беше там. Царицата видя Соломон от палата, позна го и прати да го повикат. Когато той влезе при нея, тя го запита: “Какво искаш тук?” Соломон отговори: “Ти знаеш каква любов имах с тебе, нека умра, гледайки лицето ти.” А на своите войници бе казал: “Крийте се и почивайте близо до града, та кога чуете тръба, да дойдете веднага тук.” Царицата скри Соломон.

Когато царят дойде в палата при царицата, хвана я за рамото и се забавляваше с нея. Тя му рече: “Да би те видял Соломон как играеш с мен, какво би ти казал?” Царят отговори: “Какво би ми рекъл ли? Соломон, ако и да е велик цар, той е мой събрат, понеже аз съм в своя земя. Аз теб не съм те взел с война, но ти сама дойде за любодейство.” Тогава царицата рече: “Искаш ли да видиш Соломона?” — “О, луда жено — отговори царят, — какво говориш? Соломон е цар над царете, как ще дойде тук?” А тя каза: “Ако ти покажа Соломон, нищо не му казвай, но го погуби. Ако ти каже четири думи, достатъчно е да те погуби.” Царят й каза: “О, луда жено, как може Соломон да мине през полето, пълно с войска? Ти само говориш.” Тогава тя изведе Соломона, и като го водеше, викаше велегласно: “Нищо не му говори, а го погуби!” Царят запита: “Здрав ли си, Соломоне?” Соломон отговори: “Здрав съм, но здрава ли е жена ти?” — “Соломоне — каза царят, — ако някой дойдеше в твоя дом и най-напред поздравеше твоята жена, какво би му направил?” — “Хвърлил го бих в тъмница, да лежи три дни” — отговори Соломон. Тогава го хвърлиха в тъмница. След три дни царят го изведе и устрои съд. Запита го: “Е, Соломоне?” Соломон рече: “Какво, господарю?” Царят се обърна към съдията: “Когато цар улови царя, какво му прави?” Соломон отговори: “Погубва го, но моля ти се, царю, ако и да съм в ръцете ти, аз съм цар. Аз загинах заради жена, затова не ме погубвай тайно, защото никой не ще може да узнае как Соломон е загинал. Изведи ме на полето и ме обеси на голям дъб, та всеки да види как е погинал Соломон.”

Царят го качи на колесница и поведоха Соломона през полето. Соломон се позасмя, а царят го запита: “Защо се смееш?” “Господарю — отговори Соломон, — чудя се как колело колелото догонва, а после и двете в калта.” Царят го запита: “Къде ти е премъдростта, която имаше?” Соломон отговори: “Моята премъдрост отиде при смъртта, защото, когато човек е гладен, няма никака мъдрост, а мисли да се нахрани. Та и мене жалост ме налегна и за жалост ще загина.”

Когато го привързаха за дървото, Соломон каза: “Дай ми, брате, тръба да засвиря на смърт, понеже такъв ни е обичаят.” Дадоха му тръба осмогласна, покачи се на дъба и протръби три пъти. Чуха го войниците му, дойдоха бързо и хванаха царя и царицата. Соломон им каза: “Видяхте ли как колело колелото догонва?” “Господарю — отговори царят, — дай ми сладка смърт!” Соломон му пусна кръв из всички жили и той умря леко. А царицата върза за нозете на кучета и те я разкъсаха. Соломон завладя цялата кипърска земя. На нашия бос слава във вековете.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]