СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Аврамов цикъл

СЛОВО ЗА СМЪРТТА НА АВРАМ
 

В първа ред. заглавието е “За Аврамовата смърт, как дойде архангел Михаил при Аврам” (по Л).

Освен двете редакции на разказа в рамките на цикъла, известен е още един апокриф за смъртта на Аврам, който трябва да се разглежда като вариант и се разпространява като самостоятелен разказ. Един текст от XVI в. обнародва  Т и х о н р а в о в, Памятники I, с. 79—90 (р. ред.). Заглавие: “За явяването на архистратиг Михаил на нашия отец Аврам, за неговия завет и смърт”. Този вариант с малки разлики срещаме и в нашия Панагюрски сб. от XVI в. № 433 (Цонев, Опис 1, с. 446). Тук заглавието е малко по-различно, срещат се езикови отлики, а в края и някои липси. В сравнение с цикловия разказ (Тикв., Лавр.; в Пан. не е поместен) този вариант е по-обширен; най-значителното различие по съдържание се забелязва в края на творбата. Тук срещата на Аврам със смъртта е разгърната, води се интересен диалог. Прилагам последната част на апокрифа, като правя превода по публикацията на Тих.

“Когато се свършиха дните на Аврам, господ рече на Михаил: “Да не смее смъртта да пристъпи към него тъй както обикновено взема душата, защото ми е приятел.” Той отиде, украси смъртта с голяма красота и я прати при Аврама. Аврам, като видя смъртта да пристъпва към него, много се уплаши и рече: “Моля ти се, кажи ми коя си ти? И махни се от мене! Откак те видях да идваш към мен, вътре душата ми се смути, защото аз не съм достоен за тебе. Ти си дух велик, а аз съм от плът и кръв, затова не мога да търпя славата ти. Виждам по твоята красота, че не си от този свят.” Смъртта рече на Аврам: “Казвам ти, между всички твари, които бог създаде, не се намери подобен на тебе. Потърсих между архангелите, сред небесните сили и престолите, между всички живеещи на земята и във водата и не се намери подобен на тебе.” Аврам рече на смъртта: “Излъга, аз виждам, че твоята красота не е от този свят.” А смъртта отвърна: “Мислиш ли, че тази красота е моя, или с нея мога да бъда украсена за всеки човек?” Аврам й каза: “Открий ми истината, коя си?” — “Аз съм горестно име, аз съм плач, аз съм пагуба за всеки човек!” Тогава Аврам й рече: “Ти ли си смърт? На всички ли изваждаш душите из телата?” А смъртта каза на Аврам: “Мислиш ли, че е моя тази настояща красота, или мислиш, че такава се явявам на всички? Прочее, само на този, който е праведен. За вършещия правда изплитат венец и го слагат на моята глава. И аз отивам при него с такава покорност.”

По-нататък Аврам иска да види смъртта в нейния истински вид. Тя му се показва с много глави, една змийска, друга огнена и т. н. От смъртен страх загиват седем чеда Аврамови. Аврам се моли на бота и той ги възкресява. Умира на 175 години. Слизат ангели от небето и отнасят душата му при бога. Апокрифът завършва със следните “исторически” сведения: “Исак погреба своя баща Аврам до гроба на своята майка, въздавайки слава на бога. Аврам бе погребан честно и тържествено с добър ред в същата пещера, където беше Сара — в село Ефрон; нея той бе купил, за да бъде погребван там неговият род. Това място беше много красиво, високо и изпълнено с дух божи. Заради това е и твърде прочуто в много страни. И почитано е заради любовта и добродетелите на божия приятел, праведника Аврам. Амин.”

1. Аврам живееше в своя дом и мечтаеше да види всичко, което има по света. И започна да се моли на бога. [1] Бог изпрати архангел Михаил да му вземе душата. По това време Аврам не беше ял три дни, понеже дяволът беше задържал всички гости, та да не дойде никой [2]. Архангелът се престори на пътник. Аврам го видя отдалече и се зарадва: “И на мен ми иде гост, и аз ще ям хляб.” Той ги пресрещна на пътя и рече: “Добре си тръгнал по своя път!” Онзи му отговори със същото. [3] Аврам каза: “Брате да идем у дома на ядене!” — “Бърза ми е работата — отговори той. Аврам се молеше и настояваше: “Господине, ела с радост!”

2. Аврам изпрати да приготвят трапезата. И рече: “Доведете ни коне, за да дойдем.” Ангелът каза: “Леко ще идем пеша.” Като вървяха двамата, стигнаха до един амврийски дъб. Листата на дъба говореха: “Свят, свят, свят е с праведниците!” А вейките на дъба се поклониха до земята. Аврам си мислеше, че заради него така прави дъбът, понеже не знаеше кой върви до него. Дойдоха до Аврамовия дом и Сара взе вода, за да измие нозете на госта както й беше обичай. [4] Когато ги докосна, тя рече: “Велико чудо, нозете на този човек са като на онези, които погубиха Содом и Гомор.” Аврам се скара гневно на Сара, казвайки: “Защо причисляваш светците към грешника!”

3. Когато щяха да ядат, архангелът излезе невидимо. Отлитна в небесата [5] при господния престол и рече: “Господи, ще ми позволиш ли да говоря?” — “Говори Михаиле!” И той рече: “Господи, Аврам ми дава да ям месо.” Господ отговори: “Каквото видиш той да яде, яж и ти.” Архангелът слезе начаса на земята и като седна на трапезата, започна да яде.

4. Аврам полегна на леглото заедно с госта, както имаше обичай, а Сара отиде в друга стая. Исак се прибра при Ребека. [6] Като стана в полунощ, Исак високо заплака и зарида, припадна пред стаята на своя баща и каза: “Татко, татко, отвори ми да ти се нагледам, защото сетне няма да те виждам.” Дойдоха Сара и Ребека, слязоха множество хора. Аврам им отвори. Исак прегръщаше Авргма за шията и целуваше лицето му, плачейки и ридаейки. Попитаха го защо толкова ридае. Исак отговори: “Видях сън: имах на главата си венец като слънце и този гост, който е тук, ми го взе и го отнесе в небесата. От това познах, че той е архангелът, който ще вземе душата на моя баща.” Започна да плаче и Аврам с тях, и всички се разплакаха. Тогава заплака и архангелът; сълзите Михайлови падаха и ставаха камъни безценни.

5. Аврам, като коленичи, помлои се: “Разкажи ми, господине, кой си ти и защо си дошъл?” Отговори му: “Аз. съм архангел Михаил, изпратен съм от бога, за да приема твоя дух.” Аврам се изплаши много; помоли се на бога: “Господи, не вземай душата ми днес, отпусни ме, владетелю, позволи ми да видя какво се върши по света!” [7] Тогава бог се съгласи и каза на архангела да излезе с Аврама над въздуха и да му покажат да види всичко, което се върши по вселената. И даде му бог власт да прави това, което иска. [8]

6. Архангелът го пое и се издигна във въздуха. Бог отвори сърдечните очи на Аврама и той видя всичко, и разбра. На едно място, на четвъртото небе, съзря много красив човек. Той малко се радваше, а повече плачеше. Аврам запита архангела: “Кой е този човек и защо ли така прави?” Архангелът отговори: “Топа е първосъздаденият Адам. Завежда праведниците в рая, а грешните в мъката. Когато грешни отиват в мъката, тогава плаче, а когато праведните в рая, тогава се радва.” И пак видя там един старец и заедно с него юноша. Записва на всеки човек греховете. Видя също така две врати — дясната много тясна, а лявата много широка. Една жена дойде и застана между двете врати, не влизаше в ни една врата. И запита Аврам архангела: “Господарю, кой е старият човек и юношата при него, какви ли са двете врати и коя е жената, която не влиза ни в една врата? Архангелът рече: “Този е Енох, а юношата е Авел, синът Адамов, изпращат душите всяка по своя път. Заради това господ рече: “Да не се зове Еноховата църква и кръста на земята.” А жената, която дойде при двете врати, тя бе извършила много добри неща за своята душа, но един грях не бе изповядала на духовния си отец — довела е зет, а сама се събрала с него, — затова не влиза в никоя врата.” Аврам запита: “Господарю, коя врата води за ада и коя за рая?” Архангелът отговори: “Която е отляво, тя води към мъката, а тази, много тясната, извежда в рая”. Аврам рече: “Господарю, аз имам голямо тяло, не ще мога да вляза, понеже е тясна.” Архангелът каза: “О, Авраме, за тебе ще бъде по-широка, отколкото за всеки друг”. И така пратиха жената през широката врата.

7. И отново слезе Аврам на въздуха заедно с ангела. На едно място видя седнали хора. А ето и други дойдоха. Те ги биеха и им вземаха онова, което имаха. Аврам запита: “Кои са тези и защо така правят?” Архангелът отговори: “Това са разбойници, кръв проливат.” Аврам рече: “Да ги изгори син пламък!” Така и стана. И пак на друго място видя мъже и жени, които блудствуваха. Рече: “Да зине земята и да ги погълне!” Така и стана. И пак на друго място видя едни, които предаваха някои си в ръцете на някого, и немилостиво им правеха зло. И рече Аврам: “Да дойдат бесни вълци и да ги разкъсат!” И така стана. [9] Бог видя, че Аврам не прощава, и рече на архангела: “Върни Аврама в неговия дом. Понеже не е негов труд, затова не то щади. Който се потруди, той се смилява.”

8. И така, слезе Аврам в своя дом. След това проживя 30 години. Когато пожела да умре, господ слезе във великолепен образ като гост и му подаде ябълка и хубав гълъб. [10] Хареса ги Аврам, посегна да ги поеме и предаде духът си на бога. Месец март, 25 ден, на нашия бог слава през вековете.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. В Л. тези две начални изречения липсват.

2. В Л. липсва намесата на дявола.

3. В. Л. друг диалог: “Аврам отиде при него и го запита: “О, брате, ти откъде си?” Ангелът отговори: “От горна земя съм.”

4. В Л. — “Аврам рече на Сара: “Донеси умивалника и измий нозете на този гост, понеже е изморен.”

5. В Л. — “О, огън да те изгори, защо не го вземеш за странник, а го причисляваш към небесния цар?” Исак донесе овче месо и направи ядене.”

6. Към това в Л. още една подробност: “Беше залез слънце, когато се събират всички ангели.”

7. Тези две изречения в Л. липсват.

8. В Л. след отговора на ангела само това: “Аврам рече: “Господине, нека видя телом господа и всички небесни неща.”

9. В Л. по-разширено: “Господ рече: “Вземи Аврам и го изведи в небесата. И дойде Аврам, и коленичи пред престола, и се поклони. И видя бога, седящ на херувимския престол. Ангелите там се зачудиха и всички небесни сили се възвеселиха за Аврама. Господ рече на архангел Михаил: “Излез с моя възлюблен гост Аврам, нека види всичкото устроение и да бъде всичко по Аврамова воля.”

10. В Л. е отредено място и за клеветниците, които погубват душата си, за да добият богатство. Тях Аврам проклина така: “Да се разсипят като пръст!”

11. В Л. по-разширено: “Господ рече на ангела Рафаила: “Да отиде смъртта при моя възлюблен Аврам с голяма красота и тих образ.” Когато Аврам видя смъртта, ужаси се много. Той запита: “Така ли идваш при всеки човек?” Смъртта рече: “О, Авраме, ти си праведен, затова така дойдох при тебе. А онези, грешниците, по-добре би било да не бяха се раждали.” Когато бог видя, че Аврам се изплаши от смъртта, слезе с голяма красота, дойде при Аврама и му подаде три ябълки.”