СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Аврамов цикъл
СЛОВО ЗА СВЕТАТА ТРОИЦА
Заглавието у Л. е “Страннолюбив Аврамово. Слово за света Троица”.1. Аврам винаги имаше обичай да не яде без гости. Дяволът обаче беше запрял всички пътища, та да не дойде никой при Аврама. [1] И прекара Аврам пет дни, без да яде. Бог видя неговото търпение и сам слезе с архангелите Михаил и Гавраил [2], като се престориха на пътници, които си вървят по пътя. Като ги видя отдалече, Аврам много се зарадва и рече: “Слава на тебе, боже наш, който си ми изпратил гости, та и аз да ям хляб в моя дом.” И посрещна ги, и поклони им се, и рече им: “Братя, елате в дома ми да ядем хляб!” Те му казаха: “Бърза ни е работата, не ще да дойдем.” Аврам ги молеше с обилни сълзи, те не искаха. Аврам рече: “Бога ми, елате у дома, понеже сърцето ми е сковано като в лед от глад.” И тогава дойдоха.
Когато Сара ги видя, постави вода на огъня, за да омие нозете им. И като ги миеше, рече си: “О, велико чудо, на всички минаващи оттук омих нозете, но такова чудо не видях. Аз ги докосвам, а те се изплъзват из ръцете ми.”
2. Аврам рече: “Донесете охранено теле.” И донесоха, и заклаха го, и направиха гозба. По време на яденето гостите запитаха: “Господине, где са вашите деца?” Аврам отговори: “Нямам чеда.” А те рекоха: “Отсега да родиш син.” Сара се усмихна и каза: “Господа, ние сме стари, как ще родим?” Когато се канеха да станат от трапезата, дойде кравата, ревяща за телето. И господ благослови костите на телето, то оживя и започна да суче от кравата. Аврам видя и се просълзи, [3] а Сара рече: “Аз казах истината, която видях и разбрах.”
3. Аврам се поклони и запита: “Господа, разкрийте ми кои сте вие и накъде отивате.” Господ каза: “Няма да скрия аз от моя възлюбен Аврам. Отиваме в Содом и Гомор. Там хората са грешни, ще ги погубя, аз съм Творецът.” Тогава Аврам запита: “Господи, ако там има 50 праведници, ще погубиш ли града?” Господ отговори: “Няма да го погубя, нито заради 40, нито заради 30, нито заради 10 праведници не ще погубя града.” Аврам се върна у дома си.
4. Светата тройка влезе в Содом и Гомор и посети Лотовия дом. И видяха содомяните, събраха се и заплашваха да ги уловят и да прелюбодействуват с тях. Лот им даваше дъщеря си, като им казваше: “Вземете дъщеря ми, оставете тези трима мъже.” Онези не искаха, а пожелаха да разрушат къщата. Господ каза на Лот: “Остави ги да дойдат!” И когато се приближиха, бог изпрати пламък и ги изгори. А на Лот каза: “Вземи челядта си и иди в планината, която се нарича Игор.” [4] И Лот стана, за да отиде, където му заръча бог. Жена му се обърна назад и се превърна в мрамор. [5]
5. И завря земята от огън и смола и от небесата идваха огнени искри. [6] И погълна огънят двата града, а Лот остана в планината. Като мислеше, че целият свят е погинал, той се свърза с дъщерите си. [7] И беше сам за себе си зет и тъст. Когато осъзна случилото се, стана, плачейки и биейки лицето си. И отиде при Аврам и му се изповяда. Аврам каза: “О, горко ти, чедо мое, къде ще има прошка такъв грях?!” И му показа огън край реката, наречена Ило, защото този огън е неугасим и люти зверове го пазят. Там го изпрати, за да погине от лютия звяр.
6. Лот отиде и намери звяра заспал. Взе три главни и ги занесе на Аврам.
Аврам ги видя, позна ги и се учуди. Тогава рече [8]:
“Иди и ги посади; когато пуснат лист, тогава си простен.” Той ги посади
далеч от водата [9]; три пъти на ден ги поливаше и за
три месеца пораснаха. Лот отиде при Аврама и му рече: “Отче, главните се
хванаха.” Аврам отговори: “Когато дадат плод, тогава си простен.” И пак
Лот носеше вода [10], като плачеше и разкървавяваше
лицето си. Бог чу сърдечната молитва, цъфнаха главните и дадоха плод. Лот
взе от плода и занесе на Аврам. [11] След това Исак
се роди. И тогава Аврам прослави бога заради двете радости и рече: “Слава
на тебе, създателю на вселената, днес ме дари с два дара добри.” [12]
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. В Л.: “Аврам излизаше рано и гледаше по всички пътища, за да може да покани някого в своя дом, та и той да яде хляб. Не изпращаше никого от своите слуги, за да не скрият някого.”
2. В Л. троицата е: “отец, син и свети дух”, които идат в младежки лик.
3. На мястото на това изречение: “Като видя това, Аврам падна с лице на земята, не смееше да ги гледа.”
4. В Л. още: “ никой от вас да не поглежда назад”.
5. В Л. вместо последните две изречения: “Лот взе жена си и двете си дъщери, хляб и вино и излезе на планината Игор.”
6. У Л. превръщението идва след това изречение и то се схожда с библейското: “Когато Лотовата жена чу глъчката в града, обърна се назад и се превърна в солен стълб.”
7. В Л. и тук съвсем близо до Библията: “Дъщерите на Лот си рекоха: “Какво да правим? Целият свят загина, а нас остави да изпълним земята с нашия плод.” Мислеха, че целият свят е погинал. И взеха вино, напоиха своя баща и направо му казаха. И Лот се свърза с дъщерите си — с едната, а след това и с другата.”
8. В Л. не Лот посажда главните, а сам Аврам. Посажда ги на пусто място, наречено Съден камък”.
9. В Л. се казва колко далеч се намира водата: “20 мили от мястото”, казва се още, че Лот като полива, плаче. Липсва обаче вестта, че той “три пъти” на ден ходи за вода.
10. В Л. — “други три месеца”.
11. В Л. следва кратък диалог: “И рече: “Отче покараха и родиха, ето, донесох ти техния плод.” Аврам отиде да види дървото, израсло от земята различно, но после събрано в едно, а на върха отноао разделящо се и с различни листа. От това дърво стана кръста на праведния разбойник. Видя Аврам и отиде в дома си радостен, като славеше бога.”
12. В Л. думите на Аврам са предадени по друг начин, но, общо взето, в същия смисъл; след тях четем още: “Тогава се чу глас от небето: “Авраме, благословен си завинаги в чина Мелхиседеков.” Аврам стана, взе детето и отиде в планината при Мелхиседек. И рече му: “Благослови това дете!” Мелхиседек благослови Аврама и го направи патриарх. Аврам благослови Мелхиседек и го направи свещеник. И двамата благословиха Исака. И чуха глас от небето, който говореше: “Благословеното семе Аврамово да бъде господне во веки!” И умножи се неговото семе като звезди небесни.”