II. НАУЧНИ ДОКЛАДИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕКСПЕДИЦИЯТА
5. МОРАВСКАТА ОБЛАСТ В НАРОДОСТОПАНСКО ОТНОШЕНИЕ [1]
Д-р Иван Каросеров
секретар на Варненската търговско-индустриална камара
Съгласно възложената ми с писмо № 1856/16 от 17.VII.т.г. мисия чест имам да представя следния доклад, озаглавен „Моравската област в народостопанско отношение”.
Понеже в определеното за целта време нямаше да е възможно да се посетят всички окупирани места, по взаимно съгласие с другарите от стопанската мисия — Д. Мишайков и Ст. Димитров, ние разделихме тия последните на три района, по един от които всеки от нас трябваше да проучи. На мене биде предоставена Моравската област, северните покрайнини на която за жалост не можах да обходя, както бях си предначертал.
Площта на Кралство Сърбия по измерванията на сръбския генерален щаб е обемала 48 302,6 кв. км, административно разпределена между 17 окръга, а населението ѝ е възлизало към 31 декември 1910 г. на 2 992 058 души.
От горните 17 окръга към Моравската област са причислени 7 с квадратура и население, както е посочено в таблица I,
Таблица I
[[ Окръг: Врански, Зайчарски /Тимошки/, Кюприйски /Моравски/, Неготински /Крайнски/, Нишки, Пиротски, Пожаревски ]]
101
Най-голям от тия окръзи както по пространство, така и по население е Нишкият, а последно място заемат: по пространство — Кюприйският, по население — Неготинският.
Тия цифри, сравнени с по-горе цитираните за населението и повърхността на Кралство Сърбия, показват, че това последното е поделено между Австро-Унгария и България почти наполовина, с една разлика от 824,4 кв. км и 336 036 души в полза на първата.
Запазено е старото административно деление на територията със следните само промени, наложени поради прокарването новата граница спрямо съседната западна монархия: 1) Към Нишкия окръг са придадени околиите Прокупленска и Куршумлийска (Косаничка), взети от Топличкия окръг, който в по-голямата си част остава отвъд новата граница; 2) към Кюприйския окръг е придадена Ражанската околия, взета от Крушевецкия окръг, а са му отнети околиите Ягодинска (Величка), Рековецка (Левачка) и Варваринска (Темничка), лежащи оттатък р. Морава.
Населението, което в деня на последното преброяване — 31.XII.1910 г., се е намирало в областта, се разпределя по пол и матерен език, както показва таблица II.
Таблица II.
[[ Окръг: Врански, Зайчарски, Кюприйски, Неготински, Нишки, Пиротски, Пожаревски ]]
Надмощието на мъжкото население се изразява в една разлика от 44 509 души, а неговата хомогенност изобщо се най-добре установява от обстоятелството, че само три от присъединените окръзи са, които показват в по-значителни размери население с чужд матерен език. На първо място стои Неготинският окръг с 39 314 души, а го следват Пожаревският и Зайчарският. Това са покрайнините на Моравската област, в които живеят компактни маси влашко население, считано по известните методи на сръбската статистика за чисто сръбско. Заслужава отбелязване обстоятелството, че докато населението с несръбски матерен език в цялата страна е възлизало на 132 995 души, нам са се паднали от тях тъкмо 106 962 души.
От населението само една седма част е градско, а останалото живее по селата. Припадналите се нам градове се посочват в таблица III.
102
Таблица III
[[ Град: Александровец, Алексинец, Бела Паланка, Божевец, Бърза Паланка, Болевец, Велико Градище, Велико Попово, Власотинци, Враня, Гълъбец, Деспотовец, Долни Милановец, Жабаре, Жагубица, Зайчар, Кладово, Княжевец, Куршумли, Кучево, Кюприя, Лесковец, Майдан Пек, Неготин, Ниш, Паракин, Петровец, Пирот, Пожаревец, Прокупле, Ражан, Свиленец, Свърлиг, Сокол баня, Сурдулица, Текия ]]
103
Вижда се от приведените данни, че градовете са сравнително твърде много, но затова пък са малки [*]. Най-големият град, бившата втора столица на Сърбия — Ниш, едва достига 20 000 жители, а около и повече от 10 000 жители имат само градовете Лесковец, Пожаревец, Пирот и Враня. На последно място стои със своите 56 къщи и 306 жители градчето Деспотовец, а едно средно положение заемат градовете Алексинец, Кюприя, Паракин, Прокупле и Свиленец с 5 до 10 хиляди жители.
Населението, което обитава областта, е твърде компактно. Това се дължи, от една страна, на поселищната политика, практикувана от държавата, а от друга — на нетолерантността, характеризираща самото население. Пропито от известния негов шовинизъм, това последното не е толерирало чуждите елементи, които, поставени под постоянен морален натиск, а много често изложени и на материални щети, са се виждали принудени или да се изселват, или пък са се асимилирали. А държавата много планомерно е тероризирала всички ония, които в нейни очи не са минавали за „прави” сърби, и ги е принуждавала да напущат страната. Характерни са в това отношение изселванията на албанския и турския елемент. В замяна на този отлив на работни ръце властите са насърчавали прииждането на сърби, останали извън границите на сръбското кралство. Така например по шосето от Ниш за Прокупле се срещат селата Александровец и Нова Божурня, заселени с преселници от Банат. Добре планирани, с хубави чисти къщи, построени по унгарски стил, тия села отдалеч издават произхода на своите жители. Те са дошли тука през 1881 г. Дадена им е била безплатна земя: по 4 хектара за обработване и по 20 ара за построяване къща; не са плащали в продължение на 4 години никакви данъци и 5 години не са служили във войската. Подобни на тия са и селата Косанчик и Миланово в Лесковска околия. Всички тия преселници се отличават със своята работливост и се радват на много добро благоденствие. С тях са били запълвани празнините, образувани от изселването на албанците и турците. Разбира се, такива села има и другаде из страната, а горните са приведени само като характеристика за заселищната политика на държавата.
При все това намират се в страната жители, върху които всички усилия за сърбизиране са останали напразни. Не е тука дума за населението на източните съседни с България покрайнини, защото неговият говор, носията и обичаите му издават още на пръв поглед от какъв произход е то, нито за отделни лица, разпръснати тук-там по градовете, без особено значение наистина поради малобройността си, ала знаещи добре своето потекло, макар да са считани за „преродени”. Има, напротив, цели села и групи от такива, чиито жители и сега знаят кога и отгде са дошли по местата, в които живеят, и
*. Сърбите са имали подразделението: градове (вароши) и градчета (варошици). От горните селища повечето са градчета.
104
следователно — какви са, от какво произхождение. Така например на около 3 км южно от град Свиленец се намира селото Дублье, броещо 350 къщи и заселено с чисти българи, които са се заселили тука преди повече от 100 години и при все това са запазили своето западно българско наречие. Първите, най-стари преселници са дошли от Видин, а след това — от Н. извор и Зайчар. Като причина за преселването си те изтъкват турските зулуми по онова време. Доста българи имало и отвъд р. Морава, недалеч от вливането ѝ в Дунава, в с. Шалинци, Смедеревско. Друг един забележителен оазис от български поселища се намира в хубавата долина на р. Топлица, между Прокупле и Куршумли. Селата Шишмановец, Гоиновец, Прекадин, Долна Тополница, Малка Плана и др. са заселени с чисти българи от западните наши покрайнини. Последното село, току до самото шосе на р. Планска, има около 40 къщи и жителите му са дошли от Трънско преди 35-40 години. Причина: за да дирят по-хубава и повече работна земя, каквато те наистина са намерили. Запазили са, особено старите, своето наречие. От тази категория е и селото Бугариновец вдясно от шосето Ниш-Прокупле, на около 6-7 км от последния град.
Забележителни са влашките поселища в областта. Започвайки приблизително около линията Кюприя-Болевец-Зайчар, те стават толкова по-многобройни, колкото се приближаваме към Дунава, дето вече имат решително надмощие. Тука преобладава румънският език, към който даже и самите сърби са свикнали. Тези власи напълно са запазили както езика си, така и своя начин на живот, ала при все това, както властите по-рано са ги считали, така и самите граждани сега още продължават да ги считат за чисти сърби.