Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г.

съст. Петър Хр. Петров

 

II. НАУЧНИ ДОКЛАДИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

2. ПЪТУВАНЕ В МАКЕДОНИЯ  [1]

 

Доц. д-р Богдан Филов

директор на Народния музей

 

 

Чест имам да Ви изложа в настоящия рапорт резултатите от пътуването ми в Македония, което предприех съгласно предписанието Ви № 1886/13 от 6 юли т.г. и което продължи от 12 юли до 13 септември.

 

Целта на пътуването ми беше да се запозная с археологическите паметници на страната, да снема и опиша поне по-важните от тях, както и да прибера, доколкото би било възможно ония паметници, които представляват по-особен интерес и които при днешните обстоятелства лесно биха могли да пропаднат. Наред с това имах случай да прегледам и старините, които са били открити в най-ново време било при извършването на укрепителни работи, било при прокарването на нови пътища от нашите и съюзните войски в Македония. По такъв начин надявам се, че можаха да се съберат и запазят ценни за науката и за нашето минало материали, част от които без това може би щяха да бъдат изгубени за нас.

 

Естествено е, че настоящият ми рапорт не може да съдържа описание на всички видени от мене паметници, нито даже подробното им изброяване, тъй като подобно нещо би представлявало интерес само за специалистите по тази материя. Затова ще се огранича да изтъкна само в общи черти характера и значението на паметниците, които имах случай да прегледам, особено на тия от тях, които представляват интерес от наше национално гледище. Надявам се при това, че ще имам случай да използвам по-късно събраните от мене материали в едно специално съчинение върху археологическите паметници на Македония.

 

Пътуването си започнах от Горна Джумая [2] през Креснеското дефиле за Левуново, отдето имах случай да предприема ред излети в околността, а именно в Мелник, дето взех бележки за зографията на многобройните тукашни църкви и прибрах някои стари изоставени икони, ценни поради художествената си изработка; в Катунци, където прегледах откритите напоследък развалини на една старохристиянска църква от V или VI век сл. Хр., чийто под е направен от мозайка [3]; най-после в Рупел [4], дето установих мястото на средновековното укрепление, което е бранело прохода на Струма. По-важни бяха резултатите, които добихме заедно с г-н Йордан Иванов при пътува-

 

70

 

 

нето ни по Беласица. Близо до с. Ключ можахме да установим едно твърде голямо средновековно укрепление, което по всичко изглежда да бъде по времето на Самуил и което трябва да е играло важна роля в Беласицката битка. То се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият в самото му подножие [5]. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен още в Самуиловата столица в Преспа. По този начин една точна топографска снимка на това място заедно с непосредствената му околност би представлявала твърде голям научен интерес. По наша молба в щаба на 11-та Македонска дивизия ни обещаха да направят такава снимка. Все в свръзка с въпроса за Беласицката битка посетихме и двата главни прохода на Беласица при Демир капу и при Тумба. От направените там наблюдения дойдохме до заключение, че обходната колона на византийците, която според историческите документи е ударила Самунловите войски в тил, трябва да е минала през прохода край Тумба, като е излязла от с. Матница, в южните склонове на планината. По този случай посетихме и развалините на едно старо селище, вероятно манастир, открити напоследък при прокарването на един път между Коларово и Демир капу. Манастирът според намерените предмети възхожда още към началото на старохристиянската епоха (IV век), обаче разкопките не бяха още достатъчно напреднали, за да позволят едно по-определено заключение относно предназначението и датата на разните открити сгради.

 

По-нататък, в долината на Струмица посетих селата Водоча и Велюса, дето се намират две интересни стари църкви, на които снех плановете. Манастирската църква при Велюса датира още от XI век, а тази при Водоча според както изглежда — от XII или XIII век. Тъкмо тя представлява твърде голям интерес в архитектурно-историческо отношение. И двете църкви са вече за жалост полусрутени и грозят съвсем да се съборят [6]. По тази причина музейното управление би трябвало, щом като обстоятелствата позволят това, да вземе незабавно мерки за тяхното запазване. Каменният надпис на гръцки език от църквата във Велюса е пренесен вече в София и сега се пази в Народния музей. От Струмица, след като посетих мимоходом и римското градище Евит Хисар при с. Мравинци, стигнах в Демир капия на Вардар. Тук, както показват многобройните находки и откритите напоследък от германските войски римски гробове, още в римско време се е намирал значителен град. От един каменен надпис, намерен наблизо в Булдур чифлик, се установява и името на този град – Юменион. През средните векове тук се е намирала силната крепост Просек, която е била седалище на известния български войвода Стрез. Разните предания, запазени за иея и досега у околното население, свидетелствуват за нейното едновремешно значение.

 

Няма да се спирам върху многобройните римски паметници, които намерих в околностите на Кавадарци и Градско и които по-рано отчасти

 

71

 

 

не бяха известни. Те свидетелствуват, че в римско време целият този край е бил гъсто населен, и че тукашното население е притежавало твърде висока култура. Две думи ще кажа само за старохристиянската базилика, която напоследък германските войски бяха разкрили чрез систематически разкопки до моста над р. Черна при чифлика Паликура. Тази базилика, на която също снех плана, е дълга 19,5, широка 13 м. и датира още от старохристиянската епоха (от V или VI век). Тя се отличава по богатата си мраморна архитектура с два реда колони, които са я делили на три кораба. Някои от колоните и от мраморните орнаментирани плочи, които са красили нейната вътрешност, са още запазени. При разкопките в базиликата е бил открит и един мраморен релеф с човешки фигури, който германците откарали някъде с железницата. Като се има предвид, че мраморни релефи от тази епоха са голяма рядкост и че те по тази причина представляват голям художествено-исторически интерес, трябва да се съжалява твърде много, че въпросният релеф не е можал да бъде запазен у нас. Голям интерес представлява така също и църквата в с. Дреново, между Прилеп и Градско, в която и сега се служи. Сегашната сграда, която е твърде интересна в конструктивно отношение, произхожда отчасти от XIV век, обаче изглежда да е била въздигната върху развалините на друга, много по-стара постройка. Също и в тази църква се намират някои твърде интересни мраморни плочи с релефни изображения.

 

От Кавадарци прибрах един твърде важен български поменик от XVII век, произхождащ от Полошкия манастир, както и един римски надгробен паметник от мрамор с интересни релефни изображения.

 

Особен интерес в археологическо отношение представя с. Варош при Прилеп, дето едно време се е намирал старият град. Наред с паметници от римската епоха тук са запазени и няколко стари църкви, които датират, както изглежда, от XII-XIV век, макар в повечето случаи фреските им да са от по-ново време [7]. Тези църкви по план и направа се схождат напълно със старите църкви в Търново и Арбанаси, и в това именно се заключава главно тяхното значение. Те са вече подробно изследвани от руския учен Милюков и затова няма да се спирам повече върху тях [8].

 

В околността на Прилеп се намират и редица интересни манастири, от които посетих Трескавец, Слепче и Зързе [9]. Църквите и в трите тези манастири са изписвани и поправяни по няколко пъти, тъй че техните фрески датират от разни епохи, от XIV до началото на XIX век. В следствие на това те дават изобилен материал за изучаването на македонските зографски школи, между които в по-ново време се е проявила Крушовската школа. Произведения на крушовските майстори можах да констатирам при пътуването ми почти във всички части на Македония.

 

В Битоля, с изключение на римските каменни надписи и релефи, събрани в двора на бившата гръцка гимназия, не се оказаха други важни археологически паметници, особно от българско време, които

 

72

 

 

биха били по-интересни за нас. Обаче при посещението ми на този град можа да се уреди въпросът за прибирането на Самуиловия каменен надпис [*], който тогава се намираше още в с. Герман, на юг от Преспанското езеро, в гръцка територия. Този паметник, който, както е известно, е най-старият български надпис с кирилица и който също и по съдържание представя твърде голям интерес, сега вече е пренесен на храненне в Народния музей в София, дето той ще заема видно място между най-ценните наши паметници [10].

 

В околностите на Битоля посетих още и Слепченския манастир „Св. Иван Предтеча” над с. Слепче по пътя към Кичево [11]. Манастирската църква е преправена в по-ново време, а също и зографията ѝ датира от 1889 г., тъй че не представя никакъв особен интерес. Самият манастир е основан обаче много по-рано. От един запазен надпис се вижда, че той с бил зографисан още през 1637 година. От по-старите предмети, запазени в манастира, заслужава да се споменат една икона на Исус Христос от 1628 година с български надпис, две икони на св. Богородица с гръцки надпис, които не са датирани, обаче изглеждат да бъдат още по-стари, и особено двете дървени врати на църквата, богат украсени с рязани орнаменти и образи на светци. Имената на светците са на български език, отдето може да се заключи, че тези две врати са произведения на български майстори, вероятно от Дебърско. В манастира са запазени така също и стотина стари ръкописа и старопечатни книги, които би трябвало да се прегледат подробно от някое вещо лице. Между ръкописите отбелязах едно житие на св. Дионисий Ареопагит, писано в самия манастир през 1553 г. Според думите на монасите в манастира имало по-рано и ръкописи на пергамент, които били задигнати преди 30-40 години от някаква рускиня, която дала в замяна сегашните печатни църковни книги. Спрях се по-надълго върху този манастир, защото той изглежда да е бил един от най-важните български просветителни центрове през епохата преди Освобождението. За това свидетелствува не само сравнително богатата му библиотека от стари книги, но така също и обстоятелството, че преди откриването на Скопското духовно училище манастирът е играл ролята на духовна семинария, дето са се приготовлявали, повечето практически, голямо число свещеници. Почти всички по-стари свещеници от Битолско и Прилепско са били възпитаници на този манастир. Тук имало така също и училище за деца, поддържано в по-старо време от Българската екзархия, което по всяка вероятност ще да е заместило старата манастирска школа.

 

Най-голям интерес във всяко едно отношение представят за нас безпорно старините на град Охрид. Вече самият факт, че този град е бил известно време столица на Самуил и седалище на самостоятелната Охридска архиепископия, която продължаваше да съществува и във време на турското владичество, показва каква важна роля е играл

 

 

*. Вж. приложения рапорт на Ст. Костов.

 

73

 

 

Охрид в нашето минало, особено в просветително отношение като център на дейността на св. Климент. Благодарение на обстоятелството, че градът лежи настрана от големите пътища и че той в по-ново време е почнал да запада, че не е можал да се „модернизира”, в него са се запазили многобройни старини, които имат за нас не само национално значение поради тяхната историческа стойност за нашето минало, но така също са и ценни художествени паметници, които хвърлят светлина върху развитието на изкуството в Западна Македония от най-старо време до днес. Можеше да се предполага, че сърбите, които проектираха да уредят в Скопие специален археологически музей за Македония, са задигнали по-важните подвижни старини от Охрид, особено тези, които се пазеха в църквата „Св. Климент”. За щастие това предположение не се оправда. При дохождането ми в Охрид можах да констатирам, че всички старини са останали на мястото си благодарение на мерките, които лицата, натоварени с грижата за тяхната охрана, са взели своевременно за тяхното запазване. От съкровищницата на църквата „Св. Климент” липсваше само тъй нареченият кодекс на св. Климент, който съдържа решенията на Охридската архиепископия с оригиналните подписи на съответните архиепископи. Наистина този паметник е вече обнародван, тъй че той е известен на учените. Обаче той има такава голяма историческа важност и още толкоз малко е използван, щото пропадането на оригинала му би трябвало да се счита за много голяма научна загуба. Ето защо би трябвало да се направи всичко възможно и да се вземат най-строги мерки, за да се намери този ценен документ, като се има предвид, че той трябва да е бил задигнат тайно от някое вътрешно лице и че се намира може би и сега в Охрид, пазен в някоя частна къща, за да бъде отпосле продаден някъде за голяма парична сума.

 

Както е известно, Охрид се намира на мястото на античния град Lychnidus, който е бил една от станциите на прочутата Via Egnatia. За историята на града в антично време се знае твърде малко, тъй като по-подробни изследвания, които биха могли да станат само с помощта на систематически разкопки, не са правени. В града са запазени на всеки случай и досега още някои паметници от онова време. Между тях особно ценни са три мраморни релефа, които се отличават по своята художествена изработка и които изглежда да произхождат от един и съши по-голям паметник. Единият от тези релефи, на който е представен Дионис със сатир и бакханки, се намира в преддверието на старата църква „Св. Никола”; вторият релеф (Аполон с музи) е изхвърлен в двора на църквата „Св. Богородица, а третият (кентавър в борба с лапит) е зазидан във външното преддверие на църквата „Св. София”. Освен това запазени са и няколко камъка с антични надписи, някои от които се намират в двора на църквата „Св. Климент”, а други са зазидани около долната врата на крепостната стена.

 

От охридските църкви най-голям интерес като архитектурен паметник представя църквата „Св. София”, съградена по всяка вероят-

 

74

 

 

ност през XI век с една голяма пристройка на фасадната ѝ страна от XIV век. Църквата, която доскоро е служила като турска джамия, сега е полуразрушена и изоставена. Необходимо ще бъде да се направят и в нея час по-скорошните поправки, за да се запази от по-нататъшно разрушение. Първоначалната фрескова живопис на църквата е отчасти още запазена. На някои места тя е била откъртвана и сменена с по-късни изображения. Понеже досега не притежаваме още един удовлетворителен план на тази църква, направих наново нужните изследвания и снимки, за да може тази празнина да се попълни.

 

На второ място по своето значение иде църквата „Св. Климент”, съградена в 1295 г., на която също снех плана. Понеже тази църква след обръщането на „Св. София” в джамия е станала катедрална на града, в нея са събрани и всички по-ценни църковни старини, някои от които, както напр. големите икони на св. Богородица и на Исус Христос отстрани на царските врата, са се намирали по-рано в църквата „Св. София”. Между тези старини най-ценни са иконите със сребърни ризници, издадени и подробно описани от руския учен Кондаков, които отчасти датират още от XII век. Внимание заслужава така също и бронзовият полюлей от 1549 г., който е типичен за старите македонски църкви. Други два подобни, но по-малки полюлея се намират в църквата „Св. Димитър” в с. Варош при Прилеп и в манастирската църква при с. Зързе, Прилепско.

 

В Охрид се намират още редица малки, но стари църквици, които са строени все по един и същи тип — като параклиси, без купол и без разчленение на вътрешното пространство. Такива са „Св. Димитър”, „Константин и Елена”, „Св. Богородица”, „Св. Никола” и малката „Св. Климент”. Всички тези църквици са интересни поради отлично запазената им зография, която отчасти датира от твърде старо време. Така например зографията на малката църква „Св. Климент” датира от 1388 г. и съдържа два интересни образа — на св. Климент и св. Наум. Църквата „Св. Иван”, която има по-големи размери и е с купол, датира вероятно от XIV век, но по-късно е била съвсем подновена, тъй че от старите фрески са запазени само незначителни следи. В нея се намира една интересна икона на Исус Христос от 1674 г.

 

Старата крепостна стена на града, особено вътрешната крепост (цитаделата), която се намира на по-високия хълм над църквата „Св. Иван”, е още много добре запазена. Тя с имала отчасти кръгли, отчасти четвъртити кули и е градена от ломени камъни и хоросан, в който не са примесени чукани керемиди. Тук-там в градежа са поставени и парчета от тухли. Както може да се съди от начина на градежа и от градежните форми, крепостната стена е от средновековно произхождение, обаче отпосле често е била поправяна. Вероятно е, че ако не цялата, то поне една значителна част от нея е била направена във време на Самуил, когато Охрид е станал негова столица [12].

 

Манастирът „Св. Наум” на южния край на Охридското езеро е също така интересен поради своята фрескова живопис. В него се

 

75

 

 

намират между другото образите на св. Седмочисленици, на Св. цар Борис и на Самуиловия син [зет — П. П] св. Иван Владимир. Фреските наистина са едва от 1806 г., обаче те възпроизвеждат по-стари типове [13]. Посетих така също по брега на езерото селата Радожда и Калища, дето има стари, издялани в скалите църквици с добре запазена фрескова живопис.

 

На Косово поле, в околностите на Прищина, не се намират никакви старини, които да са непосредствено свързани с нашето минало. Най-важният архитектурен паметник в тази област е петкуполната църква в Грачаница, близо до Прищина, съградена в 1322 г. от сръбския крал Стефан Милутин. Стекописните образи на този крал и на жена му Симонида, дъщеря на византийския император Андроник Палеолог, рисувани при направата на църквата, в богати царски облекла, са още запазени. Преддверието на църквата изглежда да е прибавено отпосле и е било изписано в 1571 г. Инак църквата е била поправяна няколко пъти, напоследък през 1897 г.

 

Твърде голям интерес представя и рязания дървен иконостас на църквата „Св. Никола” в Прищина поради многобройните фигурални композиции според сцени от Светото писание, с които са украсени таблата под големите икони на иконостаса. Също така и в другите му части наред с богати растителни орнаменти, е широко използвана човешката фигура като декоративен елемент. Този иконостас, за който смело може да се каже, че принадлежи към най-хубавите произведения на резбарското изкуство в Македония, е правен към 1827 г. от дебърски майстори, чиито имена не са известни. Според своята направа, избора и разпределението на фигуралните композиции той се схожда с още три други подобни иконостаси, от които единият се намира в църквата „Св. Спас” в Скопие, вторият в църквата на манастира „Св. Иван Бигор” при Дебър и третият в църквата „Св. Богородица” в Т. Пазарджик. Според разказите на местни хора и четирите тези иконостаса, които произхождат на всеки случай псе от същата епоха, били произведения на един и същи майстор. Доколко това дело е вярно, ще може да се установи чрез сравнението на детайлните снимки, които направих от съответните иконостаси и които ще могат да бъдат използвани в една специална студия.

 

В околностите на Прищина посетих още и селата Янево и Липлян, дето копирах няколко латински надписа. Както е известно, незначителното днес село Липлян се намира на мястото на римския град Ulpiana, който е бил главният център на Косово поле в римско време. От развалините на стария град, върху които днес е застроено селото, не личи сега почти нищо. Обаче според разказа на селяните в селото при разкопаване по-дълбоко често се откривали стари зидове, които ще да са от римско произхождение. Пътуването, което направих до Призрен и оттам в албанска територия до събирането на двата Дрина, не дава никакви особени резултати в археологическо отношение.

 

76

 

 

Старите постройки (калета, църкви и мостове), които видях там, нямат особно значение за нас.

 

Последните дни от пътуването си посветих на Скопие и околността му [14]. Както е известно, днешният Скопие заема мястото на голямата римска колония Scupi, чиито развалини личат и досега по височината на север от селото Злокучани, около 5 км на запал от Скопие. „Калето” а Скопие не е от римско произхождение, както обикновено се мисли, но датира едва от византийско време, и то само тази негова част, която се намира в центъра и е градена на лицевата страна с големи каменни блокове. Външната стена на калето, която е много по-добре запазена, е градена едва в турско време. Също така и големият водопровод на север от Скопие, който има повече от 40 аркови отвора, погрешно се счита за римски. Както показва начинът на градежа му, той е бил правен едва в турско време, и то вероятно през XVI век. В самия град няма запазени много стари постройки, които да представят интерес в археологическо отношение. Само старият Куршумли хан заслужава по-голямо внимание. Той е твърде солидна постройка, правена в турско време, вероятно през XVI или XVII век, и има много красив двор, заграден от всички страни с отворени колонади на два етажа. Зданието сега е напуснато и до такава степен замърсено, че в него почти не може да се влезе. Налага се дълг на нашите власти поне да го почистят и да го запазят от разрушение, тъй като той принадлежи към най-хубавите архитектурни паметници на Балканския полуостров от по-ново време. Сърбите проектираха да уредят в него особен археологически музей за Македония и трябва да се признае, че тази идея е много сполучлива. Би трябвало да се използва той за тази цел и от наша страна.

 

От другите старини на града най-голямо внимание заслужава като рядко художествено произведение иконостасът на църквата „Св. Спас”, правен от дебърски майстори в 1824 г. [15] По изработка и по фигуралните си композиции в таблата под големите икони той се схожда твърде много с иконостаса от Прищина, за който споменах по-горе. Както вече забелязах, този иконостас ще трябва да се проучи по-подробно в свръзка с подобните нему иконостаси от Прищина, „Св. Иван Бигор” и Т. Пазарджик.

 

В околността на Скопие се намират голямо число манастири някои от които датират от по-ново време, но повече от тях са били основани още през XIII или XIV век. По-важните от тези манастири, като Крали-Марковия, Нерезкия в Люботин, са вече подробно изследвани от руските учени Милюков и Кондаков, по която причина аз се ограничих да посетя само някои от тях, които не са толкоз известни и които ми се сториха по-интересни, а именно „Св. Богородица” и „Св. Андрей” при с. Матка, „Св. Никита” при с. Горняни и „Св. Богородица” в с. Побужне. Стари и интересни църкви с фрескова живопис се оказаха още в селата Глухова, Баняни и Кучевица. Всички

 

77

 

 

тези църкви и манастири ни дават богат материал за проучване на македонските зографски школи от XIV век насам.

 

В първоначалния ми план влизаше още да посетя и околностите на Щип и Велес, дето също изглежда да има някои твърде ценни в археологическо отношение паметници. Обаче поради липса на време и поради мъчнотиите за намиране на превозни средства трябваше да се откажа от това си намерение и да отложа неговото осъществяване за по-благоприятно време. На всеки случай вярвам, че успях да обходя почти всички по-важни в археологическо отношение места на Македония и да се ориентирам достатъчно върху количеството и стойността на нейните археологически паметници. В сравнение с условията в стара България може да се изтъкне, че в Македония паметници от римско време не се срещат тъй много, както у нас, а пък могили въобще съвсем липсват. В замяна на това много по-изобилни и по-разнообразни са паметниците от по-ново време, особено църковните старини. Тъкмо тези последните са особно важни за нас, тъй като те са непосредствено свързани с нашата история и с нашия национален бит. По тази именно причина на тяхното изучаване и запазване би трябвало да се обърне особно внимание.

 

 

София, 5.Х.1916 г.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

БЕЛЕЖКИ

 

1. ЦДИА, ф. 260, оп. I, а.е. 71.

 

2. Дн. гр. Благоевград.

 

3. Вж. Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските теми (IV-ХII в.). — Годишник на Народния музей за 1922-1925 г. Т. IV, 1926. с. 551.

 

4. Демирхисарско, в Гърция.

 

5. Крепостта е проучена археологически от Димка Стоянова-Серафимова. Резултатите от разкопките още не са публикувани.

 

6. Вж. Иванова, В. Цит. съч.. 537-540. Милетич, Л. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. - Македонски преглед, г. II, 1926, № 2, 35-48.

 

7. Вж. Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, с. 70.

 

8. Милюков, П. Н. Християнские древности Западной Македонии; — ИРАИК, Т. IV, 1899, 21-151

 

9. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., 67-71, 73-74; Трайчев, Г. Манастирите в Македония. С., 1933; Василиев, А. Две старинни манастирски църкви в Македония. — Годишник на Народния музей. Т. VII, 1942, 107-153.

 

10. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., 23-25.

 

11. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., 71–73.

 

12. За църквите в Охрид вж. Иванова, В. Цит. съч., 521-526; Филов, Б. Старобългарското изкуство. С., 1924. 19-26, 35-37. 44; Иванов, Й. Цит. съч., 34-53.

 

13. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., 53-55.

 

14. Вж. Иванов, Й. Цит. съч., 103-131; Панов, Д. Скопие Исторически бележки. С., 1916, 54 с.

 

15. Василев, А. Резбите от иконостаса на църквата „Св. Спас” в Скопие. С., 1942.