Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г.

съст. Петър Хр. Петров

 

II. НАУЧНИ ДОКЛАДИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

13. МЮСЮЛМАНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В НОВООСВОБОДЕНИТЕ ЗЕМИ  [1]

 

Димитър Г. Гаджанов

лектор по турски език при университета

 

- Мохамедани православни и мохамедани сектанти
- Разпределение на мохамеданите по народности и тяхното географическо разположение в новите земи  (езиково потурчване на помаци след Хуриета)

A. Географическото разположение на мохамеданите от трите народности по окръзи и околии
:
   
1. Щипски окръг  (Околии: Щипска, Беровска, Царевоселска, Св. Николска, Кочанска, Радовишка)
    2. Струмишки окръг  (Околии: Горноджумайска, Неврокопска, Мехомийска, Петричка, Мелнишка)
    3. Кавадарски окръг  (Околии: Гевгелийска, Дойранска, Неготинска, Кавадарска)
    4. Скопски окръг  (Околии: Велешка, Скопска, Качанишка)
    5. Кумановски окръг  (Околии: Кумановска, Прешовска, Криворечко-Паланешка, Кратовска)
    6. Прищински окръг
    7. Призренски окръг
    8. Тетовски окръг  (Околии: Тетовска, Гостиварска, Галишка, Бродска)
    9. Охридски окръг  (Околии: Дебърска, Стружка, Охридска, Поградецка)
    10. Битолски окръг  (Околии: Кичевска, Ресенска, Битолска, Крушовска, Прилепска)

B. (Народности
:)

   
1. Помаци
    2. Албанците
    3. Македонските турци
    4. Турските диалекти
    5. Аграрният въпрос
    6. Политически размишления

Обща таблица на населението в югозападна България
(Карта за трите мохамедански народности в новите земи)

 

 

Съгласно писмата на Щаба на действующата армия (Разузнавателна секция), под номера 1815 и 1886/10 от 21 юни и 6 юли т.г., аз бях назначен за член на разузнавателната мисия за проучването на новите земи. В резултат на тези проучвания имам чест да Ви представя, господин полковник, настоящия си доклад.

 

С поменатите писма и дадените допълнително устни инструкции от многозаслужилия покойник генерал Жостов на мен бе възложена следната задача.

 

Натоварен бях да изуча мюсюлманското население в новите земи в културно, диалектно и етнографско отношение в свръзка с турците в стара България и Мала Азия. Трябваше при това да се съберат точни статистически сведения за числеността на разните народности и предимно за мохамеданите в тези земи, тъй като сведенията на административните органи по този въпрос не представляват здрава гаранция за абсолютна вярност. Имал съм случай да прегледам официални сведения за народонаселението в Македония и да видя как албанците са представени като турци, турци като албанци, помаци като турци и т.н. Даже има случаи, гдето православни албанци са представени като българи. Религията прочее е послужила като мерило на селските кметове при съставянето на народностните статистики и от това и бъркотията в тези сведениия. Трябваше да се коригират тези сведения въз основа на точната численост на разните мохамедански народности в Македония, което и направих. Затова и всички статистики, които евентуално би се представили на Щаба на армията и които не са съгласни с моите сведения, мисля че ще бъдат погрешни. Ако, както е известно, помаците са от български произход, то турците са от туранско-уралско потекло, а пък албанците принадлежат към итало-албанската езикова група. В лицето прочее на балканските мохамедани ние трябва да различаваме различните национално-политически групи с различна култура, обществена дееспособност и национално-политически тежнения и аспирации. Като се има предвид,

 

231

 

 

че в бъдеще ние ще имаме поданици и сърби или посърбени българи, трябва да знаем кои елементи са безопасни и можем да ги използваме за българската кауза и кои пък могат да пречат на правилното развитие на българския държавен организъм, та спрямо тях да приложим строг националистичен режим, за да обезпечим хубава бъднина за новата велика България. Необходимите по тоя въпрос данни ще ни послужат не само в бъдещите преговори с Австрия за окончателното определяне на границите ни, но и за правилна ориентировка в насоките на вътрешната ни политика.

 

Според това покрай чисто научни турколожки изследвания в задачите ми влизаше и една политическа анкета, в която се изказвам на друго място.

 

Маршрутът ми. Първоначалният ми маршрут беше определен както следва:

 

От Горна Джумая по направление към Куманово-Скопие-Прищина-Призрен, оттам на юг към Дебър-Охрид и на изток към Битоля и Вардарската долина. Щом обаче пристигнах в Горна Джумая [2] и влязох в непосредствен контакт с Македония, стана нужда да изменя този маршрут и тръгнах по направление към Царево село. Този градец се оказа един много удобен пункт за наблюдаване и изследване не само царевоселските помаци, но и ония в Малешевско. Оттам заминах за Кочани. Оттук направих няколко екскурзии между турците в Плачковица планина. От Кочани отидох в Щипско, гдето се натъкнах на компактни турски маси. От Щип трябваше да посетя Овче поле с център Св. Никола. Оттам пак се върнах в Щип и посетих юруците в южните склонове на Плачковица планина. За да определя диалектните граници на юруците, по-нататък тръгнах към Радовишко и оттам в Струмишко и Струмица, отгдето можеше да се изучат Петришко, Мелнишко и разположените пò на север помаци. От Струмица тръгнах през с. Злетово към Дедели и Валандово за изследване валандовските и дойранските турци. После през Удово отидох в Криволак и посетих кавадарските помаци. От Кавадарци, гдето намерих границата между турците и помаците, отидох във Велес и оттам в Скопие. Тук вече захваща албанският елемент, който далеч се простира на изток и към Кумановско. За да намеря източните граници на албанското народностно разпространение, както и за да определя откъм север диалектните граници на кочанските и овчеполските турци, отидох в Куманово, отгдето може да се наблюдава Кратовско и Кривопаланечко. От Куманово пак се върнах в Скопие, отгдето заминах за Тетово. Последният град ми послужи като добър център за изучаване прищинските и призренските албанци и шарпланинските помаци. Оттам слязох в Гостивар и Кичево. От последния пункт тръгнах към запад и посетих Дебър за успешно проучване помашкия

 

232

 

 

въпрос в Западна Македония и етнографията на лежащите пò на юг, в дефилето на р. Черни Дрин, анадолски махамедани. По-нататък маршрутът ми следваше пътя Струга-Охрид-Ресен-Битоля-Прилеп-Грацко и оттам през Скопие и Ниш за София. Нека тук кажа, че разните градове, които посетих, служеха повече като център, отгдето правех екскурзии в самите мохамедански села за непосредствено наблюдение и изучаване на широките селски маси. Пътуването ми трая близо два месеца: от 12 юли до 5 септември.

 

Това пътуване ми даде възможност да констатирам, че досегашните етнографски карти за Македония не са много точни и затова и аз бях принуден да изменя първоначалния си маршрут, начертан според тези карти.

 

След тези няколко думи излагам накратко и изучаванията си.

 

 

Мохамедани православни и мохамедани сектанти  [3]

 

Във времето на Мохамед всички мюсюлмани са били православни и имали за верую: „Един е бог и Мохамед е негов пратеник.” След смъртта на Мохамед обаче през времената на неговите апостоли Абубекир, Осман и Юмер и особно във време на Мохамедовия зет Али възникват сериозни, даже и кървави конфликти между неговите наследници за кой да бъде халиф, т.е. Мохамедов заместник на земята. В резултат на тези конфликти става историческата битка при Кербеля (град в Месопотамия) между последователите на казания Али и ония на Муавие, главен претендент за Мохамедов заместник, вследствие на което се явява окончателно разцепление в мохамеданския свят, което разцепление съществува и до днес. Оттогава датират и религиозните секти у мюсюлманите. У нас, в стара България, мюсюлманите сектанти са известни под общото име „алианци” и българинът изопачава името на Мохамедовия зет Али и го обръща на св. Илия, та се мисли в широките маси, че алианците са потурчени българи, които и досега продължават да се кланят на св. Илия. Нищо вярно, разбира се, няма в това. „Алианци” е българско название от турското „Алеви”, а последното значи „привърженик на Али”.

 

След битката при Кербеля мохамеданите се разделили на две религиозни категории: на православни „тарик мюстеким” или истински Мохамедови наследници, и на сектанти „тарикат” или „дервиши”, повечето от които са привърженици на Али, а някои пък се считат като потомци и наследници на Мохамедовия приятел (сухабе) Абубекир. Православните мохамедани ходят на джамии с минаре или в месчиди без минаре (махаленски джамийки) и там си правят намаза [4]. Сектантите не ходят на джамии, а имат специални молитвени домове (теке, завие, дергях) [5], гдето вместо намаз правят „зикир” (помен). В тези „зикири” сектантите фиксират погледа и ума си във въображаемия образ на Али и с часове викат високо: „Я, Аллах!” (О, Господи!);

 

233

 

 

„Аллах.” (Господи!); „Аллах хай” (Жив е Господ, или Има бог); „Ху, ху, ху” (Той, той, той!). Много от сектантите имат и особни оръжия и инструменти, с които играят и гледат да се измъчат в памет на мъническата смърт на Алиевите синове и внуци на Мохамед — Хасан и Хюсеин. Даже алианците аджеми си устрояват и кървави боеве с ножове и сопи, във време на които боеве последват и смъртни случаи. Православните мюсюлмани постят за Рамазана [6], докато повечето от сектантите не постят като първите, а се въздържат девет дни през годината от вода. Това правят, защото в битката при Кербеля Алиевият син Хюсеин бил обсаден, водата отбита и цели девет дни останал без вода. Ако не пият вода, това не им пречи да пият коняк, ракия, даже и вино. Мохамед е забранил употреблението на спиртни питиета, затова за сектантите това запрещение не се смята за задължително. Даже напоследък сектанти са отворили и кръчми. Главното казино в Скопие край Вардар се държи от такъв турчин сектант, който продава всякакви спиртни питиета.

 

Мюсюлманите най-подир по същите исторически причини се делят и на „сунити” (обрязани) и „шиити” (необрязани). Персийците и всички турци, последователи на Али, са шиити.

 

Сектантите от своя страна се делят на дванадесет (12) главни секти. Всяка секта си има свои разклонения (като протестантите например), та всичко секти и подсекти има четиридесет и осем (48). Тук ще изброя имената на тези секти, едно че има много сектанти и в стара България и в новите земи, и друго — разположението на тези сектанти спрямо българската държава е по-друго, отколкото онова на правоверните мохамедани, които духовно се чувствуват зависими от цариградския халифат.

 

Главните секти прочее са: халвети, руфаи, кадри, саади, шазели, бекташи, мевлеви, джилвети, накши, халиди, дусуки, синани.

 

От тези секти не всички се намират в стара България и новите земи. В стара България най-много има бекташии, накши, кадрии, шазелии и руфаи. Навсякъде из старата България има сектанти, но най-много такива има в Делиормана [7]. Почти целият Делиорман е сектантски. Аккадънларско [8] и Силистренско принадлежат към бекташийската подсекта, известна под името „къзълбаши”. Истински бекташии има около Кьосе Абдийско [9], на юг от Тутракан. Западният Делиорман пък изповядва накшийското сектантство, главното теке на който се казва Демир баба и се намира в Кеманларско [10].

 

В ноиите земи има разпространени доста секти. Понеже турското правителство по-рано много криво е гледало на някои сектантски религиозни концепции, то много алианци са били принудени да се спотайват и да се преструват за православни мохамедани. Това спотайване продължава и сега, но след сключването на мира и

 

234

 

 

установяването на окончателен режим числото на сектантите ще се увеличи.

 

По причини от вътрешен политически характер, за които се говори на друго място, ние трябва да знаем добре кои мохамедани в стара и нова България са алианци и сектанти и кои православни. Затова ще се спра още малко върху тях.

 

В новите земи доста е разпространена бекташийската секта. Бекташиите и къзълбашката подсекта са най-свободомислещите мохамедани. Жените им не се крият от християните и не изпълняват обрядите и обичаите на православните мохамедани. Тези сектанти даже имат съвършено противоположни схващания от ония на правите мохамедани. Докато последните смятат, че мюсюлманският пророк е Мохамед, първите проповядват, че Мохамед бил един обикновен узурпатор и че с измама е изтръгнал от ръцете на архангела Гаврил свещения Коран, изпратен от бога за спасението на хората. Според тях определеният от бога истински пророк бил Мохамедовият зет Али. Даже те отиват и по-далеч и казват, че Али не е никой друг освен самият бог в човешки образ — Богочеловек. Тук те вече имат контакт с християнски схващания. Те имат допирни точки и с индийски вярвания: вярват в метемпеихозата. Значи, докато православните мохамедани се смятат за гости на тоя свят и мислят, че благоденствието е на другия свят — „ухреви”, т.е. хора на задгробния живот, казаните сектанти мислят, че и раят и пъкълът са тук и че съгласно вярванията им в метампсихозата един човек след смъртта си може пак да се роди като човек, или пък да се яви на света във вид на куче, котка и пр.. т.е. всичко зависи от неговите добри или лоши дела.

 

Духовните центрове на бекташиите в новите земи са Тетово и Елбасан. Те имат и текста. Най-хубавото теке, от многото които съм виждал, е бекташийското теке в Тетово, находяще се на западната страна на града. То се състои от много разкошни постройки, издигнати с разноските на прочутия албански бег и диктатор Реджеб паша от Люма, който е налагал волята си и на султана. Син му Абдураман паша пък е построил прочутото Тетовско кале на западните височини на града.

 

Известният скопски управител Хъвсъ̀ паша бил брат на Реджеб паша; и двамата са били бекташии и враждебно настроени спрямо турската държава. Чрез тяхното влияние бекташийството е пуснало дълбоки корени между албанците. Казаното теке е на името на светията Серсем Али баба, който е дошъл от Анадола. В тексто, което е построено преди 150 години, се намира и гробницата на светията. В друга една стая има други единадесет гробници на други бекташийски светии. Най-разкошна гробница е мраморната гробница на самия Реджеб паша, която се намира в отделна стая. По-богато таке

 

235

 

 

засега надали има и в Турция, защото това теке притежава чифлици, лозя и други имоти не само около Тетово, но и в Тирана, Елбасан, Солун и Цариград.

 

Освен бекташиите, в Тетово има още и сектанти кадрни, руфаи, синани, халвети и накши. В Тетово има всичко пет текета.

 

Бекташии имало по-рано и в Скопие, обаче те избягали във време на сръбския режим. Засега в Скопие има сектанти руфаи (с едно теке), менлевии (с едно теке), кадрии (с едно теке), синани (с едно теке), халветии (също с едно теке) и само един човек от шазслийската секта, именно скопският мюфтия, който наяве изпълнява и обрядите на православните мохамедани, за да се радва на тяхното благоволение.

 

Същите секти се намират и в Битолско, Щипско и Велешко, но в Щипско и Велешко преобладават къзълбашите. В Щипско къзълбашки центрове са селата Дорфулии, Каратманлии, Татарли, Джумали и Габер, а във Велешко — село Иванли. Пò на югозапад бекташиите имат доста силни корени в Прилепско с център с. Канатлар, гдето е и тексто им.

 

В Западна Македония, на юг от Тетово, именно в Гостиварско, Кичевско, Дебърско и Охридско, най-разпространена е подсектата „хаяти”, клон от главната секта „халвети”, та затова се казва „халветии-хаяти”. Основателят на тази подсекта в Румелия е някой си шейх Мехмед баба, който е дошъл от Коня и посетил най-напред Серес, после отишъл в Кичево и най-сетне в Охрид, гдето почиват и останките му. Тексто му в Кичево е построено преди 226 години. Охридското му теке е от по-късно време. Докато в началото тази секта била предмет на грозни преследвания, отпосле тя много се е разпространила и почнала да вербува много адепти [11] и между православните мохамедани. В Гостивар има само хаятии; също и в Кичевско тази секта няма конкурентка. В Гостивар си имат само едно теке, а в Кичево — три. В Дебър има освен разпространените хаяти, но и кадрии и накшии и само един бекташия, дошъл напоследък от Елбасанско за разпространението на бекташийството, като се ползва от сегашната свобода, понеже по-рано турското правителство грозно е преследвало бекташилъка.

 

В Струга също има хаятии, но и накшии и бекташии. Първите две секти имат и по едно теке, докато бекташиите са само няколко души, дошли от Елбасанско пак по агитация.

 

В Охридско главната секта е хаятийската, но има малко и накшии. Първите имат доста солидно теке.

 

И тъй, в Източна Македония преобладават къзълбашите, в северозападната част, начиная от Готово и на север към Прищина и Призрен, както и в Елбасанско, първенството държат бекташиите, а в Югозападна Македония най-влиятелна секта е хаятийската [12].

 

236

 

 

След този кратък преглел за разпространението на сектите в новите земи ще дам някои сведения и за отношенията между сектанти и православни мохамедани.

 

След битката при Кербеля, както се каза и на друго място, настъпва разцепление между мохамеданския свят и се образуват сектите. Всички секти, които са били в пределите на по-после основаната Турска империя, по политически причини са били принудени да се спотайват, да се съобразяват с догмите на православните мохамедани, даже да ходят и в джамиите им, само и само да не възбуждат подозренията на последните и да бъдат преследвани. Сектантите пък, които са живели в пределите на друга държава, както е случаят с къзълбашите персийци (шиити), са водили открита борба и проявявали явна омраза против православните. Тази омраза предизвикала ред кръвопролития и нескончаеми войни между Турската империя и Персия. Безпощадно са се изтребявали и откарвали в робство. Даже това взаимно гонение щяло насмалко да измени коренно турската завоевателна политика. Явуз султан Селим [13], името на когото носи сега германският броненосец „Гьобен”, по едно време се отказал от турската завоевателна политика в Европа и възнамерявал да покори целия мюсюлмански свят в Африка и главно в Азия, за да прокара навсякъде православието. На тази политика се дължат: покорението на Египет и Арабия, както и многобройните му войни с персийските еретици. Оттогава датира и заселването на къзълбашките пленници в европейска Турция, които са запазени и до днес. Селим I живял само 8 години, та не успял да осъществи плановете си. Син му султан Сюлейман Велики [14] отправил погледите си повече към Европа.

 

Живущите пък в Турция еретици чрез своето приспособяване постепенно добиват широк простор, проникват даже и в султанския двор и харем, та се срещат султани сектанти, които покровителствуват тази или онази секта. Особено бекташиите добиват голямо влияние и играят твърде голяма историческа роля в съдбините на Турската империя.

 

Основател на тази секта е известният между мюсюлманите Хаджи Бекташ, съвременник на султан Осман. Хаджи Бекташ благословил първата турска организирана пехота, именно еничерската. Еничерите после се считали като покровителствувани от духа на Хаджи Бекташ и постепенно всички станали бекташии. Цели векове прочее Турция се намира под властта на бекташийската еничерска войска. Интересното е, че след покоряването на България основата на тази сектантска войска са образували потурчените българчета между Дунава и Стара планина. На това се дължи, че бекташийството по-рано е било твърде разпространено и между населението в европейска Турция. Тук имало

 

237

 

 

с хиляди бекташийски текета. Когато тази войска станала опасна за съществуването на Турция, султан Махмуд я обявява за еретическа и я унищожава. Тогава се събарят почти всички бекташийски текста и бекташиите се обявяват за врагове на исляма и на държавата.

 

Понеже изобщо сектантите са били много разпространени в империята, турските султани и разни шейхюлислями [15] са гледали с разни дарове и облаги да привлекат някои от тях, за да ги обезвредят по отношение на православните мохамедани. Някои от сектите обаче не са се поддавали на такива залъгалки и са следвали нормално своето историческо развитие. Затова бекташиите никога не са прекъсвали духовните си връзки с къзълбашите персийци. Те неохотно отивали, даже често и отказвали да се бият с персийците, вследствие на което е фалирала и панислямската политика на явуз султан Селим.

 

Омразата прочее между правоверни и сектанти мохамедани е вековна и има своето историческо оправдание. Докато правоверните смятат другите за еретици, последните имат много лошо мнение за първите, като ги считат за мръсно потомство на мюсюлманския Юда (Йезид) и крайно невежи, понеже били „бабаи”, т.е. каквото са видели от дели и прадеди, същото правели в джамията, гдето всичко ставало само за показ (захири), когато другите били, като привърженици на Али, този вековен извор на светлина и наука, „батни”, т.е. духови, един вид спиритисти. Коренни различия има в религиозните им концепции и от това и голямата им взаимна омраза. Особно тази омраза е грозна между алианците къзълбаши и бекташии, от една страна, и православните мохамедани, от друга. Вследствие на тези им отношения алианците са привързани към българската държава и предпочитат да живеят в България, отколкото в Турция и да се намират под скиптъра на султана, когото те смятат за еретик и не го признават за халиф. Понеже в стара и нова България има с хиляди алианци, то в лицето им ние можем да намерим здрава опора за българския държавен организъм и в даден момент можем да ги противопоставим против българските правоверни мохамедани, погледите на които винаги са обърнати към цариградските управници. По наше незнание ние обикновено с един мащаб мерим и едните, и другите и ги третираме с общото име „турци”, като оръдия на цариградския халифат [16]. Между туй не един път алианците са се оплаквали на мен за това недоразумение и са ме уверявали, че винаги ще предпочитат българското пред еретическото турско. Този антагонизъм е известен в Източна България под името борба между „зелените” (православните мохамедани) и „червените” (алианците).

 

Много важно е прочее да знаем във всичките подробности тези отношения между разните мохамедани наши поданици, за да ги използваме за българската народна кауза, и това толкоз повече, че в

 

238

 

 

Бъдеще, ако Господ благослови наченатото свето дело, в пределите на нашето отечество ще влязат доста компактни инородни маси.

 

След тези няколко думи за мохамеданите еретици ще разпределя мохамеданите по народности и ще изложа географическото им разпространение.

 

 

Разпределение на мохамеданите по народности и тяхното географическо разположение в новите земи

 

В новите земи има три категории мохамедани: 1. помаци, 2. турци, 3. албанци. Тук-там се намират и някои редки остатъци от черкези и бошняци, но те са толкоз малко, че не представляват политическа група, и затова няма да говоря за тях. Преди да дам характеристика за тези три народности, нека видим тяхната численост и географическото им разположение. Статистическите сведения, които давам по-долу, са събрани въз основа на официални данни, само че те са внимателно коригирани на самото място. Има случаи, гдето албанци се турчеят, т.е. смятат турците за по-култулни и приказват турски, но жените и децата им в къщи говорят само албански, понеже не знаят турски. Мъжете знаят турски понеже дълго време са служили в турската войска. Такива албанци и официалните списъци минават за турци, но аз ги смятам за чисти албанци, тъй като домашният им език и бит е албански. Методът за изследване чрез домашния език и бит е по-научен и затова и събираните по тоя начин сведения биват по-верни. Има случаи на албанизиране на помаци. В Ресенско например има албанизирани помаци. В Западна Македония населението знае да говори албански, понеже има и албански поселения, па и търговските сношения с Албания са накарали хората да научат този език. В Ресенско има помаци, които покрай матерния си български са знаели и албанскии. След хуриета [17] обаче турската интелигенция в Македония начело с известния д-р Назим бей, идеолога на заселване на Македония с бошнаци, се е заела да потурчи и езиково тези помаци и употребила за тази цел всички средства, в резултат на които помаците се отказали от българския си език, но вместо да говорят турски, който език те не са могли да научат, албанизирали се и говорят сега само албански, който език те са знаели и по-рано. Тези мохамедани сега аз ги смятам за албанизирани помаци, а не за турци, за каквито минават в списъците на разните кметове, от които списъци черпят сведенията си направо, без коригиране може би и други. Има много такива смешения в официалните списъци.

 

239

 

 

 

A. Географическото разположение на мохамеданите от трите народности по окръзи и околии

 

Както се знае, в Македонската военноинспекционна област има следните окръзи: Щипски, Кавадарски, Скопски, Прищински, Призренски, Тетовски, Охридски, Битолски и Кумановски.

 

 

I. Щипски окръг

 

Щипска околия

 

Град Щип — 2600 турци и 300 цигани мохамедани; целият град има около 11 000 души, от които 7700 българи и 400 евреи.

 

[[ Село Артулица, Брест, Долни Козяк, Кучилат, Раданя, Руляк, Лесковица, Пиперово, Сухо Гърло, Степанци, Никоман, Шахшаварлъ, Калопетровци, Малък Габер, Оджаклий, Курфулий, Почивало, Бучим, Кошово, Кучища, Голем Габер, Муратлии, Пърнаали, Едиплии, Сейдиллий, Терзилий, Юнузлий, Кепекчи, Кулаазлий, Джумалий, Мичак ]]

 

240

 

 

Записани са, както и на други околии, само турските села и ония, които са смесени с българи. Назаписаните села са чисто български (6675 души). За тях няма спор откъм народонаселението им и те фигурират в новосъставените административни списъци.

 

 

Беровска околия

 

[[ Берово, Пехчево ]]

 

В турско време Пехчево имало 4000 население, но по-голямата част помаци се изселили през време на първата Балканска война. Също и помашкото село Безгащово е разрушено през 1913 г.; населението му избягало в Турция.

 

Село Църквеник има 468 помаци и 34 българи.

 

Останалите села са български (5855 души). Чрез изселването на помаците тази околия добива български колорит.

 

 

Царевоселска околия

 

[[ Царево село, Стамер, Звегор ]]

 

Българите в това село са заселени през време на Балканската война от Осоговските планински села.

 

[[ Габрово, Тработивища, Истевник, Вирче ]]

 

Останалите села в тази околия са български (6521 души). Помашкият елемент в тази околия е доста силен. В околията има 322 души цигани.

 

 

Св. Николска околия

 

 

[[ Св. Никола, Амза Бегово, Делисанци, Добрашани, Пеширово, Тестеменци, Горно Църнилище, Убово, Милино, Нишине, Караджалино, Дурфулли, Каратман, Джумалий, Бекарлий, Аджи Бегово, Аджи Аматово, Гарабинци ]]

 

241

 

 

 

Останалите села са български (10 966 души). Тази околия, макар и да има изселени много бегове и други турци, пак има турски чифлигарски колорит.

 

 

Кочанска околия

 

Град Кочани : 1028 турци и 2318 българи

 

Цели квартали от града има разрушени до основа и турското му население в по-голямата си част се е изселило в Турция.

 

[[ Кочани, Виница, Градец, Липец, Якимово, Истибаши, Блатец, Пекляни, Търсино, Облешово, Баня, Зърновци, Мородвис, Видовица, Теранци ]]

 

Останалите села са български (10 843 души). Болшинството в тази околия е българско, но имотите се намират в ръцете на турците. В другите села има още 364 души цигани мохамедани.

 

242

 

 

Радовишка околия

 

[[ Радовиш, Долни Радеш, Злево, Кушкуля, Горни Липовник, Долни Липовник, Дамян, Адил Обаси, Държанци, Карал Обаси, Кулазлии, Караджали, Чешме махале, Щурево, Конче, Лубница, Дурукьой, Идаверли, Калугерица, Кюселий, Оравица, Подереш, Сари гьол, Яргулица, Али Коч, Коджалий, Пърнали, Сюпюрге, Тополница ]]

 

Останалите села са български (5638 души). В тази околия населението е смесено, но имотите и тук са в ръцете на турците. Има освен посочените още 335 цигани мохамедани и други 139 разни.

 

 

II. Струмишки окръг

 

В турско време в този окръг е имало гъсти турски маси. Но после, през време на Балканските войни, много турци и помаци са се изселили през Солун в Турция. И сега точни статистически данни за този окръг няма и не може да има, защото постоянно прииждат и се

 

243

 

 

заселват насам много бежанци от Дойранско, Поройско, па и стари бежанци от Кукушко, каквито има вече много в гр. Струмица и струмишките села. Така е и с другите околии на този окръг.

 

Град Струмица е в по-голямата си част разрушен във време на гръцкото нашествие, та от турското население има само около 150 души. Българското население в града, както и по селата постоянно се увеличава с прииждане на нови бежанци.

 

[[ Иловица, Ст. Балдевци, Амзалии, Сушица, Доброшинци, Сушево, Високата м., Градско Балдевци, Банско, Чепеллии, Злешово, Свидовица, Велюса, Борисово, Габрово, Секирник, Баница ]]

 

Селата Гечерли, Нова махала и Чанаклии са били по-рано чисто турски села, но турците са избягали и на мястото им са заселени кукушани. Чифликът с. Сарай е заселен сега с цигани работници. Българите в останалите села възлизат на 67 008 души. Горните села са в Струмишка околия.

 

 

Горноджумайска околия

 

В гр. Горна Джумая населението в турско време е било наполовина българско, наполовина турско, но турците са избягали още в 1913 година и сега има от тях само около 30 семейства. Сега градът брои около 7000 души, от които има около 100 семейства доста заможни власи. Има малко евреи и цигани.

 

В турско време селото Симитли било турско, но сега то е разрушено. В турското село Крупник останали са 2-3 семейства, а другите села са българи. В с. Церово останали са 32 помашки семейства; българи няма.

 

244

 

 

В с. Осеново от 80 семейства останалия са само 3-4 сакати були просякини; селото е разрушено и населението избягало в Турция.

 

В гр. Горна Джумая напоследък почнаха да пристигат бежанци и от Поройско; бежанците са българи. Цялата тази околия има чисто български национален колорит (41 680 българи, 160 помаци, 172 турци и 520 власи).

 

 

Неврокопска околия

 

От тази околия има много помаци изселени. В самия град са останали малко турци и помаци. Повече помаци има в следните села: в с. Абланица, Боголин и Крибул 1692 помаци; в Блатска, Дъбница и Фустани [18] 1100 помаци; в Кочан, Бръшлян, Жишево, Любча, Марулево [19], Усина [20] и Црънча 2416 помаци; в Плетена 838 помаци; във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища 3012 помаци.

 

С изселването на много помаци от тази околия българският елемент много се е засилил (60 126 българи, 9058 помаци).

 

 

Мехомийска околия

 

И от тази околия има с хиляди помаци изселени. В гр. Мехомия [21] има само няколко души помаци. По няколко души има и в други мехомийски села. Чисто помашко остана селото Бабяк, което брои 4780 души помаци. Село Белица е смесено с българи и има помаци около 400 души. Общото число на българите е 49 876, на помаците - 5580.

 

 

Петричка околия

 

В турско време в тази околия имало доста много турци, но всички са изселени през гръцката война [22], та остават българи 60 802 души.

 

 

Мелнишка околия

 

Също и от Мелнишка околия турците са изселени през същото време. Останали са само българи — 37 562 души.

 

Изобщо чрез масовото изселване на мохамеданския елемент от Струмишкия окръг последният стана и има тенденция още повече да стане здрава опора на българската държава.

 

 

III. Кавадарски окръг

 

Гевгелийска околия

 

През м. април 1916 г. народонаселението в тази околия е било както следва:

 

 

245

 

 

    

[[ Гевгелии, Горничет, Мързенци, Нягорци, Пърдейци, Робрегово, Богданци, Ворован ]]

 

Останалите села са български (6441 души). Гевгелийско сега е изпразнено и бежанците са заселени най-много в Неготинската и Кавадарската околии. Има бежанци (с. Богданци), заселени напоследък в Кумановско.

 

 

Дойранска околия

 

През месец април тази година в гр. Дойран имало 748 турци и 2452 българи.

 

 

246

 

 

    

[[ Дедели, Весели, Мемишли, Орманлии, Къзън Дуванли, Татарли, Пръстенково, Чещово, Каяли, Чанаклии, Бопчели, Чаушли, Пазарли, Хасанлии, Бараклии, Гюлели, Азарлии, Башлин, Плавуш, Кара Иясли, Бахче Обаси, Севендикли, Байрам, Курт Амзали, Дурутлу, Кочулу, Джума Обаси, Бубултулу, Дорли Обаси, Органджали ]]

 

Останалите села са били български (5737 души). Много турски села от тази околия, особно онези от Валандовското поле, са били разрушени и населението избягало в Турция във време на тъй нареченото Великденско въстание [23] през сръбския режим, именно в 1915 г. През това лято пък почти цяло Дойранско е изпразнено и бежанците са настанени в Неготинско и Кавадарско. Бежанците турци от Дойранско и Гевгелийско чакат да се отвори път, за да се изселят в Турция.

 

 

Неготинска околия

 

Населението през месец април 1916 г.:

 

 

247

 

 

[[ Беевица, Бистренци, Дубляни, Курешница, Войншанци, Брусник, Дуница, Пешерница, Вешие, Горни Дисан, Долни Дисан, Драгоево, Пенуш, Пухче, Селхе, Хаджи Амзали, Хаджи Руджеплии, Хаджи Сейдилли, Церешка, Ямурлии, Енешево, Дуванлии, Орта махле, Шеоба, Читаклии, Ибирлии, Кошарка, Челевец, Криволак, Пършуево, Тремник, Пепелище, Тимяник ]]

 

Неготин е бил разрушен и сега отчасти възстановен; в него живеят главно бежанци: 1156 от Дойран, 156 други от с. Стояково и 366 от Гевгели. Старите жители помаци са избягали. Из другите села има още 1644 души българи.

 

 

Кавадарска околия

 

Население през месец април тази година:

 

[[ Кавадарци, Дреново, Ватоша, Бохуля, Глиниче, Марено, Мънастирец, Сопот, Росоман, Борово, Страгово, Крушевица, Сирково, Кара Синанци, Мушанци, Хаджи Суфлия, Чешме дере ]]

 

В повечето села на последните две околии има временно заселени през това лято с хиляди бежанци от Дойранско и Гевгелийско. В Кавадарско преобладава българският елемент.

 

248

 

 

 

IV. Скопски окръг

 

Велешка околия

 

В гр. Велес има около 16 000 души население, от които 1/4 са турци. Има около 4000 турци изселени през последните години.

 

[[ Карабунище, Сояклар, Махмудчилар, Кумарино, Горно Оризари, Долно Оризари, Лисиче, Водоврат, Виничане, Кочолари, Курудере, Горно Врановци, Долно Врановци, Горни Касалар, Елеховари, Мелница, Иванково, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Чалъшово, Согле, Долно Чичево, Долно Врановци, Църквило, Грънчища, Зорополци ]]

 

Останалите села са български (18 990 души). В тази околия имаме вече две албански села: Горно и Долно Ябълково. Помаците възлизат на 5993 души, а албанците — 959.

 

 

Скопска околия

 

Град Скопие — 13 000 турци, 6000 албанци, 12 000 българи и 4000 разни други.

 

249

 

 

[[ Гарачани, Расвни Габeр, Никищан, Морани, Студенчани, Въртекола, Батинари, Шишево, Герчец, Крушопек, Глумово, Матка, Асанбегово, Нерези, Кьоймия, Огнянци, Ръжаничано, Рашче, Бояна, Копаница, Арачиново, Бърнарци, Моянци, Орланци, Страчинце, Златце, Смесица, Гугалево, Тисовица, Стъркоядица, Дейковец, Добрино, Врашанци, Зелениково, Онешани, Палиград, Дършиново (помаци, които тук се казват „торбеши”), Ялово ]]

 

250

 

 

[[ Цветово, Умово, Черни връх, Патнила река, Малчища, Ябълци, Света Петка, Борово, Катраново, Крушица, Чайлянци, Семеница, Буково, Арнаутово, Горно Количани, Долно Количани, Пагаруша, Червена вода, Драчевица, Халдинци, Кондово, Долно Свиларе, Горно Свиларе, Аджарлар, Грушинци, Долно Койнари, Средно Койнари, Горно Койнари, Люботен, Брест, Танушевци ]]

 

Непоменатите села са чисто български (22 748 души). И Скопската околия е албанизирана.

 

 

Качанишка околия

 

Всичко има 8294 албанци.

 

251

 

 

V. Кумановски окръг

 

Кумановска околия

 

Гр. Куманово има около 13 000 души население, от което около 5500 души мохамедани, в болшинството си албанци, които се турчеят и предпочитат да приказват турски.

 

[[ Романовци, Ново село, Тене, Биляновци, Агино село (чифлик), Матейча, Ропалци, Никушак, Вишица, Хотля, Стрима, Хрковица, Липково, Ружинци, Думановци, Алашевци, Беляковци, Глажна, Гошинци, Извор, Злокучани, Опей, Слубчани, Оризари, Лопатово, Черкезко село, Студена бара, Табановци, Ваксинци, Лояни, Страша, Сопот, Горно Коняре ]]

 

252

 

 

[[ Долно Коняре, Карабачане, Сушево, Мутулово, Алгуня, Стрезовци, Пезово, Алакинци ]]

 

Останалите села в тази околия са чисто български (26 770), но, както се вижда от горната таблица, албанският елемент е много силен. Общото число на албанците е 15 203 души, на турците — 2192 души, на циганите мохамедани — 1400 души.

 

 

Прешовска околия

 

[[ Прешово, Нарча, Търново, Курбалия, Ореховица, Илинци, Госпоница, Гора, Жуници, Муротовци, Чухарка, Бугарица, Талиново, Голям дол, Пелян, Пушай, Стрезовци, Биляч, Неговци, Грамада, Леповица, Самолица, Бличевец, Раници, Църиотица ]]

 

253

 

 

[[ Бухаровци, Бущран, Бояново, Търновец, Брезница, Лопарница, Раковец, Левоусой, Ослар, Насалци, Върбен, Добросник, Лучани, Боровец, Бошиловци, Света Петка, Баралевци, Бущрен, Станчевци, Лукаревци ]]

 

Както се вижда, тази околия е албанизирана. Останалите селища са български (13 855 души). Цигани мохамедани има 110 души.

 

 

Криворечко-Паланешка околия

 

Град Паланка — 500 души турци и 1432 българи. Другите села са български (35 728 души), а сърбоманските се обръщат.

 

 

Кратовска околия

 

[[ Кратово, Злетово, Турско Рудари ]]

 

Другите турци от тази околия са се изселили в Турция. Останалите села са български (10 297). Сърбоманските села постепенно се обръщат.

 

 

VI. Прищински окръг

 

За Прищинския и Призренския окръг не давам статистически сведения за мохамеданското население по селата, понеже цялото население там е сравнително еднородно: Подуевска околия 24 973 души албанци мохамедани, 362 сърби; Гилянска околия — 40 518 албанци мохамедани, 1760 албанци католици, 29 447 сърби; Пришинска околия — 40 646 души

 

254

 

 

албанци мохамедани, 2420 албанци католици, 12 993 сърби, 328 евреи; Феризовска околия — 22 545 албанци мохамедани, 144 албанци католици, 8149 сърби, 2081 цигани мохамедани.

 

В Прищински окръг има 128 682 албанци мохамедани, 4324 албанци католици, 50 951 сърби, 2081 цигани мохамедани и 328 евреи.

 

За прищинските сърби окръжният управител г-н Влахов в рапорта си от 31 март 1916 г. се произнася: „Тукашните сърби в много отношения се отличават от сърбите в кралство Сърбия: те говорят един език и е много по-понятен на нас. Нравите и обичаите им са повече македонски”.

 

Без да засягам етнографическата страна на този въпрос, ще кажа, че понеже това православно население е надъхано със сръбски идеи и идеали, то в политическо отношение ние трябва да го смятаме като българско и да разчитаме на него. То не може прочее да бъде здрава опора в борбата ни с инородните елементи, както би могло да бъде чисто българското население в Дебърско например.

 

 

VII. Призренски окръг

 

В този окръг има около 80 000 албанци мохамедани, около 5300 албанци католици, около 28 466 сърби, 12 000 помаци, 2000 турци и около 300 власи гъркомани.

 

Помаците са разположени на северните поли на Шар планина и са запазили българския си говор с изключение на ония, които са в съприкосновение с призренските сърби и които са попаднали под влияние на сръбския език. Помаклъкът се простира и на юг, през Шар планина, в Тетовска околия.

 

 

VIII. Тетовски окръг

 

Тетовска околия

 

[[ Слатино, Доброще, Глоге, Одри, Непращено, Първце, Теярци, Отушице, Пършовци, Горян, Градец, Гюргювица, Ломница, Пирок, Сенокос ]]

 

255

 

 

 

[[ Неготин, Егуновци, Озормища, Добреге, Поламница, Прелюбища, Ратае, Шемшово, Каменяне, Голема Речица, Силичане, Мала Речица, Горна Палчища, Ново село, Урвич, Яловяне, Новане, Долна Палчища,Челопеке, Милетино, Селце, Шипковица, Гария, Лисец, Велце, Вешале, Бродец, Бозоваци, Радуша, Копанища, Грумшин, Копачин дол, Лъскарце, Лърце, Мерово, Ново село, Паничар, Раувич ]]

 

256

 

 

 

[[ Рогле, Церово, Чифлик, Горанци, Кръвник, Дешанци, Селище, Боговине, Бървенци, Горно Седларци, Жеровяне, Радновци, Раковци, Селце Кеч, Глобачища, Иване, Яжинце, Котлино, Страша, Желино, Струмница, Фалише, Дебърце, Горна Лешница, Долна Лешница, Джебчища, Порои, Горно 510, Сетоло, Нераще, Ораше, Тевново, Гургурница, Седларево ]]

 

257

 

 

Град Тетово — около 22 000 жители, от които 2/3 албанци и 1/3 българи (повечето сърбомани).

 

Албанците в Тетовска околия са мохамедани.

 

Малкото непоменати села са български (8267 души).

 

 

Гостиварска околия

 

Град Гостивар — около 4000 албанци, които се турчеят, т.е. обичат да говорят турски; около 100 албанци православни и 350 българи.

 

 

[[ Долна Баница, Горна Баница, Митрови Кръсти, Вруток, Равен, Речани, Врабчища, Галате, Топлица, Дух, Оркюше, Железно Речане, Падалища, Сърбиново, Стралне, Търново, Кяфа, Зубовци,  Вранявци, Добреше, Горно Еловци, Долно Еловци, Здуни, Леуново, Маврово, Никифорово, Добридол, Пожаране, Калища ]]

 

258

 

 

 

[[ Прошоти, Горно Турчане, Долно Турчане, Куново, Лъковица, Лопошник, Балин дол, Форино, Чегране, Гьоковица, Ново село, Стретково, Тетмища, Сивница ]]

 

Останалите няколко села са чисто български (2719 души). Присъствието на сърбоманите в тази околия се обяснява със сръбското злато и с гурбетчилъка на тукашните жители в Сърбия.

 

 

Галишка околия

 

Град Галичник — 3200 българи горещи патриоти.

 

 

[[ Бродец, Реч, Стрезимир, Цировища, Вълковия, Сенце, Янче, Болетин, Видуше, Върбяне, Жернаница, Жуже, Бабай, Грек, Нистрово, Нинище, Рибница, Топушане ]]

 

259

 

 

 

[[ Ашиевци, Присойница, Скудрине, Велюбърдо, Ростуше, Требище, Върбен ]]

 

Останалите няколко села са български (5986 души). Православните албанци са от византийско време.

 

 

Бродска околия

 

 

[[ Требино, Дреново, Житоше, Лъжани, Дебреще, Самдево, Якреново, Борино, Белушино, Пласница, Преглово, Ращане, Корито ]]

 

Останалите села са български (9824 души). В тази околия, както и в Кичевската, помашкият елемент е много силен.

 

 

IX. Охридски окръг

 

Дебърска околия

 

Град Дебър — 2688 албанци, 2820 турци и турцизирани албанци, 1912 българи и 581 цигани мохамедани.

 

 

[[ Баланци, Брощица, Големо Попраилци, Горенци, Житинане, Кочища, Малко Попраилци ]]

 

260

 

 

 

[[ Аме, Бомово, Кривци, Къщи, Конаре, Могарче, Брещане, Горно Еловци, Долгаш, Евла, Коджаджик, Новак, Проваленик, Турско Осолница, Борово, Гиновец, Забзун, Клене, Селище, Стеблево, Големо Острене, Владимирица, Косовец, Лешничане, Любелаши, Мало Острене, Мала Кастра, Марише, Ошкун, Посинки, Радовища, Серпетово, Тучене, Трепчаница, Торбаче, Ябланица, Гор. Косовраеши, Дол. Косовраеши ]]

 

261

 

 

 

[[ Джепища, Отошани, Требища ]]

 

В селата Борово и Забзун албанците са албанизирани помаци. Останалите села са български.

 

Понеже тази околия, както и Стружката и Охридската, представляват крайнини, интересно е да се направи едно сравнение в числено отношение между разните народности. Цялото население прочее в околията е 36 533 души, от които българи 10 952, турци 8421, албанци 5543, помаци 10 848 и 769 цигани мохамедани. Макар българското население тук да е меншество, но то е много здраво калено в борбите си срещу албанците и представлява сигурна опора за нашата държава. Албанци православни в Дебърската околия няма.

 

 

Стружка околия

 

 

[[ Струга, Мислодежда, Боговица, Окриси, Вевщане, Велеща, Дъбовяни, Вранища, Марунища, Вишни, Горна Белица, Долна Белица, Лъжени, Моровища, Ливада, Биджево, Ново село, Делогожда, Корошица, Поум, Горно Патеши, Долно Патеши, Збъжди, Лабунища ]]

 

262

 

 

 

[[ Подгорци, Боровец, Нерези, Ябланица, Луково, Пискупщина, Лин, Радолища, Фъргово, Заграчани, Калища ]]

 

Останалите малко села са български.

 

Всичко в околията има 14 345 българи и малко власи, и 13 054 мохамедани. Но напоследък към тази околия са прибавени около 20 села от Елбасанско с чисто албанско население, та горната пропорция се изменява.

 

 

Охридска околия

 

Град Охрид — 6500 българи, 2500 турци, 300 албанци, 700 цигани мохамедани и 500 власи.

 

 

[[ Горенци, Мешейща, Требенища, Пещани, Песохан ]]

 

Останалите села са чисто български (7572 души). Всичко в околията има 20 493 души с подавляюще българско болшинство.

 

 

Поградецка околия

 

Град Поградец — 738 албанци мохамедани, 1149 албанци православни и 205 цигани; освен чиновниците българи няма.

 

 

[[Велчан, Дебрево, Мъктеш, Лосник, Пропища, Слабиня, Слатиня ]]

 

263

 

 

 

[[ Сомотина, Мамулища, Одунища, Пископат, Червеняк, Сторово, Берагожда, Върдово, Зърваска, Заграчан, Ремен, Тушемища, Горно Селце, Голик, Долно Селце, Кричкова, Омеш, Хомчан, Хощече, Требиня, Земча, Каливач, Малина, Плещища, Подкожан, Горна Чезма, Долна Чезма, Дуница, Лънга, Хондищ ]]

 

Други села в тази околия няма; тя е чисто албански кът, в който има доста православни албанци.

 

 

X. Битолски окръг

 

Кичевска околия

 

В гр. Кичево има 1130 българи, 3400 помаци и 409 цигани.

 

 

[[ Такево, Старовец ]]

 

264

 

 

 

[[ Ягол, Бериково, Туиг, Поповяне, Арангел, Другово, Бачища, Букойчани, Заяс, Колари, Лисичане, Миокази, Челопеци, Гор. Строгомища, Жубрино, Цървивци, Гарани, Ериновец, Маркулия, Премка, Стрелци, Шутово, Ново село, Грешница, Длапкин дол, Заяшко Речане, Лешница, Трапчин дол, Сълп ]]

 

Останалите села от тази околия са български (13 180 души).

 

Както се вижда, албано-помашкият елемент тук е твърде силен.

 

 

Ресенска околия

 

Град Ресен — 2950 българи, 1484 туркизирани помаци, 110 албанци и 382 цигани.

 

 

[[ Хървати, Асамати, Гор. Бела Черква ]]

 

265

 

 

 

[[ Дол. Бела Черква, Грънчари, Козяк, Подмочани, Претор, Гопеш, Крани, Любойно, Наколец, Дърмани, Лахци, Царевдол, Сопотско ]]

 

Останалите села са български (9443 души). Албанизацията на помаците е от най-ново време, дело на младотурците. Болшинството в тази околия е българско. Албанци има 513 души.

 

 

Битолска околия

 

Град Битоля — около 36 000 души, от които 12 000 турци, 1300 албанци и останалите българи и др.

 

 

 

266

 

 

[[ Девеник, Търловци, Живойна, Долно Коняре, Горно Коняре, Книто поле, Острец, Лашец, Кишово, Породин, Злокукяни, Будаково, Обедник, Църневец, Мургашево, Суходол, Кънали, Меджитли ]] 

 

Незаписаните села са български (33 387 души); има малко и власи. Много турци в град Битоля и околията по произход са албанци, но туркизирани и сега минават като турци.

 

 

Крушовска околия

 

 

[[ Алданци,  Върговец, Пресил, Прибилци, Нарово,Белушино ]]

 

Останалите села са български (17 255 души).

 

 

Прилепска околия

 

 

[[ Десово, Пещалево, Църнилища, Чепигово, Загорани, Ерековци, Канатларци, Мусинци, Браилово ]]

 

Останалите села са български (26 890 души). Българите съставляват компактна маса.

 

*

 

За илюстрация на тези числени отношения всред населението прилагам накрая таблица и карта. В картата са нанесени кръгове според количеството на жителите в отделните околии, включая градовете (1 мм от диаметъра отговаря на 1000 души жители), а цветните сектори на тия кръгове представляват релативно величината на всяка народност.

 

От тия подробни статистически сведения за трите мохамедански народности в новите земи можем да си съставим, с карта на ръка, ясна представа за разположението на всяка една от тях. Това е нужно за нас, защото при вътрешната си политика ние ще трябва да не

 

267

 

 

третираме еднакво помаците с турците или турците с албанците, защото те са съвършено различни етнически елементи. Затова именно искам да характеризирам накратко всяка една от тези народности.

 

(B. Народности: )

 

I. Помаци

 

Известно е твърде добре, че помаците са чисти българи, но потурчени. Произходът на името „помак” е много тъмен. Според някои това име произлязло от думата „помагач”, т.е. те уж помагали на турските султани и на турската войска в завоевателните им планове. Думата „помак” в някои турски диалекти има значение на „глупав човек”. Искат да кажат, че вследствие на продължителен гнет и терор, за да ги накарат да се потурчат, те станали страхливци, престанали да възразяват, да изказват свое мнение, оглупели. Но най-вероятно е това име да е генерализирано от някое местно родопско название [24].

 

Не всички потурчени българи се наричат „помаци”. Наистина в стара България, Родопите и Струмишко наричат ги „помаци”, по Скопско те носят друго име: казват се „торбеши”. В Шар планина те са „българомохамедани”, а в Кавадарско нито българите, нито мохамеданите знаят името „помак”. Там се наричат „турци”. В Кичевско и Дебърско ги наричат „турци”, а българите — „помаци”.

 

При потурчването на помаците турските държавни мъже са се ръководили от една много строго определена държавническа идея.

 

При първото нахлуване и разпространение на турците в Балканския полуостров у турските султани не се забелязват особни тенденции за потурчване на християнското население. Имало потурчване дотолкова, доколкото е трябвало да се рекрутират контингенти за еничерската войска. Гледали са да запазят останалите християни, за да служат като продоволствен тил за постоянно воюващата турска войска. За безопасността на държавата пък те са заселвали мюсюлмански маси от Мала Азия. Така е с първото заселване на Добруджа с пленници татари, хванати от Тамерлановите орди във времето на султан Баязид. Тези татари нямат нищо общо с по-сетнешните татари, дошли в България след Кримската война. Други татарски маси са били заселвани по други стратегически места в Карнобатско, Тозлука и пр. Масови потурчвания захващат от времето на султан Мурад II [25] и завоевателя на Цариград султан Мехмед II [26]. Когато европейската коалиционна войска безпрепятствено минава през Делиормана и стига на Варна [27], турците се стряскат и искат да издигнат една здрава мюсюлманска стена срещу бъдещи подобни изненади. Тогава става и потурчването на Делиормана. Ожесточените пък и кръвопролитни битки със Скендер бег и албанските пълчища предизвикаха потурчването на Албания. По тоя начин източната и западната част на Балканския полуостров добиват мюсюлмански колорит и стават

 

268

 

 

здрава опора в тила на турската войска, която е действувала по Дунава и зад тази река.

 

Потурчването на помаците пък съвпала с упадъка на Турската империя. Разните движения на християните в Балканите и симпатиите, които са намирали между тях неприятелите на турците, накарали турските държавни мъже да пристъпят за по-голяма безопасност на държавата си към постепенното мохамеданизиране на ония български местности, които имат голямо стратегическо значение. Прави впечатление на наблюдателя, че помаците заемат най-стратегическите местности. Потурнаците от Родопите осигуряват пътя Цариград-Гюмюрджина-Серес-Гърция и същевременно стоят като плашило срещу пловдивска Тракия. Царевоселските и малешевските помаци владеят дефилетата и пътищата, които водят за Вардарската долина. Скопските торбеши и шарпланинските българомохамедани едновременно наблюдават българското население в Скопско и Тетовско, както и сърбите отвъд Шар планина. Тази роля по-после възприемат албанците. Кавадарските, кичевските и дебърските помаци държат в респект българите от Прилепско, Битолско и Охридско. Помаците са автохтонни жители на стратегически местности, в които живеят, и понеже са заобиколени от българи, затова те са запазили и местния български говор. Там, дето са заобиколени с турци или се намират на главен път, потурчените българи веднага с потурчването си са изгубили матерния си език, както е случаят с Герлово в стара България. Изглежда че в най-ново време, именно към края на 18-ото и началото на 19-ото столетие са потурчени кичевските и дебърските помаци. Дебърските помаци постепенно се албанизират. Много помаци и в Русенско постепенно забравят матерния си език. Там, гдето турците имаха възможност да албанизират или да потурчат и езиково помаците, те са го направили; а там пък, гдето нямаха такава възможност, те са гледали да направят от тях крайни фанатици мюсюлмани. За тая цел турците са поддържали в помашките центрове многобройни духовни училища (медресета), в които са преподавали ходжи от Цариград. Прочути например са медресетата в Царево село и Пехчево, гдето цариградските ходжи имали право да издават „иджазет”, т.е. абсолюториум за бъдещи ходжи. По тоя начин помаците почнали да дават най-големия контингент от ходжи. Повечето от цариградските ходжи и софти са помаци от Родопите и Малешевско. За да не би евентуално един ден у помаците да се пробуди националното им съзнание, турците са изпращали между помаците разни емисари, които да им разправят, че едно време матерният им език бил турски, приказвали са само турски, но че тогава имало силно българско царство и че българите ги накарали да приказват само на български, та по тоя начин те забравили „матерния” си турски език

 

269

 

 

и затова сега приказват български [28]. Турски хитрини, които успяха да убедят помаците, и те сега тъй вярват. Във всеки случай турците са имали известна политика спрямо помаците, когато за жалост ние почти нищо не сме направили, за да привлечем този чисто български елемент на наша страна. Наистина имаше по-рано няколко опита в туй отношение: някои наши правителства бяха отпуснали известни стипендии на млади помачета да следват в български училища и в университета. Оказа се, че впоследствие тези възпитаници станаха добри шпиони на Абдул Хамид [29]. Това е разочаровало българските управници и те са прекратили тези си опити. Това не трябваше да стане. Ако помакът Доспатски е станал шпионин, нима не е имало и българи православни шпиони на Хамид или на други държави? Нима и всеки гешефтар българин, които разклаща моралните основи на държавата, не е тъй злосторник и опасен, както и шпионинът Доспатски? Затова от единични случаи не трябваше да се вади общо заключение за солидността на известна метода или система. Ние ще трябва да продължим в същото направление, да създадем с държавни средства помашка интелигенция с българско възпитание и дух. Най-после, ние можем да отворим и българо-помашки народни училища, в които покрай български език и българска история може да се преподават предмети и от мюсюлманската религия. За нас не е важно дали известна част от нашия народ ще бъде от православно или мюсюлманско вероизповедание. За нас е важна народността и с всички средства трябва да насадим това народностно чувство у помаците. Нека прочее бъдем по-изобретателни в политиката от турците. Насилственото покръстване на помаците [30] е една нещастна идея, която може да предизвика масово изселване на помаците Помаците трябва да останат у нас, защото са кръв от кръвта и плът от плътта ни. Стига вече разпиляването на българската кръв чрез изселване в Бесарабия и Южна Русия, както е било в по-раншни времена или чрез окончателното им потурчване и изгубване на матерния им език, както е случаят с читаците-потурнаци българи. Българският елемент, па бил той и от друго вероизповедание, ще ни трябва много в бъдещите борби с другите елементи, за които говоря на друго място.

 

 

II. Албанците

 

Точни статистически сведения за числото на албанците, които живеят днес в Балканския полуостров, няма. Ученият албанец Сами бег Фрашери в своята енциклопедия на турски език „Камус-юл-алям” ги изкарва до 2 000 000 души, от които една малка част живеят в Гърция. Около 250 000 имало и в Италия. Последните са заселени в Италия насилствено във времето на римския пълководец Павел Емилий, когато цяла Албания била покорена от римляните. Албанските историци казват, че при преселването на народите и през време

 

270

 

 

на нашествието на хуните и аварите албанците, за да се запазят, напуснали полетата и плодородните места и избягали в недостъпните планини или пък се изселили отчасти в Гърция, гръцките острови и по Мраморното море, гдето и до днес съществуват. Има исторически данни, според които до времето на покоряването и потурчването на албанците последните са живели в планинските места, а пък днес виждаме, че много плодородни полета и местности се намират в албански ръце в ущърб на българския елемент, който е изместен от тях. След приемането на ислямизма албанците стават съставен и неразделен елемент от другите турци и взимат живо участие в турските войни като отделна самостоятелна нередовна войска чак до времето на султан Махмул II, който е унищожил еничерите и въвел новата войска [31]. Но и след този султан албанците отиват на поход, само че като доброволци или по-добре като плячкаджийски отряди, действуващи в тила на турската армия. Излиза, че сегашното разпространение на албанския елемент не е старинно, а датира от турското владичество, когато и албанците като мохамедани се чувствуват като владеющ елемент и се движат по всички направления на полуострова. Докато по-рано това албанско разширение е ставало автоматически, без да среща обаче пречки от турските управници, между които винаги е имало чистокръвни албанци, във времето на Абдул Хамид албанският въпрос добива голямо значение за турската политика. Хамид иска да разреши македонския въпрос чрез албанизирането на Македония. Младотурците пък отишли по-далеч: те искали да заселят по цялото протежение на старата турско-българска граница албански пълчища, от които да се образуват милиционни войски по подобие на нашата погранична милиция. Обезоръжаването и прокуждането на българския пограничен елемент е било в свръзка с тези младотурски замисли. Изглежда че не е била чужла за тези Хамидовско-младотурски домогвания и австрийската дипломация, която по едно време, в навечерието на Балканската война, бе предложила да се състави една автономна област от Албания и Задвардарска Македония. Това предложение собствено е ускорило избухването на Балканската война, защото евентуалното осъществяване на подобен проект би било катастрофално за правилното разрешение на македонския въпрос.

 

И тъй, ние днес се намираме пред страшното разширение на албанския елемент в наши бащини земи. Според положителни данни и свидетелските показания на стари българи очевидци това разширение до най-ново време е било винаги предшествувано от нахлуване в български села на многочислени албански чети, които обирали, плячкосвали и отвличали моми, жени и млади момчета. Такива опустошения най-много са вършили люмските албанци. Много по-

 

271

 

 

турчени българи има по Люма. След няколко такива албански нападения българите се виждали принудени да напуснат своите огнища и да избягат или в някой град, или пък в източната част на Балканския полуостров. Ако вземем списъка на общините и населените места, ще видим че в стара България има много села с название Арнаут кьой. Такива и още много други села са образувани от прокудените от албанците македонски българи. Дедите и прадедите на Арнаудовци са все от ония места. Албанците са гледали да турят в ръцете си плодородните места, а там пък, гдето местата са планински и неплодородни, те по указанията на турските власти са потурчвали местното българско население. Затова имаме помаци в планинските височини на Шар планина и във височините на Китка, на юг от Скопие, а в плодородното Куманонско поле има само арнаути и никакви помаци.

 

Албанското разширение е вървяло най-силно по направление към Тетово-Гостивар-Кичево и на изток към Скопие-Куманово. На юг пък Галичник, Дебър, Струга и Охрид са образували една здрава българска стена против албанското нашествие. Особено здравеняците българи от Дебърско и Галичник са изиграли една историческа роля против албанците. И колко хубаво е, гдето Негово величество царят освободител е приел да бъде провъзгласен за гражданин на хубавия Галичник — отечеството на най-симпатичните македонци. В най-ново време албанците почнали някак си упорито да проникват в Битолско през Ресен и Поградец.

 

Етнографските карти, както и много наши етнографски студии са били предназначени за външния свят, предимно за руско-чешкото обществено мнение, за защита на националната ни кауза, та затова такива трудове са повече политически. И тъй в подобни карти Прешовско и Кумановско са представени като чисто български краища. Това не отговаря на действителността, тъй като тези две околии са с албански етнически колорит. Така е и с много други кътове, гдето преобладава албанският елемент, а пък в трудовете на нашите учени са обозначени като български краища. Няма съмнение, че такива трудове са принесли голяма полза на нашата кауза, но българските държавници отсега нататък трябва да знаят действителността, та според нея да насочат вътрешната си политика. Аз нарочно дадох статистически сведения за албанското население в новите земи, за да се види ясно, че ние за известно време ще се намираме пред голяма опасност от присъствието на тоя многочислен елемент в пределите на нова България.

 

При това албанците не са мскушави като турците. Казаха ми, че някой наш първенец, сега управител в Македония, бил на мнение, какво албанците били податливи и чрез български народни училища

 

272

 

 

могло било да се асимилират. Не вярвам да е изказвал такова мнение един управител, защото то е толкова несъстоятелно, колкото и крайно опасно за България, ако се ръководим и приспиваме по такива мнения. Албанците не само че не са никак податливи, но напротив, те са много корави, по-корави даже и от българина, здрави, девствени, пестеливи, трудолюбиви, природно умни, предприемчиви, морално никак непокварени — с една дума, притежават всички качества, за да издържат всякаква конкуренция с който и да е народ. Не трябва да се забравя, че най-великите турски пълководци и държавни мъже по произхождение са били албанци. Албания е дала и много учени мъже. Доста катедри в странство и специално в Италия се заемат и днес от поевропейчени албанци.

 

В противоположност на турците, които най-много обръщат внимание на религията, а не и на народността, у албанците силно е развито народностното чувство. По език албанците се делят на две: на геги и тоски. Гегите живеят в Северна Албания, а тоските — в Южна. Река Шкумба, която минава през Елбасан, образува границата между тези две говорни групи. По религията също албанците се делят на мохамедани, католици и православни. Повечето католици са и Северна и Средна Албания, а в Южна има православни под влиянието на гръцката пропаганда и култура. Мохамедани албанци има във всички части на Албания и представят болшинство: около 2/3 от цялото албанско население. Този дележ по говор и религия не е популярен между албанците, които всички предпочитат да се наричат с името шкиптари, с което и се гордеят. Националното чувство отдавна ги е подтикнало да се откажат от турската азбука и да въведат за своята писменост латиницата. По тоя въпрос албанските патриоти без разлика на вяра са единодушни. Албанците прочее ще ни създадат доста главоболия, особено като се вземе предвид съседството на Австрия, както и бъдещата борба със сърбите, срещу които ще трябва да похарчим доста енергия, но за това ще се опитам да изложа мнението си на друго място, след като дам един кратък преглед за македонските турци и техните говори.

 

 

III. Македонските турци

 

Турци има навсякъде из новите земи, ала компактните им маси са разположени в източната част на Македония, между р. Пчиня от север до Дойранско на юг, в Кочанско, Овчето поле, Щипско и от Велес на юг по лявата страна на Вардар. Също и в Скопско, Битолско и Прилепско има турци, но те са по-малко. Една много интересна група от старинни турци, малоазийски пришълци, се намира в планинските места на изток от р. Черни Дрин, по пътя между Дебър и Струга. Тук няма да говоря за турците от гръцка Македония. Не всички турци в Македония са от един и същ произход. Етнографически

 

273

 

 

изследвания за турците могат да станат най-добре чрез изследването на техните диалекти. След като се определят добре техните говори, пристъпва се към изучаването на домашния им бит и после чрез сравнителен метод с турците от България и Анадола може да се установи кои турци са дошли от Мала Азия и от кои именно нейни места, и кои пък са автохтонни жители на Балкана, потурчени отпосле. Науката, която се занимава с подобни изучавания, се казва „туркология” [32]. В помощ на туркологията, разбира се, винаги трябва да се явява историята и географията. Многобройните турски хроники и писмени паметници, както и географската номенклатура много съдействуват за постигане дадени турколожки задачи.

 

 

IV. Турските диалекти

 

Турският говорим език най-добре може да се раздели на диалекти, като се вземе предвид произношението на буквата „р” пред съгласна. Както българският говорим език, т.е. езикът на селското население, се дели на източно и западно наречие с произношението на „ѣ”, същата роля изпълнява пък в турския език съгласната „р”. Според това турският езнк се дели на две главни наречия: в едното казаната съгласна се произнася пред друга съгласна, а в другото тя не се произнася, но затуй пък предидущата гласна се удължава. Например в едното наречие се казва: Варная вардъм, арпаи кърка саттъм; в другото същото изречение се произнася: Ва̄ная ва̄дъм, а̄паи къ̄ка саттъм. Както се вижда, „р”-то в подчертаните срички е изчезнало, обаче предидущата гласна се удължава и аз я отбелязвам с (  ̄) над гласната. Този дележ е фонетичен. След това всяко наречие може да се подраздели на говори. Българските наречия се подразделят пак по фонетичен начин, като се вземе предвид произношението на еровете и юсовете. В турския език подразделението става главно по морфологичен начин: гледа се как се спрягат сегашното, условното и бъдеще време, както и подчинителното наклонение. Най-важно е спрежението на сегашното време. После, гледа се дали и сегашното, и условното са запазени поотделно, или пък е запазено само едното от тези времена, но което да служи и за двата случая. У нас в източните говори (български) имаме: ида и идвам; на турски е гелиорум и гелирим. Българското условно време се е развило под влиянието ка турския език; напротив, в Македония българският език е повлиял на турския, та в някои турски македонски говори едно и също време служи и за сегашно, и за условно.

 

В турския език има редовно прокаран преглас, т.е. прогресивна и регресивна асимилация. Например: макара, баклава, тарама, бакла, но мекере, телеме, тенджере и пр. В думите, значи имаме или твърди, или меки срички. Под влияние на това фонетично явление в източните български говори се явява същият преглас. Например: чаша, жаба,

 

274

 

 

но чеши, жеби. В Македония става обратно: там влияе българският език и в много турски македонски говори прегласът е изчезнал: чоджиги (вм. чоджуу), олди (вм. олду), даги (вм. даъ̀) и т.н. Според това за определянето на говорите може да послужи и прегласът.

 

В България турският говор в Тозлука се отличава от другите турски говори по това, че в него всяко „к” в твърдите срички се произнася като „г”, а „т”-то в подобни срички се говори като „д”. Например: гаръ (вм. каръ̀), газ (вм. каз), гурт (вм. курт); дараджик (вм. тараджик), дас (вм. тас) и т.н. Ето и тези две букви може да ни послужат за определяне свойствата на даден говор. Такъв говор, който се казва га-говор, в новите македонски земи няма, но има в гръцка Македония, главно в Карадаг, после по планинските места в Лаханенско, Гевгелийско и Дойранско, по направление към Солун. Само че повечето от турците там са разпилени поради военните действия. Интересното е, че същите особености са запазени и в кастамонско-трапезундските говори, та според това може да се съди от кои части на Анадола са дошли тези турци.

 

Най-после и в лексикално отношение може да се различават тези говори. В някои говори в Анадола, стара България и Македония за известно понятие употребяват едни думи, а в други турски говори за същите понятия си служат с други думи. По тези лексикални особености може да се намерят и сходните турски говори и после може да се потърси и анадолският им прототип.

 

Паралелно с говорите се изследва и домашният бит, както и носията, особено женската. Мъжете обикновено носят общотурско облекло, но жените най-вече в по-затънтените краища запазват първоначалната си носия. Например в южните поли на Плачковица планина туркините носят една много интересна носия. Тя се състои от едни тесни дълги долни гащи, свити в долната си част. Те са бели и на крачолите долу имат шарени нашивки: червени или синьо с червено, или пък само сини украшения, които биват различни по форма. Над гащите носят дълга риза, по-къса от гащите, която риза също има подобни украшения по краищата. Над ризата иде един обикновен български сукман. На главата си носят разноцветни вълнени кърпи (пюргю) с червени или синьо-червени украшения. Това им служи за яшмак [33]. Допреди 20 години, както разправят, същата носия са употребявали и юруците от Дойранско, но по-после общотурското облекло е надвило и те почнали да се носят като другите ханъмки. Това чисто българско женско облекло се среща и у туркините в Герлово и Карнобатско. Доказано е, че в Герлово и Карнобатско е имало масови потурчвания [34]. Според това може да се съди и за етническите пертурбации, които са станали и в казаните места на Македония.

 

275

 

 

За етнографски изследвания може да ни послужат и названията на селата и местностите. За албанците бих казал, че просто са изпъдили българите и се настанили в техните села; затова и албанските села в Македония носят чисто български названия. Също и много турски села в Македония носят подобни названия. Но тук не е извършен същият процес: тук имаме работа с масови потурчвания. Много говорни особености и легенди говорят за това. При това от незапомнени времена има турски села, които не само носят български названия, но и почти всичките названия на селските местности, реки и гори са български. Освен това има и следи от стари български черкви, манастири и гробища. Такова е например чисто турското село Градец на северните поли на Плачковица планина, в Кочанско. А такива села има много.

 

Подробностите за турските говори няма да дам, защото това съставлява чиста специалност. Ще кажа само, че в новите земи има две наречия: 1) Брегалнишкото, в което съгласната „р” напълно изчезва или полуизчезва пред друга съгласна, като се удължава предидущата гласна, и 2) Юрушкото наречие, в което тази съгласна в подобни случаи се запазва. Тези наречия се подразделят на: Кочански, Овчеполски, Сландолски, Шахшаварлийски, Струмишки, Дойрански, Дебърски, Охридски, Битолски, Прилепски и Тетовски говори.

 

От изследването на македонските турци по гореизложения метод дойдох до заключение, че имаме работа с два вида турци: 1) юруци, които са старинни, дошли от Азия, и 2) читаци, потурнаци и следователно местни жители. У юруците има много малко българска кръв [35], когато у читаците българската кръв е в големи размери. Най-много юруци има в Щипско (Юрукханата), Дойранско и на юг от Дебър. Полските турци са обикновено читаци [36]. Юруците държат стратегически места по планините и дефилетата. Юруците са по-запазени в нравствено отношение. И едните, и другите са полукултурни. Никакви културни турски паметници в новите земи няма, освен може би гробницата на Мурад в Косово поле, джамията на другия султан Мурад в Скопие и джамията на султан Мехмед II в Дебър.

 

Турците, когато не са в Турско, са много добри поданици, само че сега има там неразрешен един много важен въпрос, който ще предизвика конфликти между мекедонските българи и турци. Този въпрос е аграрният.

 

 

V. Аграрният въпрос

 

Кочанско, Овче поле, Ежево поле, Радовишкото, Струмишкото и Тетовското полета в Македония по плодородие са първостепенни. Работата е, че тези обширни плодородни полета се намират в ръцете на беговете. Не само това, почти в цяла Македония добрите земи се владеят от турци и албанци, а българите в ръцете си имат само

 

276

 

 

скалистите и неплодородни места. Българи е трябвало по-рано да разработват турските земи, за да увеличават благосъстоянието на беговете и турските първенци. Това, разбира се, не е право. Сега тези земи са освободени с кръвта на българския войник и не може вече българинът да бъде икономически роб на инородни елементи. Как трябва да се разреши този сериозен аграрен въпрос, това не е от моята компетентност и аз не смея да се изкажа по него. Обаче в свръзка с него мен ме интересува изселническият въпрос на турците. Сега в Македония цялата администрация е под влиянието на Македонската революционна организация. Окръжни управители и околийски началници се назначават и уволняват по нейна диктовка. Нещо повече: по-низшите членове от тази организация вече взимат сами участие в администрацията. Бивши четници сега са старши или младши стражари. Войводите, подвойводите и техните четници все са хора заслужили за българската кауза. Това никой не може да откаже. Те по-рано не са се занимавали нито с търговия, нито с някой друг доходен занаят, а само са се борили за българската кауза и затова повечето от тях сега притежават само дрехите, които носят на гърба си. Сега си мислят те, че е дошло време да се грижат за старините си. Войводи и поднойводи обърнаха погледите си към чифлиците на беговете и понеже сега не се позволяват никакви продавателни сделки, те гледат да заобиколят закона и под формата на аренда да си прехвърлят някои чифлици върху себе си. С други думи, те искат да имаме един ден български бегове вместо турски. Това прехвърляне не е много симпатично на местното българско население. Беговете като бивши зулумджии не ще могат вече да живеят в Македония; те ще се изселят. Българското население, което досега е обработвало тези турски земи, то има право да ги наследи. Държавата най-после може да стане посредница между беговете и това население. Разбира сес, същата държава ще трябва да възнагради и войводите по друг начин. Па и за престижа на самите войводи не е хубаво да се мисли, че те са се борили, за да станат и те един ден бегове.

 

Но като се дезинтсресирам напълно от съдбата на беговете, искам да пледирам за каузата на широките турски маси, защото тъй изискват висшите интереси на България. Бившите четници, а сега административни чиновници, като че ли със съгласието и в съюз с местното българско население искат да тероризират турското население, за да се изсели то, та да си вземат евтин имот. На това именно се дължи, гдето преди няколко месеца турците, особено от Скопско, бяха почнали масово да се изселват в Турция, макар и да знаеха и знаят, че ние днес имаме съюз с Турция. Почти всички турци бяха готови да се изселят, само че българското правителство спря това движение, то не им дава път. Мнозина коменданти и Македония, родом от

 

277

 

 

стара България, ме запитвала лали не съм се натъкнал на някои цариградски емисари, които да агитират за това изселване. Подобно нещо не съм забелязал и не зная доколко Турция в днешни времена има интерес да се занимава и с хиляди бежанци. Едно само зная, че много турски селяни са искали мнението ми дали да останат и дали четниците все ще бъдат стражари в Македония.

 

По никой начин не трябва да се позволи изселването на турците от Македония. Турците, па и албанците, последните може би подбуждани от австрийски агенти (за последното нямам данни и говоря с резерва), почнаха по едно време да отиват в Скопие и да се оплакват на Макензен против административните ни власти, респективно против бившите четници. Това може би и сега да го правят пред други германски власти. Забелязвал съм при това, че германците в Македония хранят по-големи симпатии към тамошното турско население, отколкото към българското. Ние днес сме в съюз с турците и трябва да се отнасяме много деликатно спрямо македонските турци, защото, ако ги тероризираме, за да се изселят, те ще станат мъченици пред общественото мнение в Турция и може да имаме сериозни недоразумения с Турция. Страх ме е да не би един ден при окончателната ликвидация на настоящата криза Турция да вземе да аспирира за Гюмюрджинско, под предлог че там има много турци, които подобно на македонските турци не искат да живеят под българска власт. Младотурците могат да създадат такова настроение между гюмюрджинските турци, както и австрийците могат да направят подобно нещо между нашите албанци, та да се явят с по-големи претенции пред германската дипломация. Наистина турци и австрийци са наши съюзници, но ние само с германците можем да водим и ще водим рицарска политика, а по отношение на другите ни съюзници в качеството си на пръв туркофил и протагонист астрофил в България най-скромно си мисля, че трябва да си отваряме очите на четири.

 

При това, ако македонските турци се изселят масово, много наши българи ще се снабдят с много земи, които не ще могат да работят, и от това фискът ще има много голяма вреда. Най-после изгонването на тези турци би било оправдателно, ако те представляват някаква опасност за държавата. Такова нещо няма. Турците винаги са били верни поданици и редовно си плащат данъка. Освен това турците когато и да е ще се изселят, само че не масово, а постепенно, без вреда за фиска и без политически компликации. Турците не могат да издържат икономическа конкуренция с трудолюбивия и корав българин. Не трябва прочее да брускираме събитията, особено когато предстоят за нас много сериозни борби против други инородни елементи, както се говори по-долу.

 

278

 

 

 

VI. Политически размишления

 

Сърбите са и ще останат заклети, органически неприятели на българина; те и днес още се надяват да стане прелом във военното положение, но ако не стане то, те още отсега си правят сметката един ден да протегнат ръка на Австрия. Сърбите трябвала са разбрали вече, че тяхната главна грешка в миналото е била, гдето доброволно не са се слели с Австрия, за да се обединят национално и заедно с Австрия да слязат до Солун. Навярно в бъдеще те ще искат да поправят грешката си, като се помирят с Австрия. Затова и сърбите, които ще бъдат наши поданици, винаги ще конспирират против България и ще искат да се присъединят към сръбското ядро, което ще бъде под Австрия. Очевидно техният интерес така диктува. Не трябва да си правим илюзии, че австрийската дипломация няма да фаворизира такива сръбски движения.

 

Същото е и с албанците. У нас ще има албанско меншество. Болшинството ще бъде или автономно, или под Австрия. Естествено е, че винаги меншеството ще заговаря против нас, за да се слее с болшинството. Като се има предвид, че както сърбите, тъй и албанците са много корави хора, борбата ни с тях ще бъде упорита. Затова, ако албанците един ден при окончателното определяне на австро-българската граница послужат за разменна монета, умно ще бъде да жертвуваме някои части от Прищинско и Призренско, но да разширим Дебърско или Охридско, тъй като тук има здрава опора в лицето на тамошните калени българи. След сключването на мира ние ще трябва да предприемем унищожителна политика против всичко, което ще се чувствува у нас като сръбско или албанско. Затова ще трябва да галим другите елементи, а спрямо сърбите и албанците железен юмрук под кадифена ръкавица. Това ще стане след мира, а сега трябва да бъдем крайно деликатни спрямо всички елементи. Такава мъчна задача ние не можем да изпълним с нашите административни органи и управления. Един строг военен режим не само за Поморавия, но и за цяла Македония и непременно и за Македония, и то най-малко за 20 години — ето единствения път, по който трябва да вървим. Може би такъв режим няма да бъде симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина ще го защитават с всички средства и на всяка цена. Всякакви фаворизации и партизанщини трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България!

 

Накрай, господин полковник, моля най-учтиво да приемете уверение в отличното ми към Вас и Българската главна квартира почитание.

 

 

София, 25 септември 1916 г.

 

279

 

 

 

ОБЩА ТАБЛИЦА НА НАСЕЛЕНИЕТО В ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

 

 

 

289 & 281

 

 

 

(Карта за трите мохамедански народности в новите земи) 

 

 

Кръговете са направени пропорционално на количеството жители като 1 mm от диаметъра на окръжността отговаря на 1333 души 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


БЕЛЕЖКИ

 

1. Военноисторическа библиотека София, сигн. III 80, инв. № 6158.

 

2. Дн. гр. Благоевград.

 

3. Този параграф е публикуван от автора като отделна статия. Вж. Гаджанов, Д. Мохамедани православни и мохамедани сектанти в Македония. Македонски преглед, г. I, кн. 4, 1925, 59-66.

 

4. Мохамеданска молитва, която се прави пет пъти на ден в определени часове.

 

5. Обител на дервишко братство, дервишки манастир.

 

6. Деветият месец на мохамеданската лунна година, през който вярващите мюсюлмани постят — не ядат от изгрев до залез слънце. Преносно: пост, глад.

 

7. Дн. Лудогорие.

 

8. Аккадънлар, дн. гр. Дулово.

 

9. Кьосе абди, дн. с. Райнино, общ, Исперих.

 

10. Кеманлар, дн. гр. Исперих.

 

11. Последователи, ревностни привърженици.

 

12. За разпространението на различните мохамедански секти в Македония вж. по-подробно Матковски, Ал. Отпорот во Македонија. - Духовниот отпор. Т. II, Скопие, 1983, 213-380.

 

13. Селим I (1512-1520). Поради изключителната си жестокост и религиозен фанатизъм е наречен „явуз” (свиреп).

 

14. Сюлейман Законодател (1520-1566).

 

15. Шейхюлислям — върховен ръководител на мюсюлманите в Османската империя. От XVI век добил и функцията на върховна съдебна власт.

 

16. Държава, управлявана от халиф, т.е. събиране на светската и духовната власт в ръцете на султана.

 

17. Хуриет — свобода. Възстановяване на Конституцията, обявено на 24 юли 1908 г. резултат на Младотурската революция в Османската империя.

 

18. Дн. с. Хвостяне, общ. Гърмен.

 

19. Дн. с. Ваклиново, общ. Сатовча.

 

20. Дн. с. Осина, общ. Сатовча.

 

21. Дн. гр. Разлог.

 

22. Междусъюзническата война 1913 г.

 

23. Въстание на българското население в Македония против сръбската власт. Една от най-значителните акции била против моста на р. Вардар при Удово и във Валандово на 2 април 1915 г. Вж. Гоцев, Д. Националноосвободителната борба в Македония 1912-1915, С., 1981, с. 147.

 

24. 3а етимологията на названието „помак” вж. Шишков, Ст. Българомохамеданите (помаци). Историко-земеписен и народонаучен преглед с образи. Пловдив, 1936, 13-26.

 

25. Мурад II (1421-1451).

 

26. Мехмед II Завоевател (1421-1451).

 

27. Походът на полско-унгарския крал Владислав Варненчик и пълководеца му Ян Хуниади през 1444 г. до Варна.

 

28. Сега фанатични туркофилски елементи разпространяват сред българите мохамедани същата версия, само че според тях това било вършено от българските власти след Освобождението.

 

282

 

 

29.Абул Хамид (1876-1909).

 

30. Има се предвид акцията за покръщаване на българите мохамедани в Родопите, Беломорието и Македония през зимата на 1912/13 г.

 

31. Унищожението на еничерската войска е станало през 1826 г.

 

32. По-точно: тюркология.

 

33. Кърпа, с която мохамеданките покриват лицето си; було.

 

34. Вж. по-подробно Петров, П. Съдбоносни векове за българската народност, С., 1975, 160-174, 253-284; Грозданова, Е. Българската народност през XVII в. Демографско изследване. С., 1989, 228-260, 407-445.

 

35. Всъщност и голяма част от юруците са ислямизирани местни жители. Вж. Димитров, Стр. За юрушката организация и ролята ѝ в етноасимилационните процеси. Векове, 1982, кн. 1-2, 33-43.

 

36. Danişmend, J. H. Tarihi Hakikatler. I Cilt. Istanbul. 1979.