I. ПОДГОТОВКА НА ЕКСПЕДИЦИЯТА
3. ПРОТОКОЛИ НА СЪВЕЩАНИЯТА
1. Първо съвещание (1.VI.1916)
2. Второ съвещание (3.VII.1916)
Първо съвещание, станало на 1.VI.1916 година в Министерството на войната по повод писмо № 1815 от Разузнавателната секция при Общата главна квартира.
Присъствуваха: професорите А. Иширков, Б. Цонев, В. Златарски, Йор. Иванов, Ст. Младенов, Ст. Романски, М. Арнаудов, Г. Бончев, Гаджанов; Кирил Попов, директор на бюрото на статистиката; Б. Филов, директор на Народния музей; отсъствуваха от поканените — професор Данаилов, понеже отсъствувал от България.
Съвещанието се откри от началник-щаба, господин генерал Жостов, а бележките по съвещанието държеше подпоручик Орешков.
Генерал Жостов накратко разтълкува писмото № 1815 и изтъкна целта на проектираната мисия както следва: цели се на първо място да се съберат за новите земи онези данни, които, като се систематизуват, ще ни дадат ясна представа за действителността, ще ни помогнат да установим релативната стойност на отделните области и на техните населения. С тази ясна представа ще си послужим ние, от една страна, при поставянето началата на държавното управление и ръководене на държавния живот в новите земи, а от друга — ще бъдем с нея своевременно подготвени за вероятните международни преговори и като знаем цената на всеки къс земя, ще знаем где да режем и какво да режем. Касае се следователно преди всичко за едни практически нужди, за едно събиране на данни с практическо значение. Това именно ни трябва, и то час по-скоро. Като казвам това, аз не отричам, че данните, събрани от всеки специалист, са сами по себе си богат, непосредствен научен материал, обработката на който ще бъде задължително предмет на научни съчинения, но тази обработка е малко по-сетнешна работа. — Като изтъква практическия характер и близките цели на мисията, подчертава научното значение на събраните материали и определя неотложността на мисията. — Моля господата да се изкажат.
Професор Йордан Иванов, като взема предвид, че областите са обширни и че резултатите се искат за в скоро време, счита наложително едно разпределение на областите и едно разграничение на задачите. — Тъй като нашите наблюдения ще послужат за защита на нашите интереси при бъдните международни преговори, то те трябва да се извършат с оглед към ония фактори, които въобще имат значение при всички международни преговори. — Тези фактори са, според
20
Йордан Иванов, исторически, стратегически и държавни. Мисията следователно би трябвало да се съобрази при разпределението на работата си с тези фактори, а изследователите да се групират тъкмо според тях.
Генерал Жостов е съгласен по принцип да стане групиране, едно поради това, че отделните изследователи имат в своята работа точки на съприкосновение, а друго — че ще се постигне улеснение при пътуването и продоволствуването.
Професор Йордан Иванов счита, че тъкмо по практическата страна на работата на мисията е важно да се изкаже всеки член, понеже по този начин ще се осигури нейният успех.
Кирил Попов се спира тъкмо на този въпрос. И той счита, че от добрата организация на работата ще зависи нейният успех. Според него предполагаемата мисия има да извърши една анкета, която има два обекта: духовната и материалната култура в новите земи. Духовната ще бъде предмет на географски, етнографски и т.п. изучавания, а материалната — на стопанското изследване. Двете тия страни, двата рода резултати има да се използват от държавниците и военните. Според това и в начина на изследването има също тъй разлика: докато първият предмет предполага и допуща само субективни наблюдения, вторият изисква непременно масово наблюдение. Разбира се, че при тоя различен характер на отделните предмети и техните изучавания обобщението на резултатите е фаза необходима. Ето защо е наложително да има един, да речем, централен комитет, съставен от генералщабни офицери, задача на който ще бъде да синтезира резултатите, добити от двете групи. Колкото се отнася до материалното, иначе речено, стопанското изучаване на новозаетите земи, то трябва без друго да се базира на масово наблюдение: наблюдение върху масата хора, масата добитък, върху производството изцяло и т.н.
Моето лично схващане за стопанското проучване е, че то трябва да премине три фази. Първа фаза — определяне на обектите: а) първа задача глазомерно фиксиране на обектите, б) втора задача — сведения от агентите, в) трета задача – фиксиране на въпросник. Втора фаза — синтезиране на цифрения материал по начин монографически. Трета фаза — обща синтеза на всички монографии. В резултат ще имаме ясна картина и карта на материалните блага в новозаетите земи.
Това проучване трябва да се ръководи от 4 лица: двама ще бъдат стопански пилоти (географ и историк), едно ще изпълнява службата на глазомер политико-икономически, четвъртото лице ще бъде един вид неутрално — негова задача ще бъде да поддържа връзките между другите 4 лица при работата и в резултатите на техния труд.
Господин Кирил Попов подчерта при това голямата разлика между индивидуалната работа при проучване на духовната култура и работата на икономистите. Затова именно за успеха на последната е много по-важен и съществен въпросът за организацията.
21
Генерал Жостов счита, че тази организация е необходима за точно и подробно научно изследване. Тук обаче, дето се касае въпросът за добиване на общи данни, за едно общо ориентиране върху ценността на земите и съобщенията, той мисли, че ние се губим в организационни въпроси. Трябват ни общи данни, обща оценка, и то не толкова на сегашното състояние на икономическите блага, колкото на възможното им нарастване; трябва ни да знаем само релативната ценност на отделните области, изобщо мерено.
Кирил Попов изтъква, че за да знаем бъдещото икономическо състояние на земите, потребни са непременно данните за миналото и за сегашното.
Професор Йордан Иванов счита за нужно да посочи, че сърбите и турците са описали доста подробно своите земи и техните населения (салнамета), та за миналото данните са в литературата, а сега би било необходимо да се определи какво биха могли занапред да произведат земята и населението.
Професор Михаил Арнаудов. Тази организация, която г. Попов предлага, е твърде широка и идеална. Нея г. Попов не е могъл да прокара и в своето съчинение, тъй дълго работено. Би трябвало да има три секции: първо — икономическа, второ — историко-географска и археоложка, и трето — филологическо-етнографска. Следва да се образуват секциите и във всяка секция да се разпределят районите и задачите. Тази организационна работа ще заеме най-много 2-3 дни. Всеки член ще представи своя доклад, а обобщението на материалите ще се групира според секциите.
Професор Беню Цонев, като изтъква от свое име, а вярва, че става тълкувател и на чувствата на другите присъствуващи, голяма благодарност към Главния щаб за високопохвалната инициатива, спира се и говори върху една диалектоложко-етнографска секция и нейната работа, за нейните райони на изследване — Тимошко, Моравско, Косовско и Прищенско с Македония. Целта на мисията според професор Цонев е да изследва земите преди всичко от научно гледище, а данните, които важат за практиката, ще се извлекат именно от научните изследвания. Професор Цонев се спира накратко и върху маршрутите на отделните изследователи.
Генерал Жостов забелязва по повод споменатите от професор Цонев маршрути на изследователите, че би било необходимо да се изследват селищата покрай реката Дрин.
Професор Йордан Иванов, като пояснява, че владението на Люмския възел осигурява владението и на земите на юг, счита, че е необходимо да се изследват областите Люма, Сереник и Гора, още повече че там биха се намерили национални опори за претенции от наша страна.
Генерал Жостов. Изследването на онези краища не се диктува само от национални мотиви: и икономическият живот на България налага да стане това изучаване. Ние се намирахме досега в неведение
22
например за природните богатства на Косово, Дяково, Феризович и др. области — природни богатства, извънредни и забележителни. Освен това западните краища ни интересуват и като точки на комуникационните линии, които ще свързват България с Адриатическо море. Нам отсега трябва да бъде напълно ясно где може България да има прозорец към това море.
Професор Бончев подчертава големината на задачата, която му се възлага. Всички нови земи да се изследват — то изисква много време и много научен труд. Затова възниква въпросът — кое ни интересува повече: периферията или централните области, и кои точки са най-важни при единия и при другия случай — земите от прежната сръбска държава ли или Македония. Земите от прежна Сърбия са разработени и изучени, поради което по-важна за нас става Македония и периферията. Точките обаче да се определят на моя маршрут не може: те зависят от самата работа и от много други условия. Що се касае до времето, за мене е най-подходящо време лятото. Предвид огромната работа и нейната неотложност аз имам нужда от помощници — своя асистент д-р Илия Стоянов, професор Л. Ванков и някой минен инженер. Професорът обещава да предаде по-точно писмено своите мисли.
Професор Иширков посочва, че на първо време е необходимо да се изследват някои досега неизучени области, например 1) Охрид-Дрин-Гостивар, 2) Тетово-Прищина-Прокупле, 3) Крайна и земите към Пожаревец.
Професор Златарски, като счита мисията за навременна и неотложна, иска разграничение на труда.
Професор Йордан Иванов заявява, че за проучването на гърците в Македония ще му бъде необходимо да проходи земите от Места до Елбасан.
Г.г. Младенов, Филов и Гаджанов не взеха думата.
Генерал Жостов. От всичко казано се вижда, че всички се отзовават охотно на нашата покана и се надяваме, че ще успеем в предприятието. Повдига се въпрос за някои нови лица освен поканените предвид обширността на областите, които има да се проучат. Аз моля господата да се съберат по групи според сродните специалности, да образуват един вид секции и всяка секция да си определи членовете, да разпредели задачите, да установи маршрутите и да помисли за улесненията, които могат да се поискат от Щаба за целта. Всяка секция замолвам да представи писмен доклад за своите определения, за да можем в едно следващо съвещание да вземем окончателно решение по мисията, която трябва колкото се може по-скоро да пристъпи към работата. Ще бъде също тъй важно да знаем колко време приблизително е необходимо на всеки от членовете на мисията, за да привърши той научното си пътешествие и да приготви след това своя личен доклад.
Определя се следующето съвещание да стане на 3 того.
(ЦВА В. Търново, ф. 40. оп. II. а.е. 939. л. 18-25)
23
Второ съвещание, станало на 3.VII.1916 година във Военното министерство при същия състав, както на първото съвещание.
Генерал Жостов открива съвещанието и моли да се пристъпи към четене на докладите.
Професор Б. Цонев съобщава, че езикословно-етнографската секция, а също тъй и историко-археоложко-географската секция са се събрали на заседание, обмисляли належащите въпроси, изложени заедно с решенията в доклада, прочетен от професора, както следва:
Доклад
по организацията на македоно-моравската научна експедиция
Господин генерале, с голямо удоволствие приехме поканата, с която почитаемият Главен щаб на българската армия ни прави участници в научната експедиция, която тъкми да изпрати в новите земи, в земите, завоювани тъй славно от нашите храбри войски. Инициативата е високо похвална и показва, че висшата наша военна власт води грижа не само за славни победи на бойното поле, но и за културни победи, Защото след военната победа истинско завоевание настава само след като въз основа на съответни изучавания в заетите земи cи съставим ясна представа за същинската стойност на извоюваното, та след това да бъдат предприети едни или други мерки с цел да се приведат в хармония всички части на държавната цялост.
Починът на българския Главен щаб иде същевременно да подпомогне едно научно предприятие, що бе захванато още преди 22 години, ала за жалост още недоизкарано до желан край поради много причини; тук мислим онова предприятие, чийто основател бе сам Негово Величество и което е събрало вече много материали и студии за всестранно изучаване на българското отечество. Със сегашния почин на Главния щаб ще се даде възможност събраните материали и студии да се разширят и преработят съобразно с новите граници на България, като за това се използват нови, непосредствени данни по всички клонове на българската наука.
Поканените да участвуват в проектираната научна експедиция се събрахме вчера в българската Академия на науките, за да разменим мисли като как да се организира тази експедиция и какъв да бъде маршрутът на участвующите в нея. Имайки предвид специалностите на лицата, които ще вземат участие в тъкмената научна експедиция, намерихме за най-уместно участниците в експедицията да се разделят на четири секции:
I. Диалекто-етнографска секция
II. Историко-археоложка и географска секция
III Социално-стопанска секция
IV. Геологическа секция.
Първата диалекто-етнографска секция ще се състои от г.г. Цонев, Арнаудов, Романски, Младенов и Гаджанов.
Втората историко-археоложка и географска секция ще се състои от г.г. Иширков, Златарски, Иванов и Филов.
Третата социално-стопанска секция ще се състои от г.г. Данаилов и Попов.
Четвъртата геологическа секция ще се състои от г. Бончев с евентуални свои другари и помощници.
Понеже в нашето вчерашно събрание присъствуваха само членове от първа и втора секция, то и тоя доклад се определят задачите и маршрутът само на първите две ескпии, както следва:
1. Секция диалекто-етнографска
1. Професор Цонев ще изследва косовско-моравските говори във връзка с македонското наречие, за която цел ще пропътува Тимошката област, Поморавия, Косовската област (Прищенско и Призренско) и Северозападна Македония. Приблизителен
24
маршрут: Ниш-Княжевец-Зайчар-Неготин-Пожаревец и оттам на юг през селата надлъж но Морава до Сталац, отгдето или по посока Куршумли-Прищина-Призрен, или по посока Алексинец-Ниш-Лесковец-Враня-Куманово-Скопие-Тетово-Дебър.
2. Професор Арнаудов ще изследва границите на българските селища в Призренско, Тетовско, Дебърско и Охридско. Желателно е с него да иде един филолог, за да изучат заедно краището Люма.
3. Професор Романски ще изучи влашкото население по Тимошко, Поморавия и Македония в етнографско и статистическо отношение, а заедно е това и българските колонии в бивша Сърбия. Маршрут: I. Зайчар-Неготин-Кладово-Такия-Д. Милановец-Пожаревец-Свилайнец; II. Покрай гръцката граница от Меглен през Битоля-Охрид-Прилеп.
4. Професор Младенов ще изучава албанското население в етнографско и езиково отношение, както и влиянието на българския език върху албанския. Заедно с това г. Младенов ще изучава и пограничните говори в Македония и Поморавия. Маршрут: Ниш-Княжевец-Зайчар-Неготин-Пожаревец и на юг по периферията.
5. Господин Гаджанов ще изучава мюсюлманското население в културно, езиково и етнографско отношение във връзка с турците в България и Мала Азия. Маршрут: Горна Думая-Куманово-Скопие-Феризович-Призрен-Тетово-Дебър-Битоля-Прилеп-Вардарската долина.
II. Секция историко-археоложко и географска
1. Професор Златарски ще изследва старата българска граница във връзка с разните исторически месга и паметници. Маршрут: съобразно с посоката на старобългарската граница.
2, Професор Иширков ще изследва: 1) Дрин, Косово, Морава в географско отношение; 2) Кладово, Неготин и Пожаревец.
3. Професор Иванов ще изследва: 1) Южна Македония от Рупел до Елбасан; 2) Торбешите по Дрин; 3) Нишавска България.
4. Господни Филов ще изследва Македония и Косово в археоложко отношение, т.е. ще изучи разните паметници в тия земи и ще препоръчва мерки за тяхното заназаане.
Относително траенето на тия разни изучавания изказа се общо мнение, че за да се извършат гореотбелязаните научни предприятия ще е достатъчно време от еднн и половина до два месеца.
В събранието се повдигнаха още два въпроса: 1) Въпрос за превозните средства, и 2) въпрос за войници придружители, каквито са нужни при пътуването по новите земи. Тия два въпроса останаха да бъдат разрешени от самото висше началство.
София
2.VII.1916 година
С почитание от членовете на първа и втора секция
д-р Б. Цонев
Професор Иширков моли да се определи като член на мисията и неговият асистент Ж. Радев, което г-н генералът заповяда; г-н Ж. Радев е свободен от военна служба.
Кирил Попов. Като обмислял задачата след изказаните мисли при първото съвещание, г-н К. Попов дошъл до заключение, че новите земи трябва да се изучат без друго с оглед към цялото стопанско тяло на България. В новите земи той вижда 3 района, които трябва да се изследват в икономическо отношение: 1) Земите между Струма и Места и на юг, 2) земите на юг от Бистрица, и 3) Скопие и земите на север. За всеки район г. Кирил Попов мисли, че стигат по 2-ма души и има предвид професорите Данаилов, Мишайков, П. Стоянов, А. Цанков, чиновника от статистиката Димитров и д-р Каросеров. Сам той не би взел участие в екскурзията, но би помогнал с преглеждането
25
на литературата. Лицата г. Кирил Попов обаче не може фиксирано да посочи, защото господата Данаилов и Цанков отсъствуват от България и едва след връщането им ще може да представи определената листа.
Генералът намира, че лицата са много и като приема, че важността на района между Струма и Места и на юг лежи вън от всяко съмнение, спира се върху Южна Македония, Западна Македония и земите на север. Счита, че две групи биха могли да изследват тия земи, като едната група поеме два района и ги изследва едно след друго.
Кирил Попов повтори приблизително същите мисли, изказани в 1-вото съвещание, и обеща да ги изложи по-точно с особена записка, а също и имената на тези 4-ма души анкетьори, и то след завръщането на поменатите отсъствуващи господа, което щяло да стане наскоро (вж. по-долу записката от К. Попов с дата 7 юли 1916 година).
До господина подпоручик Орешков Главната квартира
Кюстендил
Уважаеми господин подпоручик Орешков,
съгласно уговореното ни устно имам чест да ви изпратя следната
Записка
Определянето стопанската стойност на разните покрайнини на завоюваните от българската войска местности, които евентуално ще останат на България или ще се откъснат от нея, трябва да става с оглед на цялата територия на България, разглеждана като едно стопанско цяло. От това следва, че исканата преценка трябва да се яви като резултат на една обща стопанска анкета на всички завоювани земи, координирани със стопанското състояние на Стара България.
За такава стопанска анкета е потребно повсеместно статистическо-монографическо наблюдение и описание и по еднообразен формуляр, извършено от агенти по възможност във всички населени места в завоюваните области. Схванатите по тоя начин статистически и дннамически данни, както и надлежните ретроспективни и исторически описания, допълнени с изучаванията и изследванията, вършени досега за тия земи от сърбите, турците и др., биха дали една задоволителна за сегашните нужди на държавата стопанска монография на завоюваните земи.
Обаче от изложението, направено от 1 того от началника на Щаба на Главната квартира генерал Жостов за целта на научната експедиция в Македония, замислена от Общата главна квартира, се вижда, че времето не позволява предприемането на подобна стопанска анкета и че на Главната квартира е необходимо в един 2-3 — месечен срок да се осветли повече върху стопанската цена и характер на завоюваните земи с оглед на евентуалната териториална промяна на някои от завоюваните сега покрайнини.
При такова поставяне на задачата системното и организовано изучаване и изследване трябва да се замени с бърза и, тъй да се каже, окомерна анкета, извършена на мястото от компетентни люде и основана главно върху съществующата литература и върху добитите от анкетьорите впечатления и сведения от лични наблюдения, разпит и изучавания. По обем повсеместното изучаване трябва да се замени с избиране на някои определени райони.
Такива райони покрайнини, които в случая ще интересуват бъдещата граница на България, са в Македония главно три:
1) Районът край Струма и Места, на юг от Беласица, обхващащ Дойран, Гевгели, Кавала, Драма и Серес;
26
2) Районът на юг от Битоля с изход към Адриатическо море — Дебър, Елбасан, Валона, и
3) Районът на Скопие — Прищина, Призрен, Митровица.
Изучаването на тия три района трябва да стане както за определяне на специфичната тяхна стопанска дейност и значение, също тъй и по отношение органическата им стопанска връзка с останалите земи, владени сега от България. Трябва да се прецени стойността и значението на тия покрайнини към общото цяло стопанско тяло на България, което ще бъде определено след мира, с оглед на бъдещите исторически задачи на България.
Изпълнението на подобна анкета в определения срок трябва да стане от три пàри (двойки) анкетъори. Но според инструкцията, дадена от г. генерал Жостов, какво анкетата да се извърши от две пàри, като преимуществено се анкетират двата последни района, а първият, като много по-известен, се заобикали набързо от анкетъорите от двете групи, ще трябва да се определят 4 лица, разделени на две пàри.
Идеята на Главната квартира да се възложи учената експедиция на професорските сили на България, колкото и целесъобразна, за жалост по отношение на стопанската анкета не ще може да се приложи. От 4-мата професори по стопанската наука г.г. Г. Данаилов, А. Цанков, П. Стоянов и Д. Мишайков, първите двама вследствие на командировката им в Европа са в невъзможност според техните заявления да предприемат веднага една обиколка в Македония. Аз лично, ако и посочен от Главната квартира за анкетъор, поради разклатеното ми здраве и служебните ми задължения не ми е възможно да се отделя от София тъй дълго. Съгласно поръчката на г. генерала да се посочат анкетъорите след едно съвещание с господа професорите по стопанската наука и някои от нашите икономисти ние се спряхме и препоръчваме като другари на г.г. професорите П. Стоянов и Д. Мишайков началника на отделение при Дирекцията на статистиката С. Димитров Недев и секретаря на Варненската търговска камара д-р Каросеров.
Разделени на две групи, тия 4 анкетъори ще се постараят, доколкото времето и условията им позволяват, да изпълнят възложената им мисия.
Според уговореното в заседанието на 1 и 3 того на речените г.г. ще им се предостави пълна свобода на маршрута и изпълнение на анкетата, като се снабдят със същите средства и удобства, както и другарите им от другите научни секции на експедицията.
Понеже г.г. Стоянов, Мишайков, Димитров и Каросеров не присъствуваха лично на заседанието на 1 и 3 того и не чуха от г. генерал Жостов целта на мисията, то ако аз и да се постарах да им я предам по възможност точно и пълно, ще трябва да им се съобщи писмено възложената им мисия. Не ще бъде също тъй излишно, ако те бъдат приети от г. генерала или от Вас и им се потвърди съобщеното от мен.
След получаване на настоящето потребно ще бъде да заповядате телеграфически, според поръчката на г. генерала, дадена Ви на 3 того, да се освободят анкетъорите от военната им служба, да се съберат веднага в София и след като се снабдят с надлежните книжа и средства както другарите им, да дойдат на Кюстендил, за да Ви се представят и вземат окончателни инструкции и оттам да заминат за изпълнение на мисията си.
Точният адрес на анкетъорите е:
1. П. Стоянов, професор, запасен поручик при Движението на железниците, в София.
2. Д. Мишайков, професор, данъчен, на занятие в Бюрото на пленниците, София.
3. Ст. Димитров Недев, началник на отделение в Дирекцията на статистиката, запасен поручик в 10 армейска паркова колона, Гюмюрджина.
4. Д-р Каросеров, секретар на Варненската търговска камара. Варна. Свободен.
Приемете, уважаеми господине, уверенията в отличните ми към Вас почитания.
София, 7 юли 1916 година
Кирил Г. Попов
Г. Бончев повтори приблизително същите мисли, изказани в 1-то съвещание и обеща да ги изложи с особена записка (вж. по-долу записката от професор г. Бончев с дата 3 юли 1916 година).
27
Записка
за отдела „Природни богатства”
Тоя отдел се поделя на две части, които се поверяват на две лица:
1. Професор д-р Г. Бончев - Македонската област
2. Професор д-р Л. Ванков (сега поручик) – Сръбската област.
Предвид големината на Македонската област и слабото ѝ проучване досега в мннерало-геологично отношение ръководителят на изследването ѝ професор Бончев ще вземе със себе си и своя асистент д-р Илия Стоянов.
Професор Ванков, който ще изучава Сърбия в пределите на старите ѝ граници, в района на територията, която сега се владее от нашите войски, ще има сравнително по-лека работа, понеже тая страна в практично моитанистично отношение е вече позната. Следователно той ще обхожда повече определени пунктове. Нему в услуга, ако пожелае, може да се даде един минен инженер.
Понеже главната задача на г. Ванков ще се състои в проучването рудоносността на терена между Морава, Дунава и нашата граница, той за централен пункт на работата си може да вземе Ниш. Оттам може да обходи и проучи терена на придобитите ни в Сърбия земи на юг, изток, запад и север.
Централен пункт за работата в Македонската област не може да се определи, понеже местността на изучаването представлява проточена закривена ивица с предимно протежение от север на юг. Тая засега главна местност на изучаване може да се подели на следните части:
1. Вардарска котловина и северните ѝ косовски покрайнини.
2. Пределите на Призренско с Долно Дрннските краища и западните отдели на Шар планина.
3. Тетово-Кичевската котловина с източните отдели на Шар планина.
4. Дебърските гранични предели с височките отдели на Черния Дрин и прилежащите му краища в Албания.
В тоя обширен край, в малкото време (3 месеца), с което разполагаме, не ще може подробно да бъде проучен, но ще се настои да се съберат по възможност подробни впечатления, които и ще се представят.
Посока за движението и точно време за привършване на работата в известни отдели не може да се даде, понеже работата често ще зависи и от удобното за работа време; но предполага се в първо време да се започне от северния край на ивицата, и то от планинските ѝ отдели.
За нуждите на обиколката ще трябва да има при лицата един постоянен ординарец (войник), който да обслужва навсякъде.
Понеже нашето движение ще бъде повече в планински райони, ще трябва да имаме коне за езда и коне за багаж.
Точен разход също не може да се определи, но иска да не се забравя, че сега всичко е скъпо и не се намерва, а, от друга страна, че маршрутите ни са по-тежки от ония на всички останали специалности и че сме изложени на най-големи несгоди и лишения от удобства, а освен това трябва да имаме и по-големи транспорти и пр.
Да ни се даде открит лист до военни и административни власти за пълно съдействие и улеснение.
3.VII.1916 г. София
Проф. д-р Бончев
Генерал Жостов. Накрая да се спрем на улесненията, с които Щабът може да помогне.
След малка интерпретация г. генералът заяви, че ще направи съответната разпоредба до командующите армиите и военноинспекционните началници, за да оказват улеснения на членовете на мисията във всяко отношение, и определи парично пособие за всеки член от 1500 лева, а освен това — за всеки член войник придружник.
Когато се привършат приготовленията, ще се извести на господа членовете писмено.
28
Бележка. Понеже от посочените в записката на г-н Кирил Попов лица професор Стоянов бил твърде необходим и незаменим в службата си, останаха само трите лица да образуват стопанската секция.
Професор Мишайков обаче не бе присъствувал на съвещанието, а също тъй и другите господа от тая секция, та, за да бъдат те в течение на работата и в съгласие с посочената необходимост в записката на г. Кирил Попов, прочетоха се лично горните бележки на г-н професор Мишайков (на 14.VII. в София), който се задължи да предаде смисъла им на другите господа.
Подпоручик Орешков след това замоли професор Мишайков да изложи като глава на стопанската секция писмено своите лични схващания по мисията и свързаните с нея въпроси, на която молба г-н професорът се отзова със следната записка.
До господина началника на
Щаба на действующата армии
Докладна записка
от Д. Мишайков, доцент в университета,
член на научноразузнавателната мисия в новите земи
Господин генерал.
Позволете мн, моля, да Ви благодаря за доверието, с което сте удостоили мене и другарите ми г.г. д-р Каросеров и Ст. Димитров, като сте ни назначили за членове в научноразузнавателната мисия в новите земи. Позволете ми също така да Ви поздравя за прекрасната инициатива на Щаба на действующата армия и да Ви уверя, че за това дело той ще получи съчувствието на всички сериозни хора в страната и ще спечели признателността на бъдещите поколения.
На мен и другарите ми, както Ви е известно, се възлага изучаването на новите земи в икономическо отношение. Главната цел на това изследване съгласно формулираната от Вас обща задача на научната експедиция и съобщенията, изложени в доклада на г. Кирил Попов, ще се състои в това, да се определи приблизително стопанската ценност и значение на новите територии, какво окончателно определение на политическите граници на България би отговаряло най-добре на нейните големи икономически интереси. Заедно с това икономическото изучаване на новите области още сега, в началото на техния живот като части от българската държава, ще създаде поуки за близко насочване икономическата политика на България по отношение на новите земи към разумни посоки. Но това изследване ще има огромно значение още в едно отношение; то ще даде възможност да се проследят ония крупни и важни промени в културния и икономическия бит на новите области, които стават в тях от Балканската война насам и които биха станали недостъпни за наблюдение и изучаване, ако се пропусне сегашният момент, както това стана с разместването на населението а Стара България през време на Освободителната война и непосредствено след нея. Най-сетне позволете ми, господин генерал, да доложа, че сега предприетото набързо и с практически цели разузнаване на новите области ще ни покаже по какви начини и в какво отношение ще трябва и ще може да се предприеме едно по-подробно изследване на новите земи по-сетне, при по-спокойни условия, за да се задоволят разнообразните интереси на науката и държавата.
Според скромното ми разбиране икономическото изучаване на новите земи трябва да достави данни, въз основа на които да могат да се направят заключения върху следните главни положения:
1) За производството на стопанските блага в новите земи, за да се види какви са изгледите за увеличение на народното богатство в тях, като се обръща внимание върху селското стопанство, индустрията и минералните богатства; за последните обаче ще бъдат по-меродавни изучаванията на други специалисти.
29
2) За търговията в новите земи, за да се разбере какви пазари би намерило в тях производството на стара България и какви стоки, които се изнасят от областите на нова България, биха намерили целегодно употребление за нуждите на индустрията и консумацията в стара България. В същото време сведенията върху търговията в новите земи биха ни показали какво търговско дело ще представлява в бъдеще обединена България и какви ще бъдат според това отношенията ѝ спрямо народните стопанства на чужди държави, с които се намира в разменни сношения.
3) За съобщенията в новите земи както от гледище на местните нужди на последните, така и от онова на общите перспективи за стопанско развитие на цялата страна, като се обръща внимание върху тяхното значение за производството и търговията на страната, от една страна, и върху особеното значение, което биха имали относително особеното положение на България като страна, която се намира на пътя между Европа и Азия - от друга.
Заедно с това намирам за нужно да Ви доложа, господин генерал, че ще бъде добре да се раздели стопанското изучаване на новите земи помежду тримата членове на съответната секция, като се възложи, на всеки един от тях изучаването на един определен район от областите, които подлежат на изучаване. За тая цел новите земи биха могли да бъдат разделени на три района: 1) земите от Моравско, 2) земите между Моравската област и Вардар, и 3) на юг и югозапад от Вардар. При изучаването на тия три главни района съгласно дадената от Вас инструкция ще се обърне специално внимание върху областите на запад и северозапад от Скопие, и на юг и югоизток от Битоля. За да може всеки едни от анкетъорите да си състави понятие за цялата територия на новите земи, няма да бъде зле, ако всеки един от тях, след като се състави понятие за цялата територия на новите земи, след като се запознае добре със своя район, отиде да обиколи за няколко дни останалите райони.
За извършване на изследването ще бъдат потребни около два месеца.
Най-накрая вземам свободата да Ви доложа, господин генерал, че ще бъде от голяма полза за икономическото изучаване на Македония, ако към изследвача на района южно и югозападно от Вардар се привомандирова от Скопие агрономът при военноинспекционната област в същия град г. Страмски, който със своите специални познания и опитност по земеделието би помогнал твърде много за правилната преценка на огромните условия за земеделието в оная област.
Приемете, господин генерал, доверията за отличното ми към Вас почитание.
София
14.VII 1916 година
Д. Мишайков, доцент по
статистика в университета
(ЦВА В. Търново, ф. 40. оп. II, а.е. 939, л. 26-35)