Общи Забѣлѣжки.
Градътъ Устово (по турски „Читакъ”), лѣжи 22 часа на югоистокъ отъ Источно-Румелийската столица Пловдивъ, 18 часа на югъ отъ Станимака и 18 часа на сѣверо-западъ отъ г. Ксанти (Скечя), въ самото сьрдце на Родопскитѣ планини, въ горното течение на рѣка Арда, тъй щото расположението му стои въ срѣдата на прѣходнитѣ планински грѣбени отъ Пловдивъ — Станимака, за Егейското море.
Тоя едничекъ въ родопитѣ планински български градецъ, до прѣди послѣднитѣ сѫбития (въ 1877/78 г.), административно принадлѣжеше на Пловдивский санджакъ, Ахѫчелебийский кантонъ, нъ послѣ прѣмирието въ Берлинъ, той се привърза, (съ други още 20 български села въ тоя окрѫгъ), на Гюмюрджинский санджакъ, Одринский вилаетъ, Ахѫчелебийский окрѫгъ — кааза, — гдѣто се и намира по настоящемъ. Источно-Румелийската граница прѣзъ Родопитѣ съ Турция минува отъ западъ къмъ истокъ прѣзъ срѣднитѣ грѣбени на тия планини, по тъй нарѣченитѣ врьхове: „Роженъ” „Кальчъ-бурунъ” „Кара-коласъ” „Ишикларь” и отъ тамъ се впуща въ срѣднето течение на р. Арда, 8 часа разстояние въ источна посока.
4
Пространството земя принадлѣжаща на тоя градецъ, се граничи съ земитѣ на села Горне и Долне Дерекюю, Яманско, Стража, Влахово, Алами-дере, Фатово, Долне Райково, Хасовица, Писаница и Левочево. Отъ тѣхъ само сѫщата Стража, Яманско и Влахово сѫ българо-мохамедански, а останалитѣ други българо-православни. Разстоянието отъ градътъ съ села Горне и Долне Дерекюю въ сѣверо-западна посока е 2 часа; съ села Яманско и Стража въ сѣверна посока 1 часъ; съ с. Влахово въ источна посока 1/4 часъ; съ села Адами-дере и Фатово въ южна посока 1/2 часъ; съ села Хасовица, Долне Райково, Писаница и Левочево въ западна посока е отъ 1/2 — 1 часъ.
Всичкото землище принадлѣжаще на Устово обнема пространство приблизително около 30 □ километри и състои исключително отъ стръмнини (по нѣгдѣ полѣгато навѣдени или равни, а по нѣгдѣ много стръмни), и бьрда просѣчени съ дълбоки или не долини, повечето голи, а отъ части покрити съ гора, които състоятъ отъ планински дрьвета, въ по високитѣ мѣста борика и ела, а въ по низскитѣ букъ, нъ много рѣдко съ дѫбъ.
Споредъ нѣкои исторически данни останали отъ по-стари хора по прѣдание, се знае че не въ много отколѣшно врѣме (нѣщо прѣди 200-250 години), мѣстностьта, гдѣто днесь обитава, както Устово, тъй и повечето близки въ околностьта села, въ това врѣме сѫ били покрити въ непроходими гори, гдѣто сѫ могли да живѣятъ само диви звѣрове, нъ никакъ не и человѣци. Въ това именно врѣме дошли двама братия нѣкъдѣ изъ сегашната Рупчоска околия (неизвѣстно отъ кое мѣсто), на име Стою и Раю, които пьрви посѣтили тия мѣста, като имъ се всладили та се заселили, Стою
5
въ сегашний градецъ Устово, а Раю въ Райково отъ гдѣто и зимали (произлѣзли) имената си. Споредъ други, на които мнѣнията имъ не се основаватъ на никакви прѣдания, Устово е зимало името си отъ бърдата които правятъ тритѣ прохода „Устие” гдѣто е расположено Устово. До колко е вѣрно и едното и другото, не можемъ да кажемъ, тъй като нѣмаме вѣрни по това доказателства.