3.
Поминъкъ (Занаяти, търговия и промишленностъ)
Облѣкла мѫжки и женски.
Формитѣ на облѣклата мѫжки и женски сѫ съвършенно прости и чисто по народний вкусъ, нъ при все това пакъ е прѣдпочетна модата и раскошеството.
31
Коприната, сърмата, златото и др. под. сѫ въ цвѣтуще състояние. Много лица сѫ употрѣбявали разни срѣдства за въвождание гражданската форма, особно на женский полъ, нъ все сѫ се отблъсквали съ особно и всеобщо прѣзрение. Облѣклото и на двата пола сѫ чисто народни, съ источенъ характеръ и фантастични краски, което изъ день въ день взема повече раскошество. Мѫжкото облѣкло, обикновенно състои отъ дълги, широки повечето отъ сини шалвари (патуре, беневреци), нашарени съ много гайтани и тия сини; забунче съ ръкави нашарени съ разни краски отъ вълненъ или коприненъ гайтанъ на грѫдитѣ и рѫцетѣ; клашникъ, по тукашни „доляна” често „тефтивева” съ сбрати и тѣсни рѫкави, или пакъ съ разрѣзъ висящи отзадь. И той тоже на гърбътъ, рѫкавитѣ, огѫрлето бива нашаренъ съ разни кривулици отъ синь гайтанъ. Шалваритѣ се стѣгатъ о кръста съ срѣденъ червенъ, аленъ, а за сега синкавъ поясъ. На главата се носи, стара форма широкъ фесъ съ черна кърпа навита като чаша, или пакъ днѣшна мода фесче малко, съ малко пискюлче, и много рѣдко съ калпакъ. Женското облѣкло състои отъ дълъгъ вълненъ сукманъ, синь цвѣтъ, тѣсенъ, и горѣ и долѣ, въполитѣ, рѫкавитѣ нашаренъ съ жълта коприна, сърма и червенъ гайтанъ, съ расцѣпенъ нагрьдникъ и той фантастично такъвъ. Връхна дрѣха, подобна на „доламата” накачена и тя съ сѫщитѣ краски, често подплатена съ скъпи кожи, и нарѣчена „салтамарка”. Фесъ по широкъ отъ мѫжкийтъ, съ ширитъ прѣзъ челюстичѣ, и отпрѣдъ нашаренъ отъ коприна. Аленъ поясъ съ черни хоризонтални и паралелно навити чьрти, и една прѣстилка вълнена съ квадратна мрѣжа чьрти отъ разни цвѣтове, съ сърмени врьски. На главата се носи голѣма четиреѫгленно дълга
32
га до ногитѣ бѣла „махрама или тестемель” на всякой ѫглъ съ по нѣколко коиринени висулки. Той се носи подъ правъ ѫглъ. Момитѣ носятъ още длъги копринени кърпи отъ лѣвата страна, нарѣчена „колченица”, гивни на рѫцетѣ и златни монети на грѫдитѣ.
Тая форма се употрѣблява отъ по-развитичката класса, а скотовъдцитѣ носятъ още по-странна и груба форма, доста прилична на азиатска. Всичкитѣ облѣкла сѫ домашна направа и искуство, и се носятъ доста чисто и благоприличие. Особенно страстьта къмъ облѣклото е развита тукъ. И въ най-работний день, и най-сиромахътъ, дори когато е и у дома си, обича да бѫде облѣклото му чисто, новичко и стегнато. Нъ и при тая чисто народна направа и обичай, раскошеството и модата изъ день въ день взематъ по-голѣмъ размѣръ. Особенно женский полъ се надпрѣварятъ, кой да направи по-ново, по-богато окрасено и по-хубаво облѣкло. Дрѣха която прѣди 10 години е ставала съ сто гроша, сега неможе се направи съ триста. Колкото и да е сиромахъ единъ человѣкъ или фамилия, труди се и отдѣля залъкътъ отъ устата си да си направи дрѣхи, които да не сѫ по-долни отъ богатийтъ. А всичко това води лоши слѣдствия както отъ економическа, тъй и отъ нравственна точка зрѣние. Домашний животъ изгубва народнийтъ духъ, и изъ день въ день той става по-истънченъ и по-раскошенъ. Надспрѣварванията, завистьта, самохвалството се разширяватъ. А всичко това води сиромашия, нравственъ упадъкъ и много други още пороци.
Медицина и хигиена.
Още по лошо живѣятъ жителитѣ не само въ Устово, нъ и въ цѣлата околность, и никакъ не марятъ
33
за своето здравие. Животътъ на българинътъ е твьрдѣ лошь въ Родопитѣ отъ къмъ хигиеническа точка зрѣние. А всичко това произлиза, че този жизненъ клонъ отъ науката въ тия страни, стои на разни вѣрвания, и здравието или болѣстьта сѫ отдадени на произволътъ на сѫдбата. Лоший животъ най-много блѣщи въ жилищата на хората, вътрѣшната имъ и вънкашна чистота, храната, начинъ на животътъ, улицитѣ, облѣклата и др. много такива, които прѣдставляватъ ужасъ и отвращение на всякого, а при това и зачюдвание, че и при такъвъ противоположенъ въ всичко животъ, пакъ се намиратъ 80 годишни старци.
Както спомѣнахме пó прѣди, жилищата иматъ най-голѣмитѣ несгодности, при всичко че тий се правятъ обикновенно тукъ по на два и три ката отъ земята, а при това и доста широки. Навикътъ да се побиратъ въ кѫщитѣ домашний добитъкъ, храната и всичко друго що е потрѣбно за поминъкъ, е най-лошо по насъ. Най-долний катъ, който бива на земята, обикновенно прѣграждатъ съ отдѣли за кравитѣ, кокошкитѣ и всички домашни животни. Въ тия отдѣли се натрупва торътъ цѣли години, който като задушенъ отъ всички страни, запарва се та гние и издава силни и отровни испарения, които като нѣма отъ нигдѣ оставени вентиатори да влазя външний въздухъ, отиватъ прѣзъ пукнатинитѣ на подътъ въ самитѣ спални на хората, и стаитѣ гдѣто живѣятъ.
Друго не по-добро отъ пьрвото е, че горний катъ правятъ съ низски тавани и съ малки и недостатъчни прозорци. Цѣла зима тия прозорци биватъ затворени и вратата, тъй щото отъ нигдѣ не може да влѣзе въздухъ отъ вънъ за да се провѣтри стаята, и когато се зададе отъ вънъ человѣкъ, изведнажъ го
34
съзематъ таквизъ неприятни миризми, щото на ненавикналия ще бѫде доста трудно да влѣзе вѫтрѣ въ тѣхъ. При това, въ самитѣ спални и стаи гдѣго живѣе всичкото семейство, стоятъ помиитѣ, измѣтъцитѣ и всичко друго, щото освѣнъ че тий повече правятъ въздухъть врѣдителенъ, нъ и много влаженъ. Въ такива стаи стоплянието става съ огънъ на широки огнища съ длъги и широки комине, отъ които вѣтърътъ връща димътъ тъй, щото стаята всякога си стои задимена. Цѣль день се натрупватъ дьрва и гори силенъ огънъ, и щомъ той изгасне, стаята пакъ се изстуди. Нощѣ въ такива стаи става до толкозъ студено, шото человѣку се чини че се намира на пѫтьтъ. Измѣтъци, нуждницитѣ, смѣти и всички други нечистотии, обикновенно се натрунватъ вънъ, прѣдъ самитѣ жилища на хората, и чакъ пролѣтъ тий се изкарватъ на нивата, или пакъ остаятъ прѣдъ носоветѣ имъ за всякога. Освѣнъ туй улицитѣ сѫ криви, тѣсни и кални, и има обичай, да се оставятъ трупове на умрѣли животни въ тѣхъ, па негдѣ и измѣтъцитѣ се хвьрлятъ по тѣхъ, та правятъ гнуснаво отвращение на всякого. Храната тоже никакъ не отговаря на тѣлесното здравие. Често тя бива сурова, суха и не хранителна. Има фамилии, които еднажь въ годината ядѫтъ животна храна. Тя никакъ не се приготвя, както трѣбва.
Вслѣдствие тия несгодности и неумѣния, тукъ вьрлуватъ опасни болѣсти, най-много по дѣцата и женитѣ. Най-много изобилуватъ скруфульознитѣ болѣсти, грѫднитѣ, нервнитѣ и други още много заразителни болѣсти. За това именно тукъ рѣдко ще срѣщнешь 60 годишенъ старецъ или баба, и гдѣто има, то сѫ съвсѣмъ изнемощели, когато напротивъ въ най-проститѣ
35
земледѣлчески села въ Румелия и България има 80 годишни старци да орѫтъ и работятъ, при всичко че тѣхнитѣ условия за живѣяние сѫ тоже не по-добри отъ нашитѣ. Прѣсмѣтнато е че въ Устово отъ 100 души достигатъ до 40 годишна възрасть само 70, до 50 г. възрасть 60, до 60 год. възрасть едвамъ 30, а до 80 годишна възрасть 5 и по-малко. Най-много умиратъ отъ рождението до 5—6 годишна възрасть и отъ 40 до 60 години. Подтвьрдено е съ опитъ, че най-много умирания ставатъ пролѣтно и есенно врѣме.
Въ врѣме на болѣсть, тукъ рѣдко прибѣгватъ до докторска помощь. Докторитѣ сѫ бабитѣ, женитѣ, които тукъ изобилуватъ, и най-послѣ черквитѣ. Когато нѣкой се разболѣе, лѣкуватъ се сами по дѣдовски и бабински, и най-пьрво тичатъ за помощь при бабитѣ. Тии се струпатъ при болний, и натрупватъ цѣрове всяка по своята медицина. Тия баби съвсѣмъ невѣжи, за да добиятъ по-голѣма репутация за себе и за цѣроветѣ си, упражняватъ различни искуственни начини за упражнение на своята професия. Едни отъ тѣхъ прѣзъ пролѣтнитѣ праздници, като Благовѣщение, Георгиевъ день, Илинъ-день, Костадиновъ день и др. събиратъ разни билки и трѣви, и слѣдъ като ги изсушатъ чрѣзъ разни суевѣрни поговорки, варятъ ги и поятъ болнитѣ, или пакъ ги накадяватъ съ тѣхъ, а трети ги прѣвьрзватъ по разни части на тѣлото на болний. Ако ли тѣзи цѣрове не спомогнатъ, то употрѣбяватъ и баяние, нъ по особни болѣсти. Въ случай че привѣденитѣ до тукъ срѣдства не исцѣрятъ бодѣстьта, то съвѣтватъ болнитѣ да обикалятъ отъ село въ село и прѣспаватъ въ черквитѣ, гдѣто влажний въздухъ и студенитѣ плочи още повече ускоряватъ и усилватъ болѣстьта догдѣ най-послѣ безъ врѣме оти-
36
датъ въ гробътъ. Нъ за голѣмъ срамъ, по насъ се намиратъ и такива шарлатани баби и жени, които лъжатъ простото население чрѣзъ разни лъжливи и суевѣрни сънища. Тъй напримѣръ: Отива нѣкоя отъ подобнитѣ баби или жени и казва въ нѣкоя кѫща, че гледала лоши сънища за тѣхъ, като иска да и́ дадѫтъ най-новата дрѣха, риза и пр. и че ако не дадѫтъ щото е видѣла, то ще се случи лошо съ кѫщнитѣ. Простата и невѣжественна домакиня, мисли и вѣрва за истинни такива нѣща, и за да се избави отъ нѣщо лошаво, дава каквото и́ поискатъ, нъ за въ джобъ на тия шарлатани баби, които се поминуватъ съ това. За жалость, още такива хорица се оставятъ да скубятъ простото население и размножаватъ суевѣрията.
Въ градътъ има само единъ лѣкарь, който ако и практикъ, нъ доста принася полза, при оскѫдностьта на по-способенъ. Желателно е часъ по-скоро правителството да вземе мѣрки по-скоро и запази животътъ отъ части на своитѣ си подданници чрѣзъ достойни и опитни лѣкари, както това откога още има и въ най-непросвѣтенитѣ страни.
Образование.
Отъ къмъ умственно развитие, Устово не е до тамъ удовлѣтворително. Отъ всичкитѣ жители — мѫже — въ градътъ на % падатъ съразмѣрно число за всяка възрастъ 40 грамотни. А отъ женский полъ едвамъ 5 %. Единъ 80 годишенъ старецъ има грамотенъ по черковнославянский язикъ и е пьрвий двигатель за българската народность въ тия страни, името му е Саващо. Отъ привѣденитѣ по-горѣ исчисления 2/3 сѫ съ пьрвоначално образование, 1/15 съ срѣдне, и останалитѣ самоуци. Още отъ врѣме на черковний въпросъ, въ 1860
37
година, тукъ е било отворено пьрвото българско училище въ цѣлий окрѫгъ. Отъ 1868—74 година е имало трикласно училище, спорѣдъ сѫществующитѣ тогава программи, и пьрви български учители се били Хр. Ковачевъ, Д. В, Македонский, И. П. Бѣлковски, сега чиновници въ Княжеството, но послѣ сѫ били П. А. Гидиджиски (умрѣлъ въ 1874 год.), Марковъ сега свѣщенникъ въ Пловдивъ и Гавраилъ П. Янковъ, сега Архиерейский Намѣстникъ въ окрѫгътъ ни. Както пьрвитѣ, тъй и послѣднитѣ сѫ развивали необикновенна учителска дѣятелность, на които плодоветѣ сега се напомнятъ съ благоговѣние отъ населението. Въ това трикласно училище се стичали ученици отъ цѣлата околия, които сѫ получвали едно доста и до негдѣ основничко образувание, и всичкитѣ занимаватъ чиновнически или учителски служби както въ Княжеството и И. Румелия, тъй и въ околията. То е било снабдено съ доста училищни пособия, и е имало при него отворено и едно „Читалище” което е приимало повечето български вѣстници и периодически списания издаваеми тогава. Нъ послѣ прѣврата, всичко това е било изгубено, като е станало нужда да се набавя и урѣжда изново.
За сега въ Устово сѫществуватъ двѣ мѫжки училища, едното въ Николаевската часть, другото въ Богоридичната. При пьрвото има и едно дѣвическо съ 45 ученички расподѣлени на четире отдѣления. Мѫжкитѣ броятъ наедно 130 ученика, тоже расподѣдени по на четире отдѣления, а въ Николаевското и 1й классъ, съ двама учители и една учителка. И тритѣ училища се наредени спорѣдъ новитѣ программи, и стоятъ по добрѣ въ отношение съ другитѣ въ околията български села, нъ въ нравственна и въспитателна
38
точка зрение сѫ за голѣма жалость твьрдѣ не добрѣ. Причинитѣ па това сѫ доста много. Пьрва причина на това е, отсѫтствието на способенъ учителски персонель, който да рѫководи и отговаря на званието. До сегашнитѣ отъ прѣврата насамъ учители, повечето сѫ били лишени отъ всякаква теориотическа и практическа подготовка, която поне отъ части би била да отговаря на нуждитѣ на населението. Втора причина за успѣхътъ на училищата е, че до сега никакъ не сѫ имали каква и да било официална училищна власть, която да има грижитѣ за общий вървѣжь на училищата. Учителитѣ оставени безъ контрола вьршятъ каквото искатъ, а при това сѫ изложени на голѣми ограничения отъ страна на неразвитото население. Никаква училищна дисциплина, никаква училищна нравственность не е имало. И какво да има напрѣдъкъ, когато учительтъ не оставенъ свободно да върши своята работа, и когато той и за най-малката дьрзость или енергия за по-правилно урѣждание, и по-солидна нравственность, е принуденъ да носи най-тѣжкитѣ обиди отъ страна на невѣжи и груби родители. За любопитство на читателитѣ, ще приведемъ единъ образецъ, който е пьрвата спънка за успѣхътъ на тукашнитѣ учебни завѣдения. Прѣди нѣколко врѣме, единъ отъ учителитѣ направя една проста забѣлѣжка за не доброто поведѣние на единъ ученикъ, синъ на една по-заможна, нъ проста фамилия, въ врѣме на черковната служба. Тоя ученикъ явява на своитѣ родители, и послѣднитѣ, нанасятъ най-голѣмитѣ и тѣжки хули и обиди, които би направили отвращение и на най-грубийтъ и невѣжь человѣкъ. Какво сьрдце, каква енергия и какъвъ успѣхъ да имаме, когато убиваме всяка искра на напрѣдъкъ и самоотверженность.
39
Друга третя причина, която е лостътъ на учебнитѣ завѣдения, е тая, че Устово е лишено отъ всякакви материални срѣдства за издьржание училищата си. Пособия и помощи отъ нигдѣ нѣма, источници други общински никакъ нѣма, населението не е въ състояние; еднички срѣдства, съ които се трудятъ да крѣпятъ училищата, сѫ черковнитѣ приходи, и които не сѫ достатъчни. Ето положението на учебнитѣ въ Устово заведѣния. Желателно би било, щото Св. Екзархия, отъ която сѫ едничкитѣ надѣжди за това, да вземе по-сгодни и бързи мѣрки, и да обезпечи и урѣди до колкото се може този жизненъ въпросъ, отъ който зависи животътъ на всички ней подвѣдомственни. — Да се остави на произволътъ на населението, то не би помислило за нищо, и тогава, недай Боже, ще дочакаме день да видимъ сѫществуванието на училищата невъзможно.
Тукъ родителитѣ, обикновенно взематъ да пращатъ дѣцата си въ училище отъ 6—7 годишна възрасть, а често и отъ 5, и учението имъ трае най много до 13 годишна възрасть, отъ когато вече ги даватъ на занаятъ. При това често се случва, щото едно дѣте слѣдвало 5—6 години да не знае да запише името си правилно, и да нѣма никакво начално въспитание. Причинитѣ на това вече е оказахме спорѣдъ насъ, та нѣма нужда отъ вторий пѫть. Въ една рѣчь, полза отъ началнитѣ училища при настоящето имъ състояние не е възможно да се очаква, а при това изъ день день нуждата за едно срѣдно училище става по голѣма. Отъ 5 години насамъ се проектира и устройва подобно въ градътъ училище, което да бѫде и околийско, нъ междуособията и раздоритѣ за него още не се свьршватъ, и незная да ли ще се свьршатъ.
40
Ето положението на Устово въ учебно отношение, и ако слѣдва да отива и за напрѣдъ тъй, незная до какво още по лошо положение ще дойде.
Поминъкъ.
(Занаяти, търговия и промишленностъ).
Главни занятия за поминъкътъ на жителитѣ въ Устово сѫ: занаятитѣ, търговия и отъ чясти скотовъдство съ земледѣлие. За пропорция на поминъкътъ и занятието на жителитѣ споредъ числото имъ могатъ да се раздѣлятъ по слѣдующитѣ исчисления: 20% сѫ калаиджии, 10% бакаржии, 20% шивачи, 20% зидари дюлгери, 20% търговци, 6% скотовъдци и земледѣлци и останалитѣ съ разни занятия. Всичкитѣ занаяти, работници, сѫ тукъ безъ никаква производителностъ съ исключения но бакаржиитѣ. Ония отъ жителитѣ, които се занимаватъ съ занаятъ, се скитатъ безъ исключение по чужбина, най-много въ Македония, България, И. Румелия и отъ чясти по островитѣ на Архипелагъ и Мала-Азия, гдѣто упражняватъ своитѣ си занятия, и и отъ скромното си възнаграждение на необикновеннитѣ имъ трудове, грижатъ се да прѣпитаватъ бѣднитѣ си семейства.
Занаятитѣ никакъ не сѫ усъвьршенствовани, и се упражняватъ по единъ твьрдѣ простъ и пьрвобитенъ начинъ. По тия причини, занаятчията е принуденъ да обикаля цѣли страни догдѣ се залови за работа, а при това и възнаграждението му за трудътъ е съвсѣмъ нищожно. Неговий животъ е най-окаянъ между жителитѣ въ Родопитѣ. Цѣла година той е принуденъ да се лута въ чюжбина и денонощно да работи, и пакъ съ необикиовенни икономии, кога се завърне у дома си и прѣстои най-много единъ мѣсецъ отидатъ годишнитѣ
41
му трудове за семейството му, и изново отива отъ гдѣто е дошелъ. При такива условия тѣхний животъ е твьрдѣ бѣденъ, а при това, тия сѫ (занаятчиитѣ), и най-простичкитѣ и трудно поминающи измежду населението, и никога не сѫ въ състояние да икономисатъ или затькнатъ по нѣщо за по-оскѫдни обстоятелства. За това всичката занаятчийска класса не само въ Устово, нъ и въ цѣлата околность е бѣдна и въ твьрдѣ долни степень на умственно развитие. Съвсѣмъ другъ е животътъ и условията за поминъкъ съ търговцитѣ и останалитѣ отъ рѣченитѣ занятия. Послѣднитѣ владѣятъ най-много недвижими и движими имущества и постоянно живѣятъ въ градътъ. Богатството и общинското самоуправление сѫ въ тѣхни рѫцѣ. Понеже тия поддьржатъ занаятчийскитѣ съсловия съ лихви огромни то послѣднитѣ сѫ всѣкога подъ влиянието имъ, както въ обща тъй и въ чястна точка зрѣние. Отъ тукъ произлиза сѫществуванието на срѣдневѣковний феодализмъ,
Отъ къмъ промишленость Устово е на твьрдѣ низка степень. Едничката промишленность съ която по настоящемъ се крѣпи цѣлата околия е „абитѣ” сини черни и тефтикови, нарѣчени по тукашни „сости” лити. Шаяци се работятъ твьрдѣ малко. Абитѣ се работятъ отъ женитѣ съ рѫцѣ по твьрдѣ простъ и хозяйственъ начинъ. Орѫдията съ които тии се изработватъ сѫ пьрвобитни и никаква практичность и усъвьрщенстнование не притѣжаватъ.
Нъ при това почнаха да се въвождатъ усъвьршенствования, и изъ день въ день тий ставатъ по-добри. Прочее храни се надѣжда, че ний въ скоро врѣме ще можемъ да конкурираме съ европейскитѣ, като тѣхното улучшение се измѣнява. Въ града Устово ежегодно се изработватъ около 3000 топа аби, а въ
42
цѣлата околия въ годината се изработватъ до 50—60 хиляди топа. Отъ тѣхъ Устово изнася до 10 хиляди, нѣгдѣ и до 15, а останалитѣ отъ другнтѣ села. Абитѣ се изнасятъ най-много за Мала-Азия, Грьция и нейнитѣ острови, Македония и И. Румелия. Прѣсмѣтнато е че само Устово ежегодно изнася аба близо до 20 хиляди лири, отъ които 1/6 отъ тѣхъ остаятъ чиста печала.
Тая мѣстна промишленность, до прѣди сключванието на търговскитѣ трактати Турция съ другитѣ европейски държави, т. е. догдѣ границитѣ на Турция бѣха недостѫпни за европейскитѣ стоки, бѣше на голѣма почеть отъ турското правителство, и имаше голѣма прѣдпочтителность. Съ насила правителственна се принуждавали и въ праздници да прѣдътъ и тъчятъ аби. И тия, ако тогава и доста груби и не обработени, то пъкъ войскитѣ турски се сформираха отъ тѣхъ, тогава нарѣчени низами. Обаче отъ врѣме на нахлуванието на фабричнитѣ гнили и лъскави платове на евроиейцитѣ, нашитѣ аби се занемариха и по едно врѣме съвьршенно изгубиха своето значение. Нъ отъ нѣколко години, тия изново почнаха да се работятъ, и да ставатъ по-добри ако и пакъ на рѫцѣ, нъ се въвѣдоха доста улучшения въ обработванието имъ.
Едничката спънка, която за сега доста губи значението имъ сѫ тѣжкитѣ мита, които имъ се налагатъ въ изнасянието имъ отъ правителството ни. Тия мита се взиматъ дори и въ една и сѫща область, по 8 % въ оцѣнение, а ако се изнасятъ на вънъ тия мита ставатъ тройни (напр. като въ Гърция). Желателно би било, щото царското правителство да вдигне или поне намали тия мита и въведе нѣкакви улучшения въ тая мѣстна промишленность, която е едничката, която по настоящемъ крѣпи животътъ на родопскитѣ жители.
43
Само тогава тя може напълно да конкурира съ европейскитѣ, и даде по-добро бѫдѫще на населението въ тия страни.
Слѣдъ абитѣ, второстьпенна производителность иде вълната, нъ тя се обработва тукъ, а слѣдъ нея масло, сирене, кожи и дьрвенъ материялъ. Маслото и сиренето, ако и да се приготвя и то на доста простъ начинъ, тó пакъ е доста на голѣмо значение, и по чистотата и вкусътъ си не пада по долѣ отъ чюждото.
Отъ стокитѣ що се вносятъ отъ вънъ, най много сѫ колониялнитѣ стоки: захаръ, кахве, синило и др. които се внасятъ на огромни количества отъ Ксанти и Енидже. Манифактурни се внасятъ отъ Пловдивъ. Всяка година се внасятъ отъ вънъ стоки въ Устово близо за 60 хиляди лири, отъ които само 1/20 остаятъ въ града, а другитѣ въ околията. Всичко що се изнася на вънъ възлиза на 20 хиляди лири, освѣнъ на занаятчиитѣ.
Всяка сѫбота въ Устово става пазарь, гдѣто се донасятъ мѣстнитѣ произведения за продань и купуватъ външнитѣ. Тоя пазарь става доста голѣмъ, и се посѣщава отъ жителитѣ на цѣлата страза, тъй сѫщо и отъ други околии.
Изнасянието и внасянието на стокитѣ става съ мулета; защото кола не може да работи. Пѫтищата сѫ планински стръмни и твьрдѣ несгодни. Есенно и пролѣтно врѣме ставатъ непроходими отъ калъ, а зимно врѣме отъ ледове и снѣгъ и спиратъ. Съглежда се, че правителството взема мѣрки за поправлението имъ, отъ което ще се очаква по-обширна и по-умѣрена търговия. Главни пѫтища има 4; единъ за Пловдивъ — С-мѫка, вторъ за Ксанти и Архипелагъ, третъ за Солунъ — Сѣресъ и Драма, и четвьртий за Кърджали и Хасково.
44
Занаятчийски съсловия, подъ названия „Еснафи”.
Въ класата на занаятчиитѣ и отъ по-главнитѣ занаяти, има основани „Занаятчийски дружества” подъ названия „Еснафи”. Първото отъ тѣхъ е калайджийско-бакарджийското съсловно, което е основано нѣщо прѣди 40 години, и до време на войната тó е располагало доста добръ капиталъ. Нъ прѣди 8 години, то е изгубило своето съществувание главно че е попадащо на невѣжи управляющи, които почти никакъ не сѫ умели да водятъ управлението му, тъй като е имало доста и злоупотрѣбления, и второ че тогавашнитѣ обстоятелства никакъ не сѫ способствували за подобни нѣща. Обаче слѣдъ войната, нѣщо прѣди три години, по инициативата на по-развитичкитѣ и заможни занаятчии, то се изново възобнови, като му се положи втора основа, и до сега то е имало до негдѣ удовлетворителенъ успѣхъ.
За сега ио настоящемъ въ Устово има вече двѣ главни дружества занаятчийски (имаше още едно абаджийско, нъ суммата му се употрѣби при съграждание храмътъ св. Николая въ 1884 год. та сега тò не сѫществува), едното каладжийско-бакарджийско и второто дшгерско. Първото отъ тѣхъ за сега располага съ капиталъ близо до 150 лири турски дадени подъ лихва, а второто е още слабо, тъй като тò се учрѣди прѣди 1 1/2 година нѣщо. Освѣнь тѣхъ има и още едно благотворително „Зора” нъ и тò е още слабо.
Тия еснавски здружавания, отъ време когато тии сѫ основани биха направили огромно нѣщо по въздигание бѣдната промишленность, и биха въвели доста улучшения на занаятитѣ, а при това биха имали и огромни сумми до сега, нъ неразвитата и проста класа
45
на занаятчийскитѣ съсловия, не е притѣжавала никакви по-развити сили, които би умели да се ползуватъ отъ това, и отъ подобни сдружавания. Никакъвъ потикъ, никакво улучшение на казаннитѣ занаяти не се е и помислило даже до сега, отъ които вече казахме на нѣколко мѣста, е главини поминъкъ на населението.
До сега реченитѣ дружества не см имали никакви устави или правила, които би опрѣдѣляли цѣльта и устройството на тѣхъ. До сега, тии сѫ се водили криво-лѣво по едни устни и съвсѣмъ прости устни правила, които отчясти опрѣдѣляли по-главни длъжности на членоветѣ, а никакъ не и за друго по въздиганието имъ. Тия правила, и управлението досегашно на рѣченнитѣ дружества сѫ горѣ-долѣ слѣднитѣ: Тъй напримѣръ. Всякой занаятчия членъ на едно отъ тия дружества, неможе да упражнява своятъ занаятъ въ село или градъ, гдѣто е отишълъ другъ по-напрѣдъ отъ него. Никой занаятчия, не може да услови калфа, чиракъ или даде повече плата на условенъ у другъ майсторъ калфа, прѣди истичанието на срокътъ и безъ съгласието на дружественното Настоятелство. Нарушителитѣ на тия правила се наказватъ съ по нѣколко оки восъкъ или пари въ полза на черквитѣ, нъ никакъ не на училища. Настоятелството може да направи нѣкакво благодѣяние, като чешма, направяние пѫть или пакъ по черкви подаръци, нъ недай Боже за училища. До сега ни най-малко се е помислило за отпускание нѣщо за училищата. А това е явенъ фактъ, до каква стьпень на развитие сили притѣжаватъ занаятчийскитѣ съсловия, а при това какъ се и издьржатъ училищата тукъ.
Всякой калфа, чиракъ, който изучи и може свободно да работи единъ отъ рѣченнитѣ запаяти, припознава
46
нава се за майсторъ отъ Н/ството и се приима дѣйствителенъ членъ въ дружеството, като заплати еднажь за все членство отъ 24 гроша, нарѣчено „тестирь”. Настоятелството на дружеството състои обикновенно отъ единъ прѣдсѣдатель — единъ касиерь и единъ разсиленъ. Пьрвий се нарича „Уста-башиа” и се грижи да непълни показанията на членоветѣ, и който дава подъ лихви дружественнитѣ сумми, и отговаря за тѣхната сигурность и успѣвание. Касиерьтъ дьржи записитѣ и паритѣ, които се намиратъ въ брой. Всяка година, обикновенно по Петровъ-день, когато си исподойдатъ всичкитѣ занаятчии отъ чюжбина, правятъ по едно годишно събрание, гдѣто приглѣдватъ смѣткитѣ, и дѣлата на старото Настоятелство, и избиратъ ново. Въ това събрание се разглѣждатъ и рѣшаватъ глобитѣ на прѣстѫпившитѣ прѣзъ годината членове на дружественнитѣ правила, и най-сетнѣ направятъ общо угощение, да си попийнатъ и похапнатъ на вѣра, и това за това. Ето въ кратцѣ устройството на нашитѣ еснафи.
Миналото лѣто, по инициятивата на нѣкои люди и интелегентни младежи бѣха пожелали да прѣустроятъ и урѣдятъ както трубваше тия дружества, въ видъ на сѫществующитѣ по настоящемъ въ по-главнитѣ градове подобни дружества, за което бѣха изработили и единъ обстоятелственъ и съобразенъ за тѣхъ уставъ, въ който се опрѣдѣляваше напълно цѣльта, длъжноститѣ, наказанията и управлението на тия дружества, нъ и до сега стои тъй неподтвьрденъ. Да видимъ вечь на годишното събрание що ще стане съ това.
Ако да би имало до сега въ тия дружества устройство и рѣдъ както приличаше на тѣхъ, то биха принесли до сега грамадни ползи по икономическо и промишленно отношение въ тия страни. Нъ отсѫтствието на сили, както напомнихме по-горѣ, не можаха да успѣятъ. Пакъ и обстоятелствата никакъ не отговарятъ за подобни нѣща. Правителството до сега не е и помислило даже да даде поне нравственъ потикъ и насьрдчения на такивато сдружавания, отъ които правителството ще се ползува повече, отъ колкото тѣ. Врѣме е да се даде край на досегашний застой въ подобни нѣща.
Общинско самоуправление.
Отъ пьрвитѣ времена, дори и до днесь, общинското самоуправление е поставено на много силни основи. До 1882 година. Царското правителство опрѣдѣляше само общото количество на всички правителственни данъци отдѣлно на всяка община, било тя селска било градска, и гражданитѣ сами въ общи събрания расхвьрляха данъкътъ на всякой данъкоплащачь, съразмѣрно съ материал нитѣ му сили. Нъ отъ 1882 г. това саморасхвьрляние се оттѣгли (разбира се, че ставахѫ доста злоупотрѣбления и пристрастия въ расхвьрлянието имъ), като се замѣсти съ по-лесенъ способъ и правителственъ надзоръ. Сега расхвьрлянието на всички данъци съ исключение на войнственното даждие „бедельтъ” се расхвьрлятъ на всякой житель отъ самото правителство, и събиранието имъ е повѣрено на опрѣдѣленни чиновници нарѣчеки таксилдари, които ги събиратъ сами отъ населението въ четире срока въ годината, и всичката отговорность на нередовности или злоупотрѣбления подлѣжи тѣмъ. Съ една рѣчь избѣгнаха се злоупотрѣбленията, насилията и пристрастията, които изобилуваха напрѣдъ.
Колкото за работи, които се касаятъ просто отъ чистъ общински интересъ, то повечето се рѣшаватъ по
48
старому само отъ пьрвенцитѣ и отъ прѣднитѣ и влиятелни лица, безъ да се пита изъ цѣло населението. Само въ дѣла много важни и общи за всякого, ставатъ общи събрания, гдѣто влиянието и силата е пакъ на казаннитѣ. Когато да се уславятъ на общинска служба лица, като попове, учители, писаре, епитропи, пъдаре, говедаре, пазванти и др. уславятъ се отъ пьрвенцитѣ, и условията волею неволею се прииматъ направени отъ тѣхъ, отъ населението. Наставленията, заповѣдитѣ по службитѣ се даватъ тоже отъ пьрвенцитѣ, ама били тѣ добри или лоши, все едно значи.
Тия слуги — служащитѣ — въ градътъ зависятъ, отъ извѣстни лица, на които тии сѫ покоряватъ на волята, като глѣдатъ да угодятъ само на тѣхъ, или си извьршватъ службитѣ само по тѣхъ, като не искатъ и да знаятъ за другитѣ. Отъ тукъ въ общинскитѣ дѣла и тѣхното водение произлизатъ безправди и пристрастие. Ако нѣкой отъ служащитѣ — недай Боже, — докачи или обиди достолѣпието и волята на едного отъ подобнитѣ, то той скоро си обира крушитѣ, макаръ и по неправеденъ начинъ. Такива нѣща доволно сѫществуватъ тукъ, които сѫ главната прѣчка за правилний вьрвежъ на общинскитѣ дѣла и общий напрѣдъкъ.
Както по-горѣ казахме, въ твя събрания се рѣшаватъ въпроси и отъ сѫдебна компететвость, наказватъ и съ глоба и съ затворъ непокорнитѣ, безъ да се боятъ отъ въззивъ. Наистина споредъ сегашнитѣ реформи по насъ, има поставенъ мировой сѫдия — Мидюринъ — въ градътъ и други срѣдоточни села въ околията ни, на които компететностьта позволява да разглѣжда спорове до 300 гроша, нъ тая власть е само отъ къмъ сѫдебна точка зрѣние, нъ не е отъ административна.
49
Отъ всичко това се заключава, че населението е на долня стьпень умственно развитие, и никакъ не знае да цѣни и защищава своитѣ собственни права и интереси. И при такава раболѣпность, ако не сѫ пьрвенцитѣ и по богатичкитѣ да крѣпятъ и подържатъ общинскитѣ интереси, то навѣрно неще има никакво самоуправление, и отъ това неще има не училища, не черкви не нищо. За сега общинското самоуправление на Устово състои отъ 1 Мухтаръ (кметъ), 1 Капзималъ (бирникъ градски), 5—6 Училищни Настоятели, 2 Падари, 1 Пазвантъ и пр.