2.
Вѣроисповѣдание и религиозни суевѣрия
НАРОДНА ПѢСЕНЬ (Синку Никола)
ЛЮБОВНА (Момече тьонку високо, Момне ле мари хубава)
ХОРОВОДНА (Калинчице, малка моме, Пукачила ся Тудора, Тропни ми тропни, Филь филджанку)
Население.
Населението на Устово се въскачва приблизително на 3500 души, отъ които 1700 мѫже и 1800 жени. Всичкитѣ съставляватъ 700 фамилии, помѣстени въ 450 кѫщи. Причинитѣ на болшинството на женский полъ, се отдаватъ повечето на не равното распрѣдѣление външната работа между двата пола. Мѫжетѣ,
17
като земята ни никакъ не згодна за земледѣлие (както вече видѣхме по напрѣдъ), се занимаватъ исключително съ разни занаяти (на рѫцѣ, работници), които за прѣпитание ба своитѣ си семѣйства, ходятъ по чюжбина да упражняватъ занаятитѣ си цѣла година, и едвамъ въ годината веднажь обидятъ семѣйствата си, за нѣколко дни или пакъ най-много за единъ мѣсецъ. Често се случва та единъ занаятчия — работникъ въ двѣ или въ повече години едвамъ може да обиде дѣцата си еднѫжь: и тó не като за почивка отъ дълговрѣменнитѣ си и непрѣстайни трудове, нъ просто да приготви едно друго за живѣяние семѣйството му прѣзъ врѣме на отсѫтствието му. Съ една рѣчь мѫжьтъ тукъ е изложенъ на постоянни грижи и трудове, и най-мъчната работа очаква неговий трудъ. Когато пакъ напротивъ жената е освободена отъ всякакъвъ видъ външна и тѣжка работа. Тя незнае да стои цѣлъ день на нивата изложена на жаркитѣ слънчеви лучи, както прави жената въ полето. При това тя не занимава нито политика нито търговия нито никаква друга мислъ за своятъ животъ. Много лошо е тукъ отъ всякаква точка зрѣние, гдѣто въ Устово и най-сиромахкинята денѣ и нощѣ мисли какъ по хубаво да се накити и натруфи съ по скъпи дрѣхи, безъ да помисли има ли залъкъ хлѣбъ въ домътъ си. Една има само грижа, че трѣбва да отгледва и отхрани дѣцата си, и да шьта изъ кѫщи. Не казвамъ трудолюбивитѣ, които денѣ нощѣ прѣдѫтъ и тъчятъ аби, шаяци и вьршатъ други много работи.
Ето защо мѫжетѣ бързо и отъ рано изнемощяватъ и остаряватъ отъ колкото женитѣ, и процентътъ на умирающитѣ отъ мѫжкий полъ надминува процентътъ на женский.
18
Освѣнь казаното до сега, друга причина има, която и тя не малко влияе за болшинството на женитѣ. Тя е, че много младежи се заселватъ и оженватъ въ чюжбина, гдѣто отъ малки отиватъ да упражняватъ занаятътъ си, тъй сѫщо има и много, които зематъ жени отъ други села, Такива останвания и оженвания въ годината възлизатъ по 6 % отъ мѫжкий полъ.
Вѣроисповѣдание и религиозни суевѣрия.
Жителитѣ въ Устово и въобще въ околностьта сѫ твьрдѣ набожни и всичкитѣ притѣжаватъ строгь и еднообразенъ религиозенъ характеръ. Всичкитѣ въ градътъ жители сѫ отъ въсточно — православно вѣроисповѣдание. Нъ при всичката имъ набожностъ личатъ доста религиозни заблуждения останали отъ време и до днесь. Ни една фамилия не ще срѣщне человѣкъ, която да ни посѣщава редовно и най-малкий праздникъ въ черква. Освѣнь туй и за най-малката болѣсть, дори и за единъ лъжливъ сънь, ще тръсятъ пьрво цѣръ въ черквата, като нощуватъ по една или повече вечери въ храмътъ, или пакъ занесѫтъ нѣщо дарь въ нея. Тъй напримѣръ, заболи нѣкого нѣщо, или види нѣкакви лоши сънища, то ще занесе или дрѣха или пакъ друго подобенъ родъ нѣщо, често и послѣднята си аспра, въ черквата за оздравление. И когато неможе намѣри цѣръ отъ това, тогава ще прибѣгне до докторски помощи. Освѣнь това тукъ много изобиловатъ помѣнитѣ за умрѣлитѣ. Щомъ умрѣ нѣкой, поставя му се трапеза, и носи се варена пшеница съ захарь, на всяки три деня, деветь, и читиредесеть дена, а слѣдъ това всяки три мѣсеца до годината и послѣ всяка година подъ имъ „годище”. Всяка сѫбота се раздава по нѣщо за умрѣлитѣ. Много се вѣрва, че
19
едничкото срѣдство за прощение на грѣховетѣ на умрѣлийтъ сѫ помѣнитѣ. Въ тия помѣни има доста излишества, които правятъ сиромаха да търпи своятъ залъгъ, само да го даде за помѣнъ, или направи нужднийтъ обичай, нъ нѣма кой да се потруди за това, когато свѣщенницитѣ ни гледатъ да не изгубятъ порѣзанницитѣ и други тѣмъ подобни.
За любопитство на читателитѣ, ще приведѫ нѣколко вѣрвания суевѣрни. Въ неотколешно време единъ отишьлъ да сѣче дьрва въ гората на име, Марзенъ. Случило се, види се по не внимание, та паднѫло отсѣченото дьрво връзъ него и го убило та умрѣлъ на сѫщий часъ. Отъ тогава послѣ, тоя день се празднува съ голѣма строгостъ отъ всякиго, подъ име „Марзеновъ праздникъ”. Такива праздници има доста, които носятъ своята история и празднувание отъ подобни на горнето нѣща. Най забѣлѣжителни и общеприети сѫ тия: „Шиювичинъ праздникъ, Бабини дене, Догани дене, Вълчи праздници, Ахрей, св. Черна, праздници за огънь, за суша, за градъ и още много други подобни. Отъ тѣхъ Бабини денѣ со празднуватъ крайнитѣ три дни на мѣсецъ Мартъ. Отъ Въскресение до Възнесение се празднуватъ четвьртъцитѣ за дивячь. Отъ Рождество Христово до Водици се празднуватъ Догани дене, за нѣкакви мними лоши духове, които тогава обитаватъ.
Тия праздници до толкова сѫ накичени съ суевѣрия, и толкова строго се почитатъ, щото ако нѣкой посмѣе да ги наруши, навлича на себе си всеобщо прѣзрение. — Ако нѣкоя жена прѣде или тъче въ срѣда и петъкъ, то всякой ще е увѣренъ че ще я постигне нѣкоя бѣда за това нарушение. Всички праздници тукъ сѫ накичени съ баснословни прѣдания до
20
толкова, щото ако земе да ги описва човѣкъ, тò би се съставили цѣли томове отъ тѣхъ. Жалното е, че нашитѣ свѣщенници никакъ не обрьщатъ внимание на това, и никой не помисля за тѣхното искоренение отъ простолюдието.
Народность и наречие.
Всичкитѣ жители въ Устово, съ исключение на 10 цигански Фамилии, сѫ Българи. Язикътъ на говорението е по извѣстното Родопско нарѣчие, а особенно тукъ е запазено въ пьрвобитната си форма и точностъ. Много думи се срѣщать въ това наречие чисто славянски или старобългарски, и отъ чистъ славянски характеръ. Въ родопското нарѣчие историка, филолога, митолога ще намѣрятъ богатъ материялъ за всичко. Нъ за голѣма жалостъ никой до сега не се е завзималъ съ изучванието му. Това нарѣчие, отъ нѣколко години насамъ между българитѣ почна да се испушва, и много думи има които днесъ сѫ замѣстени съ литературни. Нъ най чисто е между помацитѣ, отъ които въ нѣкои по затънтени села е доста чисто.
Българитѣ, като поминъкътъ имъ е все да се скитатъ по чюжбина и срѣщатъ съ разни народности, най много съ гърци и турци, то и въ тѣхното говорение се употрѣбяватъ повече чюжди думи. Нъ въ помацитѣ, язикътъ е съвършенно чистъ. На зато най много е спомогнало географическото имъ положение, а въ сѫщо врѣме и туй, че всичкитѣ помаци се занимаватъ съ земледѣлие и скотовъдство, което ги е направило да нѣматъ никакво сближение съ никаква народность, освѣнъ съ мѣстнитѣ българи. Помацитѣ освѣнъ че сѫ запазили нарѣчието чисто, нъ изричатъ и думитѣ
21
съ по ясенъ, точенъ и пьрвобитенъ тонъ отъ колкото българитѣ.
По забѣлѣжителни думи. които сѫ чисто по славянски язикъ се срѣщатъ тия:
Кутро Русски — которий, български — кое.
Силомъ „ едвамъ.
Псе „ куче.
Въ едно българско — помашко селце Арда 4 часа разстояние отъ Устово, и до днесь има рѣчь, която употрѣбляватъ помацитѣ „Псе и псето ити ли са попсети” куче и кучето и ти ли са изневѣри. Тая речь е останала отъ ония врѣмена, когато славянскитѣ Родопи сѫ се потурчвали.
За забѣлѣжвание. че въ врѣме на дохожданието на русситѣ въ 1878 год. 18-й Я/рий, българитѣ а още повече и помацитѣ свободно разбираха русский язикъ, и русситѣ мѣстний. Отъ тогава и до днесь останаха нѣколко русски думи, които помацитѣ съ охота изговарятъ. Мъчно може човѣкъ да накара помакъ да изговори точно турска или гръцка или пакъ българска речь макаръ и най простата да е, безъ да я искриви. Нъ веднажь да чюе и най сложната русска дума, изговаря я съ голѣма точность.
Най важната разлика, което отдѣля тукашното нарѣчие отъ другитѣ български нарѣчия е тая, че сѫ исхвьрлени членоветѣ и за тритѣ рода, — тъ, та, то, — и замѣстени съ частицитѣ — съ, на — то —, които никакъ въ нарѣчието не различаватъ за родоветѣ, а се употрѣбяватъ просто като за опрѣдѣлението на разстоянието между прѣдмѣтитѣ. Тъй напр. когато сѫществителиото или прилагателното стои на извѣстно близско разстояние между говорящий и тоя комуто се говори, употрѣбява се частица — со — като дьрво — со,
22
куче — со, дѣте — со и прочие. А когато тии се намиратъ на разстояние еднакво надалечь и между двата говорими прѣдмета, употрѣбява се частицата — на — като книгана, женана, дъскана и пр. Когато пакъ сѫществителното или прилагателното стоятъ по срѣдата между говоримитѣ, тогава се употрѣбява като за посочвание частицата — то — като дьрвото, кучето, перото и пр. Освѣнъ туй, твьрдитѣ гласове — ъ, ь, а, — въ коренътъ на думитѣ се исхвърлятъ, и замѣняватъ съ гласнитѣ двойни — оа или уо. Напр. крьстъ — коарстъ, дьрво — доарво, рѫка — роака. Тия двойни гласни букви се изричатъ слѣто като една гласна. При това често въ сѫществителнитѣ имена, когато въ коренътъ се срѣщне — е, ѣ, я — измѣняватъ се на — ьо или йо — като месо — мьосо и др. Това измѣнение въ произношение на думитѣ, до толкова е коренно, щото мѫчно може человѣкъ да накара родопчянинътъ да ироизнесе тъногласнитѣ ъ̀, ъ и ѫ.
Сѫщото се срѣща и въ народнитѣ ни пѣсни, които тоже сѫ въ пьрвобитность. Тии до толкова сѫ свързани съ животътъ на родопскитѣ жители, щото скьрбьта, радостъта, любовьта, припомняние на миналото, или пакъ юнашкий подвигъ на нѣкой юнакъ, намиратъ душевното си удоволствие и растуха на вѫтрѣшнитѣ вълнения само въ тѣхъ. Ако родопчянинътъ скърби, утѣшава се съ пѣсни; ако е веселъ, радостенъ, удоволствието намира пакъ въ пѣсни. Въ гората билъ, на работа билъ или пакъ въ разговоръ, развлечението е въ пѣснитѣ. Въ пѣснитѣ се очьртава и характеризира на пълно животътъ на родопскитѣ жители. Въ тѣхъ сѫ най скъпитѣ памятници за историята ни, язика ни, митологията ни и пр. Нъ за голѣма жалость до сега не сѫ издирени. Напѣвъть на пѣснитѣ е провлаченъ,
23
романтиченъ, еднообразенъ, и никакъ не прилича на напѣвитѣ съ другитѣ български пѣсни. Въ всичкитѣ пѣсни главната роля играе любовьта, страстьта и вѫтрѣшнитѣ наклонности на българинътъ, Всичкитѣ сѫ заети изъ животътъ. Нъ въ тѣхъ се срѣщатъ и отъ чисто воинственъ характер, ако и доста на рѣдко.
За любопитство на читателитѣ, ще помѣстимъ нѣколко изъ по виднитѣ пѣсни, които се употрѣбяватъ въ Устово, и въ сѫщий стилъ и произношение както се изговарятъ по нарѣчието.
НАРОДНА ПѢСЕНЬ.
Синку Никола, Никола,
Ти си калинка вѣрувашь;
Ала я никой вѣрува.
Калинка гали и други,
Косана кесежияна.
„Мале ле, стара мале ле,
Мале ле де я пузнавашь”,
Пузнавамъ си я синульо,
Пу чьорни йочи шенливи,
Пу бѣлу лице свѣтливо.
Га хи Косана спуменешь,
Лице ну хи ся прумѣня,
Кай ну бѣлъ червенъ трендафель.
„Никола Калинки викаше:
„Калинку паарву любовйе,
Стани са холанъ прѣмени,
Та ща та водя Калинку,
Нахъ твоя стара майчица”.
Калинка си са прѣмени.
Та си я Никола заведе,
24
Призъ чьоста горя зелена;
Га бѣха в’ сраде гурона,
Никола Калинки викаше:
„Викни Калинке, та запѣй
Отъ едно гаарлу два гласа,
Отъ едни уста двѣ думи”.
„Вакъ да ми запѣлъ, Никола,
Га ходи Косанъ вайвода,
Пу сая гора зелена,
Съсъ триста млади юнаци,
Та ще да си ма пузнае,
Пу мойне ясни гласове,
Чи са си е другушь галили”.
„Викни Калинке та запѣй,
Дуде е турна Никола,
Тебъ нѣма нищу да стане”.
Викна Калинка та запѣ,
Та са гуро на позавне,
Гласчоьканъ дума думаше,
Ьола ми вола Косане,
Сама е Калинка съ Никола.
И Косанъ си хи притече,
Чи ни пумогна Николу,
Ами пумогна Косану,
Никола да си убиятъ.
Николу Госпудь пумогна,
Та си сабйяна замахна,
И Косану си погуби,
До триста млади юнаци,
Саде Калинка устана,
Калинка съ Косанъ вайвода.
И Косану си думаше:
„Косане млада вайводо,
25
Ща ти Косане отсекалъ,
Десна на раака отъ раму,
И ща ти Косане извадялъ,
Ляву ну оку отъ глава
Та че Калинка да водишь
И ходишь и приказувашь
Да иьодатъ да та вѣруватъ
Какво е майка хранила.”
ЛЮБОВНА.
Момече тьонку високо.
Момече червенъ трендафелъ,
Кой ти е влизалъ въ бахчо на,
Кой ти е убралъ китки нѣ.
„Юначе тьонку високо.
Юначе бѣло черноку,
Юначе червенъ трендафелъ.
Ти ми си влизалъ въ бахчо на,
Ти ми си убралъ китки нѣ.
Тебе е майка видѣла,
Призъ ситнички нѣ кафезие.
Га хи юначе бѣреше
Та хи юнаце друбеше
Съ тво е ну нохче мержалу."
_______
Момне ле мари хубава,
Глѣдай ма та са наглѣдай,
Чи ща са утрѣ увѣдамъ.
Очинки ща та забучьотъ,
Отъ равно друме иьодание,
Млогу щишь момне да викашь,
Снисни са пуста барчино!
26
Да си ми видѣлъ любенцу.
Призъ кутро друмйе приваля
Призъ кутри дльоги паатюве.
Очинки жални ли му са,
Сардчеце кимну ли му е,
Литьотъ ли бѣли снѣгове,
Дуетъ ли зимни вѣтрове,
Збиратъ ли моми пупрелки,
Ходятъ млади юнаци,
Сядать ли любе ду любе,
Ду мое любе кой сяда.
„Момне ле мари хубава,
Ду твое любе сидяше,
Ду едно бѣла гаркиня,
Въ чаша гу вину служаше:
Хемъ гу служеше, питаше:
„Юначе главену лиси.”
ХОРОВОДНА.
Калинчице, малка моме,
Я та галемъ, ти ни знаишь,
Дьо да сторимъ, ти да знаишь,
И твоя на, стара майка.
Калинчице, машка моме,
Дьо да сторимъ, ти да станишь,
Ти да станишь, равеяъ чеиръ,
Я да станамъ, вакалъ овенъ.
Да ти ходемъ, по чеирень,
Да ти пасомъ, зелена трѣва.
_______
Пукачила ся Тудора,
На лилйе китки да бере,
27
Дуйнаха силни вѣтрове,
Та падна бѣла Тудора,
Въ синю вирйе длибоку.
Тудорка рука и вика:
„Нѣмамъ ли стара майчица,
Да дойде да ма извади,
Отъ синю вирйе длибоку”.
Зачю е майка хи утиде.
„Защокъ ма викашь, доащерю?”
„Викамъ та, викамъ мале ле,
Да дойдишь да ма извадишь,
Отъ синю вирне длибоку.”
„Сѣди ми, сѣди Тудорку,
Отъ Бога ти е писану . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
___________
Тропни ми тропни,
Филь филджанку.
„Какъ да ти тропнамъ,
Бре юначе.
Га си нѣмамъ папучкове”.
Тропни ми тропни,
Филь Филджанку,
Купи ти ща папучкове.
„Какъ да ти тропнамъ
Бре юначе.
Га си нѣмамъ кащункове”.
Тропни ми тропни
Филь Филджанку,
Купи ти ща кащункове.
___________
Хорàта тукъ приличятъ на хорàта въ Стара-Планина, а са отличяватъ съ своята тяжестъ и провлачность. Особно тукъ, въ Родопитѣ, страстьта за хòро е силно развита.
28
Отличителни чьрти
(Характера, нрави и обичаи).
Характерътъ на жителитѣ въ Устово безъ разлива на съсловия, е тихъ, завистливъ, дакомъ, славолюбивъ, гордѣливъ и никакъ нѣма оная живость, съ която се отличавате нѣкои страни изъ отечеството ни. Къмъ общи дѣла хладнокръвни. И за най-малката обида търсятъ отмъщение. Завистьта и егоизмътъ прави не само Устово, нъ и много други общества да страдатъ въ много нѣща. Причинитѣ на това сѫ невѣжеството. Нѣма безсъмненно друго мѣсто, гдѣто подлостьта, интригитѣ и др. п. да изобиловатъ тъй много, отъ колкото тукъ. Нъ при това срѣщатъ се и доста добри качества къмъ характерътъ. Тъй напримѣръ, всичкитѣ се отличаватъ съ трудолюбие, економия и добродушие. Нѣма и неможе да има въ Устово, ония излишни раскошества и прахосвания, каквито мзубиловатъ по другадѣ. Това произлиза, че народнитѣ нрави строго стоятъ непокътнати отъ днешнитѣ моди.
Най-похвално качество на родопскитѣ жители, което ги отличава отъ другитѣ е гостоприемството. Къмъ странника или испадналия се отнасятъ съ особно съжаление. Не е възможно да не го прибере, нахрани или подари съ нѣщо, който го види. Най-много гостоприемството е на почитъ между помацитѣ. Въ селце отъ 5 кѫщи има по една обща гостоприемна стая. Ако ли пакъ има по-заможнички, то всѣкой си има по една такъва стая за прибирание на странници. Тамъ странника, безъ разлика на вѣра или народность, намира изобилна храна не само за него, нъ и за добитъкътъ, а може да прѣсѣди нѣколко дни безъ да има грижа отъ нѣщо. Гостоприемството отъ нѣколко години на(...) почна да се губи изъ помежду българитѣ, нъ у
29
помацитѣ, тó е непокътното. Друго похвално качество е пестението. Всѣкой се простира споредъ чергата си. Най-богатия живѣе тъй, както и най-сиромахия, безъ никаква разлика. Скромностьта въ отношенията и вънкашностьта ни наумяватъ пьрвобитний животъ ни българинътъ въ тия страни.
Нъ при тия добри качества, ще разглѣдами и лошитѣ, които не сѫ до тамъ за уважение. Завистьта единъ къмъ другъ и славолюбието сѫ до толкова коренни, щото тии сѫ прѣвърнати въ чистъ егоизмъ, и правятъ страшенъ деспотизмъ.
Защо да бѫде еди кой си по-богатъ, или по-уменъ, или пъкъ да печели повече, сѫ по настоящемъ на мода. Тия лоши привички на жителитѣ водятъ гибелни слѣдствкя както въ частнитѣ, тъй и въ общитѣ интереси. Кой да бѫде по-горенъ, по богатство, по звание и пр. правятъ да има всѣкога партии, интриги и други подобни единъ други му. Не искамъ да говоря, че всичкитѣ ни жители сѫ такива, нъ има много, на които подлостьта и завистьта къмъ всѣко добро и честно сѫ девизата въ животътъ имъ. Жалното е че тия нѣща често се срѣщатъ на нѣкои изъ по-развитичкитѣ, па и между самитѣ народни водители, и тия що лѣжатъ на гърбътъ на населението. Често отъ подобна зависть по съвьршенно чястенъ интересъ между двѣ лица, се появяватъ двѣ опозиционни партии и за лични свои каприции вмѣсватъ гоненията си и въ общественнитѣ дѣла, щото отпослѣ се явяватъ цѣла върволица революции, раздори, несъгласия за всѣко общо дѣло. Въ такива случаи, за да мине инатътъ, всѣко общо добро става на зло. По тия, именно, причини, общий напрѣдъкъ, търговия, промишленность и развитие остаятъ въ опадъкъ, и изъ день въ день ста-
30
ватъ по-застрашителни и по-опасни въ всичко. Врѣме е вече, мислимъ, да се стрѣснемъ и оставимъ отъ тия лоши и опасни пороци, и да заловимъ пѫтьтъ, който ще ни доведе до истинно благополучие и напрѣдъкъ както чястно, тъй и общо.
Народнитѣ обичяи сѫ тоже въ пьрвобитната си форма, ако и да се правятъ опити за въвождание отъ новитѣ. Суевѣрнитѣ вѣрвания, баяние и пр. изобилуватъ още доста много. Най-распространени вѣрвания, запазени и до днесъ измежду населението, сѫ вѣрванията въ нѣкакви невидими духове на които се отдаватъ мними творчески и ехвьрхестественни сили. Такива сѫ „болехчици, дракоси, талъсъми” и др. много такива. Всяка сѫббота вѣчерь, обикновенно въ мръкнало събиратъ по едно паниче брашно, опичятъ хлѣбъ и зготвятъ ястие, и ломятъ (раздаватъ) на нѣкой кръстопѫть за „благи и медени” като мислятъ че тогава именно обикалятъ пѫтищата. Вечерь се запрѣщава на дѣцата да викатъ и правятъ шюмъ. Тъй сѫщо се вѣрва че ходятъ дракоси, таласъми, които причиняватъ болести, смърть нещастия и др. под. на тогози който ги срѣщне. При рождение, годежь, сватби, умирания има доста пьрвобитни обичяи, които се вардять съ особенна почесть. Много още има други подобни, нъ азъ мисля че стига толкова, тъй като по добрѣ ще направимъ да ги опишемъ въ сборникътъ отъ народни нрави, обичаи и пѣсни, който ще издадемъ на скоро за тия страни.