1.
Мѣстоположение.
Устово е расположено на една равна, хлътната котловина съ височина приблизително прѣдполагана отъ 600 метра надъ морската поврьхнина. Тая котловина заема пространство близо отъ 1/2 часъ въ напрѣчна посока, отъ която едната пета отъ нея заема часть отъ градътъ, а останалата състои отъ ливади и градини (тукъ наричатъ градини нивитѣ, на които сѣятъ царевица), които сѫ най плодороднитѣ отъ землището. Всичката тая равнина се загражда съ цѣлъ рѣдъ бърда и планински врьхове въ видъ на крѫгъ, които само на три мѣста иматъ проходи. Пьрвий отъ тѣхъ е на истокъ къмъ селото Влахово, вторий е на западъ къмъ Долне Райково и третий къмъ сѣверо-западъ гдѣто се намира и главний пѫть за Пловдивъ и Станимѫка. Едни отъ тия врьхове сѫ покрити съ гора, а повечето състоятъ отъ голи каменисти стръмни, нѣкои наведени полѣгато къмъ градътъ, а нѣкои пакъ съвьршенно стръмни. Отъ южната частъ на градътъ стои издигнатъ въ конусообразенъ стълпъ най-високий отъ върховетѣ нареченъ „Петровица”, който е доста стрьменъ отъ къмъ градътъ, и който държи височина близо 1/2 часъ до вьрхътъ. На вьрхътъ има една полянка, на която се намиратъ останки отъ една много
6
стара черквица „Св. Петръ” гдѣто до скоро се принасяше жертва и свѣтеше вода на именний и́ день Петровь день. Тоя врьхъ отъ срѣдата си нагорѣ е покритъ съ градска гора отъ разновидни дрьвета, която е едничката що прави въздухътъ легкъ и хладенъ въ голѣмитѣ лѣтни горѣщини, за това се варди и строго за сега. Пролѣтно врѣме тоя планински гористъ врьхъ прави единъ чюдесенъ и величественъ изглѣдъ отъ къмъ градътъ, а въ сѫщо врѣме и зимѣ стои зеленъ и запазва своята красота, по причина на бориковитѣ дрьвета що се намиратъ по него. Когато се искачи човѣкъ на вьрхътъ му, Устово се види като въ една много дълбока яма, а при това се видятъ и всичкитѣ планински върхове на прѣлестнитѣ и неизмѣрими Родопи.
Отъ сѣверната страна на градътъ, котловината се загражда отъ единъ рѣдъ проточени като верига къмъ источна посока върхове, наречени: „Кървава стѣна, Коритото, Айдинско” и др. навѣдени полѣгато къмъ градътъ и нарѣдко обрастнати съ дрьвета. По-многото отъ тѣхъ се обработватъ на ниви и ливади, на които почвата не е до тамъ плодородна. Въ политѣ на тия клонове стоятъ пръснато кѫщитѣ на останалата часть отъ градътъ нарѣчена „Богородична”.
Между сѣвернитѣ върхове и южнитѣ отъ западна посока стои вдадено: „Пазлакъ”. Това бърдо къмъ градътъ е доста ниско и равно, и колкото отива къмъ западъ, толкова тó става по високо и по широко, догдѣ най-послѣ се събере съ възелъ съ пограничнитѣ високи връхове. Тó е най-много каменисто при градътъ, и колкото то се отдалечава отъ него, толкова става по гористо, като се просича на мѣста съ долини, по която стоятъ пръснати нѣколко български селца (Ха-
7
совица, Писаница, Дунево и Левочево). По между лѣвата страна на това бърдо и сѣвернитѣ върхове се намира проходътъ отъ Пловдивъ — Станимѫка за Егейското море и тече едната рѣка нарѣчена „Бѣла рѣка.” А отъ дѣсната му страна съ южнитѣ клонове „Жиковъ-баиръ, Чюченъ” и др. се образува другъ проходъ, който води за Македония, и прѣзъ който тече втората рѣка нарѣчена „Чорна-рѣка”.
Водачь.
Както вечъ спомѣнахме по горѣ, прѣзъ Устово текѫтъ двѣ рѣки. Първата отъ тѣхъ, Черна рѣка, захваща своето начало отъ вьрховетѣ „Кара-манжя” и „Карлакъ” 3 часа разстояние отъ градътъ въ западна посока. Тая рѣка догдѣ дойде въ Устово, минува прѣзъ селата Пашлакѫ, Горне Райково и Долне Райково и прибира въ себе си доста топла вода, която извира изобилно въ послѣднето село, та затова тя има повече вода отъ другата и бива топла водата и́ зимно врѣме и въ най-голѣмитѣ зимни студове тя никакъ не се подледява. Втората нарѣчена Бѣла-рѣка извира изъ една варовита скала 2 часа разстояние отъ Устово близо при селото Долне Дерекюю въ мѣстностьта нарѣчена „Хупча”. Послѣднята рѣка тече прѣзъ самата срѣда на градътъ и го раздѣля на двѣ части, а пьрвата минува отъ южната страна покрай градътъ. И двѣтѣ наедно се събиратъ на истокъ отъ градътъ на 1/4 часъ разстояние, въ една матка, която става доста голѣма, и която прави зачялото на рѣка Арда, гдѣто се втича въ рѣка Марица при Одринъ. И двѣтѣ рѣки иматъ бистра и чиста съ синковъ цвѣтъ вода, сладка и приятна на вкусъ, която служи за пиение и прание на цѣлий градъ, а при това въртятъ много во-
8
деници и тепавици и поятъ градини и ливади, що се намиратъ покрай брѣговетѣ имъ. На много често, тии се прѣсичатъ съ бентове язове които отъ високото падание на водата образуватъ се голѣми и много дълбоки вирове, въ които се вѫдятъ много риби, нъ най-изобилно пъстърва, която има най-вкусно мѣсо. Раци миди и др. т. никакъ нѣма.
Есенно врѣме, когато завалятъ есеннитѣ дъждове и пролѣтно врѣме, кога натрупаний снѣгъ по планинитѣ захване да се топи, рѣченитѣ рѣки до толкова надохождатъ буйно, щото при всичко че брѣговетѣ имъ се намиратъ доста високо отъ маткитѣ, тий излизатъ отъ тѣхъ праватъ доста пакости, като завличатъ градини, ливади, бентове и често и здания. Водата имъ тогава е много мѫтна и не служи нито за пиение, нито за прание. А пакъ лѣтно врѣме когато се случи суша, водата имъ до толкова се намалява, щото често спиратъ воденицитѣ и тепавицитѣ що се намиратъ построени по тѣхъ. Освѣнь казанитѣ рѣки въ Богородичната чястъ, която е расположена въ политѣ и самитѣ ребра на сѣвернитѣ върхове, долчинкитѣ що има въ нея кога има дъждъ до толкова се напълватъ съ буйна и бърза вода, щото често спиратъ пѫтищата или ги натрупватъ съ прьсть и камене, и не даватъ проходъ за нѣколко дни.
Тъй сѫщо въ градътъ има много и чешми, които иматъ добра вода. Водата имъ ако лѣтно врѣме и да не е много хладна, нъ пакъ е чиста и вкусна. Всичкитѣ чешми сѫ направени но много простъ начинъ, и на всичкитѣ водитѣ имъ се докарватъ отъ вънъ града чрѣзъ нарочно за това направени отъ червена и тлъста глина водопроводници (трѫби, кюнкове), които се нареждатъ единъ у другъ съ варъ на нѣколко педи въ
9
земята дълбочина. Най-голѣмий и длъгъ водопроводния е чишмата що се намира на пазарището въ Николаевската часть. Нейний изворъ (мѣстото отъ гдѣто е хватена водата и́), е 2 часа разстояние отъ града, и водопроводникъть и́ се раздѣля на нѣколко клонове, които текѫтъ въ други чешми въ казанната часть. Тая чешма е направена като водоскокъ (шадраванъ) и тече и отъ тритѣ и́ страни изобилно вода. Нъ отъ нѣколко години насамъ водопроводникъть и́ се развали и до сега не могѫтъ да го направятъ. Кладенци нѣма никакъ, освѣнь два въ цѣлий градъ, и никакъ не копаятъ, едно защото се намира вода много на дълбоко, друго защото и гдѣто се намѣри, повечето бива тѣжка, безвкусна, варовита и несгодна за пиение. Други води покрай градътъ, въ осойнитѣ и сѣнчясти мѣста се намиратъ много изворчета, които лѣтно врѣме снабдяватъ Устово съ вкусна и студена вода.
Пространство.
Споредъ мѣстоположението си, Устово притѣжава твьрдѣ малко пространство земя. Най-главната причина на това е, че окрѫжающитѣ го села сѫ расположени на твьрдѣ близско разстояние спрямо него, отъ което произлиза сѫщото и за другитѣ села. Друга и втора причина на това е и тая, че и колкото пространство има, състои отъ стръмни каменливи и планински бърда просѣчени съ много или малко дълбоки долини, които ни най малко благоприятствоватъ за обработвание. За това и пространството, което отъ части служи за обработвание е съвсѣмъ незначително, вследствие което е накарало жителитѣ ни да тръсятъ други срѣдства за поминъкътъ си — занаятитѣ. Нъ пакъ
10
при всички тия несгодности, на всѣкадѣ въ землището на Устово, гдѣто се срѣщатъ малко или много равнини или по сгоднички мѣста, сѫ обърнати на ниви, ливади и отъ части гори. Нъ касателно за горитѣ се срѣща съвьршейно противното. Спорѣдъ прѣдания останали до сега, било е врѣме и не много отколѣшно (нѣщо прѣди 70—80 години), когато всичкото землище на Устово, както и самото му мѣсто, гдѣто е расположенъ градътъ, сѫ били покрити съ толкова буйни и чести гори, щото не е било възможно да се намѣри праздно мѣсто. Нъ немолистивата експлоатация на невѣжественното тогава население (сега повече), ги е искоренило съвьршенно и до днесъ слѣдва да ги искоренява, безъ да помисли че съ това експлоатирание ще дойде врѣме, което е и дошло, когато не ще може да се съзрѣ ни дрьвце, а не и гора. Жалното е че царското ни правителство никакъ не е обърнало внимание до сега, за да ограничи тоя експлоатация, както това отколѣ го има въ много млади държави.
По настоящемъ отъ всичкото Устовско землище, едвамъ 1/150 часть отъ него е покрито съ дьрвета, а останалитѣ сѫ голи и пусти каменаци. Освѣнъ казаната по горѣ градска гора „Петровица” нѣма други общински гори, освѣнъ много малки горички и то 2 часа разстояние отъ градътъ ни. Па и тии сѫ въ навечерието на своето сѫществувание, тъй като за сега цѣлий градъ се снабдява съ дьрва за огрѣвъ и здания отъ тия горички. Други гори на частни лица има доста, нъ тии сѫ съвьршенно малко и заематъ незначително мѣсто. Въ землището на Устово има доста, както казахме, мѣста, които не сѫ згодни за обработвание, за да се насѫдятъ съ дьрвета, нъ нѣма кой да ги подсѣти.
11
Климата.
Климатътъ въобще въ Устово е чистъ, легкъ и пъленъ съ приятни планински меризми. Градътъ ако и да е расположенъ въ низска поляна заградена съ високи върхове, обаче проходитѣ на западъ и сѣверо-западъ съ истокъ съставляватъ една естественна вентилация единъ къмъ другъ и обратно, спорѣдъ направлението на въздушното течение. Понеже расположението му е къмъ нанадолището на Егейското море (югъ), то и често духатъ (особенно есенно и зимно врѣме) южни вѣтрове, които биватъ топли и влажни нарѣчени „лодоссъ” и които често стопяватъ грамаднитѣ планински снѣгове и докарватъ лѣтна горѣщина всрѣдъ зима. А пакъ лѣтно врѣме като окрѫжающитѣ го рѫтове не могѫтъ или пъкъ съвсѣмъ малко пропущатъ хладнитѣ планински вѣтрове да проникватъ въ градътъ, то става доста горѣщина близо до 22° Р. Нъ колкото и да става жега, проходитѣ и южнитѣ градски гори и дьрветата изъ градътъ правятъ климатътъ да си бѫде пакъ чистъ и приятенъ. Обаче както и да е, климатътъ вънъ отъ жилищата е планински, нъ вѫтрѣ въ тѣхъ е съвсѣмъ противното. Причинитѣ на това ще видимъ въ дѣлътъ „Медицина и хигиена” помѣстена по-нататъкъ.
Качество на земята.
Землището на Устово исключително състои по низскитѣ и равни мѣста отъ черноземъ, по стръмнитѣ червена, глинена, по тукашни наречена „еловица” а нѣкъдѣ се срѣща и пѣсъклива. Стръмнитѣ мѣста сѫ ялови и съвършенно безплодородни, тъй като нѣма никакви дрьвета, то тий сѫ изложени постоянно на буйнитѣ дъждове, които тукъ изобиловатъ, та завличятъ
12
прьстьта имъ и правятъ ярове. Тия ярове постоянно наголѣмяватъ и ставатъ все по-широки, догдѣ най-послѣ станатъ на дълбоки долини, които отпослѣ правятъ по-голѣми пакости, като завличатъ всичко съ себе въ врѣме на дъждъ. По нѣкой пѫть, такивато води излѣзатъ изъ брѣговетѣ си и завличатъ или напълнятъ съ пѣсъкъ и камъни цѣли ливади и градини. Отъ подобни мѣста състои повечето мѣстностъ не само на Устово, нъ и въ всичката околностъ. Жителитѣ ни ако и да се не занимаватъ съ землѣдѣлие, нъ пакъ всичкитѣ иматъ по едно нищожно количество земя, отъ която малко или много очакватъ помощь. Най много поставятъ человѣка въ удивление, мѫкитѣ и трудоветѣ на жителитѣ, които всячески се стараятъ да направятъ нивата си плодородна. Цѣла година тукъ събиратъ съ особно внимание торътъ (който тукъ много се цѣни), и засипватъ безплодната почва до тогава, догдѣ тя съвьршенно почернѣе отъ торъ. Угарѝ я нѣколко пѫти, очиства я, и я обгражда съ плетища, и най-послѣ въ най-голѣми надѣжди че ще се ползува отъ нея, заварятъ я дъждове или догдѣ не е посѣяна, или пъкъ съ сѣидбата и завлича всичкий иждивенъ трудъ по нея. Ето защо колко и да се торятъ мѣстата, колко и да се полагатъ трудове, всичко отива безъ полза. Друго нѣщо е и съвсѣмъ противното е гдѣто мѣстата сѫ низски и равни.
При всички тия несгодности, климатътъ е топлъ и влаженъ и способствува на почвата да ставатъ слѣдующитѣ произвѣдения: ръжь, царевица и проста пшеница по нискитѣ мѣста. Ячменъ и овесъ по високитѣ мѣста. Фасулъ, бобъ, пьрво качество, а най-изобилно отъ всичко става барабойтъ, по тукашно нарѣченъ
13
„патати”. Миналата година нѣкой отъ жителитѣ ни пьрвий пѫть направиха опитъ за тръндафилъ. Земята като не дава никакво възнаграждение отъ други произвѣдения, то поне отъ него се хранять надѣжди за добро бѫдѫще, ако опитьтъ се удаде. Отъ овощната ставатъ пьрво качество сливи, разни видове ябълки, круши разни видове, орѣхи, праскови, дюли (тукашни „дуни”) и др. Въ низскитѣ и влажни мѣста, обикновенно по край рѣкитѣ ставатъ, зелие, лукъ, чесънъ и други зеленчуци.
На мѣста се срѣща добро качество глина, отъ която ставатъ добри и трайни глинени сѫдове. Тъй сѫщо излиза и добро качество варъ (киречъ).
Добитъкъ.
Прѣзъ 1883 година въ Устово имаше приблизително число 10 хиляди овце, 350 кози, 500 мулета, 300 крави и телета, 60 коне, 30 магарета, 40 волове и 5 свинета. Свинета тукъ такоречи никакъ не се хранятъ. Мулетата, кониетѣ и магаретата се употрѣбяватъ за товаряние и яздение, тъй като мѣстата не сѫ сгодни за кола. Внасяние и изнасяние стоки, карание дьрва, жито и др. става все съ мулета (мъски, катъре), което е едничкото животно що може да понесе трудноститѣ въ планинскитѣ мѣста, да минува безопасно и най тѣснитѣ и непроходими пѫтеки, и въ сѫщо врѣме да търпи гладъ, ледъ, студъ и пр. Както камилата е корабътъ въ дивитѣ африкански пустини, тъй сѫщо е и мулето на тукашнитѣ планински жители. Безъ него планинскитѣ мѣста щѣха да бѫдатъ недостъпни за никого. Ето защо това животно е на най голѣма почеть и употрѣбление отъ тукашнитѣ жители между всичкий другъ домашенъ добитъкъ. И най сиромаха
14
първа негова грижа между всичко е да си купи ида изглѣда муле, което той счита за най голѣмо богатство.
Въобще мулетата тукъ се докарватъ отъ панаиритѣ въ Источна Румелия (Станимашкий и Чирпанский), Гюмюрджюне — Кашюкавакъ (турско), гдѣто ги купуватъ или малки — годиначета, или пакъ възрастни — товарни. Въ сегашно врѣме се прѣдпочитатъ послѣднитѣ. Конетѣ и магаретата се употрѣбяватъ повечето отъ скотовъдцитѣ.
Отъ рогатий домашенъ добитакъ се употрѣбяватъ кравитѣ (по една на всяка кѫща), козитѣ (тоже по една или повече на кѫща), за млѣко, което е най обичната храна не само на българетѣ, нъ още повече на българитѣ-мохамедани (помаци). Воловетѣ се употрѣбяватъ твьрдѣ малко, разбира се отъ които се занимаватъ отъ части съ земледѣлие, и то само за оранъ.
Овцѣтѣ се въдятъ по много, и всѣкой, който има свои овцѣ повече отъ триста, казва се по тукашному „кехая”. Есенно врѣме, обикновенно прѣзъ Септемврий се искарватъ на полето при брѣговетѣ на Егейското море, гдѣто нѣма да ставатъ студове и люта зима както въ планинитѣ, а е топло и има зелена трѣва и зимѣ да пасѫтъ. Тамъ тии стоятъ цѣла зима на пиша въ тъй нареченнитѣ „Агъли”, за което скотовъдцитѣ плащатъ доста голѣмо възнаграждение на притѣжателитѣ на пáшата (по три по четире франка на една овца). Всякой кехая си закупи толкова земище за паша, колкото той има добитъкъ на расположение. Цѣлата зима, отъ началото на пролѣтъта до свършекътъ на зимата, овцѣтѣ зимуватъ въ полето. Прѣзъ Мартъ, щомъ тии вечъ се изагнятъ, остригватъ вълната имъ и я продадѫть,
15
тогава напущатъ полето и почнатъ да пълнятъ планинитѣ, гдѣто голѣмитѣ снѣгове и зимнитѣ лѣдове сѫ вече стопени и намѣсто тѣхъ израстнала зелена трѣва за паша. Ония скотовъдци, които си иматъ свои планински мѣста достатъчни за овцѣтѣ имъ, отиватъ си въ тѣхъ, а които сѫ лишени отъ собствения мѣста, тии и тукъ закупватъ пашата, за което не плащатъ по доло отъ колкото въ полето. Когато дойде 2-й Май, Константиновъ день, тогава отлъчватъ агнетата отъ майкитѣ, а заедно съ тѣхъ и всичка които не се доятъ на друго мѣсто, а останалитѣ майки поставятъ въ „мандра”, Това отлъчвание се нарича отъ скотовъдцитѣ „прѣдой”, а овцѣтѣ, които ще се доятъ „сагмалъ”. Въ всѣка мандра, кехаята поставя толкова мандраджии, колкото има сагмалъ, въ съразмѣрности на всѣки 300 по единъ мандраджия. Мандраджиитѣ доятъ овцѣтѣ прѣзъ цѣлото лѣто, и отъ млѣкото имъ приготвятъ масло и сирене, което тъпчятъ въ мѣхове. Когато наближи 15-й Августъ, мандраджиитѣ оставятъ мандритѣ като прѣставатъ вече да правятъ масло и сирене, а само събиратъ млѣкото въ каци, което наричатъ „брано млѣко” и което когато искатъ може да става масло. Мандраджиитѣ за слугуванието си не зиматъ никакво парично възнаграждение, нъ за заплата имъ се отстѫпя млѣкото за 12 дни по Петровъ день, което тии правятъ масло, сирение, и колкото излѣзе споредъ щастието имъ, продаватъ го за своя полза. Това имъ е всичката заплата за цѣлото лѣто. Нъ при това каквато оскъдность и да е отъ млѣко, тó тии пакъ направятъ заплата всякога по-голѣма отъ хилядо гроша текущи. Обикновенно за мандраджии избиратъ по стари и по вѣщи овчари, които дълго врѣме сѫ пасли овци и слугували при скотовъдци, за да умѣятъ
16
да рѣдятъ маслото и сярението добрѣ. Тъй измине цѣлото лѣто, и щомъ занаближава Септемврий, тии напущатъ мандритѣ, остригватъ овцѣтѣ вторий пѫть, която вълна наричатъ „ярина” и която бива по чиста и по скъпа отъ пролѣтната, и тогава почнатъ да се готвятъ за полето. Почне ли да става планинскийтъ въздухъ студенъ и планинската трѣва изсъхне и пожьлтѣе, овцѣтѣ сѫ вече на пѫть за широко поле. Планинитѣ тогава запустѣятъ и замълчатъ и нѣма да се чюва нито блѣянието на овцѣтѣ, нито звукътъ на звънцитѣ, нито пакъ сладостний кавалски гласъ на овчаритѣ. Въ полето овцѣтѣ стоятъ пакъ цѣла зима, догдѣ дойде пролѣть и т. н.
При всичко че скотовъдството тукъ става и се вьрши по твьрдѣ прости и пьрвобитни способи, то пакъ се искарва въ голѣмо количество доста чисто и урѣдено масло и сирение, което възблагодарява скотовъдецътъ. Една овца прѣзъ цѣлото лѣто може да даде съразмѣрно число отъ 1/2 до 1 ока масло и отъ 1 до 1 1/2 сирение. Вълна и ярина излиза съразмѣрно отъ 15—18 гроша всяка овца и ягнета отъ 20—40 гроша едното. Тъй става и се върши по тукъ скотовъдството. Нъ ако би тó, да е на по практически начала, и да се върши тъй както става другадѣ, тó би принесло грамадни ползи въ економическо отношение въ тия страни.