Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,
или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда
Стефанъ K. Салгънджиевъ
Часть I. СОЛУНЪ.
7. Пьрва българска община по изборъ.
Единь день, къмъ края на м-цъ Ноемврий 1868а г. бѣхъ призованъ да отида на Чукуръ-ханъ, гдѣто, казаха ми, ме чакалъ единь мой приятель туко-що пристигналъ отъ Цариградъ. Отидохъ.
Иеродиаконъ Агапий Войновъ, когото, при тръгването си отъ Цариградъ, оставихъ като служащъ въ българ. цьрква Св. Стефанъ на Фенеръ, ме посрѣщна на вратата на стаята, въ която се бѣ установилъ. Влѣзохъ, и слѣдъ обикновенитѣ поздрави, впуснахми се въ народнитѣ работи.
При другото що говорихме, той ми съобщи, че Настоятелството на Цариградското Читалище го изпраща въ Воденъ да отвори българско училище, учитель въ което и да остане; казало му се да ми съобщи, че щомъ се намѣрѣло подходящо лице за учитель и за Солунъ, щѣло да бѫде изпратено.
— А защо по напрѣдъ за Воденъ, дѣто нуждата още не е належаща, е промислило настоятелството на Читалището, а не за Солунъ? попитахъ азъ отца Агапия и прибавихъ: ще задържа Васъ за Солунъ.
Отецъ Агапий на видъ се показваше като ненаклоненъ да остане , боящъ се да не бѫде мъмрянъ отъ Цариградъ, но щомъ го увѣрихъ, че ще се издѣйствува съгласието на Читалищното Настоятелството, той склони да остане и остана.
Да ли това не бѣше една грѣшка отъ моя страна не бѣхъ въ положение него моментъ да опрѣдѣля, но и да бѣхъ даже прѣдвидѣлъ, че правя грѣшка, за връщане и дума вече неможеше да става; защото, още сѫщия часъ стана разпореждание да се свика събрание сѫщата вечерь въ къщата на братия Иосифъ и Наумъ Лковови, Дебренци отъ уже оглашенитѣ българи.
Вечерьта, около стотина българи повечето Дебренци, се бѣха стекли на събранието, което, открито отъ Иосифъ Якововъ, който извѣсти на събравшитѣ се, че Настоятелството на горѣотбѣлѣзаното Читалище изпраща за учитель на дѣцата имъ, учителя отца Агапия, който да ги учи на матерния имъ язикъ, когото то (Настоятелството) ще издържа. Слѣдъ тия встъпителни думи на Яковова, отецъ Агапий стана и съ избрани патриотически думи, отправени къмъ събранието, възбуди у него ентусиазъмъ, отъ който възползуванъ Якововъ, отново заговори. Той посочи на нуждата да се избератъ 12 души отъ присътствующитѣ, които да съставятъ община, която да се грижи за напрѣдъка на училището и да прѣд-
28
ставлява Солунскитѣ българи, въ учебно и черковно отношение прѣдъ св. бъл. Синодъ и Българското Читалище въ Цариградъ и, въ случай на нужда прѣдъ мѣстнитѣ власти; да намѣри помѣщение за училището, да му достави нужнитѣ пособия и прч.; послѣ това, пристъпи се къмъ избиране на 12 души за общинари, и бидоха набрани : за прѣдсѣдатель — Димитрий Паунчевъ, за подпрѣдсѣдатель — Петръ Шумковъ, за касиеръ — Насте Стояновъ; за членове: Иосифъ Якововъ, Панайотъ Лазовъ, Кирякъ Дьржиловичь, Блаже Шага, Ичо Кехая, Георги Кехая, Иосифъ Франго, Георги Архимандритовъ и Иванъ Пеповъ, които съставиха първата Солунска Българска община по изборъ.
Тъй съставената българска община, още въ пьрвото си засѣдание услови къщата на члена Ив. Пеповъ за помѣщение на училището, находяща се въ енорията св. Атанасий, улица „Челеби Бакалъ”, услови направата на столове и други училищни потрѣби, избра комисия, която да записва ученици и опрѣдѣли отварянието на училището да стане на 7-я день отъ слѣдующия мѣсецъ Декемврий съ подобающе тържество.
Въ второто си засѣдание общината написа писма до Св. Синодъ и до настоятелството на Българското Читалище въ Цариградъ, съ които на първия съобщаваше за станалий изборъ на община и го молѣше да го утвърди, а на второто — за съставянието на община, отваряннето на училище и задържането на от. Агапий за учитель въ него и прч. като сѫщеврѣменно се замоляваше да признае извършеното съ от. Агапия за дѣло свьршено.