Часть I. СОЛУНЪ.
6. Вилаетский вѣстникъ „Селяникъ”.
По примѣра на Руссенския вилаетъ (облаеть) и Солунския проявялъ желание да има свой областенъ органъ, за излазянето на който, ставали приготовления. Пьрвоначалнитѣ рѣшения по тоя въпросъ на административния вилаетски съвѣтъ (идаре мезличъ) били: да се издава вѣстника на три язика — турски, български и грьцки, ала евреитѣ, които сѫ най-многочисленнитѣ собственно въ Солунъ, употрѣбили усилия прѣдъ властитѣ да излази и на еврейски; и тъй Солунския провинциаленъ органъ отъ триизиченъ стана четвороязиченъ.
За българската часть на вѣстника, народнитѣ прѣдставители прѣдъ В. Порта по черковния ни въпросъ г. г. Д-ръ Ст. Чомаковъ и П. Р. Славейковъ посрѣдствомъ г. г. Г. Крьстевичь и Н. Михаиловски, чиновници въ отдѣла по печата при В. Порта, бидохъ назначенъ азъ, пишущий тия редове, и, както вече на мѣстото му се каза, тръгнахъ за мѣстоназначението си на 13-й Яннуарий 1868-а год.
Азъ и другаритѣ ни по другитѣ язици на вѣстника, ненамѣрихми нищо готово за печатането му, така че бѣхме заставени цѣла почти година да бездѣйствуваме по длъжностьта си, а заплатата си получавахми редовно.
Прѣзъ всичкото това врѣме, по изразеното желание на 15 годишния синъ на Акифъ паша, Губернаторъ на Солунския Вилаетъ, да слуша уроци по българский язикъ, на което и самъ баща му го заставяше, азъ се занимавахъ на день по часъ—два съ него. Този случай ми спечели приятелството на ученика ми, а на прѣдъка му въ българския язикъ — благоволението и покровителството на баща му. Врѣмето же, вънъ отъ уроцитѣ, азъ използувахъ въ запознаване съ българитѣ въ новото ми отечество и съ българското дѣло въ него.
Пьрвия брой на вѣстника излѣзе едва въ послѣднитѣ дни на 1868-а година. Около това врѣме излѣзоха и двата проекта на В. Порта за разрѣшаването на черковната ни разпра съ Фенеръ. Трѣба да забѣлѣжа, че на гьрцитѣ никакъ не имъ бѣше по кефа дѣто въ Вилаетския вѣстникъ, редомъ съ турския и грьцкия язици, стоеше и българския, защото въ това тѣ съглеждаха официалното припознаване отъ властьта сѫществуването на български народъ въ Солунския Вилаетъ, който по това врѣме състоеше отъ днешнитѣ три Вилаета: Солунский, Битолски (въ послѣдния влизаше и днешния Яненский, по напрѣдъ Митесарифлѫкъ) и Скопския безъ Призренския Санджакъ.
25
Неще съмнение, че този редъ на нѣщата не идѣше на смѣткитѣ на грьцитѣ, които проглушаваха свѣта съ виковетѣ си, че въ Македония нѣмало българи, а само гърци и турци я населявали; случая обаче съ вѣстника, горчивия този случай за тѣхъ, имъ залѣпи такава една плѣсница, която ги зашемети, въ сѫщото врѣме и разбѣси, ала не ги и отчая.
Агитациитѣ имъ въ Солунъ и Цариградъ, съ които се напъваха да убѣждаватъ официалнитѣ мѣсга, че въ Солунския Вилаетъ нѣмало българи, а имало тукъ-тамѣ по селата и нѣгдѣ по градоветѣ българогласни гьрци, грамотнитѣ отъ които, освѣнъ грьцката писменностъ друга незнаяли, то българския язикъ въ вѣстникъ за друго не служалъ, освѣнъ за товаръ на бюджета му, та затова трѣбало да се прѣмахне. Този мотивъ гърцкитѣ ази сѫ прѣдставяли винаги, когато въ административния съвѣтъ се е разгледвалъ и гласувалъ бюджета на вѣстника. Тѣ уговаряха Акифъ паша и всячески се опитваха да го убѣдятъ въ това, обаче, за голѣма грьцка жалостъ, нито обѣщанията, нито уговарянията имъ помогнаха; защото, Акифъ паша, добрѣ познаваше, и много по добрѣ отъ грьцитѣ управляваната отъ него провинция отъ която и самъ произхождаше (той бѣ родомъ изъ Скопско), та необръщаше никакво внимание на грьцкитѣ викове, а смѣло караше работата по прѣдначьртания ѝ отъ самаго него пѫть и вѣстника слѣдваше да излиза и на български.
За зла честь, обаче, Акифъ паша на скоро бѣ повиканъ въ Цариградъ да заеме поста на членъ въ Държавния Съвѣтъ (Шуран-Девлетъ).
На негово мѣсто за Солунски Валия дойде Сабри паша, когото гьрцитѣ успѣха въ скоро врѣме да спечелятъ на страната си, разбира се не безъ облаги — безъ каквито той не вьршеше почти нищо — склониха го да изключи българския язикъ, а заедно съ него и Еврейския, който отиде жертва на българския за да се прикрие истинската цѣлъ за изключването на послѣдния.
Сабри Паша очевидно онеправда българитѣ въ случая, подъ благовидния, но фалшивъ мотивъ — економията, понеже вѣстника, въ 2-годишното си излазяне на 4-тѣ язика, ужь далъ единъ дефицитъ отъ 200 000 гроша!
Фалшивостъта на Сабри пашова мотивъ не бѣ мѫчно да се обори, ако въ административния съвѣтъ имаше, кой да защищава българската кауза, щомъ бѣ всеизвѣстно какъ вѣстника се натрапваше на чиновницитѣ, на правителственнитѣ и общински учрѣждения и на всѣки малко много състоятеленъ гражданинъ и селенинъ
26
въ вилаета, билъ той турчинъ, българинъ, евреинъ или грькъ и какъ влаетитѣ събираха абонамента му по двѣ бѣли меджидиета годишно и, щомъ се знаеше че вѣстника имаше 10,000 здрави абонати, отъ които абонанента се събираше до парица отъ властитѣ.
Споменахъ вече, че първата година отъ пристигането ни въ Солунъ по нѣмане работа по службата ми, азъ и посветвхъ цѣла по изучването на българското дѣло въ него; тукъ ще приложа, че на сѫщото дѣло посветихъ и онова си свободно врѣме прѣзъ другитѣ години догдѣто излизаше вѣстника и на български, както и врѣмето до заминуванего ни за учитель въ Сѣръ, и всячески се старахъ да му бѫда полезенъ; въ сѫщото врѣме и не изпущахъ отъ прѣдъ видъ да използувамъ и благоволението, което си бѣхъ спечелилъ въ ученика си и баща му, отъ които изпросвахъ освобождаването отъ затвора на мнозина българи изъ Воденско, Ениджевардарско, Кукушко, Велеско, Неврокопско и Струминско, арестовани по наклеветаване отъ грьцкитѣ владици, че ужь подбуждали населението да ги неприпознава и да имъ неплаща владачнината. Най-много се докарваха първенци изъ Струмишско начело съ свещенницитѣ имъ и се хвърляха въ затвора по клеветитѣ на звѣроподобний Еротея, Струмишки владика, отъ безчеловѣчието и звѣрщинитѣ на когото, българското население отъ епархията му кански бѣ пропищѣло; освобождението на тия клетници, изненадваше гьрцитѣ.
Прѣзъ всичкото това врѣме на прѣбиването ни въ Солунъ на длъжность и не, моята дѣйность се състоеше главно въ изучването положението на българското дѣло въ него и въ цѣлия Вилаетъ да изпращамъ на Цариградското Читалище рапорти за хода му.
За тая цѣль, колкото се касаеше до Солунъ, азъ се доближавахъ повече до еснафската класса, понеже отъ опитъ знаехъ, че тя по-лесно се убѣждава, по лесно се влияе; че, убѣдена веднъжъ, можешъ по-лесно да я направлявашъ къмъ цѣльта и, въ трудни моменти безъ каквито, по естеството на дѣлото, не би могло да се мине, да туряшъ нея на лице, — и сполучихъ, въ непродължително врѣме, мнозина да заинтересувамъ, така че, единъ день да не мога да видя нѣкого отъ тѣхъ, тѣ започваха да ме трьсятъ да научатъ нѣщо ново по народнитѣ ни работи частно отъ Цариградъ и въобще отъ Българско.