Часть II. СѢРЪ.
22. Нѣколко думи въобще за мървацитѣ. [*]
Дългогодишното ми учителствувание въ Сѣръ, ни даде възможность да се запозная, между другитѣ особенности, съ които, въ нѣкои отношения, се отличава селското население въ повечето части отъ Сѣрския, Драмския и Солунския санджаци; особенности, състоящи се въ топографическо, язикословно и фонетическо отношения, които излагамъ както слѣдва:
а). Мѣстноститѣ населявани отъ мървацитѣ.
Както е извѣстно вече 3/4-тѣ отъ христианското население отъ цитиранитѣ горѣ окрѫзи е българско; една доста голѣма часть отъ
*. Настоящата статия биде напечатана въ книга XV, год. III на Библиотека, издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ 1896 год.; но защото тогава въ нея се вмъкнаха много и важни печатни погрѣшки и се изпуснаха цѣли редове, които бъркатъ на правилното разбирание смисъльта на нѣкои изражения и думи счетохъ за необходимо да я прѣпечатамъ повторно тука. Бѣл. на автора.
110
него носи названието — мърваци. Съ него го титулиратъ и турци, и гърци, и евреи, па и то само и не безохотно, се титулира съ него.
Така наричанитѣ мърваци, и, споредъ самото тѣхно твьрдение населяватъ почти цѣлий Сѣрски санджакъ въ днешнитѣ му административни граници, т. е. каазитѣ: Сѣрска, Бараклиджумайска, Димиръ-Хисарска, Петричка, Мелнична, цѣла Разлошка до Якуруда; юго-западната частъ на Неврокопската до р. Мяста; севѣро западната на Драмската тоже до р. Мяста, до изворитѣ на р. Кypy-Чай и отъ тамъ въ направление къмъ югъ до градеца Правища и покрай политѣ на Пл. Кушниница до устието на р. Струма; отъ гдѣто границата на първацитѣ минава на югъ къмъ Солунъ и, покрай Аджи гйолъ, влазя въ Солунската кааза, обема езерото Маврово, слазя до езератата Бесика и Лѫгадинско и, прѣзъ с. Лѫгадина излазя на шосето Солунъ — Сѣръ надъ селото Гювезня отъ което, като държи реченото шосе, по направление вънъ севѣръ, съединява се съ границата на Сѣрский санджакъ при Солунското село Негованъ.
Споредъ българитѣ мърваци р. Мяста, която както видѣхме по-горѣ, прѣсича на двѣ половини Неврокопската и Драмската каази, е служила за прѣдѣлъ мѣжду тѣхъ (нървацитѣ) и тъй наричанитѣ помаци.
Забѣдѣжително е, че мървацитѣ наричатъ помаци не само българо-мохамеданитѣ, но и българо-християнитѣ, населяващи севѣрозападнитѣ и южнитѣ склонове на Доспатската верига, билото, на която планина, все споредъ мървацитѣ, служило за прѣдѣлъ мѣжду помацитѣ и рупцитѣ, а извѣстно е, че послѣднитѣ обитаватъ южния и югоизточния склонове на Доспатскитѣ вериги, наклонени къмъ коритото на р. Марица, които склонове малко по-назадъ отъ коритото на р. Въча, зематъ вече названието — Родопи. Мървацитѣ твьрдятъ че, до кѫдѣто въпросителното мѣстоимение кой, коя, кое, слѣдва да се изговаря на кутри, кутра, кутро, до тамъ е границата на помацитѣ; а отъ дѣто тò захваща да се замѣнява съ кена за мѫжски и женски радове и кено за срѣдний родъ, отъ тамъ захващала границата на рупцитѣ, на които, така изговореното мѣстоименне, било изключително тѣхна собственостъ.
По въпроса за границитѣ на мървацитѣ, азъ имахъ случай на дълго да говоря съ г. Дозона, който прѣзъ 1872-а година бѣ дохождалъ въ Сѣръ, изпратенъ отъ френската академия на наукитѣ, да провѣри на мѣстото автентичностьта и идентичностъта на прѣдисторическитѣ сбирки на г. Ст. И. Верковича, печатани подъ насловъ „Веда Словенахъ”. Г-нъ Дозонъ категорически отблъсваше всѣка
111
граница и разлика между мърваци, помаци и рупци и поддържаше само една — мървашка, въ която влизали и помацитѣ и рупцитѣ, които, споредъ него били сѫщо мърваци, а слѣдъ завоеванието имъ отъ турцитѣ и потурчванието една часть отъ тѣхъ се нарѣкли помаци, за отличие отъ мървацитѣ; а другитѣ — рупци, за отличие отъ помаците и отъ мървацитѣ. Г-нъ Дозонъ, който ми очьртаваше границитѣ на своитѣ мърваци, приемаше южната и западната имъ граница, по моето очьртание; а разширочаваше таза на сѣверъ и изтокъ; на сѣверъ — до Дупница и Самоковъ, а на юго-изтокъ — до р. Марица и на долу до кѫдѣ Димотика. [*]
6). Язикословни и фонетически особенности у мървацитѣ.
Около мене, или по-право — въ българското Сѣрско училище, се групираха ученици освѣнъ отъ града Сѣръ, но и отъ селата на Сѣрската, Зъхненската, Мелничната, Петричката, Демиръ Хисарсвата и Солунската каази. Тоя случай ми даде възможность да се запозная освѣнъ съ диалектитѣ на ученицитѣ си отъ цитиранитѣ каази, но и съ произношението на нѣкои звукове отъ нашата азбука, по чудо спазени отъ далечното минало между мървацитѣ, които най-много сѫ били притискани отъ грьцитѣ за да изличатъ миналото имъ, а заедно съ това и особенноститѣ за които е рѣчь и които се състоятъ въ слѣдующето: ы-то, я-то, или е-то и ѫ-то. Недоволенъ отъ това, което слушахъ отъ ученицитѣ си въ произнасяннето на тия ввукове, азъ възнамѣрихъ да го провѣра на мѣстото — въ селата на самитѣ ученици. Прѣзъ първата още ваканции слѣдъ отварянието пьрвото българско училище въ тоя погьрченъ български градъ, азъ бѣхъ въ тия села, които по-долу ще поименувамъ и въ които напълно намѣрихъ онова, къмъ което бѣ ме опатилъ говорътъ на моитѣ ученици.
Въ селата Дутли (по старому — Горемци), Орѣховецъ, Лакосъ, Мухленъ (Мѫгленъ) и др. отъ Сѣрската кааза и въ нѣкои отъ Не-
*. Г-нъ Дозонъ, поддържаше и едно за мене, поне тогава и сега още ново изторическо откритие, което считамъ за неизлишно да отбѣлѣжа тука. Той твьрдѣше, че отъ Димотика до Енесъ, даже и по-нататъкъ къмъ Изтокъ, на такава широчина (като мѣжду Димотика и Енесъ) и къмъ западъ до устието на р. Мяста, е живѣло още едно славянско племе, най-рано дошло на Бълвак. П-въ именуемо акрени, по-голѣмата часть на което, още при завоеванието му отъ турцитѣ приело мохамеданството, а другата опазила до негдѣ славянското си произхождение и продължавало да минава то за българи, то за гърци. Въ старо врѣме неговитѣ прѣдци сѫ бивали наемницитѣ на римлянитѣ и сѫ се сражавали заедно съ тѣхъ въ войнитѣ имъ съ варваритѣ и други неприятелски орди. Въ описанитѣ прѣдѣли то и сега слѣдвало да носи сѫщото название, но изпорчено: вмѣсто акрени, ахрени. Бѣл. на автора.
112
врокопската н Зъхненската ы-то и е-то се чуятъ като ъ=ѫ, въ слѣднитѣ думи: сырене = сърьне, четыри = чьтъри, [*] насытихъ се = насътихъ сѫ, Ивановъ сынъ = Ивановъ сънъ, ще сыпя = щѫ съпѫ, яйце или ейце = ѫйце, ягода = ѫгода, яда (ямъ) = ѫда, ялова = ѫлова и др.
Въ нѣкои села на Сѣрската кааза лежащи на дѣсната страна на р. Струма по край политѣ на пл. Бесика и въ тия на южния ѝ склонъ именно въ селата: Висока, Сухò, Богородица, Негованъ и Зарево отъ Солунската каава, я то или е-то се чуятъ на ен, като пять (петь) = пенть, девять (деветь) = девенть, пятдесять (петдесеть)= пендесенть и др.
Въ всичкитѣ полеви села на Сѣрската, Демиръ Хисарската и Бараклиджумайската каази, както и въ цитиранитѣ по горѣ отъ Солунската, ѫ-то се чуе на ѫн, като: пѫдъръ = мѫндъръ, гѫба = гѫнба, рѫка = рѫнка, дѫбъ = дѫнбъ, зѫбъ = зѫнбъ, сѫббота = сѫнббота и др.
Трѣба ли да отбѣлѣжвамъ тука, че въ тъй описанитѣ отъ мене мърваци. богъ знае колко още и отъ каква висока важность материали (въ историческо, язикословно, литературно и др. отношения) за насъ българитѣ има да се криятъ! Колко ми е жално че нито врѣме ми оставаше, нито обстоятелствата ми допускаха, за да мога да се занимаванъ и съ понататъшното изучвание бита на мървацитѣ. Но ако това, по изложенитѣ причини менъ и на моитѣ замѣстници се неудаде, не ще съмнение, че скорото бѫдѫще, което се открива прѣдъ насъ за нашитѣ дѣйци въ тия мѣста, ще имъ даде пълно улеснение, да развиятъ най-голѣма дѣятелность за изучвание на всичко това, което, по всѣка вѣроятность, се крие между мървацитѣ и го прѣдадатъ на новата ни история.
*. Както е извѣстно, въ черковнославянския язикъ въ нѣкои само извѣстни думи е-то е заело мѣстото на ь-чокътъ, който пѫкъ въ старобългарския и въ новобългарския говоримъ и писменъ язици въ сѫщитѣ думи, дьржи мѣстото на е-то. Обаче, въ говорътъ на помянѫтитѣ горѣ села ь-чокътъ почти на всѣкадѣ т. е. въ всѣкой единъ случай заема мѣстото на е-то, както се вижда въ слѣднитѣ думи: сърьне = сырене, чьтъри = четыри, дьнь = день, чьрьша = череша, жьльзо = железо, рьмикъ = ремикъ, пьтьлка = петелка, пьтьлъ = петелъ, пьчьно = печено, вьрига = верига, вьдро = ведро, тьсла = тесла, чьрьсло = чересло, прьшньлъ = прешнелъ и др. Бѣл. на автора.