Часть II. СѢРЪ.
19. Прогрессиране.
Сега вече въ Сѣръ и въ Сѣрската епархия на българското дѣло провьрвѣ.
Мѫчнотии се срѣщаха още отъ липса на священници, които да заематъ мѣстата на грьцкитѣ, които владиката оттегли отъ селата вслѣдствие отказването на българитѣ да му плащатъ бериитѣ и за да ги сплаши дано би ги отъ ново възвърналъ въ кошарата си. Въ скоро врѣме обаче и тая липса започна да се попълва: отъ Солунскитѣ села ни се притекоха на помощь попъ Ангелъ отъ с. Зарово, попъ Ив. Маджаровъ отъ с. Негованъ, попъ Тодоръ отъ Струмица. Тѣхъ прѣдшествуваше и друго едно духовно лице за което ще се говори, когато му доде редъ; а тукъ нека продължавами: нѣкои священници, жители на селата, като видѣха
79
80
притурено на горнето и това, едва му оставаше врѣме да помисли за такриръ противъ мене. Наистина въ духовно отношение нашето дѣло въ селата се бѣ поолеснило, но не и подобрило, когато въ града имаше още много и твьрдѣ много да се желае.
Училището, което, както горѣ казахъ, броеше вече повече отъ стотина ученици, сѣмействата на които се лишаваха отъ духовви трѣби, изникващи една слѣдъ друга и на всѣка стѫпка, понеже отъ грьцка страна всичко имъ се отричаше, или пъкъ имъ се извършваше съ задължение обаче, че ще оттеглягь дѣцата си отъ българското училище и не ще иматъ въ бѫдѫще никакво сношение съ „схизматицитѣ”, съ учителя и училището инъ. Благодарение обаче на обстоятелството, гдѣто кѫдѣ есеньта все сѫщата 1872 година, се яви въ Сѣръ дошелъ изъ Пловдивско Негово Всепрѣподобие Иеромовахъ Теодосий Гологановъ, родомъ отъ Неврокопското село Тьрлисъ [*], които ми изяви желание да послужи на започнатото и въ Сѣръ народно движение; той казваше, че именно сега, когато въ Сѣръ има най-голѣна нужда отъ свещеннодѣйствующе духовно лице, желае да остане въ Сѣръ и остана да свещеннодѣйствува въ града и въ нѣкои близки нему села. Патриотическото рѣшение на негово всепрѣподобие, твьрдѣ много улесни задачата ни по отношение на Сѣрскитѣ българи, а най повече моята на учитель въ училището; защото, както по долу ще се види, той взе на себе си тяжестьта въ духовнитѣ работи и освободи мене отъ тѣхъ, за да мога по свободно да слѣдя работата си въ училището.
Възползуванъ отъ това обстоятелство че се видѣхъ освободенъ отъ духовнитѣ тяжести, които ме спираха отъ други прѣдприятия, (които си бѣхъ прѣдначьрталъ) имайки прѣдъ видъ 1) че турцитѣ не глѣдаха съ добро око на владиката и на гьрцитѣ първенци по извѣстната имъ распра, 2) ползувайки се лично азъ отъ благоволението на властитѣ и на турскитѣ първенци и 3) отъ обстоятелството че сега съмъ поосвободенъ отъ другитѣ тяжести, рѣшихъ да започна най-пьрво съ една, тъй да кажа, авантюра и започнахъ да работя да се даде на Н. Всепрѣподобие отца Теодосия, прѣдсѣдателския постъ на Сѣрско-българската община и съ това заедно, и титлата: Рухание векили (духовенъ прѣдставитель) на българитѣ Екзархисти въ Сѣрската епархия. Това послѣднето именно азъ наричамъ авантюра и ето защо.
*. Иеромонахъ Теодосий, по-късно произведенъ въ архиерейски чинъ и назначенъ за Скопски владика, а прѣди нѣколко мѣсеци бѣ управляющъ Пловдивската митрополия. Бѣл. на автора.
81
За постигането на пьрвото и за неофициалното (официално не се допущаше) оформиране на второто, азъ рѣшихъ да се свика и се свика отдавна проектираното епархиално събрание за прѣустройството на общината, които да се видоизмени тъй: Прѣдсѣдатель на общината и руханне векили Н. Всепрѣподобие иеромонахъ Теодосий; за добавочни членове на сѫществужщата вече община: Хаджи Динко Ивановъ, Динко Халимбаковъ и Великъ Геровъ отъ с. Горни Бродъ; дѣдо Никола кмета на с. Христосъ; Апостолъ бакалина отъ с. Дутлия; дѣдо Божилъ отъ с. Горне-Фращане; дѣдо Костадинъ кметъ на с. Вишени; Георги Узуна кнетъ на с. Елшенъ, и Атанасъ Николовъ козарътъ отъ с. Лакосъ. Всички тѣзи съ пьрвоначално избранитѣ членове, да съставляватъ Сѣрската община.
Сега Негово Всепрѣподобие облѣченъ съ длъжностьта прѣдсѣдатель на общината и крьстенъ: руханне векили на екзархиститѣ българи въ Сѣрската епархия и снабденъ съ печатъ на такъвъ, зае длъжностьта си, започна да дѣйствува съ сѫщата титла и да посѣщава селата минали подъ Екзархията, които го поканваха. На всичко това властитѣ гледаха прѣзъ пръсти — тьрпѣха дѣйствията на отца Теодосия и на повече отъ писмата му, които той имъ отправяше по духовнитѣ работи на екзархиститѣ българи, даваха ходъ.
За Рождество Христово 1872 год. Н. Всепрѣподобие биде пока-ненъ отъ селенитѣ на с. Долно-Фращане, Сѣрска епархия, да служи прѣзъ прзницитѣ до Ивановъ день, вмѣсто селския священикъ Захария, който билъ боленъ. Отецъ Теодосий отиде, служи прѣзъ рождественитѣ празници и когато на 4-й януарий слѣдующата година, четялъ вечернята въ селската черква, двама суварии пристигатъ въ селото забиратъ го още сѫщата вечерь, докараха го въ Сѣръ и го задържаха въ конака; извѣстенъ за това азъ на часътъ съобщихъ за станалото на члена на общината, Илия Късъровъ, а той на Бея си и на други още първенци турци, които слѣдъ едно размислювание, поискватъ отъ властитѣ освобождението му, което още сѫщата вечерь биде извършено.
На ходението на Н. Всепрѣподобие по другитѣ български села въ епархията, които бѣха заявили на властитѣ, че се отказватъ отъ грьцкия владика и признаватъ за свой духовенъ началникъ българския Екзархъ, не се прѣпятствуваше; Селото Долне Фращане, не бѣше изпълнило още тая формалность.
Слѣдъ нѣколко мѣсеца отъ прѣустройството на общината, рѣши се да се свикатъ делегати отъ българскитѣ села въ епар-
82
хията, които да размислятъ, да ли е вече врѣме да се прѣдприеме общо дѣйствие отъ страна на епархиотитѣ за покупка мѣсто въ града за съградаване цьрква и училище. На опрѣдѣления день Св. Тодоръ, послѣденъ день отъ първата седмица на великитѣ пости и на другия день (св. Недѣла), дедегатитѣ на брой повече отъ 500 души държаха своитѣ засѣдания, открити слѣдъ изслушванието на нѣколко слова казани по случая, които въодушевиха събравшитѣ се (особито ги насьрдчи рѣчъта, която държа дѣдо „Цвѣтко” псевдонимъ, подъ който тоя старецъ пѫтуваше изъ Сѣрско страха ради агарянскаго и подъ който се криеше сѫщия архимандритъ Пахомия. Този старецъ, прѣслѣдванъ отъ грьцката патриаршия, прѣдставенъ отъ нея за бунтовникъ противъ държавата, биде заставенъ да приеме и прие ислямската вѣра прѣзъ 1866 година въ Цариградъ, и сѫщата година пакъ се повърна на бащината си вѣра като избѣга въ Румѫния, отгдѣто бѣ прѣскочилъ въ Сѣрско и пѫтуваше въ цивилно облѣкло съ изменени лични чърти за непознаване. Делегатитѣ сѫ показаха наклонни да се намѣри и купи мѣсто за визираната цѣль, обаче отложи въпроса да се рѣши окончателно въ друго едно събрание, когато той (въпроса) бѫде по добрѣ изучанъ.
Прѣзъ това врѣме, т. е. на втория день на засѣданмето, когато дѣдо Цвѣтко държеше рѣчьта си, Н. Всепрѣподобие прѣдсѣдателя на общината, отецъ Теодосий, отъ страхъ да не попадне подъ отговорность ли, или отъ други побуждения той знае, извърши едно непатриотично дѣдо, което доста го компронетира прѣдъ българското общество въ Сѣръ и прѣдъ събранитѣ делегати; дѣло, за което повече да се говори считамъ за излишно за това че, понеже за мутесарифинъ на Сѣръ бѣ назначенъ и занимаваше по това врѣме тая длъжность исвѣстния на българитѣ въ България и на Екзархията българолюбецъ Хайдаръ бей, който потули работата, която, при другъ мутесарифинъ, вѣроятно, би ѝ се дало ходъ, и въ такъвъ случай мнозина щѣхми да гинемъ изъ Диарбекирскитѣ зандани и българското дѣло въ Сѣръ, щѣше неминуемо да пропадне; та, повтарямъ, считанъ за излишно повече да говоря по нея, защото злото се отстрани и опасностьта мина безъ потресяѭщи послѣдствия.
Вънъ отъ горното и въ краткий периодъ на стоението си въ Сѣръ Н. Всепрѣподобие, като прѣдсѣдатель на общината, трѣба да му се признае, разви извънмѣрна дѣятелность въ града и селата на епархията и голѣма полза принесе на дѣлото. Скоро подиръ това, Н. Всепрѣподобие, замина за Царитрадъ по нѣкои общински работи и не се върна вече въ Сѣръ.
83
Врѣменно заевши мѣстото му въ Сѣрската община бѣха, единъ подиръ други тѣхни благоговѣйнства свещенницитѣ: Ангелъ Константиновъ отъ с. Зарово (Солунско), Тодоръ Митевъ отъ Струмица и, най-послѣ, Иванъ Маджаровъ отъ с. Неговинъ (Солунско). Послѣдниятъ остана до края на първия и най-тежкия периодъ на българското дѣло въ Сѣрь, т. е. до около половвната на 1878 година.
Справеддивостъта изисква да кажа че, всичкитѣ тия народни труженици, подбудени отъ любовь къмъ дѣлото, съ пълно самоотжержение изпълниха дългътъ си, за което заслужаватъ похвала.
Прѣзъ годинитѣ 1873, 1874, 1875, българското дѣло въ Сѣръ и епархията, продължаваше да успѣва и затвърдява при всичкитѣ всестранни прѣпятствия, които му се правяха отъ грьцката пропаганда и отъ грьчолята. Пьрвата напълно вече бѣ нинала въ рѫцетѣ ва грьцкия консулъ Геннадисъ, понеже владиката Неофитосъ бѣ вече съвсѣмъ изгубилъ пьрвото си обаяние между гражданитѣ и понеже по-виднитѣ и честни Сѣрчани се бѣха оттеглили отъ грьцкитѣ народни работи, бѣха ги оставили на произвола на гладната оная глутница чужденци учители, доктори наречени още — чиплацитѣ; тази збирщина отъ долнопробни хора во главѣ на побѣснѣлия Геннадисъ, прочутъ въ непробирание срѣдствата за борба съ противницитѣ си гърци, или по-добрѣ — гъркомани, и по донжуанскитѣ си похождения съ една гръкиня актриса, твьрдѣ развалена жена, се впусна въ такива лудория и скандали, които му навлѣкоха всеобщото негодувание на Сѣрското грькоманско общество и на мѣстнитѣ власти, които заставиха правителството му да го повика назадъ и го лиши отъ служба, безъ каквато, дълго врѣме той се скита изъ улицитѣ на Атаина [*].
Прѣзъ отбѣлѣженитѣ горѣ три години Сѣрско българското дѣло само на два пѫти биде заплашено отъ катастрофа, и то, както ще видимъ, по чужда вина, понеже азъ си бѣхъ задалъ за задача да дѣйствувамъ винаги най-прѣдпазливо и легално, каквото да не дамъ причина на грьцката пропаганда да иска моето изгонвание отъ Сѣръ, причини, които биха се уважили и отъ самитѣ власти и за които
*. Този Геннадисъ, е оня сѫщия Геннадисъ, който въ битностьта си генераленъ консулъ въ Пловдивъ, на 25-й мартъ 1886 г. бѣ подбутналъ Пловдивскитѣ псевдопаликарета да окачатъ кѫщята и дюкянитѣ си съ грьцки знамена, за да дадатъ на града грьцки изгледъ и съ това прѣдизвикаха българското население да се разправятъ во своему и се разправяха както трѣбаше; случка, която Геннадисъ и л...цитѣ му отъ Джамбасъ-тепе дълго врѣме ще помнятъ и ще я приказватъ на градущето грьцко поколѣние, ако би Пловдивъ доживѣлъ да има такова. Бѣл. на автора.
84
гърцитѣ биха заставили послѣднитѣ да изпълнатъ исканията имъ — да бѫда изгоненъ. Заради това азъ дѣйствувахъ и пропагандирахъ винаги въ кръга на законитѣ и повече за туй намѣрвахъ поддьрѫката на властьта; а това още по-много озвѣряваше противницитѣ, които слѣдѣха на всѣка стѫпка да ме хванатъ въ нѣщо противозаконно.
Споменахъ горѣ, че Сѣрско-българското дѣло само на два пѫти биде заплашено отъ катастрофа по чужда вина. Въ тия два случая, гьрцитѣ напънаха всичкитѣ си сили да ги използуватъ, но неуспѣха; защото се доказа, че азъ съмъ непричастенъ въ тѣхъ.
Пьрвиятъ случай се даде отъ единъ ученикъ отъ нашето (българско) училище. Младъ съ буйна натура, кипащъ темпераментъ и обзетъ отъ екзалтиранъ патриотизъмъ, какъвто бѣше ученикъть Димитръ Петровъ отъ с. Ливуново Мелнична епархия, бившъ ученикъ въ грьцкото училище поддьржанъ отъ Сѣрския владика, напусна грьцкото училище и постѫпи въ българското; въ ненавистьта си къмъ всичко грьцко, възбудена въ него отъ безчовѣчнитѣ планове кроени въ Сѣрската митрополия спрямо българското дѣло, които не му били тайна, написва противъ владиката Неофитосъ една много остра сатира и я полепилъ на вратата на Митрополията и на нѣколко още видни мѣста въ града. Тази сатира озлобява твьрдѣ много владиката, които я отдалъ за мое дѣло и съ единъ такриръ до Сѣрскитѣ власти иска наказанието ми съ изгонване; въ този си такриръ той заплашваше властитѣ, че, ако не уважатъ исканието му, щѣлъ да поднесе безвъзвратно оставката си отъ поста. Властитѣ обаче поискаха доказателства отъ владиката, съ които да докаже, че азъ сьмь дѣйствително автора ва въпросната сатира; защото само да се казва че сьмъ азъ, не е достатъчно. И понеже владиката неможе и, естественно, неможеше да прѣдстави такива, такрира му остана безъ послѣдствие.
Вторий случай бѣ случката съ Неврокопския грьцки епископъ, която се състои въ слѣдующето:
За празницитѣ Рождество Христово 1873 год. Епископа билъ поканенъ отъ нѣколкото гръкомани власи въ с. Крушево, Демиръ Хисарска кааза, да посѣти селото имъ. Toй дошелъ въ селото и по желанието на поканившитѣ го, поискалъ да служи въ цьрквата, която, една само въ селото, бѣше въ рѫцетѣ на българитѣ (това село брои повече отъ 600 кѫщи български а само 15—20 влашки чобани — каракачане). Българнтѣ неуспѣли да разубѣдятъ епископа отъ намѣрението му — да служи въ цьрквата имъ, защото, казвали тѣ, рѣшени сме по какъвто и да е начинъ да не допуснемъ
85
подобно нѣщо особито сега по празницитѣ, когато имаме да се причестявано ний българитѣ отъ селото. Ала епископа настоявалъ да влѣзе въ цьрквата и да служи; българитѣ увещавали и сувариитѣ, които придружавали епископа да го съвѣтватъ да не имъ разваля празникътъ за хатъра на 10-ната каракачани въ селото имъ, обаче епископътъ имъ казвалъ че каквото и да станѣло съ него, той ще служи въ цьрквата. Като видѣли постоянството на епископа българитѣ, заключили цьрквата и скриватъ ключоветѣ.
Прѣзъ нощьта обаче, когато всичко въ селото спѣло (освѣнъ каракачанитѣ и епископа съ свитата си) и никакъ не се мислило, че епископа разбойнически ще се промъкне въ цьрквата за да служи подъ закрилата на полицейската стража, далъ заповѣдь на хората си да разбиятъ цьрковнитѣ врата, влѣзълъ въ цьрквата, служилъ прѣзъ купъ за грошъ и причастилъ семействата на каракачанитѣ; а хилядното българско население, останало безъ служба и причастие.
Слѣдъ службата епископа, вмѣсто да остави цьрквата свободна, поставя на вратата ѝ забтиета да пазятъ, щото българитѣ да не можатъ да влезатъ и служатъ и тѣ; ала за това пъкъ тѣ — българитѣ — се рѣшили да си отмьстятъ.
Нѣколцина селени отъ сѫщото село, въ споразумение съ други отъ близкото село Кърчово, на чело съ младия и буенъ, но неопитенъ още въ борбата Крушовски учитель — Никола Гощановъ, прѣоблѣчени и съ почернени лица да се не познаватъ, причакали епископа на пѫтя отиващецъ си за Неврокопъ съ дякона и гавазина, (суваритѣ оставилъ въ Крушево да пазятъ черквата) снематъ него и дякона му отъ конетѣ, обезорѫжаватъ гавазина, набиватъ всичкитѣ добрѣ и съ ятагана на послѣдния орѣзали брадитѣ на пьрвитѣ двама — на епископа и дякона му.
Властьта нъзакъснѣ да открие, залови и арестува виновнитѣ. Ала грьцката пропаганда и владиката не се задоволяваха съ единственитѣ и сѫщи виновници. Тѣ искаха да дадатъ по широкъ крѫгъ на прѣстѫплението и по тоя начинъ да подведатъ като виновни и мене съ цѣлата Сѣрска община, а най повече очитѣ ѝ бѣха насочени противъ мене. Благодарение обаче на справедливостьта на Мутесарифа, който локализира вината и прѣстѫплението въ истинскитѣ имъ граници и не допусна да пострадатъ лица извънъ тѣхъ. Той освободи всички ония, които, съ извѣстна цѣль, пропагандата искаше да бѫдатъ арестувани и сѫдени, даже и осѫдени като сѫщински инспиратори — виновници.
86
Въ Сѣрския мезличъ, въ които се разгледва дѣлото, по право е членъ и владиката; Послѣдниятъ заедно съ двамата грьцки ази, напразно постоянствуваха да твърдятъ, че случката съ епископа не била дѣло на минутно раздразнение на обвиняемитѣ арестувани, ала било такова, което дълго врѣме било замишлявано и кроено отъ българскитѣ пропагандисти во главѣ на Сѣрския бъл. учитель и българската община да извършатъ подобно нѣщо надъ нѣкой отъ владицитѣ въ Сѣрския и Драмския санджаци, за да ги сплашатъ да не забикалятъ епархиитѣ си и сега намѣрили случай съ Неврокопския епископъ, когото набили и обезобразили.
Когато обаче властьта, поиска отъ владиката доказателства, той посочи за такива въ личностьта на Крушевския учитель, когото той прѣдстави за членъ въ българската пропаганда, който въ случая е дѣйствувалъ по внушение отъ тая послѣднята и канѣше Гощанова да се самопризнае въ това и да проси милость. Обаче Гощановъ категорически отхвърли клеветническото обвинение на владиката и заяви, че това дѣло съ епископа, е чисто негово и на другаритѣ му подсѫдими, извършено вслѣдствие раздражението, което ги обладало слѣдъ извършения произволъ на епископа, който оставилъ цѣлото село безъ да може населението му да си послужи съ цьрквата си прѣзъ празницитѣ и безъ да може да испълни духовнитѣ си трѣби прѣзъ тѣхъ; сѫщото потвърдиха и другаритѣ на Гощанова.
Слѣдъ това самопризнание на подсѫдимитѣ сѫдътъ ги призна за виновни тѣхъ и ги осѫди по на година и половина тъмниченъ затворъ, въ който единъ отъ тѣхъ, именно Кондовъ отъ с. Кърчово, свьрши днитѣ си.
Имайки се прѣдъ видъ горното събитие извършено надъ Неврокопския грьцки епископъ и надъ дякона му отъ страна на нѣколко Крушевски и Кърчовски селени въ съдружие съ единъ селски учитель и и сѫщеврѣмено извьршеното надъ попъ Тодоръ Митевъ и дяконъ Агапия въ Струмица отъ единъ божий служитель и духовенъ наставникъ — Прѣосвященний Иеротей, Струмички митрополитъ, не безцѣлно ще да е ако направимъ слѣдующитѣ аналогически размишления:
Въ пьрвия случай дѣйствующи лица се явяватъ прости селени, които, за да си отмъстятъ за обидата и поруганието, които съселянитѣ имъ на брой 2500 души, прѣтьрпеха — останали безъ черкуване прѣзъ едни дни, когато цѣлъ християнски миръ ги прѣкарва въ молитва и възхваление рождеството на своя Спаситель, все пакъ бѣха за осѫждане; за това и извикаха вьрху си гнѣвътъ и негодуването
87
на българитѣ, които и не се застанаха за злосторницитѣ, а казаха: „хакъ имъ е, нека теглятъ”. Ако тази постъпка на хора безъ възпитание, хора прости и безъ разсъждение, извършиха едно прѣстѫпление въ минути на прѣдизвикано раздражение, се осъждатъ отъ обществото, отъ цѣлий български народъ, който погледна на постъпката имъ съ отвращение и ги нарѣче звѣрове и злодѣи, то, пита се: каква трѣбаше да се нарѣче постъпката на единъ образованъ човѣкъ, на единъ владика — божий служитель, който се е клѣлъ прѣдъ разпятието, че ще проповѣдва миръ и любовь къмъ ближния? а вмѣсто това, тъкмо когато се вьршеше здодѣйското дѣло надъ Неврокопския епископъ отъ прости селени въ Крушево, той (Прѣосвещенний Иеротей), заповѣдва на дякона и на гавазитѣ си да хванатъ посрѣдъ бѣлъ денъ и на улицата прѣдъ очитѣ му, Струмичкия български свещенникъ, Тодоръ Митевъ и Струмичкия български учитель — Иеродиаконъ Агапий Войновъ, да ги прѣбиятъ, отрѣжатъ брадитѣ имъ и да му ги поднесатъ за вещественно доказателство че заповѣдьта му е точно изпълнена?! И, дала отъ тази вандалщина се възмути поне за минута душицата на този божий служитель? И, да ли съвѣстъта на грькоманското му паство трепна? О, не, не! напротивъ, той и всичко около него злорадствуваше, а грьцкия печатъ въ Цариградъ и Атина, както и въ грьц. Патриаршия, се надваряха, кой по-ласкави похвали да му отправи. Мерзость!