Часть II. СѢРЪ.
16. Пьрва българска община.
Слѣдъ два дни Късъровъ ме посѣти вторий пѫть и ми каза че ще ме води въ една българска кѫща, гдѣто ме чакали нѣколко българи; отидохми.
Кѫщата бѣ въ Чифлика [*] на Абди бея, единъ отъ тримата синове на достопамятний Сѣрски пьрвенецъ и Сѣрски аенинъ — Исмаилъ паша дѣйствителенъ покровитель на християнитѣ въ Сѣрския окрѫгъ и въ пълна смисъль на думата, баща на онеправданитѣ и бѣднитѣ.
Въ една отъ тия кѫщи живѣелъ нѣкой си Коста Златановъ, по занятие балѫкчия, които ни посрѣщна и въведе въ кѫщи, дѣто ни чакаха други 5—6 души. Късъровъ ме запозна съ бай Коста — миналото на когото той (Касъровъ)ми бѣ разправилъ вече — и съ гоститѣ му.
Коста Златановъ билъ файтонджи-башия на Къбрѫзли Мехмедъ паша; той билъ зималъ съ цѣлия файтонжиски еснафъ, живо участие въ народнитѣ ни движения и нѣколко народни демонстрации противъ грьцитѣ въ Цариградъ, особито въ оная прѣзъ 1860-а година, когато по настояването на коварний фенеръ, се грабнаха отъ рѫцѣтѣ на Цариградскитѣ българи тримата народни владици Иларионъ, Авксентий и Паисий и се пратиха на заточение. Слѣдъ смьртьта на Къбразлията, Коста се завьрналъ, вмѣсто въ родното си мѣсто — Щипско, въ Сѣръ, и се оженилъ за дъщерята на готвача на Абди бея, въ Чифлика на когото и живѣеше заедно съ тъста си и се занимаваше съ риболовство по езерото — Тахино, работа, която добрѣ възнаграждявала трудътъ на тия, която се занинаваля съ нея по рѣката Струма и помянатото eзepo. Toй бѣ достигналъ до едно доста завидно материално положение.
Събранитѣ въ Златановата кѫща българи обѣщаха да се възвърнато въ народностьта си и да ме поддьржатъ въ миссията ми.
Отт тукъ Касъровъ ме заведе въ бахчията на хаджи Аргиръ отъ Сѣрското село Кула, наскоро прѣселенъ въ Сѣръ съ двамата си синове Костадинъ и хаджи Георги. Тукъ ни чакаха нѣколко бахчовани ото махалитѣ Горня и Долня Каменица; и тѣ се обявиха за българи и обѣщаха да поддьржатъ българското дѣло въ града си.
*. Въ Сѣръ наричатъ чифликъ бейовскитѣ голѣми дворове съ много стаи околовръсь, които притежателитѣ имъ ги даватъ подъ наемъ Бѣл. на автора.
64
Тъкмо когато ставаше всичко това, азъ получихъ писмо отъ настоятелството на Българското Читалище въ Цариградъ, съ което се питамъ: още ли ще го държа въ неизвѣстность и не е ли настаналъ деньтъ да го зарадвамъ съ извѣстието, че съмъ вече успѣлъ да отворя училище, или пъкъ че съмъ убѣдилъ населението да не прибере въ нѣкое отъ махаленскитѣ грьцки училища, отъ което да съмъ очистѣлъ грьцкия язикъ и да съмъ го заменилъ съ българския? О, хо! казахъ азъ; твърдѣ скромно искане, наистина!
При всичко, че азъ бѣхъ вече започналъ да питая надежда за скорошна една възможна сполука, все още небьрзахъ да зарадвамъ визираното Настоятелство, защото незнаехъ що можеше да ми донесе утрѣшния день. Писахъ на Читалището че, щомъ стигна до здрава почва и почна на нея да полагамъ основитѣ на бѫдащата ни дѣйность, веднага ще му явя. Освѣнъ това азъ пишахъ: „. . . . Вамъ не е неизвѣстно, че дѣлото въ Сѣръ е съпряжено съ редъ мѫчнотии една отъ друга по-сериозни и нелеснопрѣодолими; при все това, азъ още не съмъ се отчаялъ, напротивъ новиятъ фазисъ, въ които встѫпва дѣлото, ме кара да се надѣя, че въ скоро врѣме ще съмъ въ положение да Ви възвѣстя радостната вѣсть”.
Благодарение на Късърова, на Златанова и на турскитѣ първенци, особенно на Мутесарифина, на Сѣрскитѣ първенци: хаджи Исмаилъ бей, Ата бей, Хадилъ бей и Янели Ахмедаа, около 30 души българи ми заявиха, че сѫ българи и ме приемать за учитель на дѣцата си. Прѣписъ отъ това заявление, приложено въ едно прошение отъ тѣхна страна прѣдадоха на Мутесарифина за свѣдение. Тия 30 души българи азъ свикахъ на засѣдание въ кѫщата на дѣда Ангелъ балѫкчията, единъ много добръ старецъ остарѣлъ въ Сѣръ, ала нито той, нито баба Ангелица, нито дѣцата имъ знаеха грьцки [*]. Съ тия 30 души дойдоха и други още десетина и се пристѫпи къмъ избиранье членове за община.
Честьта да бѫдатъ членове въ първата Сѣрска българска община падна на слѣдующитѣ лица: Илия Ив. Късъровъ, Коста Златановъ, Ангелъ Ивановъ Балакчи, Костадинъ Стояновъ папукчи, дѣдо Ичо Куллели чифтчия, Панайотъ А. Мечкаровъ, Иванчо Велезлията кафтанджия, Фиданъ Калфа марангозчия, Атанасъ Вишенли чифтчия и Андонъ Василевъ бояджия. Тоя послѣдний слѣдъ нѣколко дни се отказа и биде замѣстенъ отъ Ангелъ Сапунджиятъ.
*. Дѣдо Ангелъ бѣ родомъ отъ Щипъ и заселенъ въ Сѣръ на млади години съ сѣмейството си. Бѣл. на автора.
65
Понеже азъ желаяхъ да влезятъ въ общината членове и отъ селата, а това за сега бѣше още невъзможно и трѣбаше да се чака благоприятенъ случай, съобщихъ на избранитѣ членове намѣрението си и ги прѣдупрѣдихъ, че въ друго едно събрание, въ което ще бѫдатъ поканени да зематъ участие прѣдставители и отъ селата, което може да закъснѣе, но което трѣба да се свика, когато настане благоприятно врѣме, общината ще бѫде прѣустроена и допълнена, а до тогава, настоящата ще дѣйствува пълновластно.