Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,
или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда
Стефанъ K. Салгънджиевъ
Часть II. СѢРЪ.
12. Сѣръ въ топографическо, старинно, етнографическо и економическо отношения.
Сѣръ или Сяръ по български, Серресъ по грьцки, Сиросъ — по турски, централенъ градъ на тѣзоименния окрѫгъ въ Солунския Вилаетъ, заема южнитѣ поли на послѣднето бърдо отъ Пл. Шарлия.
За тождеството и едноимието (homonymie) на Сѣръ съ стария градъ Сириуполисъ има тоже двѣ мнения. Едни твьрдятъ че Сѣръ заелъ името и мѣстото на послѣдния. Други же поддьржатъ противното, т. е. че, Сириуполисъ сѫществувалъ не на това мѣсто гдѣто е днесь Сѣръ, а на мѣстото на днешното Неврокопско село Цирополе, което гьрцитѣ пишатъ и произнасятъ: Ζιρόπολη (Зирополи), при което и днесь още се намѣрватъ останки отъ стари зидове на крѣпость и сгради. За подкрѣпление на това т. е. че Сѣръ нѣма нищо общо съ Сириуполисъ и че първия пьрвоначално е васѫществувалъ на днешното си мѣсто привеждате сдѣдующето: Около V в. прѣди Христа, една дружина, която била заселена по брѣговетѣ на р. Струма близо до езерото Тахино, което се образува отъ сѫщата рѣка. Тази дружина се занинавала съ риболовство, земледѣлие и скотоводство, но защото честитѣ и периодически приидвания на рѣката заливали нивитѣ и пасбищата на Дружината и ѝ отнасяли жилищата и добитъка, тя започнала да напуща това мѣсто и да гради жилищата си гдѣто е днесь Сѣръ, безъ обаче да казватъ отъ гдѣ и какъ новото селище е получило названието си Сѣръ, или Сересъ.
Собственно градътъ Сѣръ брои 22 500 жители, отъ които 2/5 сѫ турци, останалитѣ християни, евреи и цигани; послѣднитѣ двѣ народности сѫ твьрдѣ мадочислени.
Въ недалечното минало Сѣръ е съставлявалъ единъ твьрдѣ важенъ търговски центръ. Въ него всѣка година ставалъ панаиръ,
50
наричанъ — Керванъ панаирѫ поради стичането голѣми кервани съ разнородна стока и купци; този панаиръ е траялъ 40 дни: почвалъ е на 1-й фверуарий и се закривалъ кѫдѣ 10—12 мартъ.
Трѣба да спомена, че на тоя ежегоденъ панаиръ сѫ се срѣщали источната промишленность съ западната за взаимна размѣна. На него при идвали търговци и промишленници не само отъ европейска и азиатска Турция, Грьция, Сърбия, България, Румѫния и Босна, но и отъ цѣла Австрия и Германия.
Най голѣма търговия на тоя панаиръ се извършвала съ аби, гайтани, шаеци, сурови кожи, сахтияни, памукъ, коприна, пашкули, тютюнъ и пр. и пр. донасяни за продань отъ Пловдивъ, Т.-Пазарджикъ, Карлово, Калоферъ, Сопотъ, Габрово, Трѣвна, Неврокопъ, Ахѫ-Челебийско, Дарѫ-дере, Прилѣпъ, Охридъ и другѫдѣ, освѣнъ памука и тютюни, които сѫ повечето Сѣрско и Драмско произведение.
Сѣръ и околнитѣ полски села, произвождатъ изряденъ тютюнъ, който има почти всесвѣтско значание, памукъ, коприна, ленъ, коноплъ, сусамъ, маслини, всичкитѣ видове жита, рѫжь, ечмикъ, царевица, прѣкрасенъ едъръ и дребенъ добитъкъ, всякакъвъ видъ риба въ голѣмо изобилие, сурови кожи и пр. и пр. съ които се вьрти голѣма търговия; а селата по политѣ на Пиринъ произвождатъ пьрвокачествевно желѣзо и ленъ. [*]
*. Сѣръ като търговски градъ въ послѣдне врѣме изгуби всѣко значение, благодарение на бързитѣ, леснитѣ и евтини водни и сухопѫтни съобщения, които даватъ възможность и на куповачи и на продавачи да отнасятъ стокитѣ си тамъ дѣто намиратъ тържища, разпродаватъ ги и купуватъ други отъ каквито иматъ нужда. Бѣл. на автора.