Галерия, със списък на приложените илострации
1. Чифликът на Ахмед ага
2. Чифликът на Средне (овчарникът)
3. Решението на съда от 1873 г.
4. Стената на чифлика на Бряновщица
5. Кулата
6. Карта на нахия Рупчос
7. Конакът на Исен паша в Елховец
8. Карта на „Тъмрашката република”
9. Разписка
10. Свидетелство
11. Писмо № 722
12. Писмо № 373
13. Свидетелство
14. Смаил Чакмаков
15. Ашим Смаилов
16. Граничари
17. Развалини
18. Вещ от Тъмраш
19. Карта на Рупчоска нахия
20. Схема — настъплението на 1-ва бригада21. Чуренската кула
22. Последният бой за Тъмраш
23. Тъмраш 1972 г.
24. Тъмрашката чешма
25. Залесителната комисия
№ 1. ЧИФЛИКЪТ НА АХМЕД АГА.
Останките от чифлика на Ахмед ага на местността Чатал улук. Чифликът е строен в първата половина на XIX век. На 7 май 1878 година е бил изгорен. След Топханенското споразумение през 1886 г. той е бил възстановен и превърнат в казарма на турска гранична застава. А през 1912 г. отново е бил разрушен от настъпващата българска армия. Снимката е правена през 1930 г. Днес са запазени само основите на стените.
№ 2. ЧИФЛИКЪТ НА СРЕДНЕ (Овчарникът)
Овчарникът на кооперативното стопанство на местността „Средне”, изграден върху основите на чифлика на Смаил ага Караходжов. От него до Перущица има 25 километра. Обърнете внимание на разлетия хребет на хоризонта. Той е застанал между Средне и Перущица и е по-висок от перущенското поле поне с 500 метра. Това е убедително доказателство, че смазването на Априлското въстание не може да бъде наблюдавано и ръководено от Средне.
№ 3. РЕШЕНИЕТО НА СЪДА ОТ 1873 г.
Факсимиле на съдебното решени от 1873 година, което отразява един миг от седемдесетгодишната съдебна и извънсъдебна борба между Брестовица и братя Караходжови за землището в Бряновщица. Оригиналът се съхранява у автора.
№ 4. СТЕНАТА НА ЧИФЛИКА НА БРЯНОВЩИЦА
Част от южната стена на чифлика на Бряновщица, строена в средата на XIX век. Тя е висока над три и дълга над сто метра. Снимка 1963 г.
№ 5. КУЛАТА
„Кулата” при чифлика на Бряновщица. Временно е използувана и като гранична митница, а от началото на века до 1945 г. е била превърната в горски пункт. Снимка 1970 г.
№ 6. КАРТА НА НАХИЯ РУПЧОС
Като административна единица нахията (сборната община) се среща по документите от началото на 19 век. През различните административни реформи са се менили и нейните граници. В границите на тази схема тя е управлявана от Тъмраш през 50-те и 60-те години на XIX век. По време на Априлското въстание, след преброяването в 1872 г., на изток тя се е простирала до десния приток на река Чая, т. е. без селата Манастир, Лъкавица, Борово.
№ 7. КОНАКЪТ НА ИСЕН ПАША В ЕЛХОВЕЦ
Конакът на Исен паша Меджиря, нападнат от четата ма К. Антонов в 1901 година. И днес още той напомня за черната слава на своя обитател. Снимка от 1970 г.
352
№ 8. КАРТА НА „ТЪМРАШКАТА РЕПУБЛИКА”
№ 9. РАЗПИСКА
Подобни разписки са давани на всички пътници, които са преминавали държавната граница. Макар че показват настъпилите ограничения, все пак те са документално доказателство, че връзките между Тъмраш и останалите села, които се намират в границите на България, продължават и след поставяне на митниците.
(под разписката) текст
„Именуемият Георги пътува от Източна Румелия за Тъмраш. Събрано мито 12 гроша и 24 пари за вещите, които е носел със себе си, оценени на 170 гроша. Той има един кон с цепнато ляво ухо.
6 юни 1310 г. (1893 г.).
№ 10. СВИДЕТЕЛСТВО
— 24-ии юли 1882 г.
Лилково
СВИДЕТЕЛСТВО
Долуподписаните свидетели сме Източно Румелийци и жители от с. Лилково (Р. околия) свидетелствуваме, чистосъвестно и гарантираме с всичкото си движимо и недвижимо имущество, какво Мехмед Черния от с. Тъмраш тоже в (Рупчоска) околия притежава една ливада в селското ни землище в местността назоваема Топоришево, състояща се от I. 1/2 уврата с предели ливадата на Атанас Лентов, ливадата на Георги Божилов, нивата на Стоил Николов и нивата на Сюлейман Саидов, жители от селото ни. В случай се появи някой съдружник ние ще отговаряме, за туй се подписваме.
свидетели:
атанас димитров
костадин теодоров
Азир Наджов
Долуподписаният източнорумелиец и жител на село Тъмраш продадох горезасвидетелствуваната ливада, че е мое собствено притежание на братя: Петър, Слав, Атанас, Тодор и Иван Димитрови (Кашедарови) от с. Лилково с преценка за (200) гроша двестотин, които гроша зех напълно. За (у)достоверение нм давам настоящето да им послужи, че са законни притежатели на поменатата ливада и като неграмотен подписва ме Г. Илиев от с. Лилково.
продавач Мехмед Чернев от с. Тъмраш.
За истинността и точността на настоящето потвърждаваме
__ „ __
старейшински съвет:
Георги Батинов
подписал (не се разчита)
подписал (не се разчита)
печат
От горното свидетелство се вижда какво, че жителите на село Тъмраш, които се числят към Тъмрашката република, считат себе си за поданици на Източна Румелия, а не за подвластни на Турция. Освен това, свидетелството показва, че тъмрашлии са притежавали имоти в землищата на съседните села. А това е вече достатъчен белег, че те през векове
353
са живели като братя и са имали вечно дружески, братски отношения. Местността Топорищево се намира само на два километра от Лилково и на 6—7 километра от Тъмраш, а землищната граница между двете села е на 5 километра от Лилково, по билото, което по-късно се превръща в междудържавна граница.
№ 11. ПИСМО № 722
До господина кмета в с. Лилково вх. № 722 и № 2 от 3. 6. 1890 г. Предписвам Ви г-н Кмете, да изпратите един от общинските Ви пъдари в с. Тъмраш, за да изиска от тамошния кмет разписките, срещу които той е предал на Каракачаните изпратените му от повереното ми управление с писмо 2254 два преписа от присъда на Пловдив, окръжен съд. Получените от него разписки ще ми изпратите веднага.
окол. началник (подпис)
Както е видно от оригинала, писмото е изпратено от околийското управление, което в 1890 година се е намирало в с. Хвойна. Писмото е още едно доказателство за продължаващите връзки между Тъмраш и селата в България, независимо от границата.
№ 12. ПИСМО № 373
Съобщава Ви, господине началнико, че в с. Тъмраш (Турция) има спрени 3 мулета и едно ждребе, които са преминали границата и не ги пушат. Затова Ви моля да направите нужното разпореждане, да се предадат за да не би да се окаже някоя болест и тогава де се
кмет: П. Даскалов
секретар бирник: Д. Костов
№ 13. СВИДЕТЕЛСТВО
Дава се настоящето на Мустафа X. Еминов от с. Тъмраш (Турция) в удостоверение на това, че той е купил от Герчо Куманов, Хр. Семерджиев и Ат. Славовски 10 кочове и овце, което са записани в поименния списък за данък беглик за т. годин, които е вече изплатен,
с. Ситово, 28 август 1907 г.
кмет: подп. С. Б. Тасков
секретар бирник: Г. Попов
Това свидетелство е още едно доказателство за непрестанните връзки и взаимоотношения на Тъмраш с околните села в България.
№ 14. СМАИЛ ЧАКМАКОВ
Смаил Чакмаков от с. Осиково, Смолянско, служил като командир на отделение през 1907 година на турския пост на Червен камък.
Снимка от 1970 г.
№ 15. АШИМ СМАИЛОВ
Ашим Смаилов Караходжов (Исаков), роден на 2. III. 1871 г. в село Тъмраш. Починал в Смолян през 1947 година. Снимка 1939 г.
№ 16. ГРАНИЧАРИ
Атанас Талев (в десно) командир на отделение на българския пост на Червен камък през 1907 година. Снимка 1907 г.
№ 17. РАЗВАЛИНИ
Тъмраш в развалини. В дясната горна половина личат стените от конака на Адил ага Караходжов. Снимката е правена през 1932 година и е единствена от онова време.
354
№ 18. ВЕЩ ОТ ТЪМРАШ
Крина, с която е измервано житото на агите и на империята, събирано от беднотията на Тъмраш под формата на десятък. Тя напомня и за тъжните „дни на ямата”. Снимка 1972 г.
№ 19. КАРТА НА РУПЧОСКА НАХИЯ с текст:
Границите на нахия Рупчос в началото на управлението на Хасан ага Караходжов. Картата е издадена във Виена 1835 г. според последното преброяване в Турската империя. Тук е показана само част от общата карта на Пловдивски санджак, която се съхранява в Пловдивската народна библиотека.
№ 20. СХЕМА — НАСТЪПЛЕНИЕТО НА 1-ва БРИГАДА
На схемата е показан „Тъмрашкият клин”, образуван след Топханенското споразумение през 1886 година. Задачата на 1-ва бригада от 2-ра Тракийска дивизия беше да ликвидира най-напред този клин. За целта командуването съсредточи 9-ти и 21-ви пехотен полк. Най-целесъобразно би било този „клин” да бъде ударен в основата така, както е показано на схемата. В замисъла на командуването на бригадата се предвиждаше обкръжение в района на Девин. Но на практика това не стана, тъй като бойните действия започнаха и фактически се водеха фронтално, от най-северната точка на „Тъмрашкия клин” — връх Комаров камък при село Чурен.
№ 21. ЧУРЕНСКАТА КУЛА
„Чуренската кула” — турски граничен пост, разрушен в сраженията на 5. X. 1912 г. Снимка 1972 г.
№ 22. ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ ЗА ТЪМРАШ
Боят на 5. X. 1912 г. на връх Комаров камък и вр. Кадиева варица на 7 и 8-ма роти от 2-ра дружина на 21 Средногорски полк.
№ 23. ТЪМРАШ 1972 г.
В близките години горите ще обхванат и развалините и тогава от Тъмраш ще остане само името и написаното за него в книгите.
№ 24. ТЪМРАШКАТА ЧЕШМА
1963 г. Чешмата източно от Тъмраш. Строена в началото на XIX век, тя е единственият строителен обект, който се е запазил почти в своя първичен вид. Снимка 1963 г.
№ 25. ЗАЛЕСИТЕЛНАТА КОМИСИЯ
Комисията начело с кмета на град Пловдив Н. Здравков, която окончателно избира землището на Тъмраш за основна вододайна зона на големия тракийски град и поставя началото на масовото залесяване на целия водосливен район. Снимката е правена през 1931 г. През 1972 година цялото землище на Тъмраш вече бе потънало в трудно проходими борови гори.
