1. Първата българска печатница въ Солунъ. Синаитски архимандритъ Хаджи попъ Теодосий
Историята за отваряние първата българска печатница въ Солунъ, за напечатанитѣ въ нея книги, за нейното закривание и пр. е толкова важна въобще за българското възраждание, че заслужва да се изслѣдва, да се опише и да се обнародва и въ най малкитѣ подробности. Азъ ще съобщѫ нѣкои нови свѣдѣния по тая история, а при това и подробности изъ живота и дѣятелностьта на основателя на първата българска печатница въ Солунъ — архимандрита Теодосия.
Хаджи попъ Теодосий, синаитски архимандритъ, се е родилъ въ гр. Дойрянъ, въ втората половина на минѫлото столѣтие; мирското му име е било Теохаръ. Баща му Гого е билъ прѣселенъ въ Дойрянъ отъ околнитѣ села; той ималъ работа повечето съ владици, което му дало възможность, чрѣзъ тогавашния Дойрянски архиерей, да испрати сина си Теохара въ Цариградъ на учение. Колко време се е училъ младия Теохаръ въ Цариградъ е неизвѣстно; знае се само, че слѣдъ смъртьта на баща си той се завърналъ въ родното си отечество и знаялъ гърцкия езикъ по-добрѣ и отъ владиката. Нѣколко години слѣдъ като се оженилъ, той
6
приелъ священническото звание и священнодѣйствувалъ въ Дойрянъ. Попъ Теодосий е имал трима синове: Гого, Тошо и Костадинъ. Слѣдъ като ги отхранилъ и задомилъ, той изгубилъ попадията си. Слѣдъ смъртьта на жена си, Теодосий направилъ едно пѫтувание по Сѣверна Македония — Скопско, Велеско и Охридско, отъ дѣто слѣдъ като се завърналъ, кѫдѣ 1827—28 год., търгнѫлъ за Синайския мънастиръ. Въ тая и изъ тая света обитель попъ Теодосий започеналъ да пише и на български. Кой го е научилъ славянската азбука? Кой е распалилъ въ него божественната искра? Кой му е вдѫхналъ любовь къмъ матерния му езикъ? Не е извѣстно .... Да, въ ония времена български учители и училища нѣмаше. Въ Синайския мънастиръ попъ Теодосий захваналъ да прѣвожда разни молитви отъ гърцки на български и, въ видъ на писма, да ги праща на синоветѣ и приятелитѣ си въ Дойрянъ. Въ света Синая той престоялъ четери години, въ продължение на което време той тъй добрѣ изучилъ славянския езикъ, щото свободно можалъ, съ гърцки служебникъ въ рѫцѣ, да служи на славянски. Втората година слѣдъ отиванието си въ св. Синая, той, заедно съ игумена на мънастиря, заобиколилъ светитѣ мѣста, отъ дѣто и получилъ названието хаджия, а по-послѣ билъ произведенъ и въ чина архимандритъ Синайски. Около 1831 година, по побуждението на Дойрянския владика, епитропитѣ отъ Солунската цьрква св. Мина поискали писменно отъ Си-
7
найскитѣ братия архимандрита Теодосия за уредникъ въ цьрквата си по единственната причина, че той умѣялъ да служи и по славянски. Началството на Синайския мънастирь уважило просбата на Солунскитѣ епитропи и испратило архимандрита Теодосия при цьрквата св. Мина, дѣто той служилъ и по славянски въ течение на 4 години. Послѣ, обаче, виждами, че той е оставилъ службата си при казаната цьрква се е заелъ съ дѣйствувания да отвори българска печатница въ Солунъ. Казватъ нѣкои, че тогавашния Солунски митрополитъ възненавидѣлъ по нѣкакви причини архимандрита Теодосия и подѣйствувалъ да му се отнеме мѣстото. Други разказватъ, че братията отъ св. Синая писали архимандриту Теодосию да се завърне въ мънастиря за да му повѣрѫтъ по-важни дължности, но това не се осѫществило по несъгласието пакъ на Солунския митрополитъ. Архимандритъ Теодосий е билъ въ сѫщото време и таксидиотинъ на Синайския мънастирь въ македонскитѣ страни.
Честитѣ му пѫтувания по Македония и измежду българското население го запознали съ дѣйствителнитѣ нужду на народа. Той видѣлъ, че Българитѣ иматъ езикъ, иматъ писменность, а нѣматъ книги. Но какъ да се напечататъ тия книги, когато нѣмало печатница, букви? Той гледалъ, че Гърцитѣ имали печатници, имали букви, печатали и продавали книги по гърцки, които българското население неразбирало. Бъл-
8
гаритѣ се нуждаяли отъ словѣнски книги, но какво да стане, какъ да се създаде възможность за лесното добивание такива книги? И ето, че у архимандрита Теодосия се родила свѣтла мисъль, която ще увѣковѣчи името му, ще направи да го благославятъ потомцитѣ му, именно: отварянието на една словѣно-българска печатница. Нѣма съмнѣние, че въ тая си мисъль архимандритъ Теодосий е билъ насърдченъ и поддържанъ отъ нѣкого, най-вече отъ иеромонаха Кирилла Пейчиновича, на когото и основателя на първата българска печатница печатно и публично благодари въ прѣдисловието на книгата „Утѣшение грѣшнимъ” за оказаното съдѣйствие при възобновлението изгорѣлата веднѫжъ печатница. При пѫтуванията си по Македония за събирание милостини, архимандритъ Теодосий е ималъ случай често да се срѣща съ игумена на мънастира Св. Атанасий, съ Кирилла Пейчиновича, да се разговаря и съвѣтва съ него; той го е знаялъ, разбира се, като извѣстенъ вече въ онова врѣме проповѣдникъ и писатель, защото неговото „Огледало,” отодавна е било излѣзло на свѣтъ. Прѣдъ видъ на всичко това, намъ се иска да вѣрвами, че Кириллъ Пейчиновичъ е оказалъ съдѣйствие архимандриту Теодосию за отваряние първата българска печатница въ Солунъ не само слѣдъ нейното изгорявание, но и първоначално, въ самото начало, при самото пораждание свѣтлата мисъль у Синаитския архимандритъ за отваряние словѣно българска печатница въ Солунъ.
Архимандритъ Теодосий се отнесълъ за съвѣтъ
9
и разрѣшение по отваряние печатницата до тогавашния Солунски митрополитъ Мелетий, пó-послѣ Вселенский патриархъ, но той не одобрилъ намѣрението на архимандрита, уговарялъ го да се остави отъ тая мисъль, като му казвалъ, че отварянието словѣно-българска печатница въ Солунъ е нѣщо твърдѣ мѫчно, даже невъзможно, защото словѣнскитѣ букви трѣбва да се излѣятъ и донесѫтъ отъ Руссия, което щѣло да стори повече отъ 50,000 гроша. И дѣйствително, тия мѫчнотии, прѣдставлявани отъ гърцкия митрополитъ, поспрѣли и пообезсърдчили архимандрита. Но скоро се намѣрилъ единъ Евреинъ, виходецъ изъ Руссия, който знаялъ да лѣе словѣнски букви и който прѣдложилъ услугитѣ си за 5,000 гроша да снабди архимандрита Теодосия съ всичкитѣ потрѣбности за една печатница съ славянски букви. Архимандрита съобщилъ това на митрополита, който се показалъ не особенно доволенъ, но отпослѣ склонилъ прѣдъ молбитѣ на Хаджи Теодосия, писалъ нуждното въ Цариградската патриаршия, която отъ своя страна издала разрѣшение, и работата търгнала. Колко врѣме сѫ правени буквитѣ и въ коя именно година се е отворила печатницата, това не може да се опрѣдѣли. Може да се прѣдполага обаче, че тя е основана по-рано отъ годината 1839, за която говори Викторъ Григоровичъ (Гл. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи” 2-ое изданіе, Москва, 1877 г. стр. 88), даже по-рано отъ 1838, за която споменува Неофитъ Рилский въ
10
писмото си до Райна Поповича (Гл. Периодическо списание на Б. Кн. Др., XXV—XXVI, 57—63) и на която се спира и Г-нъ М. Дриновъ (Гл. „Първа българска типография въ Солунъ” стр. 2). Това прѣдположение ний правимъ на слѣдѫющето основание. Лицето, което посрѣдственно ни е дало тука изложенитѣ свѣдѣния за първата българска печатница, стария священникъ Темилъ, родомъ отъ с. Висока, Солунско, съвременникъ на печатарската дѣятелностъ на арх. Теодосия, ни е съобщилъ, че когато въ 1836 година отишѫлъ въ Солунъ да се рѫкополага, разговарялъ се съ арх. Теодосия по работата на печатницата и нѣколко пѫти присѫтствувалъ въ нея, дѣто въ онова време се печатали нѣкакви си български буквари, които се распращали повечето въ сѣвероза падна Македония и по нататъкъ. Значи, печатницата е била основана по-рано отъ 1836, или сѫщата тая година. Значи, освѣнъ това, че въ първата българска печатница, освѣнъ другитѣ книги, сѫ печатани и български буквари, ако е вѣренъ разказа на священника Темиля, т. е. ако той не нарича буквари други нѣкои, печатани въ тая печатница, книги. Но не трѣбва, отъ друга страна, да изпущами отъ прѣдъ видъ и това, че всичкитѣ книги, извѣстни до сега като напечатани въ Солунската печатница, сѫ печатани прѣзъ и слѣдъ годината 1839. Така щото вѣроятно е да има и други книги, печатани въ Солунската печатница прѣди 1839 год.
Споредъ расказванието на священника Темиля,
11
въ печатницата на попа Теодосия словослагатель е билъ нѣкой си Димитрий. Въ 1838 година обаче въ Солунъ избухналъ пожаръ, въ пламъцитѣ на когото загинала и първата българска печатница. Нейното вторично възобновление се дължи вече напълно иеромонаху Кириллу Тетовскому, авторъ на „Огледалото”, „Утѣшеніе грѣшнимъ” и пр. който е далъ нужднитѣ срѣдства за това архимандриту Теодосию. Кога и какъ е станало окончателното затваряние на Солунската печатница, священникъ Темилъ незнае. Помни само, че нѣколко години слѣдъ пожара, архимандритъ Теодосий, който се поселилъ въ родния си градъ Дойрянъ, билъ приплесканъ отъ една стѣна, която паднала вързъ него. [*]
Споредъ увѣрението на други, първата Солунска печатница се е затворила, или е втори пѫть изгорена въ края на 1842 или въ зачалото на 1843 година, слѣдъ което архимандритъ Теодосий се е завърналъ при синоветѣ си въ Дойрянъ. Тамъ той неможалъ да стои празденъ и за това испѫдилъ воденчара изъ воденицата на синоветѣ си и станѫлъ самъ воденчарь. Прѣзъ зимата на 1843 година, когато архимандрита спалъ въ воденицата, паднѫлъ голѣмъ снѣгъ, съборилъ покрива на зданието и затрупалъ стария воденичарь. На другия день
*. По-послѣ ми стана извѣстно, че въ добивание букви за печатницата е вземалъ участие и даскалъ Камче отъ Ватоша и че печатницата е занесена най-напрѣдъ въ Ватоша, а послѣ въ Солунъ. (Гледай книгата „Изъ живота и положението на българитѣ въ Турция”).
12
синоветѣ намѣрили баща си съ счупенъ кракъ, едва живъ, подъ съборения покривъ на воденицата. Слѣдъ нѣколко деня, именно прѣзъ Марта 1843 година, стария архимандритъ умрѣлъ.
Слѣдъ смъртьта му, Дойрянския владика Мелетий взелъ и изпратилъ въ Солунъ всичкитѣ му книжа. Напраздно ще търси човѣкъ поне едно писъмце, останало отъ архимандрита Теодосия.
Синоветѣ на архимандрита Теодосия тоже се поминали. Има живи внуци отъ Ташо и Костадина, които въ настоящето време държѫтъ страната на гъркоманитѣ. Единъ отъ внуцитѣ му по име Теохаръ е членъ отъ гърцката демогерондия въ Дойрянъ.