6. ИСТОРИЯ НА СЪРБИЯ И ПРИЗРЕНСКАТА ЕПИСКОПИЯ
Кралство Сърбия в античността бе наричано Горна Мизия или Дардания, част от него се нарича също Раша. Неговите граници са: от изток царство България, от което го разделя река Морава, наричана Циабрус в античността; от запад (граничи с) ерцеговина или херцогството на Свети Сава, с река Дрина и с част от Босна; от юг го ограничават албанските планини и Македония; на север Дунав го разделя от Сирмио, наричан Срем, и от Долна Панония.
Това кралство винаги е имало собствени свободни крале и дори по едно време бе превърнато в империя от славния род на Неманите. Но след тях (управниците) се превърнаха в князе или деспоти, (един от тях участва във Флорентинския събор), както четем (в актовете на споменатия събор); “След императора на Изтока седеше деспотът на Сърбия”. Те разделиха кралството на отделни княжества, както казва абат Мавро Орбини в своята книга, озаглавена “Царство на Славяните”, фолио 264, отпечатана в Пезара през 1601 г. Това се потвърждава от истинската традиция на цялото това кралство Сърбия и се доказва от многобройните църкви и манастири, построени от Неманите.
Същото сръбско кралство винаги е имало, както и днес, отделно духовно или църковно управление – патриаршия. Тя е напълно разделена от Константинополската и Охридската, които не й се бъркат в работите. Но патриархът или, както се нарича, Приматът на Печ в Сърбия винаги е назначавал своите епископи и архиепископи и го прави това и днес, както и ги утвърждава и ръкополага. Той е хранителят на традицията и всяка година ги свиква на провинциален събора. В древността коронясваше споменатите сръбски крале и императори, както пише същият автор (Мавро Орбини) в своята история, описвайки кралския дом на Неманите на фолио 244. Това се доказва и от самия патриарх, който е бил утвърден от споменатите Немани, както ми каза сегашният патриарх на Печ, наречен Гавраил, примат и архиепископ на цяла Сърбия.
Но всичко това (е станало) с позволението на римските папи, това ще се види след време (в документите) на архивите на вашата Патриаршия, както ми обеща споменатият патриарх. Този патриарх в древността не е имал друга църква или епископии извън тази на Скупи (Скопие), митрополия на Дардания. “Скупи е в Горна Мизия, която включва и Дардания в границите на Мизия, след новото разделяне на Римската империя, Дардания се отделя (в отделна провинция) и Скупи става (нейна) митрополия.”
Същият автор, (описвайки) разделянето на провинциите в същия (този труд Източен) Илирик, казва: “На Провинция Дардания (столица) е Скупи, простонародно Скопие; (На) Провинция Улпиана – (столица е) Юстиниана Секунда, днес наречен Призрен, на Диоклециана – Несина или Несус” (на) фолио 210, въпреки че в същата “Ге-
154
ография” (Антични бележки, фолио 24) Провинция 16 (е казано): “На провинция Дардания са подчинени 3 града: Скупон, метрополия, Мерлон и Упиана (или Улпиана), Юстиниана втора, днес наречена Призрен”. Барбароса казва в своята книга “За длъжността и правата на епископа”, че Юстиниана или Призрен са епископия в Сърбия, а също и град Сердика или София, но това е грешка, защото град София е в България.
Урбан VIII, вечна му памет, писа в булата си за основаването на Илирийския колеж, че в кралство Сърбия има три епископии: Скупи или Скопие, Юстиниана, наречена Призрен, и също Ниш, но град Ниш се намира от другата (източна) страна на Морава и следователно е в България. Светата Конгрегация за пропагандата на вярата в своя декрет, издаден пред светейшия отец на 31 май 1624 г., определи трима епископи за царство България: Монсеньор Илия (Маринов) с титлата на София и за кралство Сърбия Пиетро Мазареки; с титлата на Призрен и за тази част на Кралство Унгария, подчинени на Турция, монсеньор Алберто; с титлата на Сирмио Срем, както и за всяко кралство (даде) един епископ с администрация и полагаемата се издръжка. В това царство Сърбия не се срещат (сега) повече църкви, нито катедрали, нито митрополии, не е имало и в древността, както изглежда според древни и съвременни автори извън споменатите градове, т. е. в Скопие или Скупи, Улпианум или Юстиниана втора, наречена Призрен и също Мерион. Този град Мерион днес не е известен, вярва се, че е бил град Скамандрия, тъй като този град винаги е бил епископски, както и сега. А и неговият епископ е в кралство Сърбия на брега на Дунав. Скамандрия е подновена от деспот Георги Неман. Много стари градове прочее се загубиха и както казва Сенека: “И всички градове са страдали от различни събития и много от тях изчезнаха.”
Днес в кралство Сърбия се намират една митрополитска църква в Скопие със своя пастор и три катедрали – една в град Призрен, която има свой епископ. Град Скамандрия с тези от Тауроно или Белград – други го наричат Алба грека, беше украсена с епископска титла от негово светейшество папа Инокентий X. Приматът на Сърбия е архиепископът на Антивари, въпреки че (този град) е в Далмация. Това се доказва от събора в Тренто – в каталога на легатите от архиепископа на Юлий III, където се казва: “Йоан Брунус де Окино Мачедо, примас на кралство Сърбия, архиепископ на Антивари”.
Главните градове на кралство Сърбия са: Скопие, Призрен, Самандрия, Белград, Прищина, Крушеван, Прокопие, Нова пазар, Новомонте, Ягодна, Валиево, както също пишат Ботеро в своето “Описание на Европа”, част 1, фолио 97, и също Птоломей в описанието на Сърбия.
Град Призрен, в античността (наречен) Улпиана и Юстиниана Втора, е разположен в равнината под планините, които се наричат Илирияйски и които разделят Албания от Сърбия. Мястото е много хубаво, изобилства с много неща и особено със зърно, вина и риба. Наблизо тече в западна посока река Бели Дрин, която е плава-
155
телна, пълна с много риба, наричана трота, на славянски пъстърва и младица. Споменатият град (Призрен) е на изток (от нея), а патриаршеският град Печ е на запад – реката Дрин минава между тях и тече, пробивайки си път през планините на Адриатика. В самия град Призрен на споменатата река има повече от 300 мелници, къщите са около дванадесет хиляди – католици, схизматици (православни) и турци. Католиците са около 300 къщи. Този град Призрен е близо до своята митрополия Скопие на около един ден път и на около 15 италиански мили от Косово поле, наречено на латински Кампус меруле, и тези християни, които спазват римския ритуал (на католиците), всички живеят близо до Косово поле и са именно 8 диоцеза на Призрен, тъй като не са отдалечени на повече от два дни. От Янево, Прищина и Монтеново разстоянието е един ден до Призрен; Трепча, Прикопие (и) Нови пазар са малко по-далече, но не повече от два дни. И така намираме, че всички тези малко на брой католици, които се намират в това царство Сърбия, на изток около Призрен, са в диоцеза на Призрен, извън територията на Кратово, която е близо до град Скопие. Това се доказва от сериозни автори: Бонифаций (в декада 3, книга 8, фолио 487), където описва превземането на Сърбия от турците, се казва: “И така като навлезе (завоевателят) в Горна Мизия, се стремеше да завладее сребърните рудници, които принадлежаха на деспота; Ново Монте, Трепча и Призрен – тези негови градове със сребърни рудници да обсади и покори.” От това се доказва, че тези земи и градове са били разположени една до друга, както изглежда и от разположението на същите места. Това нещо знаела много добре Свещената конгрегация за пропаганда на вярата, а именно, че споменатите християни са в диоцеза на Призрен, и затова винаги назначаваше епископи на Призрен или администратори на тази църква. Когато сеньор Пиетро Мазареки назначи за архиепископ на Антивари, тя му даде и папските знаци за Сърбия чрез църквата в Призрен.
И днес се съхранява (в църквата) в Призрен една митра, останалите неща били отнесени в Албания от покойния Д. Джорджо Бланки, архиепископ на Антивари, който също беше администратор на тази църква след смъртта на Пиетро Катич, епископ на Призрен. След това Свещената Конгрегация назначи архиепископ на Охрид и България покойния монсеньор Рафаел Кроато за първи католически епископ след като турчинът завладя тези страни и му възложи администрацията на църквата в Призрен, тъй като тя нямаше тогава свой пастир. Но той, тръгвайки от Рим към своята църква, умря по пътя в град Зара в Далмация.
Свещената Конгрегация, бдейки над целия свят и особено за тези християни, които са между неверниците (турци), и използвайки жалбите на клира на католическия народ на Сърбия за собствен пастир, със своята благодат и набожност удостои личността на синьор франческо Соимирович от ордена св. Франциск, от Кипровац, българин с титлата (епископ) на Призрен, както винаги е склонна да постъпва (в такива случаи!. И понеже така изиска споменатият клир и народ неговото ръкопола-
156
гане, той (Соимирович) има в мирно притежание вече повече от 10 месеца споменатата църква и диоцеза за задоволство на всички, виждайки пастор от своя народ и език, тъй като бяха вече отегчени да имат прелат вече 8 или 10 години, без (да знае) собствения им език, т. е. славянски или илирийски. И ето че сега се появи (в този диоцез монсеньор Андрея Богдан, архиепископ на Охрид в България; претендирайки не зная по какво право върху тези християнски диоцези на Призрен, но не превеждайки никакви други доказателства, но само казвайки “не мога да отида в моята църква, защото нямам къде да отседна и ще ме убият българите схизматици” (православните българи в Охрид – б. а.). И тъй като никога не отишъл, нито я видял (църквата), бе попитан споменатият Монсеньор дали има някаква папска була или бреве, или някакъв декрет на Свещената Конгрегация, да има права над царство Сърбия или над чуждия диоцез, знаейки много добре, че е невъзможно да се назначат двама прелати за толкова малък брой католици на 6-7 енории. Отговори, че няма, самоизлъгайки: аз съм архиепископ и всичко това ми принадлежи и всичко е дадено (на охридската архиепископия) още от император Юстиниан – така ми каза моят племенник. Всички гореспоменати места са от диоцеза на Призрен, доказват го тамошните католици и си припомнят епископи на Призрен, които са идвали да служат, особено монсеньор Пиетро Катич, вечна му памет, който е имал спор с епископа на Антивари.