Авантюрите на руския царизъм в България

По документите на царските архиви

 

IX. Царското правителство и организирането на опозиционните сили в България

 

 

Загубило вяра във възможността да постигне успех в България по пътя на организиране на въстание, опасявайки се от компрометиране от по-нататъшна подкрепи на обречените на неуспех въоръжени акции на българската емиграция, към края на 1889 г. руското Министерство на външните работи достигна до решително преразглеждане на методите си за борба с българското правителство: сега то се ориентира към разрастването на опозицията в страната, към дейността на отново образуваната „народна партия" в самата България и залагаше на организирането на отделни терористични актове. На ходатайството на българската емиграция да вземе върху себе си непосредственото ръководство на работата по организирането на въстанието Министерството на външните работи даде уклончив отговор.

 

139

 

 

Като загуби материалната подкрепа от страна на царското правителство, войнстващата българска емиграция в лицето на „главната група за действие" през ноември 1891 г. напусна Русия и се върна в България.

 

N 103. Телеграма от посланика в Букурещ М. Хитрово до министъра на външните работи Н. Гирс (22 декември 1889)
N 104. Телеграма от М. Хитрово до Н. Гирс (7 януари 1890)
N 105. Най-верноподанически доклад от Н. Гирс до Александър III (10 януари 1890)
N 106. Писмо от агента в Министерството на външните работи в Одеса А. Путята до директора на азиатския департамент И. Зиновиев (29 септември 1890)
N 107. Телеграма от А. Путята до И. Зиновиев (25 ноември 1891)
N 108. Телеграма от А. Путята до Н. Гирс (25 ноември 1891) 

 

N 103.

Телеграма [1] от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

 

22/10 декември 1889 г.

 

Според получени направо от София сведения явно в България в близко бъдеще се подготвят важни събития. Сред висшите офицери е организиран заговор за свалянето на Кобурга и Стамболов. Полковник Николаев ще бъде главнокомандващ армията, а майор Попов — комендант на София. Сегашният помощник на военния министър ше бъде военен министър. Каравелов, Бурмов и Никифоров ще бъдат тържествено обявени за регенти. Назначени са също офицери за активни действия. Сред тях е известният на министерството във връзка с доставките на пушките за българите Колобков — командир на артилерийския полк в София.

 

Като ви предавам тези сведения, аз, разбира се, не гарантирам за тяхната достоверност.

 

Хитрово

 

 

N 104.

Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

 

7 януари 1890 г.,/26 декември 1889 г.

 

Suite de telegramme du [2] 22/10.

 

Пристигналият от София Колобков съобщава, че като че ли делото на насилствения преврат е съзряло. Начело на заговора в София са комендантът на града Кисьов и началникът на Военното училище Паприков. Ръководителите питат дали няма да бъде възможно своевременно да бъде изпратен в София като турист някои от нашите най-известни дейци по

 

 

1. На оригинала има забележка от Александър III: „От душа им желая пълен успех."

 

2. Продължение на телеграмата от 22/1(1 декември /Вж N 103/.

 

140

 

 

българския въпрос, при това посочват генерал Домонтович. Те обясняват, че присъствието на такова лице е необходимо, за да придаде единство на движението и да склони колебаещите се. Аз отговорих на Колобков, че смятам такава комбинация за съвсем неудобна. Ако българските патриоти най-накрая са се убедили наистина в необходимостта от промяна на съществуващия ред и ако те имат достатъчно средства за действително осъществяване на намеренията си, то от официалното съобщение на императорското правителство трябва да им е известно, че то, от своя страна ще окаже нужното съдействие за организирането и възстановяването на реда в княжеството, когато това наистина стане възможно. Чувствата на Русия към българския народ не са се променили, но императорското правителство, разбира се, не счита за възможно да изпраща тайно в България своите генерали, за да могат, използвайки името им, разни безпочвени агитатори да възбуждат вълнения, обречени по всяка вероятност на неуспех. Бих ви помолил, ваше превъзходителство, в случай, че министерството одобри изказаното от мен, да ме уведомите за това по телеграфа, за да се придаде по-голяма тежест на думите ми в очите на българите. От друга страна, обаче, настойчивото повтаряне на съобщенията през последно време им придава известно значение и ако им е съдено да се осъществят, би било жалко, ако не успеем своевременно да извлечем от тях цялата възможна полза. Въобще от своя страна се осмелявам да мисля, че своевременното пристигане на генерал Домонтович би могло да има огромен резултат, но само не в София, където неговото присъствие би се оказало невъзможно. Дали министерството няма да приеме за полезно да командирова под благовиден предлог подобно лице в Белград, откъдето то би могло веднага да замине за България, ако там се случат някакви събития.

 

/Хитрово/

 

141

 

 

 

N 105.

Най-верноподанически доклад от министъра на външните работи до Александър III [1]

 

10 януари 1890/29 декември 1889 г.

 

Осмелявам се да предложа на вниманието на ваше императорско величество секретната телеграма [2] на посланика в Букурещ, в която от думите на живеещия в България бивш поручик от руската армия Колобков съдим за възможността за скорошен преврат в България.

 

Имайки предвид, че всички по-рано достигали до нас сведения от същия род са се оказвали неоснователни, аз не мисля, че съобщението на Колобков заслужава доверие и предполагам, че едва ли би било удобно сега да утвърдим представената от Хитрово мярка, а именно да командироваме в Белград доверено лице, което в случай на проява на движение в България, би взело ръководството му в ръцете си.

 

В случай, че на ваше величество бъде благоугодно да одобри тези съображения, ще предам при това на височайшето ви усмотрение проекта на ответната телеграма [3] до посланика в Букурещ.

 

 

N 106.

Писмо от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Зиновиев

 

29/17 септември 1890 г.

 

М.г. Иван Алексеевич,

 

От донесението на заместника ми колежкия асесор Ростковски ваше превъзходителство вече знае за пристигането на известния Порфирий Колобков в Одеса.

 

Като използва предишното си познанство с мен още от Букурещ. Колобков в няколко интимни беседи ми изложи както възгледите си за настоящото състояние на България и

 

 

1. На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „Много добре".

 

2. Вж. N 104.

 

3. Споменатата в текста телеграма отсъства.

 

142

 

 

близкото ѝ бъдеще, така и за своето лично положение.

 

При това ми предаде и изложение [1] за предстоящ в България нов опит за преврат. Тъй като това изложение има връзка с представената вече на ваше превъзходителство от моя заместник записка на Ножаров, считам за свой дълг да го предоставя най-почтително за разглеждане от императорското министерство.

 

За мое пълно изумление трагичният край на Паница [2] и собствената му неотдавнашна участ в България съвсем не обезкуражиха този явно смел и твърд политически авантюрист, във всеки случай, струва ми се, много по-твърд, отколкото другите, проявили се преди него с опити за сваляне на сегашния режим в България.

 

От думите на Колобков заключих, че според неговите сведения, които могат и да не бъдат абсолютно верни, положението на Стамболов е напълно отчаяно. Под външното послушание на неговите клеврети [3] се крие такава маса частни недоволства и страхотна жажда за преврат, че си струва само да се хвърли искра, за да се осъществи общият взрив на народното негодувание.

 

Колобков твърди, че това положение може да продължава само седмици, но не и месеци. Той предвижда големи събития в България през октомври. Ето защо, казва той, забраната за заминаване зад граница въпреки толкова безобидната по негово мнение мотивировка, като молба да му се предостави възможност за уреждане на частните му имуществени дела, е особено тягостна за него именно в настоящата минута.

 

Предвид категоричното становище по този въпрос на г-н директора на полицейския департамент Колобков няма и сянка на намерение да ви затруднява отново, ваше превъзходителство, с каквито и да е обяснения или нови молби, но ме /моли/ да предупредя императорското министерство, че ако се сбъднат очакванията му за твърде скоро предстоящо движение в България, то в интерес на възстановяването на

 

 

1. Отсъства от делото.

 

2. Вж. N 73.

 

3. Привърженик, помагач, съучастник. Б.пр.

 

143

 

 

руското влияние там и въобще за благоприятна за нас насока на нещата е необходимо незабавно разрешение за него — Колобков, да тръгне към мястото на събитието.

 

Използвам случая...

 

Путята

 

 

N 107.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Зиновиев

 

25/13 ноември 1891 г.

 

Допълнение към последното, частното писмо /шифър/. В събота ръководителите на главната група за действие се събират в София, за да заминат за Константинопол. Считайки делото им за твърде сериозно, ви моля най-убедително да ми посочите по телеграфа дали не трябва да ги задържа, ако един преврат в България би бил за нас в настоящия момент несвоевременен. [1]

 

Путята

 

 

N 108.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до министъра на външните работи Гирс

 

25/13 ноември 1891 г.

 

Кривцов почина. Взех всички мерки политическата му преписка по славянските дела да бъде запечатана и предадена на мен.

 

Путята

 

 

1. С телеграма от 27/15 ноември директорът на азиатския департамент отговаря на Путята: „Ние не се ограничаваме с благотворителност, като помагаме на българските емигранти, но не даваме съвети и не желаем да носим отговорност. Можете да съобщите това."

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]